№ 265
гр. Стара Загора, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Момчилова
при участието на секретаря Нели П. Г.ева
като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно
наказателно дело № 20255530200348 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Г. П. П. чрез процесуалния си представител адвокат М. Т. от АК –
Стара Загора, против НП № 24-1228- 003791/18.09.2024 г., издадено от
Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция” - Стара
Загора, с което за нарушаване нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200,00 лева, както и на основание чл. 181, т.1 от
ЗДвП административно наказание "Глоба" в размер на 50.00 лева за
извършено нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Сочат се
подробни съображения в тази връзка, като се прави искане същото да бъде
отменено. В съдебно заседание жалбоподателят изпраща представител, който
е депозирал и допълнително писмено становище, в което заявява, че поддържа
подадената жалба и моли съда да я уважи, като претендира направените в хода
на производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара Загора моли съда да потвърди
обжалваното НП. С писмено становище от гл.юрисконсулт С.Р моли съда да
потвърди обжалваното НП. Претендира направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
изцяло законосъобразността на обжалвания електронен фиш, намери за
установено следното:
1
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.
На 16.08.2024 година, в 16:11 часа, в град Стара Загора, по ул. Христо
Ботев до № 11 в посока запад Г. П. П. с ЕГН ********** управлявал лек
автомобил „Сеат, модел „ Ибиза“ с рег. № ****, негова собственост, като МПС
не е представено на ГТП. МПС е с неизправно шумозаглушително устройство
на изпускателната система – липсва задно гърне.
На въззивника била извършена проверка от свидетелите Д. Н. и И. К.,
които са извършвали проверка на ул. „Христо Ботев“. Жалбоподателят
преминал покрай тях с процесният автомобил, който привлякъл вниманието
на органите на реда,тъй като по техни сведения същия издавал „ силен шум“.
Проверявайки автомобила на жалбоподателя, полицейският служител К.
установил, че на автомобилът му липсва задното шумозаглушително
устройство. Установили също така, че автомобилът не бил представен на ГТП.
На нарушителят Г. П. бил съставен АУАН в който било посочено, че е
нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради това, че
управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство, представляващо
значителна неизправност, както и че е нарушил разпоредбата на чл. 147 ал. 1
от ЗДвП. Актът бил предявен на въззивника, като същият не бил подписан от
него. На 22.08.2024г. Г. П. депозирал писмени възражения срещу съставеният
му АУАН серия GA № 798205/16.08.2024г. С писмо УРИ 122800-
34505/19.09.2024г. бил уведомен, че от събраните по административно
наказателната преписка безспорно било установено неговото нарушение и ще
му бъде издадено НП.
На 18.09. 2024г. Началник Група ПП – КАТ към ОД – Стара Загора,
издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите и правни
изводи изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, му е
наложено адм. наказание глоба в размер на 200.00 лева, както и разпоредбата
на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181 т.1 от ЗДвП му е наложено
адм.наказание глоба в размер на 50.00лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: основно от приобщените по реда на чл.
283 от НПК, писмени доказателства приложени към АНП.
Двамата полицейски служители непосредствено са възприели
2
действията на въззивника, движението на автомобила и шума, издаван от
него. По делото не бе констатирано наличие на предубеденост или
необективност у тях.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление, не са допуснати нарушения на
регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила и не
се констатира нарушение правото на защита на жалбоподателя. В случая не е
спорно, че именно жалбоподателят на процесните време и място е управлявал
горепосоченото МПС, което се установява от приетите по делото писмени
доказателства.
Предвид всичко изложено, съдът намери фактическите твърдения на НО
за доказани по несъмнен начин, като намира че в СЗ не са постъпили
достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.
Съдът предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
адм. наказание, прави следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията, за
които са повдигнати обвинения на въззивника, позволяват му да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
По отношение на първото констатирано нарушение: Според чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП /посочен в АУАН и НП като нарушена разпоредба/ движещите
се по пътя ППС трябва да бъдат технически изправни. Законът обаче не дава
определение на понятието "техническа неизправност". Това понятие е уредено
в чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП, където са описани всички неизправности, които
касаят автомобила – по спирачната уредба, по каросерията, по окачването, по
гумите, по двигателя, по осветителната уредба и т. н. В т. 10 са изброени
видовете технически неизправности по двигателя, като б. "б" предвижда, че
такава има, когато "нивото на шума не съответства на предписаните
3
нормативни стойности". Именно тази разпоредба следва да се анализира и
съответно – приложи в конкретния случай, тъй като жалбоподателят е
санкциониран за това, че управлява автомобил с неизправно
шумозаглушително устройство. Чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, предвижда адм.
наказание "глоба" от 200. 00 лв. за водач, който управлява МПС със
значителна техническа неизправност. В 3-те точки на чл. 179, ал. 6 ЗДвП са
описани 3 вида технически неизправности - незначителна, значителна и
опасна. Пар. 6, т. 72 от ЗДвП, посочва кои неизправности са значителни - тези,
които "могат да засегнат безопасността на ПС или да имат въздействие върху
околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по значителни несъответствия". Дали дадена
неизправност е значителна, следва да се преценява във всеки конкретен
случай, най-напред от актосъставителя, а след това и от АНО, при проверка на
всички обстоятелства и събрани по преписката доказателства, преди
издаването на НП. В настоящия случай за да се установи най-напред
техническата неизправност, а след това – дали тя е значителна, е необходимо
да се използва ТС. Нито едно от обстоятелствата, описани в чл. 10, ал. 1, т. 10,
б. "а", "б" и "в" от ППЗДвП: съдържанието на вредни вещества в отработилите
газове и степента на димност, нивото на шума, изтичане на гориво, не могат
да бъдат установени зрително или чрез звук. За установяването на някое от
тези обстоятелства (а в случая – за неизправност на шумозаглушителното
устройство) е необходимо ТС, но такова не е използвано. Никъде в акта и в НП
не се описва в какво точно се състои неизправността. От проверяващите нито
е изследвано, нито е описано защо шумозаглушителното устройство се
приема за неизправно, още повече – за значително неизправно. Именно затова
в чл. 179, ал. 6 ЗДвП /както беше вече посочено/ се разграничават три вида
неизправности – незначителна, значителна и опасна, за които са предвидени
съответно различни глоби – 50. 00 лв., 100. 00 лв. и 200. 00 лв. Дори да се
приеме, че актосъставителят, а след това и АНО са имали предвид нормата на
чл. 10, ал. 1, т. 10, б. "б" от ППЗДвП, то за да се установи дали нивото на шума
съответства на предписаните нормативни стойности безспорно е необходимо
ТС, а по делото няма данни такова да е използвано.
Неописването в какво се състои неизправността лишава наказаното лице
от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и
съответно – да организира своята защита. АНО е следвало да провери
4
спорните обстоятелства и да изложи аргументи защо налага наказание за
значителна техническа неизправност, а не например за "незначителна".
Това обаче не е сторено. По адм. нак. преписка не са събрани
доказателства, че от въпросната неизправност е създадена някаква опасност за
конкретното МПС, за околната среда или за другите участници в движението.
Затова и не може да се приеме, че управляваното от П. МПС е било със
"значителна техническа неизправност", и съответно да му бъде наложено адм.
наказание "глоба" по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП. В този смисъл Решение по
КАНД 1038/2024г. на Административен съд Стара Загора.
По отношение на второто констатирано нарушение: жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.181, т.1 от ЗДвП (”Наказва се с глоба 50 лв.
собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи
в определения срок превозно средство за технически преглед”) за нарушение
на чл.147 ал.1 от ЗДвП (“Регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка
на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа
на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини,
колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи”), изразяващо се в това, че
управляваното от него ППС не е било преминало ГТП (годишен технически
преглед). В случая отразените в АУАН фактически констатации се
потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, а от
друга страна - не се ангажираха доказателства, които да ги оборят, поради
което и съдът намира конкретното нарушение и извършването му от
жалбоподателят за доказани, още повече, че не се оспорват.
За това нарушение е наложено наказание “глоба” в размер на 50 лева,
което съответства по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото
нарушение. Ето защо съдът намира, че НП в тази му част (т.2) е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено само по отношение на второто
5
констатирано нарушение, а именно за нарушаване нормата на чл.147 ал.1 от
ЗДвП, като в тази си част същото не страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено. По
отношение на първото констатирано нарушение на нормата на чл. 139, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, НП следва да бъде отменено поради допуснати процесуални
нарушения.
По разноските.
При този изход на делото, разноски се дължат на жалбоподателя Г. П., в
унисон с което същият е релевирал своевременно искане, в тази насока, и е
представил доказателства, произтичащи от Договор за правна помощ и
съдействие, във връзка с който е заплатен в брой адв. хонорар на
пълномощника му от 400. 00 лв. Съдът дължи произнасяне по заявеното от
процесуалния представител на АНО възражение за прекомерност на адв.
хонорар, заплатен от жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН,
предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да
заплати на насрещната страна разноски за адв. възнаграждение, да поиска от
съда намаляване на уговореното и платено адв. възнаграждение, когато то се
явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът
дължи преценка за съотношението на цената на адв. защита и фактическата и
правна сложност на делото, с оглед което счете, че фактическата и правна
сложност на спора, конкретно проявената процесуална активност на
пълномощника на жалбоподателя, свеждаща се в изготвяне на жалбата и
участие в о. с. з. пред първостепенния съд, не обуславят сложност,
надвишаваща съобразената при лимитиране на минималния праг в чл. 8, ал. 1,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адв. възнаграждения, ето защо съдът счита, че с оглед изхода да делото,
претендираният адв. хонорар от 400. 00 лв. следва да бъде уважен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 24-1228-003791 от 18.09.2024
г., издадено от Началник група в ОДМВР – Стара Загора, С-Р „Пътна полиция“
гр. Стара Загора в частта в която на Г. П. П. с ЕГН ********** на основание
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в
6
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП като
незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 24-1228-003791 от
18.09.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Стара Загора, С-Р
„Пътна полиция“ гр. Стара Загора в частта в която на Г. П. П. с ЕГН
********** на основание на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР - Стара Загора да заплати на Г. П. П. с ЕГН
**********, с адрес гр. Стара Загора, ул. **** сумата от 400, 00 лв.,
представляваща разноски за адв. възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7