РЕШЕНИЕ
Номер 472/29.07. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На седемнадесети юли Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Петя Котева
Съдебни заседатели:
Секретар Роза Ризова
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00906 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2654899 на ОД на МВР-Перник, с който на Т.Н.Д., ЕГН ********** в качеството на законен представител на „*******” АД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 04.04.2019 г. в 16:25 часа, в района на община Перник, км 26+700 на Автомагистрала Струма в посока към гр. София, тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 120 кв/ч, е управлявал товарен автомобил „Ауди А 4 Авант“ с рег. № *******със скорост от 138 км/ч, при което превишението е 18 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят Т.Н.Д. моли ЕФ да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон и процедурните правила. В хода на съдебното производство не участва лично. От процесуалния му представител адв. Д.Т.от АК-Хасково по делото е депозирано писмено становище, с което поддържа подадената жалба. Лансира тезата, че процедурата по съставянето на протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение (Наредбата) е опорочена, тъй като в същия не са посочени номерата на първото и на последното статично изображение, които са били заснети, броя на свалените такива, както и къде се съхранява тази информация, което е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Твърди, че нарушението е недоказано, тъй като не е изяснена посоката в която се е движел заснетия автомобил, както и че липсата на снимка на разположението на уреда, извършил заснемането не позволява да се установи категорично мястото на което е бил разположен.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 04.04.2019 г. в 16:25 часа на автомагистрала Струма, на км 26+700, намиращ се в извън населено място на територията на общ. Перник, с посока на движение към гр. София, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело товарен автомобил „Ауди А 4 Авант“ с рег. № *******със скорост от 143 км/ч при разрешена скорост от 120 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 15:45 часа до 17:45 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител Р.М.- на длъжност „мл.автоконтрольор” в сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР -Перник изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата, който бил регистриран на 11.04.2019 г. с № 1158р-2822.
При направена справка в централна база–КАТ било установено, че
цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „*******”
АД, ЕИК *******, чийто законен представител е именно Т.Н.Д., ЕГН **********. В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП
му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 50 лв. В обжалвания фиш след
приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 138
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с
18 км/ч. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП
да предостави в ОД на МВР Перник писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справка от централна база данни- КАТ, доказва, че автомобил „Ауди А 4 Авант“ с рег. № *******е собственост на на „*******” АД, ЕИК *******, което не се и оспорва от жалбоподателя, който е негов законен представител Същата кореспондира и с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0079136, установяваща, че на 04.04.2019 г. в 16:25 часа автомобил с рег. № *******е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранст от -3 % релевантни към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочени както в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта, така и в протокола № 55-С-ИСИ/11.10.2018 г. за последващата й проверка. Към доказателствения материал е приобщен протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, сертификат от 12.01.2018 г., че Р.М. е преминал обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта модел „ARH CAM S1“, писмо изх. № 11-00-41 от 25.06.2019 г. на Областно пътно управление Перник, че км 26+700 на автомагистрала Струма попада в землището на община Перник, като ограничението на скоростта в посока гр. Дупница-гр.София е 120 км/ч, въведено с пътен знак В26, поставен на км 30+770 (4074 м преди км 26+700 в посока към гр. София) .
От правна страна:
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно
чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, тъй като ОД на МВР-Перник е съответната
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия
е установено нарушението, предвид безспорния факт, че км 26+700 на
автомагистрала Струма, където е било установено нарушението попада в землището
на община Перник, което се установява от кредитираното по делото писмо изх. №
11-00-41 от 25.06.2019 г. на Областно пътно управление Перник.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е точното място на което временно е било разположено автоматизираното техническо средство, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП), нито във връзка с процедурата по съставянето им.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, тъй като е описано мястото на нарушението, като са посочени данни за наименованието на пътя, пътния участък, посоката на движение на автомобила (към гр. София), съответно, че автоматизираното техническо средство е било насочено към гр. Дупница, предвид отразеното в протокола, че задействането му е било при приближаващ пътен поток. В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, за разположение на преди процесния пътен участък от автомагистрала Струма на пътен знак В26 (120 км/ч), с който е въведено ограничение на скоростта и който изрично е вписан както в оспорения фиш, така и в изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата. Посоченият пътен знак е разположен на км 30+770 в посока към гр. София, предвид приобщеното към доказателствения материал по делото писмо изх. № 11-00-41 от 25.06.2019 г. на Областно пътно управление Перник, ведно с извадка от схемата на организация на движението на автомагистрала Струма, т.е. посоченото във фиша място на нарушението при км 26+700 в посока към гр. София попада в зоната на действието на въведеното ограничение на скоростта, тъй като се намира на 4074 м след него, като същевременно няма пътен знак В33 за отмяна на въведената забрана за движение със скорост, по-висока от 120 км/ч.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата, където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението – км 26+700 на автомагистрала Струма, при което е било изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0079136 на което е заснет процесния автомобил. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола - на автомагистрала Струма, в района на км 26+700, намиращ се на територията на общ. Перник, но и посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, която е от гр. Дупница към гр. София, режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане - приближаващи автомобили, както и че контролът се е извършил за времето от 15:45 часа до 17:45 часа. Конкретизирания по недвусмислен начин времеви отрязък през който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на ЕФ е опорочена или материалният закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на процесната снимка – 16:25 часа е именно в периода през който системата е била експлоатирана. В протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че ограничението на скоростта е вследствие на пътен знак В26, променящ общото ограничение на скоростта от 140 км/ч за движение по автомагистрала, регламентирано в чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Наличието на този знак, въведеното с него ограничение от 120 км/ч и местонахождението му по несъмнен начин се доказват и от писмо изх. № 11-00-41 от 25.06.2019 г. на Областно пътно управление Перник, което потвърждава и визираната от издателят на фиша правна квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП. От друга страна обаче от съдържанието на представения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата е видно, че разположението на автоматизираното техническо средство е било на 2000 метра от поставения пътен знак В 26, ограничаващ скоростта до 120 км/ч, т.е. мястото на неговото позициониране се различава от посоченото място на нарушението – км 26+700 на автомагистрала Струма, което от писмо изх. № 11-00-41 от 25.06.2019 г. на Областно пътно управление Перник се доказва, че се намира на 4075метра след въведеното ограничение с пътен знак В26. Същевременно не е изпълнено изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата, която задължава при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи протоколът да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка за разположение на уреда, тъй като в процесния случай такава снимка, която е неразделна част от протокола не е приложена, респективно не е била изготвена. При положение, че в конкретния случай жалбоподателят оспорва, а и има съмнение за точното местонахождение на временно разположеното на участък от автомагистрала Струма автоматизирано техническо средство (с оглед посоченото в протокола, че е било постановено на 2000 метра след пътния знак и установеното, че мястото на нарушението е 4074 метра след него), липсата на снимка на разположението на уреда води до недоказаност на мястото на установяване на административното нарушение. Предназначението на предвидената от законодателя такава снимка е именно да даде визуална представа къде точно е било поставено мобилното автоматизирано средство, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено същото спрямо посоката на сработване. Изпълнението на изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата е от съществено значение и за проверка на изпълнението на разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, задължаваща при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на автоматизираното техническо средство или система да се определя така, че те да извършват измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на процесното нарушение не се спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина на използване на мобилни автоматизирани средства и системи за контрол на правилата за движение, свързани с коректно установяване на мястото, на което е бил разположен уредът за измерване на скоростта, поради което е издаден незаконосъобразен ЕФ, който следва да бъде отменен на това основание.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, № 2654899 на ОД на МВР-Перник, с който на Т.Н.Д., ЕГН ********** в качеството на законен представител на „*******” АД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 04.04.2019 г. в 16:25 часа, в района на община Перник, км 26+700 на Автомагистрала Струма в посока към гр. София, тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 120 кв/ч, е управлявал товарен автомобил „Ауди А 4 Авант“ с рег. № *******със скорост от 138 км/ч, при което превишението е 18 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