РЕШЕНИЕ
№849/18.5.2020г. гр.
Пловдив
18.05.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 126 по
описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с
чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят
„СИКРЕТС ПЛЮС“ ООД, гр.Пловдив, ул.“4-ти януари“ № 36, ет.4, ап.4, представлявано от управителя Г.И.К.,
чрез процесуален представител адвокат И.С., оспорва Заповед за налагане на ПАМ
№ ФК-С276-0045390/09.01.2020г. , издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Твърди, че не е налице нарушение на данъчното законодателство, тъй като за
санкционираното дружество не
е било налице задължение за издаване на фискална касова бележка.
Обосновава се с
липсата на извършена услуга или предоставена стока,както и с разпоредбата на
чл.25,ал.7 от ЗДДС. Прави евентуално възражение, в случай,че
се приеме,че е налице нарушение, за липса на мотиви относно необходимостта от
прилагане на ПАМ и продължителността на определения срок на мярката,както и за
нарушаване на правото на защита с липсата на издадено наказателно постановление
при връчването на заповедта,а от тук с липсата на предоставена възможност да
заплати имуществената санкция и да прекрати производството по налагане на ПАМ. Моли да се отмени акта. Представя писмени
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата началник отдел „Оперативни дейности“ София
в ЦУ на НАП оспорва жалбата. Претендира разноски.
Съдът,като разгледа становищата и възраженията на двете страни и
след преценка на събраните по делото доказателства,намери за установено
следното:
За допустимостта :
Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това срок, при наличието на правен
интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА
По
същество:
От приложените към жалбата доказателства и
представената административна преписка се установява следната фактическа
обстановка:
На
30.12.2019г. в 00:00 часа при извършена
оперативна проверка по смисъла на §1,т.41 от Д на ЗДДС в търговски обект – клуб -бар
„Илюжън“,находящ се в гр.София,ул.“**“№*,стопанисван
от „Сикретс Плюс“ООД ,органите по приходите при Главна дирекция „Фискален
контрол“Оперативни дейности „ София са
констатирали,че при извършена контролна покупка на 28.12.2019г. срещу 29.12.2019г. в 00:00
часа без легитимация на посочената дата
е извършена резервация на два стола на бара за новогодишната нощ на
31.12.2019г. срещу 01.01.2020г. и е заплатен депозит в
размер на 100,00 лева в брой от М.Г. СИП
в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП и плащането е прието от М.Т. –служител ВТО за сметка на
„Сикретс Плюс“ООД, за което не е издаден касов бон, а само разходен касов
ордер. На 29.12.2019г. срещу
30.12.2019г. в 00:00 часа е констатирано, че в търговския обект има монтирани и
в работещ режим пет броя ФУ модел
„Датекс“.От ФУ са отпечатани ДФО и
КЛЕН,от които е видно,че горепосочената контролна покупка/депозит/на стойност
100 лева не е регистрирана чрез издаване
на фискален бон от монтираните в обекта и работещи фискални устройства.
Констатирано
е, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ ,е допуснал
нарушение на чл.118,ал.1 от ЗДДС.
Като
доказателство за резултатите от проверката е съставен, на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл.
50, ал. 1 от ДОПК, Протокол за
извършена проверка сер АА№0045390/30.12.2019г., ведно със събрани
доказателства.
При
тази фактическа обстановка контролните органи са установили, че „Сикретс
Плюс“ООД, не е спазило реда за издаване на документи, издавани от фискалното
устройство. Нарушен бил състава на чл.
3, ал. 1 от Наредба №
H-18/13.12.2006 г. на МФ/Наредбата/ във вр. с
чл. 118, и. 1 от ЗДДС.
