РЕШЕНИЕ
№ 255
гр.Бургас, 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 21 януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 2532 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Бългериън уайт шелс ООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Сливница 6А, ет.6, офис 12. Жалбоподателят участва в производството чрез управителя си.
Ответник по касация е Дирекция Инспекция по труда Бургас (ДИТ Бургас). Ответникът по жалбата, участва в производството чрез пълномощник - юрисконсулт В.И.Н..
Жалбата е насочена срещу решение № 260368/23.10.2020 г. по АНД № 3060/2020 г. на Районен съд Бургас. С последното е потвърдено наказателно постановление № 02-0002775/08.07.2020 г. на ДИТ Бургас, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция 300лв. за извършено нарушение по чл.415 ал.1, вр. с чл.415в ал.1 от Кодекса на труда.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за установено, че Бългериън уайт шелс ООД, в качеството на работодател, не изпълнил задължително предписание на ДИТ Бургас, дадено с т.2 от протокол № ПР 2001258/07.02.2020г., да изплати на работника Васил Георгиев Бялков, дължимото трудово възнаграждение за месец октомври 2019 г. в размер на 364,35 лв. (брутна сума), който полагал труд като работник риболов в стопанисван от дружеството обект: цех за преработка на миди в гр.Черноморец, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ, вр. с чл.270, ал.2 и чл.270, ал.3 от КТ, със срок за изпълнение – 02.03.2020г. В дадения срок предписанието не било изпълнено. Нарушението е установено при извършена последваща проверка на 05.03.2020г. и 11.03.2020г., до приключване на която не били представени доказателства за изпълнение на задължителното предписание. АНО посочил още, че при разглеждане на административнонаказателната преписка се установило, че нарушението било отстранено и от него не са настъпили вредни последици, поради което приложил правната норма на чл.415в, ал.1 КТ.
В мотивите си първоинстанционният съд приел фактическата обстановка за безспорно установена от събраните по делото доказателства. Преценил, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и приел, че фактите са били правилно квалифицирани от АНО, но неправилно бил приложен привилегированият състав на чл.415в от КТ. С оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя, съдът изложил мотиви, с които потвърдил наказателното постановление.
В касационната жалба се повтарят възраженията,
изложени пред районния съд. Сочи се нарушение на принципа non bis in idem, тъй
като при същата проверка, на същата дата на дружеството били наложени няколко
имуществени санкции за едно и също нарушение. Сочат се още пороци в
съдържанието и реквизитите на АУАН и НП относно датата и мястото на
нарушението. Твърди се, че по делото не било установено въз основа на какъв ЮФ
било възникнало трудовото правоотношение, както и къде бил уреден размерът на
възнаграждението. Оспорва се изводът за доказаност на нарушението. Иска се
първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови ново по
същество, с което се отмени обжалваното наказателно постановление. В условията
на евентуалност се иска приложение на чл.415в от КТ или изменение към по-нисък
размер имуществена санкция. Правят се и доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН.
Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по
чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на първоинстанционното съдебно
решение настоящата инстанция проверява в пределите по чл.218 от АПК.
От фактическа страна първоинстанционният съд е
приел за установено изложеното в обстоятелствената част на наказателното
постановление – качеството на работодател на привлеченото към отговорност лице,
трудовото отношение с посочения работник, даденото от административния орган
задължително предписание и липсата на изпълнение по него. Фактическите
констатации на съда са обосновани и изведени въз основа на събраните по делото
доказателства.
Неоснователно е възражението на касатора, според което за едно и също нарушение на дружеството били наложени няколко санкции. По делото е установено от събраните доказателства, че при проверката, извършена от ДИТ Бургас на 07.02.2020г., надлежно обективирана дв приложения протокол № 2001258 от същата дата, били установени множество нарушения на трудовото законодателство, извършени от Бългериън уайт шелс ООД. Касаторът не оспорва фактическите констатации, но счита, че протоколът съдържа само едно властническо волеизявление, съответно и едно задължително предписание по смисъла на чл.404 ал.1 т.1 от КТ, с което за него като адресат се създават и възлагат няколко задължения, а неизпълнението на някои или всички от тях съставлява едно административно нарушение. Този довод на страната не е съобразен със закона. Обстоятелството, че множеството дадени предписания при извършената проверка са обективирани в един писмен документ не променя правните характеристики на всяко от предписанията и неговата юридическа самостоятелност. Всяко от предписанията касае различно трудово правоотношение и изпълнението му подлежи на самостоятелна преценка. С процесното НП касаторът е санкциониран за неизпълнение в срок на предписание за изплащане на трудово възнаграждение на работника Васил Бялков. Неизпълнението на това предписание съставлява самостоятелно административно нарушение по смисъла на цитираната законова разпоредба, при което административнонаказващият орган правилно е наложил съответно административно наказание.
Неоснователно е възражението за наличие на пороци в съдържанието и реквизитите на АУАН и НП относно датата и мястото на нарушението. Надлежно е описан срокът, даден от АНО за изпълнение на предписанието, както и датата, на която е установено неизпълнение на същото. Посочено е мястото на установяване на нарушението и мястото на полагане на труда, където следва да се изпълни вмененото на работодателя задължение.
Неоснователно е възражението, според което не било установено въз основа на какъв правнозначим факт е възникнало трудовото правоотношение, както и къде бил уреден размерът на възнаграждението. По делото е налично неоспорено от касационния жалбоподател доказателство – фиш за работна заплата на лицето Васил Георгиев Бялков, от който е виден размерът на трудовото възнаграждение, и въз основа на което съдът приема, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение.
Правилно АНО е приложил привилегирования състав на чл.415в от КТ (специален по отношение на чл.28 ЗАНН). В конкретния случай нарушението е било отстранено в изпълнение на предписанието и преди издаване на НП и от него не са настъпили вредни последици за работника. Преценката на районния съд за потвърждаване размера на санкцията от 300 лв. е правилна и направените в тази връзка изводи се споделят и от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че за приложението на чл.415в от КТ са били отчетени смекчаващите обстоятелства, но предвид констатирания период на закъснение при плащането (октомври 2019 – юли 2020), размерът на санкцията не следва да бъде намалян.
Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав жалбата се явява неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
При този резултат и предвид навременно направеното искане, в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв., определено съобразно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закон за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното Административен съд
Бургас
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260368/23.10.2020г. по АНД № 3060/2020г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Бългериън уайт шелс ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Сливница 6А, ет.6, офис 12, представлявано от управителя Светозар Василев Василев, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, разноски в размер на 80 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :