РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Павликени, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радка Ив. Цариградска
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Административно
наказателно дело № 20224140200146 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р. И. Х. от гр.П., против НП № РД-17-1/13.04.2022г. на
Председателя на Държавна агенция закрила на детето (понататък в решението ДАЗД), с
което в качеството й на *** в СУ „***“ гр. *** й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 45, ал. 11 от Закона за закрила на детето (по-
нататък в решението ЗЗДет) за нарушаване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
същия закон. Поддържа, че е нарушена процедурата по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. Оспорва фактическите констатации
на наказващия орган. Моли съда да отмени наказателното постановление. В жалбата
навежда доводи за незаконосъобразност на НП: че в НП и АУАН не е посочен състав на
нарушението по ЗЗД /напр. чл. 7 от закона/, а се посочва само наказателната разпоредба на
чл. 45, ал. 1. Счита, че описанието на нарушението е непълно и не отговаря на изискванията
на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като не са посочени имената на актосъставителя в НП, липсва дата
и място на извършване, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. Твърди, че на жалбоподателката са съставени шест АУАН и шест НП за
идентични нарушения, като текста и на шестте е еднакъв, без възможност жалбоподателят
да разбере, кое дете касае всеки един акт. Възразява по съставянето на шест отделни НП,
което счита за нарушение на принципа ne bis in idem. Счита, че от нейна страна не е
извършено административно нарушение, тъй като задължението за уведомяване е свързано с
обстоятелствата дефинирани в § 1, т. 11 от ДР на ЗЗД, и упражняването на насилие над дете
1
следва да бъде подведено под някоя от хипотезите на „дете в риск“, както и за да е
съставомерно деянието следва нуждата от закрила на дете да е станала известна на
задълженото лице и да не са уведомени посочените в закона институции. Заема становище,
че липсват доказателства да са осъществени елементите на това нарушение от обективна и
субективна страна, още повече че жалбоподателката е уведомила МВР, Община *** и РУ, с
което е изпълнила задължението си по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗД. Моли НП да бъде
отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Председателят на ДАЗД не заема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят Р. И. Х. към м. октомври 2021 г. е заемала длъжността *** на СУ „***“
гр. ***. В периода 25-27.10.2021 г. в посоченото училище е извършена проверка от
служители на ДАЗД, отдел „Мониторинг и контрол – ***“ към ГД „***“, а именно св. Г. А.
и Г. П.. Проверяващите се самосезирали от статия в интернет сайт от 23.10.2021 г. относно
блудствени действия с пет ***, в посоченото по-горе училище, от страна на ***. При
проверката било установено в училището има приет правилник за устройството и дейността
му за учебната 2021/2022 г., утвърден на 13.09.2021 г., в който е предвидено създаването на
комисия по етика, задълженията на педагогическите специалисти – директори и учители,
работата на екипа за подкрепа на личностното развитие и други. Организацията на учебния
процес за учениците до седми клас е целодневна. В дневника на психолога е установено, че
в периода 20.09. - 22.10.2021 г. са записани 19 разговора с ученици., които не е установено
да касаят оплакване от блудствени действия. На 20.10.2021 г. в дневник за случай на тормоз
и насилие са записани имената на децата М. И., М. Ч., Н. К. и още четири, като е отбелязан
класът им и по отношение на всички без М. Ч. и Н. К. е вписано, че има информация за
неправомерно отношение на *** М. Г. към тях. По отношение на Н. К. е отразено
неправомерно отношение към детето от учителя П. С.. В разговорите с педагогическия
персонал станало ясно, че пет жалби от родители/настойници на тези момичета са вписани
във входящия дневник и по данни на директора е сигнализиран кмета на Община ***, РУО,
а кметът е сигнализирал РУ П., които от своя страна са уведомили ДСП – П.. На 19.10.2021
г. жалбоподателката е разбрала за жалби за сексуален тормоз по отношение на пет деца,
сред които М. Ч., от класния ръководител В. П. и на същата дата психологът на училището й
съобщил за получени от детето Н. К. неприлични съобщения от учителя П. С.. Самият
психолог е узнал за тези обстоятелства на същия ден. В предходните дни част от децата са
разговаряли с класния си ръководител – В. П., която не дала вяра на техните твърдения и не
е уведомявала жалбоподателката. На деня на постъпване на писмените сигнали и
изслушването на децата от психолога на училището, веднага били повикани за изслушване
и техните родители/настойници. От писмените обяснения на *** Р. Х. дадени на 27.10.2021
г. става ясно, че в 10:30 часа на 19.10.2021г. тя била повикана от класния ръководител на
част от децата, за среща с родители, в хода на която е била запозната с оплакванията от
поведението на учителя М. Г.. След този разговор близките на децата са изготвили
2
писмените си жалби, посочени по-горе. Освен незабавното уведомяване на Община *** и
РУО, били предприети действия по вътрешна проверка – изискване на обяснения от
учителя, заповед за временно отстраняване от длъжност, входа на чието връчване в
директорския кабинет влезли трима служители на РУ на МВР - П.. През целия ден, по данни
на всички свидетели, са проведени действия по установяване на обективната истина и
проверка на сигналите, чрез разговори с учениците и родителите от страна както на
психолози, така и на полицаи, като е разпитана и жалбоподателката в качеството на
свидетел. Образувано е ДП срещу възпитателя и срещу учителя, в рамките на което са
продължили процесуално-следствените действия и на 20/21.10.2021 г. При провеждане на
тези действия са присъствали както психолози от КСУ гр. П., така и инспектор от Детска
педагогическа стая, като изготвените от тях доклади и протоколи са представени в
институциите в които работят и са довели до последващи действия на тези институции.