При
тази фактическа обстановка и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, със заповед №
ФК-С-276-00045390/09.01.2020г., на Началник отдел „Оперативни дейности „-София
,ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
е наредил
- запечатване на търговски обект –клуб -бар „Илюжън“, находящ се в
гр.София,ул.“**“№*,
стопанисван от „Сикретс Плюс“ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Спор между страните по фактите
няма.Спори се относно това налице ли е нарушение или не,след като плащането,във
връзка с което е прието неспазване на разпоредбата на чл.3,ал.1 от Наредбата, е
такова представляващо капаро, а не продажба на стока или услуга.
Понятието
капаро се употребява в гражданския оборот като синоним на "задатък". По своята същност задатъкът представлява имотно благо, което едната
страна дава на другата в момента на сключване на договора в потвърждение на
това, че договорът е сключен и за осигуряване на неговото изпълнение. Нормативно е уреден в чл. 93 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). Задатъкът намира
най-широко приложение при сключване на предварителен договор като гаранция, че
ще бъде сключен окончателен договор. Предварителните
плащания (задатък, капаро, предплата, депозит, гаранции и др.), извършени във
връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационноправни функции -
потвърдителна, обезпечителна (гаранционна), обезщетително наказателна функция.
За определяне данъчното третиране на тези предварителни
плащания на първо място следва да се установи дали е налице конкретна доставка
по смисъла на чл. 6, ал. 1 от
ЗДДС, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Само при наличието на ясно идентифицирана доставка, по която
извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, следва да се
приема, че е налице авансово плащане по облагаема доставка. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 25,
ал. 7 от ЗДДС, която гласи, че когато, преди да е
възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или
частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на
плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във
връзка с вътреобщностна доставка, като в тези случаи се приема, че данъкът е
включен в размера на извършеното плащане. В § 50 на Решение
на Съда на Европейския съюз С-419/02 е постановено, че плащания за доставка на
стоки или услуги, които още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат
предмет на ДДС. В друго Решение на Съда на Европейския
съюз С-277/05 съдът също напомня понятието за пряка връзка между доставената
услуга и получената за нея насрещна престация, при която изплатените суми
представляват една действителна насрещна престация за доставена
индивидуализирана услуга и това в рамките на правните взаимоотношения, при
които се разменят реципрочни престации.
В
случая процесната услуга не е индивидуализирана по никакъв начин (като предмет
и цена), поради което и с оглед цитираната практика на Съда на Европейския
съюз, не може да се приеме, че извършеното в тази връзка плащане може да бъде
предмет на облагане с ДДС, съответно на документиране по правилата на чл. 111а -120 от ЗДДС, сред които е и чл. 118
от закона, посочен във връзка с нарушения чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съдът
на Европейския съюз подчертава, че задатъците не се окачествяват като
възнаграждение за получена доставка, когато са индикатор за сключването на
договор, предполагат доброто му изпълнение и могат да имат характер на
обезщетение в предварително определен размер.
Според
основните принципи на гражданското право всяка една от страните по договор е
длъжна да го спазва и изпълнява, както и да извърши предвидените в него
престации. Задължението за спазване на
договора не произтича от сключването на друго споразумение за тази цел. Задължението за изпълнение на договора не зависи и от евентуално
обезщетение или неустойка, от обезпечаване или задатък, а произтича от самия
договор. С оглед обстоятелството, че задължението за
доставка на услуга произтича от договора за доставка, а не от платения задатък
(капаро), не е налице пряка връзка между доставената услуга и получената
насрещна престация.
Аналогични
са изводите в Решение № 11121 от 12.08.2011 г. на ВАС по адм. д. №
464/2011 г., както и в Решение № 14999 от 8.12.2010 г.
на ВАС по адм. д. № 7287/2010 г.
В
първото решение, ВАС подчертава, че за целите на ЗДДС, за да е облагаема,
предварително платената сума следва да представлява насрещна престация за
предоставена услуга в рамките на правоотношение, възникнало между страните. В този смисъл следва да се прецени дали срещу получената сума по
договора е предоставена услуга. Задатъкът (капарото)
не е съществен елемент от договора за продажба на услуга, поради което
възникването и изпълнението на облигационното правоотношение не зависи от
плащането или неплащането на задатък. Ресторантьорската
услуга, предмет на процесния договор (сключен в устна, а не в писмена форма),
се извършва във връзка и в изпълнение на същия, а не заради и във връзка с
платения задатък/капаро.
В
този смисъл са и дадените указания от Изпълнителния директор на НАП,
обективирани в писмо изх. № 91-00-141 от 08.06.2012 г., според
което: "... при определяне дали едно предварително плащане по договор
следва в аспект на приложението на ЗДДС да се третира като аванс, следва да се
има предвид и следният критерий, който е с особено съществено значение: за да
се определи като авансово плащане за облагаема доставка за целите на ЗДДС
извършеното предварително плащане по договор следва насрещната престация за
доставка да може да бъде ясно идентифицирана. В този смисъл е и Решение на Съда
на Европейския съюз C-419/02...... Изложеното по-горе е валидно и за данъчното
третиране на суми, предварително платени по договор и за които не може да бъде
ясно идентифицирана доставката на стока или услуга, за заплащането на която
същите могат да бъдат отнесени, независимо от обстоятелството, че паричната
сума е предоставена на доставчика по такъв начин, че същият да може да се
разпорежда с нея. В подобни случаи до конкретизиране на точното предназначение
на плащането за облагаема доставка изискуемост на ДДС не възниква.“
По
тези съображения съдът намира,че възраженията на
жалбоподателя са основателни. Нарушение не е налице, тъй като
при така установеното плащане жалбоподателят не е дължал издаването на касов бон
за доставка, която към момента на плащането не е била ясно индивидуализирана.
От
друга, оспорваната заповед за налагане на ПАМ се явява постановена
преждевременно и затова в противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
осъществило състава на нарушенията изброени в т. 1 до 3 на същата алинея. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по
чл. 186, ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. От съдържанието на ЗНПАМ следва, че органът
я прилага за да обезпечи събирането на санкцията, която е наложена. Този извод следва и по арг. от чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, доколкото е предвидено
предварителното й прекратяване от органа който я е наложил, след като административнонаказаното
лице направи искане за това и след като бъде доказано от него, че глобата или
имуществена санкция е заплатена изцяло. В случая обаче
НП към момента на издаване на ЗНПАМ не е било издадено. Като не е издал НП, органът е препятствал жалбоподателя да се
ползва от възможността да заплати имуществената санкция и от там да прекрати
действието на наложената ПАМ- чл. 187, ал. 4 от
ЗДДС
Заповедта
за налагане на ПАМ е издадена и в противоречие с чл. 22 от ЗАНН, съгласно който за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки. Както се посочи по- горе след като извършването на съответните
нарушения не е установено по надлежния за това ред, то не може да се направи
извод, че така наложената ПАМ няма да изпълни превантивната или
преустановителната си функция, нито е относима към поправянето на вредните
последици от деянието, т. е. ПАМ е наложена в противоречие с целта на закона.
Предвид
изложеното съдът намира жалбата за основателна. Оспореният административен акт, като неправилен следва да бъде
отменен.
За
разноските:
При
посочения изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя се
дължат разноски – заплатена държавна такса 50лв. и възнаграждение за един адвокат 500лв., според
представените доказателства по делото.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по оспорване на „СИКРЕТС ПЛЮС“ ООД, гр.Пловдив,
ул.“4-ти януари“ № 36, ет.4, ап.4, представлявано от управителя Г.И.К., чрез
процесуален представител адвокат И.С., Заповед № ФК-С276-0045390/09.01.2020г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект –клуб-бар „Илюжън“, находящ се в гр.София,ул.“**“№ *,
стопанисван от „Сикретс Плюс“ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите- гр.София да заплати на „СИКРЕТС ПЛЮС“ ООД, ЕИК ********* гр.Пловдив, ул.“4-ти януари“ № 36, ет.4, ап.4, представлявано от управителя Г.И.К.,
сумата от 550/петстотин и петдесет/ лева разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: