№ 358
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Г.а
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.а Административно наказателно
дело № 20225330207439 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22-0273-000069/28.03.2022г.
на Началник РУ Хисар към ОД на МВР - Пловдив, с което на К. В. П.,
ЕГН:**********, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер
на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок
от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят П., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител - адв. Р. П., моли съда да
отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт Д.Д.-П., която пледира за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление. Претендира разноските по делото.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, изхожда от надлежна страна
/санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на
1
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.03.2022г. в гр. Хисаря, жалбоподателят К. В. П. управлявал
личния си лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. №***. По това време при
изпълнение на служебните си задължения, *** - свид. И. В. В. и свид. Д. К. Г.,
с автопатрул обхождали централната градска част на града. Около 15:15 часа,
на кръстовището на ул. „Крепостна“ и ул. „Генерал Тодор Марков“
забелязали движението на гореописания автомобил, криволичещ по пътя.
Видяното накарало органите на реда да предприемат спирането му със звуков
и светлинен сигнал и да извършат рутинна проверка на МПС-то и неговия
водач. Последният преустановил движението на лекия автомобил, отбивайки
в съседната улица „Тодор Марков“. В хода на проверката било установено, че
водач е жалбоподателят К. П., за когото полицейските служители от преди
това имали данни, че употребява наркотични вещества. Същият бил
притеснен, което допълнително се издавало от припотения му вид, а в
момента, в който разбрал, че ще бъде тестван за алкохол и наркотици,
проявил и арогантно поведение към полицейските служители. Тъй като свид.
В. и свид. Г. нямали компетентност за тестване на водача, на място
пристигнал свид. Д. Т. Ш., на длъжност „***“ при ***. Пристигнал и бащата
на жалбоподателя П., който се посъветвал с други лица какво да предприеме
синът му в случая. Жалбоподателят П. бил изпробван с техническо средство
за наличие на алкохол, като пробата дала отрицателен резултат. Когато обаче
бил поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с Дрегер
Drug Test 5000 ARMD №0129, жалбоподателят отказал. Пред свидетеля Ш.
жалбоподателят заявил, че по – рано е пушил канабис. Издаден му бил талон
за медицинско изследване №***, съпроводен с 8 стикера. В същия било
указано, че следва до 120 мин. жалбоподателят да се яви в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, за да даде кръвна проба. Жалбоподателят се
запознал с талона, а връчването на документа на 07.03.2022г. в 16:10 часа
било удостоверено с подписа му.
Впоследствие жалбоподателят П. не дал кръвна проба според
посоченото във връчения му талон.
За констатираното нарушение свид. Ш. съставил срещу жалбоподателя
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №88/22 с бл.
№150532/07.03.2022г., в който квалифицирал нарушението по чл.174, ал.3 от
2
ЗДвП – за това, че П., в качеството на водач на МПС, е отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който го подписал без възражения.
В законоустановения срок жалбоподателят не направил писмено
възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа така съставения АУАН, било издаденото и атакуваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и
от гласните доказателства - изцяло от показанията на свидетелите Д. Т. Ш.
/актосъставител/, И. В. В. и Д. К. Г.. Съдът кредитира показанията на тези
свидетели като произтичащи от достоверен източник, логични,
последователни, същите са не само непротиворечиви и взаимодопълващи, но
са съответстващи и на писмените доказателства по делото, служещи за
установяване на обективната истина.
Съдът поглежда критично на показанията на свид. И.К.К., ангажирана
от жалбоподателя. В показанията си посочената свидетелка заявява, че на
процесната дата, по молба на жалбоподателя, го е превозила своевременно до
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, за да даде кръвна проба, но
служителката от регистратурата отказала да го приеме, поради липса на
стикери, придружаващи издадения талон. Така изнесените твърдения са
изолирани и противоречиви на останалите доказателства. От приложената по
делото справка от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив категорично става
ясно, че на 07.03.2022г. К. В. П. не е преминал за преглед през лечебното
заведение, включително и да даде кръвна проба за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че
посочената свидетелка е в установени близки отношения с жалбоподателя,
поради което същата се явява заинтересована от изхода на делото. За това и
показания й следва да бъдат преценявани с известна критичност и тъй като
противоречат на останалите събрани по делото доказателства, досежно
визираното обстоятелство, съдът ги оставя извън кредитираната
доказателствена маса.
Само за пълнота следва да се посочи, че в случая презумтивната
доказателствена сила на АУАН по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не само,
че не се разколебава, но категорично се потвърждава от съвкупния
кредитиран доказателствен материал.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна
и субективна страна К. В. П. е осъществил всички съставомерни признаци на
административното нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или химико - токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.
Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира,
дали да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да
изпълни предписанието за медицинско и химико - токсикологично
лабораторно изследване за наличие в кръвта на наркотични вещества или
техни аналози, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на
първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на
водача е да прецени кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в
противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3
от ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е с две форми на
изпълнителното деяние като проявлението, на която и да е от тях
възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В
процесния случай безспорно жалбоподателят е притежавал качеството водач
на МПС по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Не се
оспорва и обстоятелството, че на процесната дата и място К. П. е отказал да
се подложи на първично установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози посредством техническо средство.
По-нататък на същия му е бил издаден талон за медицинско изследване
с оптимален срок за явяване в лечебното заведение УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД - гр. Пловдив от 120 минути, предвид че нарушението е било установено
4
извън територията на населеното място на болничното заведение, а именно в
гр. Хисаря. Жалбоподателят го е приел, а връчването на документа е било
удостоверено с подписа му.
Съдът намира за недоказано явяването на жалбоподателя в УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, за да му бъде извършено химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка не се споделя
възражението на жалбоподателя, че бил пристигнал своевременно в
болничното заведение и поискал да се изследва, но служителката от
регистратурата му отказала, поради факта, че талонът не бил придружен със
стикери. Противно на твърдяното от жалбоподателя, а именно - неявяването
му в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД се потвърждава от приетото и приложено по
делото писмо от Изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
Пловдив с вх. №4294/16.01.2023г. по описа на Районен съд – Пловдив. В
същото изрично се посочва, че в интегрираната им болнична информационна
система, пациент с име К. В. П., ЕГН:**********, не е преминал за преглед на
07.03.2022г., в това число не е дал кръвна проба за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. По-нататък, подзаконово
нормативно предвидено е, че отказът на лицето да бъде изследвано е в
компетенциите на медицинския специалист, който следва да удостовери този
факт по смисъла на чл.15, ал.7 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози /Наредбата/, а не от служител на
регистратурата, както сочи жалбоподателят. Съдът намира за необходимо да
акцентира върху това, че липсата на стикери върху талона за медицинско
изследване е обоснована от отсъствие на хипотезата по чл.3, ал.3, вр. ал.2 от
Наредбата, според която стикери се полагат единствено при съставен АУАН
за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта /в
издишания въздух/ над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, каквито документи не
са съставяни и не касаят настоящия случай. Нещо повече от показанията на
свидетелите Ш., В. и Г. се установява, че освен издадения талон за
медицинско изследване, са били издадени/приложени и 8 стикера към него. В
този смисъл контролните органи в случая са направили, дори в повече,
предвид изложеното по-горе. Друг е въпросът с какво твърдяната от
жалбоподателя липса на тези 8 стикера и залепването на един от тях, е
5
нарушило правата на лице, чието явяване в болничното заведение се
опровергава от доказателствата по делото, а от друга страна се доказа и че не
е било наложително издаването им.
В съответствие с наведеното от жалбоподателя възражение са
единствено показанията на свид. К., които съдът оцени критично и
дискредитира, поради тяхната заинтересованост, изолираност и противоречие
с другия доказателствен материал.
Ето защо съдът намира, че в случая безспорно контролните органи са
издали талона за медицинско изследване в съответствие с всички изисквания
от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози.
По безсъмнен начин се установи съставомерното поведение на
жалбоподателя, изразяващо се в самия отказ на жалбоподателя да бъде
тестван за наркотици – поведение, което е бил длъжен да предприеме, след
като е бил изрично поканен от надлежен орган /в случая полицейски
служител, изпълняващ функциите на младши автоконтрольор/, да извърши
това.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк
умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на
деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е
целяло настъпването им.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно,
така че жалбоподателят е разбрал за какво свое поведение е бил наказан.
Правилно деянието е подведено под квалификацията на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
явяваща се едновременно материална и санкционна норма.
В настоящия случай в обстоятелствената част на акта за установяване
на административно нарушение и на наказателното постановление ясно е
посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя,
поради което той своевременно е бил запознат с фактите, срещу които е
трябвало да се защитава и е била обезпечена възможността му да упражнява
адекватно и в пълен обем правото си на защита (така Решение № 2340 от
12.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2548/2018 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 724 от 29.03.2018 г. по к.а.н.д. № 478/2018 г. на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по к.а.н.д. № 1755/2016 г. на
Административен съд – Пловдив). В НП действително е вписано и
6
обстоятелството, че водачът не е изпълнил предписание за химико –
токсикологично лабораторно изследване, което е резултат от реда на
издаване на талон за медицинско изследване, което се осъществява, на
основание чл.3, ал.2, и чл.3а от НАРЕДБА №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, въз основа съставен АУАН,
съответно – горното не може да бъде оценено като нарушение на
процесуалните правила, доколкото в наказателното постановление се
посочва, неизвестното към момента на съставяне на АУАН, съответно
установено по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Точно поради тези причини и в
АУАН не е било посочено, че жалбоподателят не е бил изпълнил даденото с
талона за изследване предписание, тъй като това обстоятелство е последващо
съставянето на АУАН, поради което то няма как да бъде включено в него.
Самият закон също не предвижда установяването му по определен начин и не
урежда писмено доказателство, чрез което да се установява този отрицателен
факт – неявяването на лицето за изследване с доказателствен анализатор или
за даване на проба за медицинско изследване. Такива нарочни писмени
доказателства са предвидени само за установяване на положителния факт на
явяването на водача за изследване.
При основателното ангажиране административната отговорност на
жалбоподателя, следва да се разгледа въпросът за съответствието на
наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на
нарушителя. Има се предвид, че съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2
от Закона за движението по пътищата за същото нарушение е предвидено
административно наказание с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 24 месеца и глоба 2000 лева. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
В случая неприложим се явява и институтът на маловажния случай с
оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна
преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за
нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не
се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че
7
конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.
Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения
с типичния интензитет за този вид административни нарушения. Процесното
деяние не представлява и изолирана проява по нарушаване на правилата за
движение от страна на жалбоподателя, поради което степента на лична
обществена опасност на дееца също не може да се определи за пренебрежимо
ниска.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното
наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ЗАНН.
Предвид всичко гореизложено, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба №1з-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По отношение на разноските:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в
производствата пред районния и административен съд, както и в
касационното производство по реда на АПК. В това право е въззиваемата
страна, предвид потвърждаването на процесното наказателно постановление
и поради следните съображения:
Въззиваемата страна е била представлявана от процесуален
представител юрисконсулт Д-П. по настоящото дело - АНД №7439/2022г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XVIII н.с., по КАНД №2472/2022г. по описа
на Административен съд-Пловдив, XXIV н.с. и по АНД №2600/2022г. по
описа на Районен съд-Пловдив, XXIV н.с., инициирани от жалбоподателя П.
и свързани с предмета на делото. Исканията за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение са направени своевременно от процесуалния
представител. Ето защо и на основание чл.63д, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.1 от
8
ЗАНН, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в трите
производства за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за
правната помощ в размер между 80 лева и 150 лева за всяко едно от делата
поотделно. С оглед фактическата и правна сложност на делата и обема на
осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от по 80
лева за всяко едно от горепосочените три производства, респ. общо в размер
на сумата от 240 лева. За заплащане на тези разноски следва да бъде осъден
жалбоподателят К. В. П.. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на
ОД на МВР-Пловдив.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за
отменяване или изменяване на наказателното постановление, и на
основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9, вр. чл.63д, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0273-
000069/28.03.2022г. на Началник РУ Хисар към ОД на МВР - Пловдив, с
което на К. В. П., ЕГН:**********, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания -
ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от правото да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-
ПЛОВДИВ, сумата в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички
съдебни инстанции.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9