Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2
гр.
Пловдив, 06.01. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Божидарка
Попова
разгледа внохд № 541 по описа за 2019 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по жалба от адв. Х.К. –защитник на подсъдимия Х.Т.Х.
против Присъда № 12/01.10.2019г. по нохд № 166/19г. на Окръжен съд Кърджали.
Производството е по реда на
глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Кърджалийския окръжен
съд е признал подсъдимия Х.Т.Х. за виновен в това, че на 15.06.2018г. в гр. К.,
при управление на МПС – товарен автомобил „ Ф.“ с рег. № ****нарушил правилата
за движение по пътищата – чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на Ц. Г. Ч. и на основание чл.343, ал.1, б.“в“у вр. чл.342, ал.1 и
чл.58а, ал.1 НК го осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода,
като го признал за невиновен да е извършил нарушенията по чл.5, ал.2, т.1 и по
чл.20, ал.2 ЗДвП и го оправдал по тях.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода“ било отложено с изпитателен срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г от НК
подсъдимият бил лишен от право да управлява МПС за срок от две
години.
Съдът се разпоредил с
веществените доказателства и с
разноските по делото.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от подсъдимия, чрез защитника му, в която са
изложени съображения за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, като
се коментира и справедливостта на наложените на подсъдимия наказания. Предлага
се присъдата да бъде отменена изцяло или изменена съобразно изложените доводи.
В
съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение и
сочи, че всички обстоятелства, имащи
значение за определяне на отговорността на подсъдимия са отчетени и правилно
оценени от първата инстанция и наказанието не се явява явно несправедливо.
Частният
обвинител и повереника му не се явяват. Изразяват писмено становище, с което
считат подадената жалба за неоснователна и предлагат присъдата да бъде
потвърдена.
Защитата
на подсъдимия поддържа жалбата си. Счита, че неправилно първата инстанция е
отказала да преквалифицира деянието на подсъдимия по чл.343а НК. Оспорва
вмененото на подсъдимия нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП с доводи, че при
движението на заден ход пострадалата е попадала в мъртвата зона на водача и
същият не е могъл да я забележи. Претендира явна несправедливост на наложеното
на подсъдимия административно наказание и иска размерът му да бъде намален.
Предлага съдът да се произнесе в този смисъл.
Подсъдимия иска присъдата му да бъде намалена.
Апелативният
съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Х. бил правоспособен водач на МПС и работел като професионален шофьор в „Е.“
ООД гр. В.Т.. Като такъв бил наказван многократно по административен ред за
извършени административни нарушения по ЗДвП.
На
15.06.2018г. около 12.00 ч. подсъдимият паркирал управлявания от него товарен
автомобил „ Ф. Т.“ с рег. № ***на ул. „К.“ в гр. К., за достави стоки в магазин
„ Д.“.
По
същото време на пейка пред магазина седели пострадалата Ц. Г. Ч. и св. С.Б.А..
Скоро след пристигане на товарния автомобил, управляван от подсъдимия, двете
жени станали от пейката и тръгнали да се прибират по домовете си. Пострадалата Ц.
Ч. се придвижвала с патерици и стигнала до кръстовището на ул. „ А.“ с ул. „К.“.
Предприела пресичане на ул. „К.“ зад товарния автомобил „ Ф.“.
В
същото време подсъдимият Х. се качил на товарния автомобил и без да се увери,
че назад пътят е свободен от пешеходци и автомобили предприел движение на заден
ход. При движението си на заден ход подсъдимият нямал възможност да наблюдава
пътя зад товарния автомобил, поради конструктивните му особености, но въпреки
това не осигурил лице, което да му сигнализира в случай на опасност. По тези
причини подсъдимият не забелязал намиращата се зад автомобила Ч. и при
движението си на заден ход със задната дясна част на МПС я блъснал в тялото й
отдясно. Ч. паднала зад автомобила и тъй като подсъдимия продължил движението
си назад, задното ляво колело на автомобила преминало през десния крак и
дясната част на таза на пострадалата. Пострадалата извикала, като виковете й
били чути от св. К. и св. В.. Последният отишъл при подсъдимия и му казал за
случилото се. Х. потеглил напред, при което задното ляво колело отново преминало
през десния крак и задната част на таза на пострадалата. При това въздействие
на автомобилното колело върху тялото на Ч., част от плътта на десния й крайник
се отделила и изпаднала на платното за движение.
Свидетелят
В. В. се обадил веднага на тел. 112 и скоро след това на мястото пристигнал
екип на ЦСМП, който откарал пострадалата в МБАЛ „ Д-р А.Д.“ АД К.. Лекарски
екип предприел незабавно оперативна интервенция, но въпреки нея в резултат на
получените травматични увреждания около 15.10ч. пострадалата Ч. починала.
Подсъдимият
бил изпробван с техническо средство за алкохол, като резултатът бил
отрицателен. След това бил задържан за 24 часа по ЗМВР.
От
заключението по назначената АТЕ се установява в детайли механизма на ПТП,
подробно описан в мотивите на атакуваната присъда. Вещото лице е заключило, че
водачът Х. не е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието,
като сам се е поставил в тази ситуация.
От
заключението по назначената СМЕ се установява, че смъртта на Ч. е в пряка
причинно – следствена връзка с причинените й по време на прегазването от
автомобила, управляван от подсъдимия травми.
Съдът е
приел, че с действията си водачът на МПС, в случая подсъдимия Х. е нарушил чл.40,
ал.1 и ал.2 ЗДвП, които нарушения са в пряка-причинно следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Съдът е
намерил, че описаната по-горе фактическа обстановка се установила по несъмнен и
категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на чл.371,
т.2 НПК, от показанията на свидетелите, от представените по делото заключения
на вещите лица и приложените писмени доказателства.
Производството в
Окръжния съд е преминало при диференцираната процедура по глава Двадесет и
седма НПК /съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция/. Съдът е разяснил на подсъдимия
въпросите по чл.371 НПК и го уведомил, че доказателствата от досъдебното
производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е
одобрил изразеното съгласие на подсъдимия
разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие и обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените
самопризнания по фактите, изложени в обвинителния акт.
Така
приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За
изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Х., първата инстанция е извършила всички възможни процесуално -
следствени действия, изясняващи значимите факти относно настъпилото ПТП. Правилно
съдът е дал вяра на показанията на
свидетелите и е намерил тези показания за последователни, ясни, точни и
непротиворечиви и ги кредитирал.
Обосновано
са кредитирани от първата инстанция и
заключенията по назначените експертизи.
Те са изготвени компетентно, от надлежните специалисти и са обосновани и пълни.
Поради това включването им в доказателствения материал е правилно и в
съответствие с изискванията на процесуалните императиви.
Въз основа на
приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал
до правилния правен извод, че подсъдимият
Х.
е осъществил от обективна страна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342 ал. 1 НК.
На базата на
установената доказателствена съвкупност съдът е изпълнил с необходимото
фактическо съдържание „бланкета” на приложимата правна норма по чл.343 НК,
приемайки, че с поведението си като водач на МПС подсъдимия Х. е нарушил
правилата за движение, очертани в нормите на чл.140, ал.1 и ал.2 ЗДвП и тези нарушения
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. От
заключението по назначената АТЕ е установено по един категоричен и безспорен
начин, че подсъдимия Х. е управлявал автомобила на
заден ход без да се убеди, че пътя зад него е свободен и няма да създаде
опасност за другите участници в движението и без да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности по време на така предприетото движение при липсата на
възможност за непрекъснато наблюдение на пътната обстановка зад товарния
автомобил, поради неговите конструктивни особености. Така изводът на първата
инстанция за извършване на описаните по-горе нарушения от подсъдимия и за
връзката им с настъпилия вредоносен резултат е правилен и обоснован.
Присъдата
е обоснована. Изводът по въпросите на чл.
301, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 НПК е основан на установените при спазване
изискванията на процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с
тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Х.. Налице са достатъчно доказателства, които са
дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което ясно и
безпротиворечиво е отразено в мотивите. Тези изводи за приложение на закона се
споделят и от настоящия състав.
По жалбата на подсъдимия.
Претенциите
в жалбата са многопосочни. Според защитата съдът не е съобразил, че подсъдимият
е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата и е
следвало да преквалифицира деянието на подсъдимия по чл.343а НК. Възразява се и
срещу изводите на съда за допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение
по пътищата, попадащи в хипотезисите на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Според
защитата подсъдимият преди да се качи в автомобила се е уверил, че зад него
няма друго лице и пътят е свободен, както и, че при движението си на заден ход
наоколо не е имало други хора и поради това не е имало кой да сигнализира за
опасност. С тези съображения защитата обосновава несъставомерност на деянието
на подсъдимия и предлага да бъде признат за невиновен и оправдан.
Така
формулираните оплаквания за нарушение на материалния закон не могат да бъдат
споделени, поради очевидната си несъстоятелност.
На
първо място, защитата не е съобразила, че производството по делото е протекло
по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК. В обвинителния акт
са описани подробно фактите, с които прокурорът е обосновал извода си за
допуснати нарушения по чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Подсъдимият е получил
обвинителния акт в законоустановения срок и се е запознал с описаните факти. В
съдебното заседание е изразил съгласието си да ги признае изцяло, както и е
сторил. Съдът, след като е установил, че фактите описани в
обвинителния акт и признати от подсъдимия се подкрепят от доказателствата по
делото му е разяснил въпросите по чл.371 НПК и го уведомил, че доказателствата
от досъдебното производство и направените от него самопризнания по
чл.371, т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. С протоколно
определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия разглеждането на делото да протече по реда на
съкратеното съдебно следствие и обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва направените самопризнания по фактите, изложени в обвинителния акт.
При
така изпълнената от съда процедура по чл.371, т.2 НПК на подсъдимия е
преклудирана възможността да оспорва фактическите констатации залегнали в
обвинителния акт и в присъдата, както и да привнася нова или различна от
описаната фактология. Казано по друг начин, при тази форма на съкратеното
съдебно следствие подсъдимият може да се бори само срещу правото, но не и срещу
фактите. Това е така защото той се е съгласил с тях и затова получава намалено
с една трета наказание, срещу който
бонус приема неблагополучията от грешки или пропуски в обвинителния акт.
В тази
връзка следва да се посочи, че в обвинителния акт не са описани факти,
очертаващи обстановка, от която да става ясно, че подсъдимият е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата и водещи до намаляване на
отговорността му с преквалифициране на деянието в по –леко по чл.343а НК. Това
не се дължи на пропуск на прокурора, а до липса на доказателства за такива
действия на подсъдимия. Становището на защитата, че подсъдимият, след като
прегазил пострадалата на заден ход, за да й окаже помощ е предприел движение
напред, при което е последвало второ прегазване е очевидно несъстоятелно. С
придвижването напред на товарния автомобил, след като Ч. е била прегазена вече
при движението на заден ход, подсъдимият не само не е направил всичко зависещо
от него да спре и да й окаже, а точно обратното, причинил й е допълнителни
телесни увреди, включително и откъсване на части от плътта на тялото й, което
допълнително е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Поради това
настоящият състав не намира фактически предпоставки, които да наложат
преквалифициране на деянието му по привилегирования състав на чл.343а НК
Не може
да бъде споделено становището на защитата, че липсват доказателства подсъдимият
да е нарушил разпоредбите на ЗДвП, за които е признат за виновен и осъден. Тези
възражения са несъстоятелни не само
поради характера, по който е протекло съдебното следствие, но и по друга
причина. Обстоятелството, че подсъдимият
преди да се качи в автомобила се е уверил, че зад него няма друго лице и пътят
е свободен е без правно значение. Ноторно е, че маневрата „движение на заден
ход“ е една от най- опасните маневри при управление на автомобила. Поради тази
причина законодателят е поставил редица изисквания, с които водачът следва да
се съобрази, за да я извърши безопасно. Едно от тези изисквания е да се увери,
че преди предприемането й, т.е. преди привеждането на автомобила в движение на
заден ход, пътят зад него е чист и няма да се създаде и най – малката опасност
за други участници в движението /пешеходци, велосипедисти, МПС и др./. Това му
задължение възниква не когато е извън автомобила или е привел двигателя в
действие и автомобилът все още е в покой, а когато започне ефективното движение
на заден ход. Едва тогава възниква опасността, която водачът е длъжен да
предвиди и предотврати. Именно това не е сторил подсъдимия и така е нарушил
разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДвП. Поради това възраженията на защитата, че
същият се е уверил, че пътят зад автомобила е чист преди да се качи на
автомобила и с това е изпълнил задължението си е несъстоятелно.
Не може
да бъде споделено и виждането на защитата, че подсъдимият е бил във фактическа
невъзможност да осигури лице, което да го сигнализира за възникване на опасност
при движението на заден ход, защото наоколо нямало други хора. Разпоредбата на
чл.40, ал.2 ЗДвП задължава всеки водач на МПС, което поради конструктивните си
особености не позволява да се наблюдава непрекъснато обстановката зад него да
осигури лице, което да му сигнализира за опасност, която водачът фактически не
може да възприеме. Ако водачът не може да осигури такова лице, не трябва да
предприема маневрата, в противен случай той осъществява състава на нарушението
по чл.40, ал.2 ЗДвП. Поради това възражението на защитата, че при движението на
заден ход не е имало други хора, които подсъдимият да ангажира за наблюдение на
обстановката зад него е ирелевантно за решаване на въпроса за отговорността му
и не може да доведе до несъставомерност на действията му.
Не
могат да бъдат споделени оплакванията на
подсъдимия за явна несправедливост на наложените наказания.
От
правната доктрина и съдебната практика е известно, че при индивидуализацията
на наказанието съдът е длъжен да съобразява и оценява всички обстоятелства,
имащи тежест и значение за постигане на нужното съответствие между извършеното
деяние и следващото се за него наказание, което по вид и размер да е достатъчно
за успешното постигане на целите визирани в чл.36 НК.
За правилното
определяне на съдържанието на наказателната отговорност,
свързано с преценката за справедливост, винаги е необходимо индивидуалната тежест на
конкретната проява да бъде разгледана не изолирано, а в съвкупност с
всички доказателства и не на последно место с данните за личността на
дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно
наказателно въздействие, с оглед комплексното реализиране на целите на
специалната и генералната превенция.
Всичко това е
било съобразено от първоинстанционният съд. При определяне на наказанието на
подсъдимия, съдът е съобразил принципите на законоустановеност и на
индивидуализация на наказанието, степента на обществена опасност на дееца, преценил е
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства
и е определил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест
месеца.
В съответствие с изискването на чл.54 от НК за
преценка на съществуващите обстоятелства при определяне на наказанието на
подсъдимия, първата инстанция правилно е съобразила тяхното съотношение и е
приела, че спрямо Х. целите на наказанието по чл.36 НК биха могли да бъдат
постигнати с такава санкция, предвидена в състава на престъплението.
Основавайки се на този извод, основният съд е определил на подсъдимия наказанието, което по размер съответствува на
личната му опасност като деец и на изискванията на чл.35, ал.3 НК.
Предпоставките за налагане на това наказание
на Х. са
били налице пред първата инстанция, като съдът е правилно е отчел като
смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, трудовата му
ангажираност, много добрите му характеристични данни, разкаянието за
извършеното, признаването му за невиновен по част от вменените му нарушения и
като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е намерил многократните
наказания за различни административни нарушения на ЗДвП.
Правилна
е преценката на съда, че смекчаващите отговорността обстоятелства са със
значителен превес пред отегчаващите такива и размерът на наложеното наказание от две
години и шест месеца лишаване от
свобода е обоснован и справедлив.
Правилно,
съобразно императива на чл.373, ал.2 НПК и правилото по чл.58а, ал.1 НК съдът е
намалил с една трета наказанието на подсъдимия Х. и определил размер от една
година и осем месеца лишаване от свобода.
В присъдата си първата инстанция е изложила достатъчно мотиви за приложението на института на условното осъждане, като се е позовала не само на наличието на
формалните основания за това, а и на специалното изискване на закона. Младостта
на подсъдимия и трудовата му ангажираност, трайната уседналост и добрата интеграция
в средата, където живее и работи водят до извода, че в конкретния случай поправително-превъзпитателното и
възпиращо въздействие на наказанието, на която цел е отдадено преимуществено
значение при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието, може
да се постигне и без откъсването на подсъдимия Х. от обществената и социалната среда, в която е живял и продължава да
живее.
Според настоящия състав, първоинстанционния състав отлагайки изпълнението на наказанието на подсъдимия Х. за срок от четири години не е надценил постигането на общопревантивната цел на
наказанието, за сметка на личната превенция.
Окръжния съд е определил разумен и справедлив размер на изпитателния срок от четири
години и настоящият състав намира, че е достатъчен за реализиране в пълна степен на предупредителния и възпиращ потенциал на условното осъждане.
Определен
в рамките на закона и съобразен с наложеното наказание „ лишаване от свобода” е
и размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ и настоящата
инстанция не намира основания за корекция на размера му. Изложените от защитата
съображения, свързани с трудовата ангажираност на подсъдимия като професионален
шофьор не могат да бъдат противопоставени на извършените от него многобройни и
обхващащи почти целия спектър на ЗДвП нарушения на правилата за движение по
пътищата /справка за нарушител водач л.115-л.117 ДП/ и не могат да доведат до
намаляване на размера му, в каквато насока са претенциите в жалбата. Поради
това наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от две години не се явява явно несправедливо и
жалбата в тази й част не може да бъде уважена.
Съобразно
изискванията на закона съдът е възложил направените по делото разноски и се е
разпоредил с веществените доказателства.
При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
При
така установената липса на основания, водещи до отмяна или изменение на
атакуваната присъда в наказателно - осъдителната й част, съдът намира, че
същата следва да бъде потвърдена.
В
останалата оправдателна част присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла
в законна сила.
Предвид горното и на основание чл. 334, т.6 и 338 от НПК,
Пловдивският апелативният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 12/01.10.2019г. по
нохд № 166/19г. на Окръжен съд Кърджали в наказателно – осъдителната й част.
В
оправдателната част присъдата е влязла в законна сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или
обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.