№ 143
гр. Варна, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110115416 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Малта консултинг“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сан Стефано“ № 19, ет. 2
срещу Б. М. Й., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, **** искове с правно основА.е чл. 240,
ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да му заплати сумите: 1200лева, представляваща дължима
главница по неформален договор за заем от 29.05.2015г.; 2360лева, представляваща
дължима главница по неформален договор за заем от 08.09.2015г.; 1000лева,
представляваща дължима главница по неформален договор за заем от 30.09.2015г.;
5655лева, представляваща дължима главница по неформален договор за заем от 29.10.2015г.
и 600лева, представляваща дължима главница по неформален договор за заем от
04.11.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба- 28.04.2020г. до окончателното погасяване на задължението, а в
евентуалност иск с правно основА.е чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати
на ищеца същите суми, подлежащи на връщане като получени без основА.е, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
28.04.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняващи я молби: С ответницата
са сключили неформални договори за заем, по които ищецът й е предоставил с банкови
преводи от 29.05, 08.09, 30.09, 29.10 и 04.11.2015г. сумата от общо 10815лева. Уговорено
било връщането на сумите да бъде извършено в най- кратки срокове, т.е до една година,
като исковата молба сочи да има роля и на покана за връщане. Въпреки водените преговори
и устни увещА.я от ответницата, че ще изпълни задължението си, плащане не последвало,
вкл. и към датата на подаване на исковата молба. В евентуалност, ако се приеме, че между
стрА.те не е налично твърдяното договорно правоотношение, иска се връщане на сумите
като получени при начална липса на основА.е. Претендира за присъждане разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с
който исковете се оспорват по основА.е и размер. Твърди се нередовност на евентуалния
1
иск. Оспорва между стрА.те да са съществували сочените заемни правоотношения. Твърди,
че сумите са получавА. въз основа на постигнато между нея и управителя на ищцовото
дружество С.Д.Б. споразумение. С Бъчваров са сключили на 27.08.2015г. граждански брак,
като още преди сключването му, на 29.04.2015г. между двамата е било постигнато писмено
споразумение наречено „обещА.я“, с което той е обещал да се грижи и закриля бъдещата си
съпруга Б. и дъщеря й А., и че ще ги подпомага със сумата от 1000евро месечно. На
15.08.2015г. двамата подписали и споразумение, с което уговорили издръжка на съпругата
от 1200евро месечно. Посочва и че преведените суми по сметката й са били разходвА. за
нуждите на семейството. Тъй като съпругът й не е разполагал със средства по личните си
банкови сметки, в изпълнение на споразумението е превеждал сумите от сметката на
ищцовото дружество. Сочи и че по повод извършвана ревизия на дружеството, С.Б. е дал
писмени обяснения пред ревизиращия орган, че преведените суми са били давА. за
извършване на ремонтни работи от ответницата. Твърди и преводът на сумите да е в
изпълнение на нравствен дълг на С.Б. към ответницата като негова съпруга. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседА.е исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, като взе предвид събрА.те по делото доказателства, съобрази становищата на
стрА.те и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основА.е чл. 240 ЗЗД, а в евентуалност такъв по чл. 55, ал.1,
пр. 1 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция е сума, представляваща дължима главница по
сключени между стрА.те неформални договори за паричен заем с предмет парични средства
предоставени с банкови преводи от 29.05.2015г., 08.09.2015г., 30.09.2015г., 29.10.2015г. и
04.11.2015г. За да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищеца право, по
делото същият е следвало да докаже елементите от фактическия му състав, а именно
наличие на валидно сключени неформални договори при сочените параметри; реално
предаване на ответницата на процесните суми и поето от нея задължение за връщането им;
размер на претенцията. При проведено успешно доказване на горното, ответникът следва да
докаже изпълнение, т.е изправността си по договорите и останалите наведени от него
възражения срещу дължимостта им, в т.ч. по евентуалния иск, че получаването на сумите е
станало на съществуващо правно основА.е, т.е. в изпълнение задължения на С.Б. по
сключени споразумения от 29.04.2015г. и 15.08.2015г.; в изпълнение на негов нравствен
дълг, както и останалите си възражения, от които се ползва, вкл. че управителят на
ищцовото дружество е сочил пред ревизиращ орган, че преведените суми са давА. за
ремонтни работи на ответницата.
От ангажирА.те по делото писмени доказателства се установява следното: С
преводно нареждане от 29.05.2015г. ищецът е наредил банков превод към ответницата за
сумата от 1200лева с вписано основА.е- „превод на договорен заем“. На 08.09.2015г.,
30.09.2015г., 29.10.2015г. и 04.11.2015г. ищецът е наредил банкови преводи към
ответницата, съответно за сумите от 2360лева, 1000лева, 5655лева и 600лева с вписано
основА.е във всички- „превод“. Съобразно вписването в ТР от 2011г. управител на
ищцовото дружество е С.Д.Б..
По повод оспорвА.ята на ответницата, тя е ангажирала писмени доказателства, от
които се установява следното: На 27.08.2015г. ответницата и С.Д.Б. са сключили граждански
брак. На 29.04.2015г. между бъдещите съпрузи е подписан документ именуван „обещА.я“, с
който са приели взаимни искА.я един към друг, от които релевантни за спора са тези, с които
Стефан е обещавал да се грижи и закриля бъдещата си съпруга и дъщерята им А.; Б. може да
ползва събрА.я наем от помещенията /гараж и сутерен/ в новата къща за собствени разходи,
както и Стефан да подпомага Б. и А. с 1000евро за техни нужди. На 15.08.2015г. бъдещите
2
съпрузи са сключили споразумение, с което е уговорено във връзка със закупуване на имота
на ул. Мусала 11, че за периода до изплащане на кредита за закупуването му, издръжката на
Б. се променя на 1200евро и спира след закупуване на имот до 100хил.евро от Морски дом
ООД. В свои обяснения от 26.05.2020г. пред ревизиращ орган на ТД на НАП по повод
извършвана ревизия на ответницата, С.Б. като управител на ищцовото дружество е посочил,
че паричните средства са собственост на дружеството, не са негови доходи като управител и
че парите са предоставени за извършване на ремонтни работи по обекти на ответницата, а
след отправяне покА. за тяхното връщане е заведено гражданско дело.
По дефиниция договорът за заем е неформален и валидността му не е обусловена от
спазване на някаква форма. Писмената форма има значение единствено с оглед неговото
доказване. Той е и реален, т.е счита се за сключен от момента на предаването на паричната
сума в собственост на заемателя. В случая договорът се твърди да е неформален.
Следователно, на доказване подлежи, както факта, че определена парична сума е
предоставена на ответника, така и факта, че получаването й е обвързано със задължение за
връщането й в определен срок. Безспорно установено по делото е, а и принципно не е
оспорвано от ответницата, обстоятелството, че процесните парични суми са получени от
нея. Дали обаче с получаването им е поето и задължение от ответника за тяхното връщане е
факт, който е останал недоказан в процеса. Такъв извод не би могъл да бъде изведен от
вписвА.те основА.я при извършване на паричните преводи, обозначавайки ги само
„извършен превод“ и не сочи на конкретни правоотношения между стрА.те. Единствено, в
платежното нареждане от 29.05.2015г. е посочено основА.е на превода договорен заем, но
предвид предприетото оспорване от ответника с твърдения документът да е дописан и
различаващ се от неговия първообраз, ищецът е дължал доказване, за което въпреки
дадените от съда указА.я по чл. 146, ал. 2 ГПК, същият не е ангажирал доказателства. От
дадените писмени обяснения пред ТД на НАП от представляващия ищцовото дружество
управител действително се установява изявление въпросните суми да са давА. за ремонтни
дейности, но същевременно съдържат и такова ответницата да е канена да ги върне, сочещо
наличие на заемно правоотношение. По естеството си в документа се съдържа извънсъдебно
признА.е, но на изгоден на страната факт, поради което и нямат доказателствена стойност
при дефицит на други доказателства този факт да се е осъществил. Затова следва да се
приеме, че твърденията на ищеца за наличие на сочените заемни правоотношения с
ответницата е останало недоказано. Претенциите като неоснователни следва да бъде
отхвърлени.
Горното налага произнасяне по заявения в евентуалност иск по правилата на
неоснователното обогатяване, като парични средства получени при начална липса на
основА.е. При безспорна установеност на обстоятелството, че паричната сума е получена от
ответницата, то нейно е задължението по установяване основА.е за нейното получаване,
съответно задържане, дължимо като пълно и главно. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ППВС № 1/1979г. на ВС по тълкуване чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, първоначална липса на
основА.е е налице, когато предаването, съответно получаването на нещо е станало въз
основа на нищожен акт, в случаите на унищожаемост– след прогласяването й, както и без
наличието на някакво правоотношение. Под "правно основА.е" в съдебната практика се
разбира наличие на правоотношение, от което произтича правото да се иска получаването на
съответната облага и задължението тя да се престира.
Въведените основА.я са за получаване сумите в изпълнение уговореното в
споразумения от 29.04.2015г. и 15.08.2015г., както и на нравствен дълг на С.Б.. Те обаче не
може да се счетат за основА.е, въз основа на което да е получена претендираната сума в общ
размер от 10815лева. И това е така, защото: Страна по въпросните споразумения е С.Б..
Договарял е по тях не в качеството си на органен представител на ищцото дружество, а като
бъдещ съпруг на ответницата. Следователно обективираната от него воля в тях не може да се
приеме като такава на юридическото лице само на основА.е обстоятелството, че управител
3
на ищцовото дружество е С.Б.. Въпросните уговорки за поето задължение от С.Б. към
бъдещата му съпруга за плащане на издръжка не създават правно основА.е за извършените
плащА.я от ищцовото дружество, защото липсва воля на последното за обвързването му с
изпълнение задължения на С.Б. по тях. Същото е важимо и за възражението за изпълнение
на нравствен дълг на С.Б.. Наред с това, принципно такъв извод не може да се обоснове и с
оглед размера на уговорената с тях издръжка първоначално 1000евро, а след това 1200евро /
без да е посочено и на какви времеви интервали се дължи/, съотнесени към датите на
получаване и размера на сумите по парични преводи. Даването от ищеца и получаването от
ответницата на процесните суми се установява, че е без наличието на задължение към нея,
поради липсата на правоотношение помежду им.
В заключение, ответникът не доказва основА.е за получаване на средствата по
процесните парични преводи, респ. няма основА.е и за задържане на полученото по тях.
Претенцията следва да бъде уважена, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба-28.04.2020г. до окончателното погасяване на задължението,
така както е било поискано.
На основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискА. и доказА. разноски.
РеализирА.те такива за в размер на 432,60лева платена държавна такса и 1000лева адв.
възнаграждение платено по договор за правна помощ от 12.01.2021г.- разноски направени
пред ВОС по в.гр.д. № 371/2021г. В тежест на ответника следва да се възложат разноски
сторени от ищеца в общ размер на 1432,60лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Малта консултинг“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Сан Стефано“ № 19, ет. 2 срещу Б. М. Й., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, **** за осъждане ответника да му заплати сумата от общо
10815лева, представляваща сбор от сумите: 1200лева, представляваща дължима главница
по неформален договор за заем от 29.05.2015г.; 2360лева, представляваща дължима
главница по неформален договор за заем от 08.09.2015г.; 1000лева, представляваща
дължима главница по неформален договор за заем от 30.09.2015г.; 5655лева,
представляваща дължима главница по неформален договор за заем от 29.10.2015г. и
600лева, представляваща дължима главница по неформален договор за заем от 04.11.2015г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба- 28.04.2020г. до окончателното погасяване на задължението, на основА.е чл. 240 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. М. Й., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, **** ДА ЗАПЛАТИ на
„Малта консултинг“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Сан Стефано“ № 19, ет. 2 сумата от 10815лева, подлежаща на връщане като получена
без основА.е с банкови преводи, както следва: от 29.05.2015г. за сумата от 1200лева; от
08.09.2015г. за сумата от 2360лева; от 30.09.2015г. за сумата от 1000лева; от 29.10.2015г. за
сумата от 5655лева и от 04.11.2015г. за сумата от 600лева, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.04.2020г. до
окончателното погасяване на задължението, на основА.е чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. М. Й., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, **** ДА ЗАПЛАТИ на
„Малта консултинг“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Сан Стефано“ № 19, ет. 2 сумата от 1432,60лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция и по в.гр.д. № 371/2021г. по описа на ВОС,
на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
4
съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5