РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 14.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7896 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***В., срещу А.И.В. ЕГН **********, с адрес *** съединени
в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 734,31 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 657,91 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г.,
както и 76,40 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2015 г.
до 03.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. №6602/2018 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който е
бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и
настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че
ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с
абонатен № 7090, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по см.
на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че
с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 6602/2018
г. извлечение от сметка за абонатен номер № 7090 ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага
се и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис“ ЕООД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия
за периода за процесния имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД
по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата фирма „Техем
сървисис“ ЕООД на
база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да
постанови решение при признание на иска. Претендира присъждането на разноски,
както за заповедното, така и за исковото производство.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба. Счита
иска за неоснователен. Излага, че е изисквал от ищеца информация за това каква
сума дължи помесечно с оглед на факта, че част от сумите са погасени по давност
и, за да може доброволно да плати, но че такава не му е предоставена. Излага,
че претендираната сума е неоснователна с оглед размерът й. Поради изложеното
моли съда да отхвърли иска.
В проведеното по делото процесуалният
представител на ответника признава исковите претенции. Счита, че не е станал
повод за завеждане на делото, тъй като в предходни периоди е искал да заплати
задължението си, но считал, че претендираната сума е неоснователна, поради
което и депозирал възражение в заповедното дело. Претендира присъждане на
разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
третото – лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“
ЕООД не изпраща представител.
Налице е изрично признание на предявените
искове.
В съдебно заседание е отправено искане от страна на ищеца производството
по делото да приключи с постановяване на решение при признание на иска и
доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237,
ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални
изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което
същите да бъдат уважени. Съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите
нрави, доколкото от представените в настоящето и заповедното производство,
приобщено към делото, препис-извлечение от сметка на абонатен номер 7090,
доказателство за собственост на топлоснабдения имот и Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от ,,Т.П.” ЕАД се установява дължимост на
претендираната сума от страна на ответника. С оглед на направеното признание на
предявените искове от ответника, следва да бъде постановено положително
установително решение относно дължимостта на вземането по предявените искове.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство
разноски. С депозиране на възражение в
заповедното производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на
дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на
делото, поради което не е налице основание разноските да останат в тежест на
ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника.
Съразмерно с цената на предявените искове на заявителя следва да бъдат
присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 19.59 лв. При общ размер на разноските от 197,60 лв., от които – 146,60
лв.- държавна такса и 50лв - юрк. възнаграждение, след съответно изчисление,
съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване
на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът
установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 19,59лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 310,00 лв., от
които: сума в размер на 75 лева за държавна такса, сума в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, сума в
размер на 120 лева за ССЕ е 15 лева за съдебни удостоверения. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
С оглед
изхода на спора, отправените искания и представените доказателства от ответника
съдът намира, че му се дължат разноски за заповедното производство. За заповедното
производство са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение от
процесуалния представител на ответника. Процесуално представителство за
подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за
изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1, възнаграждението следва да се определи по аналогия.
За да се приложи по аналогия възнаграждението, следва да се изходи от вида на
самото процесуално действие. За възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от
20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци
на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за вьзражение,
която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването. В
настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е подал бланкетно
възражение в утвърдения образец срещу цялото вземане. Ето защо с оглед извършените
от адвоката действия по изготвяне па възражението, съдът намира, че по аналогия
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6. т. 5 от Наредба № 1 -
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чийто минимален размер е 50,00
лв., доколкото тези действия на адвоката са най-близко до действията му
свързани с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. В конкретната хипотеза, за
определяне на минималния размер на възнагражденията е неприложима разпоредбата
на чл. 7, ал. 7 от Наредбата - за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение, тъй като същата
се прилага единствено по отношение на кредитора, подал молба за издаване на
заповед за изпълнение. Подаването на възражение по чл. 414 от ГГГК е една от
възможностите за защита на длъжника срещу заповедта, наред с обжалването на
разпореждането за незабавно изпълнение, обжалването на заповедта в частта и за
разноските и искане за спиране на
изпълнението, поради което адвокатското възнаграждение за този вид защита, не
може да бъде обусловено от материалния интерес.Съобразявайки тези основни
положения и като има предвид изложеното по-горе относно същността на
възложеното и извършено от адвоката правно и фактическо действие (подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК), съдът
приема, че размера на адвокатското възнаграждение, което кредиторът следва да
репарира като сторени разходи на длъжника, следва да се определи в размер на
50,00 лева.
Съдът счита, че
следва да се извърши компенсация на присъдените на страните разноски, с оглед
на факта, че двете страни си дължат такива. След извършената компенсация на
полза на ищеца не следва да се присъждат разноски за заповедното производство,
а за исковото следва да се присъдят разноски в общ размер на 279, 59 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.И.В. ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.П.“
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***В., обща сума в размер на 734,31 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 657,91 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г.,
както и 76,40 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2015 г.
до 03.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.И.В. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***В., сумата от 279,59 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е
постановено при участието на трето лице- помагач - „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: