Р
Е Ш Е
Н И Е
Град Ловеч........................2013
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
наказателна колегия, в открито заседание
на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА
МОНЕВА
1. МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ :
2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при
секретаря Д.П., в присъствието на прокурор ПОЛЯ М.ВА, като разгледа
докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНОХД № 388
по описа за 2013 година, за да се
произнесе, съобрази:
С присъда № 42/09.09.2013 год. по НОХД № 126 по описа
за 2012 год., Тетевенският районен съд е признал А.Й.Д. за виновен в това, че в периода от м. юли
до 14.08.2008 год., в землището на гр. ***, местността „Павети дол”, при
условията на продължавано престъпление, без редовно писмено позволително и
посредством лицата М.Е.Н., М.А.С. и С.А.С. – тримата от с. ***, Ловешка област,
Х.Ц.Х. и М.Х.Н. – двамата от гр. ***, Х.Н.П., Т.М.С. и М.А.Р. – тримата от с. ***,
Ловешка област и М.И.Н. от с. ***, същата област, добил от държавния горски
фонд – отдели 101”б”, 101”в”, 101”д”, 101”е” и 101”и”, както и от отдели 96”д”
и 96”ж”, 15 /петнадесет/ куб. метра букови дърва за огрев, 2,42 /две цяло
четиридесет и два/ куб. метра плътни широколистни трупи за фурнир с диаметър
по-голям от
Съдът на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода
за изпитателен срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца от влизане в сила на
присъдата.
Съдът е осъдил А.Й.Д. да
заплати на ДГС *** сумата 10 565,00 /десет хиляди петстотин шестдесет и
пет/ лева за причинените му имуществени вреди, със законната лихва от деня на
увреждането – 14.08.2008 год. до окончателното й издължаване, на държавата да
заплати 422. 60 /четиристотин двадесет и два/ лева и 60 ст. държавна такса, а
по сметка на съда - 475.00 /четиристотин
седемдесет и пет/ лева и по сметка на РУ Полиция – Тетевен при ОДМВР – Ловеч 160. 00 /сто и шестдесет/
лева разноски по делото.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба
от А.Д., чрез адв. К., с която се иска да бъде отменена изцяло обжалваната
присъда, като бъде постановена нова присъда, с която Д. да бъде признат за
невиновен и оправдан по предявеното му обвинение, както и да бъде отхвърлен
гражданския иск.
Посочва, че съдът е допуснал
съществени нарушения още в първото съдебно заседание, като абсолютно
незаконосъобразно е конституирал гражданския ищец „Югозападно държавно
предприятие" ДП. Видно от протокола от първото съдебно заседание, състояло
се на 06.07.2012г. /стр. 3/ защитата е направила възражение относно
материалноправната компетентност и представителство на лицето И.З.М., подписал
се като представляващ ЮЗДП. Посочва, че съдът не е уважил направеното от
защитата възражение, приел е гражданският иск, като се е позовал, че съдебно е
известно инж. И.З.М. е директор на въпросното горско стопанство. Позовава се на
направената справка в публичния Търговски регистър, от която се установява, че
„Югозападно държавно предприятие" ДП с ЕИК ********* е създадено с
Правилник за организацията и дейността на „Югозападно държавно
предприятие" и е самостоятелно юридическо лице, осъществяващо предмета си
на действие в район, определен със заповед № РД49-106/13.04.2011г. на Министъра
на земеделието и храните. ЮЗДП е търговец по смисъла на ТЗ и управител на това
държавно предприятие и представляващ предприятието е С.Д.М.. Посочва, че към
депозираната от инж. М. молба за конституиране като граждански ищец липсват
каквито и да било доказателства относно упълномощаването на инж. М. от страна
на ЮЗДП да представлява държавното предприятие, което е правоприемник на
Държавно горско стопанство - ***, ЕИК ********** и за което ДГС при справка по
ЕИК в Търговски регистър се установява, че ДГС - *** е заличен търговец от
08.07.2011г.
Налага довод, че дори и да
има увредено юридическо лице, то в никакъв случай това не е ДГС-***, тъй като
такова държавно предприятие не е съществувало към момента на завеждането на
иска. Счита, че правоприемникът ЮЗДП не е депозирало молба, съобразно
изискванията за представителство на търговските дружества, а съдът не само е
конституирал незаконосъобразни гражданския ищец, а и е осъдил подсъдимия да
заплати на несъществуващия заличен търговец Държавно горско стопанство - ***
сумата от 10 565. 00 лева, въпреки изрично конституирания граждански ищец
ЮЗДП. Представя разпечатка от Търговски регистър относно актуално състояние на
ЮЗДП и ДГС-***, доказателства за преобразуващото се дружество и правоприемника
и разпечатки от досиетата на двете предприятия.
Моли съдът да отмени
присъдата в тази й част и производството да бъде прекратено, като недопустимо.
Ако все пак счетете, че искът е допустим, то считат, че същият е неоснователен
за предявената сума от 10 565.00 лева.
Посочва, че в диспозитива
на обвинителния акт се твърди, че подсъдимият й е осъществил състава на чл.
235, ал.1, НК като изпълнителното деяние е „добив” на дървесина. Твърди, че за
да е налице обективна съставомерност на деянието несъмнено следва да се установи,
че деецът или изобщо не е имал разрешение за извършваната дейност или е излязъл
извън рамките, обхвата и обема на вече дадено му разрешение.
Излага, че в обвинителния
акт прокуратурата е описала сключения между ДГС-*** и „Дитекс-БД"ЕООД
договор, както и е цитирала позволително за сеч серия И, номер 0034818, с което
на Д. се разрешава да започне сечта в
посочената местност, отдел и подотдел. Налага довод, че подзащитния й не е
извършил добив на дървесина без редовно писмено позволително, както се твърди в
диспозитива на обвинителния акт.
Налага довод, че от първата
инстанция е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правата на подсъдимия. В мотивите на присъдата не е обосновано
фактически и юридически посредственото извършителство. В тази насока не е
отговорено на доводите на защитата, залегнали в пледоарията, което е нарушение
на чл. 305, ал. 3 НПК. Практиката на ВКС и теорията подчертават разликата между
съучастието и посредственото извършителство. Първото е престъпно участие на
няколко лица в осъществяването на умишлено престъпление. То е възможно само при
умишлените престъпления. Предполага умисъл за задружно извършване на
определено, индивидуално престъпление. Няма съучастие, а посредствено извършителство,
когато се мотивира или улеснява наказателно неотговорно за конкретно
извършеното престъпление лице /малолетно, невменяемо, заблудено, неосведомено и
др./, което действа като своеобразно "оръдие". В тази насока
доказателства в хода на досъдебното и съдебно следствие не са събирани. Счита,
че съдът е извел своите изводи въз основа само на косвени доказателства и
предположения.
Посочва, че установената от
съда фактическа обстановка противоречи на събраните по делото доказателства.
Съдът е приел, че както на 14, така и на 15.08.2008 год. служителите от
Регионалната дирекция по горите - Ловеч и ДГС -*** заварили в местността
„Павети дол" лица от ***, с. *** и с. ***, наети от дружеството -
изпълнител, които ползвали тежката механизирана техника и моторните триони, за
да прибират до временния склад и да разкрояват отсечената дървесина. Излага, че
на въпроса „Заварихте ли хора да работят?"/стр. 55/ от протокола от първо
съдебно заседание, Цветомир Петров Груев е заявил, че „ не, не сме заварили
никого там". Както е и заявил, че при проверката на втория ден също не са
заварили никого, като заявява ,,и аз ви казах, че нямаше никого, през целия път
изобщо никого не сме видели. До сечището никого не сме срещнали и по пътя
надолу никого не сме срещнали."
Позовава се и на показания
на свидетеля И.Г.К. /стр.59/ : „Като сме се придвижили нито долу сме заварили
хора, нито на самото сечище или по време на самото придвижване".
В свидетелските показания
на М.Г. - горски стражар на въпроса „Като отидохте там имаше ли служители на
фирмата?" свидетелят отговаря: „ Когато аз съм отишъл - не. Не съм заварил
никого."
Свидетелят Ц.Р. твърди, че
при посещението на временния склад на 14.08.2008г. са заварили М.А. да разкройва
дървесина.
Налага довод, че не е ясно
с оглед на така депозираните свидетелски показания защо съдът е кредитирал
показанията само на Ц.Р., че е заварил М.А. на временния склад, а не е
кредитирал показанията на другите горски служители, които твърдят, че не са
заварили лица да секат или разкройват за същия период.
Излага по отношение на М.Е.Н.
/за когото съдът е приел, че е един от посредствените извършители/, че в
кориците на делото са представени 2бр. АУАН от 19.08.2008г. за извършена сеч на
немаркирани дървета в отдели 101"б", 100"и",
96"ж" /съвпадащи с отделите в обвинението/ с обща кубатура 15 плътни
куб.м. . Актосъставителят М.Б., който е и свидетел по делото, е записал в АУАН,
че е установил нарушението на 02.07.2008г., като не е дал разумно обяснение
защо актът е съставен едва след 14.08.2008г., къде се намира отсечената
немаркирана и описана в АУАН дървесина, както и не се установи с оглед искането
на защитата били ли са тези 15 плътни куб.м. дървесина на временния склад.
Счита, че не е даден отговор с присъдата включени ли са тези дърва в протокола
за оглед от 15.08.2008 год.
Излага по отношение на
трима от посредствените извършители /свидетелите - М.Х.Н., Х.Ц.Х. и Т.М.С. /,
че никой от тях не е заявил, че по някакъв начин е бил мотивиран или улеснен от
подсъдимия Д. да извърши сеч на немаркирани дървета, като тримата са посочили,
че не познават подсъдимия, а С. твърди, че го е виждал само по кафета като
физиономия. Налага довод, че не е ясно как и защо съдът е приел, че подсъдимият
именно чрез тези лица е осъществил деянието, за което му е повдигнато
обвинение.
Излага становище, че
неправилно е прието, че св. М.А.Р. е посредствен извършител лице и счита, че и
на него е следвало да бъде повдигнато обвинение като извършител. Посочва, че М.А.Р.
е служител на фирмата, има сключен трудов договор с „Дитекс-БД” ЕООД, има
длъжностна характеристика, съгласно която задължението му се изразява именно да
сече, добива и извозва дърва в сечищата, предмет на различните договори.
Позовава се на заявеното от него в съдебно заседание, че е наясно кои дървета
трябва да отсича, наясно е кои са маркираните, заявил е, че лично той е извършвал
добива, като е посочил и лицето, с което е работил, а именно баща му А.М.Р.. Счита,
че Р. е достатъчно професионалист в професията, наясно е какво следва да се
добива и ако се възприеме изводът на съда, че именно М.А.Р. е извършил сечта на
немаркирани дървета, то би следвало обвинението да бъде повдигнато на М. като
извършител, а не като посредствен извършител.
Налага аргумент, че
поведението и действията на горските служители не е анализирано от съда,
въпреки действието на Инструкция № 17/10.08.1999г. за контролната служба в
горите и горската стража, издадена от Министъра на земеделието, горите и
аграрната реформа, обн. ДВ бр. 76/27.08.1999г., последно изменена с ДВ бр.
17/21.02.2003г., недопустимо останала вън от погледа на прокурора, а по-късно и
на съда. В чл.6 от същата изрично е указано, че горският стражар извършва
контрол и охрана в поверения му участък по маршрути, определени от началника на
горскостопанския участък (старши лесничей) или от самия него, а в чл.50, ал.1,
че горският стражар на охранителен участък отчита дейността си ежеседмично
дейността си пред прекия си ръководител. Нещо повече, не е съобразена и
разпоредбата на чл.44а от ППЗГ - с цел предотвратяване или пресичане на
нарушенията служителите по горите имат право да осъществяват правомощията си и
извън установеното работно време и извън териториалния обхватна дейност. Съдът
е приел, че цялостният контрол по дърводобива е бил извършван и е следвало да
се извършва от Д. в качеството му на лесовъд. Изведеният извод категорично не
кореспондира с установените в съдебната фаза факти и обстоятелства. Въпреки
издадената от Директора на ДГС-*** Заповед №66/31.07.2008г., в т.4 на която е
записано, че „сечищата ДГФ и ОГФ задължително се проверяват седмично два-три
пъти от горския надзирател, един път седмично от старши лесничей и
заместник-директора и установеното се описва в отделна тетрадка за подотдела,
при установяване на незаконна сеч се регистрира същата в констативен протокол и
рапорт до Директора", то безспорно се установи, че в рамките на
продължителния инкриминиран период от м. юли до 14.08.2008 год., нито старши
лесничея, нито заместник-директора, нито горския надзирател са установили
нарушения в сечището, както не се и установи дали са изпълнявали горепосочената
заповед и свидетелствайки против подсъдимия, не са имали личен интерес с оглед
защитата на работното си място. Видно и от тази заповед задължението за контрол
не е на Д., а на служителите на горското стопанство.
Посочва, че съдът е приел,
че от началото на м. юли 2008 год. наетите от подсъдимия работници започнали да
извършват сеч на дебели, елитни букови дървета, немаркирани с контролна горска
марка /КГМ/, намиращи се по протежение на извозния път, но не в предоставения
за ползване подотдел 101"ж", а в съседните подотдели -
101"е", 101"в", 101"д"- последните два
представляващи „семенна база", както и в 96"д" и
100"и". Освен това, в нарушение на технологичния план, прокарали нов
път с дължина 50-
Налага довод, че по делото
липсват веществени доказателства - шайби и др., от които да е видно, че
описаната в протокола за оглед дървесина е именно дървесина, добита от отдели
101"б", 101”в", 101 "д", 101 "е", 101
"и", 96"д" и 96"ж'. Излага, че в досъдебното
производство не е извършена лесотехническа експертиза, с която да се установят
съответствие между пъновете на отсечените дървета в процесиите отдели и
намерените на временния склад дървета.
Излага, че сключеният
договор за добив на дървесина между ДГС-*** и „Дитекс-БД"ЕООД е следвало
да действа в изпълнение на Наредба №30 ДБ бр. 146/1998г/ за ползване на
дървесината от горите. Съгласно тази наредба при всяко едно нарушение в сечището
следва горските служители да уведомят лесовъда на дружеството, какъвто е Д., за
да се извършат констативни мероприятия по уточняване на нарушенията и то в
присъствие на представител на дружеството. Счита, че каквито мероприятия не се
извършени в присъствие на ползвателя, а са извършени едностранно от
заинтересованата страна, а именно ДГС-***.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с
адв. К., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч излага
становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на
първата инстанция.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба,
становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Въззивната инстанция приема, че Тетевенският районен
съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.
348, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 1 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви,
което води до отмяна на присъдата. Касае се за абсолютно основание за отмяна по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 1 от НПК на съдебния акт. Първата
инстанция е събрала необходимия доказателствен материал за правилното
изясняване на делото, но не е изпълнила задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК, съгласно която в мотивите се посочват установените обстоятелства, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение. Съгласно изр. Второ на същия текст При противоречия на доказателствените
материали се излагат съображения защо идни от тях се приемат, а други се
отхвърлят. В мотивите към обжалваната присъда присъдата единствено съдът е
посочил приетите за установени от него установени обстоятелства, но не е
извършил анализ на събрания доказателствен материал и не е посочил въз основа
на кои доказателстевни материли е приел установената от него фактическа обстановка,
както го задължава чл. 305, ал. 3 от НПК. Липсват и правни съображения за
взетото от него решение. Съдът се е задоволил да посочи, че деянието на Д.
осъществява признаците от състава на престъплението, за което е предаден на
съд, но липсва отговор на направените пред него многобройни възражения от
защитата и от самия Д.. Съгласно Решение № 23/20.01.2012 год. на ВКС по н.д. №
3038/2011 год., II н.о „Практиката на Европейския съд по
правата на човека е константна и последователна, че вътрешните съдилища трябва
да излагат с достатъчна яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, което
предпоставя пълноценно упражняване на правото на обжалване. Липсата на
съображения ограничава справедливостта в процеса”. В тази връзка е и Решение №
32/09.02.2010 год. на ВКС по н.д. № 682/09 год. III н.о.
Самият Д. е дал обяснения на 25 страници /от л. 102 до
л. 127/, в които оспорва извършеното от него деяние да осъществява признаците
от състав на престъпление по НК. Обясненията на подсъдимия са доказателствено
средство и средство за защита и съдът е длъжен да ги съпостави с останалия
доказателствен материал, да ги анализира и да посочи дали ги кредитира или не. Това
задължение не е изпълнено от ТРС. Първата инстанция е постановила осъдителна присъда
без да извърши анализ и съпоставяне на събраните доказателства /четири обемни
папки/. Съгласно Решение № 29/11.02.2010 год. на ВКС по н.д. № 683/09 год. III н.о.
Постановяването на осъдителна присъда въз основа на косвени
доказателства не е процесуално недопустимо, ако съдът при анализа и оценката на
доказателствата е изследвал цялата доказателствена съвкупност, не е игнорирал
нито едно доказателство и едва след това е направил единствено възможния и
безпротиворечив извод за авторството на престъплението”.
На следващо място адв. К. в пледоарите си е направила
съществени възражения на страници /л.716 до л.725 /. Липсва отговор на тези
възражения в мотивите към присъдата, което накърнява правото на защита на Д. и
не позволява на тази инстанция да провери правилността на обжалвания акт и да
даде отговор на направените доводи и възражения от адв. К. а и Д. пред нас.
Защитата на Д. е направила съществени възражения по отношение на периода на
извършване на деянието, предмета на престъплението и начина на извършване на
престъплението /чрез посредствени извършители/, като се е позовала на
определени доказателства от делото. Периода на извършване на деянието, предмета
на престъплението и начина на извършване на престъплението /чрез посредствени
извършители/ са елементи от състава на престъплението и съдът е следвало да им
даде отговор с мотивите към присъдата, като изложи мотиви по отношение на
оценката на доказателствата, посочени от защитата. Съдът е следвало да посочи
дали кредитира доказателствата, на които
се е позовала защитата или не, по какви причини, като ги съпостави с останалия
събран доказателствен материал и да изложи своите изводи. Съдът не е изпълнил
задълженията си по чл. 14, ал. 1 от НПК и чл. 305, ал. 3 от НПК.
Не е ясно въз основа на кои доказателствени материали
е прието, че деянието е извършено от Д. извършено „в периода от месец юли до
14.08.2008 год.”. В обвинителния акт РП *** е приела, че деянието е извършено „в
периода от месец юли до 14.08.2008 год.”, тъй като до месец началото на месец юли
2008 год. нямало или не са били констатирани нарушения. Защита се позовава на лесовъдското досие
на отдел 101"ж" , в което са представени всички констативни
протоколи, като за периода м. юли е издаден протокол № 9/21.07.2008г., в който
в графа констатирани нарушения липсват установени такива. Адв. К. посочва, че
са приложени и всички превозни билети, като последните експедиции, видно и от
заключението на вещото лице, експедиция е била извършвана на 16.07, 18.07,
22.07, 23.07, 05.08, 13.08.2008 год. за
извършването на която е задължително присъствието на горски служител, който не
е подал сигнал за извършени нарушения. По делото са разпитани като свидетели посредствените извършители, чрез
които РП ***, приема, че Д. е извършил престъплението по чл. 235, ал. 1 от НК,
като някои от тях посочват кога точно са работили при Д., а други не посочват кога
са работили при Д. и такъв въпрос не им е задаван. Не е ясно въз основа на кои
доказателства съдът е приел, че периода на извършване на деянието започва от началото
на месец юли 2008 год. и е началото на продължаваното престъпление. Момента на
извършване на престъплението е елемент от фактическия състав на престъплението,
за което е осъден Д., и във всички случаи следва да бъде установен по несъмнен
начин, тъй като има съществено значение за организиране на неговата защита.
Прието е с присъдата и мотивите към нея, че предмета
на престъплението е - 15 /петнадесет/ куб. метра букови дърва за огрев, 2,42 /две цяло
четиридесет и два/ куб. метра плътни широколистни трупи за фурнир с диаметър
по-голям от
На Д. е повдигнато обвинение и е осъден за това, че е
извършил деянието чрез посредствени извършители
„посредством
лицата М.Е.Н., М.А.С. и С.А.С. – тримата от с. ***, Ловешка област, Х.Ц.Х. и М.Х.Н.
– двамата от гр. ***, Х.Н.П., Т.М.С. и М.А.Р. – тримата от с. ***, Ловешка
област и М.И.Н. от с. ***”. Изложено
е от защитата и от Д., че последственото извършителство може да бъде
осъществено чрез наказателно неотговорни или наказателно неотговорни лица,
което не е посочено при предявяване на обвинението на Д. и в обвинителния акт.
Не е ясно въз основа на кои доказателствени материали по делото е прието, че
деянието, извършено от Д., е осъществено именно чрез тях. По делото е приложена
справка от ТД НАП В. Търново, от която се установява, че само св. М. Р. е бил
на трудов договор към фирма Дитекс /л. 562/. Налице са гласни доказателства, от
които се установява, че две групи работници са работили на този обект от
февруари 2008 год. до август 2008 год. При разпита в съдебно заседание някои от
лицата, посочени като посредствени извършители, не са посочили да са работили
за Д. през периода, за който съдът е приел, че е извършено престъплението по
чл. 235, ал. 1 от НК - „в периода от месец юли до 14.08.2008 год.” В
показанията си на л. 133 св. Д. Цв. Д. е заявил, че познава само М.А. и баща му
А. Р. от лицата, които са били ангажирани с добива на дървесина. На л. 146 е
посочил, че знае и че М. Е. Н. е работил към „Дитекс”. Св. Ц.П. Г. на л. 151 е
посочил, че по време на проверката не са заварили никой от работниците на
временния склад. Св. М. Д. Б. е посочил на л. 163, че е съставил АУАН на един от работниците на Д. – М. /М. Н./. Св.
М. С. Г. на л. 181 е посочил, че не е заварил никой на временния склад, когато
е отишъл. Св. Ц. Р. П. на л. 182 посочва, че когато са отишли на проверка са
заварили четирима човека, които са разкроявали и от тях познава само М.А.. Св.
М. Е. Н. е посочил при разпита си на л. 184 - 188, че е работил към фирма
„Дитекс” /шофьор на техен камион и секач л. 187/, заедно с още две момчета и му
е бил съставен АУАН. Св. Н. посочва, че е работил лятото, но не уточнява кои
месеци точно. Св. М. А. С. /един от посредствените извършители/ на л. 189 е
посочил, че е бил един от групата на М. Е. Н. и работел като общ работник
/берял клони след трактора/, но не е посочил период, в който е работил, за да
се прецени дали този период съвпада с периода на обвинението. Св. Ст. С. на л.
191 също е заявил, че е бил от групата на М., но не е посочил периода, в който
е работил. Св. В.Ц. М. на л. 223 е посочил, че по време на проверката не са
заварили работници, които да секат, а само на рампата са били работниците на М.
А. Р.. Св. Хр. Ц. Х. /посредствен извършител/ на л. 242 е заявил, че е момчето
с конете и не е работил за Д. през лятото на 2008 год. Св. М. Х. Н. на л. 243
/посредствен извършител/ е посочил, че през лятото на 2008 год. не е работил в
м-та Павети дол и твърди, че не познава Д.. Св. Х. Н. П. на л. 244 - 247 е
посочил, че е поддържал АТС на Д., като е ремонтирал техниката. На стр. 248 Т.
М. С. /посредствен извършител/ е посочил, че М. му се е обадил и е ходил с Х. да
правят съединителя на танка и твърди, че през лятото на 2008 год. не е работил
в местността Павети дол. На стр. 249 – 253 е разпитан и посредствения
извършител М.А.Р., който посочва, че Д. му е работодател и през 2008 год. е
работил при него като механизатор на трудов договор, като му е помагал неговия
баща А. Р.. Св. Б. на стр. 513 е уточнил кои са работили на сечището - Х.Ц.Х., Х.Н.П. и М.А.Р..
Твърди, че М.Х.Н. не е работил по това време там. На стр. 516 е разпитан св. Д.
Цв. Д. е заявил, че не е заварвал лица на сечището. На л. 518 е разпитан Хр. П.,
от показанията на който се установява, че е помагал на М. Р. да поправя
машината. На л. 519 е разпитан М. Р., който е заявил, че АТС е негово. На л.
520 е разпитан като св. Т.М. С., който е посочил, че е отремонтирал АТС. На л.
601 е разпитан М. И. Н. /посредствен извършител/, който е посочил, че е
работил на Павети дол един два дни.
След като съдът е приел, че престъплението е извършено
от Д. „посредством
лицата М.Е.Н., М.А.С. и С.А.С. – тримата от с. ***, Ловешка област, Х.Ц.Х. и М.Х.Н.
– двамата от гр. ***, Х.Н.П., Т.М.С. и М.А.Р. – тримата от с. ***, Ловешка
област и М.И.Н. от с. ***”, то е
следвало да изложи мотиви въз основа на кои доказателствени материали е
направил този извод. Липсват анализ на събрания доказателствен материал по
делото и излагането на каквито и да е било мотиви по отношение и на този важен
елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 235, ал. 1 от НК.
Основателно е и възражението на адв. К. по отношение
на процесуалната легитимация на гражданския ищец. Адв. К. е възразила, че
липсва актуално състояние, от което да се установи дали И. М. е изпълнителен
директор на ЮЗДП /гражданския ищец/. Пред тази инстанция адв. К. е представила
писмени доказателства в тази връзка, които са приети от съда. Съдът е приел
гражданския иск, като се е позовал в мотивите си на служебно известни факти, че
И. М. е директор на ДГС ***. Това е недопустимо. Като граждански ищец е
конституиран ЮЗДП – ТП – ДГС гр. ***. Съдът не е следвало да приема гражданския
иск и на „Югозападно държавно предприятие”, което е правоприемник на Държавно
горско стопанство – ***” /заличено на 08.07.2011 год. видно от справка в
Търговския регистър/, е следвало да бъде
даде възможност да предяви гражданския
иск в отделно производство. В тази връзка следва да се констатира, че съдът е
уважил изцяло гражданския иск срещу Д., като го е осъдил да заплати на ДГС ***
сумата от 10 565. 00 лева. „Държавно горско стопанство ***” е заличен
търговец и съдът е осъдил Д. да заплати посочената сума на несъществуващо
дружество, което е неправилно.
На следващо място, по делото са налице доказателства,
че намерените и отсечени дървета са описани и отразени в протокол за оглед. Същите
не са приобщени като веществени доказателства по делото. По делото са налице
данни, че ДГС *** ги е продало и е получило определена сума. В същото време
първата инстанция е осъдила Д. да заплати изцяло сумата по предявения
граждански иск. Според тази инстанция неправилно е уважен иска. При ново
разглеждане на делото следва да се съобрази Решение № 102/2012 год. по н.д. №
202/2012 год. , I н. о.
Тази инстанция приема, че следва да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато на РП *** за отстраняване на допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на Д.. На Д. е предявено обвинение /с Постановление за привличане като обвиняем л. 50/ и е предаден на съд с обвинителния акт, затова, че „без редовно писмено позволително”, посредством лицата, посочени в обвинителния акт, е добил дървесината, която е описана в обвинителния акт като вид и стойност. В самият обвинителен акт на стр. 4 е прието, че Д. е имал позволително за сеч, серия И, № 0034818 за отдел 101, подотдел ж, а е извършил незаконен добив на дървесина в съседните подотдели – 101 б, 101в, 101д, 101 е, 100и, 96 д и 95ж. Следователно на Д. следва да бъде повдигнато обвинение затова, че „с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета е „добил” дървесината, предмет на обвинението. В тази връзка е Решение № 482 от 7.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 517/2009 г., II н. о.
Допуснатото нарушение на
досъдебното производство е съществено, тъй като е довело до ограничаване
правото на защита на Д. да научи в какво точно е обвинен и е отстранимо
съществено нарушение. Тази инстанция приема, че на Д. следва да бъде повдигнато
ново обвинение. РП *** следва да съобрази направените съществени възражения от
адв. К. във връзка с обвинението по отношение на време на извършване на
деянието, предмета на престъплението и начина на извършване /чрез посредствени
извършители/ и изложеното от нас в тази връзка. Времето на извършване на
деянието, предмета на престъплението и начина на извършване /чрез посредствени
извършители/ са елементи от състава на престъплението, за което е предаден на
съд Д. и същите следва да бъдат изведени въз основа на събрания по делото
доказателствен материал и закона.
Защитата счита, че Р. е
достатъчно професионалист в професията, наясно е какво следва да се добива и
ако се възприеме изводът на съда, че именно М.А.Р. е извършил сечта на
немаркирани дървета, то би следвало обвинението да бъде повдигнато на М. като
извършител, а не като посредствен извършител. Това съображение следва да бъде
обсъдено от РП ***, тъй като Прокуратурата преценява срещу кои лица да бъде
повдигнато обвинение и по кой текст от НК.
Адв. К. излага, че въпреки
издадената от Директора на ДГС-*** Заповед №66/31.07.2008г., в т.4 на която е
записано, че „сечищата ДГФ и ОГФ задължително се проверяват седмично два-три
пъти от горския надзирател, един път седмично от старши лесничей и
заместник-директора и установеното се описва в отделна тетрадка за подотдела,
при установяване на незаконна сеч се регистрира същата в констативен протокол и
рапорт до Директора", то безспорно по делото е установено, че в рамките на
продължителния инкриминиран период от м. юли до 14.08.2008 год., нито старши лесничея,
нито заместник-директора, нито горския надзирател са установили нарушения в
сечището, както не се и установи дали са изпълнявали горепосочената заповед и
свидетелствайки против подсъдимия, са имали личен интерес, с оглед защитата на
работното си място. Налага довод, че от тази заповед задължението за контрол не
е на Д., а на служителите на горското стопанство. РП *** следва да прецени
направеното възражение по отношение на действията на старши лесничея, заместник
- директора, горския надзирател дали са спазили цитираната заповед и дали
поведението им осъществява състав на престъпление по НК и да им повдигне
обвинение. Както бе посочено и в предходния абзац, право на Прокуратурата на Р
България е да повдига обвинение.
Ловешкият окръжен
съд приема, че следва да бъде отменена присъда № 42/09.09.2013 год. по НОХД № 126 по описа за 2012
год. на Тетевенския районен съд и делото да бъде върнато
на РП Тетевен за отстраняване на допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на Д..
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 335,
ал. 1, т. 1 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 42/09.09.2013 год. по НОХД № 126 по описа за
2012 год. на Тетевенския районен съд.
ВРЪЩА делото на РП Тетевен за отстраняване на допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване правото на защита на Д..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.