РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Велико
Търново, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на трети май две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 647 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.
Образувано е по жалби, подадени от
„ИППМП – лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. „И. Вазов“ № 20 и от „АИППДП – Д-р М.Х.“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Долна Оряховица, ул.
„Райко Даскалов“ № 13, срещу Решение № 693/ 23.09.2021 г. на Комисия за защита
от дискриминация, ad hoc заседателен
състав. С точка I от оспореното решение
е установено, че „ИППМП – лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД - гр. Горна Оряховица
и „АИППДП – Д-р М.Х.“ ЕООД – гр. Долна Оряховица нарушават разпоредбата на чл.
5 от ЗЗДискр, като с поставената метална рампа не осигуряват архитектурна
достъпна среда до обект „Здравна служба – Долна Оряховица“, находящ се на
адрес: гр. Долна Оряховица, ул. „Георги Сава Раковски“ № 16, където са
наематели и осъществяват дейността си. С т. II и
т. III от решението, на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр,
на жалбоподателите са дадени задължителни предписания, да изградят/поставят
по-полегата рампа в съответствие с изискванията разписани в Наредба №
РД-02-20-2/ 26.01.2021 г. на МРРБ за определяне на изискванията за достъпност и
универсален дизайн на елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, в
срок от 1 месец от съобщаването на решението да уведомят КЗД за предприетите
мерки по преустановяване на нарушението, както и да поддържат в изправност
монтирания звънец за хора с увреждания.
Оспорващите
дружества твърдят незаконосъобразност на обжалвания акт, като излагат
идентични оплаквания за наличието на пороци в същия, представляващи отменителни
основания по чл. 146, т. 2 до т. 5 от АПК. На първо място се твърди, че и двете
дружества не би следвало да са адресати на обжалваното решение, доколкото то
касае обект, който не е тяхна собственост, и в който те ползват отделни
помещения на основание наемни правоотношения с „Диагностично-консултативен
център“ ЕООД – гр. Горна Оряховица. В тази връзка се излагат доводи, че
задължението по чл. 53 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, за осигуряване
на равен достъп на хората с увреждания в обществените сгради – общинска
собственост, предоставящи услуги в областта на здравеопазването, следва да е на
органите на местното самоуправление, по аргумент от разпоредбата на чл. 63, т.
1, вр. с чл. 53, ал. 2, т. 2 от ЗХУ. Изтъква
се и че в обжалвания акт бланкетно са цитирани законови норми от
ЗЗДискр, без да е посочено конкретно по вид нарушение, ведно с кореспондиращ
законов текст, както и че в задължителното предписание по т. II от диспозитива на решението няма яснота относно
конкретните технически изисквания към съоръжението, което адресатите са
задължени да изградят или поставят. Пред съда се навеждат и съображенията,
развити в административното производство - че изграждането или поставянето на
съоръжение, изпълняващо изискванията за достъпна среда, предполага изпълнението
на редица изисквания и провеждането на специфични процедури, установени в
Закона за устройство на територията и Наредба № 5/ 28.12.2006 г. за
техническите паспорти на строежите, като по силата не специалните законови
норми, оспорващите дружества не могат да бъдат титуляри на право на строеж във
въпросната сграда и съответно не може да им бъде издадено разрешение за
строителство. Сочи се и че тези процедури са изпълними в продължителен времеви
период, а част от тях могат да бъдат инициирани единствено от лица – носители
на вещни права в съответния имот, каквито дружествата-жалбоподатели не са. С тези доводи, подробно развити в жалбите,
от съда се иска да отмени изцяло обжалваното решение на КЗД, претендира се
присъждане на направените по делото разноски. В хода на делото оспорващите
дружества, чрез пълномощниците си *** Ч. и *** Б., поддържат жалбите с
направените искания, по съображенията изложени в тях и с допълнителни
аргументи, развити в хода на устните състезания, съответно в писмена защита,
като се позовават и на заключението на назначената по делото техническа
експертиза. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Комисията за защита от
дискриминация – гр. София, редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена преписката и в писмено
становище от дата 30.11.2021 г., чрез пълномощниците си ст. юрисконсулт
Магдалена Анчева и ***В.Г. заявява, че оспорва жалбите като неоснователни.
Развива доводи за валидност, формална и процесуална законосъобразност на
оспореното решение на КЗД, както и за съответствието на същото с
материалноправните разпоредби на закона. Счита, че в проведената процедура по
проучване по чл. 55 от ЗЗДискр, вкл. чрез изискване и прилагане на становища и
доказателства от участниците, са изяснени релевантните за случая факти при
спазване изискванията на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК, като в решението на КЗД
са изложени надлежни мотиви за постановяването му. По същество счита за
безспорно установена липсата на изградена достъпна архитектурна среда на обект
„Здравна служба – Долна Оряховица“, в нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. Изтъква,
че за интегрирането на хората с увреждания е необходима достъпна жизнена и
архитектурна среда, поради което намира за законосъобразни както констатациите
за нарушаване на посочената по-горе разпоредба, така и дадените с обжалваното
решение задължителни предписания за отстраняване на нарушенията. С тези доводи
моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира разноски представляващи
юрисконсултско възнаграждение и прави възнаграждение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателите разноски за адвокатски възнаграждения.
Заинтересованата страна
„Диагностично-консултативен център“ ЕООД – гр. Горна Оряховица, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание, не ангажира становище
по спора.
Във връзка с проверката за допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По предложение от кмета на Община Горна
Оряховица на основание чл. 12, ал. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за
общинската собственост /ЗОС/, с Решение № 603 по Протокол № 36 от 29.01.1998 г.
от заседание на Общински съвет – Горна Оряховица, сградата на Здравен дом в гр. Долна
Оряховица, общ. Горна Оряховица е предоставена за безвъзмездно стопанисване на
Общинска болница „Св. И. Рилски“ - гр. Горна Оряховица /л. 214 – л. 220 от
делото/. Съгласно представения от заинтересованата страна АПОС № 171/ 06.1997
г. /л. 179/, посочената двуетажна масивна сграда „Здравен дом“ с
административен адрес гр. Долна Оряховица, ул. „Г.С. Раковски“ № 16, е публична
общинска собственост. В посочения АПОС е отбелязано вписвано в Търговския
регистър на „Диагностично-консултативен център“ ЕООД – гр. Горна Оряховица,
като в приложено Решение от 27.10.1999 г. по гр. д. № 1506/ 1999 г. на ВТОС за
вписването в ТР е отразено, че става въпрос за дружество с капитал, съставляващ
дълготрайни активи, едноличен собственик на капитала Общински Съвет – Горна
Оряховица. Въз основа на тези документи, заинтересованата страна на
„Диагностично-консултативен център“ ЕООД, чрез пълномощника си *** К. от ВТАК,
заявява в настоящото производство твърдения, че е собственик на посочената
сграда, включена в капитала на дружеството като апортна вноска от едноличния
собственик /л. 178/. Съгласно договори за наем и анекси с
„Диагностично-консултативен център“ ЕООД /по-нататък и „ДКЦ“ ЕООД/, представени
от жалбоподателите в административната фаза на производството /л. 43 - 54, л.
62 - 63 и л. 73 – 81/, в периода 2002 г. – 2020 г., „ИППМП – лекарски кабинет –
Д-р В.“ ЕООД е ползвало срещу заплащане на наем два броя кабинети с обща площ
40 кв.м., находящи се на първия етаж в сградата на Здравен дом в гр. Долна
Оряховица, ул. „Г.С. Раковски“ № 16. Също по силата на наемен договор от
01.04.2017 г., от „АИППДП – Д-р М.Х.“ ЕООД се ползва стоматологичен кабинет с
площ от 27 кв.м., находящ се на първи етаж в посочената сграда.
На
дата 20.09.2019 г., в 12:30 часа, от представител на КЗД, в присъствието на
двама свидетели, е извършена проверка на обект „Здравна служба“ – Долна
Оряховица, находящ се в гр. Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица“, ул. „Георги
Сава Раковски“ № 16. За резултатите от проверката е бил съставен Констативен
протокол с вх. № 12-11-3551/ 04.10.2019 г. на КЗД, в който е отразено следното:
Пред входа на здравната служба има изградени 8 броя стъпала, които без праг
преминават на първия етаж, където се намират лекарските кабинети. Няма
осигурена рампа или друго съоръжение осигуряващо архитектурна достъпност на
хора с увреждания. Към протокола са приложени фотоснимки, в потвърждение на
словесно описаната констатация /л. 12 – л. 16/. В същия не е отразено чия
собственост е сградата, посочен е единствено ЕИК по БУЛСТАТ *********, за който
от документите по делото се установява, че е на „ДКЦ“ ЕООД – гр. Горна
Оряховица. Въз основа на констативния протокол от председателя на КЗД е
изготвен доклад с вх. № 12-11-1260/ 09.03.2020 г. /л. 21/, в който е прието, че
в протокола се съдържат данни за осъществено нарушение по смисъла на чл. 5,
предл. последно от ЗЗДискр, вр. с § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр, и е
предложено да бъде образувано производство по Глава четвърта, Раздел първи от
ЗЗДискр, в което да се установи налице ли е такова нарушение,
да се постанови преустановяване на същото до установяване на положение на равно
третиране, както и да се наложат предвидените в закона санкции и/или
принудителни административни мерки. С Разпореждане № 310/ 05.05.2020 г. на председателя
на КЗД, на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от Правилата за производство пред КЗД,
е образувана преписка № 92/ 2020 г. по описа на комисията и същата е
разпределена за разглеждане от ad hoc заседателен състав, съгласно Заповед №
37/ 30.04.2020 г. на председателя на КЗД, състоящ се от членове на комисията: в.с.,
з.д. и п.к.. Със същото разпореждане на посочения състав е възложено да избере
председател на състава и докладчик по преписката, като с писмо с вх. номер от
06.07.2020 г. на КЗД, председателят на комисията е уведомен, че за такива са
определени съответно в.с., з.д.. С разпореждане от 30.06.2020 г. на
председателя на КЗД, на основание чл. 16, ал. 2 от Правилата за производство
пред комисията, е определен и служител, който да извърши необходимите
проучвания по преписката. С писма първоначално адресирани до директора на
Здравна служба – Долна Оряховица, докладчикът по преписката е опитал да уведоми
заинтересованите лица за нейното образуване, с указания относно възможността да
бъдат представени становища и доказателства. Независимо от неправилното
посочване на адресата, писмата очевидно са достигнали до знанието на „ДКЦ“ ЕООД
– гр. Горна Оряховица, като от управителя на дружеството е подадено становище с
вх. № 18-00-120/ 19.10.2020 г. на КЗД /л. 31/. В същото е посочено, че предвид
отразеното в констативния протокол и доклада на комисията, е било взето решение
за изработване на рампа с цел осигуряване архитектурна достъпност на хора с
увреждания, такава рампа е била изработен аи монтирана след получаване на
съпроводителното писмо от д-р Р.В., като представляващ „ИППМП – лекарски
кабинет – Д-р В.“ ЕООД. Към становището
са били приложени фотоснимки на монтираната рампа. С доклад-заключение, на
основание чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр и чл. 26 от Правилата за производство пред
КЗД, определеният докладчик по преписката е предложил насрочване на открито
заседание, като е изложил извършените до него момент процесуални действия и установените
факти, вкл. подаването на становище от „ДКЦ“ ЕООД – гр. Горна Оряховица. В
доклада-заключение като конституирани страни по преписката са посочени доц. д-р
А.Д., на чл. 30, ал. 6 от ППКЗД, вр. с чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр, и
„Диагностично-консултативен център“ ЕООД – Горна Оряховица, като ответна
страна. Дружеството е било надлежно призовано за открито заседание на ad hoc
състава на комисията, на дата 16.03.2021 г. от 11:00 часа, като междувременно
за докладчик по преписката в това заседание е бил определен Б.Х., заместващ З.Д./заповед
на л. 41/. Видно от протокола /л. 39 – л. 43/, в това заседание „ДКЦ“ ЕООД,
чрез пълномощника си е заявило, че не е надлежно легитимирана страна в
производството, тъй като макар да е собственик на обекта, същият се стопанисва
от наемателя „ИППМП „Доктор В.“ ЕООД, поради което именно това дружество е
отговорно да го приведе в съответствие с изискванията за достъпна околна среда,
съответно следва да носи отговорност, ако това не е сторено. Като доказателства
са били представени наемните договори с това дружество и анексите към тях. При
така заявеното, ad hoc заседателният състав е заличил като ответна страна по
преписката „ДКЦ“ ЕООД и го е конституирал като заинтересована страна, конституирал
е като ответна страна „ИППМП – лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД и е насрочил
второ открито заседание, считайки преписката за неизяснена от фактическа и
правна страна, и поради необходимост от допълнително събиране на доказателства.
По делото е представено уведомление, връчено на жалбоподателя на 11.02.2021 г.,
за призоваването му в открито заседание на 25.03.2021 г., от 12: 30 часа, в
заседателната зала на КЗД. Протокол от това заседание по преписката липсва.
Последвало е изпращане до „ИППМП – лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД, на
уведомление за развиващото се производство, с искане за представяне на писмено
становище и доказателства. Уведомлението е връчено на дата 19.04.2021 г. /л.
60/, като в определения му срок дружеството е представило становище, че не
следва да бъде страна в производството, тъй като е наемател и то само на две от
помещенията в обекта, а задължението за осигуряване на архитектурна достъпност
е на собственика. Посочило е и че макар да не е негово задължение, „ИППМП – лекарски
кабинет – Д-р В.“ ЕООД е поставило парапет, рампа и звънец на стъпалата към
обекта. Към становището си дружеството е приложило договорите за наем с „ДКЦ“
ЕООД – гр. Горна Оряховица. Във връзка с тези възражения, докладчикът по
преписката е изискал от Регионална здравна инспекция – Велико Търново и от
„ДКЦ“ ЕООД са били изискани данни кои са наемателите в обекта „Здравна служба –
Долна Оряховица“, като от РЗИ – Велико Търново също са били представени „ИППМП
– лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД, а също и договора за наем от 01.04.2017 г.,
между „ДКЦ“ ЕООД и „АИППДП – Д-р М.Х.“ ЕООД. Последното дружество също е било
уведомено за административното производство и за възможността да представи
становище и доказателства. Дружествата-наематели са призовавани в открито
заседание, насрочено на 29.06.2021 г., от 11:00 ч., като не са се явили на него, но са
представили писмени молби, с доводи че не са надлежни страни в производството,
а по същество – че нормативната уредба на извършването на строителство не дава
възможност те да изградят елементи за
достъпна среда за хора с увреждания, до обект, който не е тяхна собственост. От
докладчика по преписката е изготвено допълнение към доклад-заключение, в което
е възпроизвел установените до момента факти и становищата на страните. За
заседанието на състава на КЗД на дата 29.06.2021 г., от 11:00 ч., е представен
протокол от който е видно, че същото е проведено от титулярния ad hoc
заседателният състав, определен от председателя на КЗД, като в него са приети
представените доказателства по преписката. Последвало е издаването на
оспореното Решение № 693/ 23.09.2021 г. на КЗД, постановено от състава, от
който е проведено последното открито заседание. В същото възраженията на
ответните страни са били обсъдени и приети за неоснователни, като от органа са
изложени подробни мотиви за необходимостта от осигуряване хората с увреждания,
на „разумни улеснения“ по смисъла на чл. 2 от Конвенцията за правата на хората
с увреждания, позволяващи достъпа им до посочения обект, вкл. чрез
изграждане/монтиране на един или като комбинация на елементите, посочени в чл.
17, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2/
26.01.2021 г. на МРРБ. Преценено е, че монтираното на място от „ИППМП – лекарски
кабинет – Д-р В.“ ЕООД съоръжение – рампа, не отговаря на изискванията на
посочената наредба, при което е издадено процесното решение с цитираното му
по-горе съдържание.
Решението е съобщено на „ИППМП – лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД на дата 04.10.2021 г., а на „АИППДП – Д-р М.Х.“ ЕООД – на 05.10.2021 г. /л. 120 и л. 121 от делото/ и е оспорено от тях с жалби пред Административен съд – Велико Търново, подадени чрез КЗД, по пощата, на 18.10.2021 г. /л. 10 и л. 17/. В съдебната фаза на производството от ответника е представена административната преписка, съдържаща коментираните по-горе документи. От жалбоподателите извън документите, съдържащи се в тази преписка, са представени писмо от 24.11.2021 г. на кмета на Община Горна Оряховица, по повод подадена пред него жалба от „ИППМП – лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД и „АИППДП – Д-р М.Х.“ ЕООД, а с частна жалба до Върхове административен съд – и жалбата пред кмета на общината, оферта от 12.10.2021 г. на „Бекстон“ ООД – гр. Горна Оряховица и Договор за извършване на консултантски услуги от 01.11.2021 година. По искане на жалбоподателите е назначена техническа експертиза с поставени въпроси, заключението на която е изслушано в открито заседание и прието по делото, без възражения от страните. От заинтересованата страна „ДКЦ“ ЕООД – гр. Горна Оряховица са представени посочените по-горе в решението АПОС № 171/ 06.10.1997 г. и Решение от 27.10.1999 г. по гр. д. № 1506/ 1999 г. на ВТОС, по негово искане от Общински съвет – Горна Оряховица са изискани и представени Протокол № 36 от 29.01.1998 г. с Решение № 603от заседание на Общински съвет – Горна Оряховица и предложението от кмета на общината, въз основа на което е взето това решение.
С жалбите си оспорващите дружества са поискали от съда да спре предварителното изпълнение на оспореното решение. С Определение № 390/ 29.10.2021 г. исканията са били оставени без разглеждане, в частите им, касаещи по т. I от диспозитива на решението, и са отхвърлени в останалите им части. По частна жалба на „АИППДП – Д-р М.Х.“ ЕООД, с Определение № 1494/ 17.02.2022 г. по адм. дело № 1356/ 2022 г. на ВАС, посоченото определение е отменено в частите му, с които искането на дружеството е било отхвърлено и е спряно изпълнението на обжалваното решение, в частите по т. II и т. III от неговия диспозитив.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбите са подадени от правоимащи лица –
адресати на издадения от КЗД акт, чиито интереси са негативно засегнати от
него, при спазване на преклузивния срок по чл. 68, ал. 1, вр. с чл. 77 от
ЗЗДискр. От външна страна жалбите отговарят на изискванията на чл. 150 и чл.
151 от АПК, приложими по силата на чл. 68 от ЗЗДискр и се явяват допустими за
разглеждане по същество. Разгледани по същество, жалбите са основателни.
След служебно извършена проверка съдът
установи, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган в рамките на
правомощията му, определени му с разпоредбите на чл. 47, т. 1, т. 3, предл.
второ и т. 4, респ. чл. 65, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗДискр. Образуваната преписка
№ 92/ 2020 г. по описа на КЗД, е решена от определения за това ad hoc
заседателен състав, на който тя била разпределена с разпореждане на
председателя на КЗД, съгласно правомощията на последния по чл. 48, ал. 1 и чл.
54 от ЗЗДискр, съотв. чл. 11, ал. 1 и ал. 4 от ППКЗД. Оспореното решение е
постановено от състав на комисията, извършил проучването и обявил преписката за
решаване, в съответствие с чл. 14, ал. 1 от ППКЗД. Решение № 693/ 23.09.2021 г. на КЗД, ad hoc заседателен
състав е издадено в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 66 от ЗЗдискр,
вкл. посочване на фактически и правни основания за издаването му, а също ясна и
недвусмислена диспозитивна част. В тази връзка неоснователни са възраженията на
жалбоподателите, че в частта му относно предписанието за поставяне на
„по-полегата“ рампа, в решението липсва яснота. Независимо от цитирания израз,
ответникът е посочил като приложими изискванията на Наредба №
РД-02-20-2/26.01.2021 г. на МРРБ, посредством което е задал достатъчно
конкретни технически параметри на изискваното от него съоръжение, съобразно
тези на наличното стълбище към обекта. Въпросът за съответствието на изложените
от органа факти и направените правни изводи, с данните констатирани при
разглеждане на преписката, е такъв по съществото на спора и касае материалната
законосъобразност на акта.
Производството пред комисията е
проведено при формално съответствие с приложимите процесуални норми - чл. 54 и
сл. от ЗЗДискр, като след образуването на производство преписката е
разпределена от председателя КЗД на ad hoc заседателен състав, който е
определил между членовете си докладчик. Докладчикът е започнал и провел
процедура по чл. 55 от закона, изискал е писмените доказателства, които е счел
за относими към спорните въпроси, и при провеждането на процедурата комисията е
изпълнила задълженията си по чл. 56 от ЗЗДискр. На страните е дадена възможност
да се запознаят със събраните по преписката материали и да вземат становище.
Докладчикът е изготвил заключения и е представил преписката на председателя на
състава, страните са били редовно уведомени за проведените открити заседания, с
което им е осигурена възможност да вземат участие в тях.
Независимо
от соченото формално спазване на процедурните изисквания в производството пред
КЗД, настоящият състав, намира за основателни възраженията на жалбоподателите,
че те не са пасивно легитимирани да участват в това производство, а от там – и
че не са надлежни адресати на приключващият това производство административен
акт, поне в частта му по т. I и т. II от диспозитива на същия. Както се посочи,
представените по делото наемни договори и анекси установяват по недвусмислен
начин, че и двете оспорващи дружества са наематели на отделни помещения в
„Здравна служба“, находящ се в гр. Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица“, ул.
„Георги Сава Раковски“ № 16. Като собственик на този обект в производството
пред административния орган и в съдебното такова, се е заявявало
„Диагностично-консултативен център“ ЕООД – Горна Оряховица, което дружество първоначално
е било и конституирано като ответна страна в административното производство.
Така твърдяното право на собственост върху обекта съдът не намира за безспорно
доказано в настоящото производство, като хипотетично съществува възможност
същият да представлява публична общинска собственост, предоставена на
„Диагностично-консултативен център“ ЕООД за управление по смисъла на чл. 12,
ал. 1 и ал. 3 от ЗОС /стопанисване и управление по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗОС, в редакцията обн. ДВ, бр. 44 от 1996 година/. Независимо дали в случая
наемодателят по договорите е собственик на посочения обект или притежава вещно
право на ползване върху чужд имот, или облигационно такова да използва този
имот по предназначението му, несъмнено е обстоятелството, че и двамата
жалбоподатели са единствено наематели в посочения по-горе обект. В това си качество обаче, на тях не може да
бъде вменено в задължение и съответно в отговорност изграждането и поддържането
на достъпна архитектурна среда до конкретния обект.
Съгласно
чл. 5, предл. последно от ЗЗДискр, изграждането и поддържането на архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се
смята за дискриминация. От своя страна, относимата към случая разпоредба на чл.
53, ал. 2, т. 2 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ регламентира, че
достъпът на хора с увреждания се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и
прегради пред достъпността, които се отнасят към сгради и съоръжения за
обществено обслужване в областите на здравеопазването, а алинея трета от същата
норма вменява в правомощие на министъра
на регионалното развитие и благоустройството, да определи с наредба правилата,
нормите и нормативите (минималните стандарти) за достъпност и универсален дизайн
на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията по ал. 2, т. 1, 2 и 3.
Същевременно
чл. 57, ал. 1 от ЗХУ гласи, че проектирането и изграждането на елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на достъпната среда на сградите и
съоръженията се извършват при спазване на наредбата по чл. 53, ал. 3 при
условия и по ред, определени в ЗУТ, а съгласно чл. 184, ал. 1 от ЗУТ, съоръженията за достъпна среда на
хората с увреждания в съществуващи сгради се изграждат или поставят въз основа
на одобрен проект в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 169, ал. 4
и издадено разрешение за строеж или разрешение за поставяне. Съгласно чл. 148,
ал. 4 от ЗУТ, разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на
одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква, а
съгласно чл. 161, ал. 1, изр. първо от ЗУТ, възложител е собственикът на имота,
лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има
право да строи в чужд имот по силата на закон, като в последния случай
разрешението за строеж се издава на възложителя и на собственика на имота /чл.
148, ал. 5 от ЗУТ/. Законът /чл. 147, ал. 1 от ЗУТ/, предвижда възможност в
определени случаи строителство да се извършва без одобрен инвестиционен проект,
но не и без издадено разрешени за строеж.
Така
цитираната нормативна уредба налага извода, че независимо от специфичните цели,
преследвани с изграждането и поддържането на архитектурна среда осигуряваща
достъпа на лица с увреждания, самото изграждане на елементите на тази среда е
подчинено на общите правила за строителство/поставяне на преместваеми
съоръжения, установени в ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. В случая не се касае за преместваемо съоръжение /арг. от чл. 16 от Наредба
№ 4 от 01.07.2009 г. на МРРБ (отм.), съответно чл. 19 от Наредба № РД-02-20-2
от 26.01.2021 г. на МРРБ/, а и при оглед на място ***е установило, че
поставената на място рампа е трайно свързана с обекта. Тоест, става въпрос за
изпълнението на рампа за преодоляване на различни нива в обекта „Здравна
служба“ в гр. Долна Оряховица, чрез извършването на строителни дейности, а
съобразно чл. 184, ал. 1 от ЗУТ, за такива се изисква издаването на разрешение
за строеж. Последно цитираната норма е специална, доколкото урежда конкретно
изграждането на съоръжения за
достъпна среда на хората с увреждания в съществуващи сгради, какъвто е
разглеждания случай, но извод за необходимост от разрешение за строеж при
изпълнение на сочената от ответника рампа се налага и от общите разпоредби на
чл. 148, ал. 4 и чл. 147 от ЗУТ, независимо от каква категория ще бъде
възприето, че е строителството. Пак съгласно общата уредба в чл. 161, ал. 1,
изр. първо и чл. 148, ал. 5 от ЗУТ, наемателите в недвижим имот, не попадат
сред лимитативно посочените категории лица, които могат да инициират издаването
на разрешение за строеж в този имот или да бъдат титуляри на такова разрешение,
а както се отбеляза, липсва изрично нормативно установено отклонение от тази
уредба във връзка с изграждането на архитектурна среда за достъп на лица с
увреждания.
По
аналогичен начин стоят нещата и с възможността наемателите на имота да
инициират изготвянето, съгласуването и одобряването на инвестиционен проект за
изграждането на съоръжение за достъп, доколкото чл. 144, ал. 1 от ЗУТ предвижда такава възможност единствено за
възложителя, т.е. за лице от кръга на посочените в чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, сред
които не попадат наемателите в имота. Действително, в разглеждания случай,
наличната на място рампа евентуално може да бъде отнесена към строителство от
шеста категория /чл. 137, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ/, в
този смисъл е и заключението на техническата експертиза, което се кредитира в
тази му част. Съобразно заявеното от ***в ОСЗ обаче, а и съгласно представеният
проект към офертата от 12.10.2021 г. на „Бекстон“ ООД – гр. Горна Оряховица,
направата на рампа, съответстваща на всички изисквания на чл. 19 от Наредба №
РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. на МРРБ, налага изграждане, а не монтаж на
съоръжение, вкл. с елементи за отоплението му /или поставяне на покривна
конструкция над стълбите/, частично събаряне на външна стоманобетонна ограда и
направата на врата в нея и т.н., за каквото строителство се изисква изготвяне,
съгласуване и одобряване на инвестиционен проект.
От друга страна
изграждането на необходимото /с предписаните от КЗД параметри/ съоръжение,
което би гарантирало достъпа на хора с увреждания до обекта, без наличието на
необходимите строителни книжа – разрешение за строеж и евентуално одобрен
инвестиционен обект, означава въпросното съоръжение да има статут на незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, и като такова – подлежащо на
премахване. Нещо повече, подобни действия биха поставили извършилите ги лица в
положение на нарушители на императивни разпоредби на ЗУТ, със съответните на
това последици от административно-наказателен и имуществен характер. Отделно,
изпълнението на необходимите СМР по изграждане на съоръжението, би изисквало и
евентуално разрушаване на части от налични в имота строежи, собственост на
трето лице, с логичните за наемателите неблагоприятни последици от това.
Крайният
извод от горното е, че осигуряването на архитектурна достъпна среда за хора с
увреждания до обект „Здравна служба“ в гр. Долна Оряховица, вкл. чрез
изграждане на рампа в съответствие с изискванията разписани в Наредба №
РД-02-20-2/ 26.01.2021 г. на МРРБ изисква предварителното провеждане на
разрешителни и съгласувателни административни процедури във връзка със
строителството. Такива процедури жалбоподателите, като наематели в части от
посочения имот, обективно не са в състояние да инициират, нито могат да бъдат
адресати на крайните актове по тях, предвид действащата нормативна уредба. При обективната невъзможност
законосъобразно да извършат изграждане и поддържане на достъпна архитектурна
среда, оспорващите дружества не могат да бъдат надлежни адресати на такова
задължение, съответно и извършители на нарушение на чл. 5 от ЗЗДскр, чрез неговото
неизпълнение.
Настоящият
състав е запознат със застъпеното в актуалната съдебна практика становище, че
изискването по чл. 5 от ЗЗДискр за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, и
отговорността за изпълнението му носят всички лица ползващи публични места за
осъществяване на публични услуги, а установяването на недостъпна среда винаги
осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Несъмнено,
изграждането на достъпна среда в урбанизираната територия и по този начин
постигане на равенство в третирането и избягване на дискриминация по признак
„увреждане“, е легитимна цел. Тя обаче следа да бъде постигната и със
съответните легитимни средства, напр. чрез правилно адресиране от държавата,
чрез компетентните органи, на задълженията във връзка с изграждането на такава,
а ако е необходимо и чрез съответните законодателни промени в областта на
строителните регулации. В случаи от вида на разглеждания обаче е налице опит от
страна на административния орган, да се вменяват такива задължения на субекти,
които обективно не могат да спомогнат за изграждането на достъпна среда, а
оттам – и практическа принуда на тези субекти към правни и фактически действия,
целящи заобикаляне или пряко нарушаване на приложимото национално право.
Типичен пример за това е конкретният казус, при който вместо да бъде установен
собственикът на имота, като субект, годен да бъде носител на задължения по чл.
53, ал. 2, т. 2 от ЗХУ и чл. 5 от
ЗЗдискр, и от там – надлежен адресат на издадения административен акт, в
неговите точки I и II, за такива адресати са определени лица без
съответната пасивна правна легитимация. Следва да се отбележи и че в случая
жалбоподателите своевременно са направили възражения срещу привличането им като
ответни страни в административното производство, но тези възражения не са били
взети предвид от административния орган. Настоящият състав намира, че такова
поведение на администрацията не може да представлява адекватен способ за
постигане на коментираните по-горе цели и съответно, обект на толериране при
съдебния контрол.
Провеждането
на административното производство по точки I и II от
обжалваното решение, по отношение на лица, които не са пасивно легитимирани да
участват в такова производство, представлява особено съществено процесуално
нарушение, самостоятелно обосноваващо отмяната на решението, в посочените му
части. Допускането на това нарушение е обусловила и неправилно приложение на
материалния закон, доколкото е прието за установено неизпълнение от
жалбоподателите на задължения по чл. 5 от ЗЗДискр, на каквито те не са
носители, съответно е издадено предписание за изпълнение на такива
задължения.
За
пълнота на изложението следва да се посочи и че съгласно § 6 от ПЗР към Наредба
№ РД-02-20-2/ 26.01.2021 г. на МРРБ за определяне на изискванията за достъпност
и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията, същата се прилага за инвестиционни
проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и
производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането й в
сила. Тоест към датата на извършване на проверката на процесния обект действаща
е била Наредба № 4/ 01.07.2009 г. на МРРБ за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания, отменена с § 4 от ПЗР на
Наредба № РД-02-20-2/ 26.01.2021 г. на МРРБ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба №
4/ 01.07.2009 г. на МРРБ /отм./, с наредбата се определят
изискванията при проектирането, изпълнението и поддържането на строежите
(елементите на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията) за
осигуряване на достъпна архитектурна среда за цялото население, като се отчитат
и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с
увреждания, а алинея втора от същата норма определя, че изискванията на
наредбата се прилагат и при извършване на реконструкция, основно обновяване,
основен ремонт, преустройство, пристрояване и надстрояване на съществуващи
елементи на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. В аналогичен
смисъл са и разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2/ 26.01.2021 г. на МРРБ, като
съгласно втората норма, съществуващи елементи на достъпната среда в урбанизираната
територия, определени в чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗХУ и съществуващи сгради и
съоръжения за обществено обслужване, определени в чл. 53, ал. 2, т. 2 от ЗХУ,
се привеждат в съответствие с изискванията за достъпност на наредбата при
извършване на техни реконструкции, основни обновявания, основни ремонти,
преустройства, промяна на предназначение, пристроявания и надстроявания. На
последно място, с нормата на чл. 2, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-2/ 26.01.2021
г. на МРРБ, е създадена възможност в случаи, когато за отделни съществуващи
елементи на достъпната среда в урбанизираната територия и в съществуващи сгради
и съоръжения за обществено обслужване, не могат да се спазят изцяло
изискванията за достъпност на същата наредба и принципите за универсален
дизайн, да се прилага разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗХУ и изискванията на
наредбата да се осигуряват, доколкото това не обременява излишно и
непропорционално и е технически възможно, без да се намаляват проектните
експлоатационни показатели на строежа. При цитираната нормативна уредба, в хода
на административното производство органът е следвало да прецени в каква степен
е възможно прилагането на изискванията на Наредба № РД-02-20-2/ 26.01.2021 г.
към конкретния съществуващ обект, попада ли случаят в някоя от хипотезите на чл. 2, ал. 1 от тази наредба, както и да изясни, при необходимост и чрез назначаване
на експертиза, налице ли е техническа възможност за изграждане в обекта на
съоръжение за преодоляване на различната височина между нивата на терена,
съгласно всички изисквания на наредбата, и дали все пак поставената на място
рампа, след определени подобрения /напр. снабдяване с парапет/, не би
изпълнявала изискването на чл. 2, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-2/ 26.01.2021 г.
на МРРБ. Като не го е сторил, ответникът е постановил решението си, в частите
му по т. I и т. II от диспозитива, без да изясни релевантни за
произнасянето факти, в нарушение на чл. 35 от АПК.
Съдът намира за неоснователни жалбите и на двете оспорващи
дружества, в частите им касаещи т. III от Решение № 693/ 23.09.2021 г. на КЗД, с която на основание
чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр, са им дадени задължителни предписания да поддържат в
изправност монтирания звънец за хора с увреждания. Въпросния звънец е поставен
на входа на обекта от самите жалбоподатели и използването му способства за
установяване на достъпна среда на хората с увреждания в съществуващата сграда,
където те осъществяват обществени услуги, съответно допускането да бъде
преустановено неговото функциониране, би съставлявало дискриминация по чл. 5, предл.
последно от ЗЗДискр. Същевременно, за разлика от всичко изложено по-горе,
обстоятелството, че жалбоподателите са само наематели в обект „Здравна служба –
Долна Оряховица“, по никакъв начин не препятства нормативно или фактически,
осъществяването на поддръжката на въпросния звънец в техническа изправност.
Впрочем, следва да се отбележи, че както в административната, така и в
съдебната фаза на производството, никой от жалбоподателите не е изложил
конкретни оплаквания по тази точка от оспорваното решение. Оспореното решение
на КЗД, в тази му част, е издадено при
законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗЗДискр и не страда от пороци, обуславящи отмяната
му.
Съобразно всичко изложено по-горе Решение № 693/ 23.09.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта му по т. I и т. II, е незаконосъобразно, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно производствени правила и нарушение на материалния закон. В тази му част оспореният акт следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган, който при новото й разглеждане, следва да проведе производството в съответствие с дадените в настоящото решение указания и при участието на надлежна ответна страна. В частта му по т. III оспорваното решение е законосъобразно и жалбите срещу него следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид изхода на спора, следва да се
уважат претенциите страните за присъждане на разноски, съобразно частичната
основателност на жалбите. От представените документи за внесени депозити за
възнаграждение на вещо лице, Договор за правна защита и съдействие № 12303/
06.12.2021 г. /л. 148/ и договор за правна защита и съдействие от 03.12.2021г.
/л. 150/ се установява, че заплатените от жалбоподателите разноски са в размер
както следва: 1. От „ИППМП – лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД - общо 700,00 лв.,
от които 200,00 лв. – възнаграждение на ***и 500,00 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат; 2. От „АИППДП – Д-р М.Х.“ ЕООД – общо 900,00
лв., от които 200,00 лв. – възнаграждение на ***и 700,00 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат. С оглед фактическата и правна сложност на спора
и приложимата в случая разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението на
ответника за прекомерност на заплатените адвокатски възнаградения по чл. 78,
ал. 5 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК е неоснователно. Заплатеното от
жалбоподателя „ИППМП – лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД адвокатско
възнаграждение, е в минималния размер по цитираната разпоредба от наредбата.
Заплатеното от „АИППДП – Д-р М.Х.“ ЕООД адвокатско възнаграждение, макар и
надвишаващо с 200,00 лв. минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004
г., не е прекомерно, с оглед извършената от процесуалния представител на този
жалбоподател работа /изготвянето и подаването на жалба, участие в 2 съдебни
заседания, с изслушване заключението на СТЕ, представяне ня писмена защита/. От
друга страна, делото не се отличава с по-малка фактическа, и с правна сложност
от други дела със сходен предмет. Съобразно горното и уважените, съответно
отхвърлените части на жалбите, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя „ИППМП – лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД, разноски в размер
467,00 лв., а на жалбоподателя „АИППДП – Д-р М.Х.“ ЕООД – разноски в размер на
600,00 лева.
От процесуалния представител на
ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото се определя в размер на по 100,00 лв. за защита срещу всяка
от жалбите, доколкото пълномощници на КЗД не са се явявали в съдебни заседания,
а са представили само писмени становища.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 и чл. 173 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
Отменя по жалба на
„ИППМП – лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. „И. Вазов“ № 20, Решение № 693/ 23.09.2021
г. на Комисия за защита от дискриминация, ad hoc
заседателен състав, в частите му по т. I
и т. II от решението, с които е установено, че „ИППМП –
лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД нарушава разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр, като
с поставената метална рампа не осигурява архитектурна достъпна среда до обект
„Здравна служба – Долна Оряховица“, находящ се на адрес: гр. Долна Оряховица,
ул. „Георги Сава Раковски“ № 16, където е наемател и осъществява дейността си,
и на дружеството са дадени задължителни предписания, да изгради/постави
по-полегата рампа в съответствие с изискванията разписани в Наредба №
РД-02-20-2/ 26.01.2021 г. на МРРБ, и в срок от 1 месец от съобщаването на
решението да уведоми КЗД за предприетите мерки по преустановяване на
нарушението.
Отхвърля
жалбата
на „ИППМП – лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД с ЕИК *********, срещу Решение № 693/ 23.09.2021 г. на
Комисия за защита от дискриминация, ad hoc заседателен
състав, в частта му по т. III от решението, с
която на дружеството са дадени задължителни предписания да поддържа в
изправност монтирания звънец за хора с увреждания в обект „Здравна служба –
Долна Оряховица“, находящ се на адрес: гр. Долна Оряховица, ул. „Георги Сава
Раковски“ № 16.
Отменя по жалба на
„АИППДП – Д-р М.Х.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Долна Оряховица, ул. „Райко Даскалов“ № 13, Решение № 693/ 23.09.2021 г. на
Комисия за защита от дискриминация, ad hoc заседателен
състав, в частите му по т. I и т. II от решението, с които е установено, че „АИППДП –
Д-р М.Х.“ ЕООД нарушава разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр, като с поставената
метална рампа не осигурява архитектурна достъпна среда до обект „Здравна служба
– Долна Оряховица“, находящ се на адрес: гр. Долна Оряховица, ул. „Георги Сава
Раковски“ № 16, където е наемател и осъществява дейността си, и на дружеството
са дадени задължителни предписания, да изгради/постави по-полегата рампа в
съответствие с изискванията разписани в Наредба № РД-02-20-2/ 26.01.2021 г. на
МРРБ, и в срок от 1 месец от съобщаването на решението да уведоми КЗД за
предприетите мерки по преустановяване на нарушението.
Отхвърля
жалбата
на „АИППДП – Д-р М.Х.“ ЕООД с ЕИК *********, срещу Решение № 693/ 23.09.2021 г. на Комисия за защита от
дискриминация, ad hoc заседателен
състав, в частта му по т. III от решението, с
която на дружеството са дадени задължителни предписания да поддържа в
изправност монтирания звънец за хора с увреждания в обект „Здравна служба –
Долна Оряховица“, находящ се на адрес: гр. Долна Оряховица, ул. „Георги Сава
Раковски“ № 16.
Изпраща преписката
на Комисията за защита от дискриминация за ново разглеждане в частите по т. I и т. II от Решение № 693/ 23.09.2021 г. на КЗД,
при спазване на дадените с настоящото решение, указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Осъжда Комисията за
защита от дискриминация с адрес гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 35, да
заплати на „ИППМП – лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „И. Вазов“ № 20, разноски по
делото в размер на 467,00 /четиристотин шестдесет и седем/ лева.
Осъжда „ИППМП –
лекарски кабинет – Д-р В.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Горна Оряховица, ул. „И. Вазов“ № 20, да заплати на Комисията за защита от
дискриминация - гр. София, разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер
на 100,00 /сто/ лева.
Осъжда Комисията за
защита от дискриминация с адрес гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 35, да
заплати на „АИППДП – Д-р М.Х.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Долна Оряховица, ул. „Райко Даскалов“ № 13, разноски по делото в
размер на 600,00 /шестстотин/ лева.
Осъжда „АИППДП – Д-р М.Х.“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Долна Оряховица, ул.
„Райко Даскалов“ № 13, да заплати на Комисията за защита от дискриминация - гр.
София, разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100,00 /сто/
лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: