О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2486
02.12.2019 г., гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивна гражданска
колегия, VІ –ти граждански състав, в
закрито заседание на 02.12.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като изслуша докладваното от
съдията Виделина Куршумова в.ч.гр.дело №
2700 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от С.В.И., ЕГН: ********** с адрес: ***,
чрез пълномощника адвокат Е.И., срещу разпореждане № 98514 от 16.10.2019 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 4992 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с., имащо характер на определение, с което е
оставена без уважение молба от 15.08.2019г. от адв. Е.И. за допълване на постановеното
по делото Определение от 08.08.2019г. в частта му за разноските за сумата от
354 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ГПК.
В
частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане, имащо характер на определение, с искане за неговата отмяна и за
осъждане на заявителя в заповедното производство да заплати адвокатско
възнаграждение на осн.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Претендира се
присъждането на разноските за държавна такса.
Ответникът по частната
жалба „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
*********, чрез пълномощника си юрисконсулт Р., е депозирал отговор, с който оспорва жалбата
с искане за оставянето й без уважение и за потвърждаването на обжалвания
съдебен акт. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на
обжалване акт и е процесуално допустима. По същество съдът намира следното:
По ч.гр.д.№ 4992 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, XVII гр.с. по заявление от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
за вземания към длъжника С.В.И.. На 25.06.2019 г. е депозирано възражение по
реда на чл.414 ГПК от С.В.И., чрез пълномощника адв.Е.И., заедно с молба за
присъждането на разноските по делото и списък на разноските по чл.80 от ГПК за
адвокатски хонорар на осн.чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата с посочен размер от 354 лв. Представени са пълномощно и договор
за правна защита и съдействие от 17.06.2019 г. с договорено възнаграждение на
осн.чл.38, ал.1, т.2 Закона за
адвокатурата. Във връзка с възражението,
на заявителя е указано да предяви иск за вземането си, което не е
било изпълнено от заявителя и поради това с Определение от 08.08.2019 г.
заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
С
молба по реда на чл.248 ГПК от
15.08.2019 г. длъжникът е поискал допълване на Определението от 08.08.2019 г. в
частта за разноските досежно разноските за адвокатско възнаграждение. Молбата
по чл.248 от ГПК е своевременно депозирана, доколкото определението от 08.08.2019 г. е
подлежало на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, а същото
е връчено на длъжника на 29.08.2019 г., при което молбата е депозирана преди
изтичане на срока за обжалване.
Със
становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК заявителят е оспорил искането на длъжника
за допълване на определението в частта за разноските, както и е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за неговото
намаляване.
Заповедният
съд е оставил без уважение молбата на длъжника с правно основание чл.248 от ГПК, тъй като не е кредитирал представения договор за правна защита и съдействие като
доказателство за осъществяването на фактическия състав на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, а е приел, че липсват
доказателства за неговото осъществяване.
Настоящият
съдебен състав на ПОС намира обжалваното определение за неправилно по следните
съображения:
От приложеното заповедно производство по ч.гр.д.№ 4992 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с. е видно, че длъжникът чрез процесуалният си представител адв. Е.И. е подал възражение по чл. 414 от ГПК, както и молба за присъждане на разноски по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. Присъждането на разноски по правило е свързано със
санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в
съответното производство. В конкретния случай обезсилването на издадената
заповед за изпълнение очертава кредитора - заявител като неизправна страна,
която с действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжника в
заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици
на разноските. Длъжникът е взел участие в развилото се заповедно производство,
като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал възраженията по
чл. 414 от ГПК и своевременно е заявил претенцията си за присъждане на
направените разноски, още с подаването на възражението, като са представени и
доказателства - договор за правна защита и съдействие с
договорено възнаграждение за безплатна адвокатска помощ по.чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата. Ето защо е
налице основание за присъждане на направените разноски по силата на нормата на
чл. 78, ал. 4 от ГПК, която е общо правило и намира приложение и в заповедното
производство, доколкото в същото не са предвидени специални правила в този
смисъл.
Претендираните
разноски са за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. Въззивният съд намира за неправилни решаващите изводи на
заповедния съд, че е следвало да се ангажират доказателства за това, че С.В.И.
е материално затруднено лице. Договорът за правна защита и съдействие се сключва
между страните по облигационното отношение и е извън задължението на съда да
събира доказателства за финансовото състояние на страната. Когато е поискано
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена при
условията на чл. 38 Закона за адвокатурата адвокатска услуга, за да е същото
основателно и доказано, е достатъчно в договора за правна защита и съдействие
да е посочена конкретната хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. т. 1-3 Закона за адвокатурата, при която помощта се предоставя и този договор да е
представен по делото,
както е в случая. Страната, ползваща
безплатно адвокатска помощ, не следва да ангажира доказателства, нито съдът
може да преценява дали тя попада в категориите лица, визирани в чл. 38, ал. 1,
т. 1-3 Закона за адвокатурата и в коя от тях. (така Определение № 208 от
21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во
гр. отделение). Отговорността на задължената и осъждана за разноски страна по
делото се определя единствено от изхода по основния материалноправен спор, а не
от вътрешните отношения между адвокат и клиент.
Ето защо, предвид прекратяване на заповедното производство
и своевременното искане на длъжника за присъждане на разноските на осн.чл.38,
ал.1, т.2 Закона за адвокатурата по представения договор за
правна защита и съдействие, молбата по чл.248 ГПК се явява основателна. В
списъка на разноските адвокат Е.И., в качеството си на процесуален представител
на длъжника, е посочила като размер на адвокатското възнаграждение сумата от 354
лв. Съдът обаче не е обвързан от така посочения размер доколкото с договора за
правна защита и съдействие възнаграждението е договорено на осн.чл.38,
ал.1, т.2 Закона за адвокатурата, поради което неговият размер
следва да бъде определен от съда. При определяне на размера на адвокатското
възнаграждение следва да се има предвид, че възнаграждението за процесуалното
представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник
срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба №
1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на наредбата,
възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по
аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално
действие. За възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на
Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за
изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се
връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването и, включително за
необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи
изрично. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е подал
бланкетно възражение в утвърдения образец срещу цялото вземане. С оглед
извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението по аналогия
следва да намерят приложение предвидени в чл. 6 от Наредба № 1 възнаграждения
за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за проучване на дело с
даване на мнение по него и т. 5 за изготвяне на други молби. Тези действия на
адвоката са най-близки до действията му по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК и дължимото за
тях възнаграждение е общо в размер на 110 лв.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на ПОС
намира, че заявителят дължи заплащането
на адвокатско възнаграждение на адв.Е.И. за оказаната безплатна адвокатска
помощ на осн.чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата в размер на 110 лева.
Ето
защо, разпореждането на ПРС с характер на определение, с което е оставена без
уважение молбата за допълване на Определение от 08.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 4992 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, XVII гр.с. в частта му за разноските следва да се отмени
и същото да се допълни като на адв.Е.И. се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 110 лева за оказаната
безплатна адвокатска помощ на осн.чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата.
По
разноските: Производството относно дължимостта и размера на разноските не е
самостоятелно такова и в него не се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, в който смисъл е и константната практика на
Върховния касационен съд ( в този
смисъл Определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г.,
IV г. о., ГК, Определение № 205 от
19.12.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 4518/2018 г.).
Ето защо,
разноски в производство за разноски не се присъждат, поради което ще се остави
без уважение искането на страните за присъждането на разноски.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ разпореждане
№ 98514 от 16.10.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 4992 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, XVII гр.с., имащо
характер на определение, с което е оставена без уважение молба от 15.08.2019г. на
адв. Е.И. за допълване на Определение от
08.08.2019г. постановено по ч.гр.д.№ 4992 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, XVII гр.с в частта му за разноските с присъждането на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ГПК (посочено
в размер на 354 лв.), като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Определение от
08.08.2019г. постановено по ч.гр.д.№ 4992 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, XVII гр.с в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********,
с адрес: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, да заплати на адвокат Е.Г.И. – М. от Адвокатска колегия - Пловдив с
личен номер:*****, със съдебен адрес:***, сумата в размер на 110 лв. (сто и десет лева)
- разноски на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.