РЕШЕНИЕ
№ 1066
гр. Кюстендил, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Михаела Ив. Атанасова
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело №
20251520100883 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е, след изпращането му по подсъдност, по искова молба, депозирана
от М. В. С., действаща чрез пълномощника си адв. В. В., срещу „СОФИЙСКА ВОДА“
АД за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сума в размер на 933,90 лв., представляваща начислена главница за ВиК
услуги за отчетен период 09.08.2024г. – 14.10.2024 г. по фактура №
**********/21.10.2024 г. за обект с кл. № ************, находящ се в
*********************.
В исковата молба се сочи, че М. С. получила издадена от ответника Фактура №
********** от 21.10.2024 г. по клиентски номер ************ на стойност 933,90
лева. Заявява се, че потреблението на вода в имота на ищцата се отчитало с водомер за
студена вода ****** 1/2“ с фабричен номер ******* със срок на метрологична
валидност до 31.12.2020 г. и водомер за топла вода ******** 1/2“ с фабричен номер
52429041 със срок за последваща метрологична проверка 2034г., инсталиран на
20.08.2024 г. от фирма за топлинно счетоводство „НЕЛБО“ ЕАД, с Талон за
пломбиране на водомери № 9097, същият инсталиран на мястото на стария водомер за
топла вода ****** 1/2“ с фабричен номер *********, който бил с изтекъл срок на
метрологична валидност към 31.12.2020г. Твърди се, че подмяната се наложила поради
изтекъл срок на метрологична валидност на стария водомер за топла вода и връчено
уведомително писмо за същото от фирма „НЕЛБО“ ЕАД. При попълването на талона
за пломбиране на водомери, фирмата за топлинно счетоводство описвала показанията,
както на стария водомер за топла вода ****** 1/2“ с фабричен номер *********, така
и на водомер ****** 1/2“ с фабричен номер *******. Показанията, описани в талона
1
били използвани от „Софийска вода“ АД при формирането на горепосочената фактура,
като същите били приети за реални отчети, въпреки че и двата водомера били с
изтекъл срок на метрологична валидност и таксуването по тях било в противоречие с
разпоредбата на чл. 39, ал. 6 от Наредба №4.
Заявява се, че при отчитането на водомерите в изпълнение на чл. 35 от Наредба
№4, инкасаторите (длъжностни лица на оператора) не са установили, съгласно чл. 34а
от Наредба 4, че индивидуалните водомери не са проверени съгласно чл. 35, ал. 1 от
Наредба №4 и съответно не връчили предписание и не било изпратено уведомително
писмо, с което да бъде уведомена ищцата, че в случай, че водомерите не бъдат
проверени или подменени от същата в период от 3 месеца, след изтичането на този
срок количеството изразходвана вода ще се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от
Наредба №4. Установяването на факта, че водомерите са с изтекъл срок на
метрологична валидност можело да бъде направено от служителите на „Софийска
вода“ АД не само на място, но и чрез базата данни и софтуерната платформа за
фактуриране, с която работи ответника. Вместо това служителите на „Софийска вода“
АД продължили да отчитат и таксуват водомерите, с изтекъл срок на метрологична
валидност, по показанията им, въпреки че това можело да доведе и е довело до
неправомерно и несправедливо разпределение на загубите на вода от вътрешната
сградна водопроводна инсталация в блока, ощетявайки ищцата или съседите й.
Твърди се, че е осигуряван безпрепятствен достъп на инкасаторите до
водомерите в жилището за отчета на индивидуалното потребление на всеки 3 месеца,
което било видно и от справките по фактури с номера № **********/23.05.2024г. и №
**********/21.08.2024г.
Показанията на водомерите в Талон за пломбиране на водомери № 9097 от
„НЕЛБО“ ЕАД, издаден на 20.08.2024г. били съответно: 1070 куб.м на водомера за
студена вода ****** 1/2“ с фабричен номер ******* и 423 куб.м на водомера за топла
вода ****** ½“ с фабричен номер *********. При тези показания на водомерите била
отчетена и таксувана консумация за период от 13 дни, т.е. от последния реален отчет,
извършен от инкасатор на „Софийска вода“ АД на 08.08.2024г до отчета на двата
водомера, извършен при подмяната на топлия водомер на 20.08.2024г от служител на
фирма „НЕЛБО“ ЕАД, съответно за студения водомер 159 куб.м, а за топлия 49 куб.м.
В този период нямало течове от аварии в жилището или забравени отворени
водочерпни прибори. В жилището имало инсталирани следните водочерпни прибори -
едно тоалетно казанче, две чешми (кухня и баня), една пералня и една съдомиялна.
При тези отчетени показания на водомерите, средно потребление в имота би трябвало
да бъде съответно по 16 куб.м на ден или 0,67 куб.м/час постоянна консумация. Това е
оценено като изключително голяма консумация, която би била забелязана, в случай, че
в жилището има теч от някой от водочерпните прибори, а такъв нямало. От горното се
заключава, че двата водомера са били повредени и не отчитали коректно
потреблението на вода в имота. Наличието на такава консумация в периода
08.08.2024г. - 20.08.2024г., можело да се установи от служители на Софийска вода АД
чрез отчет и анализ на данните от инсталирания уред за дистанционно отчитане на
общия водомер (водомерът на сградното-водопроводно отклонение на входа на блока)
или при следващото реално отчитане от служители/инкасатори на „Софийска вода“
АД в изпълнение на задълженията им, съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба №4.
Не можело да бъде извършена експертиза по реда на Закон за измерванията
(ЗИ), тъй като двата водомера били с изтекъл срок на метрологична валидност и
показанията им не могат да се приемат за достоверни, без значение дали същите след
2
тестване от лицензирана за целта лаборатория ще съответстват или не на одобрения
тип водомери, същите не можело да се използват като търговски уреди за измерване,
след изтичането на метрологичната им валидност, съгласно ЗИ, а и топлият водомер
бил свален от инсталация и подменен с нов.
Била отправена молба към „Софийска вода“ АД на 31.10.2024г. с жалба вх.
№О/Ж-1434 да бъде направена корекция на фактура с № **********, издадена на
21.10.2024г., като потреблението на вода в имота бъде преизчислено по реда на чл. 39,
ал. 6 от Наредба №4, считано от 09.08.2024г. (датата на последната изравнителна
сметка и извършен реален отчет от инкасатор на „Софийска вода“ АД) до 19.08.2024г.
за водомер за топла вода ****** 1/2“ с фабричен номер ********* и от 09.08.2024г до
14.10.2024г. за водомер за студена вода ****** 1/2“ с фабричен номер *******. Искало
се потреблението на топла вода да се таксува по новомонтирания водомер за топла
вода ******** 1/2“ с фабричен номер 52429041 от датата на монтажа му - 20.08.2024г.,
а консумацията за студена вода в имота да продължи да се таксува по реда на чл. 39,
ал. 6 от Наредба №4, до подмяната на водомера от и за сметка на потребителя.
След като жалбата не била удовлетворена от „Софийка вода“ АД, била издадена
нова фактура с № ********** от 21.11.2024г., за периода 26.10-11.11.2024г., в която
били разпределени и начислени допълнителни количества вода за периода 09.08-
11.11.2024г., доставени от дружеството, под формата на „общи нужди, изчислени
съгласно чл.25, ал.(З), от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от
13.07.2016 г. “ , което представлявало налагането на нелоялни търговски практики,
некоректното отношение към потребителите и трайно нежелание от страна на
ответника да изпълни задълженията си на оператор на ВиК услуги, ощетявайки, както
ищеца, така и останалите потребители в блок **************.
На 03.12.2024 г. била подадена нова жалба от страна на ищцата с вх.№ О/Ж1626,
отговорът О/Ж-1626/13.12.2024г., на която бил получен лично от клиента в офис на
„Софийска вода“ АД на 27.12.2024г. В резултат на жалбата не били предприети
никакви мерки от страна на ответника. На 15.11.2024г. бил получен имейл от
„Софийска вода“ АД, съдържащ незадоволителен за ищцата отговор от ВиК
оператора.
Сочи се, че съгласно Фактура № **********/21.11.2024г., общата консумация в
блока, отчетена от приходния водомер за периода 09.08-11.11.2024г е 575 куб.м, а
сумата от консумацията на всички индивидуални клиенти (включително
потреблението на база изчислено потребление на абонатите от входа на блока, които
не са осигурили достъп за отчет на индивидуалните им водомери) за същия период е
528.596 куб.м, т.е. общото потребление за разпределение, съгласно чл. 25 от Общи
условия на Софийска вода АД, било разликата от 46.404 куб.м = 575.000 куб.м -
528.596 куб.м.
Съгласно Фактура № ********** от 21.11.2024г., като индивидуална консумация
в имота (апартамента на ищеца) за периода 09.08-11.11.2024г. било отчетено и
таксувано водно количество от 47 куб.м, а за периода 09.08-20.08.2024г., който период
бил част от изравнителния период 09.08-11.11.2024г., с фактура № ********** от
21.10.2024г. били отчетени и таксувани, оспорваните от ищеца 208 куб.м
индивидуално потребление между два реални отчета, първият извършен от инкасатор
на „Софийска вода“ АД, а вторият - взет от талон за пломбиране на фирма „НЕЛБО“
ЕАД. От издадените две фактури не ставало ясно защо и по какъв начин „Софийска
вода“ АД са изчислили количеството от 47 куб.м, начислено в изравнителната сметка
3
и отразено като консумация в имота за периода на изравняване, като в същото време за
част от същия период били начислили и потребление в имота в размер на 208 куб.м.
На 28.10.2024г. била формирана междинна фактура № ********** от
28.10.2024г., в която били анулирани 124 куб.м от изчислените водни количества във
фактурата № ********** от 21.10.2024г. след подаден самоотчет, като били начислени
нови 33 куб.м за периода 21.08-25.10.2024г.
Включвайки и изчислените количества индивидуално потребление от 8 куб.м за
периода 25.10-11.11.2024г., таксувани с фактура № ********** от 21.11.2024г., общото
индивидуално потребление, което е таксувано от ответника, за имота за изравнителния
период 09.08-11.11.2024г. било 208+33+8=249 куб.м, което противоречало на
описаното от „Софийска вода“ АД, че таксуваната консумация в имота за периода на
изравняване 09.08-11.11.2024г. е 47 куб.м.
Твърди се още, че количеството вода, отчетено от индивидуалните водомери за
периода 09.08-11.11.2024г., на останалите потребители във входа на блока,
включително потреблението на база, без индивидуалното потребление на ищеца,
съгласно изчисленията на „Софийска вода“ АД, е 528,596-47=481,596 куб.м.
При прибавяне на оспорваното индивидуално потребление и таксувано от
дружеството за периода 09.08-11.11.2024г. от 249 куб.м за имота с партида
************, то полученото количество от 481,596+249=730,596 куб.м, което
представлявало действително таксуваните от „Софийска вода“ АД водни количества за
същия период като сбор от реални отчети на водомери, изчислени отчети и „бази“ по
всички индивидуални партиди във входа на блока, надвишавало реално отчетеното
потребление по водомера, инсталиран на сградното водопроводно отклонение (СВО),
чрез което се водоснабдявал входа на блока, със 730,596-575=155,596 куб.м.
Горните изчисления били направени на базата на издадените фактури от
ответника и доказвали, че „Софийска вода“ АД незаконно изчислява и таксува
„допълнително доставени“ ВиК услуги в размер на 27% над реално доставените
такива, съставяйки документи (фактури) с невярно съдържание.
Счита се, че „Софийска вода“ АД трябва да направи корекция на
индивидуалното потребление за периода 09.08-11.11.2024г. и да преизчисли
задълженията на ищцата, както и тези на съседните имоти, спазвайки разпоредбите на
чл. 39, ал. 6 от Наредба №4, т.е. да таксува потреблението в имота на ищеца на „база“,
както и да разпредели коректно водните количества в етажната собственост, съгласно
чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредба №4, до количества ненадвишаващи общото количество
вода от 575 куб.м, доставено на целия вход на блока, т.е. до реално отчетеното
потребление от водомера на СВО за същия период.
Не ставало ясно на какво основание е начислена процесната сума.
Оспорва се ищцата да е получавала от ответника услуги на посочената стойност.
Задължението в горецитираната фактура било формирано неправомерно от страна на
служители на ответника.
Ето защо се поддържа искане съдът да признае за установено между
„Софийска вода“ АД, ЕИК: ********* и М. В. С., ЕГН: **********, с адрес:
******************, че последната не дължи на ответното дружество сумата от
933,90 лв. /деветстотин тридесет и три лева и деветдесет стотинки/, за която е
издадена Фактура № ********** от 21.10.2024г. за отчетен период 09.08.2024г. –
14.10.2024г. Претендират се сторените в производството разноски.
4
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Поддържа се
становище за допустимост, но неоснователност на претенцията. Твърди се, че между
„Софийска вода” АД и ищцата в качеството й на „потребител“ на ВиК услуги
съществува валидно облигационно отношение, което се урежда от общодостъпните
Общи условия за предоставяне на В и К услуги, влезли в сила на 28.08.2016 г. и се
иска това обстоятелство да бъде отделено като безспорно по делото.
Уточнява се, че сумата по процесната фактура е в размер на 993.90 лв., а не на
стойност 933.90 лв.
Сочи се, че формирането на задълженията по индивидуалните партиди на
обектите е ирелевантно за предмета на настоящия спор и не оказва влияние върху
отчитането и начисляването, респ. на възраженията на ищеца, поради което същите не
следвало да бъдат разглеждани в настоящото съдебно производство.
Задължението по процесната фактура обхващало доставката на ВиК услуги до
имота на ищцата за месеците от август до октомври 2024 г. Видно от Талон за
пломбиране на водомери № 9097 от 20.08.2024 г., единият от индивидуалните
водомери, измерващи потребената в ап. № 2 вода, с фабр. № ********* бил подменен
с нов с фабр. № 52429041, пломбиран с пломба № 2397951, поради което за периода,
за който била издадена процесната фактура, доставените количества ВиК услуги били
измервани от новия водомер, който е с валидна метрологична проверка до 2034 г. За
другия индивидуален водомер с фабр. №******* и пломба № 1179801, монтиран в
имота на ищцата, в талона не били посочени данни за срока на метрологичната
проверка, но дори същата да била изтекла, това не означавало, че средството за
търговско измерване не измерва правилно и данните от същото не следвало да се
вземат предвид при начисляването на количествата доставени в апартамента ВиК
услуги. При съмнение относно изправността на индивидуалния водомер, в тежест на
ищцата, съгласно задължението, вменено на потребителите в разпоредбата на чл. 11,
ал. 5 от Наредба № 4, било да осигури извършването на проверка в лицензирана
лаборатория или да поиска срещу заплащане на съответната такса съдействие за
извършването на тази услуга от страна на ВиК оператора. Ищцата не изпълнила това
свое задължение, въпреки наведените от нея твърдения за неизправност на
индивидуалния водомер, поради което същите се явявали напълно неоснователни и
недоказани.
Във връзка с доводите на ищцата, че задължението било неправомерно, тъй като
било формирано по отчет от водомери с изтекъл срок на метрологична валидност, се
възразява, че индивидуалните водомери, измерващи доставените до отделните обекти
в сградите етажна собственост В и К услуги, са собственост на съответния потребител
и задължение на всеки потребител, видно от текста на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4, при
сгради - етажна собственост, е да постави индивидуални водомери. Поставянето,
поддържането и проверката на индивидуалните водомери в обектите, собственост на
отделните потребители, било изцяло тяхно задължение и отговорност, като
неизпълнението на това нормативно регламентирано задължение водело до
съответните негативни последици за неизправния потребител. Заявява се, че ищцата е
признала неизгоден за нея факт, а именно че не е изпълнила предвиденото в нейна
тежест в разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 задължение за осигуряване на
такава проверка на средството за търговско измерване. В този смисъл, тъй като ищцата
била неизправната страна в облигационното отношение с предмет доставката на В и К
услуги до процесното жилище, неправилно и нелогично би било последната да
основава иска си именно на неизпълнението на това свое задължение като потребител
5
за осигуряване извършването на периодична проверка на индивидуалното СТИ в
собствения си имот. Твърди се, че ответното дружество, като изправна страна по
договора за доставка на В и К услуги, не следва да търпи негативите от бездействието
на неизправната страна в облигационното отношение.
Дори да се приемело, че единият от двата индивидуални водомера в имота на
ищцата е бил с изтекла метрологична проверка, спрямо нея в качеството й на
потребител, била приложена по-благоприятната хипотеза, а именно - да бъдат
начислени и фактурирани измерените от същия този изправен водомер ВиК услуги, а
не да бъдат определени по реда на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4, прилаган в случаите
на установено неизпълнение на нормативно регламентираното задължение на
потребителя да осигури извършването на последваща метрологична проверка при
наличието на определени условия. Това неизпълнение водело до съответните
негативни последици за неизправния потребител, в резултат на които, при водомер,
чиято валидност на метрологичната проверка е изтекла, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплащало, както следва: по 6 куб. м
при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, което се повишавало с по 1 куб. м. за всеки следващ месец.
Твърди се, че няма начисляване на количества за общи нужди, поради което не
се оказало каквото и да е влияние върху дължимите от потребителите суми.
Твърди се, че част от сумата, начислена по фактура № ********** от 21.10.2024
г. била сторнирана след извършения реален отчет/подаден самоотчет от страна на
ищцата на индивидуалните водомери, като са приспаднати количествата вода,
начислени въз основа на извършените прогнозни отчети за предходните периоди преди
реалния отчет. Въз основа на приспадането на начислените въз основа на прогнозните
междинни отчети между два реални отчета/самоотчета количества, дължимата сума по
процесната фактура била в размер на 589.70 лв., за което е приложена справка от
оперативната система на „Софийска вода“ АД за дължимите суми по фактури,
издадени за периода от 21.10.2024 г. /датата на издаване на фактура № **********/ до
23.05.2025 г., които и до момента били неплатени и дължими от ищцата.
С оглед гореизложеното, е отправено искане предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на ищеца, в случай че то надхвърля размера по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба №1/2004 г.
В случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на
дружеството, се иска делото да се гледа в негово отсъствие.
При наличие на предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК се иска постановяване
на решение при липса на контрадикторност на процеса.
С молба с вх. №8022/10.07.2025 г., депозирана от ищеца, в изпълнение на дадени
от съда указания, се сочи, че недължимата сума по процесната фактура следва да се
прецизира от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца чрез пълномощника
му, а ответната страна, редовно призована, не се представлява. От ищцовата страна
поддържат, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си да таксува
подаденото в процесния период водно количество на база, а е таксувало водно
6
количество по показания на водомери с изтекъл срок на метрологична валидност, като
с това фактически допълва допълнителни водни количества, надминаващи
доставените и отчетени от общия водомер за целия блок с 156 куб. м. вода. Представят
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Разпитан е един свидетел на страната на ищеца при режим на довеждане и са
изслушани вещите лица, работили по допуснатата комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намери за установено следното:
Страните не спорят, че ищцата, като собственик на процесния имот, притежава
качеството „потребител на ВиК услуги“ за водоснабден обект с кл. № ************,
находящ се в *********************.
Видно от представената като приложение към отговора на исковата молба
Справка за формирани задължения и извършени плащания по партида с клиентски
номер ************ (титуляр М. В. С.) по фактура *********/21.10.2024г. е това, че
крайният размер на дължимата по фактурата главница възлиза на сума от 589,70 лв.
От заключението по допуснатата и приета по делото комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, изготвено от вещите лица К. Б. и М. В., на което
съдът дава вяра изцяло като обективно и компетентно съставено, подробно обосновано
и изчерпателно, се установява следното.
През периода от 09.08.2024г. до 13.10.2024г., както и към момента на депозиране
на исковата молба – 07.02.2025г., а и към 01.08.2025г. – датата на извършения оглед от
вещото лице, т.е. непрекъснато през целия процесен период, имотът е бил
водоснабден.
Доставените в процесния имот количества вода за периода от 09.08.2024г. до
13.10.2024г. вкл., начислени по фактура № **********/21.10.2024г., са определени чрез
измерване, посредством водомери, както следва: студена вода чрез водомер 1 с ф.
№*******, който бил с изтекъл срок на метрологична годност като не се установяват
данни за действителната му метрологична годност, с обем на доставената вода 255
куб.м; топла вода чрез водомер 2 с ф. №*********, който бил с изтекъл срок на
метрологична годност като не се установяват данни за действителната му
метрологична годност, с обем на доставената вода за периода 09.08.2024г. до
19.08.2024г. – 49 куб.м и за периода 20.08.2024г. до 13.10.2024г. – 28 куб.м.
Съгласно процесната фактура и кредитното известие към нея размерът на
задължението е 715,03 лв. като цените, отразени във фактура №
**********/21.10.2024г. са в съответствие с утвърдените такива. Общият размер на
задълженията към 14.06.2025г. е 1 030,37 лв., в това число 974,42 лв. главница и 55,95
лв. лихва.
При изслушването си в открито заседание в.л. Б. заявява, че водомерите служат
за определяне на водни количества, но не за търговско измерване, а за разпределение
на измереното количество, което се измерва с общия водомер, който е уред за
търговско измерване. При това пояснява, че те могат да служат за такова
разпределение единствено, ако са преминали през метрологичен контрол. Посочва, че
технически повредени водомери могат да отчитат неточни количества вода. Уточнява,
че при констатиране на водомери, които са с изтекъл срок на метрологична валидност,
задължението за потребени количества вода се изчислява на база броя на
потребителите.
7
Вещото лице В. заяви пред съда, че не е работила с данни общо за етажна
собственост и за другите ползватели на вода в сградата, в която се намира процесният
водоснабден имот. Сочи, че за процесния период „Софийска вода“ АД е издало една
фактура с дата на 21.10.2024 г. за 332 куб. м. вода, като в приложението към фактурата
са посочени четири дати на които са отразени показания - 19.08.2024, 20.08.2024,
17.09.2024, 14.10.2024 г., като в приложението към тази фактура има стари данни и
нови данни. В новите данни срещу всяка дата е отразено какъв е отчета. В случая
двете дати през месец август са с реален отчет, а останалите две дати през месеците
септември и октомври е отбелязано „изчислен отчет“. Към тази фактура на 28.10.2024
г. е издадено кредитно известие, с което от тези 332 куб. м. вода са сторнирани 91 куб.
м вода. В приложението към кредитното известие отново има стари данни и нови
данни и освен изчислен отчет има и самоотчет, като няма данни за реално извършен
отчет. Кредитното известие е издадено на база данни и самоотчет. Акцентира, че
фактурата и кредитното известие отговарят на действащата нормативна уредба в
областта на счетоводното обслужване.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел – Й. Г. Й.. Свидетелят съобщава, че същият е реалният ползвател на услугите,
доставяни от ответника в имота, а собственик е неговата майка. Според свидетеля за
процесния период не е имало никакви аварии. Водомерите в жилището били 2 броя -
топъл и студен и били инсталирани 2010 година, когато той се нанесъл в жилището.
Твърди, че знае, че срокът на водомерите изтича 10 години след монтажа им, след
първоначалната метрологична проверка, но не ги е подменил по финансови причини.
Сочи, че получавал фактури и заплащал веднага задълженията. Разбрал, че
водомерите са отчели голям разход, когато получил уведомително писмо от топлинния
счетоводител, че топлинният водомер е с изтекъл срок и трябва да бъде подменен. С
оглед на това подменил този водомер. След като получил фактурата разбрал какъв е
размерът на отчетеното потребление. Установил, че за период от 11 дни има
фактурирани над 200 куб. м. вода и подал жалби до доставчика. Заявява, че знае, че
водомерите са с изтекъл срок на метрологична валидност като твърди, че ответното
дружество не може да таксува по такъв водомер, а трябва да го прави „по база“. Сочи,
че по изравнителна фактура в блока са доставени 575 куб. м. за трите месеца, а заедно
с неговата консумация от 200 куб. м. вода, цялото потребление на сградата се
равнявало на 800 куб. м. вода, тоест били фактурирани над 200 куб. м. вода повече
отколкото са доставени в сградата, като разликата била за негова сметка.
Ищцата е подала до ответното дружество жалба вх. №О/Ж-1434 да бъде
направена корекция на фактура с № **********, издадена на 21.10.2024г., като
потреблението на вода в имота бъде преизчислено по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредба
№4, считано от 09.08.2024г. (датата на последната изравнителна сметка и извършен
реален отчет от инкасатор на „Софийска вода“ АД) до 19.08.2024г. за водомер за топла
вода ****** 1/2“ с фабричен номер ********* и от 09.08.2024г до 14.10.2024г. за
водомер за студена вода ****** 1/2“ с фабричен номер *******.
След като жалбата не е удовлетворена от „Софийка вода“ АД, е издадена нова
фактура с № ********** от 21.11.2024г., за периода 26.10-11.11.2024г., в която са
разпределени и начислени допълнителни количества вода за периода 09.08-11.11.2024г.,
доставени от дружеството, под формата на „общи нужди, изчислени съгласно чл. 25,
ал. 3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
„Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.
На 03.12.2024 г. била подадена нова жалба от страна на ищцата с вх.№ О/Ж1626,
8
отговорът О/Ж-1626/13.12.2024г., в който се сочи, че при отчет по график на
08.08.2024г. са снети следните данни по индивидуалните измервателни средства в
процесния имот: по водомер с фабричен № ******* – показание 00911; по водомер с
фабричен № ********* – показание 00374. Съгласно талон за пломбиране на водомери
№ 9097 от 20.08.2024г., считано от същата дата по партида с клиентски № 10052621110
са въведени данните на новомонтирания в жилището измервателен уред с фабричен №
52429041 и пломба № 2397951 с нулево начално показание. Посочена е налична
дължима сума в размер на 756,54 лв.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което
не се обсъждат подробно.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК. От изложеното в исковата молба се установява наличието на правен интерес за
ищеца от установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че
не дължи на ответното дружество процесната сума, тъй като за същата е издадена
фактура № **********/21.10.2024 г., задължението по която е изискуемо от ищеца в
качеството му на клиент на ответното дружество. Ищецът не е прецизирал размера на
претендираната за недължима сума по процесната фактура, доколкото посочената в
последната възлиза на 993,90 лв. вместо посочената в исковата молба такава – 933,90
лв., респ. не е изпълнил указанията на съда, в случай, че претенцията му е само за част
от сумата по фактура № **********/21.10.2024г. да упомене това изрично. Въпреки
това съдът намира заявената в исковата молба претенция за допустима като съобразно
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, закрепен в чл. 6 от ГПК,
ще се произнесе по основателността на иска в посочения от ищеца размер.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), Общи условия и с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (наричана нататък Наредбата).
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият
състав приема, а по същото не се и спори, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, респ. ищецът притежава качеството потребител на В и
К услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ОУ, във връзка с чл. 23 ОУ от 2006 г.,
респ. чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на питейна вода
и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в сгради – етажна собственост
се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа на отчет на общия
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и отчетите по
индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в сградната и
вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се
извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя
или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016
г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г.,
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп
на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
9
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случаите, когато водопроводната инсталация
е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат
монтирани, разпределението на изразходваното количество питейна вода се извършва
съобразно броя на обитателите в жилищата, като при липса на индивидуални
водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се
определя, както следва – по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател (чл. 25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.).
Според чл. 34а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 Наредба № 4/2004 г., индивидуалните
водомери в сгради етажна собственост, се проверяват за метрологична годност по
искане и за сметка на потребителите, като при установен непроверен водомер
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата
наредба. Нормата на чл. 34а, ал. 5 Наредба № 4/2004 г. предвижда, че когато
длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три
месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична
проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.
39, ал. 6. Последната цитирана разпоредба препраща към чл. 39, ал. 5 от Наредба №
4/2014 г. и по същество предвижда, че при наличие на непроверен водомер, месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб. м. при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, като до извършване на проверката посочените количества вода се завишават
всяко тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател.
Ответникът не само, че не оспорва, че количеството потребена вода не е
отчетено съгласно горецитираната разпоредба на подзаконовия нормативен акт, но и
признава това обстоятелство в отговора на исковата молба.
Отделно, експертът в допуснатата комплексна експертиза, в счетоводната й
част, сочи на това щото в приложението към фактурата да са посочени четири дати на
които са отразени показания - 19.08.2024, 20.08.2024, 17.09.2024, 14.10.2024 г., като в
приложението към тази фактура има стари данни и нови данни. В новите данни срещу
всяка дата е отразено какъв е отчета. В случая двете дати през месец август са с реален
отчет, а останалите две дати през месеците септември и октомври е отбелязано
„изчислен отчет“. Към тази фактура на 28.10.2024 г. е издадено кредитно известие, с
което от тези 332 куб. м. вода са сторнирани 91 куб. м вода. В приложението към
кредитното известие отново има стари данни и нови данни и освен изчислен отчет има
и самоотчет, като няма данни за реално извършен отчет. Кредитното известие е
издадено на база данни и самоотчет.
В настоящия случай безспорно по делото се установи, че доставените в
процесния имот количества вода за периода от 09.08.2024г. до 13.10.2024г. вкл.,
начислени по фактура № **********/21.10.2024г., са определени чрез измерване,
посредством водомери, както следва: студена вода - чрез водомер 1 с ф.№*******,
който се установи да е с изтекъл срок на метрологична годност, с обем на доставената
вода 255 куб.м; топла вода чрез водомер 2 с ф.№*********, който се установи да е с
изтекъл срок на метрологична годност, с обем на доставената вода за периода
09.08.2024г. до 19.08.2024г. – 49 куб.м и за периода 20.08.2024г. до 13.10.2024г. /от
който момент същият е бил подменен с нов такъв със срок на метрологична валидност
до 2034 г./ – 28 куб.м.
Тоест, изложеното идва да покаже, че са били налице визираните в
10
подзаконовия нормативен акт предпоставки за служебно начисляване на потребление
според правилото на чл. 39, ал. 6 от Наредбата, каквито данни това да е сторено по
делото не са налични /установимо е, че значителна част от посочената консумация, а
именно такава за 255 куб м. вода е установена посредством посочения в заключението
водомер 1, за който се установи да е бил с изтекъл срок на метрологична валидност
през целия процесен период, както и за 49 куб. м. вода за периода 09.08.2024г. до
19.08.2024г., установени посредством водомер, за който също се установи през сочения
период да е с изтекъл срок на метрологична валидност.
Като е процедирал не съобразно правилата, установени в посочената
подзаконова нормативна уребда, ответникът е начислил некоректни количества и
стойност на предоставените ВиК услуги.
С оглед гореизложеното исковата претенция се явява основателна и доказана,
поради което следва да бъде уважена.
Отделно, в подкрепа на горното е и признанието на ответника, преценено от
съда в съотв. с представената от него Справка за формирани задължения и извършени
плащания по партида с клиентски номер ************ (титуляр М. В. С.) по фактура
*********/21.10.2024г. на това, че крайният размер на дължимата по фактурата
главница възлиза на сума от 589,70 лв. Тоест, на това само основание недължима се
явява горницата над 589,70 лв. до заявения с исковата молба за недължим размер на
задължението от 933,90 лв.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ищцовата страна.
Присъждането им се претендира още с исковата молба като в срок е представен и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца ще
бъдат присъдени разноски, за извършване на които са представени надлежни
доказателства по делото, а именно: заплатена държавна такса по сметка на СРС – 50
лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Съдът намира
бланкетното възражение на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар по чл.
78, ал.5 от ГПК за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото,
както и обема на събрания по делото доказателствен материал и извършените от
пълномощника процесуални действия. Ето защо в полза на ищеца ще бъдат присъдени
разноски в общ размер от 650,00 лева. Сторените от ответното дружество разноски
следва да останат за негова сметка.
Ответникът е останал задължен за сумите от 165 лева за доплащане на
възнаграждението на в.л. М. В., както и 2440,40 лв. за доплащане на възнаграждението
на в.л. К. Б.. На основание чл. 77 от ГПК съдът ще осъди „СОФИЙСКА ВОДА“ АД да
заплати сума в общ размер на 2605,40 лв. по сметка на Районен съд – Кюстендил, а
необходимите за доплащане суми на експертите по делото следва да им бъдат
изплатени от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. В. С., ЕГН: **********,
с адрес: ******************, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против
„Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, в отношенията между страните, че ищецът не
11
дължи на ответното дружество сумата от 933,90 лв. /деветстотин тридесет и три лева и
деветдесет стотинки/, за която е издадена Фактура № ********** от 21.10.2024г. за
отчетен период 09.08.2024г. – 14.10.2024г.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, да заплати на М. В. С., ЕГН:
**********, с адрес: ******************, сумата от 650,00 лв. (шестстотин и
петдесет лева), представляващи разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********* да заплати по сметка на
Районен съд – Кюстендил сумата от 2 605,40 лева (две хиляди шестстотин и пет лева и
четиридесет стотинки), представляваща доплащане за възнаграждение на вещите лица,
изготвили комплексна счетоводно-техническа експертиза по делото, както и 5,00 лева,
в случай на издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда в полза на вещото лице К. Н. Б., ЕГН:
**********, адрес за кореспонденция: ********************** сумата, необходима за
доплащане на възнаграждението му по допуснатата експертиза в размер на 2440,40 лв.
/две хиляди четиристотин и четиридесет лева и четиридесет стотинки/ по посочената
на л. 66 от делото в Справка-декларация банкова сметка.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда в полза на вещото лице М. К. В., ЕГН:
**********, адрес:******************, сумата, необходима за доплащане на
възнаграждението му по допуснатата експертиза в размер на 165,00 лв. /сто шестдесет
и пет лева и 0 ст./ по посочената на л. 65 от делото в Справка-декларация банкова
сметка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12