Р Е Ш Е Н И Е
№ 451
Гр. Пловдив, 28.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение ,І
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1809 по
описа за 2018 год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл.
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на З.Н.И.,ЕГН ********** ***,чрез адв. И.А., със съдебен
адрес:*** против Заповед №430/25.04.2018г. ,издадена от кмета на община
„Родопи“ за премахване на незаконен строеж,представляващ „Основен ремонт на
жилищна сграда-част от южната стена“,находящ се в УПИ VII-773,кв.77по
регулационния план на с.Първенец,община „Родопи“,област Пловдив,с
административен адрес: с.Първенец,ул.“Родопи“№6.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването
му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно и
незаконосъобразно административният орган е приел, че разпоредената за
премахване част от южна стена представлява основен ремонт ,счита ,че заповедта
е необоснована и немотивирана с никакви конкретни факти,а освен това липсват и
данни за параметрите на самия строеж.Според жалбоподателя частично подменената
тухлена стена в южната част на жилищната сграда представлява текущ ремонт.
Поддържа се още,че с издаването на
оспорения административен акт се засяга принципа на съразмерност,установен в
чл.6,ал.2 и ал.5 от АПК,тъй като със заповедта ще се засегнат права и законни интереси на
жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта,за която актът е
издаден.
По подробно изложени съображения е
направено искане за отмяна на Заповед
№430/25.04.2018г. ,издадена от кмета на община „Родопи“ за премахване на незаконен
строеж,представляващ „Основен ремонт на жилищна сграда-част от южната
стена“,находящ се в УПИ VII-773,кв.77по
регулационния план на с.Първенец,община „Родопи“,област Пловдив,с
административен адрес: с.Първенец,ул.“Родопи“№6.Претендират
се разноски по делото. Представя
писмена защита.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Родопи”, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че оспорената заповед е постановена в съответствие и при правилно
приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово
регламентираните процесуални правила и формални изисквания. Излага доводи, че
от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на
незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на
премахване.
Претендират се разноски по делото.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
І.По допустимостта.
Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за
това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІ.От фактическа
страна се установява следното.
Видно от НА №13,том
30,нот.дело № 15262/1975г. на Нотариус при ПРС З.Н.И. е собственик на парцел
VІІ-773 в квартал 77 по плана на с.Първенец,окръг Пловдивски,с квадратура на
парцела 800 кв.м.,заедно с построената в същия парцел паянтова жилищна сграда.
Не е спорно ,че
понастоящем жалбоподателят е собственик на урегулиран поземлен имот
VІІ-773,кв.77 по регулационния план на с.Първенец,одобрен със Заповед № 167
/1969г.
По делото е приета съдебно-техническа
експертиза,която съдът кредитира изцяло като компетентно,обективно изготвена и
неоспорена от страните,от която се установява,че действащият ПУП-ЗРП е,одобрен със Заповед №167/03.12.1969г.В
кадастралната основа на плана е отразена само съществуващата едноетажна
полумасивна жилищна сграда. В застроителния план за имота е предвидена
едноетажна жилищна сграда на основното застрояване, отдръпната навътре в имота
от уличната регулационна линия. Допълващо застрояване не е предвидено.
Със Заповед №РД-18-86/10.12.2007г.
на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастрална карта на с.Първенец,
Община "Родопи". Изменения на кадастралната карта за процесния имот
не са одобрявани.
Процесният строеж се намира в ПИ
с идентификатор 59032.501.1024 с отразена една сграда в него, за които е
вписана следната информация в кадастралната карта :ПИ с идентификатор
59032.501.1024:с.Първенец, Община
"Родопи", ул."Родопи"№6,Вид собственост - Частна;,Вид
територия - Урбанизирана;НТП - Ниско застрояване /до 10м./,Площ - 787
кв.м.;Стар № 773, кв.77, п.УП-773;Сграда с идентификатор 59032.501.1024.1:Вид
собственост - Частна;Функционална предназначение - Жилищна сграда -
еднофамилна;Брой етажи - 1;Застроена площ - 70 кв.м.
На 20.04.2017 г.
длъжностни лица в служба „Контрол по строителството“ при община Родопи, в присъствието
на собственика З.Н.И., са извършили проверка на строеж: “Основен ремонт на
жилищна сграда-част от южната стена”,намиращ се в с.Първенец,ул.”Родопи”№6,УПИ
VІІ-773,кв.73 по регулационния план на с.Първенец,одобрен със Заповед №167/1969
г.
В резултат на проверката е съставен
Констативен протокол № 34/20.04.2017 г., в които е отразено, че строежът е
собственост на З.И. и е изпълнен от него
, за който не са представени одобрен проект и разрешение за строеж.
Строителството е описано като: “В УПИ VІІ-773,кв.73 е изградена жилищна
сграда,чиято южна стена е с частично подменени тухли.Върху бетонен пояс от 0,20
м. са изградени 20 реда тухли четворки,като общата височина на стената е 2,80
м. С около 12 см зида излиза извън старата част от стената.Ремонтираната част е
с дължина 3,30 м.На височина 2,40 м. от терена е изведена тръба за печка,която
се използва за комин и попада изцяло в УПИ VІІІ-774,кв.77.”
Изготвена е и графична част/окомерна
скица/, от която е видно разположението на констатираното незаконно
строителство и неговият обем.
За основният ремонт не е представена
нотариално заверена декларация за годината на извършване.
При тези данни проверяващите са
установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл.137 от ЗУТ
и чл. 148 от ЗУТ ,както и на предвижданията на действащия ПУП
на с.Първенец,одобрен със Заповед №167/1969г и е незаконен по смисъла на чл.
225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за
премахване на незаконното строителство.
Актът е връчен на З.И. на 17.05.2018г., като на същият има
отбелязване,че получаването е станало “на ръка”.В законоустановения срок не е
постъпило възражение по КА.
Със Заповед № 430/25.04.2018 г. кметът на
община „Родопи“ е наредил да се премахне процесният незаконен
строеж като в мотивите си е приел, че същият е V-та категория и е изпълнен без
строителни книжа и разрешение за строеж. По отношение на търпимостта е посочил,
че не трябва да се изследва, тъй като собственикът на строежа не е предоставил
декларация за годината на изграждането му,въпреки изпратените две писма за
представяне на такива декларации.В заповедта е посочено още,че строежът не може
да се характеризира като търпим такъв по смисъла на §127,ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ.
В съдебното производство,както вече се каза, е допусната
съдебно-техническа експертиза,като вещото лице Я.Р. установява при оглед на място, че южната ограждаща стена на жилищната сграда
има обща дължина 6,83м. При построяването на сградата тя е била с дебелина
12,5см. и укрепена хоризонтално и вертикално с дървени елементи. По дължина на
стената вертикално са монтирани 3 дървени колони - по една в двата края и една
междинна. По височината на стената са монтирани хоризонтално греди на 2 места
междинно и при горния край. Стената е изпълнена върху основа от каменна зидария
и цокъл от същата до 50см. над терена. Общата височина на стената от терена до
стрехата е от 2,95м. до 3,05м. поради наклона на терена. Западната част на
стената е запазена във вида от построяването на сградата и тъй като не е
изпълнена външна мазилка, отделните елементи са видими. В тази запазена западна
част с дължина 3,58м. са видими старите единични тухли върху каменния цокъл и
двете дървени колони, които я ограждат. В източната част на стената старата
зидария с дебелина 12,5см. е премахвата и на нейно място е иззидана нова
тухлена стена с дебелина 25см. от тухли тип "четворка". При
изпълнението е запазена вътрешната повърхност на зида /в стаите тя да бъде
равна/, но поради разликата в дебелините на зида в старата и в президаната част
- едната 12,5см., другата 25см., новата част от стената излиза на 12,5см. пред
фасадата от юг на сградата. Поради липсата на основа под издадената навън от сградата
зидария, под нея е направена основа от бетон също с ширина 12,5см., на височина
25см. над терена. За другите 12,5см. е използвана за основа старата каменна
основа с цокъл. Стената е изпълнена във височина до дървения покрив на
сградата. Така общата височина на новата, президана стена е: 2,70м. от тухли с
0,25м. бетонов цокъл под тях, общо 2,95м. Зидарията не е укрепена с дървени или
стоманобетонови елементи хоризонтално или вертикално. Не е положена външна
мазилка.
На 3,00м. от югоизточния ъгъл на
сградата, в новоизиданата стена с дебелина 25см., на височина 2,30м. над терена
излиза димоотводна тръба с диаметър 12см. от печката вътре в стаята зад
стената. Тръбата излиза на 45см. пред фасадата. Дължината на тръбата вертикално
е около 1,70м.
Съществуващата жилищна сграда е
много стара. Конструктивната система е с носещи тухлени стени и дървена
покривна конструкция, без стоманобетонови елементи. Тухлената зидария е
изпълнена по методи, които отдавна не се използват при изпълнението на жилищни
сгради - тънки външни стени, укрепени хоризонтално и вертикално с дървени
елементи. Сградата не отговаря на действащата в момента нормативна уредба в
страната за проектиране на сгради и съоръжения.
Експертът констатира при
извършения оглед на място, че на съществуващата жилищна сграда не е извършен
цялостен основен ремонт, а е премахната част от южната ограждаща стена и тя е
заменена с нова. В тази стена е монтирана и димоотходната тръба от печка в
стаята ,вътре в помещението зад стената.
Тъй като сградата е стара, без режим
на застрояване по действащия застроителен план, новоизградената тухлена стена
нямаше да засяга конструкцията на сградата такава, каквато е тя в момента, ако
новата стена имаше дебелина 12,5см. както подменената стара. Подмяната на стара
стена с нова, която е с дебелина 25см. обаче предполага увеличаване на
натоварването върху основите и преразпределение на натоварванията в цялата
сграда поради вида на конструкцията с носещи тухлени стени /всички стени са
носещи/. Тухлените зидове в случая представляват основен носещ конструктивен
елемент, който се засяга при извършването на процесния строеж .
В съдебно заседание вещото лице Я.Р. дава
и следните допълнителни обяснения:”
С премахването на тази стена, от южната
страна сградата ще бъде отворена. От вътрешната страна на стената е кухнята.
Действащият ПУП е много стар и съвсем точно не може да се прецени къде минава
регулационната линия, но идеята на този регулационен план е била имотната
граница и регулационната линия от южната страна на имота да минават през
фасадната стена на съществуващата сграда и ако приемем, че това е така с
изграждането на допълнителното 12 см. към старата стена, ще има навлизане 12
см. в имота от юг. Същото важи и за комина. Той навлиза в съседния имот във
въздуха. През тази фасадна стена, която
е президана, коминът е прекаран през една дупка на мястото на една тухла и
излиза навън с обикновена димоотводна тръба от печката.”
По делото е разпитана свидетелката Софка И.,дъщеря на
жалбоподателя,която установява,че живее в жилището на баща й ,находящо в
с.Първенец,ул.”Родопи”№6 от тридесет и девет години.През 2011г. ,късно през
есента ,решили да почистят стаята,където живеят родителите й.Дръпнали шкафа и
зад него ,на стената зейнали огромни дупки ,като същите дупки се появили и при
махането на тапетите.Стената била изградена от кирпич и се наложило да я
иззидат отново,но с
тухли.Възстановяването на стената направил мъжът,с когото свидетелката живее на
семейни начала.От вътрешната стена на стената помещението е кухня със спалня и
в него живеят родителите на И..На направената стена поставили и една тръба за
комин,тъй като старият комин бил паднал.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.
168, ал.1 във връзка с чл.
146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Заповед №430/25.04.2018г. е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл.
225а, ал.1 от ЗУТ, а
именно Кмет на Община “Родопи”, който разполага с правомощия да разпорежда
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория.
Заповедта е
издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. В нея са посочени фактическите /извършен основен ремонт на жилищна
сграда-част от южната стена/ и правни основания /разпоредбата на чл. 148,
ал.1от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си.
Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на строежа,
позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.Тези констатации са илюстрирани в графичен вид,
посредством окомерна скица на разположението на строежа в имота.
В тази връзка неоснователни са доводите
,наведени в жалбата,че няма данни за конкретните параметри на частта от
стената,която е разпоредена за премахване.В заповедта ,а и в КА,към който
същата препраща ,подробно е описан строежът-“В УПИ VІІ-773,кв.73 е изградена
жилищна сграда,чиято южна стена е с частично подменени тухли.Върху бетонен пояс
от 0,20 м. са изградени 20 реда тухли четвърки,като общата височина на стената
е 2,80 м. С около 12 см зида излиза извън старата част от стената.Ремонтираната
част е с дължина 3,30 м.На височина 2,40 м. от терена е изведена тръба за
печка,която се използва за комин и попада изцяло в УПИ VІІІ-774,кв.77.”Следва
да се посочи,че димоотводната тръба,която се използва за комин и е описана в
заповедта,не следва да се възприема ,а и не е възприета от административният
орган като строеж по смисъла на §5,т. 38 от ДР на ЗУТ .Посочването й е досежно
индивидуализацията на строежа –същата се намира и съществува на частта от
стената,която е разпоредена за премахване.В тази връзка следва да се посочи,че вещото лице Я.Р.
неправилно е приела в заключението си ,че процесният строеж има две части. Т.е. не се установи твърдяното в жалбата разминаване
между отразяванията в констативния акт, заповедта и действителното състояние.
Неснователни са и съображенията,изложени в жалбата,че
заповедта е незаконосъобразна,защото се касае
за премахване на част от стената. Възможно и допустимо е издаването на заповед само за незаконната
част от строежа-арг. чл. 225, ал.
1 ЗУТ,стига да е в достатъчна степен индивидулазирана,което в
настоящия случай е налице.
Неоснователни са и доводите,развити в жалбата,а по-късно и
доразвити в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя,че е
налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила ,тъй
като административният орган не е изяснил при условията на чл.35 от АПК всички
относими факти и обстоятелства от
значение за конкретния случай.Напротив ,изследвани и взети предвид са всички
релевантни факти и обстоятелства,катоследва да се посочи,че самият жалбоподател
не е съдействал на органа и не е подал декларация за година на осъществяване на
строежа. Видно е още,че З.И. не е подал и възражение срещу КА.
Констативният
акт, на който се основава процесната заповед, също е съставен от компетентни
лица. Видно от длъжностната характеристика на подписалите го служители по
контрол върху строителството, те разполагат с необходимата материална
компетентност, установена от чл.
223, ал.2 от ЗУТ, да
констатират незаконни строежи.КА е редовно връчен на жалбоподателя.
Разгледана по същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ
основният ремонт на обектите, посочени в
разпоредбата представляват строежи. С оспорената заповед е наредено
премахването на строеж " основен ремонт на жилищна сграда-част от южна
стена”". Основният спорен по делото въпрос е дали с извършеното от
жалбоподателя е направен основен ремонт
или е направен текущ ремонт, за който съобразно чл.
151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ
не се иска издаване на разрешение за строеж.
§
5, т. 42 от ДР на ЗУТ
дава легално определение за това кое представлява основен ремонт, а именно: "Основен ремонт" на строеж е частично
възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части,
съоръжения или инсталации на строежа, както и строително- монтажните работи, с
които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни
елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които
се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава
срокът на тяхната експлоатация". Видно от цитирания текст, за да се приеме
наличието на основен ремонт трябва да са
налице следните предпоставки (относимите в настоящия случай): 1. Да има
частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи; 2.
СМР, с които първоначално вложени, но износени материали се заменят с други
видове; 3. извършват се нови видове работи, с които се възстановява
експлоатационната годност на строежите, подобрява се или се удължава тяхната
експлоатация.
Какво се установява в настоящия случай.Била е налице
стара,кирпичена стена,същата е бутната и на нейно място е изградена нова
тухлена стена.Старата кирпичена стена при построяването
на сградата е била с дебелина 12,5см. и укрепена хоризонтално и вертикално с
дървени елементи,а понастоящем е изградена нова тухлена стена която е с
дебелина 25см. Това,според обясненията на вещото лице, предполага увеличаване
на натоварването върху основите и преразпределение на натоварванията в цялата
сграда поради вида на конструкцията с носещи тухлени стени /всички стени са
носещи/. Тухлените зидове в случая представляват основен носещ конструктивен
елемент, който се засяга при извършването на процесния строеж .
Или, безспорно се установява по делото,че
е налице събарянето на част от съществуваща стена ,изпълнена от кирпич, поради
износването й и изграждането на нова стена с нови материали - тухли четворки, с
цел да се продължи нейната експлоатация. Направена е и дупка в стената,през
която е изведена тръба на комин. Тези СМР по своето естество съставляват
"основен ремонт" на съществуващата
постройка, по смисъла на цитираното по-горе легално определение, тъй като с тях
се извършва възстановяване ,реконструкция на съществуващата постройка чрез
частично събаряне на стена, след което изграждането й с нови подменени
материали с цел удължаване срока на експлоатация на същите. Те не могат да се
категоризират като текущ ремонт, по смисъла на т. 43 от § 5 на ДР на ЗУТ, тъй като с тях се засяга съществуващата конструкция и
конструктивни елементи на постройката. При тези данни, се налага изводът, че за
извършването им е било необходимо възложителят да се снабди с разрешение за
строеж, тъй като не попадат в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл. 151 от ЗУТ. Липсата
на издадени строителни книжа и разрешение за строеж прави извършения строеж
незаконен по смисъла на чл.
225, ал.2, т.2
от ЗУТ и като такъв той
подлежи на премахване.
С оглед на това, съдът намира, че към
момента на издаване на процесната заповед са били налице фактическите и правни
основания за това. Като е квалифицирал
строежа като незаконен, административният орган е приложил правилно материалния
закон. Доказателства за законността на строежа, които да опровергаят констатациите
в съставените актове, въз основа на които е издадена обжалваната заповед, не са
представени от страна на жалбоподателя. Липсват дори и твърдения за наличието
на такива. А строежи, осъществени без одобрени инвестиционни проекти и/или
разрешение за строеж, са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Действително в заповедта не е посочено
времето на извършване на строежа, но съгласно трайно установената съдебна практика
задължение на съда е сам да установи този релевантен за спора факт с всички
допустими доказателства. В съдебно заседание от разпита на свидетелката Софка И.
се установява,че строежът е осъществен през 2011г.,като в тази част съдът
кредитира показанията й
Предвид така възприетия период на
извършване, строежът не отговаря на условията за търпимост по §
16, ал.2 на ЗУТ и §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ
поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки. Съгласно §
16, ал. 1 ПР на ЗУТ
строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Съгласно
§127
от ЗИД на ЗУТ строежи,
изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се
приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно
дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001
г., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно
този закон. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и
разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. Процесният строеж
представлява основен ремонт на жилищна сграда-част от южна стена , без издадени
строителни книжа и без разрешение за строеж, поради което се явява недопустим,
съгласно нормите на чл.
148, ал.1 от ЗУТ.
Що се
касае до възражението, че адресатът на заповедта не е извършител на строежа.
В съдебно заседание свидетелката Софка И. ,дъщеря на жалбоподателя,установява,че строежът е извършен от мъжа,с когото тя живее на семейни начала ,но това е къщата на родителите й,в която тя живее отдавна.Съдът не кредитира показанията й в тази част с оглед нормата на чл.172 ГПК във връзка чл.144 от АПК,тъй като е налице близка родствена връзка с жалбоподателя и се констатира заинтересованост.Дори и да се приеме противното,че З.И. не е извършител на строежа,то същият е безспорно собственик на имота,в който е осъществен незаконният строеж ,а собственикът на терена може да бъде адресат на заповед за премахване на незаконен съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.
Настоящият
състав на съда,за да формира този извод съобразява следното.
Съгласно § 3, ал. 1 от ДР от
Наредбата № 13/2001 г.
"Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица,
които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал.
1 или 2 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение.
Това задължава административният орган да посочи в заповедта за премахване на
незаконния строеж конкретното лице/лица, което ще е адресат на заповедта и ще
бъде задължено да премахне строежа. В случая като адресат на заповедта е
посочен З.И. определен като извършител на строежа, като същият е и собственик имота, в който е изграден
незаконния строеж. Съгласно ал. 2 на § 3 от ДР
на Наредба № 13/2001 г. в
случаите, в които собственикът на терена и извършителят на незаконния строеж са
различни физически и/или юридически лица, те отговарят солидарно за направените
разходи по принудителното изпълнение на заповедта за премахване.
Страни в производството по премахване на незаконния
строеж са органът, издал акта и адресата на заповедта, за който тя създава
задължения. Адресат на заповедта е собственикът на строежа или неговият
извършител. Когато извършителят е различно от собственика лице, респективно
собствениците са няколко и е посочен само един от тях, възникналите между тях
облигационни отношения по повод премахването на строежа се уреждат по общия ред
( в този смисъл Решение № 1773 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14445/2011
г., II отд.).
Дори и да се приеме,че жалбоподателят е посочен
неправилно като извършител на процесния строеж вместо като собственик, в който
е изграден строежа,то това обстоятелство не води до отмяна на заповедта на това
основание.
Относно доводите ,че с
издаването на оспорения административен акт се засяга принципа на съразмерност,установен
в чл.6,ал.2 и ал.5 от АПК,тъй като със заповедта ще се засегнат права и законни интереси на
жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта,за която актът е
издаден.
Съдът в настоящия си състав намира, че при издаване на
оспорената заповед е спазен чл. 6 АПК. Доколкото целта на закона е да не се допуска и да
се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата в случая е
напълно пропорционална на целта. Не е възможно по друг начин ефективно да се
осигури благоустройството на населените места, а и да се защити живота и
здравето на населението. Вярно е, че се засягат права на жалбоподателя, но в
случая това е единственият способ, чрез който може да се постигне целта на
закона.Следва да се посочи,че се касае за премахване на част от стена,която
навлиза и в чужд имот/независимо от минималната част на това навлизане/.
Не се констатира и нарушаване на изискванията за
пропорционалност, предвид ЕКЗПЧОС и чл. 8 от конвенцията, за което съдът следи
служебно и без изрично възражение. След като в ЗУТ се допуска хипотеза, при
която отпада възможността за узаконяването на незаконни строежи, то очевидно е
налице засилен обществен интерес от предварителен контрол върху сигурността,
хигиената и естетиката на строителството, което прави нареденото премахване на
спорния строеж, изграден без предварително разрешение за строеж, съответстващо
както на чл. 6 АПК, така и на чл. 1 от
Протокола към ЕКЗПЧОС.
Следва да се отчитат и правата на останалите членове
на обществото да живеят в благоустроена среда.
Не е налице непосредствено вмешателство в правото на
личен и семеен живот, доколкото нито се твърди, нито има доказателства да става
въпрос за жизнено необходима площ за семейството на извършителя на строежа. Доводите
,които се навеждат касаят повече изпълнението на заповедта.
Извършването на незаконно строителство по принцип е
правонарушение, засягащо сериозни обществени отношения. Правонарушението е
нетърпим за демократичното общество факт и съответно отстраняването му е
легитимна за администрацията цел, като очевидна е връзката между тази цел и
предприетите мерки, изразяващи се в премахване на незаконното строителство.
Затова и извършителят на незаконен строеж обосновано носи последиците от него.
Изискването за извършване на строеж едва след
одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж е
създадено с оглед защита и на живота и здравето на гражданите, вкл. и на
извършващите строежа, доколкото именно само при спазване на строителните
правила и норми, гаранция за което е издаването на разрешение за строеж, може
да се осигурят спазване на безопасно изграден строеж, при съобразяване с всички
съществуващи правила за стабилност, здравина и устойчивост на същия. И тук е
балансът между интересът на държавата и индивида.
Разпоредбите на ЗУТ позволяват запазването на
незаконен строеж в случай, че същият е търпим, като се проверява допустимостта
му или към нормативите по време на извършването му, или към настоящия момент.
Не се установи процесния строеж да е търпим, следователно той е в такова
противоречие с правилата и нормативите за устройство на територията, които не
позволяват запазването му.
Изложеното означава спазването на всички предпоставки
за обосноваване наличието на пропорционалност.
По тези съображения, съдът намира, че Заповед №430/25.04.2018г. ,издадена от кмета на община
„Родопи“, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. По
изложените съображения същата е законосъобразна, а жалбата на З.И. като
неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на делото , на ответния административен
орган, следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева за заплатен
адвокатски хонорар при наличие на договор за правна защита и съдействие ,в
който има отбелязване,че плащането е станало „на ръка“.Следва да се приеме,че в
тази част договорът има характер на разписка за осъщественото плащане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд, Първо отделение ,I състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Н.И.,ЕГН ********** ***,чрез адв. И.А.,
със съдебен адрес:*** против Заповед №430/25.04.2018г. ,издадена от кмета на
община „Родопи“.
ОСЪЖДА З.Н.И.,ЕГН ********** ***, , със съдебен адрес:*** ,чрез
адв. И.А. *** сумата от 600/шестотин/лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му с препис за
страните.
СЪДИЯ: