Решение по дело №1069/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на М. М. М. с адрес [населено място], [жк], [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв. И. М. от АК – Стара Загора, против Решение № 3156 от 18.10.2024г., постановено по адм. дело № 314/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му с която е отхвърлен като неоснователен е недоказан иска на М. М. М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за присъждане на обезщетение в размер на 119 000 лева за причинени му неимуществени вреди от незаконосъобразна дейност на затворническата администрация по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ Черна гора и в Затвора Стара Загора за периода 24.11.2022г. – 01.10.2023г., като следствие на неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия, довело до поставянето му в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение, в нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че необосновано и при неправилно приложение на закона съдът е приел, че исковата претенция е недоказана по основание от гл.т правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Твърди, че при преценката дали са налице релевираните като основание на предявения иск нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, съдът безкритично е приел за установена описаната в решението фактическа обстановка единствено и само въз основа на представените от ответника едностранно изготвени доклади и писмени справки, без да са били обсъдени и преценени възраженията на ищеца и ангажираните от него доказателства. Направено е искане обжалваното съдебно решение в оспорената му част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, [населено място], чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение е обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като направените от съда изводи изцяло са съобразени с практиката на ЕСПЧ, за което излага подробни съображения.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Стара Загора се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 285, ал.1 и чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба на М. М. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], за присъждане на обезщетение в размер на 119 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС за периода от 10.10.2022г. до 01.11.2023г. С обжалваното решение в оспорената му част е отхвърлен като неоснователен искът на М. М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна дейност на затворническата администрация по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ - Черна гора и в Затвора - Стара Загора за периода 24.11.2022г. – 01.10.2023г., като следствие на неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия, довело до поставянето му в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение, в нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ на лишения от свобода в затворническата килия, липса на хигиенни препарати за хигиенизиране на спалното помещение, поставянето в едно помещение с пушачи, недостатъчно осветление на килията, невъзможност от проветрение, наличие на инсектиди, неосигуряване на лъжица и спални принадлежности /одеяла, чаршафи, възглавници/, неосигуряване на медицинско обслужване чрез неосигуряване на предписани лекарства, подлагане на системен психически и физически тормоз от страна на служители на ответника, обидно и унизително отношение от другите лишени от свобода, ведно с физическа саморазправа, без от управата на затвора в [населено място] да се предприемат съответни действия за преустановяване на такова поведение. За да постанови този резултат съдът е приел, че условията, при които М. М. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора и в ЗООТ „Черна гора“, не сочат на необосновано накърняване на негови основни субективни права и в този смисъл не представляват нарушение на забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и съответно че липсва основание за присъждане на претендираното обезщетение по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Изцяло се споделя извода на съда за недоказано наличие на основание за присъждане на обезщетение по предявения от М. М. иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за твърдяното като допуснато от специализирани органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо са в поставянето на л.св. М. М. в неблагоприятни условия в Затвора Стара Загора в ЗООТ „Черна гора“ за процесния период. Така приетото от съда се основава на съображения, че условията, при които М. М. е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода“, не са били в противоречие със законово установените норми. Изложените в тази връзка в обжалваното съдебно решение подробни мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Абсолютно неоснователно е възражението на касатора, че при преценката дали са налице релевираните като основание на предявения иск нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, съдът безкритично е приел за установена описаната в решението фактическа обстановка единствено въз основа на представените от ответника доклади и писмени справки, без да са били обсъдени и преценени възраженията на ищеца и ангажираните от него доказателства. Извода на съда, че изцяло са опровергани фактическите твърдения, на които е основана исковата претенция, както и че не са установени и доказани твърдените от ищеца обстоятелства, е формиран след извършена съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства - както писмени, така и гласни. Представената от ответника информация по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС под формата на изготвени справки и докладни (вкл. за [жк], в които е пребивавал М.; брой лишени от свобода, настанявани заедно с М. в една килия; относно осветлението, отоплението, обзавеждането и другите санитарно-хигиенни и битови условия; за диагностицираното заболяване на М. и провежданата медикаментозна терапия и т.н), нито е била оспорена от ищеца по надлежния ред, нито е била опровергана с други ангажирани от лишения от свобода доказателства. Противно на твърдяното от касатора, обосновано съдът е приел за неоснователни оплакванията на ищеца за неосигурено му лечение и за несвоевременно изписване и предоставяне на необходимите лекарства. Показанията на св. Малакчиев за три известни му случая на „кратки закъснения при даване на дневното лекарство на М.“, очевидно не релевира нито системно забавяне и несвоевременно изписване и предоставяне на лекарства на М.; нито сочи на неосигурено редовно и своевременно медикаментозно лечение и проследяване на здравословното състояние на М.. Бланкетни и неподкрепени с каквито и да е било доказателства са твърденията в касационната жалба, за непредприети от пенитенциарната администрация мерки във връзка с осъществявана спрямо М. от други лишени от свобода агресия и нанасяни му травматични увреждания. Данните по делото сочат за участие на М. в множество конфликтни ситуации с други лишени от свобода, които основно са предизвиквани от поведението на самия ищец, като служителите на затвора със законови действия са прекратявали същите, без данни за нанасяне на физически наранявания на М..

Следва да се отбележи че съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. В посочените решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.

В случая, с оглед събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, правилен и обоснован се явява направеният от първоинстанционния съд извод, че помещенията в Затвора - Стара Загора и в ЗООТ „Черна гора“, в които е бил настаняван М. М., отговарят на изискванията на чл. 43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС относно населеност, количество дневна светлина, степен на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъп до санитарни възли и течаща вода. Съобразно § 167 от Пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. за условията в българските затвори по делото „Н. и други срещу България“, всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане и най-малко три квадратни метра жилищна площ. Съгласно същото решение, счита се, че пренаселеността е толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, когато затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ. В случая без съмнение от представените по делото доказателства се явява опровергана твърдяната от М. М. липса на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти от гл.т на минимална обитаема площ - жилищната площ на спалните помещения, в които е пребивавал М., спрямо броя на настаняваните в тях лишени от свобода лица, не сочи на тежка пренаселеност или на липса на минимално изискуемото се жизнено пространство по см. на пилотното решение на ЕСПЧ, които да обусловят сами по себе си, независимо от други фактори, допуснато нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Опровергани от събраните по делото доказателства са и твърденията за липса на осигурени условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в помещенията; на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещенията и т.н. Доказателствата по делото еднозначно сочат, че след уточняване на диагнозата на М., на лишения от свобода е провеждана изписаната му медикаментозна терапия. Дори и да се приеме за достоверно оплакването, че въпреки периодично извършваните дейности по ДДД обработка срещу насекоми, гризачи и други вредители, в МЛС е налице продължаващо наличие на такива, това само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за причиняване на неудобства, които надхвърлят прага на суровост и в този смисъл да съставляват нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС.

С оглед на гореизложено обосновано с обжалваното решение е прието, че условията в ЗОЗТ „Черна гора“ и Затвора – Стара Загора, при които М. М. за периода 24.11.2022г. – 01.10.2023г. е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода“, не са били в противоречие със законово установените норми, като ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на наказанието и същите са изцяло съобразени с регламентирания специален режим в местата за лишаване от свобода. В случая не може да се приеме, че прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, обективно са рефлектирали неблагоприятно върху личната сфера на М. в степен, по начин, с характер и интензитет на преживените страдания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“ или че са довели до унижаване на човешкото му достойнство поради поставянето му в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието в нарушение на забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. С оглед на което в съответствие и при правилно приложение на закона е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявената от М. М. срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията” искова претенция в тази й част се явява недоказана по основание.

Неоснователно е въведеното като касационно основание възражение за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е разгледал и обсъдил всяко едно от въведените като основания на исковата претенция оплаквания на лишения от свобода, като въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е мотивирал обоснован извод за недоказаност на фактическите твърдения на М. за допуснати от пенитенциарната администрация нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Противно на твърденията на касатора, съдът не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на съда, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна. Не са налице твърдените касационни основания, поради което решението в обжалваната му част като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3156 от 18.10.2024г., постановено по адм. дело № 314/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в обжалваната му част, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на М. М. М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за присъждане на обезщетение в размер на 119 000 лева за причинени му неимуществени вреди от незаконосъобразна дейност на затворническата администрация по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ Черна гора и в Затвора Стара Загора за периода 24.11.2022г. – 01.10.2023г., като следствие на неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия, довело до поставянето му в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение, в нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС.

Решението е окончателно.