Р Е Ш Е Н И Е № 167
гр.Враца, 09.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Враца, V-ти състав, в
открито заседание на 27.05.2020год. /двадесет
и седми май две хиляди и двадесета година/ в състав:
Адм. съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря
Маргаритка Алипиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 133 по описа на съда
за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 от
ЗУТ.
Образувано
е по жалба на „И.“ ООД със седалище и адрес на управление *** против Заповед № ДК-10-СЗР-11/02.10.2018 г. на
Началника на РДНСК Северозападен район
/РДНСК СЗР/, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Изричен
отказ /мотивиран отказ по чл. 149, ал. 1 от ЗУТ/ изх. № 26.00-823/24.07.2018
г. на Гл. архитект на Община Мездра да издаде разрешение за строеж на „Оптична свързаност между „И.“
ООД *** в съществуващата канална мрежа
на БТК от шахта IV1010/сграда на БТК/ до шахта IV103 /сграда на Интерсат/“, находяща се в гр.Мездра
обл.Враца.
В жалбата се твърди,
че издадената заповед е неправилна и
незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснована. Иска се
нейната отмяна по подробно изложени съображения в жалбата.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, представител не се явява.
Ответникът – Началникът на РДНСК-СЗР
в с.з. чрез процесуалния си представител ю.к. Х., ангажира становище за
неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна – Главен
архитект на Община Мездра, редовно призован, не се явява и представлява и не
ангажира становище по делото.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Със Заявление рег. №26.00-823/17.07.2018г. жалбоподателят
е поискал да му бъде издадено разрешение за строеж на „Оптична свързаност между
„И.“ ООД и „БТК“ ЕАД в канална мрежа на БТК в гр.Мездра от шахта IV1010 /сграда на БТК/ до шахта IV103 /сграда на Интерсат/. По това заявление Гл.архитект
на Община Мездра се е произнесъл с Отказ да издаде исканото разрешение, тъй
като не са изпълнени условията за това, с рег.№26.00-823/24.07.2018г., получен
от адресата си на 26.07.2018г. с вх.№326, видно от поставения щемпел.
За
да постанови отказа си Гл. архитект е посочил, че към заявлението не е
приложена извадка, от която да е видно, че съществуващата подземна
инфраструктура е заснета и нанесена в
кадастралния план или в специализирана карта, че липсват чертежи и схеми с
техническите характеристики на кабелната
електронна съобщителна мрежа, както и договор за предоставяне на услуга или
договор за съвместно разполагане или ползване с „БТК“ ЕАД. По тези съображения
същият е бил мотивиран да издаде отказа си по чл. 149, ал. 1 от ЗУТ.
С
жалба рег.индекс Ж-72/08.08.2018г. „И.“
ООД е обжалвал отказа пред Началника на
РДНСК-СЗР. Жалбата е разгледана от ответника и по нея той се е произнесъл със
Заповед №ДК-10-СЗР-11/02.10.2018г., като я е приел за неоснователна. В мотивите
към заповедта е прието, че договор между
двамата оператори за ползване на вече изградена инфраструктура съществува - с
№43330/02.05.2018г., че е приложено и становище на инженер-конструктор, каквото изискване
въвежда нормативната уредба.
За
да отхвърли жалбата против отказа на Гл.
архитект на Община Мездра да издаде исканото разрешение за строеж, ответникът е
изложил и мотиви, различни от мотивите на органа, в смисъл, че исканите
дейности не се разрешават по реда, предвиден в ЗУТ, тъй като не представляват
„физическа инфраструктура“ съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 10 от ДР на
ЗЕСМФИ, а това следва да стане въз основа на проект, изработен от лице,
притежаващо необходимата проектантска правоспособност и становище на
инженер-конструктор и инженер с професионална квалификация в областта на
съобщенията с указания за извършване на инсталационните работи, като проектът
следва да бъде предварително съгласуван с мрежовия оператор, стопанисващ
съответната физическа инфраструктура. В преписката е представен
проект, изготвен от „И.ММ“ ООД гр.Враца, с предмет изтегляне на защитна тръба
с диаметър 25 мм и оптичен кабел от сграда на дружеството-жалбоподател,
намираща се на ул.“Г.Д.“ №** в гр.Мездра
през съществуваща канална мрежа, собственост на „БТК“ ЕАД в гр.Мездра до ул.“П.Р.С.“ №**, изготвен от
лице с пълна проектантска правоспособност
със специалност „Радио и телевизионна техника“. Налице е и Конструктивно
становище, изготвено от лице със
съответната проектантска правоспособност и специалност. Проектът е съгласуван с
писмо изх.№95-И-58/18.05.2018г.
По делото е допусната и изслушана съдебно техническа
експертиза, която в заключението си
установява, че описаният в оспорената заповед обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, тъй
като е свързан с понятието „физическа
инфраструктура“ , която представлява неактивен елемент от мрежата на мрежови
оператор, в която е включен и елементът „тръбопровод“. Вещото лице е приело, че
защитната тръба, в която ще бъде изтеглен оптичният кабел, представа
тръбопровод по смисъла на закона, за изграждането на който се изисква
разрешаване на строителство. Вещото лице пояснява също, че трасето на
съществуващата мрежа на „БТК“ ЕАД в
гр.Мездра е нанесено в плана на
подземните проводи и съоръжения, като не е нанесена само отсечката, предмет
на настоящата административна преписка,
но на място същата съществува.
При
така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по
делото, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на административният акт, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
При преценката си съда изхожда от правните и
фактическите основания посочени в акта. Видно от оспорената заповед,
същата е издадена от оправомощен за това орган, заповедта съдържа, както правни, така и фактически основания и отговаря
на изискванията за форма на акта
по чл. 59, ал. 2 от АПК. При
издаването на оспорения акт от страна на административния орган правилно е
установена фактическата обстановка, изяснени са всички факти и обстоятелства
във връзка с постановения акт. В тази
насока възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Съдът намира, че оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалния закон.
В конкретния случай със Заявление рег.
№26.00-823/17.07.2018г. до Община Мездра
от страна на жалбоподателя е поискано издаване на разрешение за строеж на
„оптична свързаност между „И.“ ООД *** в съществуваща канална мрежа на БТК от
шахта IV1010
/сграда на БТК/ до шахта IV103/сграда
на Интерсат/, находящ се в гр.Мездра. Съгласно приложеното към заявлението
конструктивно становище и технически проект, част електронни съобщения,
строежът представлява изграждане
на нова оптична кабелна линя в съществуваща подземна канална мрежа на
„БТК“ ЕАД за оптична свързаност между „И.“ ООД и „БТК“ ЕАД, чрез изтегляне на
защитна тръба от полиетилен с висока плътност HDPE ф25, в която тръба ще се изтегли
оптичен кабел с дължина 280 м и монтаж
на оптични разпределители в съществуващи телекомуникационни шкафове в
специализирани технически помещения на двете сгради и термиране на оптичния
кабел в тях.
С влизането в сила на Закона за
електронните съобщителни мрежи и
физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ, ДВ бр.21/9.03.2018г.) се регламентира кои от
дейностите по изграждане на електронни съобщителни мрежи и физическа
инфраструктура се извършват по реда на ЗУТ, като проектирането и полагането на
кабели е извадено от приложното поле на ЗУТ. В
конкретния случай за посочените дейности не е необходимо разрешение за
строеж, същите не се разрешават по реда на ЗУТ, тъй като не представлява
физическа инфраструктура, съгласно легална дефиниция на § 1, т. 10 от ДР на
ЗЕСМФИ. Не се касае за изграждане на физическа инфраструктура за разполагането
на електронно съобщителна мрежа от страна на жалбоподателя, съгласно чл. 47,
ал. 1 от ЗЕСМФИ, за която се прилага реда по ЗУТ. В случая установения
строеж не попада в разрешителния режим на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 49
от ЗЕСМФИ разполагането и монтажът на електронна съобщителна мрежа, която не представлява
физическа инфраструктура се извършва по реда на този закон. В този смисъл е и
Решение №15803/20.11.2019г., постановено по адм. дело №3178/2019г. на ВАС,
ІІ-ро отделение.
От
данните по делото е видно, че изтеглянето на кабел ще се извърши в съществуваща канална мрежа на „БТК“
ЕАД, като полагането на същия в защитна тръба не означава, че следва да се
квалифицира, като физическа инфраструктура по смисъла на § 1, т. 10 от ЗЕСМФИ и
съответно да бъде издадено разрешение за строеж.
Правилно адм. орган е приел, че
съгласно чл. 47, ал. 4 и чл. 49 от ЗЕСМФИ, във връзка с чл. 51, ал. 1 от същия
закон, въпросния строеж не се разрешава по реда на ЗУТ, а се извършва по реда
на ЗЕСМФИ, който е специален закон по отношение на общия ЗУТ. Разпоредбата на
чл. 52 от ЗЕСМФИ, дейностите по разполагане на електронни съобщителни мрежи по
чл. 51, ал. 1, т. 1 от същия закон се
извършват въз основа на проект, изработен от лице, притежаващо необходимата
проектантска правоспособност и становище на инженер конструктор и инженер с
професионална квалификация в областта на съобщенията с указания за извършване
на инсталационните работи. Освен това операторите на електронни съобщителни
мрежи съгласуват предварително проектите, изработени в съответствие с ал. 1, т.
1 с мрежовите оператори, стопанисващи съответната физическа инфраструктура, с
оглед на спазването на изискванията на специалните закони, регламентиращи
нейното изграждане или експлоатация.
С
оглед на изложеното и възраженията на жалбоподателя, че въпросния строеж попада
в определението на § 1, т. 10 от ЗЕСМФИ и следва да бъде издадено разрешение за
строеж по реда на ЗУТ са неоснователни.
В действителност дружеството е подало няколко заявления за издаване на
разрешение за строеж за един и същи строеж и е налице различно произнасяне от
органа, но това не води до незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като
жалбоподателя е имал възможност да оспорва всеки един от тях. Не възприемане на
становището на комисията, обективирано в КП №216-ВР-3/24.08.2018г. – л. 209 от
адм. дело №590/2018г. по описа на АдмС – Враца, за отмяна на отказа на гл. архитект
от страна на ответника и не излагане на мотиви за това не може да се приеме за
съществено процесуално нарушение, тъй като в акта са изложени мотиви, в
резултат на които е прието, че отказа е законосъобразен.
По изложените съображения, съдът
намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна, като постановена в
съответствие с процесуалния и материалния закон и като такава следва да остане
в сила. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При
този изход на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
и чл.
143, ал. 4 от АПК в размер на 200,00 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „И.“ ООД ***, ЕИК ***, представлявано от В.И.В. против ЗАПОВЕД №
ДК-10-СЗР-11/02.10.2018г. на Началника
на РДНСК-СЗР.
ОСЪЖДА „И.“ ООД ***, ЕИК ***,
представлявано от В.И.В. ДА ЗАПЛАТИ
на РДНСК-СЗР юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване чрез АдмС-Враца
пред ВАС, в 14-дневен срок от уведомяване на страните.
На основание чл. 138, ал.
1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: