Определение по дело №303/2020 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                   гр. София, 03.11.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОРА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. д. № 303 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „Б.Д.“ ЕАД срещу А.Г.К., с която са предявени искове за признаване за установено по отношение на ответника, че съществуват вземания на ищеца срещу А.Г.К. – наследник на починалия на 08.04.2017 г. кредитополучател Г. М. К., разпоредила се с наследството му по силата на договор за продажба за наследство от 24.04.2017 г., сключен с купувача М. Е. М., за които вземания въз основа на извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 17.06.2016 г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 22.10.2018 г. по ч. гр. д. № 63784/2017 г. по описа на СРС, 45 състав: главница от 44 262. 49 лева, ведно със законната лихва от 13.09.2017 г., договорна лихва  в размер на 1 901. 23 лв. за периода от 11.02.2017 г. до 10.09.2017 г., надбавка от 12. 30 лв. за 11.09.2017 г., както и заемни такси от 120 лева. 

Ищецът твърди, че на 17.06.2016 г. между него и Г. М. К. бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който същия ден банката предоставила на кредитополучателя сумата от 50 000 лева за срок от 60 месеца. 

През месец март 2017 г. кредитополучателят Г. М.К. преустановил връщането (плащането на месечните вноски) на кредита, като към 12.09.2017 г. неплатени били 7 бр. погасителни вноски.

Ищецът твърди, че кредитополучателят Г. К.починал на 08.04.2017 г., а негов единствен наследник по закон съгласно удостоверение за наследници изх. № . – …./……….. г. на община Р. е ответникът А.Г.К.. Няколко дни след смъртта на своя баща Г. К., а именно на 24.04.2017 г., ответникът А.Г.К. прехвърлила на трето за исковия процес лице (М. Е. М.) чрез договор за продажба на наследство цялото наследство, останало от баща й Г. М. К., за сумата от 500 лева.

Поради допуснато просрочие при изпълнение на задължението на плащане на месечни погасителни вноски кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като ответникът А.К. била уведомена за това на 29.07.2017 година.

 Тъй като плащане не постъпило, на 12.09.2017 г. ищецът сезирал районния съд с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК солидарно срещу страните по договора за продажба на наследство – срещу продавача на наследството А.Г.К. и купувача М. Е. М.. По заявлението било образувано ч. гр. д. № 63784/2017 г. по описа на СРС, 45 състав, по което на 22.10.2018 г. била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу двамата за сумата от  44 262. 49 лева – главница по договор за кредит от 17.06.2016 г., ведно със законната лихва от 13.09.2017 г., договорна лихва в размер на 1 901. 23 лв. за периода от 11.02.2017 г. до 10.09.2017 г., надбавка от 12. 30 лв. за 11.09.2017 г., заемни такси от 120 лева, както и за разноските по производството.

В срока за доброволно изпълнение възражение постъпило само от А.Г.К., поради което на ищеца било указано да предяви иск за установяване на вземането си.

При така изложените в исковата молба фактичедси твърдения настоящият съдебен състав намира, че производството по делото подлежи на прекратяване, тъй като е образувано по иск, насочен срещу лице, чуждо на правния спор.

Съдържанието на гражданскоправния спор определя и надлежните страни, които са легитимирани да участват в производството. Когато друго не произтича от разпоредба на закона или от естеството на засегнатото от спора право, именно спорещите лица са тези, на които принадлежи правото на иск - на страната на ищеца - претендиращият да го притежава (в хипотезата на положителен установителен иск, по осъдителните и конститутивните искове) и отричащият съществуването на правото за насрещната страна (в хипотезата на отрицателен установителен иск), а на страната на ответника – субектът, предизвикал и/или поддържащ спора относно претендираните/отричани от ищеца права.

В случая ищецът твърди, че ответникът А.К. като наследник на кредитополучателя е прехвърлила възмездно на М. Е. М. съвкупността от правата и задълженията, която е придобила и притежавала по силата на законовото наследственото правоприемство от кредитополучателя Г. К.. С прехвърлянето на наследствените права и задължения наследникът не губи качеството си на наследник, както правилно поддържа ищецът, и същото не се придобива от купувача на наследството, но по силата на извършената продажба върху купувача преминават всички имуществени права и всички задължения, в т. ч. задълженията за заплащане в срок на месечните погасителни вноски по кредита, във връзка с прехвърленото наследство спрямо другите наследници, ако има такива, и спрямо третите лица.

По изложените съображения предявените срещу продавача на наследство А.Г.К. искове са недопустими, което обуславя прекратяване на настоящото производство при условията на чл. 130 ГПК и обезсилване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 22.10.2018 г. по ч. гр. д. № 63784/2017 г. по описа на СРС, 45 състав, издадени срещу А.Г.К..

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба, по която е образувано гр. д. № 303/2020 г. по описа на СОС и

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 303/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 22.10.2018 г. по ч. гр. д. № 63784/2017 г. по описа на СРС, 45 състав, издадени срещу А.Г.К..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – гр. София при условията на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.

                                                       

 

СЪДИЯ: