РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 10.05.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 432 по описа за 2018 година на
Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.124 ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ във
връзка с чл.90 ал.1 т.3 от ЗДСл.
Административното дело е
образувано по жалба на М.Д.М. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощник
адв. С.Л.-ЛАК с посочен съдебен адрес, подадена против Заповед
№ ЗЦУ-1666/13.01.2018 г. на Изпълнителния директор на Националната
агенция по приходите /НАП/.
Релевираните в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради
издаването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби, с искане да бъде отменен изцяло.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателят чрез процесуалният си представител поддържа жалбата с
искане да бъде уважена по изложените в нея доводи. Подробни съображения излага и в писмена
защита.
Ответника Изпълнителният директор на
Националната агенция по приходите /НАП/ чрез процесуалният си представител оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Развива подробни аргументи за законосъобразност на оспорената
заповед в писмена молба.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния
акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед №
ЗЦУ-1666/13.01.2018 г. на Изпълнителния директор на Националната
агенция по приходите /НАП/, с която на основание чл.92 и
чл. 90 ал.1 т.3 от ЗДСЛ, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „отлагане на повишението в ранг с една година” за
нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл,
– неизпълнение на служебни задълженияи за нарушения на чл.89 ал.2 т.5 от ЗДСл –
неспазване правилата на КПСДА.
Според
представената административна преписка във връзка с постановление от 18
декември
За
резултатите от проверката е изготвен доклад изх. № 04-19-748 от 10.09.2018 г./л.л.12-23/.
В същия е установено, че за периода от 10.12.2016 г. до 30.09.2017 г. са
достъпени данни в ИС VAT 14 и ИС „Контрол“ /достъп до дневници по ЗДДС/, по
идентификационните номера на посочените в постановлението задължени лица /ЗЛ/,
от общо 462 служители. Съгласно
т. 9 от този доклад оспорващият като старши инспектор по приходите /СИП/ в
дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Ловеч е
осъществил достъп до данни за „******“ ЕАД на 17.01.2017 г., достъпва до
дневник за продажбите за период месец
Според доклада, при анализ на осъществените
достъпвания на СИП М. в система VAT, на
посочената дата е извършвал справки за още три ЗЛ /“Елена мес“ ООД, „Ние
петрол“ ЕООД и ЗП Й.В.Й., като за нито едно от тях няма възложени
производства, с които да бъде обвързан достъпът му до данни на „******“ ЕАД. Двете
дружествата са регистрирани в други ТД и не би могло да има възложени контролни
производства за тях, а конкретно за земеделския производител, който е регистриран
на територията на ИРМ Ловеч за периода няма възложени никакви контролни
производства.
В хода на извършената
проверка е
прието, че служителят не е
имал възложени контролни производства или други служебни задачи, които да
обосновават осъществения от съшия достъп, респ. липсват доказателства, че този
достъп е в изпълнение на служебните му задължения.
Със заповед №
ЗЦУ-1354/01.10.2018 г., /подписана от П.Г. – заместник изпълнителен
директор на НАП, надлежно оправомощен да изпълнява правомощията на
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите на дата 01.10.2018
г., видно от представената заповед № ЗЦУ- 1303/25.09.2018 г./ е наредено
дисциплинарният съвет да образува дело срещу М.Д.М. във връзка с дисциплинарни
нарушения, обективирани в доклада на ръководителя на инспектората /лист 24/.
Дисциплинарния съвет е назначен със Заповед №
ЗЦУ-1045/06.08.2018г. на изпълнителния директор на НАП на основание чл.95 ал.2
от Закона за държавния служител и чл.10 ал.1 т.1 от Закона за Националната
агенция за приходите, в поименно посочения състав /л.46/.
На 06.11.2018г. оспорващият е уведомен, че срещу него
е открита процедура за ангажиране на дисциплинарна отговорност и поканен да се
запознае с материалите по решение на дисциплинарния съвет във ръзка сдоклада на
Инспектората и за изслушване на 07.11.2018г. /л.119/.
На 07.11.2018 г. на оспорващият е връчена
покана, подписана от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите да представи писмени обяснения относно извършени дисциплинарни
нарушения, обективирани в доклада на ръководителя на инспектората /л.116 гръб/.
От представения като доказателство по спора протокол от 07.11.2018 г. се
установява, че изпълнителят директор на Националната агенция за приходите е
изслушал държавния служител, като му е дадена допълнителна възможност да се
запознае с материалите по преписката /лист 117/. На 09.11.2018 г. държавният
служител е представил писмените си обяснения до изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите, в които е посочил, че от извършването на
достъпите са изминали почти две години, „ и е
много трудно по спомени да възпроизведа конкретни мотиви,
т.е. да бъда точен, пълен и ясен в истинността на предоставяната информация, с
изключение па някои житейски мотиви”, като
отбелязва, че не са му искани обяснения за “Елена мес“ ООД, „Ние петрол“ ЕООД и
ЗП Й.В.Й. /лист 103/.
С административната преписка е представено и
обяснение, дадено по електронна поща от М. до Б.Й. (служител от инспектората) от 08 февруари
В писмените обяснения от 19.03.2018г.
