Р Е Ш Е Н И Е № 224
гр.
Кюстендил, 05.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
МУХТИЙСКА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участието на
секретаря: Мая Стойнева след като разгледа докладваното от съдия Костадинова
в.гр.д.№235/2018 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Адв. Ю.С., действаща като процесуален представител на Б.Й.Т.
*** обжалва решение № 184/19.04.2018 г., постановено по гр.д. №2271/2017 г. по
описа на ДнРС, с което са отхвърлени предявените срещу Н.И.Т., В.Л.Т.,
С.Н.Т. и Е.К.Т., всичките от с. Д., общ
Дупница искове с правно основание чл.109
ЗС за осъждане на ответниците да
преустановят преминаването през УПИ ***, кв.23
по регулационния план на с.Д., общ.Дупница,
одобрен със Заповед № 2415/02.06.1964г., при граници на имота: улица с осови
точки 62-66а, УПИ ***, както и с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно на
основание чл.59 ЗЗД сумата от 1 110 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно ползване на собствения му недвижим имот - УПИ *** по регулационния план на с.Д., общ.Д., одобрен със
Заповед № 2415/02.06.1964г., за периода от 01.11.2012 г. до 01.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху уважения размер, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Във въззивната жалба са
изложени съображения за неправилност на постановеното
решение. Искането е за отмяната му и
постановяването на друго решение, с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемите чрез пълномощника си в срока
по чл.263, ал.1 ГПК са депозирали отговор, с който оспорват основателността на
въззивната жалба и молят да се потвърди решението на ДнРС. Същото становище е
застъпено и в съдебното заседание.
Кюстендилският окръжен съд след като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в
тяхната съвкупност при условията на чл.12 ГПК,
приема за установено следното:
Атакуваният
съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.
Въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна
страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК , а след преценка
на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата и наведените от
страните доводи приема за установено следното:
По делото няма спор, че ищецът е
собственик на УПИ ХIV-236, 237, кв.23 по регулационния план на с. Д., общ. Д., одобрен със Заповед № 2415/02.06.1964 г,
а ответниците са съсобственици на УПИ IV - ***, съставляващ парцел № IV, кв. 23, находящ се в същото село, както и че
двата имота са съседни.
С писмена покана ищецът е уведомил ответниците,
че в качеството си на собственик на недвижим имот, представляващ застроен УПИ ***, в кв. 58 по регулационния план на с. Д.общ. Д., одобрен със Заповед № 2415/02.06.1964 г.,
считано от 01.01.2017 г. ще завземе
изцяло имота си, като прекрати достъпа им през неговия имот до техния
недвижим имот, представляващ УПИ - ***, всички в кв. 23 по регулационния план на с. Д., общ. Д., тъй като нямат учредено право на
преминаване през неговия имот.
По делото
е представено заявление, изходящо от Ц. Д. Т., А. В.Т. и Т. В. Б., тримата от с. Д., с което заявителите са поискали
довършването на улица с осови точки 63- 64 по плана на с. Д., одобрен със заповед № 2415 от
02.06.1964г. С писмо изх. № 94-Ц-105-/1/ от 12.02.2018г., община Дупница е
отворила на заявителите, че в капиталовите разходи на Общината не се предвижда
довършване на реализацията на улица с от. 63- 64 но регулационния план на с. Д., както и че няма издавани заповеди за
отчуждаване на части от УПИ ***, ведно с изходящите се върху тази част сгради и подобрения,
засегнати от предвиждането на плана, че нямало законово основание за
извършването на каквото и да било отчуждаване от страна на община Дупница за
прокарването на исканата от Ц. Д. Т., А. В.Т. и Т. В. Б., тримата от с. Д., ул. " ***" № ***, улица с осови точки 63-64, съгласно
предвиждането на регулационния план на село Д.одобрен със Заповед № 2415 от
02.0б.1964г., който не е приложен, тъй като са изтекли сроковете по ЗУТ, в
които е било възможно да се осъществи това предвиждане.Обстоятелството, че
улица с о.т.63-64 до квартал 23 по действащия регулационен план на с. Дж. е реализирана частично се установява от
представеното по делото удостоверение изх. № УД-1669/01.12.2016 г., издадено от
Община Дупница.
По делото
е представено писмо изх. № 94-Ю-21-1/14.08.2018 г. на Община Дупница, от което
е видно, че при извършена справка в регистрите за собственост в отдел
"Устройство на територията" в община Дупница е установено, че към УПИ *** в кв. 23 по регулационния план на с.
Джерман са придадени 117 кв.м. от стар път (неустановен собственик) и 8 кв.м.
от стар път ( неустановен собственик).
От
съдържанието на писмо изх. № 94-3-13-1/05.02.2018 г. се установява, че при извършена справка в
архива на отдел "Устройство на територията" в община Дупница няма
данни да са уредени или заплатени придаваемите места към имот с планоснимачен №
236 - 117 кв.м и към имот с планоснимачен № 237 - 8 кв.м, включени в урегулиран
поземлен имот (УПИ) XIV ***в кв.23 по регулационния план на с.Д., одобрен със Заповед № 2145/02.06.1964г.
на председателя на Кюстендилски окръжен народен съвет. Придаваемите места към
УПИ XIV***кв.23 по
регулационния план на с.Д. не са приобщени към имот 236 и имот 237 и са придадени от стар
път, който служи за обслужване на УПИ IV - *** в кв.23 по регулационния план на с.Д..
По делото са разпитани свидетели- В. Т., А. Т., Д. М. и П. Й.. От показанията им се установява, че от
поне четиридесет години достъпът до УПИ IV - ***, съставляващ парцел № IV, находящ се в
село Д., община Д., се осъществява по стар път, който постепенно е разширен, за да може да
минават автомобили, че всички ответници живеят в къща, находяща се в УПИ IV -
238, 258 и за да стигнат до жилищата си
преминават през този път, който според свидетелите В. Т. и А. Т. е в
двора на ищеца. Според всички свидетели друг фактически достъп за ответниците
не съществува. Имотът на Б.Й.Т. - УПИ XIV - *** е ограден и от ляво и от дясно с огради,
т.е. между посочения стар път и този имот от много години има изградена ограда.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Е.Л.,
прието от районен съд, се установява, че по действащия регулационен план на
село Д., утвърден със
заповед №2415/02.06.1964 г., достъпът до УПИ *** e предвиден през улица с о.т. 63-64. При
огледа на място вещото лице е установило, че улицата е реализирана на място
през имоти №232 и №233 и достига до УПИ ***, частта от улицата, попадаща в УПИ *** не е изпълнена, т.е. предвиденият достъп
до УПИ IV -***
през улица с о.т. 63-64 е невъзможен. Достъпът до УПИ IV -*** е през УПИ XIV-*** откъм улица с о.т.66- 66 а. Площта от УПИ
XIV - ***, която се ползва
за достъп до УПИ IV -*** е 125 кв.м. Пазарната цена на правото на преминаване през тези
От заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице инж. Е.Л., прието от окръжен съд, се установява, че по предходния регулационен план на с. Д., утвърден със Заповед №
570/06.03.1937 и Заповед №571/06.03.1937 г. процесният имот УПИ *** в кв. 23 е
идентичен с част от УПИ от УПИ *** кв.1 5, като имотът граничи с УПИ ***. Според вещото лице имотната граница съвпада
с регулационната линия, няма придаваеми места. Вещото лице сочи, също, че по действащия регулационен план
на село Д., утвърден със заповед №2415/02.06.1964 г., към УПИ *** в кв. 23 се придават
8 кв.м. от имот №234, че регулацията откъм лицето на УПИ ХІV- ***, кв. 23 е приложена.
Заключението на вещото лице е оспорено от процесуалния представител на
ответниците, поради което съдът е назначил
повторна съдебно- техническа експертиза.
В
заключението си вещото лице инж. И.А. *** няма издаван
официален административен акт, който предвижда придаваеми места към имот пл. № 236 и към имот пл.№ 237 от кв. 23 по
действащия план на с. Д., че към делото е представено копие от общ стопански справочен регистър, в
който е отразено, че към имот №238 и
№236 е предвидено придаваемо място- 117 кв.м., но няма данни по плана от кой
имот се отчуждават тези 117 кв.м., не става ясно кога и на какво основание е
извършено това записване. Вещото лице сочи още, че към имота на ищеца не са
предвидени придаваеми места, че по сега действащия кадастрален и регулационен
план пътека с ширина около 3.00 м. е предвидена за достъп до парцел ІV***, но за нея не е показано, че представлява улица, не се касае
за самостоятелен път, тъй като пътеката няма планоснимачен номер, няма
отразяване в разписния лист, на кого е този имот. При извършена съпоставка
между двата плана- този от 1937 г. и от 1964 г. вещото лице е констатирало, че
регулационната линия и по двата плана се припрокрива. По плана от 1937 г. няма
показана пътека за обслужване на други имоти, като по това време имотът е бил
записан с пл. № 259, кв.15 Впоследствие със следващия план е бил разделен на
четири имота №№ 236, 237, за които е
отреден п. ІV и с №№ 238, 258, за които е отреден п. ІV.
От така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявените са
искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
Предмет на първия
иск с правно основание чл. 109 от ЗД е преустановяване
на неоснователните действия на ответниците- преминаване през имот- УПИ ХІV- ***, с което се пречи на ищеца да упражнява в пълен обем
правото си на собственост върху този имот, като се иска те да преустановят преминаването през същия.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Следователно негаторният иск
е иск за защита на собственика на недвижимия имот, чието право е ограничено от действията, бездействията,
строителството или от всяко неоснователно и незаконно въздействие. При този иск с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже собственическите си права, както и че ответникът с противоправните си
действията, му пречи да упражнява тези си права. В конкретния случай по делото
няма спор, че достъпът до УПИ -*** е през УПИ *** откъм улица с о.т.66- 66а. Няма спор по делото също така, че по
действащия регулационен план на село Д., достъпът до имота на ответниците- УПИ *** e предвиден през улица с о.т. 63-64, като
улицата е реализирана на място частично,
поради което предвиденият достъп до УПИ IV *** през улица с о.т. 63-64 е невъзможен. Спорът между страните е дали мястото, през което
преминават ответниците е собственост на ищеца, като твърдението им е, че Т. не
е собственик, тъй като към парцела му са придадени 125 кв.м. пространство,
предвидени като път за достъп до имота им. Съдът намира, че не се доказва по
делото, че е налице твърдяното придаване на части от път към имота на ищеца.
Проследявайки регулационната история на имотите, от двете съдебно
технически експертизи – на вещите лица инж. Е.Л. и на инж. И.А. се установява,
че към имота на ищеца не са придадени места от път.
Вещото лице инж. А. е категоричен, че за процесната част няма издаван официален
административен акт, който предвижда придаваеми места към имот пл. № 236 и към имот пл.№ 237 от кв. 23.
Вещото лице е посочило, че отразената по
кадастралния и регулационен план
пътека, предвидена за достъп до
парцел ІV- 238, 258, не представлява
улица и не се касае за самостоятелен път. Вещите лица инж. Л. и инж. А. са извършили съпоставка между двата плана- този
от 1937 г. и от 1964 г. и са установили,
че регулационната линия и по двата плана се припокрива, като по плана от 1937
г. няма показана пътека за обслужване на други имоти. От изложеното следва, че
пътеката, през която преминават ответниците е собственост на ищеца.
Следва да се посочи също така, че по
делото няма доказателства, че в полза на ответниците е учредено право на
преминаване през имота на ищеца, както и няма да няма данни да е предприета
процедура по чл.192, ал.1 или ал.2 от ЗУТ.
Следователно доказана е първата
предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 109 от ЗС .
Съдът намира, че
безспорно установените по делото действия- преминаване на ответниците през
имота на ищеца, несъмнено пречи на упражняването на правото на собственост на Т.
върху собствения си имот в пълен обем, поради което следва да бъде
преустановено. В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели.
Искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД,
който е обусловен от заявената от ищеца негаторна претенция, е основателен. По
делото няма спор, че ответниците през целия исков период са преминавали през процесния имот без основание, като ищецът е лишен от
възможността да го ползва пълноценно. За определяне размера на това обезщетение,
в производството по делото пред първоинстанционния съд е допусната и депозирана
съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице инж. Е.Л.
размерът на обезщетението, което ответниците дължат за периода от 01.11.2012 г.
до 01.11.2011 г. е 1 110 лв., в какъвто размер съдът намира, че искът е
основателен.
По изложените съображения съдът счита, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което ще го отмени, като ще
постанови ново, с което ще уважи предявените искове.
С оглед изхода на делото на ищеца се
дължат сторените от него разноски за двете съдебни инстанции съгласно
представените пред първата и въззивната инстанции списъци на разноските по
чл.80 от ГПК, а именно: 594 лв. – направени пред районен съд и 85 лв. за въззивната инстанция или общо- 679
лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ №184/19.04.2018 г., постановено по гр.д. №2271/2017 г.
по описа на ДнРС и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Н.И.Т. с ЕГН:**********, В.Л.Т. с ЕГН:**********, С.Н.Т.
и Е.К.Т. и четиримата с адрес: *** по иска с правно основание чл. 109 от ЗС,
предявен от Б.Й.Т. с ЕГН:********** *** да преустановят преминаването през УПИ ***, кв.58 по регулационния план на с.Д., общ.Д., одобрен със
Заповед № 2415/02.06.1964г., при граници на имота: улица с осови точки 62-66а,
УПИ *** УПИ *** и *** и УПИ ***.
ОСЪЖДА Н.И.Т. с ЕГН:**********, В.Л.Т. с ЕГН:**********, С.Н.Т.
и Е.К.Т. и четиримата с адрес: *** да заплатят на основание чл. 59 от ЗЗД на Б.Й.Т.
с ЕГН:********** *** сумата от 1110 лв. /хиляда сто и десет/ лева,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствения му недвижим
имот- УПИ ХIV-*** кв.58 по регулационния план на
с.Д., общ.Д., одобрен със
Заповед № 2415/02.06.1964г., за периода от 01.11.2012г. до 01.11.2017г., ведно
със законната лихва върху уважения размер, считано от датата на подаване на
исковата молба-01.11.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.И.Т. с ЕГН:**********, В.Л.Т. с ЕГН:**********, С.Н.Т.
и Е.К.Т. и четиримата с адрес: *** да заплатят на основание чл. 59 от ЗЗД на Б.Й.Т.
с ЕГН:********** *** сумата 679 /шестстотин
седемдесет и девет/ лв. деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС в 1- месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.