№ 2899
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. С.
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300503111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, чрез процесуален
представител юрк. Х.А., срещу разпореждане №25914 от 15.11.2022г. на
Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №15647/2022г. по описа на ПРС, 19-ти гр.с-
в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. С. М., ЕГН
**********, за сумите от 420,24 лв.- главница по договори за заем №9022-
00070154 и за допълнителни услуги към заем №9022-00070154 от
14.08.2021г., сключени между длъжника и „Микро кредит“ АД; 43,78
лв.- договорна лихва за периода 21.10.2021г.-21.02.2022г.; 216,90 лв.-
сума за пакет допълнителни услуги за периода 21.10.2021г.-21.02.2022г.;
и 39,33 лв.- обезщетение за забава за периода 22.10.2021г.-25.10.2021г.,
които вземания са били прехвърлени на заявителя от „Микро кредит“
АД съгласно Приложение №1 към рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 12.03.2021г. В жалбата са изложени
оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска
отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми.
1
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираните вземания, първоинстанционният съд е приел, че е налице
обоснована вероятност договорите да съдържат неравноправни и нищожни
клаузи.
Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да
се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на
неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. Предвид горното и доколкото в случая
съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение за
вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, то следва
да се извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в
договора, както и за съответствието му с императивните разпоредби на
ЗПК.
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че към
договора за заем е бил сключен договор за допълнителни услуги по
пакет „Комфорт“, включващи посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на клиента по банковата сметка на „Микро кредит“ АД или директно в
офис на дружеството, безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален
ПОС терминал, електронен портфейл или QR код, безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути,
преференциално обслужване, право на участие в специални промоции. По
този договор длъжникът е поел задължението да заплаща месечна цена на
пакета допълнителни услуги в размер на 43,38 лв., като така поетото
допълнително задължение не е било взето предвид при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита, посочен в договора за заем.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и тази
на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. В случая процесният
договор за кредит формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10
от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на годишен процент на
разходите. Размерът на същия, посочен в договора, обаче не съответства
на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения,
доколкото в него не са били включени разходите за заплащане на цената
на пакета допълнителни услуги. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от
2
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от
ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит. В случая уговореното възнаграждение по договора
за допълнителни услуги не е било включена в ГПР по кредита, въпреки че
разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и
съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от
ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му, в
резултат на което последният не съответства на действителния такъв,
определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по
кредита. Тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което
съставляват и неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от
Закона за защита на потребителите.
От изложеното дотук се налага изводът, че е налице обоснована
вероятност договорът за потребителски кредит да не отговаря на
изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК за посочване на действителния
годишен процент на разходите и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК
същият да е нищожен. След оставяне на заявлението без движение
заявителят е посочил, че по договора за кредит длъжникът е заплатил
сумата от 140 лв., с която са били погасени частично задълженията му за
заплащане на главница, договорна лихва и пакет допълнителни услуги.
При това положение и доколкото в случая длъжникът е извършвал
плащания, които кредиторът е отнасял към погасяване на задълженията
му, произтичащи от неравноправните и нищожни клаузи от договора, то
са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от посочения договор,
тъй като точният размер на задълженията на кредитополучателя не би
могъл да бъде определен в производството по издаване на заповед за
изпълнение. На разположение на заявителя остава възможността да
предяви иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за
изпълнение, съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, в състезателното
производство по който след събиране на съответните доказателства съдът
ще се произнесе по валидността на договора и по размера на задълженията
на кредитополучателя.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №25914 от 15.11.2022г. на
3
Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №15647/2022г. по описа на ПРС, 19-ти гр.с-
в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4