№ 532
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000579 по опИ. за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ ЗК Л. И.“ АД срещу решение №
260015 от 03.05.2022 година, постановено по т. дело № 23/2021 година по
опИ. на ОС – Х. в частта, с която е осъдена Застрахователна компания „Л.
И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., бул. С.
ш. № ***, да заплати на А. М. И., ЕГН **********, от град Х., ж.к. Б., бл. *,
вх. *, ет. *, ап. **, сума в размера над 25 000 лева до присъдената такава от 50
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие настъпило ПТП на 14.08.2017 г. в района на Т-образно
кръстовище в посока от село Книжовник към град Х. и град К., ведно със
законната лихва, считано от 29.01.2021 г. до окончателно изплащане на
сумата.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е
неправилно. По делото не били събрани доказателства, които да обосновават
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в такъв висок размер.
1
Решението противоречало на задължителната съдебна практика на ВКС –
ППВС 4/68 година. Не били обсъдени събраните доказателства, изводите на
съда не съответствали на обективно установените факти, решението било
постановено в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно приел, че
освен физическите травми ищецът е претърпял и психически такива, за
каквито липсвали доказателства по делото. От мотивите не ставало ясно
какво е съдържанието на отделните критерии за приложение на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и въз основа на какви обстоятелства е
присъдено такова значително по размер обезщетение. Освен
незаконосъобразност поради противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
задължителната практика в ППВС 4/1968 година и необоснованост, във
въззивната жалба се поддържа, че определеният от първоинстанционния съд
размер не е съобразен с размерите на обезщетенията в съдебната практика по
сходни случаи за периода 2017-2018 годна, когато е настъпило процесното
ПТП. По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърли
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди над размера от
25 000 лева до присъдения такъв от 50 000 лева, като съобразно това се
намали и размера на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от ЗА. Претендират се разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от А. М. И., чрез
адвокат К. Г. от упълномощеното Адвокатско дружество „Г. и М.“, с изразено
становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че обезщетението за
неимуществени вреди, определено от първоинстанцинния съд, е адекватно,
съответства на действителната тежест на причинения противоправен
резултат и на търпените от ищеца неимуществени вреди и е съобразено с
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Искането е да се потвърди
решението в обжалваната част и да се присъди на процесуалния представител
на ответника адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна
помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу
осъдителното първоинстанционното решение частично, като при
подаването й е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Единственият въпрос, който е въведен като спорен с въззивната жалба
и по който въззивният съд дължи произнасяне, е свързан с размера на
обезщетението за неимуществени вреди, респ. с това кои от претендираните
от ищеца болки и страдания, опИ.ни в исковата молба като такива, причинени
при процесното ПТП, са установени със събраните по делото доказателства и
какъв е справедливият размер на обезщетението за тях.
Останалите обстоятелства, имащи отношение към допустимостта и
основателността на предявения иск, са установени и безспорни между
страните на този етап от производството. Става дума за предпоставката за
допустимост на иска по чл. 498, ал. 3 от КЗ, а именно заявена претенция от
пострадалия пред застрахователя за изплащане на обезщетение по реда на чл.
380, ал. 1 от КЗ на 28.10.2020 година; неизплащане от застрахователя на
обезщетение преди завеждането на иска на 11.02.2021 година; наличие на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество към
момента на настъпване на ПТП – 14.08.2017 година за автомобила,с който то
е причинено – лек автомобил марка „Б**“, модел **, с рег. № *******,
управляван от М. И. М.; виновно и противоправно поведение на водача на
автомобила, установено по задължителен за гражданския съд начин с
влязлата в сила осъдителна присъда по НОХ дело № 595/2019 година по
опИ. на Окръжен съд – Х., както и липсата на съпричиняване на вредата от
страна на пострадалия.
Болките и страданията, причинени на ищеца А. М. И. при процесното
ПТП, за които той претендира обезщетение за неимуществени вреди,
изложени в исковата молба, са следните:
Твърди се, че ищецът е пътувал на предната дясна седалка с поставен
предпазен колан в автомобила, управляван от М. И. М., който е
3
самокатастрофирал, напуснал е пътното платно и се е озовал в крайпътна
нива. След ПТП ищецът бил откаран по спешност в МБАЛ – Х., където бил
приет в тежко състояние, извършени му били редица медицински
изследвания, прегледи и рентгенографии, при което лекарите установили, че
ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата с
лека степен на черепно мозъчна травма, счупване на тялото на четвърти
поясен прешлен на гръбнака, напрегната паравертебрална поясна
мускулатура с болка при натиск върху Л 2-5. След изписване на ищеца от
болничното заведение, той продължил лечението си в домашни условия. Тъй
като фрактурата на поясния прешлен не можела да се обездвижи, ищецът
прекарвал по-голяма част от денонощието в легнало положение, бил много
трудно подвижен за период от около месец и половина и се налагало
близките му да са непрекъснато около него и да му помагат при извършване
на ежедневните битови и хигиенни нужди. Според прогнозата на лекарите
било вероятно болките, които ищецът изпитва, да останат за цял живот при
физическо натоварване и при промяна на времето. Освен това лекарите не
можели да се ангажират с прогноза дали движеният в областта на фрактурата
няма да останат ограничени и болезнени. Влошеното здравословно състояние
на ищеца се отразило и на психиката му. Вследствие на изживения шок, той
се оплаквал от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за
злополуката, нарушения на съня и вниманието, налагало му се да приема
сънотворни медикаменти и хранителни добавки, изпитвал панически страх
при качване в автобус или автомобил, много често сънувал кошмари,
свързани с катастрофирали коли и пострадали хора. При така изложените
обстоятелства е претендирано обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, като искът е предявен като
частичен от общ размер 60 000 лева, ведно със законната лихва от 29.01.2021
година до окончателното изплащане на сумата.
Към исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства,
свързани с причинените му травми и проведено лечение – цялата история на
заболяването, издадена от „МБАЛ – Х.“ АД, ведно с епикриза от Н.. От тях се
установяват обстоятелствата, изложени в исковата молба, свързани с
болничния престой на ищеца, проведените изследвания и установените
травматични увреждания, причинени му при ПТП, изразяващи се в счупване
на тялото на четвърти поясен прешлен на гръбнака, охлузвания по лицето и
4
напрегната паравертебрална поясна мускулатура с болка при натиск върху Л
2-5. Ищецът е изпИ.н от болницата на 16.08.2017 година за домашно лечение,
като му е назначен стаен режим – повече легнал.
За установяване на изложените в исковата молба обстоятелства,
свързани с търпените от ищеца болки и страдания, по делото са събрани
гласни доказателства. В съдебно заседание на 15.11.2021 година в качеството
на свидетел е разпитана С. И. М. – леля на ищеца А. М.. От нейните
показания е видно, че ПТП е причинено от бащата на ищеца М. И. М., който
е самокатастрофирал, като ищецът се е возил на предната дясна седалка до
него, а на задната седалка са били майката на ищеца, загинала при
катастрофата и неговият по-малък брат, който също е пострадал – със счупена
дясна бедрена кост. Тези обстоятелства, за които говори свидетелката, се
установяват и от представения по делото и неоспорен констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, както и от присъдата по НОХ дело № 595/2019
година на ОС – Х..
От показанията на свидетелката М. е видно, че след изписването на
ищеца от болница той е бил цял месец на легло, не трябвало да се движи, да
прави резки движения и да вдига тежко. Той не можел да се обслужва сам, да
се облича и да си готви. За него се грижела свидетелката – негова леля, която
го водела до банята и го къпела, тъй като той не можел да стои на крака.
Дълго време след катастрофата и до момента ищецът продължавал да сънува
кошмари, било му много тежко след преживяното. Един месец след
катастрофата ищецът започнал да се движи леко и да излиза навън. Силните
болки в кръста продължили около месец и половина. И до момента той
усещал болки при промяна на времето и при вдигане на тежко. Свидетелката
установява промяна в емоционалното състояние на ищеца. От нейните
показания е видно, че преди катастрофата той бил много жизнено дете,
шегувал се, смеел се, а след катастрофата се затворил в себе си, не говорел с
никого. До момента ищецът продължавал да е в такова емоционално
състояние, като само от време на време говорел за катастрофата.
По делото е приета и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Х. Е.. С нея е установено, че опИ.ните по-горе травми,
получени от ищеца, са в причинна връзка с процесното ПТП. Получените
при ПТП охлузвания по лицето на ищеца са възстановени спонтанно и са
5
отзвучали за период от около 19 дни. Счупването на поясния прешлен е
лекувано с обезболяващи медикаменти и покой, като обичайният
възстановителен период за такава травма според вещото лице е 12 месеца. В
заключението е отразено като прогноза, че макар да няма изгледи да останат
трайни последици за общото здравословно състояние на ищеца, компресията
на тялото на прешлен не може да се възстанови и с времето може да бъде
източник на болки при претоварване в поясния отдел на гръбнака.
При изслушване на вещото лице д-р Е. в съдебно заседание на
04.04.2022 година той е пояснил извода си за невъзможност за
възстановяване на счупения поясен прешлен. Посочил е, че при счупването
е променена конфигурацията на прешлена, той е сплескан, нарушена е
трайно структурата на костните гредички, при което след спиране на натиска
не настъпва възстановяване, а прешленът, който е сплескан, остава така до
края на живота на човек. Това причинява дразнене на нервните коренчета,
което може да доведе до радикулитни болки, нарушаване на конфигурацията
между самите прешлени, при което може да се получи детрузия на
хрущялите. Възможно било да се провокира и раздалечаване между
прешлените – вторична посттравматична херния, или спондеолистеза.
Вещото лице сочи, че всичко това се дължи на нарушения обем на единия от
прешлените, при което цялата конфигурация по съседство страда и няма
прогноза за спонтанно възстановяване, без значение от възрастта на
пострадалия, дори и в случай като процесния, когато става дума за момче на
17 години. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че вече се правят
операции при такива увреждания, при които се слага вещество, за да се
възстанови прешленът, но това е въпрос на възможности и избор на лицето,
като при ищеца такава не е правена.
При така установената по делото фактическа обстановка, правните
изводи на съда са следните:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 година на Пленума на ВС, понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
6
се реализира справедливо възмездяване на неимуществените вреди на ищеца -
болки и страданията, претърпени от деликта, е необходимо да бъдат взети
предвид установените по делото обстоятелства за конкретния случай.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобразява възрастта на ищеца, обсъдените по-горе травми, които са
в пряка причинна връзка с ПТП, продължителността на болките и
страданията, отражението им върху начина му на живот, върху душевното
му състояние и върху отношението му към околния свят. Съдът не споделя
доводите във въззивната жалба за липса на доказателства за промяна в
психическото и емоционално състояние на ищеца след катастрофата. Вярно е,
че по делото не е назначена психологическа експертиза. От показанията на
разпитаната свидетелка обаче се установяват конкретни факти, възприети от
самата нея, свързани с психическото страдание, което ищецът не е
преживял до момента и което смущава съня му и общуването му с околните.
Установените със свидетелските показания факти, обсъдени по-горе и
конкретната житейска ситуация, при която ПТП е причинено от бащата на
ищеца, майка му е загинала, малкият му брат също е ранен, което е
наложило грижите за него да се полагат от роднини, са достатъчни, за да се
приеме, че случилото се е оказало силно негативно въздействие върху
психиката на ищеца и емоционалното му състояние.
От съвкупната преценка на доказателствата следва да се направи
извод, че до момента ищецът не се възстановил физически и психически.
Освен това прогнозата за физическото му възстановяване е неблагоприятна,
такова според вещото лице не може да настъпи, като счупването на тялото на
поясния прешлен ще му причинява болки и ще предизвиква усложнения в
здравословното състояние до края на живота.
Получените увреждания са попречили на ищеца да води активен
начин на живот за период от една година. До момента, а и за в бъдеще
възможността на ищеца да извършва активни движения и да работи е
ограничена заради болките, които изпитва и ще изпитва. Заради травмите той
не може да се върне към предишния си живот. В тази насока събраните по
делото доказателства са непротиворечиви. Освен това се е наложило за
сравнително дълъг период от време от около месец и половина ищецът да
разчита изцяло на други хора, роднини извън най-близкия му семеен кръг, за
7
цялостното си обслужване, включително за тоалет, което безспорно е
източник на много големи неудобства и дискомфорт.
Всичко това, наред с обстоятелството, че става дума за млад човек,
който към момента на ПТП е бил само на 17 години и който заради
претърпените увреждания е променил изцяло начина си на живот и
заниманията си за дълъг период от време, а и ще търпи последиците от
увреждането до края на живота си, дават основание на съда да приеме, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лева е
справедлив.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания, размерът на обезщетението от 50 000 лева е съобразен и с
конкретните икономически условия в страната и общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. До 01.01.2010
година нормативно определените минимални размери на лимитите са
нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от 11.06.2012 година/,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, приложим към
настоящия случай, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Лимитите, макар и само
индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия в страната и
8
обществено разбиране за справедливост, имат значение и следва да бъдат
взети предвид при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което становище се застъпва и в съдебната практика.
Към момента на ПТП – 14.08.2017 година, минималната работна
заплата в страната е 460 лева. Обезщетението от 50 000 лева се равнява на 109
минимални работни заплати, т.е. такива за период по-малък от десет години,
което при съобразяване възрастта на пострадалия и неблагоприятната
прогноза според настоящия състав е допълнителен аргумент за това, че
обезщетението е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че следва да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция жалбоподателят
„ЗК Л. И.“ АД следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ответника по въззивната жалба А. М. И., който е осъществил
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. При обжалваем интерес
от 25 000 лева, дължимото минимално адвокатско възнаграждение съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, след изменението, обнародвано в ДВ бр. 88/2022 година, в
сила от 08.11.2022 година и приложимо в случая, доколкото става дума за
процесуална норма, действаща към момента на обявяване на устните
състезания за приключени, е 2650 лева без ДДС. След прибавяне на
дължимото ДДС към тази сума на основание § 2а от ДР на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Адвокатско
дружество „Г. и М.“ следва да бъде присъдено възнаграждение за въззивната
инстанция в общ размер на 3180 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260015 от 03.05.2022 година,
постановено по т. дело № 23/2021 година по опИ. на ОС – Х., В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО е осъдена Застрахователна компания „Л.
И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., бул. С.
ш. № ***, да заплати на А. М. И., ЕГН **********, от град Х., ж.к. Б., бл. *,
9
вх. *, ет. *, ап. **, сума в размера над 25 000 лева до 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания
вследствие настъпило ПТП на 14.08.2017 г. в района на Т-образно
кръстовище в посока от село Книжовник към град Х. и град К., ведно със
законната лихва, считано от 29.01.2021 г. до окончателно изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град С., ул. „С. ш.“ № ***, да заплати на Адвокатско дружество
„Г. и М.“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление град С.,
район К. с., бул. „М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 3180 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, дължимо за осъществената безплатна правна помощ на А. М.
И., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10