Решение по дело №944/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството по делото е образувано по жалба от К. Т. от гр.Плевен, против Заповед рег.№Чр-з-478/10.08.2023г. на Председателя на ДАНС, с която, в изпълнение на дадените указания с Решение №3/07.10.2022г. по адм.дело №С-4/2022г. на АС-Плевен, оставено в сила с Решение №56/15.06.2023г. по адм.дело №С-2/2023г. на ВАС, е допълнен текста на Заповед №ЧР-з-420/13.07.2023г., като в края на текста след думите „в размер на 10% от основното месечно възнаграждение“ се поставя запетая и се допълва „считано от 15.08.2021г.“.

В жалбата се твърди, че на 03.11.2023г., в сградата на ОДМВР-Плевен на жалбоподателя бил връчен екземпляр № 5 на заповед, per. № Чр- 3-478/10.08.2023г. на председателя на ДАНС, с която се допълва текстът на заповед, per. № Чр-з-420/13.07.2023г. С процесния акт, в изпълнение на влязло в сила Решение №3/07.10.2022г. по а.д. № С- 4/2022г., на Адм. съд-Плевен., Т. е възстановен на длъжност „експерт", в ТДНС-Плевен, считано от 15.08.2021г. Счита заповедта за издадена при неспазване на установената в закона форма; в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона; както и при съществено нарушение на административно- производствените правила. Сочи, че с Решение № 56/15.06.2023г. по а.д. № С-2/2023г., на ВАС-гр. София е потвърдено Решение №3/07.10.2022г. по а.д. № С-4/2022г., на Адм. съд-Плевен, отменяйки, като незаконосъобразна, заповед, per. № Чр-з-30/19.01.2022г. на председателя на ДАНС, в две насоки: -определеното работно място, в нежелана от жалбоподателя Териториална дирекция „Национална сигурност" (ТДНС)-Кърджали; неспазване от председателя на ДАНС, на срока за произнасяне в чл. 116 от ЗДАНС, със заповед за възстановяване, във връзка с влязло в сила, на 16.06.2021г.. Решение №1/04.11.2020г. на Адм. съд-Плевен, по а.д. № С-3/2020г., потвърдено с Решение № 45/16.06.2021г., по а. д. № С-2/2021г. на ВАС-гр. София. Затова заповед peг. № Чр-з- 478/10.08.2023г. е издадена на основание чл. 116 от ЗДАНС, като с горните решения съдът е задължил ДАНС, това да стане съобразно с молбата на Т. от 29.06.2021г.

Сочи в жалбата, че не е спазена установената форма, съгл. чл. 146, т.2, вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК-липса на мотиви. В процесния акт, бланкетно е вписано единствено: „...в изпълнение но дадените указания в Решение № 3 от 07.10.2022г. по административно дело № С-4, по описа за 2022г. на Административен съд - Плевен, оставено в сила с Решение № 56/15.06.2023г., постановено по административно дело № С-2/2023г. на Върховен административен съд, V-тo отделение.". Никъде в заповед, peг. № Чр-з-478/10.08.2023г., не е мотивирано как/защо е избрана точно датата 15.08.2021г. за възстановяване. Действително, в чл. 116 от ЗДАНС се дава двумесечен срок за целта, но същият има своя смисъл: дава се време на административния орган да извърши съответните процедури и координация между звената си, които изискват технологично време. В случая ДАНС, от 16.06.2021г. до 13.08.2021г., не е предприемала такива действия. Жалбоподателят сочи, че , в началото на м. август 2021г. (все още в срока по чл. 116 от ЗДАНС), провел лична среща с председателя на ДАНС във връзка с молбата му от 29.06.2021г., да се изпълни съдебното решение по възстановяване на експертна длъжност в ТДНС-Плевен, но срещата била неуспешна.

Твърди още противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби- чл. 116 от ЗДАНС, във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК. Счита, че неудачността на датата 15.08.2021г. е очевидна от факта, че това е почивен ден-неделя, което прави невъзможно възстановяването на жалбоподателя именно тогава. Избирането на почивен ден, по същество счита за нарушение на чл. 116 от ЗДАНС, защото е очевидно, че възстановяването може да се случи най-рано в първия работен ден, понеделник-16.08.2021г., който обаче вече е извън 2-месечния срок по чл. 116 от ЗДАНС. От 16.06.2021г. до 16.08.2021г. са общо 62 дни, а сборът от дните на м. Юни им. Юли е общо 61 дни.

Счита , че заповедта е издадена при неспазване целта на закона, съгл. чл. 146, т.5 от АПК, тъй като процесният акт неправомерно го уврежда. Твърди, че истинската причина за избор точно на 15.08.2021г. е това, че именно тогава е последният 61-ви ден (но в случая-„календарно невъзможен") от двумесечния срок по чл. 116 от ЗДАНС, съгласно мотивите на Решение № 56/15.06.2023г., по адм. д. № С-2/2023г. на ВАС V-то отделение (стр. 2, абз. последен). Счита, че от страна на ДАНС, е направен опит за избор на последния момент от двумесечния срок по чл. 116 от ЗДАНС. Избраният ден-15.08.2021г. счита за невъзможен, защото е неделен. Това показва, че вместо да се определи и мотивира възможен, по- ранен момент за възстановяването на жалбоподателя, за да се преустанови противоправното (произхождащо от вече отменени актове) му лишаване от труд и следващите се парични средства, всъщност ДАНС се ползва от собственото си противоправно поведение. Така, ответникът продължава да уврежда Т., лишавайки го от труда и заплатите, които биха му били заплатени, ако е бил възстановен в по-ранен момент: 2 заплати, ако се определи дата през м. юни 2021г. или 1 заплата, ако се определи дата през м. юли 2021г. Счита, че няма причина да не се избере по-ранен момент, тъй като в периода 16.06.2021г.-13.08.2021г. от ДАНС не са извършени следващите се по чл. 116 от ЗДАНС действия, т.е. са в неизправност. Поради това, ДАНС се ползва от собствената си неизправност, избирайки немотивирано дата 15.08.2021г. за възстановяването на Т..

Сочи още в жалбата, че оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на административно- производствените правила, довело до нарушаване на материалния закон и неспазване на целта на закона. Решение №3/07.10.2022г. по а.д. № С-4/2022г., на Адм. съд-Плевен е влязло в законна сила на 15.06.2023г. Съгласно чл. 174 от АПК, в решението е даден 14-дневен срок за изпълнение, а именно-до 29.06.2023г. Изпълнението обаче, е просрочено с 41-дни след края на срока: издадена е заповед, per. № Чр-з-478/10.08.2023г. В резултат на това бездействие и в пряка причинно-следствена връзка от него жалбоподателят сочи, че търпи имуществени вреди от неизплатени за периода 15.08.2021г.-24.01.2022г.: заплати; полагаем годишен отпуск; средства за битово-културно обслужване и такива за облекло; законната лихва, от възникване на задължението, до окончателното изплащане. Твърди, че към настоящия момент не може да изчисли точния размер на претърпяната имуществена вреда, тъй като не разполага с изходните данни за това, налични в САД „Финансово-стопанска и управление на собствеността" при ДАНС. Твърди, че търпи и неимуществени вреди-претърпени болки и страдания, за дълъг период от време-над две години, в следствие и в пряка причинно-следствена връзка, от неизплащане на горните парични суми, дължими от ДАНС, за периода 15.08.2021г.-24.01.2022г. На осн. чл. 156, ал. 4 от АПК, предявява и иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв.

На последно място сочи в жалбата, че Заповед, peг. № Чр-з-478/10.08.2023г. е издадена едва на 10.08.2023г., което е просрочване с 41 дни след 14-дневния (до 29.06.2023г.) срок, който съдът е дал на ДАНС, съгласно чл. 174 от АПК. В тази връзка жалбоподателят е направил искане и по чл. 304 от АПК, алтернативно чл. 305 от АПК, с оглед забавата при изпълнението на съдебното решение.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени частично атакуваната заповед, peг. № Чр-з-478/10.08.2023г. като незаконосъобразна, в обжалваната й част, относно датата на възстановяване-15.08.2021г. и да задължи председателя на ДАНС, да издаде нова, съобразно молбата на Т. по чл. 116 от ЗДАНС от 29.06.2021Г. Моли за ангажиране на административно-наказателна отговорност, съгласно чл. 304, алтернативно чл. 305 от АПК, както и към чл. 307 от АПК.

Ответникът-Председател на ДАНС – София, е депозирал писмен отговор по жалбата с вх.№7378/8.12.2023 год., в който е изразил становище за недопустимост на подадената жалба на основание чл. 159, т.4 и т.5 от АПК. На първо място сочи, че оспорването е просрочено, предвид че жалба с вх. № 6838/17.11.2023 г. е подадена повече от два месеца след като на К. Т. е станало известно съдържанието на Заповед, peг. № ЧР-з-478/10.08.2023г. на председателя на ДАНС, което е в нарушение на законоустановения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на административните актове от съобщаването им. В подкрепа на това становище ответникът сочи, че пред Административен съд - Плевен е образувано адм. дело № 609 по описа на съда за 2023 г. В съответствие с Разпореждане № 1978 от 27.07.20231 на решаващият съдебен състав по това дело със Съобщение, вх. № 1111- 768/28.07.2023 г. по описа па ДАНС, в Агенцията е получена Жалба. вх. № 4549/21.07.2023 г. по описа на АС - Плевен, от К. Ю. Т., с която частично се обжалва Заповед, per. № ЧР-з-420/l3.07.2023 г. на председателя па ДАНС ведно с искане по чл.304 от АПК и искане по чл.307 от AПK. В изпълнение на това разпореждане на съда от името на председателя на ДАНС е изготвено Становище, peг. № ПН-2191/10.08.2023г. по описа на ДАНС. Като приложение към това становище под № 5 на екземпляра за съда е изпратено и копие на Заповед, peг. № ЧР-з-478/10.08.2023 г. на председателя на ДАНС, която е предмет на обжалване по настоящото адм. дело № 944/2023 г. по описа на АС - Плевен. Със становище, регистрирано с вх. № 5055/30.08.2023 г. по описа па AC-Плевен, по адм. дело № 609/2023 г., К. Т. е изразил своята позиция по становището на ДАНС (per. № ПН-2191/10.08.2023 г.), като е заявил: „На 22.08.2023 г. се запознах с материалите по адм. д. № 609/2023г. и тогава, за пръв път, узнах за заповеди, peг. №№ Чр-з-477/l 0.08.2023г. и Чр-з- 478/10.08.2023г. на председателя на ДАНС.“ Заповед, peг. № ЧР-з-478/10.08.2023 г. на председателя на ДАНС според ответника е била коментирана и от решаващия съдебен състав по адм. дело № 609/2023 г. по описа на АС - Плевен в Определение № 1727 от 18.09.2023г., с което е оставена без разглеждане жалбата на К. Т. срещу Заповед, peг. № ЧР-з-420/13.07.2023 г. на председателя на ДАНС, с която на основание чл.116 от ЗДАНС същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, считано от датата на встъпване в длъжност в частта относно датата на възстановяването. И производството по адм. дело № 609/2023 г. от описа на АС - Плевен е прекратено. Т. е обжалвал с частна жалба Определение № 1727 от 18.09.2023г., постановено по адм. дело № 609/2023 г. по описа на АС Плевен, пред Върховен административен съд. Затова ответникът счита, че Заповед, peг. № Чр-з-478/10.08.2023г. на председателя на ДАНС, не е станала известна на Т. едва па 03.11.2023 г., когато срещу подпис му е връчен екз. № 5 от нея, тъй като видно oт приложените по адм. дело № 609/2023 г. от описа на АС - Плевен документи К. Т. упорито е избягвал контакт със служители на ДАНС. Това е възпрепятствало връчването на процесната заповед на жалбоподателя срещу подпис, но това не означава, че съдържанието на заповедта не му е съобщено с представянето й по адм. дело № 609/2023 г. от описа на АС - Плевен.

На второ място ответникът е изразил становище в представения отговор, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. Заповед, peг. № ЧР-з-478/10.08.2023 г. на председателя на ДАНС представлява за К. Т. позитивен административен акт, с който се възстановяват, а не застрашават или нарушават негови права и интереси, тъй като заповедта е акт по изпълнение на влязло в сила позитивно за него съдебно решение (Решение № 3/07.10.2022 г., постановено по адм. дело № С-4/2022 г. по описа на Административен съд- Плевен, потвърдено с Решение № 56/15.06.20231. по адм. дело № С-2/2023 г. на Върховен административен съд). В тази връзка счита, че обжалването на един такъв позитивен административен акт за оспорващия, е недопустимо. Кой ден от седмицата се пада деня, в който жалбоподателят е възстановен на длъжност, счита, че е без значение за правото, след като е изпълнено съдебното решение в съответствие с разпоредбата на чл. 116 от ЗДАНC. След като са изпълнени дадените указания в мотивите на влязлото в сила съдебно решение и относно момента на възстановяване на длъжност, според ответника не е налице и основание за налагане на наказание на длъжностното лице по чл.304, алтернативно чл.305 от АПК за неизпълнение на това съдебно решение, каквато претенция се заявява в подадената жалба пред съда.

По отношение на претендираните от К. Т. имуществени вреди ответникът сочи, че със Заповед, peг. №4 Р-з-75 8/04.12.2023 г. па председателя на ДАНС, е постановено изплащане на дължимото на К. Т. парично обезщетение за периода от 15.08.2021 г. до 23.01.2022 г. включително. За обезщетяване на твърдените от К. Т. неимуществени вреди в размер на 500 лева, първата необходима предпоставка е отмяната на обжалваната от него в настоящото производство Заповед, per. № ЧР-з- 478/10.08.2023 г. на председателя на ДАНС, а след това доказване от негова страна на причинените му неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка на тези вреди с атакувания и отменен по съдебен ред акт. Твърди, че тези предпоставки не са налице.

На тези основания счита, че жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство- да се прекрати, тьй като оспорването, освен че е просрочено, липсва и правен интерес за жалбоподателя от оспорването.

Отговорът на ответника е изпратен за становище на жалбоподателя, който е изразил такова с вх.№7508/15.12.2023 год. , в което сочи, че на 03.11.2023г., в сградата на ОДМВР-Плевен му е бил връчен екземпляр № 5 на заповед, рег. № Чр- 3-478/10.08.2023г. на председателя на ДАНС, както и че копие на заповедта, действително му е била връчена в хода на адм. д. № 609/2023г. Моли съда да се произнесе „ с оглед евентуална нищожност на заповед, per. № Чр-з-478/10.08.2023г.“. Счита, че притежава правен интерес да оспори заповедта, предмет на производството по настоящото дело. Оспорваният административен акт не обслужва според жалбоподателя неговите права и законни интереси. Същият не съдържа мотиви, поради които е избран точно неделният ден-15.08.2021г., за неговото възстановяване. Избор на по-ранен ден и то делничен такъв, би било в негов интерес, тъй като би формирало по-голям размер на дължимите му трудови възнаграждения от м. август 2021г. до 23.01.2022г. В тази връзка счита, че има правен интерес от водене на настоящето производство и то именно частично-досежно датата 15.08.2021г.

Излага и съображения по съществото на спора, поддържа искането си за налагане на административно наказание по чл. 304, алтернативно на чл. 305 от АПК, на председателя на ДАНС. Сочи още, че независимо, че председателят на ДАНС е издал допълнителна заповед, per. N9 Чр-з-758/04.12.2023г., в която е начислена на жалбоподателя парична сума в размер от 12363, 01 лв., вписано като „парично обезщетение" за периода 15.08.2021г.-23.01.2022г., то към 13.12.2023г. жалбоподателят няма паричен превод с тази сума-т.е. продължава да търпи въпросните негативни последици. Действително, ДАНС е извършила юридически действия по издаване на тази нова заповед, но и все още не са изплатени следващите се на Т. заплати и др. парични средства (за времето от 15.08.2021г. до 23.01.2022г.). Поддържа и предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, съгл. чл. 156, ал. 4 от АПК.

С определение №2280/19.12.2023 год. на настоящия състав на съда, делото по жалбата на Т. против Заповед рег.№Чр-з-478/10.08.2023г. на Председателя на ДАНС е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Съединеният с жалбата иск за обезщетение за вреди-имуществени и неимуществени, обективиран в пункт V на жалбата и доконкретизиран в подаденото становище с вх.№7508/15.12.2023 год., съдът е постановил да се отдели в отделно производство, да се образува ново дело, което да се разпредели на друг съдия-докладчик, тъй като едновременното разглеждане на производството по жалбата и исковата молба значително ще затрудни хода на производството. Обективираното в жалбата искане за ангажиране на административно-наказателната отговорност на ДАНС, на основание чл.304 и чл.305 от АПК, съдът е приел, че е от компетентността на Председателя на Административен съд-Плевен, респ. на упълномощено от него лице. Затова и производството по искането за налагане на административно наказание по този ред също е отделено в отделно производство, за образуване на ново дело, по което Председателят на Административен съд-Плевен или овластено от него лице да се произнесе.

Следователно, предмет на оспорване в настоящото производство е единствено Заповед рег.№Чр-з-478/10.08.2023г. на Председателя на ДАНС в частта, с която, в изпълнение на дадените указания с Решение №3/07.10.2022г. по адм.дело №С-4/2022г. на АС-Плевен, оставено в сила с Решение №56/15.06.2023г. по адм.дело №С-2/2023г. на ВАС, е допълнен текста на Заповед №ЧР-з-420/13.07.2023г., като в края на текста след думите „в размер на 10% от основното месечно възнаграждение“ се поставя запетая и се допълва „считано от 15.08.2021г.“.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания. Излага подробни съображения за допустимост и основателност на жалбата. Сочи, че срокът за обжалване на настоящата заповед следва да се брои от датата на нейното връчване, тъй като в ЗДАНС са разписани специални правила в тази насока, поради което претендира съдът да разгледа не само претенцията му за нищожност, но и тази за незаконосъобразност на заповедта. Допълнително е депозирал писмени бележки, в които доразвива доводите си за допустимост на жалбата и за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част. По същество моли съда да отмени заповедта, алтернативно да я прогласи за нищожна.

В съдебно заседание ответникът-Председател на ДАНС-София, се представлява от М. А.-държавен служител в ДАНС с юридическо образование с пълномощно на л.141 от делото, която оспорва жалбата, по същество моли съда да я отхвърли, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения да недопустимост, алтернативно-за неоснователност на подадената жалба и моли съда да я остави без разглеждане, алтернативно-да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Плевен, като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №ЧР-з-109/12.03.2020 на Председателя на ДАНС-София е прекратено служебното правоотношение на К. Т. – младши агент II-ра степен, експерт в ТДНС-Плевен при ДАНС, като при съдебен контрол с Решение №1/04.11.2020г. по адм.дело С-3/2020г. на Административен съд Плевен същата е отменена. При инстанционен контрол с Решение №45/16.06.2021г. по адм.дело №С-2/2021 Върховен административен съд е оставил в сила решението на Административен съд Плевен. Решението на ВАС е влязло в законна сила на 16.06.2021г. С Решение №75/16.11.2021г. по адм.дело №С-70/2021г. Върховен административен съд е отхвърлил искането на Председателя на ДАНС-София за отмяна на влязло в сила Решение №45/16.06.2021г. по адм.дело №С-2/2021 на ВАС. Последното решение е влязло в законна сила на 16.11.2021г.

С молба вх.№Пл 32-1906/25.11.2021г. до Председателя на ДАНС, чрез Директора на ТДНС-Плевен, К. Т. е поискал да бъде изпълнено задължението по чл.116 от ЗДАНС и да бъде възстановен на заеманата от него длъжност „експерт“ в сектор „22“ на отдел „2“ на ТДНС-Плевен, ранг „младши агент II-ра степен“. С молбата е направено и искане за изплащане на конкретно посочени парични суми. Същата молба е заведена и с вх.№Ж-581/29.11.2021г. при ДАНС.

Със Заповед рег.№ЧР-з-30/19.01.2022г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, на основание чл.116 вр. чл.43 ал.5 от ЗДАНС, Решение №75/16.11.2021г. по адм.дело №С-70/2021г. на ВАС, влязло в законна сила на 16.11.2021г., с което е отменена Заповед №ЧР-з-109/12.03.2020 на Председателя на ДАНС-София и молба вх.№Пл 32-1906/25.11.2021г., младши агент II-ра степен К. Т. е възстановен на длъжност експерт в сектор „1“ – „КПЧССОЛМТЕМП“ към ТДНС-Кърджали при ДАНС, считано от датата на встъпване в длъжност. В заповедта е посочено основното месечно възнаграждение и е определено допълнителното възнаграждение за специфични условия на труд.

Заповед рег.№ЧР-з-30/19.01.2022г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ е била оспорена пред Административен съд-Плевен, където е образувано класифицирано адм.дело №С-4/2022г. на АС-Плевен, оставено в сила с Решение №56/15.06.2023г. по адм.дело №С-2/2023г. на ВАС. С решението по това дело, съдът е отменил Заповед рег.№ЧР-з-30/19.01.2022г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с която К. Т. е възстановен на длъжност в структурно звено към Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Кърджали, считано от 24.01.2022г. и е върнал делото като преписка на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ –София за ново произнасяне по молбата на К. Т. за възстановяване в длъжност на основание чл.116 от ЗДАНС, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. В мотивите на постановеното решение е прието следното:

Съдът е приел, че тази заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които водят до несъответствие на акта с материалния закон и целта на закона. За да направи този извод, съдът е съобразил следното: Правното основание, на което е издадена заповедта е чл.116 от ЗДАНС, съгласно която при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавният служител се възстановява в двумесечен срок на предишната или на друга равностойна длъжност, ако в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение се яви в съответното структурно звено на агенцията. След анализ на тази разпоредба съдът е формирал извод, че за да бъде приложима тази разпоредба, следва да са изпълнени две предпоставки – отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение и подадена в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение молба за възстановяване на длъжност. Според решаващия състав , разгледал к.адм.дело №С-4/2022 год., двете предпоставки са били налични, но органът не е изпълнил коректно своето задължение по чл.116 от ЗДАНС да възстанови Т. в двумесечния срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е отменена заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение.

