№ 897
гр. Бургас, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:С. П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от С. П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20222120107647 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против В. С. Б., с която са предявени два установителни иска по
чл.422 от ГПК.
С определение № 721/02.02.2023 г. съобщението, с което са изпратени на ответника
книжата по делото за отговор, е приложено като редовно връчено и му е назначен особен
представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, като за такъв с определение №
1083/20.02.2023 г. е назначена адвокат С. А., който депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.
Преди даване ход на съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, депозира
писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да постанови
решение, съобразно доказателствата по делото. Моли съда, ако приема, че ответникът дължи
суми на ищеца, да разсрочи плащането им.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г., нот. дело № ***
г. по описа на нотариус Т.П., Л. К. Н., Д. Ж. Н. и К. Ж. Н. продават на купувача В. С. Б.
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***22 по
КККР на гр. Бургас, с адрес на имота – гр. ***. За водоснабдения имот е заведена партида в
ищцовото дружество с № ***.
Особеният представител на ответника не оспорва и това се установява от справка-
извлечение от показания за водомера в имота на ответника, че за периода 30.08.2019 г. –
24.02.2022 г. е потребена вода на стойност 165,74 лева. За процесния период има и служебно
начисляване на суми за потребление, тъй като в периода март 2020 г. – юни 2020 г.
потребителят не осигурява достъп за отчет на водомера.
1
На 11.10.2022 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело №
***/2022 г. по описа на БРС. На 12.10.2022 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение
№ *** за следните суми: 165,74 лева, стойност на доставена, отведена и пречистена вода за
абонатен номер ***, за което са издадени фактури в периода от 28.10.2019 г. до 25.03.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането; 33,67 лева, лихва за забава върху главницата за периода от
27.11.2019 г. до 30.09.2022 г., като за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. лихва не е
начислявана. Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК,
дружеството предявява претенциите си по исков ред, като е образувано настоящото
производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са два иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „потребител”, дадена в разпоредбата на
пар.1, т.2 от ДР на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(за краткост Закона), това са юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имотите, за които се предоставят ВиК услуги. Същата е дефиницията на това понятие и в
чл.2 от Общите условия на дружеството (за краткост ОУ).
Установи се, че ответникът е собственик на водоснабдения имот за процесния
период, поради което е потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, като
е без значение дали реално обитава имота, защото в процесния период водоподаването в
имота не е преустановено – липсват доказателства за отправено искане за това от
потребителя до оператора съгласно чл.41 или чл.42 от ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (за краткост Наредбата) услугите ВиК се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Отчитането на водомера се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, но когато не е осигурен достъп, служебно се начислява потребление –
аргумент от чл.24 от ОУ. Отчитането на показанията на водомера се извършва от отчетник
на дружеството посредством мобилно устройство, като служителят въвежда ръчно
показанията на измервателния уред, които е възприел. Установи се, че отчитането на
водомера в процесния период се извършва от самия инкасатор (условно „видян“) и
„служебно“, тъй като не е осигурен достъп до имота.
Общото количество питейна вода, отчетено от измервателното устройство за периода
30.08.2019 г. – 24.02.2022 г., е на стойност 165,74 лева. В този смисъл, установено е
изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода,
което, от своя страна, е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в
качеството му на потребител, да заплати извършената услуга.
Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури (дори и при
служебно начисляване на количества), като потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането
– чл.33, ал.2 от ОУ. И при нередовно издаване на фактури за дължимите суми не е налице
освобождаване на потребителя от задължението му за заплати стойността на консумираната
вода в периода, за който тя е реално отчетена. Такава санкция за оператора на ВиК услугата
не се предвижда нито в ОУ на дружеството, нито в Наредбата.
2
Ето защо главният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Тук се налага
следното уточнение:
В заповедта за изпълнение при описание на вземането за главница заповедният съд е
посочил период, в който са издадени фактурите, а не период, в който е налице потребление.
Доколкото обаче фактурите, които са издадени в периода 28.10.2019 г. – 25.03.2022 г., са за
потребление в периода 30.08.2019 г. – 24.02.2022 г. (и това е изрично посочено в
заявлението до съда), то не е налице разминаване в претенцията на оператора, защото се
касае за една и съща сума, но описана по различен начин.
По акцесорния иск:
Дружеството претендира лихва за забава върху дължимата главница за периода от
27.11.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 14.05.2020 г. до 30.09.2022 г., която е в размер
на 33,67 лева, поради което и този иск следва да бъде уважен.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищцовото дружество. То
претендира като разноски в исковото производство юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определя на 150 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, доплатена държавна такса в размер на 75 лева, внесен
депозит за възнаграждение за особения представител в размер на 350 лева. В този смисъл
ответникът следва да заплати разноски за заповедното производство в размер на 75 лева
(заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) и разноски за исковото
производство в размер на 575 лева.
По искането на особения представител на ответника с правно основание чл.241
от ГПК за разсрочване на изпълнението на решението:
По делото са налице доказателства, че ответникът притежава два недвижими имота в
гр. Бургас. Той е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи от трудово
правоотношение. По делото няма доказателства за влошено негово здравословно съС.ие.
Извън горното, цялата сума, която ответникът дължи на дружеството, заедно с разноските,
надвишава незначително размера на минималната работна заплата за страната, т.е. същата
не е висока. Ето защо искането с правно основание чл.241, ал.1 от ГПК следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че В. С. Б., ЕГН – **********, с адрес гр.
***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********,
следните суми: 165,74 лева (сто шестдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща стойност на ползвани ВиК услуги за периода 30.08.2019 г. – 24.02.2022 г.,
изразяващи се в доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер ***, ведно със
законната лихва от 11.10.2022 г. до окончателното й изплащане; 33,67 лева (тридесет и три
лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
27.11.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 14.05.2020 г. до 30.09.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2022 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА В. С. Б., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 75
(седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. дело
№ ***/2022 г. по описа на БРС, и сумата от 575 (петстотин седемдесет и пет) лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на В. С. Б., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, за разсрочване
изпълнението на съдебното решение на основание чл.241, ал.1 от ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4