№ 122
гр. Радомир, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20251730100207 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата З. М. подала заявление до БНБ за получаване
на справка относно кредитната си задлъжнялост, от която установила, че към БНБ били
подадени данни от ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД за дължима сума към
дружеството в размер на 479,00 лева по договор за кредит от 04.07.2016 г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като вземането по договора било прехвърлено
впоследствие от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с
договор за цесия от 11.05.2017 г.
Твърди, че вземането на ответника по договора било погасено по давност, поради
което моли да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че
ищцата не дължи сумата в размер на 479,00 лева по договор за кредит от 04.07.2016 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за недопустимост на предявения иск поради липсата на правен интерес
за ищцата от предявяването му. В случай, че съдът намери иска за допустим, заявява, че
признава изцяло исковата претенция, като моли, при разпределяне отговорността за
разноските, съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и да осъди ищцата да
заплати на ответното дружество направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложената по делото справка за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ –
Централен кредитен регистър, се установява, че към БНБ са подадени данни от ответното
дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД за дължима сума от ищцата към дружеството в размер на
479,00 лева по договор за кредит от 04.07.2016 г.
С молба от 23.10.2024 г. ищцата е поискала от ответното дружество да подаде
заявление до Централен кредитен регистър за изтриване на личните ú данни във връзка със
задължение по договор за кредит от 04.07.2016 г., като в молбата е посочила, че вземането на
ответника е погасено по давност.
В отговор, с писмо с изх. № . г. ответното дружество е посочило, че въпросът за
настъпването на погасителната давност е от компетентността на съда, като в приложено по
делото становище от ответното дружество е отказано изтриването на личните данни на
ищцата както от системите на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, така и от регистрите на ЦКР към БНБ.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
Отрицателният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като
същият е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно
упражняване правото на иск. В подкрепа на допустимостта на иска следва да се изтъкне
също така, че няма изрични нормативни ограничения за начина, по който следва (или е
възможно) да се упражни правото на длъжника да се позове на изтекла давност. Така
например, разпоредбата на чл. 120 ЗЗД сочи единствено, че давността не се прилага
служебно, но не ограничава начините, по които правоимащото лице може да я релевира.
Поради това и доколкото нормативна забрана се въвежда винаги изрично, липсата на такава
по отношение на този вид искове обуславя тяхната принципна допустимост, а въпросите
дали за ищеца е налице правен интерес от иска и дали съответното право е въобще
погасяемо по давност, са предмет на конкретна преценка във всеки отделен случай. По
настоящото дело съдът намира, че спорното право (вземане) е облигационно и поради това
може да бъде погасено по давност, а ищцата има правен интерес от предявяване на такъв
иск.
По основателността:
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищцата
следва да докаже твърдението си за недължимост на сумата от 479,00 лева, като установи
факти, които изключват или погасяват спорното право, и в частност наличието на
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване
на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съобразно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В чл. 115
2
и чл. 116 ЗЗД са уредени хипотезите, в които давност не тече, както и в които давността се
прекъсва.
Както бе изяснено по-горе, между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
бил сключен договор за кредит от 04.07.2016 г., като вземането по договора е прехвърлено
впоследствие от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с
договор за цесия от 11.05.2017 г. Видно от приложената по делото справка за кредитна
задлъжнялост, издадена от БНБ – Централен кредитен регистър, ответното дружество е
подало информация до Централния кредитен регистър към БНБ за кредитната задлъжнялост
на ищцата, в която фигурира информация за задължение за усвоен кредит в размер на 479,00
лева по процесния договор за кредит, което ответникът претендира за заплащане от ищцата
по извънсъдебен ред и в петгодишния срок от крайния срок за издължаване на кредита не са
предприемани действия по принудително събиране на вземането, нито такива, които да
прекъсват или спират давността за погасяване на задължението, като последното
обстоятелство се признава изрично от ответното дружество.
Въз основа на горепосочените приети за установени факти и обстоятелства по делото
и изложените правни съображения, съдът приема, че към датата на предявяване на иска –
16.12.2024 г., процесното задължение на ищцата от 479,00 лева е погасено с изтичането на
уредената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност, което налага извод за основателност на
предявения иск.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски за внесена държавна
такса в размер на 50,00 лева, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
360,00 лева.
По отношение доводите на ответника за приложението на разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК съдът следва да посочи, че в съдебната практика на ВКС, намерила израз в
определение № 60360/08.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., ГК, IV г. о.,
определение № 276/28.06.2018 г. по гр. д. № 2402/2018 г., ГК, III г. о. и решение от 19.06.2013
г. по гр. д. № 927/2012 г., ГК, ІV г. о., се приема, че изразената готовност да се предприеме
съдебно производство, респективно длъжникът да се покани да изпълни свое погасено по
давност задължение представлява повод за предявяване на отрицателен установителен,
както и че сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, като
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съобразявайки цитираната съдебна практика, настоящият съдебен състав приема, че
не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с
извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждането на иска, като е подал
данни към Централния кредитен регистър по отношение на погасените по давност негови
вземания спрямо ищцата и впоследствие е отказал да изтрие личните данни на ищцата както
от системите на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, така и от регистрите на ЦКР към БНБ. Така
3
поведението на ответника е обусловило правния интерес на ищцата от предявяването на
отрицателния установителен иск.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, кв. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков - Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, че З. Т. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б. д., ул. „Д.“, бл. ., ет. ., ап. . не дължи на дружеството сумата в
размер на 479,00 лева (четиристотин седемдесет и девет лева) по договор за кредит от
04.07.2016 г.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Витоша“, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 6, сграда
Матрикс Тауър, ет. 6 да заплати на З. Т. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б. д., ул. „Д.“, бл.
., ет. ., ап. . сумата в размер на 410,00 лева (четиристотин и десет лева), представляваща
направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4