Видно от протокол с изх. № РД-18-***/03.11.2021 г. на КСУ, изготвен от *** В. И., същият е
адресиран до ДСП - П. и получен от тях на същата дата, съгласно писмото по делото, с което
протоколът е получен по делото. В този протокол В. И. информира за проведен
координационен механизъм от 21.10.2021 г., в рамките на който са осъществени срещи със
седем деца, включително М. Ч. на *** години и Н. К. на *** години.
От разпита на св. П. А. се установи, че информация в полицията за сигналите от
учениците е постъпила първо в полицейски участък гр. ***. от *** на училището Р. И., а той
е информирал РУ П. и веднага са изпратени полицаи, включително разследващ полицай и
посочения свидетел като инспектор ДПС. Показанията на свидетеля опровергават
информацията подадена по преразказ от лице, което не е свидетел, на комуникацията между
институциите, а именно директорът на ДСП – П. в писмо от 09.11.2021 г. в което твърди, че
пред нея св. А. при обсъждане на случаи заявил, че сигналът до РУ П. е подаден до Община
***. Съдът дава вяра на непосредствено възприетите в хода на съдебното следствие
показания на полицейския служител. Констатациите проверяващият екип от АЗД е описал в
констативен протокол с вх. № ***/27.10.2021 г.
На 27.10.2021 г. въз основа на КП е съставен АУАН № *** на лицето Р. И. Х., в
качеството и на *** на СУ „***“ за това, че в периода 20-27.10.2021 г. и е станало известно
обстоятелството, че детето Н. В. К. на *** години, ученичка в *** клас в посоченото
училище, е дете в риск, което се нуждае от закрила, но не е сигнализирала органите за
закрила на детето – ДСП, ДАЗД или МВР в изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗЗД. Актът е съставен от св. Г. Е. А. в присъствието на св. Г. Е. П. и *** на
училището М. А. П.. Актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя, като
е удостоверено получаването на препис от него. Като нарушена разпоредба е посочен чл. 45,
ал. 1 от ЗЗДет. във вр. с чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДет. Въз основа на акта е издадено
процесното НП № РД-17-1/13.04.2022 г., с което председателят на ДАЗД е наложил
наказание на жалбоподателката наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 46,
ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет. за осъществяване състава
на чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет. Нарушението е описано аналогично на акта. Обсъдено е
3
постъпилото писмено възражение от 29.10.2021 г., в което жалбоподателя е възразил, че още
на 20.10.2021 г. служители на МВР са участвали в разпитите на ученички и са информирани
за оплакванията им от евентуални блудствени действия, както и че самата тя е дала
показания още на деня на служител на МВР. АНО е преценил, че съдействието на
полицията и по-късно на ОЗД не изчерпва задълженията спрямо детето за незабавно
уведомяване на органите за закрила.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което
има право да обжалва наказателното постановление и е изпратена до компетентния съд,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в
предвидения от ЗАНН 1-годишен срок от извършване на нарушението, респективно - 3
месеца от откриване на нарушителя.
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗЗДет. - гл. експерт в
отдел "МК – ***", ГДКПД. Актът е съставен в присъствието на Р. И. Х., като й е връчен
срещу разписка препис от акта. На Х. е била осигурена възможност да възрази срещу
констатациите на актосъставителя в момента на съставяне на акта, както и да представи
писмени възражения в законния тридневен срок от неговото подписване.
Председателят на Държавната агенция за закрила на детето е компетентен орган съгласно
чл. 46, ал. 2 от ЗЗДет. да издаде обжалваното наказателно постановление. НП е издадено
преди изтичане на шест месеца от съставяне на акта.
Независимо от това, в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Административно-наказателната отговорност на Р. И. Х. е
ангажирана за нарушение по чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет., според който текст се наказва всяко
лице, което в нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 не уведоми дирекция "Социално подпомагане",
Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи за
нуждата от закрила на дете, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по
специален закон или деянието не съставлява престъпление. А според чл. 7, ал. 1 от същия
закон лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да
уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или
Министерството на вътрешните работи, а според ал. 2 същото задължение има и всяко лице,
на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност,
дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
В случая отговорността на Р. И. Х. е ангажирана на основание чл. 45, ал. 11, във вр. с чл.
7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДет., предвид качеството й на *** на училището, в което учат
децата и където са постъпили техните сигнали. Предвид визираното в чл. 7, ал. 1 от ЗЗДет.
задължение за незабавно уведомяване на ДСП, ДАЗД или МВР от лицето, на което стане
4
известно, че дете се нуждае от защита, съдът намира за несъществено нарушение на
процесуалните правила непосочването в НП на конкретната дата и място на извършване на
нарушението, тъй като в обстоятелствената част на НП е посочен периодът в който е налице
неизпълнение според АНО на задължението за уведомяване и датата на узнаване, от която
тече задължението за уведомяване. Тъй като се касае за деяние, осъществимо чрез
бездействие, не следва да се посочва конкретна дата и място. Хипотезата на чл. 7, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от ЗЗДет., към която препраща административнонаказателната разпоредба на чл.
45, ал. 11 от същия закон, обвързва задължението за уведомяване относно узнаване на
обстоятелства, които според определението на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет. поставят детето в
риск. Както в АУАН, така и в обжалваното НП липсва каквото и да е словесно или цифрово
позоваване на някоя от хипотезите на посочената разпоредба на т. 11 от § 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗДет., според които при наличие на някое от тях детето е в
риск. Упражненото "насилие" над лице, което в случая е малолетно, следва да бъде
подведено под някоя от хипотезите на определението за дете в риск, за да е възможна по
същество защитата срещу административно-наказателното обвинение за нарушение на
задължението по чл. 7, ал. 2 от ЗЗДет.
Констатираното нарушение на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и по чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН във връзка с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, е съществено, не може да бъде санирано в съдебната фаза и съставлява
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Извън посочените съображения настоящата инстанция приема и, че административно-
наказателното обвинение не е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което при
издаване на наказателното постановление е допуснато и неправилно приложение на
материалния закон.
В тежест на административно-наказващия орган е да ангажира такива доказателства,
които да обуславят единствено възможен и логичен извода, че е безспорно установено, че е
осъществен от обективна и субективна страна състава на конкретното административно
нарушение и че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на сочения
нарушител. За да е налице съставомерно деяние, квалифицирано като административно
нарушение по чл. 45, ал. 11, във вр. с чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДет., е необходимо
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1 нужда от закрила на дете, която да
е станала известна на субекта на задължението и 2 неуведомяване на посочените в закона
органи и институции. В настоящия случай още в деня на постъпване на устен сигнал до
класния ръководител и незабавното му предаване на директора, последната сама е
мотивирала и подпомогнала родителите на децата да изготвят писмени сигнали, които
очевидно не е имала намерение да прикрива. Сигналите са официално заведени и още преди
това от жалбоподателката е уведомен началника на полицейски участък гр. ***, който е
сигнализирал РУ П. и докато са снемани устни обяснения от засегнатите от сигнала педагози
в училището са пристигнали представители на полицията, разследващ екип и са започнали
незабавно следствени действия. Доколкото при разпита на децата е участвал и психолог от
5
КСУ гр. П., същият в последствие е информирал писмено и ДСП – П., а от писмото става
ясно, че е проведен и координационен механизъм на 21.10.2021 г. или два дни след
първоначалното получаване на устните сигнали и в края на тридневния маратон от
следствени действия.
Както бе посочено в обстоятелствената част на решението, съдът приема за верни и
обективни показанията на свидетеля А., относно информиране на полицейските органи
пряко от жалбоподателката, с което тя е изпълнила задължението си по чл. 7, ал. 2 от ЗЗД и
не дължи паралелно уведомяване на всички изброени в тази разпоредба държавни органи. За
същата е съществувала и субективната убеденост, че присъствието на психолог от социална
институция предполага уведомяване и на другите органи свързани със защита интересите на
децата.
В съответствие със закона и с един от основните принципи на
административнонаказателния процес по чл. 6 от ЗАНН следва да се приеме, че налагането
на административно наказание по чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет. е допустимо при виновно
извършено деяние на лицето - субект на задължението по чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
ЗЗДет. Доказателства, установяващи виновно поведение на санкционираното лице не са
представени от страната, в чиято тежест е да докаже както признаците от обективна страна
на състава на извършеното според нея административно нарушение, така и отнасящите се до
субективната страна на деянието.
Поради това съдът приема, че при издаване на наказателното постановление е допуснато
неправилно приложение на материалния закон, което обуславя отмяната на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
При този изход на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 143
и чл. 144 от АПК е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските
по делото в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 2,
т. 1 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-17-1/13.04.2022г., издадено от председателя
на Държавната агенция за закрила на детето, с което на Р. И. Х., ЕГН **********, от гр. П.,
ул. „***“ № ***, в качеството й на *** на СУ „***“ гр. ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000, 00 лв. (хиляда лева) на основание чл. 45, ал. 11 от Закона
за закрила на детето за нарушаване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия
закон, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., район "Оборище", ул. "Триадица" № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. И. Х., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № ***, сумата 300,00 лв.
6
(триста лева) за разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
7