№ 91
гр. Сливен, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500104 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260005/21.01.2022 г. по гр. д. № 245/2021 по описа на Pайонен съд
- Сливен, с което са осъдени на основание чл.50 ЗЗД във вр. с чл.53 ЗЗД „ Ел. Масри Труп"
ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** и СТ. В. УЗ., ЕГН ********** от
***. Хотелски комплекс Галина Палас да заплатят солидарно на З.Щ. Н., ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете ЗЛ. Д. В., ЕГН ***
сумата в размер на 1000 лв. представляваща обезщетение за нанесени на малолетното дете
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от 24.04.2018 г. - нападение от
куче немска овчарка, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 82.78 лв. съставляваща
мораторна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 24.04.2018 год. /деня на
увреждането/ до 15.02.2019 г. датата на подаване на исковата молба, ведно със законна лихва
от 15.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 376,35 лв.
представляващи направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете и са
отхвърлени исковете до пълните претендирани размери.
Подадена е въззивна жалба от ищцата, чрез представител по пълномощие, в която се твърди,
че постановеното първоинстанционно решение е извън всякаква материално правна
законосъобразност, досежно отхвърлената част на исковата претенции над 1000 лв. до
претендираните 5000 лв. уважените и присъдените разноски в размер на 376, 35 лв. и
отхвърлени до действителния направен размер от 1825,00 лв., както и незаконосъобразно
1
присъдени сторените от ответниците разноски в размер на 1781,98 лв. Постановеното
решение е и необосновано. При разглеждане на делото и постановяване на решението
съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не са обсъдени
доказателствата поотделно в тяхната съвкупност , а тези които са обсъдени превратно са
възприети. Изводите на съда в насока на незаконосъобразност на поведението на
ответниците следваше да бъде отчетена и във връзка с определяне размера на дължимото
обезщетение, като елемент от фактори на приета справедливост. Решаващият съд не е
изградил своите изводи относно спорното право върху всички онези твърдения и факти.
Излагат се аргументи и се анализират доказателства по делото. На следващо място се
поддържа, че относно размера на обезщетението постановеното решение е неправилно в
уважената му част, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
без задълбочена преценка на всички установени по делото релевантни факти, обективно
проявили се и съществуващи конкретни обстоятелства, както и тяхното значение, като
критерий за точното прилагане на принципа за справедливост при предявен иск за
обезщетение. за репариране на такива вреди. В случая съдът не е отчел релевантните факти
в тяхната съвкупност, като не е извършил преценката на съответното обезщетение,
съобразно икономическото положение. При цялостната преценка па релевантните
обективни факти съобразно критериите, определящи понятието справедливост не са
дооценени и последиците от преживяната проява на личностното развитие в етапа на
детското израстване като индивидуална личност. В обобщение се иска обезщетението за
неимуществени вреди да се присъди в определения от исковата претенция размер от 5000
лв., както и да се присъдят разноските в пълния им размер.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа, че тя е неоснователна. От депозираната жалба не става ясно, в какво се изразява
недоволството на ищцовата страна от така постановеното първоинстанционно решение,
което е постановено в тяхна полза.Липсва правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение по същество от страна на ищеца, което всъщност са сторили
с действието си. Така депозирана жалбата в този й вид е лишена от логика, лишена от
обоснованост и най-вече жалба, в която липсва петитум. Не става ясно каква е претенцията
на ищеца, не става ясно и какви са аргументите в подкрепа на каквато и да е била претенция
при постановеното в полза на ищеца съдебно решение, и най-вече категорично липсва
аргументация относно съществуващи пороци и съществени процесуални нарушения при
решаването и постановяването на решението на първата инстанция. Решението е
справедливо, същото е подробно мотивирано и аргументирано и не споделяме изложението
на адв.Я., че има превратно възприети факти от свидетелските обяснения в откритите
съдебни заседания. Напротив съдебният състав на първата инстанция коментира, разглежда
и анализира всички приложени и приети по производството доказателства, както писмени
така и гласни такива. Първоинстанционния съд излага своите мотиви изключително
последователно, подробно с максимална пълнота по хронологично развилите се действия,
също така разглежда и коментира всички снети гласни обяснения, без пропуски и
дискредитиране на които и да е от тях. Излага своите мотиви относно института на
2
справедливостта, които считаме за правилни, както по отношение на деликта, така и по
отношение на размера за такъв вид емоционално увреждане, сравнен с трайната съдебна
практика в страната. Действително размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което практиката определя, че не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението и които
представляват критерии при определяне на този размер, което е сторил и съдебния състав на
първата инстанция. В обобщение се иска да се потвърди решението.
В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
За въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на
подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да
бъде отменено в едната му част.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Решението се обжалва единствено в частта, с която е отхвърлена претенцията до пълния
претендиран размер. В останалата част е влязло в сила.
За да определи обезщетението, районният съд приема, че от обстоятелствата, при които са
причинени уврежданията /вреди, нанесени от животно, намиращо се под надзора на
ответниците/, от вида и характера на причинените увреждания и от тяхното времетраене /
остра стресова реакция, продължила до няколко дни и посттравматично стресово
разстройство, продължило няколоко месеца както и страхът на детето от чужди кучета,
който продължава и към настоящия момент/, и като взе предвид обичайно присъжданите
обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение на ищеца за
причинените на малолетното дете увреди, вследствие деянието на ответниците следва да
3
бъде определено общо на сумата от 1000 лева. Определяне на по - висок размер на
обезщетението, съдът намира за несправедливо, предвид това че и към настоящия момент, с
оглед изявленията на вещото лице детето изпитва един страх, който е канализиран към
чужди кучетата, което било нормално, като детето нямало някакво психиатрично състояние,
заболявания, и последствията от преживяния стрес били преодоляни. Детето не изпитвало
страх от кучетата, които били отглеждали като домашни любимци, а единствено страх от
чужди кучета, което било нормална психологична реакция.
С оглед въведения с въззивната жалба предмет на обжалване, за въззивния съд остава
задължението да съобрази критерия по чл. 52 от ЗЗД, а именно, че размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл. 52 от ЗЗД, изисква да се извърши
преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е
съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни
по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се
присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско.
Правилно и законосъобразно е приетото от съда, че собственикът и лицето, под чийто
надзор се намира животното, отговарят не за свои виновни действия, а само защото са
собственик и защото вещта се намира под надзор на съответното лице. За да е налице
отговорност, не е необходимо вещите и животните да имат особени качества - да са
носители на повишена опасност и прочие. Отговорност за собственика и лицето, под чийто
надзор се намират те, е налице и в случаите, когато вещите или животните не са източник на
повишена опасност. В случая, достатъчен е фактът на нападението, за да се обуслови
отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното. Тези лица
биха се освободили от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно
събитие, непреодолима сила или са са причинени изключително и изцяло от трети лица,
както и ако увреждането се дължи на изключителната вина на пострадалия.
В случая е безспорно, че пострадалото дете е изпаднало в стресова ситуация. Видно от
изготвената по делото съдебно- психиатрична експертиза възникналата ситуация е
първостепенен и с най-голяма тежест причинен фактор и разстройството не би възникнало
без неговото въздействие в случая. Детето е преживяло остра стресова реакция със
значителна тежест, като това разстройство се е развило без проява на други психични
разстройства. Детето е изпитвало непреодолим страх от кучето, плачела, не можела да спи,
сънувала, била е неспокойна, тревожна, не можела да излиза без придружител. Към датата
на първото изследване - 27.05. 2019год. вещото лице констатирало, че няма симптоми за
налично тежко психично разстройство, но преживяната ситуация остава като фактор за
избягващо поведение, персистиращи опасения свързани с преживения стрес. Вещото лице
счита, че след нападението на кучето детето продължава да преживява случката, изпитва
4
страх, паника и продължава да се бои от кучета, лошото в случая е, че тези преживявания ще
се запазят и в зряла възраст. Безспорно инцидентът е оставил дълбок и травмиращ отпечатък
върху психиката на детето.
Районният съд приел, че обезщетението следва да бъде определено в размер на 1000 лева.
Този размер обаче не е съобразен с описаните психически травми в ранната възраст на
детето. Настоящият състав намира, че в случая справедливото обезщетение се явява в
размер на сумата от 3 000 лева, поради което решението следва да бъде отменено в
отхвърлителната част до този размер.
Решението следва да бъде ревизирано и в частта за разноските.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 510 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и държавна
такса за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260005/21.01.2022 г. по гр. д. № 245/2021 по описа на Pайонен съд -
Сливен В ЧАСТТА с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от
З.Щ. Н., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете ЗЛ. Д. В., ЕГН *** против „ Ел. Масри Груп" ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: *** и СТ. В. УЗ., ЕГН ********** от ***. Хотелски комплекс Галина Палас на
основание на чл.50 ЗЗД във вр. с чл.53 ЗЗД както и на основание чл.86 ЗЗД искове за
заплащане на обезщетение за нанесени на малолетното дете неимуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане от 24.04.2018 г. - нападение от куче немска овчарка,
както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 82.78 лв. съставляваща мораторна лихва върху
присъденото обезщетение за периода от 24.04.2018 год. /деня на увреждането/ до 15.02.2019
г. датата на подаване на исковата молба, за СУМИТЕ ОТ 1000 ЛВ. ДО 3000 ЛЕВА за
първия иск и за сумата от 82.78 лв. до 248,33 лв. съставляваща мораторна лихва върху
присъденото обезщетение за периода от 24.04.2018 год. /деня на увреждането/ до 15.02.2019
г. датата на подаване на исковата молба
в частта, с която е осъдена З.Щ. Н., ЕГН ********** да заплати на „Ел Масри Груп” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** и СТ. В. УЗ., ЕГН ********** от ***.
Хотелски комплекс Галина Палас сумата от 1781,98 лв за сумите от 891 лв. до 1781,98
лева.
в частта, с която е отхвърлено искането на З.Щ. Н., ЕГН ********** за присъждане на
направените разноски от 1095 лева до пълния претендиран от 1825 лева като вместо
ПОСТАНОВЯВА
5
ОСЪЖДА на основание чл.50 ЗЗД във вр. с чл.53 ЗЗД „ Ел. Масри Груп" ООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: *** и СТ. В. УЗ., ЕГН ********** от ***. Хотелски
комплекс Галина Палас да заплатят солидарно на З.Щ. Н., ЕГН **********, в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете ЗЛ. Д. В., ЕГН *** ОЩЕ сумата в
размер на 2000 /две хиляди/ лв. представляваща обезщетение за нанесени на малолетното
дете неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от 24.04.2018 г. -
нападение от куче немска овчарка, както и на основание чл.86 ЗЗД ОЩЕ сумата 165,55 лв.
/сто шестдесет и пет лв и 55 ст/ съставляваща мораторна лихва върху присъденото
обезщетение за периода от 24.04.2018 год. /деня на увреждането/ до 15.02.2019 г. датата на
подаване на исковата молба, ведно със законна лихва от 15.02.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата ОЩЕ в размер на 718,65 лв. представляващи направените по
делото разноски в първоинстанционното производство съобразно уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА „ Ел. Масри Груп" ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** и СТ.
В. УЗ., ЕГН ********** от ***. Хотелски комплекс Галина Палас да заплатят солидарно на
З.Щ. Н., ЕГН ********** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса за тази инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260005/21.01.2022 г. по гр. д. № 245/2021 по описа на
Pайонен съд - Сливен в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6