№ 350
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110157058 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от В. В. А.
срещу /ФИРМА/, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за установяване недължимост на
сумата от 1355,51 лева, представляваща дължима сума за В
и К услуги за период от 22.11.2013 г. до 11.09.2019 г., за
имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер ***********.
Ищецът В. В. А. твърди, че дружеството претендирало
суми, за които била изтекла погасителната давност.
Поддържа, че в периода от 2013 г., до 2019 г., ответното
дружество не е изпълнявало задълженията си да отчита
показанията на водомера, както и че не е получавал
фактури за изразходваните количества вода. Сочи, че
първата фактура, която е получил била за месец 09.2019 г.,
включваща процесните задължения и тези за съответния
1
месец, като своевременно заплатил последните, като
останала незаплатена единствено сумата от 1355,51 лева.
Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който искът се оспорва като
неоснователен. Изложени са съображения, че титуляр на
абонатен номер *********** е ищецът, считано от 2009 г.
Твърди, че е начислило процесната сума в съответствие с
нормативните изисквания и след извършени два реални
отчета от проверител на ответника и подаване на
самоотчети от ищеца, както и след метрологична проверка
на характеристиките на водомера, който е отчитал
потреблението през процесния период. Искането към съда е
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът В. В. А., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат С., която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно
заседание, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
2
По иска с правно основание чл.124 от ГПК в
доказателствена тежест на ответника е да установи
осъществяването на релевантните за спора факти и
обстоятелства, а именно: наличието на облигационно
правоотношение по договор за ВиК услуги между страните,
количеството на реално доставената от него по договора
вода за процесния период и размера на нейната цена;
съответно обстоятелства довели да спиране, прекъсване
течението на давностния срок.
Съдът, с определението си постановено по реда на чл.
140 от ГПК, е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване на обстоятелството, че ищецът е собственик на
имот с идентификатор 07140.8092.341, с административен
адрес в /ФИРМА/, поради и което не ще обсъжда в детайли
приетите по делото писмени доказателства,
удостоверяващи правото му на собственост.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В
и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по
чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за
3
ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Доколкото се установи в производството, че
ищецът е собственик на водоснабдения имот, и в предвид
горепосочената правна рамка, съдът приема, че между
ответника и ищеца е налице валидно правоотношение по
доставка на ВиК услуги в процесния имот.
Спорно е в производството осъществяването на
релевантните за спора факти, свързани с количеството
доставени ВиК услуги в имота и начина по който са
изчислени.
По делото е приет констативен протокол №
009637/24.09.2021г., в който е обективирано, че
задължението на абонат с клиентски номер ***********
към /ФИРМА/ е в размер на 1366,34 лева, от които 1355,51
лева са просрочени, като предстои преустановяване на
водоснабдяването на 22.10.2021г.
С възражение с вх. № 0/Ж-1335/04.10.2021г. ищецът
писмено е възразил срещу горепосочения протокол, като с
възражението се е позовал на изтекла в негова полза
погасителна давност. Изложено е във възражението, че на
22.11.2013г. е присъствал, в качеството си на потребител
при отчитането и поставянето на нов водомер, като
следващата смяна на водомера е след пет години – на
11.09.2019г., като за периода 2013г.-2019г., не е получавал
нито една фактура, въпреки, че е изразходвал питейна вода,
което количество е отчетено едва през 2019г.
4
В изготвената по делото ССчЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и съотносима на приетия по
делото доказателствен материал, и в частност с приетите по
делото 7 бр. карнети, за периода от м.05.2015г. до
м.11.2016г., 6 бр. фактури, както следва: №
92201039/08.10.2019г.; № 93340355/27.11.2019г.; №
94087008/30.12.2019г.; № *********/26.08.2021г.; №
*********/29.09.2021г.; № *********/27.10.2021г.; приемно-
предавателен протокол № 168480/12.09.2019г. и протокол №
873/24.09.2019г. за проверка на метерологичните
характеристики на водомер с фабр. № **********, вещото
лице посочва, че след преглед на карнетите за отчитане на
водомер ********** са начислени суми, както следва: за
периода от 11.10.2013г. до 13.05.2015г. консумираната в
имота вода е начислявана редовно, тоест въз основа на
реални отчети и към 13.05.2015г. количеството начислена и
потребена вода е изравнено с отчет от 25.05.2019г. и е
платено. Вещото лице е установило, че за периода от
13.05.2015г. до 20.08.2019г. в имота вода не е начислявана
редовно по данни на карнетите, поради липса на достъп до
имота. На 12.09.2019г. е извършен реален отчет при смяна
на водомера с нов, като снетите показания са 905м3, от
които са приспаднати 37 м3 и за разликата от 868 м3 от
21.09.2019г. са издадени фактури за количествата вода по
изчисления, посочени във фактурите, за периода от
21.08.2019г. до 20.10.2021г. Вещото лице е посочило, че
5
крайния размер на задължението на ищеца към /ФИРМА/ е
в размер от 1341,58 лева за главница и 24.41 лева за лихва.
Вещото не е констатирало, формуляри за самоотчети, така
както е посочено от ответника в писмо до ищеца с № О/Ж
1335/18.10.2021г. /л.45 по делото/, но в приложение № 1 към
експертизата е посочен самоотчет по фактура № 91168615
едва от 29.05.2018г. и № 83172480 от 27.08.2018г. и от
27.11.2018г. по фактура № 85210330, като последният е по
фактура № 89255915/30.05.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, В и К услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез
монтираните водомери, а отчетните данни се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и
подписа на потребителя или негов представител. Чл. 4, т. 7
и чл. 23, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. и чл. 21, ал. 4 от
Общите условия на ВиК оператора от 2006 г., също
изискват отчитането на индивидуалните водомери да става
в присъствието на потребителя или негов представител.
При невъзможност за отчитане на водомера поради
отсъствие на потребителя или негов представител и
липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за
посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни
време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп,
който се удостоверява с протокол, подписан от
6
длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел –
чл. 35, ал. 5 от Наредбата.
В настоящото производството единствено безспорно се
установи, че за периода от 11.10.2013г. до 13.05.2015г.
консумираната в имота вода е начислявана редовно, тоест
въз основа на реални отчети и към 13.05.2015г.
количеството начислена и потребена вода е изравнено с
отчет от 25.05.2019г. и е платено, тоест до дата 13.05.2015г.
количествата потребена вода са начислявани въз основа на
реални отчети и са заплатени. Спорен остава периода след
дата 13.05.2015г. до 11.09.2019г. /в рамките на процесния
период, очертан от ищеца/. След този период се установява,
че на 12.09.2019г. е направен реален отчет на водомер №
********** /съществуващият водомер/, като количеството
потребена вода е изчислено от ответника да възлиза на 905
куб.м., като е фактурирано за периода от 18.05.2019г. до
11.09.2019г., но от Приложение № 1 към експертизата, ясно
се онагледява, че горепосоченото количество вода,
начислено за периода от 25.06.2015г. е с минус и е занулено
до дата 27.08.2019г., когато е извършен реален отчет, което
на свой ред води до извод, че ответното дружество е нямало
достъп до имота за периода от 25.06.2015г. до 27.08.2019г. и
количеството потребена вода е начислявано по други
показатели, тоест с фактура № 92201039/08.10.2019г. сумите
са префактурирани, за потребени количества от стар
период. Вещото лице непосредствено пред съда обясни
горепосоченото, като доуточни, че дължимата по фактура
7
№ 92201039/08.10.2019г. сума е реално 574,23 лева, като има
едно плащане от 26.11.2019г. в размер на 49,50 лева, което е
отнесено към тази фактура.
С оглед инвокираните от ответника възражения и
съгласно чл. 23,ал.1,т.3 от ОУ, действали към процесния
период показанията на водомерите се отчитат на 3 месеца,
за потребители по чл. 3, т.1 от ОУ. Съгласно чл. 24 от ОУ
потребителят е длъжен да осигурява достъп на
легитимирани лица на ВиК оператора за отчитане на
водомера, а съгласно ал.3 при невъзможност за отчитане на
водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов
представител, и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В
и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете
страни време, в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане.
Съгласно чл. 24, ал.4 от ОУ от 2006г. и от 2016г. при
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на
достъп повече от една година по реда на чл. 24, ал. 6,
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от
него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва
в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може
да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След
съставяне на протокола, В и К операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49.
8
По делото се установи, че в периода от 13.05.2015г. до
11.09.2019г., ответникът е начислявал суми при неосигурен
достъп, които са префактурирани през 2019г. По делото не
са представени доказателства, след като се установи, че
повече от година не е осигурен достъп, за изготвен
протокол, в който това обстоятелство да е обективирано.
Несъстоятелни са възраженията на ответника, че ищецът е
подавал самоотчети, след като от експертизата се установи,
че такива са отбелязани едва през 2018г., а и на вещото
лице на практика не са представени формуляри за
самоотчети.
При горепосоченото и при условие, че в
доказателствена тежест на ответника бе да докаже, защо е
начислявана вода не по показанията на водомер/и, а на
база предходно потребление по реда на чл. 49 от ОУ,
доколкото това са положителни факти от които ищецът
извлича благоприятни за себе си правни последици, то
същият не доказа тези обстоятелства. Не се установи дали
ищецът не е предоставил достъп, ако не е, защо това
обстоятелство не е обективирано в съответния протокол.
ССчЕ установява само размера на задълженията, но не и
количеството на доставките на ВиК услуги и начина на
отчитане и начисляване, поради и което за съда остана
недоказано и неясно обстоятелството как е формирана
крайната сума по фактура № 92201039/08.10.2019г.
9
В доказателствена тежест на ответника е да установи
количеството доставена и изразходвана вода от
водоснабдителната система и съответната цена на ВиК
услугите, каквото доказване той не проведе, респективно за
него са и неблагоприятните последици от неустановяването
им.
По изложеното съдът намира иска за основателен и
като такъв следва да бъде уважен само на това основание,
като съдът не следва да обсъжда по същество възраженията
на ищеца, свързани с института на погасителната давност.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Съгласно представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна
такса в размер на 55,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения от В.
В. А., ЕГН ********** от /АДРЕС/ срещу /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: /ФИРМА/, /АДРЕС/, бл.2А, представлявано от А.Ф.Ф.В.Д.М. и Ф.Л.Ф., иск с
10
правно основание чл. 124 от ГПК, че В. В. А. не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на
1355,51 лева, представляваща дължима сума за В и К услуги за период от 22.11.2013 г. до
11.09.2019 г., за имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер ***********.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В. В. А., ЕГН **********,
сумата в размер на 55,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11