№ 4858
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.А
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Административно
наказателно дело № 20231110207150 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. И. Т., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 8153/26.04.2023 г., издадено от Началник
отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на
риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", с което
на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 предл. второ от Закона за пътищата /ЗП/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
3000, 00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" пред. второ
от Закона за пътищата вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б. "в" вр. чл. 8 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 37
ал. 1 т. 1 предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредба № 11/03.07.2001 г., Наредбата/.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление са нарушени изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 4
ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Навежда се, че правото на защита на
въззивника е ограничено, тъй като при посочване на нарушената законова
разпоредба в АУАН не е посочено конкретното предложение на чл. 26 ал. 2 т.
1 б. "а" ЗП, а в наказателното постановление не е посочено конкретното
предложение на санкционната разпоредба на чл. 53 ал. 1 ЗП. Наведено е
възражение, че в АУАН и НП липсва описание на всички елементи от състава
1
на нарушението и обстоятелствата по извършването му. Твърди се, че е
нарушена процедурата по съставяне на АУАН, тъй като при извършване на
проверката и съставяне на АУАН не е присъствал орган на МВР в нарушение
на чл. 36 и ал. 37 от Наредбата. Излагат се доводи, че неправилно е определен
субектът на нарушението, тъй като за процесното нарушение може да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на
ППС или на превозвача, но не и на водача съгласно чл. 53 ЗП. Навежда се, че
отговорността на водач, който управлява извънгабаритно/тежко ППС без
разрешение следва да се ангажира на основание чл. 177 ал. 3 ЗДвП и
административнонаказателното производство да се образува със съставяне на
АУАН от органите на МВР, поради което се аргументира и извод, че АУАН е
съставен от некомпетентен орган. Излагат се и доводи, че наказващият орган
е нарушил материалния закон, като не е приложил разпоредбите на чл. 28
ЗАНН и на чл. 39 ал. 1 ЗАНН, предвид обществената опасност на
нарушението. По изложените аргументи се прави искане за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Т., редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. С писмени бележки, които преповтарят
доводите в жалбата, прави искане за отмяна на наказателното постановление.
Наказващият орган Началник отдел "Контрол по републиканската
пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при
Агенция "Пътна инфраструктура", редовно уведомен, се представлява от юрк.
Г. Николов, който прави искане обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и неоснователност на доводите в жалбата излага в писмени
бележки.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от наказаното лице и при спазване на
преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН /от приложената към наказателното
постановление разписка се установява, че същото е връчено на 02.05.2023 г., а
жалбата е подадена на 09.05.2023 г., видно от датата на пощенското клеймо/.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.03.2023 г. около 15:55 часа на път II - 18 /Софийски
околовръстен път/, км. 17 + 500, в посока Чепинци - Нови Искър,
жалбоподателят Д. И. Т. управлявал МПС с четири оси с две управляеми оси
марка "Мерцедес" с рег. № хххххххххх, собственост на "хххххххххх" АД,
2
като извършвал превоз на фракция 0/63 за пътни основи.
Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите А. А. и Б. П. - и
двамата, инспектори в Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при
Агенция "Пътна инфраструктура", които изпълнявали служебните си
задължения по превенция на тежкотоварен трафик по републиканската пътна
мрежа. Свидетелите измерили теглото на пътното превозно средство с
техническо средство - везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел PW - 10, № К0200009 и ролетка № 1302/18/ (5 м.). При
измерването било констатирано, че измереното разстояние между осите е 1,
36 метра, като сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на
МПС е 29, 550 тона. За извършеното измерване с електронна везна бил
издаден Протокол за измерване на превозно средство № 28/28.03.2023 г.
Тъй като съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. допустимото максимално натоварване на оста било 19 тона, свидетелите А.
и П. изискали жалбоподателят да представи разрешително по чл. 8 ал. 2 от
Наредбата. Жалбоподателят Т. не представил такова.
Предвид горното свидетелят А. А. - главен инспектор в Дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура", съставил АУАН бл. № 0009570/28.03.2023 г., с който
повдигнал против жалбоподателя административнонаказателно обвинение за
нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от Закона за пътищата вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б.
"в" вр. чл. 8 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля Б. П. и на жалбоподателя Т..
АУАН бил предявен на въззивника Т., който го подписал, без да направи
възражения. На жалбоподателя бил връчен и препис от АУАН.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били направени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 26.04.2023 г. Виолета Асенова -
Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура", издала обжалваното Наказателно постановление №
8153/26.04.2023 г., с което на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 предл. второ от
Закона за пътищата наложила на жалбоподателя Д. Т. административно
наказание "глоба" в размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.
26 ал. 2 т. 1 б. "а" пред. второ от Закона за пътищата вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б. "в"
вр. чл. 8 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите А. А. и Б. П., както и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: разписка за
връчване на обжалваното наказателно постановление, наказателно
3
постановление № 8153/26.04.2023 г., АУАН № 9570/28.03.2023 г., протокол за
измерване на превозно средство № 28/28.03.2023 г., копие на свидетелство за
регистрация част II на МПС с рег. № хххххххххх, пътен лист №
109/28.03.2023 г., експедиционна бележка № 333110182262/28.03.2023 г.,
копие на лична карта на жалбоподателя Д. Т., заповед № РД - 11-
246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура", заповед № РД - 11-247/31.03.2022 г., също на Председателя
на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", заповед № А -
616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, ЕО - декларация за
съответствие на везна тип PW 10, фабричен номер К0200009, сертификат за
проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие, заявление № 000029-3-
33879/23.06.2021 г. за периодична проверка на електронна везна тип PW 10,
фабричен номер К0200009 и заявление за проверка № 000029-
34251/20.06.2022 г., ведно с приложения, отговор от Агенция "Пътна
инфраструктура" с изх. № 11-00-1712/04.07.2023 г., становище по отношение
на последващите проверки на техническите средства /електронни везни за
поосово измерване на маса/ на Председателя на Управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура" изх. № 93-01-2189/06.04.2021 г.,
сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка иден. № 1302/18, знаци
за премината периодична проверка на техническата изправност на везна тип
PW 10, фабричен номер К0200009.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. и П., тъй като
същите са еднопосочни, последователни, непротиворечиви, обективни и
напълно кореспондират на писмените доказателства. От показанията на
двамата свидетели се установяват както обстоятелствата, при които е
установено нарушението, така и обстоятелствата по съставяне на АУАН.
При изграждане на фактическите си изводи съдът се довери и на
писмените доказателства, тъй като същите не разкриват противоречия с
гласните доказателствени средства. От писмените доказателства се
установяват компетентността на наказващия орган и на актосъставителя,
както и техническата годност на използваните за измерването електронна
везна и ролетка.
Съдът не кредитира и изключи от доказателствената съвкупност, на
която основа изводите си по фактите, представените от наказващия орган
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 06.03.4542,
ръководство за потребителя за везна автомобилна основа тип CET 10-4 SLIM,
заявление за последваща периодична проверка на средство за измерване везна
електронна тип DFW -KR, регистрация за извършените последващи
проверки, заявление № АУ 00029-3-33882/23.06.2021 г. за електронна везна
PW - 10, K0200010, паспорт на електронна везна тип DFW -KR, фабричен
номер 118819, свидетелство за калибриране № 839А-Д-15 на ролетка идент.
номер P05, ЕС декларация за съответствие на джобни ролетки, тъй като
всички изброени се отнасят до различни технически средства, а не до тези, с
които е извършено измерването в конкретния случай, поради което съдът ги
4
намери неотносими.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Както актът за установяване на административно нарушение, така и
наказателното постановление, са издадени от компетентни административни
органи. Действително, както се позовава и въззивникът в жалбата, в чл. 36 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е предвидено, че контролът
на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция "Пътна
инфраструктура" със съдействието на съответната служба за контрол при
МВР, а разпоредбата на чл. 37 от Наредбата предвижда, че във вътрешността
на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя
и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства и съставят акт за установяване на административно нарушение,
когато се установи, че движението се извършва без разрешителното.
Материалната компетентност на органите в случаи на установяване на
нарушения на разпоредбите на Закона за пътищата обаче е предвидена в чл.
56 ЗП, където в разпоредбата на чл. 56 ал. 2 т. 1 ЗП е предвидено, че актовете
за установяване на нарушения по републиканските пътища, се съставят от
длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура", а разпоредбата на
чл. 56 ал. 3 т. 1 ЗП предвижда, че наказателните постановление за нарушения
по републиканските пътища се издават от председателя на Управителния
съвет на Агенцията или от упълномощено от него длъжностно лице от
Агенцията. Предвид горното се налага изводът, че контролът по движението
на тежки и извънгабаритни ППС по републиканската пътна мрежа се
осъществява от органите на Агенция "Пътна инфраструктура", а участието на
органите на МВР е единствено с цел съдействие, като не подменя
материалната компетентност на органите на Агенция "Пътна
инфраструктура", респективно - липсата на органи на МВР при извършване
на проверката и съставяне на АУАН по никакъв начин не сочи на извод за
липса на компетентност на органа, съставил АУАН. В случая АУАН е
съставен от свидетеля А. А. - главен инспектор в Дирекция "Анализ на риска
и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", упълномощен
да осъществява контрол по републиканската пътна мрежа, видно от Заповед
№ РД - 11-247/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на
5
Агенция "Пътна инфраструктура". Наказателното постановление е издадено
от Виолета Асенова - Началник отдел "Контрол по републиканската пътна
мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция
"Пътна инфраструктура", която видно от писменото доказателство - Заповед
№ РД - 11-246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура" и в съответствие с чл. 56 ал. 3 т. 1 ЗП е
упълномощена да издава наказателни постановления за нарушения по Закона
за пътищата.
При преценка за спазване на процедурните правила съдът намери и че
и АУАН, и НП, са издадени при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 1 и ал.
3 ЗАНН срокове.
Съдът намери, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила
и при съставяне и връчване на АУАН, който е съставен в присъствието на
свидетеля Б. П., който е присъствал и при установяване на нарушението, и в
присъствието на въззивника Т., предявен е на последния и му е връчен препис
от акта.
Не са основателни оплакванията в жалбата за нарушения на чл. 42 ал. 1
т. 4 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, съответно - в АУАН и в наказателното
постановление. Както в АУАН, така и в НП, са описани при пълна
идентичност и в пълнота всички елементи от състава на нарушението и
обстоятелствата по извършването му. Посочени са времето и мястото на
извършване на нарушението, посочена е установената сума от натоварването
на ос на двойната задвижваща ос на МПС, максимално допустимото
натоварване и констатирането превишение. Както в АУАН, така и в НП е
посочена и нарушената законова разпоредба. Действително, както сочи
жалбоподателят във въззивната жалба, при цитиране на нарушената
разпоредба в АУАН актосъставителят не е посочил конкретното предложение
на посочената като нарушена разпоредба на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" ЗП. Не се
споделят обаче оплакванията, че коментираният пропуск е ограничил
възможността на въззивника да разбере повдигнатото му
административнонаказателно обвинение - дали то касае управление на
извънгабаритно или тежко ППС без разрешително. В АУАН са описани в
пълнота всички обстоятелства от състава на нарушението, в това число е
посочено ясно, че установеното превишение се отнася до допустимото
6
натоварване на оста. Пропускът на актосъставителя на следващо място е бил
отстранен от наказващия орган по реда на чл. 53 ал. 2 ЗАНН при издаване на
обжалваното наказателно постановление, където като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" предложение второ от Закона за
пътищата, т.е. ясно и конкретно е посочено, че въззивникът е санкциониран
за управление на тежко ППС без нужното разрешително. Същевременно
съдът намира, че наказващият орган правилно е приложил предвидената в чл.
53 ал. 2 ЗАНН възможност, тъй като въпреки коментираната непълнота при
посочване на нарушената разпоредба в АУАН, по безспорен начин са били
установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Не са основателни възраженията в жалбата за неправилно посочване
на санкционната разпоредба в атакуваното наказателно постановление. В
същото е посочено, че отговорността на въззивника е ангажирана на
основание чл. 53 ал. 1 т. 2 предл. второ от Закона за пътищата, т.е. за
управление на тежко ППС без разрешение.
Предвид гореизложеното съдът намери, че в
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон.
Съгласно параграф 1 т. 8 от ДР на ЗП "специално ползване на пътищата" е и
използването на пътищата за превозването на тежки и извънгабаритни товари.
Съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от Закона за пътищата за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия. Условията и редът за движение
на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено
ползване, се определят с Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена на
основание чл. 139 ал. 3 ЗДвП. Съгласно чл. 3 т. 2 от Наредбата тежко ППС е
това, което има натоварване на ос, по-голямо от предвиденото в чл. 7 от
Наредбата. Съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. "в" от Наредбата когато разстоянието
между осите на ППС е от 1,3 м до 1, 8 м допустимото максимално
7
натоварване на оста е 19 тона. В настоящия случай видно от показанията на
свидетелите А. и П., както и от писмените доказателства - протокол за
измерване на превозно средство № 28/28.03.2023 г., е установено, че сумата
от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29, 550 тона,
поради което и управляваното от въззивника МПС се явява „тежко“ по см. на
чл. 3 т. 2 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г.
Съдът кредитира резултатите от извършеното измерване на сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС, тъй като от
писмените доказателства се установява техническата годност на използваните
в случая средства за измерване. От писмените доказателства се установява, че
използваното средство за измерване е везна тип PW 10, фабричен номер
К0200009, от четвърти клас на точност, max – 10 000 кг/20 000 кг., с
неавтоматично действие. Съгласно чл. 10в ал. 2 т. 1 от Закона за
измерванията със заповед № А – 616/11.09.2018 г. на Председателя на
ДАМТН е определена периодичност на последващите проверки на везни с
неавтоматично действие с четвърти клас на точност до 30 тона – една година.
От заявление за проверка № 000029-34251/20.06.2022 г. и от метрологичните
знаци за премината периодична проверка на техническата изправност на везна
тип PW 10, фабричен номер К0200009, се установява, че електронната везна,
с която е извършено измерването, е преминала последваща проверка на
техническата изправност към 28.03.2023 г. /предходната проверка е била през
месец юни 2022 г., важаща до месец юни 2023 г./.
Годността на средството, с което е извършено измерването, се
установява и от приетите като писмени доказателства ЕО – декларация за
съответствие (л. 39 от материалите по делото) и сертификат за проверка на ЕС
на везни с неавтоматично действие, издаден от Български институт по
метрология, от които се установява изпълнение на изискванията на Наредбата
за съществените изисквания и оценяване на съответствието на везни с
неавтоматично действие. Съгласно чл. 11 ал. 1 от Наредбата за съществените
изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие
за везните по чл. 2, т. 1, чието съответствие е било оценено съгласно
приложимата процедура за оценяване на съответствието по чл. 10, се съставя
ЕС декларация за съответствие, а разпоредбата на чл. 11 ал. 2 предвижда, че
ЕС декларацията за съответствие потвърждава, че е доказано изпълнението на
съществените изисквания, определени в приложение № 1 към същата
8
Наредба.
От писменото доказателство – сертификат за съответствие DIN 50049-
2.1 се установява, че ролетка № 1302/18/, с която е извършено измерването на
разстоянието между осите, отговаря на съществените изисквания, определени
в Приложение № 10 на Наредба за съществените изисквания и оценяване на
съответствието на средствата за измерване, и удовлетворява изискването по
чл. 23 ал. 2 от Закона за измерванията.
Доколкото управляваното от жалбоподателя Д. Т. МПС се явява
„тежко“ по см. на чл. 3 т. 2 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г., то съгласно чл.
26 ал. 2 т. 1 б. „а“ предложение второ от Закона за пътищата се касае за
специално използване на пътищата от републиканската пътна мрежа, за което
е било необходимо специално разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласно чл. 8 ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. В
случая жалбоподателят не е разполагал с такова, с което е извършил
нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" пред. второ от Закона за пътищата вр. чл.
7 ал. 1 т. 5 б. "в" вр. чл. 8 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 предл. 1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
Не са основателни възраженията във въззивната жалба, че неправилно
е определен субектът на нарушението и е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като водач на
ППС, вместо да бъде санкциониран превозвача или неговия собственик.
Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП се наказват физическите лица, нарушили
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат
извършени дейности по движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Именно като водач на моторното превозно средство, който
непосредствено извършва дейността по движение на тежкия товарен
автомобил без надлежно издадено разрешение, жалбоподателят Т. е извършил
нарушението. „Жалбоподателят е физическото лице, извършител на
нарушението по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗП. За превозвача е задължението
да осигури разрешителното по чл. 15, ал. 3 от Наредбата, но за водача тежи
задължението да осъществи превоза при спазване на изискванията на закона,
включително да разполага с издадено разрешително. Неизпълнението на това
9
задължение от страна на водача обуславя отговорността му по чл. 53, ал. 1 от
ЗП“ (решение № 4130 от 21.06.2022 Г. по адм.дело. № 3638/2022 г. на АССГ,
в същия смисъл и решение № 5690 от 11.10.2022 г. по адм.дело. № 5336/2022
г. на АССГ).
Не е основателно и следващото възражение на жалбоподателя, че в
случая отговорността му е следвало да се ангажира на основание чл. 177 ал. 3
ЗДвП. Тази норма е приложима в случаите, когато не е спазено изискването,
въведено в чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя ППС да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари,
които не представляват опасност за участниците в движението, като се
препраща към приетата на основание чл. 139, ал. 3 от ЗДвП Наредба №
11/03.07.2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Разрешителното, което се изисква по чл. 26 от Закона за пътищата, е
различно от разрешителните, които се издават по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, във
връзка с разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съобразно чл. 18, ал. 5
от Закона за пътищата специалното ползване на пътищата се извършва при
условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет - Наредба за
специално ползване на пътищата, Приета с ПМС № 179 от 04.07.2001 г.
Според § 2 ПЗР на тази наредба специалното ползване на пътищата, чрез
превозване на тежки и извънгабаритни товари, се извършва при условията и
по реда на наредбата по чл. 139 от ЗДвП.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за извършване на дейности от специалното
ползване на пътищата, без съответно разрешително за това, а не затова че
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, какъвто е съставът на нарушението по чл. 177,
ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при
форма на вината непредпазливост, тъй като е бил длъжен и е могъл да
извърши проверка преди да започне извършването на превоза дали е издадено
необходимото разрешително за осъщественото специално ползване на
10
пътищата, но не го е сторил.
Според съдебния състав нарушението не може да се преценява като
такова с по-ниска степен на обществена опасност, сравнено с други
нарушения от същия вид, предвид установеното превишаване на допустимото
натоварване с повече от десет тона.
Съгласно разпоредбата на чл. 53 ал. 1 т. 2 ЗП за движение на тежко
пътно превозно средство без разрешение, на физическото лице, извършило
нарушението, се налага административно наказание „глоба“ в размер от 1
000, 00 до 5 000, 00 лева. В случая наказващият орган е наложил на
жалбоподателя глоба в средния размер – 3 000, 00 лева, който е мотивирал с
„трайната тенденция за установяване на конкретни вредни последици от
движението на претоварени товарни автомобили по републиканските
пътища“. В случая обаче като взе предвид, че жалбоподателят до настоящия
момент не е санкциониран за идентично нарушение, съдът намери, че и
определяне на глоба в минималния предвиден размер от 1000, 00 лева би
било достатъчно за постигане на целите по чл. 12 ЗАНН. Ето защо съдът
намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено в частта
относно размера на наложената глоба, който да бъде намален до законовия
минимум от 1000, 00 лева.
При този изход на производството право на присъждане на разноски на
основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквато претенция е
заявена в съдебното заседание. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и че в производството пред районния съд е
проведено едно съдебно заседание, съдът намери, че юрисконсултското
възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
за процесуално представителство следва да е минималния размер, предвиден
в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8153/26.04.2023 г., издадено
от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция
11
"Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура", с което на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 предл. второ от Закона
за пътищата на Д. И. Т., ЕГН **********, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.
26 ал. 2 т. 1 б. "а" пред. второ от Закона за пътищата вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б. "в"
вр. чл. 8 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС В
ЧАСТТА относно размера на наложената глоба, като НАМАЛЯВА същата
на 1000, 00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Д. И. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с адрес гр. София, бул. „Македония“ № 3, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12