Съдът е приел за безспорно установено, че Заповед №ЧР-з-109/12.03.2020 на Председателя на ДАНС-София, с която е прекратено служебното правоотношение на К. Т. – младши агент II-ра степен, експерт в ТДНС-Плевен при ДАНС, е отменена с Решение №1/04.11.2020г. по адм.дело С-3/2020г. на Административен съд Плевен, като този съдебен акт е оставен в сила с Решение №45/16.06.2021г. по адм.дело №С-2/2021г. на ВАС, влязло в законна сила на 16.06.2021г. Именно от тази дата до 16.08.2021г. е двумесечният срок, в който органът по назначаване следва да възстанови държавния служител на предишната или друга равностойна длъжност, при подадена от него молба в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Именно в този срок от страна на Т. е подадена молба по реда на чл.116 от ЗДАНС за възстановяване на длъжност – молбата е изпратена по „Български пощи“ на 29.06.2021г. и е получена от служител на ДАНС на 30.06.2021г., което обстоятелство съдът установил от приетите по делото доказателства. Заповедта за възстановяване на длъжност е издадена значително по-късно след изтичане на двумесечния срок по чл.116 от ЗДАНС, което я прави незаконосъобразна по отношение на този съществен реквизит от нейното съдържание - датата на възстановяване в длъжност – 24.01.2022г. Съдът приел, че дори лицето да беше намерено на дата 19.01.2022г. и от тази дата да беше възстановено на длъжност, то отново е налице неспазване на срока по чл.116 от ЗДАНС, което прави заповедта незаконосъобразна по отношение датата на възстановяване на длъжност. Съдът аргументирал този свой извод със съображения, че конститутивното съдебно решение №45/16.06.2021г. по адм.дело №С-2/2021г. на ВАС и на решението на първоинстанционния съд, е влязло в законна сила на 16.06.2021г.и се ползва със сила на присъдено нещо, която трябва да бъде зачетена и от всички съдилища, учреждения и общини в страната – чл.297 от ГПК и всички трети лица са длъжни да зачетат правните последици, породени от това съдебно решение, макар и да не са негови адресати. Съдът съобразил, че посоченото в процесната заповед Решение №75/16.11.2021г. по адм.дело №С-70/2021г. на ВАС е постановено по искане за отмяна по реда на чл.237 и сл. от АПК, която е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, поради някое от посочените в чл.239 основания. Отмяната не е форма на обжалване на съдебния акт, а е извънреден способ, поради това, че се развива след приключване на инстанционните производства пред съда. Отмяната не е фаза, стадий на съдебното административно производство, а самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол. При тези съображения решаващият състав на к.адм.дело №С-4/2022 год. направил извод, че от датата на влизане в сила на Решение №45/16.06.2021г. по адм.дело №С-2/2021г. на ВАС, а именно 16.06.2021г., а не от датата на влизане в сила на Решение №75/16.11.2021г. по адм.дело №С-70/2021г. на ВАС – 16.11.2021г., започва да тече срокът за К. Т. за подаване на молба за възстановяване на длъжност, и този срок е спазен от лицето, поради което административният орган е бил длъжен да спази разпоредбата на чл.116 от ЗДАНС и да издаде заповед за възстановяване в двумесечния срок, регламентиран от законовата норма.

Съдът изложил в постановеното съдебно решение мотиви и по отношение на възстановяването на Т. на работно място в друго населено място, а не в гр.Плевен, което също приел за незаконосъобразно, но произнасянето в тази част в съдебния акт няма отношение към настоящото производство, поради което няма да бъде коментирано от съда в настоящото изложение.

Ето защо съдът отменил Заповед рег.№ЧР-з-30/19.01.2022г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и е върнал делото като преписка на Председателя на ДАНС за ново произнасяне по молбата за възстановяване в длъжност на К. Т., при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Постановеното по класифицирано адм.дело №С-4/2022г. на АС-Плевен решение е било предмет на инстанционен контрол пред Върховен административен съд, който се е произнесъл с Решение №56/15.06.2023г. по адм.дело №С-2/2023г., с което е оставил в сила оспореното решение на Административен съд-Плевен. Решението на АС-Плевен, оставено в сила с цитираното решение на ВАС, е влязло в законна сила на 15.06.2023 год.

К. Т. е подал Молба с вх.№РД-2378/27.06.2023 год.за възстановяване на заеманата длъжност.

В изпълнение на цитираното съдебно решение на АС-Плевен по кл.адм.дело №С-4/2022 год. и подадената молба от Т. за възстановяване на заеманата длъжност, Председателят на ДАНС –София е постановил Заповед №ЧР-3-420/13.07.2023 год., с която е възстановен , на основание член 116 и член 43, алинея 5 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, младши агент II степен К. Ю. Т., на длъжност експерт в сектор „2” към Териториална дирекция „Национална сигурност” - Плевен при Държавна агенция „Национална сигурност” , като му е определено съответното възнаграждение, считано от датата на встъпване в длъжност.

Издаден е Акт за встъпване в длъжност, от който се установява, че Т. е встъпил в длъжност експерт в сектор „2“ към ТДНС-Плевен при ДАНС, на 17.07.2023 год.

Видно от приложеното на л.47 и сл. от делото Определение №1727/18.09.2023 год. по адм.дело №609/2023 год., Заповед №ЧР-3-420/13.07.2023 год. е била оспорена пред Административен съд-Плевен. По това дело е постъпила като доказателство Заповед № ЧР-3-477/10.08.2023г., с която е оттеглена частично Заповед № ЧР-3-420/13.07.2023г. на Председателя на ДАНС в оспорената част „считано от датата на встъпване в длъжност“, като издадена в противоречие с дадените указания по тълкуването и прилагането на чл. 116 от ЗДАНС във влязлото в сила Решение № 3/07.10.2022г. по АД № С-4 от 2022г. по описа на АдмС – Плевен, оставено в сила с Решение № 56/15.06.2023г. по АД № С-2/2023г. на ВАС. С последваща Заповед № ЧР-3-478/10.08.2023г. е допълнен текста на Заповед № ЧР-3-420/13.07.2023г. на Председателя на ДАНС като възстановяването на длъжност е от 15.08.2021г.

Съдът по адм.дело №609/2023 год. е приел, че по този начин процесната заповед в оспорената част е оттеглена с последващ акт, съдебното производство е лишено от предмет и са постигнати целените с оспорването правни последици. Поради това на осн. чл. 159, т.3 АПК жалбата срещу заповедта е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Това определение е оспореното пред ВАС, който го е оставил в сила с Определение №454/16.01.2024 год. по адм.дело №9932/2023 год.

С издадената Заповед рег.№Чр-з-478/10.08.2023г. на Председателя на ДАНС, в изпълнение на дадените указания с Решение №3/07.10.2022г. по адм.дело №С-4/2022г. на АС-Плевен, оставено в сила с Решение №56/15.06.2023г. по адм.дело №С-2/2023г. на ВАС, е допълнен текста на Заповед №ЧР-з-420/13.07.2023г., като в края на текста след думите „в размер на 10% от основното месечно възнаграждение“ се поставя запетая и се допълва „считано от 15.08.2021г.“. Тази заповед е предмет на оспорване в настоящото производство.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Относно възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес у жалбоподателя от нейното оспорване:

Вярно е, че оспорената в настоящото производство заповед е позитивен за Т. административен акт, защото с него го възстановяват на заеманата служба в изпълнение на влязло в сила позитивно съдебно решение. Жалбоподателят има право обаче , да оспори началният момент, от който е възстановен на работа / в който смисъл е оспорването/, ако счита, че той не съответства на волята на съда в постановеното и влязло в сила съдебно решение, в изпълнение на което е издаден. Т.е. жалбоподателят има интерес да установи правилно и законосъобразно ли е определена датата , от която се възстановява на работа, от която дата за него се пораждат редица други права. Затова съдът приема за неоснователно възражението за липса на правен интерес у Т. да оспори процесната заповед.

Относно възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради подаването й след установения от закона срок:

В приложения на л.8 от делото екземпляр от Заповед рег.№Чр-з-478/10.08.2023г. на Председателя на ДАНС е удостоверено, че заповедта е връчена на Т. лично срещу подпис на 3.11.2023 год. Жалбата против тази заповед е подадена направо в Административен съд-Плевен и е заведена с вх.№6838/17.11.2023 год. Спрямо датата на връчване на заповедта, жалбата се явява подадена в срок. Ответникът обаче, в писменото си становище на л.23 и сл. от делото е възразил, че Т. е узнал в по-ранен момент за тази издадена заповед и се е запознал със съдържанието й. И спрямо датата, на която Т. е узнал за оспорената в настоящото производство заповед, жалбата се явява просрочена и поради това-недопустима за разглеждане по същество. Възражението на ответника в тази насока е основателно, поради следните съображения:

Видно е от приобщените по настоящото дело доказателства, че пред Административен съд - Плевен е било образувано адм. дело № 609 по описа на съда за 2023 г. В съответствие с Разпореждане № 1978 от 27.07.2023г на решаващият съдебен състав по това дело в ДАНС е била получена Жалба. вх. № 4549/21.07.2023 г. по описа на АС - Плевен, от К. Ю. Т., с която частично се обжалва Заповед, per. № ЧР-з-420/l3.07.2023 г. на председателя па ДАНС ведно с искане по чл.304 от АПК и искане по чл.307 от AIIK.В изпълнение на това разпореждане на съда от името на председателя на ДАНС е изготвено Становище, per. № ПН-2191/10.08.2023г. по описа на ДАНС. Като приложение към това становище под № 5 на екземпляра за съда е изпратено и копие на Заповед, per. № ЧР-з-478/10.08.2023 г. на председателя на ДАНС, която е предмет на обжалване по настоящото адм. дело № 944/2023 г. по описа на АС - Плевен. По настоящото дело на л.39-44 е приложено подадено от Т. до Административен съд-Плевен по адм.дело №609/2023 год., становище, регистрирано с вх. № 5055/30.08.2023 г. по описа па AC-Плевен, по адм. дело № 609/2023 г. В това становище Т. е изразил своята позиция по становището на ДАНС (per. № ПН-2191/10.08.2023 г.), като е заявил: „На 22.08.2023 г. се запознах с материалите по адм. д. № 609/2023г. и тогава, за пръв път, узнах за заповеди, peг. №№ Чр-з-477/l 0.08.2023г. и Чр-з- 478/10.08.2023г. на председателя на ДАНC.“ Тези две заповеди, едната от които –оспорваната в настоящото производство, са били приложени по адм.дело №609/2023 год. и Т. не само е узнал за тяхното съществуване и издаване, а реално, фактически се е запознал с тяхното съдържание, узнал е за тях, за разпоредените с тях правни последици. Заповед, peг. № ЧР-з-478/10.08.2023 г. на председателя на ДАНС е била коментирана и от решаващия съдебен състав по адм. дело № 609/2023 г. по описа на АС - Плевен в Определение № 1727 от 18.09.2023г., с което се оставя без разглеждане жалбата на К. Т. срещу Заповед, per. № ЧР-з-420/13.07.2023 г. на председателя на ДАНС, с която на основание чл.116 от ЗДАНС същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, считано от датата па встъпване в длъжност в частта относно датата на възстановяването. И производството по адм. дело № 609/2023 г. от описа на АС - Плевен се прекратява. Затова настоящият състав на съда приема, че Т. е узнал и се е запознал със съдържанието на настоящата оспорена Заповед, peг. № ЧР-з-478/10.08.2023 г. на председателя на ДАНС, на 22.08.2023 год., приложена по образуваното по негова жалба адм.дело №609/2023 год. Затова подадената едва на 17.11.2023 год. жалба-около три месеца по-късно /макар и в срока спрямо официалното й връчване на Т./, се явява просрочена, подадена след изтичане на преклузивния срок за оспорването й. Ако се приеме обратното – че жалбата е подадена в срок, според настоящия състав на съда би се стигнало до новиране на срока за обжалване на административен акт, с чието съдържание Т. е бил запознат в по-ранен момент, което не е целта и смисъла на закона. Тъй като в становището си по възражението на ответника за просрочие Т. алтернативно е поискал да се разгледа жалбата му с искане за прогласяване нищожност на Заповед, peг. № ЧР-з-478/10.08.2023 г. на председателя на ДАНС, то съдът дължи произнасяне единствено по тази заявена претенция за нищожност на заповедта.

Ето защо жалбата с искане за прогласяване нищожността на оспорената заповед подлежи на разглеждане в настоящото производство.

Затова и в настоящото производство не могат да бъдат разгледани оплакванията и възраженията на Т., сочещи на основания за незаконосъобразност на заповедта, с която е определена началната дата, от която Т. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, които биха обосновали евентуална незаконосъобразност на заповедта и довели до нейната отмяна. А следва да се разгледат единствено оплакванията, които са свързани с твърдения за наличие на основания за нищожност на оспорената заповед, тъй като жалбата е подадена след установения от закона 14 /четиринадесет/ дневен срок за оспорване, в последвалото жалбата становище от Т. се съдържат оплаквания за нищожност на заповедта, а административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. На това основание жалбата е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Преди да се изложат правни изводи по основателността на подадената жалба, съдът следва да изясни характера на претенцията за нищожност на оспорената заповед. Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Ето защо, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.

Във връзка с горното, по искането за прогласяване нищожност на процесната заповед съдът съобрази следното:

Заповедта е издадена от компетентен по време, място и материя орган, а именно Председателят на ДАНС, който съобразно чл.116 и по аргумент от чл.43, ал.5 от ЗДАНС е органът по назначаване на държавните служители в агенцията и по прекратяване на тяхното правоотношение.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.55, ал.2 от ЗДАНС, а именно правното основание за възстановяване на длъжност – чл.116 от ЗДАНС; имената и длъжността на лицето, което издава заповедта; трите имена на назначаваното лице; наименованието на длъжността, на която се назначава лицето; ранга и степента, които се определят; размера на основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения; датата на издаване и подписа на лицето, издало заповедта. В заповедта е посочено и мястото на работа, съобразно чл.55, ал.3 от ЗДАНС. В тази връзка следва да се посочи, че според настоящия състав заповедта за възстановяване на длъжност е необходимо да съдържа реквизитите на заповедта за назначаване на длъжност, доколкото въз основа на тази заповед отново възниква служебно правоотношение между органа и държавния служител. В процесната заповед са изложени и мотиви за нейното издаване – влязлото в сила решение по адм.дело №С-4/2022 год. на АС-Плевен, оставено в сила с решение на ВАС по адм.дело №С-2/2023 год. и подадена от Т. молба с вх.№РД-2378/27.06.2023 год. Съдът не констатира да е допуснат такъв сериозен порок във формата на оспорената заповед, който практически да се приравни на липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление и да съставлява основание за нищожност.

Посочено е и е обосновано фактически и посредством доказателства - приложеното и влязло в сила решение по адм.дело №С-4/2022 год., материалноправното основание относно момента на възстановяване на държавна служба при признаване на уволнение за незаконно. Както вече беше посочено в настоящото изложение, решаващият състав по влязлото в сила решение по адм.дело №С-4/2022 год. е приел в мотивите си за безспорно установено, че Заповед №ЧР-з-109/12.03.2020 на Председателя на ДАНС-София, с която е прекратено служебното правоотношение на К. Т. – младши агент II-ра степен, експерт в ТДНС-Плевен при ДАНС, е отменена с Решение №1/04.11.2020г. по адм.дело С-3/2020г. на Административен съд Плевен, като този съдебен акт е оставен в сила с Решение №45/16.06.2021г. по адм.дело №С-2/2021г. на ВАС, влязло в законна сила на 16.06.2021г. Именно от тази дата -16.06.2021год. до 16.08.2021г. е двумесечният срок, в който органът по назначаване следва да възстанови държавния служител на предишната или друга равностойна длъжност, при подадена от него молба в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Именно в този срок от страна на Т. е подадена молба по реда на чл.116 от ЗДАНС за възстановяване на длъжност – молбата е изпратена по „Български пощи“ на 29.06.2021г. и е получена от служител на ДАНС на 30.06.2021г., което обстоятелство съдът установил от приетите по делото доказателства. Именно в рамките на този правнорелевантен период-от 16.06.2021 год. до 16.08.2021 год. ответникът в настоящото производство е възстановил Т. на заеманата преди уволнението длъжност -считано от 15.08.2021год. Според настоящия състав на съда, няма правна пречка/забрана, работник или служител да бъде назначен/възстановен на работа, считано от неработен/неприсъствен ден, какъвто в случая е 15.08.2021 год.-неделя, а началото на изпълнението на съответното трудово/служебно правоотношение да започне, считано от следващ присъствен ден. Аргумент в тази посока според съда например е разпоредбата на чл.57 от ЗДАНС, според която държавният служител постъпва на служба в 10-дневен срок от датата на издаването на заповедта за назначаване, което се удостоверява писмено, а самото служебното правоотношение възниква от деня на встъпването в длъжност. В този смисъл е и разпоредбата на чл.14 от Закон за държавния служител, според който постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено, а самото служебно правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност. В същия смисъл са регламентирани и трудовите правоотношения, регулирани от Кодекс на труда-напр.чл.66 , който урежда съдържанието на трудовия договор, предвижда като негови задължителни реквизити в т.3 датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение. Т.е. всички цитирани нормативни актове, уреждащи правоотношения по полагане на труд, правят разграничение между дата на сключване на съответния договор, регламентиращ правоотношението между страните, и датата, представляваща начало на изпълнение на това правоотношение. Аргумент в посока на извода на съда, че едно лице може да бъде назначено/преназначено /възстановено на работа в неработен ден може да се черпи от възможността за прекъсване/непрекъсване на трудовия/осигурителен стаж- например в случаите на преназначаване на едно лице в друго звено в същото предприятие или учреждение, или на друга длъжност, или при изменение на трудовото/служебно правоотношение на някакво основание-относно мястото на работа, възнаграждението /например да се увеличи възнаграждението, считано от 1.01 на съответната година, който е начало на годината, но винаги е почивен/ и др. В тези случаи, ако се изхожда от разбирането, че всяко преназначаване или изменение на правоотношението трябва да се случи задължително в работен/присъствен ден, в много хипотези може да се стигне до прекъсване на трудовия/осигурителен стаж. Което не е целта и смисъла на закона. Налага се извод, че няма пречка едно лице, което се назначава/ възстановява на служба, да бъде възстановено, считано от определен ден, който може да е и неработен, стига да попада в рамките на периода, в който законът изисква да бъде възстановен, а да започне фактическото изпълнение на задълженията си по това правоотношение в първия възможен следващ ден. В случая това изискване е спазено от ответника-жалбоподателят е възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението, считано от 15.08.2021 год., която дата е в рамките на законоустановения двумесечен срок, указан в мотивите на влязлото в сила решение по адм.дело №С-4/2022 год.-от 16.06.2021 до 16.08.2021 год. Дори да беше възстановен на длъжност, считано от следващия ден-16.08.2021 год., който се явява присъствен ден, това нямаше да се яви незаконосъобразно, предвид разпоредбата на чл.60, ал.3 от ГПК, регламентиращ броенето на сроковете по месеци. Не е в противоречие със закона и обстоятелството, че Т. е възстановен на работа почти накрая на срока, а не в по-ранен момент от неговото течене-например в първия ден 16.06.2021 год. или друг ден, по-ранен от 15.08.2021 год., след като началната дата на възстановяването на длъжност е в рамките на двумесечния срок, установен от закона , в който лицето следва да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност.

Както вече беше посочено, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Такива пороци на оспорената заповед, които по интензивност и тежест да го дисквалифицират като валиден акт, съдът не констатира в настоящото производство.

Настоящият състав на съда не констатира да са допуснати и толкова съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление, които да обусловят невалидност на атакуваната заповед. Фактът, че оспорената заповед е издадена не в рамките на определения от съда по адм.дело №С-4/2022 год. 14-дневен срок жт влизане в сила на съд.решение, не съставлява съществено процесуално нарушение, защото, макар и издадена извън рамките на указания от съда срок, със заповедта Т. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност със задна дата, при спазване на указанията на съда за началната дата, от която да бъде възстановен.

Ето защо жалбата с искане за прогласяване нищожността на оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника, на последния следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което е минималния предвиден такъв с разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над този размер до пълния претендиран размер от 200 лева, следва да се отхвърли като неоснователно, с оглед направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, предвид че делото не е с фактическа и правна сложност, приключило е на две съдебни заседания, относимите и значими за правилното решаване на спора нормативни актове не са многобройни, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса не са многобройни , видът и обемът на събраните по делото доказателства са обичайно приложимите и относими такива , правната сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството на казуса в случая също се явява относително ниска.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Т. от гр.Плевен, с искане за прогласяване нищожността на Заповед рег.№Чр-з-478/10.08.2023г. на Председателя на ДАНС, в частта, с която, в изпълнение на дадените указания с Решение №3/07.10.2022г. по адм.дело №С-4/2022г. на АС-Плевен, оставено в сила с Решение №56/15.06.2023г. по адм.дело №С-2/2023г. на ВАС, е допълнен текста на Заповед №ЧР-з-420/13.07.2023г., като в края на текста след думите „в размер на 10% от основното месечно възнаграждение“ се поставя запетая и се допълва „считано от 15.08.2021г.“.

ОСЪЖДА К. Ю. Т. с [ЕГН] с постоянен адрес гр.Плевен, [жк], [адрес], да заплати в полза на Държавна агенция „Национална сигурност“ , гр.София разноски за юрисконсултсто възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Държавна агенция „Национална сигурност“ за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение над присъдения размер от 100/сто/ лева до пълния претендиран размер от 200 /двеста/ лева.

Решението може да се оспори с касационна жалба чрез Административен съд-Плевен до Върховен административен съд, в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Преписи от решението да се изпратят на страните.