№ 718
гр. Сливен, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Д. Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230101411 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключени договори между
Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги ответникът е техен
абонат.Сочи се, че ответника е сключил и договори за лизинг с ищцовото дружество с
определен срок за изплащане на лизинговите вноски .Ответникът не е заплатил в срок
възникналите си задължения, съгласно договорите и общите условия.Сочи се, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена,
поради което предявяват настоящите положителни установителни искове.Твърди се, че
поради неизпълнение на задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги
ищцовото дружество е прекратило договорите си с ответника и ответникът дължи
заплащане на ищцовото дружество на сумите за незаплатени далекосъобщителни услуги,
неустойки и лизингови вноски.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 1384.34в, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги, изискуеми
вземания по договори за лизинг, неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги, неизплатени суми по договора за лизинг, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
1
Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск за
главницата за ползвани, но незаплатени мобилни услуги като такъв с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявените два положителни установителни иска за
неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги, като такива с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявените два положителни установителни иска за
незаплатени лизингови вноски, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.342 от ТЗ.
Указано ена ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му,
че между страните е имало сключени договори между Теленор България ЕАД и ответника
за предоставяне на мобилни услуги,договори за лизинг, че ищцовото дружество е издало 5
броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и
ответника, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги
да се определят едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на
плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, договорената между страните
лизингова вноска по договора за лизинг,предоставянето на устройствата по договорите за
лизинг, че общите условия са действали между страните в процесния период, дължимостта
на сумите по договора за лизинг, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото, да се постанови
неприсъствено решение по делото и да бъдат уважените предявените положителни
установителни искове.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, не взема становище по
предявените искове.
С протоколно определение от 20.09.2023 г. съдът е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответника е
сключил с ищцовото дружество два договора за мобилни услуги, съответно на 22.08.2016 г.,
04.10.2018 г, два броя допълнително споразумение от 14.08.2018г. и 11.07.2019г.и два
договора за лизинг, сключени на 4.10.2018 г. и 14.08.2018 г. По силата на тези договори са
издадени пет броя фактури, съответно на 1.03.2020 г., 30.01.2020 г., 30.12.2019 г.,
30.11.2019г. и 30.03.2020 г.
Установи се в производството, че ответника не е заплатил на ищцовото дружество
2
сумата от 1384.34в, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за
мобилни услуги, изискуеми вземания по договори за лизинг, неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги, неизплатени суми по договора за лизинг,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението.
На 16.05.2022 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
Теленор България ЕАД срещу Д. И. А. за сумата от 1384.34в, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги, изискуеми вземания по
договори за лизинг, неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги,
неизплатени суми по договора за лизинг, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението, както и направените по делото разноски.
На 24.03.2022 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден Д. И.
А. да заплати на Теленор България ЕАД главница в размер на 1384.34в, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги, изискуеми
вземания по договори за лизинг, неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги, неизплатени суми по договора за лизинг, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски в
размер на 360 лв.
Заповедта е връчена на А. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е указано на
заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на
вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил положителните установителни искове,
предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът, като взе предвид направеното искане и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по спора.
Първо - ответникът не е представил в едномесечния преклузивен срок отговор на исковата
молба, второ - не се явява в първото открито съдебно заседание по делото, трето - не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и четвърто – ищеца, чрез
процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение по
делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно - на ответника с
разпореждане, връчено на 18.05.2022 г., са указани последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Налице са и предпоставките
на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
По предявените седем положителни установителни иска за признаване на установено,
че ответника дължи незаплатени суми за далекосъобщителни услуги по три договора за
мобилни услуги, неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги по
два от договорите и лизингови вноски по два договора за лизинг, съдът приема с оглед
представените писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства, че
3
предявените пет положителни установителни иска са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 1108.43 лв. за исковото и заповедното
производство.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. И. А., ЕГН ********** от гр. ........ дължи на
Йеттел България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Младост 4, бизнес парк София, сграда 6 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2
от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД
и чл. 342 от ТЗ, сумата от 1384.34в, представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги по договори за мобилни услуги, изискуеми вземания по договори за лизинг,
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, неизплатени суми
по договора за лизинг, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението-16.05.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. И. А., ЕГН ********** от гр. ........ да заплати на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на Йеттел България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, направените по делото разноски в
размер на 1108.43 лв.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на
страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено Д. И. А., ЕГН **********
от гр. ........, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването
на препис от неприсъственото решение.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4