Р Е Ш Е Н И Е
№ /
.09.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА
АНДОНОВА
2. ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1497 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Регионална здравна инспекция – Добрич (РЗИ-Добрич) срещу Решение № 260074/14.04.2021 година, постановеното по НАХД № 793/2020 година по описа на Районен съд - Добрич, с което е отменено Наказателно постановление № 90/27.11.2018 година на директора на РЗИ-Добрич.
Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Твърди, че повторно образуваното административнонаказателно производство, след прекратяване на друго такова за същите нарушения, не представлява съществено процесуално нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Ответникът не изпраща представител. В писмения отговор на касационната жалба изразява становище за правилност на съдебното решение и претендира присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното Решение № 260074/14.04.2022 година, постановено по НАХД № 793/2021 година по описа на Районен съд – Добрич, съдът е отменил, издаденото от директора на РЗИ-Добрич, Наказателно постановление № 90/27.11.2018 година, с което на Д.Ж.Т. *** са наложени административни наказания „Глоба“, както следва : в размер на 200 лева, на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето затова, че на 24 и 25.07.2018 година не е осигурила топла течаща вода в манипулационната на индивидуална практика за първична медицинска помощ, находяща се в гр. Добрич, ул. „Христо Смирненски“ № 2; в размер на 500 лева, на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето затова, че за периода третото тримесечие на 2016 – четвъртото тримесечие на 2017 година е отчела неизвършени дейности – имунизации с 33 ампули тетадиф и за периода второто тримесечие на 2018 година – с 1 доза пентаксим; 500 лева, на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето затова, че на 24 и 25.07.2018 година е съхранявала биопродукти на температура +9 и +11 градуса при изискуем такъв от +2 до +8 градуса.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 24 и 25.07.2018 година, в индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р Д.Т.,***, е извършена проверка та служители на РЗИ-Добрич, обективирана в протоколи от същите дати и от 16.10.20218 година. В протоколите е отразено, че в манипулационната не е осигурена топла течаща вода, биопродуктите се съхраняват при температура +9 и +11 градуса, при изискума за съхранението им от +2 до +8 градуса, както и, че са налични 33 ампули тетадиф и 1 доза пентаксим с изтекъл срок на годност, които са отчетени като употребени за имунизации. Съдържанието на официалните свидетелстващи документи не е опровергано, поради което въззивният съд е приел за установени описаните в тях факти.
Въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, влечащо отмяна на обжалваното наказателно постановление, позовавайки се на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. За да формира този извод въззивният съд е установил, че образуваното на 15.08.2018 година административнонаказателно производство е прекратено на същата дата с резолюция на директора на РЗИ-Добрич, както на 16.10.2018 година е съставен акт за установяване на административно нарушение, с който е поставено начало на административнонаказателно производство за същите три административни нарушения. Въззивният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН и е приел, че е недопустимо образуването на административнонаказателно производство след прекратяване на първоначално образуваното.
Настоящият състав намира, че изводът на въззивния съд е неправилен.
Съобразно разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН (ДВ бр. бр. 92 от 1969 г.) Когато се установи, че деянието не е
нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител,
или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява
преписката с мотивирана резолюция, като постановява да се върнат иззетите вещи,
освен ако притежаването им е забранено, или да се заплати тяхната равностойност
в случаите на чл. 46, ал. 4. Вещите, притежаването на които е забранено, не се
връщат, а с тях се постъпва по реда, установен в съответните нормативни актове.
Препращането от чл. 84 от Особените разпоредби
на ЗАНН към НПК е само досежно правилата за призоваване и връчване на призовки
и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване, поради което позоваването на въззивния съд на материалноправно
основание за прекратяване на наказателно производство не намира своята законова
опора, поради което е неправилно.
Приложимостта на материалните основания от
общата част на Наказателния кодекс по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита е ограничена от чл. 11 от ЗАНН, а и отделно от това
основанието за недопустимост на повторно образуваното административноказателно
производство не е сред тях.
Доколкото чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове изключва при непълнота на нормативния акт, уреждащ
административна отговорност да се прилагат разпоредби, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а при липсата на
разпоредби, отношенията да се уреждат съобразно основните начала на правото на
Република България, то въпросът следва да бъде разрешен само въз основа на
разпоредбите на ЗАНН.
Материалноправните предпоставки за недопустимост
на административнонаказателното производство, респективно за прекратяване на
вече образуваното са изрично посочени в разпоредбата чл. 34 от ЗАНН и сред тях
не е посочено, като основание прекратяването на административнонаказателното
производство с мотивирана резолюция на административнонаказващия орган. В
Закона за здравето също не е предвидено такова основание.
Липсата на изрична забрана за образуване на
административнонаказателно производство след прекратяването му с мотивирана
резолюция налага извода за допустимост на второто образувано
административнонаказателно производство. На тази резолюция не е придадена сила
на пресъдено нещо по силата на закона, поради което същата не туря окончателен
край на административнонаказателното производство.
Следва да се има предвид, че изменението на чл. 54 от ЗАНН (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) предвижда съдебно обжалване на резолюцията, като по аргумент от т. 8 на ал. 1 недопустимо ще е повторно образувано административнонаказателно производство само при наличието на влязъл в сила съдебен акт с предмет оспорване на резолюцията. Т.е. новата уредба също не изключва образуването на ново административнонаказателно производство след прекратяване на друго такова с резолюция на административнонаказващия орган. Разбира се започването на новото производство трябва да е в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Липсата на нарочен акт за отмяна на прекратителната резолюция не обосновава извод недопустимост на повторно образуваното административнонаказателно производство, тъй като този акт не формира стабилитет. Разбира се, отмяната му с изрична резолюция е дължимото от административнонаказващия орган процесуално действие, но липсата му не опорочава съществено процедурата.
Съдът, обаче намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно на друго основание.
Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето е бланкетна, поради което съдържанието и следва да е запълнено с друга правна норма от същия или друг нормативен акт или друго правило за поведение.
Първото, описано в наказателното постановление деяние е, че в обекта не е осигурена топла течаща вода. Бланкетната норма е запълнена с чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето, която също е бланкетна и гласи: „При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания.“. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление не е посочено правилото за поведение, задължаващо лекарските практики да осигурят в помещенията топла течаща вода. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тълкувана във връзка със задължителното указание, дадено в т. 4. 1 на Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 година на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на наказателната колегия, докладчик съдия Румен Ненков, задължава административнонаказващия орган, да посочи нарушената административнонаказателна разпоредба, а когато тя е бланкетна или препращаща, трябва да посочи допълнително и нарушените други правни разпоредби.
Липсата на посочване на нарушеното правило представлява съществено
процесуално нарушение, влечащо отмяна на наказателното постановление по т. 1.
Съдът намира, че наказателното постановление в частта по т. 2, също е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение. В обстоятелствената част на наказателното постановление са описани две административни нарушения, извършени за различен период от време: 1. Отчетени, неизвършени 33 бр. ваксинации с тетадиф за периода от второто тримесечие на 2016 година да четвъртото тримесечие на 2017 година и 2. Отчетена, неизвършена, 1 бр. ваксинация с пентаксим за периода второто тримесечие на 2018 година.
С Тълкувателно решение № 77 от 29.XI.1984 година по наказателно дело № 68/84 година, Общо събрание на Наказателна колегия на Върховния съд на Народна Република България изрично е прието, че „съгласно изричната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН, когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко едно от тях.“. В административнонаказателната отговорност „..не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо наказание. Няма пречка обаче нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление.“.
В конкретния случай наказаното лице е извършило две деяния в различни периоди от време, а е наложено едно административно наказание.
Предвид горното настоящата инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като при описани извършени две административни нарушения е наложена една санкция, при липсата на нарочни мотиви кое от деянията е санкционирано.
Наказателното постановление подлежи на отмяна и в частта на наложеното по т. 3 административно наказание, тъй като нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление се съдържа описание на биологичните продукти, които са съхранявани в хладилника. Отделно от това нито актът, нито постановлението препращат към съставен констативен протокол, в който да се съдържа описанието им.
Горното представлява съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и обосновава отмяна на наказателното постановление.
По изложените по-горе съображения проверяваното решение следва да се остави в сила.
Въззивният съд е пропуснал да се произнесе по направено искане за присъждане на разноски, поради което след връщане на делото, същия, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, следва да се произнесе с определение.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260074/14.04.2021 година, постановено по НАХД № 793/2021
година по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.