оспорващият, сочи, че доколкото от изпратената му справка на екселска таблица и
доколкото може да я разчете, на
17.01.2017г. в посоченото време е влизал в отчетните регистри по ЗДДС на ШЕЛ АД
за м.09.2015г., като предполага че е е в дневника за продажба, а не в дневника
да покупки, тъй като него интересувал, но ако е влязъл в дневника за покупки на
това дружество, то е било погрешка и предполага веднага след това, като е
разбрал затова е излязъл от него. Не
отрича, че може да е влизал на тази дата в отчетния регистър на
Шел АД, както и не отрича и предполага, че и друг път е влизал в отчетния
период не само на това дружество, но и на други големи и малки фирми,
занимаващи се с разпространение на горива на територията на Р.България, така и
на други територии, тъй като тази информация му е била необходима да изпълнява
служебните си задължения /л.45/.
В
писмените обяснения от 09.11.2018г., оспорващият сочи, че във връзка с доклада
от 10.09.2018г. на ръководитея на
Инспекторат на НАП, предоставя цялата преписка от водената кореспонденция по
електронен път между него и служителите от инспектората, за периода
16.01.2018г. до 19.03.2018г., която касае предоставяне на писмени обяснения
относно достъпванията му до ****** ЕАД и ОМВ България ООД. В същите изтъква, че
никога не са му изисквани обяснения за НИС Петрол ЕООД, Елена Мес ООД и ЗП Й.В.Й., с твърдения, че своевременно е предоставял
изискваните отговори, но тъй като от достъпванията на 17.01.2017г. е изминало много време, е много трудно по
спомени да възпроизведе конкретните мотиви, не може да бъде точен, пълен и ясен
в истинността на предоставената информация. Отбелязва, че никога не е
разпространявал данъчна или осигурителна информация, както и че в резултат на
извършените достъпвания не са настъпили вредни последици на описаните задължени
лица.
Посочените обяснения до инспектората са били дадени от
служителя във връзка отправено до него искане от служители на инспектората за даване на обяснения.
Направените
изводи от проверката са, че държавният служител е осъществил достъп до данни на
посоченото търговско дружество на 17.01.2017 г., достьпва до дневник за
продажбите за период м.
Според
представените по делото
доказателства на 19 октомври
Дисциплинарният съвет е взел решение №
РЦУ-169/05.11.2018 г. /л.35/, като е приел, че държавният служител е извършил
дисциплинарно нарушение, което подлежи на дисциплинарно наказание по реда на
Закона за държавния служител. Прието е, че М.Д.М. е извършил неправомерен достъп до данни на „******“
ЕАД на 17.01.2017 г., когато достъпва до дневник за продажбите за период м.
09.2015г., като файлът със всички записи за периода е експортиран в EXCEL.
При съобразяване решението на дисциплинарния съвет и
доклада на ръководителя на Инспектората на НАП е издадена оспорената в
настоящото производство заповед № ЗЦУ-1666/13.11.2018 г. на изпълнителния
директор на Националната агенция за приходите, с която на М.Д.М. е наложено
дисциплинарно наказание отлагане на повишението в ранг с една година, връчена
му срещу подпис на 26.11.2018г.
В мотивите си е посочил, че оспорващият
е извършил неправомерен достъп до данни на „******“ ЕАД на 17.01.2017 г.,
когато достъпва до дневник за продажбите за период м. 09.2015г., като файлът
със всички записи за периода е експортиран в EXCEL. Както и установеното, след
анализ на осъществените достьпвания на СИП М. в система VAT, че на посочената
дата е извършвал справки за още три ЗЛ: „Елена мес“ ООД;, „Ние петрол” ЕООД и ЗП Й.В.Й., без да има за тях
възложени производства, с които да бъде обвързан достъпът му до данни на „******”
ЕАД. С уточнението, че две от дружествата са регистрирани в други ТД и не би
могло да има възложени контролни производства за тях, а земеделският производител,
който е регистриран на територията на ИРМ Ловеч за периода няма възложени
никакви контролни производства.
Прието е, че поведението на
държавния служител е в противоречие с Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация чл. 1, чл. 2, чл. 10, ал. 2, с принципите, които са
основополагащи в тяхната служебна дейност. Посочено е че в съответствие с чл. 1
от КПСДА, служителите в държавната администрация следват поведение, което има
за цел да повиши общественото доверие в техния професионализъм и морал, както и
да издигне престижа на държавната служба. Нормата на чл. 2 регламентира, че
дейността на служителите се осъществява при спазване на принципите на
законност, лоялност, честност, безпристрастност, политическа неутралност,
отговорност и отчетност, като в зависимост от функциите, които изпълнява,
служителят осъществява действия, предлага и взема решения, водещи до
елиминиране на произвола и укрепване на доверието в държавните институции.
Прието е, че държавният
служител не е изпълнил служебни задължения, произтичащи от чл. 9.3.1 от
„Политика по информационна сигурност на Националната агенция за приходите
(утвърдена със заповед № ЗЦУ-733/17.06.2016 г. на изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите).
Пред вид горното за извършено дисциплинарното
нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 5 от Закона за държавния служител – неспазване на
правилата на КПСДА и на чл. 89 ал. 2 т. 1 от Закона за
държавния служител – неизпълнение на служебни задължения и на основание чл. 92
и чл. 90 ал. 1 т. 3 от Закона за държавния служител на М. е наложено
дисциплинарно наказание отлагане на повишението в ранг с една година.
Между страните по делото няма спор, а и от
доказателствата по делото се установява, че със заповед № 97/18.05.2009 г. на
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, оспорващият
е назначен на длъжността инспектор по приходите, а със заповед
№18.45/23.02.2012 г. е преназначен на длъжността старши инспектор по приходите,
сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Ловеч,
като за посочената длъжност е представена длъжностна характеристика, връчена на
оспорващият на дата 03.05.2010г. на л.л.62-63/. След отправено предизвестие от
негова страна, служебното му правоотношение с НАП е прекратено, считано от
11.01.2019 г., на основание чл. 105 ал. 1 т. 1 от ЗДСл. Според кадровата
справка на лист 67 от делото, за времето, през което М. е заемал държавна
служба от 01.06.2009г. до 11.01.2019 г. не е награждаван с отличия по реда на
ЗДСл и има наложено едно дисциплинарно наказание, което е с процесната заповед.
От страна на ответника, по делото е
представено Решение №269 от 11.05.2017 година на Министерски съвет, установяващо
назначаването на Г.П.Д. за
изпълнителен директор на НАП /л.68/. Както и Заповед № ЗЦУ- 1303/25.09.2018 г.
на изпълнителния директора на НАП, с която е оправомощен П.Л.Д. – заместник
изпълнителен директор на НАП за периода от 27.09.2018г. до 01.10.2018г., вкл.
да упражнява предвидените от закона правомощия на изпълнителния директор на
НАП.
Приложени са Правила за правата и
задълженията на потребителите, ползващи информационни активи в НАП, утвърдени
със заповед № 733/17.06.2016 г. и декларация от М.Д.М., подписана на 07.07.2016
г., че същият е запознат с тези правила. Както и декларация от М.Д.М.,
подписана на 05.07.2013 г., във връзка с чл. 7, ал 5 от Наредба № 1/30.01.2013
г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид
защита; Политика по информационна сигурност на НАП, утвърдена с приложената
заповед № ЗЦУ-733/17.06.2016 г. на изпълнителния директор на НАП; указателно
писмо, изх. № 26-А-37#14/18.07.2016 г. на изпълнителния директор на НАП; списък
на служители от ТД на НАП Велико Търново, ИРМ - Ловеч, отдел „Ревизии“,
запознати с указание, № 26-A-37# 14/18.07.2016 г. на изпълнителния директор на
НАП относно неправомерно обработване на защитена информация от служители на НАП
/Архимед вх. № 8429/18.07.2016 г./, от който е видно, че М.М. - СИП, е запознат
със същото на 19.07.2016 година.
Според представените по делото
писмени доказателства, държавният служител е запознат със своите задължения по
опазване на информацията на НАП, съответно за забраната за нейното достъпване
за цели, различни от изпълнение на служебните му задължения.
С приложената
заповед № ЗЦУ-733 от
17.06.2016 г. на изпълнителния
директор на НАП, са утвърдени правила и политики за мрежова и информационна
сигурност, вкл. Политика по информационна сигурност на НАП и др. - видно от
разпечатка от деловодна система „Архимед“, заповедта е заведена в деловодната
система под ВхК-7093/17.06.2016 г., в 17:24:18 ч. и е насочена към служителя М.Д.М.
на 27.06.2016 г., в 9:03:39 часа, въз основа на резолюция „За предприемане на
действия по компетентност за сведение и изпълнение от всички служители, считано
от 17.06.2016 г. Според указателно писмо, изх. № 26-А-37#14/18.07.2016 г. на
изпълнителния директор на НА И относно неправомерно обработване на защитена
информация от служители на НАП /Архимед вх. № 8429/18.07.2016 г./ - видно от
списък на служители от ТД на НАП Велико Търново, ИРМ - Ловеч, отдел „Ревизии“,
М.М. - СИП, е запознат със същото на 19.07.2016 година. С писмо, изх. №
5213/12.06.2017 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново във връзка с
неправомерно обработване на защитена информация - видно от списъка на служителите
от ИРМ - Ловеч за запознаване с писмото, М.М. е запознат със същото на
13.06.2017 г.. С наличната по делото декларация от М.Д.М., подписана на
07.07.2016 г., същият декларира, че е запознат с Правилата за правата и
задълженията на потребителите, ползващи информационни активи в НАП, утвърдени
със заповед № 733/17.06.2016 г., декларация от М.Д.М., подписана на 05.07.2013
г., във връзка с чл. 7, ал 5 от Наредба № 1/30.01.2013 г. за минималното ниво
на технически и организационни мерки и допустимия вид защита и др.
Съгласно приложената по делото
длъжностна характеристика, връчена на служителя на 03.05.2010 г., една от
областите на дейност е да извършва ревизии съгласно утвърдените процедури и инструкции
и данъчно-осигурителното законодателство, а част от изискваните „Умения и
компетентности“ е, със служебното си поведение, както и в личните си
взаимоотношения да съблюдава етичните норми, обществения престиж и опазване
доброто име на организацията.
Представените с административната преписка
писмени доказателства и тези,
събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на
основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
За изясняване на спора от фактическа страна са събрани
гласни доказателства. От показанията на
разпитаната по делото като свидетелка К.Г.Д., се установява, че е старши инспектор отдел
„Вътрешно административен контрол“, звено „Инспекторат“ на Националната агенция
за приходите и като такава е участвала в проверката, възложена във връзка с
прокурорското постановление и установила процесното нарушение. Свидетелката
установява, че от оспорващия са изискани писмени обяснения, като са провеждани
неколкократно телефонни разговори с него, тъй като към него са отправени две
искания за представяне на писмени документи и обяснение, както и един имейл, с
който му искали конкретика за
осъществените от него достъпвания - влизането на тези програмни продукти и
конкретно данни за едно дружество и за една дата. Според свидетелката достъпването
е в програмния продукт ВАТ 14 и на 17.01.2017 година е датата на достъпване в
дневниците за продажба, които са експортирани в Excel формат. Настояването от
страна на проверяващите била оспорващият да обясни този достъп, с кое негово контролно
производство е, тъй като е в отдел „Ревизии“ и му биват възлагани контролни
производства. Още на първото искане същият
отговорил, че не може да си спомни. Свидетелката установява, че контролните
производства на всеки един служител, който е в отдел „Дирекция контрол“ биват
възлагани в определен програмен продукт ИС Контрол и там всеки един служител
има достъп да си провери всяко едно свое производство във времето назад, всяко
едно действие, което е извършил в процеса на осъществяване на контролното
производство и остава видно като следа, като фактология и оспорващият като
служител би могъл да направи такава справка и да ги уведоми. Сочи, че
оспорващият е имал текущи в този период от време шест ревизионни производства и
една насрещна проверка. Излага, че нерегламентираното влизане било за конкретно
дружество, което не е регистрирано на територията на офис град Ловеч, т.е за
това конкретно дружество той не може да има възложено конкретно контролно
производство, тъй като е извън територията на град Ловеч и извън
компетентността на дирекцията.
Според свидетелката няколко пъти са искали обяснения
от оспорващият за дружеството „******“ АД, чиято основна дейност са горива. Установява,
че е допустимо в ревизионно производство, в което е ангажиран служителя, в
случая М. да достъпва информация за фактури за горива свързани с контрагенти на
проверяваните от него дружества И тяхната цел именно била, да каже в кое точно
производство се среща контрагента „******“, по каква причина е достъпил
информация за „******“, защото целта на
производството би могла да бъде именно такава: да се анализират тези сделки с
тези петролни дружества. Настоявали да си спомни дали е имал ревизионни
производства свързани с транспорт. Освен официалната с документи и имейл имали
и няколко телефонни разговори, в които изисквали от този служител да си спомни
конкретно по кое производство е свързан достъпът му до „******“, тъй като от
тях се искало да дадат конкретика. Молили го да си погледне дали е имал
производства свързани с транспортни фирми, които биха използвали горива, във
връзка с дейността си, и съответно „******“ да е контрагент на ревизираното
дружество, но такъв отговор не получили.
Сочи, че в хода на проверката, която извършили при големия заложен обем от 600
служители, няма как да извършат конкретно на всеки служител анализ на всяко
едно от производствата му, включително и неговите контрагенти. Това означавало
напрактика да направят почти ревизионно производство, за да установят е ли е
бил контрагент „******“ на дадено дружество, което е било възложено като
контролно производство на М.. Служителите, които извършват ревизионно
производство разполагат с оперативна самостоятелност да преценят, какви
действия да предприемат съобразно законовите норми в процеса на извършване на
ревизионно производство. Установява,
че в рамките на оперативната самостоятелност на служителя, работещ в контролно
производство, той може да извърши справка, за да прецени за себе си дали да
предприеме последващи действия спрямо анализирания контрагент, който може да не
е проверяваното дружество, но да е контрагент на проверяваното дружество.
Посочва, че свалянето на външно устройство на получената информация от
табличния вид Excel, не може да бъде установена.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, като непротиворечиви
и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още
повече, че същата е поела наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма данни
по делото за нейната заинтересованост от изхода му.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
Жалбата е редовна и от външна страна
отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Същата е подписана,
подадена е в предвидения
по чл.149 ал.1 от АПК, във вр. с чл.124 ал.1 от ЗДСл срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита, пред
родово и местно компетентния съд да я разгледа административен съд. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.124 от ЗДСЛ, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
В
съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган - Изпълнителния директор на НАП, назначен с Решение № 269 от 11.05.2017
година на Министерски съвет /на л.68/, който има качеството на орган по назначаването по
смисъла на чл. 92 ал. 1 от Закона за държавния служител
/ЗДСл/, във вр. с чл.13 ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите, в
границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно
чл.13 а ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите, действал в кръга на предоставените му правомощия и упражняващ дисциплинарната
власт по отношение на служителя.
В съответствие с чл. 13 ал. 1 от Закона за Националната агенция за
приходите изпълнителния директор на НАП упражнява функциите на орган по назначаването по
отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите,
работещи по трудово правоотношение, в администрацията на агенцията, а според
чл.13 а ал.1 от същия закон дисциплинарните наказания на държавните служители в
агенцията се налагат от органа по назначаването, а на служителите, заемащи
длъжност по трудово правоотношение - от техния работодател.
Изпълнени са изискванията за форма, но не и тези за съдържание на акта
за налагане на дисциплинарно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 97 ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед,
в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; служебните
задължения, които са били виновно нарушени, видът и размерът на наказанието и
правното основание за налагането му.
Оспореният акт е съставен в предвидената от закона писмена форма и
съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 97 ал. 1 от ЗДСл, но
посоченото в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение не е
достатъчно ясно и прецизно, няма описание на
служебните задължения, които са били виновно нарушени, като липсва съответствие между фактическите
обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби.
В обстоятелствената част на оспорената заповед дисциплинар нонаказващия орган с твърдения,
че оспорващият „не е
изпълнил свои служебни задължения, произтичащи от утвърдената със заповед №
ЗЦУ-733/17.06.2016г. на изпълнителния директор на НАП „Политика по
информационната сигурност на НАП“ е
приел, че осъществил деяние по чл. 89 ал.2 т.1 от ЗДСл, без да е посочено
съответното служебно задължение на държавния служител, което да му е възложено
нормативно или с длъжностната му характеристика, което той да не е изпълнил, с
изискващата се конкретика пред вид състава на дисциплинарното нарушение,
предполагащ извършването му в съответната проявна форма - чрез „действие“ или
„бездействие“. В случаят не са посочени конкретни действия или бездействия на жалбоподателят, с които той не е
изпълнил служебните си задължения. При което няма формулирано неизпълнение на служебни
задължения от служителя, така както е квалифицирано нарушението по чл. 89 ал. 2
т. 1 от ЗДСл. При това приетото от ДНО за доказано от служителя нарушение на специалните нормативни актове сочи към
извършено нарушение на чл.89 ал.2 т. 3 от ЗДСл -„неспазване кръга на служебните
правомощия“ от държавния служител. Така констатираните процесуални нарушения
при наличната неяснота ограничават правото на наказаното лице да организира
адекватно своята защита. В този смисъл ангажираната правна норма е
несъответна, а посочените като фактически основания за издаване на заповедта
– обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти, не
обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна
поведение.
Отделно, в атакуваната заповед,
не са изложени съображения за формата на вината, не са изследвани в пълнота
обстоятелствата, при които е извършено деянието, не е обсъдено цялостното
поведение на жалбоподателят, т.е. цялостната негова дейност в системата на НАП. Липсват мотиви и относно последиците от деянието.
Налице е и неизпълнение от ДНО на задължението при определяне на вида и размера
на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите
вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба.
При проверката
доколко Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена в съответствие с административно-производствените правила, съдът съобрази следното:
Спазването на тези правила е свързано със задълженията на дисциплинарно-наказващия
орган преди налагането на дисциплинарното наказание, съобразно нормата на чл.
93 ал. 1 от Закона за държавния служител, да изслуша държавния служител и да
приеме писмените му обяснения. Съгласно посочения текст дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и
оцени посочените от него доказателства. От събраните по делото доказателства се
установява, че на 07.11.2018 г. на оспорващият е връчена покана (подписана от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите) да представи
писмени обяснения относно извършени дисциплинарни нарушения, обективирани в
доклада на ръководителя на инспектората. От представения като доказателство по
спора протокол от 07.11.2018 г. се установява, че изпълнителят директор на
Националната агенция за приходите е изслушал държавния служител, като му е
дадена допълнителна възможност да се запознае с материалите по преписката. На 09.11.2018
г. държавният служител е представил писмените си обяснения до изпълнителния
директор на Националната агенция за приходите.
Изслушването на държавния служител е било
документирано в протокол за проведено изслушване на основание чл. 93, ал. 1 от
Закона за държавния служител, от който се установява, че служителят е бил
изслушан от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите на 7
ноември
Относно процедурата пред дисциплинарния съвет, съдът съобрази следното: Спазени са изискванията на чл. 95 от
Закона за държавния служител (създаден е дисциплинарен съвет в състав от трима
до седем редовни и двама резервни членове, които са държавни служители, като
най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет е с юридическо
образование, дисциплинарният съвет се назначава от органа по назначаването за
срок три години, в заповедта за назначаването са определени председателят и
заместник-председателят, както и правилата за работа на съвета, дисциплинарният
съвет е разгледал дисциплинарното дело в състав от всички редовни членове на
съвета). От събраните по делото доказателства се установява, че със заповед №
ЗЦУ-1354/01.10.2018 г., издадена от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите е наредено
дисциплинарният съвет да образува дело срещу държавния служител М. във връзка с
дисциплинарни нарушения, обективирани в доклад от ръководителя на инспектората,
като дисциплинарният съвет следва да разгледа дисциплинарното дело и да
представи на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите свое
решение, в сроковете по чл. 96, ал. 4 от Закона за държавния служител (по този
начин е налице и спазването на т. 2.1 от заповед № ЗЦУ-1045/06.08.2018 г., с
която се определят и правилата за работа на дисциплинарния съвет). Становището
на дисциплинарния съвет е обективирано в решение № РЦУ-169/05.11.2018 г., с
което дисциплинарният съвет решава, че държавният служител е извършил
дисциплинарни нарушения, които подлежат на дисциплинарно наказание по реда на
Закона за държавния служител (решението е подписано от председателя и
останалите шестима членове на дисциплинарния съвет). Членовете на
дисциплинарния съвет са назначени със заповед № ЗЦУ-1045/06.08.2018 г.,
издадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (на
л.46).
В съответствие с чл. 96 ал. 1 от Закона за държавния служител, преди да наложи дисциплинарно наказание по
чл. 90, ал. 1, т.5 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е взел становището на
дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане.
Не е спазена обаче нормата на
чл.96 ал.2 от Закона за
държавния служител, дисциплинарният съвет, доколкото,
дисциплинарният съвет е не е изяснил в пълнота фактите и обстоятелствата по извършеното
нарушение (обстоятелство, което се установява от съдържанието на протокола от
заседанието на дисциплинарния съвет). Не е установил, че достъпваната от служителя информация е била използвана
от него за други цели, несвързани със служебните му задължения, като не е издирил и посочил конкретни данни относно
проверяваните и ревизирани от служителя лица, техните контрагенти и клиенти.
Решението на дисциплинарния съвет е в съответствие с
чл. 96 ал. 3 от Закона за държавния служител - съдържа становище относно
наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и
размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание.
Дисциплинарно
наказание е наложено в нормативно определените срокове, в които органът може да
ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. В разглеждания случай,
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 13 ноември
В практиката на съдилищата и на ВАС се
приема, че нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички
материали по дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния
съвет бъдат предоставени на административния орган и от този момент
дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено ли е
дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира
волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. В този
смисъл е решение № 3325/25.03.2015 г. по адм.д. № 6911/2014 г. на ВАС, V
отделение, решение № 13422/16.10.2013 г. по адм.д. № 2092/2013 г. на ВАС, V
отделение и др.
С текста на чл. 13а ал. 2 от Закона за Националната агенция за
приходите, който като специален намира приложение в процесния случай, законодателят е въвел по-дълъг срок за
наказание, считано от датата на неговото извършване, а именно двугодишен, при
което се явяват неоснователни доводите в писмената защита на оспорващият, че
процесното е наложено извън законоустановеният срок.
Дисциплинарнонаказващият
орган реално не е обсъдил дадените обяснения в оспорения акт. Този пропуск
съставлява нарушение на специалните административно производствените правила,
което не може да се санира, тъй като тези възражения следва да са предмет на
обсъждане в заповедта за налагане на наказание. Видно от обясненията, не
опровергават изложеното в оспорената заповед относно вида и характера на
нарушението, но съдържа обективни факти относно причините за достъпа, свързан с
необходимата преценка за изпълнение на служебните задължения на оспорващият
като старши инспектор по приходите, наред с данните, че през м.01.2017г. е
работил едновременно по шест ревизионни производства / три от тях на земеделски
производител, две фирми-едната се занимава с продажба на канцеларски материали
и офис оборудване, а другата с производство и продажба на едро и дребно на
вафли, и по всяко е могло да му бъде необходима информация /на л.45/.
В случаят формално е спазено изискването за изслушване, каквото е
направено на 07.11.2018г. и за даване на писмени обяснения, като обясненията са дадени от оспорващият на 09.11.2018г., но същите не са обсъдени, а само формално са отразени
при изписване на правните разпоредби, послужили за налагане на дисциплинарното
наказание. Следва да се отбележи, че смисълът
на разпоредбата на чл.93 от ЗДСл е да осигури възможност на дисциплинарно наказващият
орган /ДНО/ да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и
да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин
формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно
предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази
становището си по случая, да обясни поведението си и да представи
доказателства. В този смисъл е съдебната практика на ВАС.
Според доказателствата по преписката дисциплинарно
наказващият орган формално е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 93 ал. 1 от ЗДСл
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша и да приеме писмените обяснения на държавния служител. На
оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по
дисциплинарното производство, както и да представи допълнителни обяснения или
възражения.
Преди да бъде наложено дисциплинарното наказание,
органът е запознал жалбоподателя с изготвеният доклад на Инспектората и предложение за наказание и му е дал възможност да
представи писмени обяснения и възражения, приел е писмените му обяснения, и е изслушал служителя. В депозираните обяснения от 09.11.2018г. служителят не е посочил доказателства, които иска
да бъдат събрани, но
е изтъкнал обстоятелства, които не са съобразени. Според съдържанието им описва действията си по извършеният достъп, като сочи, че във връзка с доклада от
10.09.2018г. на ръководитея на
Инспекторат на НАП, предоставя цялата преписка от водената кореспонденция по
електронен път между него и служителите от инспектората, за периода
16.01.2018г. до 19.03.2018г., която касае предоставяне на писмени обяснения
относно достъпванията му до ****** ЕАД и ОМВ България ООД. В същите изтъква, че
никога не са му изисквани обяснения за НИС Петрол ЕООД, Елена Мес ООД и ЗП Й.В.Й., с твърдения, че
своевременно е предоставял изискваните отговори, но тъй като от достъпванията
на 17.01.2017г. е изминало много време, е много трудно по спомени да
възпроизведе конкретните мотиви, не може да бъде точен, пълен и ясен в
истинността на предоставената информация. Отбелязва, че никога не е
разпространявал данъчна или осигурителна информация, както и че в резултат на
извършените достъпвания не са настъпили вредни последици на описаните задължени
лица.
В писмените обяснения от 19.03.2018г. оспорващият,
сочи, че доколкото от изпратената му справка на екселска таблица и доколкото
може да я разчете, на 17.01.2017г. в
посоченото време е влизал в отчетните регистри по ЗДДС на ШЕЛ АД за
м.09.2015г., като предполага че е е в дневника за продажба, а не в дневника да
покупки, тъй като него интересувал, но ако е влязъл в дневника за покупки на
това дружество, то е било погрешка и предполага веднага след това, като е
разбрал затова е излязъл от него. Не
отрича, че е влизал на тази дата в отчетния регистър на Шел АД, както и не
отрича и предполага , че и друг път е влизал в отчетния период не само на това
дружество, но и на други големи и малки фирми, занимаващи се с разпространение
на горива на територията на Р.България, така и на други територии, тъй като
тази информация му е била необходима да изпълнява служебните си задължения.
В разглеждания случай
дисциплинарнонаказващият орган /ДНО/ е допуснал съществено нарушение на чл.93 ал.1 от ЗДСл, като не е
изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства - не е обсъдено
кадровото досие на лицето, т.е. цялостната негова дейност в системата на НАП, липсват мотиви и относно последиците от деянието,
както и неизпълнение от ДНО задължението при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите
вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба /при
данните, че за
дългогодишната си служба няма други наложени наказания, освен процесното/. Размерът и видът
на наложеното наказание също подлежи на проверка от съда и при липса на
конкретни обстоятелства, които го обосновават съда не може да извърши такава. Наказанието отлагане на
повишението в ранг с една година по чл.90 ал.1 т.3 от ЗДСЛ систематично е
подредено в чл.90 ал.1 от ЗДСЛ след наказанията „забележка“ и „порицание“,
поради което остава неясен подхода на ДНО да наложи именно това наказание,
поради което липсата на мотиви относно цялостното служебно поведение на
служителя по време на службата по чл. 91 ал.1 от ЗДСл е съществено нарушение. Липсата
на мотиви относно вида на наказанието затруднява съдебната защита на
жалбоподателя и съдебният контрол, и представлява основание за отмяна по чл.
146 т. 3 от АПК.
Нормата на чл. 91 ал. 1 от ЗДСл въвежда императивно изискване при определяне на вида
и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината /която е от значение за индивидуализацията на
наказанието/ и цялостното служебн поведение на държавния служител по време на
службата, които в случая не са изпълнени.
Съвкупната преценка на приобщените по делото
доказателства обуславя извода, че оспорената заповед е издадена и в
несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Не се установява с
доказателствата по делото и неизпълнение на произтичащите от служебното
правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно да не несъответства на правнодължимото поведение на
служителя.
Дисциплинарната отговорност на служителите
на НАП се реализира в рамките на дисциплинарно
производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се
налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения
са дефинирани в чл.89 ал.2 от ЗДСл.
За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно
извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение
на държавен служител. Дисциплинарната отговорност по глава пета раздел втори от ЗДСл е лична и виновна отговорност и за да бъде наложено
дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на НАП, следва административният орган да докаже, че той
виновно /умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и
самонадеяност/ е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно
нарушение по някоя от хипотезите на чл.89 ал.2
от ЗДСл. Следователно нарушение на служебната
дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното
правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно
несъответства на правнодължимото поведение на служителя, каквото в случая не е
налице.
Според съдържанието на
оспорения административен акт жалбоподателят
неправомерно е достъпил информация информация от масивите на НАП, която
не му е била необходимо по повод извършваната от него работа. Безспорно се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че към момента
на извършване на деянието м.01.2017г. оспорващият е работил едновременно по
шест ревизионни производства и една насрещна проверка, като в оспорената заповед не се споменават нито лицата, които са
били ревизирани, нито проверяваните от него. Безспорно проверяваните и
ревизирани лица са имали контрагенти, които също подлежат на проверка и анализ
по силата на оперативната самостоятелност на ревизиращия ги служител. За да прецени
необходимо ли е да се извършват насрещни проверки, служителят има достъп до
информационните масиви на НАП относно контрагентите на ревизираните и проверяваните.
В процесната заповед се посочва само, че две от
дружествата, за които е осъществен достъп, са регистрирани в други ТД и не би
могло да има възложени контролни производства за тях, но не се коментират
възможни насрещни проверки, изисквания на данни от трети лица и т.н.
Според събраните гласни
доказателства и предвид спецификата на заеманата длъжност служителите, които
извършват ревизионно производство разполагат с оперативна самостоятелност да
преценят, какви действия да предприемат съобразно законовите норми в процеса на
извършване на ревизионно производство. Според показанията на св.Д. първото,
което следва да извършат служителите е да направят именно анализ на дневниците
за покупки и продажби, при което биха могли за даден пряк контрагент на
ревизираното дружество, на този контрагент да направят анализи на неговите
предходни контрагенти. Така наречения анализ по веригата, като могат да
преценят, че не за всеки контрагент следва да бъде инициирана насрещна
проверка. Следва да се отчете, че в случая достъпената информация е от дневника
за продажби на ****** ЕАД, при което не се изключва обстоятелството достъпът да
е във връзка с извършените от служителя шест ревизионни производства или с
насрещната проверка, но тъй като ДНО не
е събрал такива доказателства не може да се приеме по категоричен и безпорен
начин, че достъпената информация не е за целите на служебните задължения,
респективно е нерегламентиран, за да се търси от него вина за нейното достъпване. Защото може
да няма възложени контролни производства на посочените в процесната заповед ЗЛ,
но същите може да са контрагенти или клиенти на възложените му и проверявани от
него ЗЛ по шестте ревизионнни производства и насрещната проверка. Поради което субективният
елемент от състава на дисциплинарно нарушение, предполагащо същото да е извършено виновно не се доказва със
събраните по делото доказателства,
по безспорен и категоричен начин.
В подкрепа на това са показанията на
същата свидетелка, според които буквално цитирано: „ако по дадено контролно
производство на служителя М. в случая е пуснал насрещна проверка на „******“,
ние щяхме да го видим и нямаше да се налага да искаме писмени обяснения. Но
когато няма такива инициирани проверки в хода на контролното производство, но
дадено дружество е контрагент на ревизирано дружество, то тогава може да е била
направена проверка по дневниците до колкото да се получи информация. Именно
такава беше целта ни, да се каже, къде „******“ е била контрагент“. Според
свидетелката, няма пречка служителят да е направил справка, анализ, която да
няма документално отражение в контролното производство, като няма спор, че в
рамките на оперативната самостоятелност на служителя работещ в контролно
производство, той може да извърши справка, за да прецени за себе си дали да
предприеме последващи действия спрямо анализирания контрагент, който може да не
е проверяваното дружество, но да е контрагент на проверяваното дружество. Освен
това посочва, че свалянето на външно устройство на получената информация от
табличния вид Excel, не може да бъде установена.
Ответникът не представя по делото безпорни
доказателства, че оспорващият неправомерно е достъпвал посочените в заповедта
данни. Приложената в тази връзка таблица
е с неясно съдържание и не може да се установи какви действия е извършвал М..
Освен това, ДНО не е изпълнил задължението си да докаже с положителни факти, че
достъпваната от служителя информация е била използвана от него за други цели,
несвързани със служебните му задължения, като не е издирил и посочил конкретни данни относно
проверяваните и ревизирани от служителя лица, техните контрагенти и клиенти. Вместо това е разчитал в хода на проверката самият служител да заяви за какво му е била необходима
достъпваната от него информация, вкл. чрез провеждани със служителя и телефонни
разговори за представяне на конкретни данни дали е имал производства свързани
с транспортни фирми, които биха използвали горива, във връзка с дейността си, и
съответно „******“ да е контрагент на ревизираното дружество. Още повече, достъпваната
информация е по отношение на търговското дружество „******“ ЕАД с предмет на
дейност доставка и продажба на горива, което дружество има за свои контрагенти
почти всички търговци. За нуждите на съответното ревизионното производство е следвало да се проследят по веригата всички търговци, за да се
установи правомерно ли е ползван ДДС кредит, следва ли да се признаят за
данъчни цели разходите на проверяваните лица и т.н. В дисциплинарното
проиводство наказващият орган следва да установи и докаже, че достъпванията са
извършвани не при или по повод служебните задължения на служителя, а не той да
доказва обратното, като вината му не се предполага. Доказателствената тежест на извършването на
дисциплинарното нарушение е задължение на органа по назначаването, а не
служителят да оборва, че не е извършил такова. Дисциплинарноразследващият и дисциплинарнонаказващият
орган не са извършили всички процесуални действия, за да установят и докажат
дисциплинарното нарушение.
В оспорената заповед се твърди, че държавният служител
не е спазил изискването на чл. 10, ал. 2 от КПСДА, съгласно който документите и
данните в държавната администрация могат да се използват от служителя само за
изпълнение на служебните му задължения, при спазване на правилата за защита на
информацията. От събраните по делото доказателства не се доказва по безпорен и
категоричен начин оспорващият да е достъпвал до информационния масив на НАП на
посочената дата извън изпълнението му на служебните задължения и в нарушение
правилата за защита на информацията, както бе изтъкнато по-горе в мотивите на
настоящото. Наред с това, в оспорената
заповед няма каквито и да било доказателства и твърдения
достъпваните от служителя данни да са използвани.
В конкретния случай липсва фактически и правно
обосновано обвинение за конкретно виновно поведение от страна на М.,
сочещо неправомерен достъп.
Относно ангажираният в заповедта текст на чл. 9.3.1.
от Политиката по информационна сигурност на НАП, доколкото не представлява
правна норма, съблюдаването на която да е скрепено с дисциплинарна отговорност,
касае осигуряването на достъп до информацията на НАП, което се осъществява по
установени от Агенцията правила и от нейни органи, но не установява ограничения
за служителите и не установява забранителна норма на поведение, която да е
нарушена от жалбоподателят. В този смисъл не се установява нарушение на
посочения текст, достъпът се осигурява от НАП, т.е. служителя е достъпвал
данните по въведен от НАП ред, без да е установено неправомерно достъпване извън
регламентираните от НАП правила, и извън служебните му задължения.
Анализа на доказателственият
материал по делото налага извода, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е
безспорно и категорично доказано, поради което заповедта противоречи и на
материално-правните разпоредби за ангажиране на дисциплинарна отговорност на
държавния служител.
Оспорената заповед е издадена и
в несъответствие с целта на закона, който изисква дисциплинарно наказание да
бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено от
служителя, а в случая по изложените мотиви твърдяното нарушение не е налице.
Наред с това, поради констатираната по-горе липса на мотиви относно преценката
на цялостното поведение при определяне вида и размера на дисциплинарното
наказание дисциплинарнонаказващият орган е нарушил принципа за съразмерност и е
постановил несъответен на целта на закона акт - незаконосъобразност по чл.146
т.5 от АПК.
В йерархията по чл.90 от ЗДСл наказанието „отлагане на повишението в ранг с една година“ е на трето
място и изборът да бъде наложено именно това наказание следва да е мотивиран. Както се посочи по-горе
наказанието по чл.90 ал.1 т.3 от ЗДСЛ систематично е подредено в чл.90 ал.1 от
ЗДСЛ след „забележка“ и „порицание“, поради което остава неясен подхода на ДНО да
наложи именно това наказание.
По изложените съображения
настоящият състав на АдмС Ловеч намира, че жалбата на М. е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваната
заповед е валиден административен акт, но е издаден в нарушение на специалните
административнопроизводствени правила, в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с неговата цел, поради което е незаконосъобразен и същият следва
да бъде отменен на основание чл. 146 т. 2 т. 3 т. 4 и т. 5 от АПК.
При този изход на спора основателна е претенцията на
жалбоподателят за разноски, като за него те представляват договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно представения на л.5 от делото договор за правна защита и
съдействие № 0000029246 от 10.12.2018 г.
Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2,
предложение второ и чл.143 ал.1 от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗЦУ-1666 от 13.01.2018 година на Изпълнителния
директор на Националната агенция по приходите /НАП/, с която на М.Д.М. е наложено дисциплинарно наказание „отлагане на
повишението в ранг с една година”,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Националната
агенция по приходите с административен адрес: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 52, да
заплати на М.Д.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: