Решение по дело №6261/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№260414/2*0.2022г.

Гр.Варна,2*0.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря Христина Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6261 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена първоначално пред Окръжен съд Варна с вх. № 22876/25.07.2019 г. по която е било водено гр. дело № 1392/2019 г. по описа на ОС Варна, ХI- ти състав. Исковата молба е била вписана в АВ СВ Варна с вх.№ * г., Акт № *, том *, д. № *. След постановяване на Определение № 2175/22.*020 г. от ОС Варна по гр. д.№ 1392/2019 г. (л. 110, 111 от делото на ВОС) и Определение № 191/13.4.2020 г. на Апелативен съд Варна по в. ч. гр. д. № 102/2020 г.по описа на ВнАпС (л.5-7 от делото на Апелативен съд Варна) производството по гр.д. № 1329/2019 г.по описа на ОС Варна е изпратено по подсъдност на ВРС. С Разпореждане № 24 471/14.7.2020 г. настоящият съдебен състав е оставил „без движение“ производството по гр. дело № 6261/2020 г. с цел прецизиране на броя на исковете и предмета на спора. В изпълнение на дадените от ВРС указания ищецът по делото, чрез адвокат П.Х. е депозирал писмена уточняваща молба с вх. № 50 374/20 от 27.07.2020 г. Така депозираната писмена уточнителна молба, въвежда яснота относно предмета и характера на защитата.

Ищецът Ж.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адвокат Д. В. от ВАК и адв. П. Х. от ВАК е сезирал съда с предявени в условията на евентуално съединяване искове с правно основание чл.108 ЗС (главен иск ) и чл. 109 ЗС(евентуален иск) против ответника Б.И.Т., ЕГН ********** с адрес ***, със следните искания :

1.Главен иск, с правно основание чл. 108 ЗС, със следното искане:

Да бъде постановено Решение по силата, на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Ж.С.М. е собственик (по силата на Постановления за възлагане на недвижим имот от 23.04.2018г. по изпълнително дело № 20168080401047 на ЧСИ З.Д. *** действие Варненски окръжен съд, вписан под peг. № *на КЧСИ, влязло в сила на 31.08.2018 г. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.12.2018г. по изпълнително дело № 20168080401047 на ЧСИ З.Д. *** действие Варненски окръжен съд, вписан под peг. № *на КЧСИ, влязло в сила на 22.03.2019 г.,(при твърдяно придобивно основание на праводателите му давностно владение от 1985 год. до постановленията за възлагане) на следния недвижим имот:

ТАВАНСКИ и ИЗБЕН ЕТАЖ към ЖИЛИЩНА СГРАДА, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-4106-22.05.2018г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес на имота: гр. Варна, п.к. 9000, кв. „*“, извън обекта на *, със застроена площ по скица от 86,60 кв.м. (осемдесет и шест цяло и шестдесет стотни) кв. метра, съставляваща сграда с идентификатор № *(**), а именно:

две тавански помещения с площ 23,05 кв.м, тераса с площ 13.05 кв.м и външна вита стълба към тях и избен етаж от пет избени помещения с обща площ от 18 кв.м., индивидуализирани с приподписаните схеми към молба с вх. № 50374/20 от 27.07.2020 г, озаглавени приложение 3 и приложение 5, посочени и на скицата на вещото лице М. К., неразделна част от Протокол от 18.ХII.1985г. за доброволна делба по гр. д. № 2174/1985г.на ВРС, *I състав от описаната по-горе жилищна сграда; ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху съответния поземлен имот *, в който сградата е построена, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменена със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот по скица: гр. Варна, район „*“, п.к.9000, кв. „*“, с площ от 434 кв.м. (четиристотин четиридесет и четири кв.метра), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 (десет) метра, стар идентификатор: *, номер по предходен план: квартал *, парцел: *(*- *), при съседи: *,*, *,*,

КАТО БЪДЕ ОСЪДЕН Б.И.Т., ЕГН ********** да предаде владението на Ж.С.М., ЕГН **********, на осн. чл. 108 ЗС върху принадлежащите към тази сграда тавански и избен етажи: две тавански помещения с площ 23,05 кв.м., тераса с площ 13.05 кв.м. и външна вита стълба към тях и избен етаж от пет избени помещения с обща площ от 18 кв.м., индивидуализирани с приподписаните схеми към молба с вх.№ 50374/20 от 27.07.2020 г. озаглавени приложение 3 и приложение 5, посочени и на скицата на вещото лице М. К., неразделна част от Протокол от 18.ХII.1985г. за доброволна делба по гр. д. №2174/1985г. на ВРС, *I състав от описаната по-горе жилищна сграда.

2. Евентуален иск по чл. 109 ЗС, със следното искане:

В условията на ЕВЕНТУАЛНОСТ, ако се приеме, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е неоснователен, е обективиран евентуален иск с искане Б.И.Т., ЕГН ********** да преустанови неоснователните си действия в процесния имот, вилна сграда, с които пречи на Ж.С.М., ЕГН ********** да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху жилището на първия етаж, като премахне незаконно изградените две тавански и три избени помещения, извън посочените две на скицата в приложение 1, приподписана и представляваща неразделна част от молбата, и бъде осъден да възстанови сградата, съобразно одобрения първоначално архитектурен проект, като премахне и незаконно изграденото външно стълбище към таванския етаж, както и всички извършени преустройства в избата, предвидена по проект, на осн. 109 ЗС.

Ищецът е основал исковата си молба на следните твърдени правно релеванти факти и обстоятелства:

В исковата молба заведена пред ВОС ищецът М. е заявил, че с ответника Т. владеят части от вилна сграда, за която М. твърди че е придобил правото на собственост, като собствеността възникнала като следва: 1. По силата на Постановление за възлагане на недвижим имот  от 23.4.2018 г. по ИД № 20168080401047 на ЧСИ З.Д. *** действие ОС Варна, влязло в сила на 31.8.2018 г. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.12.2018 г. по ИД № 20168080401047 на ЧСИ З.Д., вляло в сила на 22.3.2019 г. Ж.М. твърди , че е закупил на публична продан и придобил следния недвижим имот,а именно ПИ с идентификатор * по КККР  на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД 18- 92 /14.10.2008 г. на ИД на АГКК Варна, с адрес на поземления имот – гр. Варна, р-н „*“, п.к. 9000, кв.“*“, с площ от 434 кв.м. и трайно предназначение на територията -урбанизирана , начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра , стар идентификатор * , номер по предходен план - кв. *, парцел *, при съседи – *, *, * ведно с построената в имота жилищна сграда по ККК и КР , със застроена площ по скица 86,60 кв.м., съставляваща сграда с идентификатор *.*, брой нива на обекта – 1, стар идентификатор – няма, под обекта – няма, над обекта - няма.

След придобиване на собствеността върху описания обект в жилищната сграда, М. установил, че в сградата има две тавански помещения с подход към тях от вита стълба и три избени помещения с отделен вход към тях, които се ползвали от собственика на съседния имот.

След проследяване на правата на Б.Т., ищецът твърди, че установил следното:

За гореописаната сграда имало издаден позволителен билет № *за строеж, вх.№ 66* от 12.8.1957 г. на името на И.Т. Д.и одобрен инвестиционен проект за едноетажна вила със застроена площ от 80 кв.м., състояща се от: входно антре, хол-дневна, кухня, две спални, баня -тоалет и тераса. Под едната спалня и кухня имало изба. Покривната конструкция била стоманобетонна плоча с топлинна изолация гредоред /това се установявало от позволителния билет, Протокол 630/12.9.1957 за определяне на строителна линия и ниво, Обяснителна записка и одобрен инвестиционен проект/. В този момент, твърди още ищецът, че сградата била построена в един голям поземлен имот – парцел *в кв.*по плана на предградие „Л.“, гр. Варна. Съобразно строителния протокол, сочи ищецът в исковата си молба, била дадена строителна линия за същата сграда, а съгласно обяснителната записка от м. август 1957 г. постройката била едноетажна, имало изба, покривът представлявал стоманобетонна плоча и изолация гредоред. Вилата била изпълнена, твърди ищецът, в отклонение от проекта, като понастоящем в избата имало общо 5 помещения, имало изградени 2 тавански помещения, с обща застроена площ от 17,96 кв.м. и над тях бил покривът. Тези помещения били построени, според ищеца, незаконно и нямали статут на търпимост.

Впоследствие, сочи още ищецът, през 1978 г. била построена в съседство така наречената „пристройка“, без строителни книжа, която била в режим на търпимост, със застроена площ от 57,80 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, коридор, антре, тоалетна, коридор. Тази пристройка представлявала самостоятелна сграда, като връзката й с вилната страда била неизползваем понастоящем „коридор“. Пристройката сочи още ищецът, че попадала в съседния имот.

Твърди се още, че след смъртта си И.Д.оставил трима наследници – съпругата Н. Б. Д.и двама сина – Т.И. Д.и Б.И.Т.. Преживялата съпруга предявила искова молба за делба на съсобствения имот находящ се в гр.Варна, местност „*“, целият с площ от 3 240 кв.м. ведно с построената в имота вилна сграда, като било образувано гражданско дело № 2174/1985 г. по описа на РС Варна, *I-ми състав. С Протокол от 18.12.1985 г. по същото гр.д. била одобрена постигнатата между страните спогодба като: Т.Д.приел в свой дял и изключителна собственост една втора идеална част от вилно място, цялото с пространство 2 400 кв.м. представляващо дворище *, находящо се в гр.Варна, местност „*“ при граници: от две страни път, Н. Д., наследници на Н. К.и наследници на Н.Л., заедно с жилищния етаж от вилата, съгласно скицата на вещото лице ,подобрения, насаждения, половината от гаража / на този дял, сочи ищецът, че съответствало жилището, закупено от него /. По силата на същия протокол за делба Б.И.Т. приел в свой дял и изключителна собственост една втора идеална част от вилното място , цялото с пространство от 2400 кв.м. съставляващо дворище * , находящо се в гр. Варна, местност „*“ при граници : от две страни път, Н. Д., наследници на Н. К.и наследници на Н. Л., заедно със сутерена / трите допълнително изградени избени помещения / пристройката и таванските стаи на вилната постройка, изба, насаждения, половината от гаража./

Понастоящем твърди ищецът, че пристройката попадала в имот с идентификатор *, а ползваните от Б.И. две тавански помещения и три избени били във вилната сграда в съседния имот/.

По силата на същия протокол за делба, Н. Д. приела в свой дял и изключителна собственост правно вилно място с пространство от 840 кв.м. представляващо дворище *, находящо се в гр.Варна, местност „*“ при граници: от път, Т.Д.и Б.Т., наследници на Н. К.и наследници на Н. Л. заедно с насажденията в него.

На следващо място ищецът е заявил, че съсобствеността била прекратена по отношение на поземления имот като с Договор за доброволна делба, акт № *, * , нотариално дело №*, рег. № *г. на нотариус Р.Т.нот.с рег. № *и район на действие РС Варна , вписан в АВ СВ Варна с вх.рег.№ *г., дв.вх.рег.№ *АКТ № *, *, дело № *, Б.И.Т. и наследниците на Т.И. Д.– А. Д. Д.– И.и Н. Т. И.отново поделили поземления имот с идентификатор *, находящ се в гр. Варна, кв. „*“, целият с площ от 2 167 кв.м., стар идентификатор – няма, номер по предходен план – *, при съседни имоти с идентификатори №, № *, *, *, *, *, *, *.

Б.И.Т. получил в дял и станал изключителен собственик на поземления имот с проектен идентификатор *  по скица - проект , издадена от СГКК Варна, с проектна площ от 1208 кв.м. , при съседи : имоти с идентификатори *, *, *, *,*,* , * .

А. Д. Д.– И.и Н. Т. И.получили в общ дял при равни квоти и станали изключителни собственици на 1. ПИ с проектен идентификатор * по скица - проект издадена от СГКК Варна, с проектна площ 524 кв.м. при съседи- имоти с идентификатори: *, *, *, *, *и ПИ с проектен идентификатор * по скица - проект издадена от СГКК Варна, с проектна площ от 434 кв.м., при съседи имоти с идентификатори: *, *, *, *.

Ищецът Ж.М. сочи в сезиращата съда искова молба, че придобил с Постановления за възлагане описани по-горе именно ПИ с идентификатор *, ведно с находящия се в него обект - ЖИЛИЩЕ 1. (сезиращата искова молба е приложена по гр.д. 1392/2019 г. по описа на ОС Варна на л. 3 – 11 ).

Твърдението на ищеца в сезиращата съда искова молба е, че делбата от 1985 година била нищожна, били създадени два годни самостоятелни обекти на собственост, отговарящи на критериите за самостоятелен жилищен обект, като се сочи че делбата била извършена без архитектурен проект за разделяне на вилната постройка. Действително на първи жилищен етаж бил обособен СОС - този, закупен от ищеца, но незаконно построените 2 тавански помещения и 3 избени такива не отговаряли на критериите за самостоятелен обект на собственост /СОС/ а били обслужващи такива по своя характер. Към тях нямало обслужващи помещения  /баня, тоалет, кухня/ , а сутеренните помещения поначало не можели да бъдат СОС. За да изведе ищецът извода за нищожност на делбата препраща към мотивите на Решение № 673/**996 на Първо г.о., ГК на ВКС по гр.дело № 635/1996.

В раздел четвърти от исковата си молба ищецът е навел твърденията относно правото му правото му на собственост а именно:

Ищецът твърди че е закупил права, съответстващи на правата на праводателите му, които въпреки нищожността на делбата владели единствения СОС в сградата – ЖИЛИЩЕТО на първия етаж. Праводателите на ищеца владели този имот от момента на доброволната делба и го били придобили по давност.

В условията на евентуалност ищецът М. твърди, че е придобил имота по давност, чрез присъединяване на владението на своите праводатели към своето владение на обекта в първия етаж от сградата.

Твърди се по същество, че т.к. в сградата имало само един СОС, то избените и таванските помещения следвали неговия статут и собственост и също принадлежали на собственика на жилището на първия етаж, т.к. не можело да бъдат отделени.

Освен всичко изложено, в сезиращата съда искова молба ищецът твърди, че таванските помещения и част от избата са незаконни и подлежат на премахване.

В избите според ищеца били извършени и незаконни преустройства, за които ищецът не бил давал съгласие, и които не правели от тези помещения годен обект на собственост. Статутът на тавана бил подпокривно пространство, преустроено в две помещения, статутът на избата също бил на обслужащо помещение а тя била преустроена в жилищни помещения. Всички незаконни строежи в сградата, според ищеца, подлежали на премахване и били негоден обект на собственост а незаконните преустройства били непротивопоставими на ищеца който сочи че е единствен собственик на жилището в сградата ведно с обслужващите го помещения.

При тези твърдения ищецът е пояснил, че е изпратил покана с „Телепоща „ с изходящ номер 27 от 16.04.2019 г. с която бил поканен ответника до 30.04.2019 г. да освободи имота на ищеца и да му предаде владението на прилежащите избени и тавански помещения или да посочи на какво основание ги владее, като не била постигната между страните никаква договореност.

В раздели пети и шести от сезиращата искова молба ищецът е обосновал правния си интерес от търсената защита и отправил първоначалните си искания до съда.В подкрепа и на твърденията и на исканията си в раздел последен и предпоследен л. 10 - 11 от делото на ВОС ищецът е направил искания за събиране на доказателства. От последвалите уточнителни молби и частично прекратяване на производството по делото, се установява, че пълната яснота относно предмета на делото е въведена с последната уточнителна молба депозирана пред ВРС. /л. 11 – л. 13 от настоящото дело/. Наведените фактически твърдения относно правото на собственост на ищеца всъщност се съдържат и в петитума на ревандикационния иск, като за пълна индивидуализация на предмета на иска по чл. 108 ЗС ищецът е приложил приложения 1, 3, 5, като на приложенията в жълт цвят са повдигнати спорните обекти.

В законоустановения срок ответникът, както пред ВОС, така и пред РС Варна е депозирал отговор на исковата молба, чрез адвокат Е.С. – Г. от ВАК.

В депозирания пред РС Варна отговор ответникът желае ВРС да зачетете като отговор по настоящото производство подадения такъв по реда на чл.131 от ГПК по гр.д. № 1392/2019г. по описа на ВОС, в ЧАСТТА, в която исковете на ищеца НЕ СА ПРЕКРАТЕНИ, доколкото настоящото производство се явява продължение на образуваното пред ВОС дело съобразно принципа на функционална та подсъдност и предвид прекратителните диспозитиви на съдебните актове на ВОС и ВАпС.

Независимо от горното и предвид разпореждане №262210 от 3 1.08.2020г.на ВРС, ответникът моли ВРС ДА ОТХВЪРЛИ предявените искове като недопустими и неоснователни предвид следните аргументи:

Безспорно сочи ответникът, че съгласно правната теория и съдебната практика, че фактическият състав за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС предвижда кумулативно наличие на следните материалноправни предпоставки: ищецът да е собственик на вещта - предмет на иска; ответникът да владее тази вещ и това владение да е без правно основание (в този см. ответникът сочи част от съдебната практика: Решение № 551 от 13.09.2010 г. по гр.д. № 669/2009г. на Първо гр.о., ВКС; Решение № 9 от 23.0*012 г. по гр.д. № 251/201 1 г. на Първо гр.о., ВКС и др.)

За ответника било видно от представените с исковата молба доказателства, че ищецът придобива собственост в качеството си на обявен купувач по проведени две публични продажби по ИД № 201680804001047 от ЧСИ З.Д.,*** действие ВОС, на имущество на длъжниците А. Д. Д.- И.и Н. Т. И., което имущество било придобито от тях по наследство от общия им наследодател /брат на ответника/ Т.И. Д., ЕГН ********** , б.ж. на гр. Варна, починал на 13.0*999 г. Реализацията на правата на взискателя по гореописаното изпълнително дело Г. Г. Щ. се осъществила чрез принудително изпълнение от ЧСИ З.Д. върху притежаваното от длъжниците имущество, чийто титул за собственост се явявали следните документи:

1. Протокол от публично съдебно заседание от 18.12.1985г. по гр.д.№2174/1985г. по описа на ВРС, приложен с исковата молба, видно от който между страните в делбения процес след изслушване и приемане заключението на вещото лице, била постигната следната спогодба, одобрена от съда, а именно: Т.И. Д.приемал в свой дял, изключителна собственост и владение следния недвижим имот: 1.една втора ид.ч.от дворно място, цялото с пространство 2400 кв.м., находящо се в гр.Варна, местност „*“, при граници, подробно посочени в протокола, представляващо дворище *, ЗАЕДНО с жилищния етаж от вилата, означен с жълта краска по скицата на вещото лице, подобрения, насаждения и половината от гаража; Б.И.Т. приемал в свой дял, изключителна собственост и владение следния недвижим имот:1.една втора ид.ч.от дворно място, цялото с пространство 2400 кв.м., находящо се в гр.Варна, местност „*“, при граници, подробно посочени в протокола, представляващо дворище *, ЗАЕДНО със сутерена, пристройката и таванските стаи на вилната постройка, изби, насаждения и половината от гаража.Неразделна част от протокола била и експертизата ведно с техническите приложения към нея.

2. Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 06.08.1997г., заверен от Нотариус И. М.с предмет на делбата- ЛОЗЕ с пространство 2400 кв.м., находящо се в гр.Варна, местност „*“, представляващо имот с пл.№*, при граници, подробно описани в акта, ВЕДНО с построения в лозето ГАРАЖ със застроена площ 22,00 кв.м. Съгласно Договора за доброволна делба: Б.И.Т. получавал в дял и ставал собственик на ЛОЗЕ с пространство 1200 кв.м., находящо се в южната част на поделяемия имот, означено като дял първи върху скицата проект и обяснителната записка, образуващо нов имот с пл.№* с посочени подробно граници, ВЕДНО с построения в дела ГАРАЖ със застроена площ 22 кв.м. Т.И. Д.получавал в дял и ставал собственик на ЛОЗЕ с пространство 1200 кв.м., находящо се в северната част на поделяемия имот, означено като дял втори върху скицата проект и обяснителната записка, образуващо нов имот с пл.№*Б с посочени подробно граници.

3. Договор за доброволна делба от 02.10.2015г., представляващ акт *, *, д.№*/2015г. по описа на Нотариус Р. Т., приложен с исковата молба, с предмет - поземлен имот, находящ се в гр.Варна, кв.“ *“, представляващ имот с идентификатор *, с номер по предходен план *, с площ на имота 2167 кв.м., като съгласно ДДД:Б.И.Т. получавал в дял и ставал изключителен собственик на ПИ с проектен идентификатор * с проектна площ от 1208 кв.м.; Н. Т. И.и А. Д. Д.-И.получавали в общ дял и ставали изключителни собственици на: ПИ с проектен идентификатор * с проектна площ от 524 кв.м; ПИ с проектен идентификатор * с проектна площ от 434 кв.м.

4. На 30.09.2004г. Н. И.и А. Д.– И., твърди ответникът, че учредили договорна ипотека по силата на нотариален акт за договорна ипотека, вписан като акт №*, том *, д. *, вх.рег.*г., върху притежавания от тях по наследство ЕТАЖ ОТ КЪЩА, със застроена площ 86,95 кв.м., състоящ се от външно стълбище, тераса, хол, две антрета, 3 стаи и сервизно помещение.

5. На 13.0*017 г. по горепосоченото изпълнително дело бил направен опис и оценка/външен, без осъществяване на достъп в сградата/ на притежавания от длъжниците Н. И.и А. Д.-И.ЕТАЖ ОТ СГРАДА с площ от 86,95 кв.м. В оценката на вещото лице /стр.351 от ИД/ било посочено разпределението на обекта: външно стълбище, тераса, хол, две антрета, три спални и едно сервизно помещение. Никъде не се описвали сутеренен етаж и тавански етажи.

Самият ищец в исковата си молба правел, според ответника, признанието, че след придобиване на собствеността върху обекта в жилищна сграда установил, че има две тавански помещения с подход към тях от вита стълба и три избени помещения с отделен вход към тях, които се ползват от собственика на съседния имот /ответник понастоящем/ - стр.2, т. II  от сезиращата искова молба, конкретизира ответникът/. Следователно, извежда извод ответника, ищецът придобил единствено и само това, което притежавали длъжниците, което било и описано и оценено и нищо извън него, независимо какво считал, че има обективирано в двете постановления за възлагане на недвижими имоти и как тълкувал статута на помещенията - собственост на ответника./ В този смисъл ответникът препраща към мотивите обективирани в Решение №34 от 14.05.2018г. на ВКС по гр.д.№1414/2017г./

6. Предвид документите за собственост на длъжниците и извършените опис и оценка, предмет на публична продажба, сочи ответника, че е бил единствено и само ЕТАЖ ОТ СГРАДАТА със застроена площ от 86,95 кв.м, състоящ се от: външно стълбище, тераса, хол, две антрета, 3 стаи и сервизно помещение. Именно този етаж бил нанесен в Кадастъра и получил идентификатор *.*, като площта била посочена като 86.60 кв.м.

7. Съгласно Схема №15-928633/12.12.2018г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*, находящ се в гр. Варна, район *, кв.“*“, издадена въз основа на Кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г., последно изменение със Заповед №18-4106 от 22.05.2018г. на Началника на СГКК - Варна, заявява ответника в отговора си на искова молба, било видно, че самостоятелния обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор *, предназначението на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - едно, прилежащи части - няма. В схемата липсвали данни за изби и тавански помещения, нямало данни за общи части от сградата.

8. Съгласно Схема № 15-730039/12.08.2019г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*, находящ се в гр. Варна, район *, кв. “*“, издадена въз основа на Кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г., последно изменение със Заповед №18-5*от 05.06.2019г. на Началника на СГКК - Варна за ответника било видно, че притежаваните от Б.И.Т. имоти, представляващи припадащия му се дял съгл. Протокол от публично съдебно заседание от 18.12.1985г. по гр.д.2174/1985г. по описа на ВРС /за делба/ били нанесени като самостоятелен обект с предназначение - Друг вид самостоятелен обект в сграда, с посочена обща квадратура 54,04 кв.м и посочени прилежащи части: изби - 18 кв.м, таван 23,05 кв.м и тераса 13,5 кв.м.

9.С исковата молба отчита още ответника, че бил представен позволителен билет №1215/12.07.1957г. ведно със строителен протокол №630/12.09.1957г. за определяне на строителна линия и ниво.

10. Твърди се от ответника, че сградата в съществуващия й понастоящем вид била изградена в периода 1957-19*г., като безспорно най-късно към датата на Протокол от публично съдебно заседание от 18.12.1985г. по гр.д.2174/1985г. по описа на ВРС /за делба/ къщата била изградена и преустроена така, както е била и сега.

Всичко това доказвало според ответника, че дори да било налице изградено над допусната и одобрена квадратура, то строежът /строежите били търпими по смисъла на ЗУТ и действащата подзаконова нормативна уредба и като такива не подлежали на премахване.

Ирелевантно намира ответника за правото като цяло и за настоящия момент - в частност, дали има нарочно издадено удостоверение за търпимост от компетентните органи или не. Търпимостта за ответника  настъпила ех lege и административния орган, издавайки удостоверение само констатира факти, а не създава права.

11. По същество ответника намира за неоснователно твърдението на ищеца, залегнало в исковата молба за нищожност на съдебната делба от 1985г., като моли съда за вземе предвид следните доводи и възражения: Съгласно чл. 39 от Закона за собствеността, сочи ответника, че съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи, като по същия начин може да се раздели обща сграда по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се ползват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените. Законът не уреждал изрично на какви изисквания трябва да отговарят обособените в отделни жилища етажи или части от етажи. Изискванията, на които следвало да отговарят обособените в отделни жилища етажи или части от етажи били въведени с нормите за застрояване на населените места, като за първи път изрично се предвиждали с изменението на §38 от Строителните правила и норми /СПН/ от 17.05.1963г. /ДВ, бр. 39/1963г./. Нормите за застрояване на населените места не предвиждали режим приложим при делба на заварени сгради. С тълкувателно решение № 96/71 г. на ОСГК на ВС се приемало, че при съдебното поделяне на съсобствени жилищни сгради, заварени като такива към 17.05.1963г., разделянето им на етажи или части от етажи по смисъла на чл. 39. ал. 2 от ЗС следвало да стане и без спазването напълно на строителните правила и норми само за обособените дотогава отделни жилища. В съдебната практика се приемало, че тълкувателното решение визира всички жилища, които реално са били обособени и са се ползвали отделно и самостоятелно от преди изменението на § 38 от СПН -17.05.1963 г., макар че не отговарят на Строителните правила и норми отм., респективно на нормите на Наредба № 5 за териториално и селищно устройство отм. /в този смисъл ответникът препраща към мотивите на Решение №491 от 21.0*014г. на СГС по гр.д.№11520/2010г./ Именно с това, твърди отв. Б. Т., че се било съобразило както вещото лице, така и ВРС през 1985г., поради което одобрената съдебна спогодба за делба била законосъобразна и правилна, а твърдението на ищеца за нищожност - неоснователно.

На съвсем отделно основание, възразява ответникът, че ищецът нямал правен интерес да оспорва извършената делба, доколкото правото на собственост на длъжниците, чиито имоти той придобил, произтичало именно от извършената съдебна делба през 1985г. А доколкото придобиването чрез възлагане на имот било особен вид деривативен способ, опосреден от ЧСИ, ищецът нямал активна процесуална легитимация да иска делба, доколкото нито бил съсобственик, нито съделител при предходно извършената такава. В случай, че делбата бъде прогласена за нищожна, според ответника, следва да се прогласи нищожност и на двете Постановления за възлагане, представени по настоящото дело, а ищецът - обявен купувач по публичните продани, следва да бъде съдебно отстранен.

12. По отношение твърдението за придобиване по давност на целия имот с позоваване на присъединяване владението на „праводателите“ на г-н М., ответникът сочи, че ищецът е придобил имотите по силата на Постановления за възлагане на ЧСИ З.Д.. Той не ги бил придобил по силата на правна сделка от наследниците на Т.И. Д., поради което за него Н. И.и А. Д.- И.не се явявали праводатели и ищецът М. нямал правен способ, по който да присъедини тяхно владение към своето. На съвсем отделно основание двете длъжнички , възразява ответника, че никога не били владяли, нито имали намерения да владеят цялата къща. Помещенията, припадащи се по съдебна делба на Б.Т., винаги се били владяли от него, като и към настоящия момент ответникът и съпругата му живеели там.

Обратно – твърди ответника /под формата на възражение /, че именно Б.И.Т. е придобил по давност цялата сграда, която придобивна давност изтекла още преди образуване на изпълнителното дело срещу Н. И.и А. Д.- И..

13. Предвид гореизложеното и съобразно представените доказателства, неоснователен се явявал за ответника и предявеният в условията на евентуалност иск по чл.109 от ЗС, доколкото ответникът не извършвал никакви неоснователни действия, които да пречи на ищеца да упражнява своето право в обема, в който го притежава. В тази връзка прилага ответника и моли съда за приеме Решение на ВОС от 12.07.2001 г.по гр.д.№3*/2000г., потвърдено с Решение № 1488/14.0*003г. на ВКС, постановено по гр.д.№1822/2001г., както и протокол за извършване на определени действия на СИС - Варна от 03.05.2005г. по изп.дело 8029/2005г., IX район.С  оглед посоченото, моли ответника съда след като попълни делото с доказателствен материал, да отхвърли подадените искове като неоснователни. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.В подкрепа на възраженията си и оспорванията ответникът от своя страна също е направи доказателствени искания .

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 23.09.2022г., ищецът лично и чрез процесуалните си представили поддържа предявените искове, желае уважаване на ревандикационния иск, а в условия на евентуалност на негаторния ведно с присъждане на разноските по делото.

В същото открито съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалния си представител оспорва исковете като неоснователни и недоказани , желае отхвърляне на исковете ведно с присъждане на разноските по делото .

Двете главни страни по делото в рамките на предоставения им от съда срок са депозирали подробни писмени защити, в които се спират върху фактическата и правна страна на спора, анализират относимимата нормативни актове, позовават се и на съдебната практика в подкрепа на твърденията си и исканията си .

Въз основа на събраните по делото доказателства, след съобразяване с твърденията и възраженията на страните, съгласно чл.235 ГПК, съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :

През 1985 година във Варненски районен съд е било образувано делбено дело - гражданско дело № 2174/1985 г. по описа на ВРС , *I –ми състав. От приобщеното писмено доказателство – оригинала на гражданско дело се установява, че на 09.07.1985 г. Н. Б.Д.а, ЕГН ********** е подала в съда искова молба за делба против Т.И. Д., Б.И. Д.и Общински Народен съвет- гр.Варна, Втори Районен съвет, Министерство на финансите – София. От приложеното по делбеното дело в оригинал удостоверение за наследници на И.Т. Д., ЕГН ********** с местожителство *** се установява,че наследството на И.Д.е било открито на 08.09.1984 г. в гр. Варна, като след откриване на наследството му , призовани към наследяване са били : Н. Б. Д.– съпруга, Т.И. Д.– син, роден 1948г. и Б.И.Т. – син, род.1951 г.

С Решение от 7 август 1985 г. на РС Варна, постановено от седми състав, с докладчик съдия Йова Проданова, по гр.дело № 2174/1985 г. по описа на ВРС,  е допуснато да бъде извършена съдебна делба на имота – ЛОЗЕ от 3240 кв.м., находящо се в местност „ * „, *, при граници : от страни път , наследници на Н.К., наследници на Н. Л. заедно с построената в него ВИЛНА СГРАДА между съсобствениците , при квоти 620/3240 от мястото и ½ от вилната сграда – за Н. Б. Д.и по 1310/3240 от мястото и ¼ от вилната сграда за Т.И. Д.и Б.И.Т.,***. Със същото Решение искът за делба е бил отхвърлен срещу ОбНС Варна. От мотивите на ВРС в цитираното Решение се изяснява , че Н. Д. и първите двама ответника са наследници на И.Т. *** , съпруга и синове. С нотариален акт * , т. *, д. * г. наследодателят придобил чрез договор за покупко – продажба недвижи имот – ЛОЗЕ и ГРАДИНА, целият от 35* кв.м. , находящ се в местност „ * „ , Варненско землище. Приживе наследодателят , с нот.акт № * , т. * , д.* г. прехвърлил на двамата си сина чрез договори за дарение по 1000 кв.м. ид. ч. от имота , който урегулиран е имал площ 3240 кв.м. С влизане в сила на Закона за собствеността на гражданите, съобразно разпоредбата на чл.12 , вр. чл.14 , ал.2 ПП ЗСГ , вр. чл. 54 ПП ЗТСУ , разликата над 1000 кв.м., по отношение на имотите, намиращи се в зони за задоволяване на здравни и курортни нужди се придобивала от Държавата. Съдът е приел, че разликата представлява от 240 кв.м. , при което приложение намирала хипотезата на чл. 54, ал.6 ПП ЗТСУ, като наследодателят и неговата съпруга запазили права върху целия имот – 1240 кв.м. и държавата не придобила права върху имота . Прекратяването на брака със смъртта на наследодателя довело до превръщането на имуществената общност в обикновена дялова съсобственост, като ищцата притежавала  620 кв.м. ид.ч. от имота. Останалите 620 кв.м. ид.ч. били придобити от първите двама ответници при равни права , съгласно нормите на чл. 5 ЗНасл., вр. чл. 14 , ал. 7 СК (стар). При тези мотиви, съдът е приел ,че е налице доказана съсобственост на първите трима съделители при права 620/ 3240 за ищцата, по 130/3240 за ответниците, при което следва да се допусне и извърши делбата, а по отношение на ОбНС искът следвало да се отхвърли .

Делбеното дело,водено под номер гр.д. № 2174/1985 г.по описа на ВРС , *I – ми състав, е приключило с одобрена в открито съдебно заседание на 18 декември 1985 г. съдебна спогодба , постигната между Т.И. Д., Б.И.Т. и Н. Б.Д.а, във втората фаза на делбата, като е била прекратена съсобствеността между тримата съделители. Видно е от вписаното в протокола от открито съдебно заседание от 18.12.1995 г., че :

Т.И. Д.приема в свой дял, изключителна собственост и владение следния недвижим имот : една втора идеална част от вилно място, цялото с пространство 2400 кв.м. , находящо се в м-ст „*“ Варн.землище, при граници : от две страни път, Н. Д., насл.на Н.К., насл. на Н.Л., означен с жълта краска по скицата на вещото лице , подобрения, насаждения , половината от гаража.Стойността на този дял възлиза на сумата 9728 лв.

Б.И.Т. приема в свой дял, изключителна собственост и владение следния недвижим имот : една втора идеална част от вилно място, цялото с пространство 2400 кв.м. , представляващо дворище * в местност „*“ Варненско землище, при граници : от две страни път, Н. Д., насл.на Н.К., насл. на Н.Л., ЗАЕДНО с сутерена , пристройката и таванските стаи на вилната постройка , изба, насаждения , половината от гаража .Стойността на този дял възлиза на сумата  10939 лв. и

Н. Б. Д.приема в свой дял изключителна собственост и владение следния недвижим имот : празно вилно място  с пространство 840 кв.м, находящо се в местност „* „ Варненско землище, представляващо дворище * А, при граници : път, Т.Д.и Б.Т. , наследници на Н. К.и наследници на Н. Л., заедно с насажденията в него.Стойността на този дял възлиза на сумата 386 лв.Страните са заявили ,че нямат никакви парични претенции една към друга във връзка с уравнение стойността на дяловете.При така постигнатото съгласие между тримата съделители , съдът е одобрил съдебната спогодба .

Ищецът е релевирал възражения относно действителността на делбата, извършена през 1985 г. , т.к. същата била извършена в разрез с действалата към 1977 г. Наредба № 5, а от там и невъзможност да бъде съдебно поделен съсобствения имот. От друга страна ищецът е твърдял, че имотът предмет на исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС (тавански и избен етажи извън сградата 1, за която твърди да я е придобил чрез публична продан ) е негова собственост, а не на ответника , като е ангажирал доказателства още с исковата си молба.

От приобщените по делото писмени доказателства - заверени за вярност с оригинала копия на Постановления за възлагане, въз основа на които ищецът твърди да е носител на вещното право на собственост върху имота , чиято ревандикация се иска , а в условията на евентуалност желае възстановяване на предишното положение върху имота ( листи 14 , 15 по гр.д.№1392/2019 г. по описа на ОС Варна ), съдът намира за установено следното :

На 23 април 2018 г. М.Ж. – помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ З.Д. – ЧСИ № *по регистъра на КЧСИ, с район на действие ОС Варна е съставил Постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20168080401047. По посоченото изпълнително дело, следния, изнесен на публична продан от 08.02.2018 г. до 08.03.2018 г. недвижим имот, принадлежащ на длъжника А. Д. Д.– И., ЕГН ********** за удовлетворяване на вземането на взискателите Г. Г. Щ., ЕГН ********** и *, ЕИК ***, а именно :

½ (една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * , съгласно справка по КККР , одобрени със Заповед № РД – 18 – 92 / 14.10.2008 г. на ИД на АГКК , находящ се в гр. Варна, обл .Варна, район * , кв. „*“, с площ от 434,00 кв.м , при съседи : имоти с идентификатори с номера *, *, * и *, образуван от разделянето на поземлен имот с пл. № * Б, целият с площ от 1 200,00 кв.м , попадащ в кв. * , подрайон по плана на м-ст „ * “ , гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, при граници на имота /имоти №, № * *, * и * ВЕДНО с ½ (една втора) ид.ч. от изградената в него СГРАДА , представляваща ЖИЛИЩЕ с идентификатор *.*, съгласно справка по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 -92 /14.10.2008 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 86.60 кв.м , а по документ за собственост представляваща ЕТАЖ ОТ КЪЩА , с административен адрес гр.Варна, общ. Варна, обл.Варна, местност „*“ № * със застроена площ от 86,95 кв.м., състоящ се от външно стълбище , тераса, хол, две антрета, три стаи и сервизно помещение, с Протокол от 09.03.2018 г. и Протокол от 26.03.2018 г. , изд. на осн. чл. 493 , т. 2 ГПК , вр. § 73 ПЗР към ЗИДГПК( обн.ДВ, бр. 86/2017 г.) за купувач на недвижимия имот е обявен Ж.С.М., ЕГН **********, за сумата в размер на 43 923,50 лв., както и че купувачът е внесъл в срок по сметка на ЧСИ  предложената от него цена , след приспадане на внесения задатък в размер на 3611,25 лв. , или 40 312,25 лв. , поради което и на осн. чл. 496 ГПК описания по-горе имот е възложен на ищеца Ж.М. (л.14).

На 17 декември 2018 г. , М.Ж. – помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ З.Д. – ЧСИ № *по регистъра на КЧСИ, с район на действие ОС Варна е съставил Постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20168080401047. По посоченото изпълнително дело, следния, изнесен на публична продан от 13.1*018 г. до 13.12.2018 г. недвижим имот, принадлежащ на длъжника Н. Т. И., ЕГН ************ за удовлетворяване на вземането на взикателя Г. Г. Щ., ЕГН **********, а именно :

½ ( една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * , съгласно справка по КККР , одобрени със Заповед № РД – 18 – 92 / 14.10.2008 г. на ИД на АГКК , находящ се в гр. Варна, обл.Варна, район * , кв. „*“, с площ от 434,00 кв.м , при съседи : имоти с идентификатори с номера *, *, * и *, образуван от разделянето на поземлен имот с пл. № *, целият с площ от 1 200,00 кв.м , попадащ в кв. * , подрайон по плана на м-ст „*“ , гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, при граници на имота : имоти №, № * *, * и * ВЕДНО с ½ /една втора / ид.ч. от изградената в него СГРАДА , представляваща ЖИЛИЩЕ с идентификатор *, съгласно справка по КККР , одобрени със Заповед № РД – 18-92 /14.10.2008 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 86.60 кв.м, а по документ за собственост представляваща ЕТАЖ ОТ КЪЩА , с административен адрес гр.Варна, общ. Варна, обл.Варна, местност „*“ №  *, със застроена площ от 86,95 кв.м., състоящ се от външно стълбище , тераса, хол, две антрета, три стаи и сервизно помещение, с Протокол от 14.12.2018 г. изд. на осн. чл. 493, т. 2 ГПК , за купувач на недвижимия имот е обявен Ж.С.М., ЕГН ********** , за сумата в размер на  44 100,00 лв., както и че купувачът е внесъл в срок по сметка на ЧСИ предложената от него цена , след приспадане на внесения задатък в размер на 4 400,00 лв. , или 39 700,00лв. , поради което и на осн. чл. 496 ГПК описания по-горе имот е възложен на ищеца Ж.М. /л.15/.

Анализът на цитираните две писмени доказателства, налага и извода, че в периода 23 април 2018г. - 17 декември 2018г., на основание дериватен придобивен способ – закупуване на недвижим имот на публична продан, ищецът Ж.М. е придобил правото на собственост върху недвижим имот представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * с площ от 434,00 кв.м и СГРАДА представляваща ЖИЛИЩЕ с идентификатор *.*. , със застроена площ от 86,60 кв.м , а по документ за собственост от 86,65 кв.м. , състояща се от външно стълбище, тераса, хол, две антрета , три стаи и сервизно помещение.

Установява се от приложената на л. 16 - ти в заверено копие скица № 15- 943141-18.12.2018 г., че към датата на сезиране на съда, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * е с площ 434 кв. м, намира се в гр.Варна, в урбанизирана територия, местност „*“, съгласно КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД – 18- 92/ 14.10.2008 г.  на ИД на АГКК , с начин на трайно ползване – ниско застрояване , граници – имоти с идентификатори * , *, * , * , стар идентификатор *.

Видно от приложеното на л.17 –ти заверено копие на схема № 15 – 928633 – 12.12.2018 г. на самостоятелен обект в сграда – имот с идентификатор № *.*,самостоятелния обект, построен в поземления имот с ид. № * е с предназначение ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта 1, площ по документ 86,60 кв.м., с вписани данни за собственици – Т.И. Д.– без данни за ид.ч. ,съгласно протокол за съдебна делба № *, т. *, рег. № *, от * г. издаден от РС Варна и Ж.С.М. – ½ ид. ч. от правото на собственост съгласно постановление за възлагане от съдебен изпълнител № *, т. *, рег. № *, д. № * от * г. издаден от СВ Варна .

Спорeн по делото между страните е въпроса дали ищецът е придобил правото на собственост върху тавански етаж и избен етаж извън сградата с идентификатор *( респ. помещенията на двата етажа). Именно в тази връзка ищецът се е спрял на хронологията назад във времето от издаване на позволителния билет за строеж на някогашната вилна сграда , до съставяне на постановленията за възлагане на недвижим имот, придобит на публична продан, ангажирайки и писмени доказателства, посочени по-долу .

От приобщения по делото на л. 18 – ти в заверено за вярност с оригинала копие на билет № *за строеж в гр.* с вх. № ** , от * г. се установява, че на И.Т. Д.от гр.*, * „Л.„, кв.*, парцел * по надлежния ред от Отдел „Архитектура и строителен контрол „ при Община Варна е било разрешено направа едноетажна вила , застр. 80 м2 , 290 м3 , 45 000 лв. по съгласуван план …с дата 28.08.1957 г. по дадена строителна линия…На 12.04.1957 г. е бил съставен строителен протокол № 630 за определяне строителна линия и ниво съгл. чл. 233 ППИН на И.Д.за направа едноетажна вила, така както е посечено на окомерната скица (л.19). В обяснителна записка, към проекта за вила на И.Д.в местността „ Л. „ – Варна от 5.08.1957 г. , се съдържат записвания затова, че вилата е разположена в парцела както е показано на приложената ситуационна скица. Постройката е едноетажна и се състои от следните помещения: входно антре, хол, дневна, кухня , две спални стаи и баня с клозет. През вилата на южната страна има голяма тераса отчасти покрита с бетонна козирка. Под едната спалня и кухнята има изба до която се стига чрез въздушна и външна стълба . Конструкция на вилата : основи – каменна зидария на варов разтвор. Околовръстни стени тухлена зидария с дебелина 38 см.Вътрешни разпределителни зидове 25 и 12 см. дебелина. Покривна конструкция – стоманобетонна плоча с топлинна изолация – гредоред, застроена площ 80 м2 , кубатура 290 м3 , стойност 45,000 лв.

На л. 30 - 32 е приобщено в заверено за вярност с оригинала копие на съдебно - техническата експертиза на в.л.М. К. – част от делбеното дело № 2174/85 г. по описа на ВРС ведно с графичната част (т.е СТЕ послужила на делбения съд за одобряване на съдебната спогодба ), от което заключение се установява към 1985 г. площта на недвижимия имот и изградените в същия имот обекти , което ще бъде коментирано от съда при направата на правните му изводи. Основните данни , касаещи и съществото на спора, се съдържат в текстовата и графична част на СТЕ на в.л.М.К.( л. 31 от първоначално образуваното дело пред ВОС , като и оригинала на СТЕ по делбеното дело от 1985 г. (от делбеното дело - л.24 - текстова част, л. 25 и л. 26 графична част )

Заключението на вещото лице М.К.по СТЕ по делбеното дело е , че допуснатия до делба имот по гр.дело № 2174/85 г. е реално поделяем , като са предложени три отделни проекто - дяла. Видимо на скицата към СТЕ, в имот № * се е намирала вече изградената вилна сграда и пристройка, а имота с № * А представлява празно дворно място .

Предложените от вещото лице М.К., съгласно СТЕ към делбеното дело от 1985 г. , проекто дялове са както следва :

първи проекто дял - вещото лице е предложило и включило в този дял :

етаж от вилата в жълто с номера от едно до осем и 1200 м2 ид.ч. от дворище с пл.№ *, цялото с площ от 2400 кв.м.на стойност както следва

1.вила 86,60 м2 х 136 лв.х 1,04 лв./ -30%/=8574;2.място – 1200 м2 х 0,06лв.=72 лв.,3.подобрения ½ ид.ч. х 1204 лв =602 лв. 4.насаждения 1200 м2 х 0,40 лв.= всичко 9728 лв.

втори проекто дял – сутеренна пристройка и таванските стаи в червено с 1200 м2 ид.ч. от дворище пл.№ *, цялото от 2400 кв.м., на стойност както следва :1.пристройка 57,80 м2 х 110 лв. х 1,04 х 20% =5290 лв.,2. сутерен 51,75м2 х136 лв. х 0,8 х 1,02 х /-30%/ =3941 лв., 3.тавански стаи 17,96 м2 х 123 лв. х 0,40 х /-30 %/=513 лв. ,4.изба 16,88 м2 х 136 лв. х 0,40 х /-30%/ =643 лв., 5.място 1200 м2 х 0,06 % =72 лв. , 6.насаждения -1200 м2 х 0,40 = 480 лв. всичко 10 939 лв.

трети проекто дял – празно място от 840 кв.м. , образувано от дворище пл. №* а на стойност както следва 1. Място 840 м2 х 0,06 в. = 50 лв., 2.насаждения – 840 м2 х 0,40 лв.= 336 лв., общо 386 лв.

Съгласно графичната част към СТЕ : първи проекто дял включва: 1. външно стълбище, 2.тераса, 3.хол – 295/575, 4. Изолац.антре 110/155, 5.стая – 395/420 ,5. WC , 6. Изолац. Антре 100/160, 7.стая - 380/330 и 8.стая – 360/380, а втори проекто дял : 9.Коридор – 140/390 ,10.стая, 11.килер, 12.изолац.ангре , 13. WC, 14.изолац.антре, 15.баня1 16.кухн. ниша , 17 – стая  - пристройка ).

На л. 25 –ти от оригинала към приложението към СТЕ е показано в червен цвят втори проекто дял – разпределение сутерен и изба /в ляво / и на тавански стаи / в дясно /. На следващия лист от приложението е дадено разпределението на първи проекто -дял и втори проекто - дял в червено и жълто – пристройка , а на лист 26 в.л. К.е изготвило и скица на имота /поземления имот –с проекто -дялове а и б – място 2400 кв.м – пл.№ * , /със жълт и червен съвпадащи контури / и в място 840  - пл. №  * а – със зелен контур .

Основното релевирано и поддържано от ищеца възражение както бе подчертано и по-горе е, че съдебната делба от 1985 г. е била извършена по недопустим начин, респективно като извършена в разрез с материалния закон досежно възможността за реална поделяемост, а от там и била нищожна . Това именно възражение на ищеца съдът ще следва да разгледа при извеждане на правните си изводи .

Липсва спор между ищеца и ответника, че през 2015 година е била извършена доброволна делба , като този факт се доказва от приложения на листи от 33 до 34 от първоначално заведеното пред ВОС гр.дело , в заверено за вярност с оригинала копие на Договор за доброволна делба - акт № *, т. I , нотариално дело № */ 2015г .

Договора за доброволна делба е бил сключен на 2 октомври 2015 г., в гр.Варна между Б. И.Т. ЕГН ********** , Н. Т. И., ЕГН ********** и А. Д. Д., ЕГН **********  , в писмена форма с нотариална заверка на подписите с рег. №  *по описа на нот. Р.Т., акт вписан в АВ СВ / видно от л.33 / .

Предмет на доброволната делба е описания на страница първа имот от договора – поземлен имот, находящ се в гр.Варна, кв. „*“, представляващ имот с идентификатор * по КК КР , одобрена със Заповед № РД № -18 – 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изм. със Заповед КД № 14-03-2411/20.09.2013 г. на Началника на СГКК Варна, трайно предназначение на територията – урбанизирана , начин на трайно ползване : ниско застрояване / до 10 метра / , целият с площ от 2 167 кв.м , стар идентификатор няма, номер по предходен план *, при съседи : имоти с идентификатори №, № *, *, *, *, *, *, *.

Съгласно договора за доброволна делба ответникът по настоящото дело Б.И.Т. е получил в дял и изключителна собственост дял първи, а именно : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен номер * / по скица – проект с № 15-396208/11.09.2015 г. , издадена от СГКК Варна/ с проектна площ 1208 кв.м, при съседи : имоти с идентификатори *, *, *, * , *, * , *, при данъчна оценка на описания дял първи от 53 952,00 лв.

Н. Т. И.и А. Д. Д.– И., са получили в общ дял дял втори, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор *, / по скица – проект с №15 - 396208/11.09.2015 г. , издадена от СГКК Варна / с проектна площ 524 кв.м, при съседи : имоти с идентификатори *, *, *, *, *, при данъчна оценка на описания общ дял втори от 53 952,00 лв. / Цитираната по-горе скица–проект и данъчни оценки са приобщени на следващите л. 35 - 41 от делото, в договора за доброволна делба са вписани и документите, послужили за доброволната подялба на имота /.

Установява се по делото, че на 16 април 2019 г. ищецът е изпратил „Телепоща „ № 27 до ответника, с която го е поканил в срок до 30 април 2019 г. да се легитимира с вписан в СВ АВ документ за собственост за ползваните от ответника помещения или да освободи собствения на ищеца недвижим имот и да предаде владението на избеното и таванско помещение, както и че при отказ на ответника, ищецът ще предяви правата си пред компетентния съд /л. 42/. Установява се от приложеното на л. 43 известие за доставяне, че на 18.04.2019г. ответникът е получил поканата на ищеца да му предаде владението върху спорните обекти. Изяснено е още, че на същата дата 16 април 2019 г. ищецът е отправил друга „Телепоща „ № 26 до ответника, в която се сочи, че покривът се нуждае спешно от ремонт, т.к.е протекъл на няколко места и налага намесата на специалисти. Ищецът Ж.М. моли отв. Б.И. да му осигури достъп до таванските помещения , за да ремонтира покрива на собствената си жилищна сграда.Ако Б.И. се считал за собственик на таванските помещения, следвало съответно да поеме припадащата му се част от ремонтните разходи .На последно място, с Телепощата № 26 , Ж.М. е поканил Б.И. в срок до 30.04.2019 г. да му осигури достъп до таванските помещения /предостави ключ / за осъществяване ремонт на покрива ./л.44/. Телепощата е била получена от отв.Б.И. на 18.4.2019 г., видно от копието на известието за доставяне,приложено на л. 45 от делото .

От приобщените на листи 46, 47 заверени за вярност с оригинала копия на удостоверения за наследници на лицата Т.И. Д.и И.Т. Д.се установява родствената връзка между И.Д.и наследниците му по закон, респ. и ответника по делото .И.Т. Д., ЕГН ********** , б.ж. на гр.Варна е починал на 08.09.1984 г. в гр.Варна, за което е съставен акт за смърт № 0469/09.09.1984 г., видно от л. 47 –ми . След откриване на наследството на И.Д., съгласно чл. 1 ЗН, призовани към наследяване са били преживялата му съпруга Н. Б. Д.ЕГН **********/ починала след съпруга си на 21.7.1996 г./ , като и двамата му низходящи синовете  Б.И.Т., ЕГН ********** /ответник по иска / и Т.И.Т. , ЕГН ********** /починал също след откриване на наследството на баща му, а именно на 13.*999 г./ От приложеното на л. 46 –ти удостоверение за наследници на Т.И. Д./ брат на ответника и син на И.Т. Д./ е видно, че наследството на Т.И. Д.е открито на 13.*999 г. в гр.София , като след смъртта си Т.Д.е оставил двама наследника по закон – преживялата съпруга А. Д. Д.– И.ЕГН *********  и дъщерята Н. Т. И., ЕГН ********** .

По отношение на наследниците на Т.Д.– лицата А. Д. – И.и Н. И.по делото е установено , че двете са имали качество длъжници в изпълнителното производство , по което ищецът е придобил вещни права на собственост върху поземления имот с ид. №  *, както и сградата-жилище с ид. № *.*. , построена в имота , а и този факт е виден от изисканото изпълнително дело, приобщено към настоящото.( изпълнителното дело е изискано от ЧСИ З.Д., приложено по делото на магнитен носител л.84 –ти от том първи ).

Установено е по делото, че на 03 май 2005 г., в гр.Варна , по изпълнително дело № 8029/2005 г . съдия –изпълнител при Варненски районен съд Ст.Я., на основание изпълнителен лист издаден по гр.дело № 6332/2000 по описа на РС Варна, 10–ти състав ( в.гр.д.№ 673/2001 г. по описа на ОС Варна, гр.д.№  1822/2001 г. на ВКС Четвърто г.о., ) е извършил описаните в приложения на 90 , 91 протокол действия против А. Д.и Н. И., в полза на ответника по настоящото дело Б.Т.,*** А , като е овластил взискателя Б.И.Т. да извърши от името и за сметка на длъжниците заместимо действие изразяващо се в : 1. премахване на изградената стена между помещенията 12 и 9 на приложената скица ; 2. премахване на съществуваща стена между помещение 9 и ограденото в червен цвят помещение , 3. изграждане на преградна стена между помещение 9 и 6 , 4. изграждане на преградна стена между помещение 6 и ограденото с червено помещение по приложената скица, с оглед възстановяване на първоначалното положение в имота и осигуряване на достъп на взикателя до собствените му тавански помещения . В същия протокол е записано, че взискателят се задължава в 3 дневен срок от извършване на действията да представи доказателства за разноските с оглед предявяването йм на длъжниците . От стр. последна от протокола се констатира, че на действието са присъствали взискателя Б.Т. лично и с адв. Г.от ВАК , редовно упълномощен, в.л. инж. Л.А., а длъжниците – редовно призовани не са се явили .

От приложените на листи от 82 до 89 вкл. заверени за вярност с оригинала копия на въззивно решение от 12 юли 2001 г. на ОС Варна по в.гр.д. № 673 по описа на ОС Варна, Решение № 1488/14.*003 г. гр.д.№ 1822/2001 г. на ВКС Четвърто г.о.,с докладчик съдията К.Арсова се установява ,че пред РС Варна е било водено гр.дело № 3*/2000 г., със страни Б.И.Т. – ищец и ответници А. Д. Д.и Ния Т. И., действаща със съгласието на своята майка с правна квалификация на иска чл.109 ЗС .

Първоинстанционното решение на РС Варна е било отменено, като е постановено въззивно по същество на спора с което ответничките са били осъдени да преустановят неоснователните си действия и да възстановят първоначалното положение в имота – вилна сграда и пристройка към нея , находящи се в землището на гр.Варна, м-ст „*“ № *, построени върху дворното място с площ от 2400 кв.м. , образуващо имот пл. № * по плана на местността, като възстановяват първоначалното положение в имота, които действия се изразяват в преграждане на помещение без номер / на скицата на л.10 от делото на ВРС / с граници : коридор – 9 , изолационно антре – 6 и стая – 7 и преустройството на това помещение в баня , тоалет и килер, с което се препятствува достъпа на въззивника Б.И.Т. до собствените му тавански помещения по иска, предявен от Б.И.Т. *** * , срещу А. Д. Д.и Н.Т. *** а , на осн. чл. 109 ЗС .Въззивното Решение на ОС Варна, видно от л. 87 – ми е влязло в законна сила на 14.*003 г. Постановеното от ОС Варна въззивно Решение е било потвърдено от ВКС с Решение № 1488/14.*003 г. по гр.д. № 1822/2001г./ л. 88 – 89/ .Именно след приключване на производството по негаторния иск, водено от Б. Т. против наследниците на Т.Д.по чл.109 ЗС и въз основа на издаден изпълнителен лист са били предприети описаните по –горе действия от съдебния изпълнител.

Влязлото в законна сила Решение по негаторния иск предявен преди години от ответника Б.Т. против А. Д.и Н. И.няма СПН спрямо ищеца, каквото възражение е навел ищеца, но в мотивите на ВКС в Решение № 1488/ 14.*003 г. се съдържат правни изводи относно приложимостта на материалния закон, напълно относими към ревандикационния и негаторния искове, предмет и на настоящия спор. ВКС в Решение № 1488/14.*003 г. по гр.д. № 1822/2001г. е приел за установено и доказано, че след 1985 година наследодателя на ответниците Т.И. е осъществил преустройство в сградата чрез изграждане на тоалетна, баня и килер, в пространство предназначено за стълбищна клетка и по този начин направил невъзможен достъпа на Б.Т. до собствения му тавански етаж чрез проектираното вътрешно стълбище . ВКС е анализирал факта ,че съдебната спогодба се ползува със СПН , а законната й сила има същото действие, както и при решението , но се различава по обективните и субективни предели , по своя фактически състав и по способите за нейното унищожаване . Според състава на ВКС въззивния съд е анализирал предмета на делото и акцесорно поетите задължения в спогодителния протокол, дали основание на въззивния съд да приеме, че споразумението между съделителите включвало и  изграждане на вътрешно стълбище, чрез допълнително преустройство, без да се инкорпорира архитектурно предвидената стълбищна клетка в площта на първия етаж. Касационната инстанция е намерила за правилно ползването на въззвиния състав на първоначалното заключение на вещото лице , изготвено към съдебната спогодба от в.л.К., като е стигнал до извода, че преустройството на първия етаж е извършено след 1985 година , в нарушение на сключения между страните , респ. наследодателя на А.и Н. договор при условие, че се изгради вътрешно стълбище, което да свързва сутерена и таванския етаж. ОС Варна приел, че съществуващите полуразрушени външни стълбища – дървено от терена до терасата и вито метално от терасата до тавана са изградени в нарушение на строителните правила и норми, предвидени в Наредба № 5. В случая , според ВКС, следвало да се приложат разпоредбите на Наредба № 5 , в редакцията й към 2.9.1977 г., ДВ,бр. 70 от 6.9.1977 г. , изм.ДВ бр. 99 от 24.12.1985 г., която действала към момента на извършване на преустройството. За правилно ВКС е намерил възприетата от ВОС фактическа обстановка, че релевантните условия за уважаване на иска по чл.109 ЗС са установени, като е вписано в решението , че : „ страните са собственици на реални обекти във вилната сграда, които макар и в отклонение от изискването на чл.155 от Наредба № 5 /  1977г. са били обособени като такива със спогодбата. Ответниците са осъществили неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС , защото извършеното преустройство е незаконно, за него липсват одобрен архитектурен проект и строително разрешение , изграждането му противоречи на строителните правила и норми. Правилно и в съответствие с Тълкувателно Решение № 31/1984 г. от 6.2.1985 г. по гр.д. №  10/ 1984 г., ОСГК, намерил че притежаването на абсолютното вещно право обуславя упражняване в пълен обем на правото на собственост, вкл. и правото да ползва лично или чрез трето лице имота като търпи само такива ограничения, които са законово допустими . Засегнатия от незаконен строеж собственик може да търси защита на накърненото си право на собственост като претендира и премахването на строежа, който неоснователно ограничава притежаваното от него материално право и да иска възстановяване на предишното състояние на имота . „

            При влязло в законна сила Решение по чл. 109 ЗС макар и СПН да се простира между страните по дело  № 3*/2000 г. по описа на РС Варна, съдът намира, че влезлия в сила съдебен акт свидетелства затова, че още към 2000 г. ответникът е предприел правни действия по охраняване на правото си на собственост върху собствения му имот , а от там и че към 2000 г. е съществувал спор относно възможността ответникът да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху недивижимия имот, имот в който ищецът Ж.М. твърди да е придобил като купувач на публична продан сграда представляваща жилище, към която според ищеца се намират несамостоятелни обекти – тавански етаж и избен етаж, считайки че е придобил и тях въз основа на публичната продан .

Действително ответника не е оспорвал публичната продан , но е оспорвал твърденията на ищеца да е придобил право на собственост върху имоти, различни от вписаните в протоколите за възлагане , респ. протоколите за въвод .

За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото са допуснати първоначална съдебно – техническа експертиза и повторни.

Първата проведена по делото СТЕ е изготвена от в.л. Г.Г., а заключението е приложено на л. 85 – 113. С протоколно определение , постановено в о.с.з. на 26.02.2021 г., съдът констатирайки кумулативното наличие на предпоставките на чл.201 ГПК, е допуснал провеждане на повторна СТЕ . Повторната СТЕ е била възложена на в.л . П.Л., а заключението на вещото лице е приобщено на л. 157 – 186 . В проведеното о.с.з. на 23.04.2021 г. ищецът е оспорил и това заключение, като съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл.201 ГПК и е допуснал провеждането на трета по ред повторна СТЕ с участие на три вещи лица . Третата по ред по делото повторна СТЕ е изготвена от в.л. А.П. , В.А. и В.М., като заключението е приобщено на л. от 220 до 234 . В проведеното открито съдебно заседание на 19.1*021 г. са били изслушани вещите лица, а с нарочно протоколно определение /л.249/ след представени писмени доказателства / л. 239 -240/ съдът е констатирал, че по отношение на в.л.Вл.А. са налице основанията за отвод , визирани в чл. 22 , ал. 1 , т.6 ГПК с оглед участието му като вещо лице за същия имот в друго производство пред Административен съд Варна / адм. д. №  2547/2019 г. по описа на ВнАдмС , 23 –ти състав./. При тази констатация, от процесуална гледна точка и с оглед оспорванията на заключението на вещите лица от ищеца и от процесуалния му представител, съдът е намерил искането на ищеца с правно основание чл.201 ГПК за основателно , като е допусната нова повторна СТЕ с участие на три вещи лица  .

Последната по делото повторна СТЕ е възложена и изпълнена от вещите лица Й.К., И.В. и Р.Ч., а заключението е приобщено на л. от 312 до 335 вкл. В състава на повторната СТЕ съдът е бил включил и в.л. З.Д., като в проведеното о.с.з. на 23.09.2022 г. в.л.Д. е било изключено от състава на тройната СТЕ поради факта, че не работило с останалите вещи лица и въобще не е взело участие в експертизата.

В проведеното о.с.з. на 23.09.2022 г. процесуалният представител на ищеца адв.Х. е заявила, че частично оспорва СТЕ по отношение на оценката, както и частично по отношение на изводите там, където не е била съобразена Наредба № 5 / 1977 г. в която връзка е наведено твърдение , че ищецът никога не е бил съгласен да се извършва промяна на предназначението и е представено писмено изявление на ищеца (изявлението на ищеца е , че не е съгласен да се извършва промяна на предназначението ) . Писмено становище е представил и ответника, което също е прието по делото.

В обобщение, анализът на депозираните по делото заключения на проведените съдебно – технически експертизи, налага извод, че единствено изготвено експертното заключение на трите вещи лица Й.К., И.В. и Р.Ч., изслушани в последното открито съдебно заседание, не е оспорено по същество от страните, а и само това заключение дава отговори на всички поставени от страните въпроси , в частност и на основните спорни , поради което и съдът кредитира и коментира само заключението на в.л. К., В. и Ч. като обективно, пълно и компетентно дадено , без да анализира оспорените преди това СТЕ , които видимо не са дали отговори на поставените въпроси и / или са дали непълни отговори .

По същество на спора от кредитираната напълно от първоинстанционния съд като обективна, компетентна и пълна съдебно – техническа експертиза, изготвена от в. л. К. , В. и Ч. по делото се установява и изяснява от фактическа страна следното :

Към момента в КККР на град Варна , на място на процесните постройки (тавански етаж и избен етаж извън сграда с ид. № *.*. ) са отразени три едноетажни жилищни сгради: в имот * една с ид. № *.* ;в имот * една с ид.№ *.* и една с ид.№ *.* ( Приложение № 1 към СТЕ )

Вещите лица са проследили заснемането на процесната сграда по всички действали планове и карти от 1957 г., като са установили, че в първия план КП „*“ от 1956 г. в имот № 1788 е показана двуетажна жилищна сграда , показана на комбинираната скица в Приложение № 4 , в КП от 1977 г. в имот № * е отразена двуетажна жилищна сграда и навес, граничещ със северозападната й фаза, показана на комбинираната скица приложение 3 , в ПНИ на С.О. „* „ , одобрен със Заповед № РД – 07-7706/203 / 8.8.2007 г. на Областен управител на обл.Варна в имот с пл. № 923 са отразени 2 жилищни едноетажни сгради , показани на комбинираната скица на приложение 2.

През 2008 г. са влезли в сила КККР, одобрени със Заповед № РД 18 – 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, като в момента на одобрението й в имот с ид. № *, на мястото на процесната сграда са отразени 2 едноетажни жилищни сгради с ид. № *.* и *.* .

Вещите лица са установи и дали заключение, че имоти с ид. №  * и * са отразени въз основа на скица проект № 15- 10139 – 13.*015 г. или скица проект № 15-396208 – 11.09.2015 г., а обособяването на сгради с ид. № *.*, *.* , *.* и *.* е извършено „ неясно кога , като за отразяването йм няма надлежно издадена скица – проект, видно от преписката намираща се в СГКК Варна „ .

Вещите лица по делото са взели предвид и анализирали и строителните книжа въз основа на които в недвижимия имот е била изградена вилната сграда а именно – обяснителна записка, архитектурен проект, одобрен на 28.08.1957 г. /състоящ се от разпределение полуподземен етаж , разпределение етаж първи – посочени на л. 313 гръб , л.314 от делото /; билет за строеж № *с вх.№ 6695  от 12.08.1957 г. / с който на И.Д.се позволява да изгради едноетажна вилна сграда със застроена площ 80 м2 и кубатура 290 м3 / строителен протокол № 630/12.10.1957 г.

Заключението на вещите лица е, че проекта не е спазен и има следните промени : В полуподземния етаж вместо 2 помещения има обособени 5 помещения; между полуподземния етаж и първия етаж не е изградена предвидената стълба ; сградата не е изпълнена с плосък покрив, а със скатен покрив и са обособени тавански помещения ; към сградата е изградена пристройка сграда, стопанска сграда и навес ; преместено второ стълбище към зимници при влизане от вън по проект от 1957 г. на северозападния ъгъл  по северна фасада, на сегашно място пред коридор на пристройката към сутеренна кухня с трапезария на основното застрояване ; установяване на разминаване 1,40 м/ 5,30 м. / 4,72 кв.м. / на проект / строителство, което е онагледено на допълнителни две приложения 1 и 2 към въпрос *.

Вещите лица в т.* от СТЕ са посочили отклоненията на проекта на вилната сграда спрямо одобрения през 1957 г. към 1985 г. по време на делбата , а и при огледа от 13.4.2022г., установили , че няма допълнения или разширения, а именно , функционалното разпределение по височина, установено от вещите лица е следното : на кота 71,66/-2,60 са установени промяна на предназначение /без строителни книжа и документи / на част от избените помещения в жилищни . Оформени са кухня, спалня , складово помещение, които са с вход през коридора на постройката и две складови преходни помещения със самостоятелен вход / на мястото където по проект е означеното „не се копае „ / находящи се под терасата на кота +-0,00 , собственост на Ж.С.М..; на кота 72,00 се намира пристройката с функционално разпределение на мокри помещения /бани и тоалетна / кухня и стая , както и в северната част на вилната сграда два склада които са от дървена конструкция със вход от пристройката и от двора на собственика Ж.С.М. , както и метално стълбище с право рамо и 10 стъпала водещи към западната част на терасата на кота +-0,00 и от там с вито стълбище към таванските помещения; на кота 73,90 +- 0,00 се намира етажа изцяло във владение на Ж.С.М., където има тераса на южната фасада със стоманобетонно външно стълбище от изток с 9 стъпала . На етажа са разположени още кухня , хол, коридор тоалетна , баня , две спални . на кота 76,85/+2,95 се намира покривен етаж , където над откритата на кота +-0,00 също има тераса ,която освен такава и осигурява достъп до помещенията обособени на етажа.Там са оформени спални като две по две са преходни.Заснетите от вещите лица обекти на сградите са отразени графически на приложения 1,2,3.

Отделно от горното вещите лица са дали и пълен отговор на спорния между страните въпрос – поделяема ли е вилната сграда към делбата от 1985 г., както и двата дяла по заключението на в.л.М. К. представляват ли годни обекти за собственост по изискванията на закона към 1985 г. и ЗУТ по настоящем .

Отговора на вещите лица е, че функционално вилната сграда към делбата от 1985 г . не противоречи на Наредба № 5 / 21 май 2001 г. за правила и нормативи на устройство на територията / ДВ,бр. 51 от 5 юни 2001 г, чл. 129 , чл.131, който гласи , че „ Всяко жилище трябва да има най – малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс , баня – тоалетна и най – малко едно складово помещение във или извън жилището „, вследствие на което и заключават, че обектите на собственост не противоречат на закона от 1985 г. и изискванията на чл.40 ЗУТ понастоящем .

Двете сгради, сочат вещите лица (л.315 гръб), че са поделяеми независимо дали са отделни конструкции и/ или едно цяло. Фактически двете сгради ВИЛА и ПОСТРОЙКА до нея са ДВЕ САМОСТОЯТЕЛНИ конструкции и могат да се отделят и всяка да работи и поема атмосферните явления самостоятелно .

На следващо място, трите вещи по последната повторна СТЕ,  са дали отговор, че пристройката архитектурно и конструктивно представлява самостоятелен обект , отчитайки липсата на данни за година на построяване , както и строителни книжа, при единствено издадено Удостоверение за търпимост / стр.155 от делото , с номер 249/26.10.2015 г./ .

Според вещите лица ПРИСТРОЙКАТА не е част от процесната вила и може да функционира като самостоятелен обект.

От отговора на въпрос 5.1./ л. 316 / даден от вещите лица по последната по делото СТЕ се изяснява, че помещенията в полуподземния етаж са 5 , помещенията в подпокривнното пространство – тавански етаж 3.

Тези помещения вещите лица намират за „ годен обект на собственост„, т.к. са ЧАСТ ОТ ДЯЛ ВТОРИ на делбата от 1985 г.- протокол от 18.12.1985 г. за съдебна делба по дело 2174/ 1985 г. на РС Варна . (съгл.СТЕ на в.л.К.по делбеното дело – листи 24 – 26 от гр.д. 2174/85 )-

Според в.л. има възможност помещенията в полуподземния етаж и в подпокривното пространство да получат търпимост, а след това да сменят предназначението си в стаи – кабинети за творческа и научна дейност , съгласно чл. 39 ЗУТ. Съгласно чл. 102, ал.4 на Наредба № 7 ПНУТ , за стаите кабинети за творческа и научна дейност, сочат вещите лица, че не се изисква санитарен възел, респ. по този начин  тези помещения може да се обособят като отделен обект.

В полуподземния етаж вещите лица са установили следите помещения, описани съобразно тяхното ползване в момента – кухня трапезария, спалня , две избени помещения предверие – площ по кадастрална карта 54,04 кв.м.

В подпокривното пространство – тавански етаж , вещите лица са установили следните помещения : 2 спални и подпокривно пространство и тераса  площ по кадастрална карта на помещенията 23,05 кв.м.

Площ по кадастрална карта на терасата 13,05 кв.м.

Описвайки помещенията установени на полуподземния и тавански етажи , вещите лица са заключили, че целият тавански етаж на „ вилната сграда „ и всички помещения в него са незаконно построени .

 В полуподземния етаж дават заключение вещите лица, че има 3 незаконно построени помещения от общо 5 помещения . Според вещите лица таванския етаж и помещенията в полуподземния етаж могат да получат търпимост,т.к. са строени преди март 2001 г. Избените помещения били изградени още при направата на основната сграда по проекта от 1975 г. , като на места , където е отбелязано „да не се копае„, са оформени останалите избени помещения. По проект е трябвало да се извърши изкоп за ивичните фундаменти на сградата посредством дълбок изкоп със съответните нужни отстояния за нормална работа в изкопа на хора . Вещите лица са изразили предположение, че е извършен масов изкоп на сградата и в последствие не са били извършили обратен насип в частта предназначена да не се копае .От конструктивна гледна точка за в.л. , това неизпълнение на обратен насип не влияе на цялостната конструкция на сградата . Колкото до покрива, който е изграден на основната сграда с дървена конструкция, с дървена обшивка и керамични керемиди , като за да се оформят помещенията по външно очертание и за функционално разпределение, сочат в.л., че са изградени тухлени зидове . За разлика от избените помещения, поясняват в.л., че покривът като конструкция оказва влияние на цялостната конструкция , като средно натоварване на квадрат приемат 275 кг./м2 . Имайки предвид, че при една изградена хоризонтална плоча , следва да се сложи циментова замазка за отичане на повърхностните води и хидроизолация в два пласта, вещите лица получават натоварване от порядъка н 168 кг/м2 .Разликата в натоварванията за в.л. не е голяма, но като се вземе предвид това, че натоварването на покривната конструкция е концентрирано, в.л. сочат, че може да се получат вертикални пукнатини по зидовете в следствие на съсредоточаване на товарите при точките на подпиране на покрива по зидовете /вътрешни и външни/.Вертикални пукнатини са обяснили вещите лица в СТЕ , че могат да се получат и при неуплътнен обратен насип , неправилно иззидани тухлени зидове, дълъг експлоатационен живот . При увеличаване на натоварването  за да се определят по – точно дали тези пукнатини имат развитие, обясняват вещите лица в СТЕ, че първо трябва да се маркират по зидовете , не само по външната мазилка за да се проследят във времето дали имат развитие .

Покривът, сочат вещите лица, като конструкция външно и при огледа отвътре , не съдържа забелязани проблемни места, а вложените материали – дървени и керамични елементи на покрива, не противоречат на строителните правила и нормативи.

Става ясно от отговора на вещите лица на въпрос * ( л.317), че за да придобие сградата първоначалния си вид по одобрения архитектурен проект от 1957 г. е нужно да се премахне покривна конструкция и зидове и стойността на демонтаж на покрива мерено по покривната площ ще възлиза на 28, 22 кв.м.

За възстановяване на избените помещения според вещите лице трябва да се изпълни обратен насип, което при изградена вече сграда уплътнението и запълването дори и с пясък , който материал в.л. намират за най –подходящ , се явявало доста трудоемко и нямало да изпълни целия обем. При нормални условия стойността за записване на площи и уплътняване на кубичен метър сочат в.л., че е 14,36 лв. за труд и доставка на подходящ материал със стойността на материала възлизало на 38,14 лв. на кубик.

Установява се от отговора на въпрос I.3 ,че от архитектурна гледна точка процесната ВИЛНА СГРАДА и СГРАДАТА В СЪСЕДНИЯ ИМОТ , обитаван от ответника, представляват 2 отделни самостоятелни сгради , сградата „пристройка „ не е композиционно и пространствено свързана с „ вилната страда „ .За вещите лица от конструктивна гледна точка са налице 2 самостоятелни сгради – основна вилна сграда , построена с разрешение за строеж и архитектурен проект от 1957 г. и допълнена с покривни помещения и пристройката .Снимката приложена от вещите лица към СТЕ отразява и нагледно , че плочата на постройката при нейното изпълнение е направен канал в тухлите на ½ от дебелината на стената , за да може при изливане на стоманобетонна плоча да стъпи върху зида на вилната сграда, при което се избягва фуга , която да търпи бъдеща обработка от навлизане на влага –

Пристройката , са установили вещите лица по последната СТЕ , че е на самостоятелна конструкция и представлява една самостоятелна сграда с индивидуална конструкция , като при изграждането на пристройката било редно да де изпълни фуга между двете сгради .

Двете сгради, заключават вещите лица, че са с различни конструктивни елементи .

Вилната сграда е с каменни основи, стоманобетонови плочи и греди, зидове изградени от тухли единички, играещи роля при земетръс , като тухлени шайби в местата извън отворите, както и в ъглите като колони. Пристройката според вещите лица е с предполагаеми ивични стоманобетонни фундаменти, колони , плоча и греди , като стените са с пълнежна зидария .

При тези характеристики на вилната сграда и пристройката , вещите лица дават заключение, че двете сгради са поделяеми на два самостоятелни обекта. ( л.318 от делото - абз.първи).

На предпоследно място в заключението си вещите лица  препращат към Наредба № 7 / 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ,цитират чл.112 , чл.113 ,поясняват че за да е едно помещение жилищно е нужно то по проект да е предвидено като такова или в последствие чрез процедурата промяна на предназначение по ЗУТ – да смени предназначението си . Цитирайки § 127 , ал.1 на ЗУТ (л.318 гръб, л.319 ) вещите лица са дали заключението, че вилната сграда в процесния имот е построена преди 31 март 2001 г. и няма издадено удостоверение за търпимост .Съседната сграда – собственост на Б.И. е построена преди 31 март 2001 г. , отговаря на изискванията на Удостоверение за търпимост, като за тази страда е вече получено удостоверение за търпимост – удостоверение № 249 / 26.10.2015 г. / стр. 155 – та от делото / .

От заключението на в.л. по последната повторна СТЕ (л.319 ) се установява че към датата на опис и оценка на ЧСИ З.Д. ( съответно на 13.*017 г. и 18.0*017 г. ) и към датата на придобиване на собствеността от Ж.С.М. ( 23 април 2018 г. и 17 декември 2018 г. ) процесният имот и съседния на него, както и сградите в тях са били в същите граници и със същите идентификатори , каквито са и в момента по действащите КК КР.

Имот с ид. № * е с площ 434 кв.м. и в него има една едноетажна жилищна вилна сграда с площ от *кв.м. – ид.№ *.1 ,

имот с ид. № * е с площ от 1208 кв.м и в него има една едноетажна вилна сграда с площ 41 кв.м (ид. № *.1 ), един гараж с площ 29 кв. м .( с ид. № *.2) и една едноетажна вилна сграда с площ 4 кв.м (ид. № *.3) - Приложение едно ( л.324 – Комбинирана скица в мащаб 1: 250) .

Вещите лица са определили справедлива пазарна цена на дела на Б.Т. към момента от 145 269,32 лева, а на комбинирана скица приложение едно са показали измерените височини на сградите .

Извън цитираните по – горе писмени доказателства по делото на лист 366 -369 е приложено представеното от ищцовата страна заверено за вярност с оригинала копие на Решение №  540/ 26.4.2021 г. на Административен съд Варна , постановено от председателя съдия Евгения Баева по адм.дело №  394/2021 г. Твърди се от ищеца, а и е видно от последна страница на цитираното решение , че е влязло в законна сила, като е наличен печат от който е видно че това решение  е влязло в законна сила на 30.12.2021 г. В тази връзка е представено от ищеца и заверено за вярност с оригинала копие на Определение № 13113/22.12.2021 г. ва ВАС , Второ отделение по адм.дело № 7535/2021 г. / л. 370 /, а ответникът е навел възражение, че решението не е влязло в сила , т.к. обжалвал определението на ВАС , като по същество ответникът се е противопоставил на приобщаването на тези писмени доказателства .

Установява се от преписа на Решението на ВнАдмС , че по жалба на Ж.М. против Заповед № 18 – 5*/ 5.6.2019 г. на Началник СГКК Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта за имот *., находящ се в гр.Варна, кв. „*“ №  * , чрез нанасяне на обект с идентификатор *.*. с площ от 54,04 кв.м. , собственост на Б.Т. ***, административен съд Варна е отменил оспорената Заповед № 18 – 5*/ 5.6.2019 г. За да отмени административния акт , ВнАДмС е изложил подробни мотиви, сред които относимите към настоящия спор са, че между Б.Т. и Ж.М. е налице спор за собствеността върху полуподземния етаж и таванските помещения, поради което и само на това основание заповедта подлежи на отмяна по аргумент на чл. 54, ал. 2 ЗКИР . От останалата част от мотивите на ВнАдмС  може да се прочете, че съдът анализирайки приложимата нормативна база към момента на издаване на оспорената Заповед е извел извод, че приземния етаж и таванските помещения не могат да се квалифицират като „ обект „ по см. на § 1 ,т.1 ДР на ЗКИР , т.к. не са били обособени баня тоалетна, кухненски бокс и осветеност на приземния етаж . Формирания от Административен съд Варна извод за несамостоятелния характер на приземните помещения е наложил решението на съда за липса на материално правни предпоставки за изменение на кадастралната карта и регистър, т.к. не е налице непълнота или грешка , поради липсата на годен за нанасяне самостоятелен обект. При посочените по-горе мотиви ВнАдмС е намерил, че оспорената заповед като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени .

На последно място, за изясняване на фактическата страна на спора, при спазване на принципа на равенство на страните, по настоящото гражданско дело съдът е допуснал и събрал и гласни доказателства чрез показанията на водените от ищеца и ответника свидетели .

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 26.02.2021 г. (л.131 – 139 от делото ) в качество на свидетели са разпитани водените от ищеца лица  С. В. Д., ЕГН ********** и С.И. Й., ЕГН **********, както и водените от ответника лица - В. П. П., ЕГН ********** и Р.Б. Г., ЕГН **********.

От показанията на св.С. Д.се установява, че същата е живеел в съседство със страните по спора, като през пролетта на 2019 г. когато валял силен дъжд и откъм бира се спирала водата в нейния зид, излязла навън да види какво става по пътя , т.к. водата била с ниво от около 60 см. и течала надолу по пътя. Тогава св.Д.гледайки дали водата няма да й отнесе двора, видяла една кола в която стоял един мъж, който отворил прозореца на автомобила, поздравил я, а тя го попитала кого търси .Тогава ищецът М. се представил на свидетелката като новия й съсед , който й казал, че вече купил този имот. От него момент св.Д.обяснява, че поддържали добросъседски отношения, като ищецът не и бил казал какво точно купил , нито й дал обяснения какво прави Б. в тази къща . Това което знаела свидетелката било , че дворът отпред, към пътя, към булеварда, към магистралата е на Б., а зад къщата е владение на М., това знаела„. Същата свидетелка сочи, че А.и Т.никога не и били разказвали за делба на този имот. Самата свидетелка била ходила навремето при баба Н., виждала я на етажа когато гледала детето си на сина си , но свидетелката не знаела, че били правили делба, какво делили кой на кого – те си знаели , а когато ходела на гости на Т.ходила вътре в къщата .

Втората водена от ищеца свидетелка С.Й. разказва пред съда , че живее в кооперация, от края на 2016 г. , в съседство на улица *, на същата улица, на която е Ж. М.. Св.Й.твърди, че ищецът живее на номер *, като сочи, че е ходила в къщата му , познавали се по съседски и си ходели на гости , а всъщност познавала ищеца от 2003 г. От останалата част на показанията на св.Й. става ясно, че ищецът й показал къщата , казал и : „ Ето какво съм купил!”, и като нормални хора се събрали с приятели и познати да отпразнуват покупката. Свидетелката заявява, че не е присъствала на оглед на имота когато Ж.М. придобил къщата, не й обяснявал подробно какво купил, нито била виждала нотариален акт, ищецът не й показал избените етажи и тавана, самата тя не проявявала интерес,но тогава къщата била в ужасно състояние –с пукнати по цялата къща .

Воденият от ответника свидетел В. П.твърди пред съда, че ставало въпрос неведнъж за делбата на имота между братята / Т.и Б. / знаел, че са си поделили къщата и мястото, като Б. вземал приземния етаж с пристройката и таванските стаички, а братът вземал средния етаж. Мястото си го поделяли поравно и после направили там една ограда, фактически Б. взел приземния етаж, направил му ремонт, обзавел го, а преди това там живели родителите на Т.и Б.. Баща йм починал по-рано, майка им живеела долу, тя починала, а след това починал и Т., преди 2000 г било, може би средата на 90-те години починала майката. Докато майката на Б. била жива твърди св.П., че тя сама се грижела за себе си, живеела в пристройката, като не е  сигурен дали Т.и семейството му живеели там за постоянно, мисли, че живели на друго място. След смъртта на Т.жена му и дъщеря му, по-скоро твърди св.П., че били заминали някъде, повече от 10 г. не ги виждал там.

Вторият воден от ответника свидетел Р.Б. Г., ЕГН **********, сочи пред съда, че в къщата първо живеело семейството на Б., когато още си били самостоятелни. След като починала майка му, тогава вече Б. започнал да живее там през летния период. Майка му починала някъде средата на 90-те години и тогава той направил ремонт на неговата част, която получил от подялбата и започнали да живеят там. Б. твърди св.Г., че правил подялба с брат си - Т.. Свидетелят познавал Т.- не много близко, но го познавал, той отдавна починал, някъде края на 90-те години, известно време живял там като станал семеен, но за кратко време и след това се изнесъл на друго място да живее. По-скоро , свидетелят казва, че не познавал жената и дъщерята на Т., виждал ги само и знаел кои са. Първо, обяснява свидетелят, че така е оформен имотът, че в имота на Б. имало направен един сенник от поликарбон, който затварял гледката към съседната част, така че дори и да е имало хора там, нямало как да ги види, но като излизат децата на двора да играят, се виждало, виждал жената и дъщерята на Т..

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от ПРАВНА СТРАНА :

Предявените от ищеца искове , предмет на делото , са правно основание чл.108 ЗС и чл. 109 ЗС , като ревандикационният е заявен като главен а негаторния като евентуален.

Спорът между ищеца и ответника предмет на настоящото исково производство, след частично прекратяване в недопустимите части, се концентрира около въпроса принадлежи ли правото на собственост върху процените тавански и избен етажи на ищеца, владее ли без основание ответника тези етажи, а в условията на евентуалност - пречи ли ответника на ищеца да упражнява в пълнота обема от вещни права върху собствените на ищеца недвижими вещи .

За да даде съда правилен отговор на спорните по делото въпроси с доклада по делото е разпределил доказателствената тежест между страните, като е отделил и безспорните по делото факти .

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване , на осн. чл.146, ал.1 т.3, 4 ГПК , че по силата на Постановления за възлагане на недвижим имот от 23.04.2018г. по изпълнително дело № 20168080401047 на ЧСИ З.Д. *** действие Варненски окръжен съд, вписан под peг. № *на КЧСИ, влязло в сила на 31.08.2018 г. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.12.2018г. по изпълнително дело № 20168080401047 на ЧСИ З.Д. *** действие Варненски окръжен съд, вписан под peг. № *на КЧСИ, влязло в сила на 22.03.2019 г. ищецът е придобил права на собственост върху недвижимите имоти, така както са посочени в Постановленията за възлагане.

Липсва спор между ищеца Ж.М. и ответника Б.Т., че длъжниците по изпълнителното дело А. Д. – И.и Н.И.са притежавали правото на собственост върху недвижимите имоти, закупени на публична продан от ищеца , както и че А.И.и дъщеря й Н.И.са наследници по закон на покойния Т.Д., брат на ответника Б. Д..

Спор няма между ищеца и ответника, затова че ищецът е бил въведен във владение на закупените от него недвижими имоти по надлежния ред .

За безспорно установено и доказано по делото , съдът намира, че въз основа на деривативен способ – закупуване на недвижим имот на публична продан ищецът е придобил правото на собственост върху недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *, находящ се в гр.Варна, кв. „* „, с площ от 434  кв.м., като границите на имота могат да бъдат видени и на копието на скицата на недвижимия имот приложено на лист 41 – ви от делото водено първо пред ОС Варна. Видно е от скицата на поземления недвижим имот , че на юг граничи с имот № *, а на север с имот № *. Ищецът е закупил не само недвижимия поземлен имот с идентификатор № *, а и построената в имота сграда представляваща жилище с ид.№ *, апартамент с площ от 86,60 кв.м , брой нива на обекта едно , така както е отразена на схемата приложена на л.40 – ти от дело № 1392/2019 г. по описа на ОС Варна, продължило развитието си под настоящия номер 6261/2020 г. по описа на РС Варна . На приложеното на л.40 –ти копие на схема на самостоятелния обект – жилище, апартамент е видно, че този обект има идентификатор *. и площ 86,60 кв.м.

Характеристиките на поземления имот с идентификатор *и построения в недвижимия имот самостоятелен обект – жилище, апартамент с ид. № *. са вписани в приложените по делото на листи 14 и 15 Постановление за възлагане на недвижим имот от 23 април 2018 г. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 17 декември 2018 г. по описа на ЧСИ З.Д. , и двете по ИД №  20168080401047 .

В КККР самостоятелния обект е нанесен като жилище , апартамент, докато в Постановленията за възлагане е описан и като сграда, представляваща жилище със застроена площ от 86,60 кв.м. , а по документ за собственост ЕТАЖ ОТ КЪЩА, с адм.адрес гр.Варна, местност * № * , със застроена площ от 86,95 кв.м , състоящ се от : външно стълбище, тераса, ход, две антрета , три стаи и сервизно помещение .

Разликите в предназначението на придобития от ищеца самостоятелен обект, както самият ищец е твърдял в хода на производството действително съществува , но не в това се състои спорът между него и ответника .

Спорният въпрос е дали ищецът е придобил вещното право на собственост само и единствено описаните в постановленията за възлагане недвижим поземлен имот с идентификатор * и построения в този недвижим имот самостоятелен обект с ид. №  **или и процесните тавански етаж и избен етаж .

Хронологията на придобиването на правото на собственост върху посочения по-горе недвижим имот и самостоятелен обект налага извод, че далеч назад във времето , до 1985 г. недвижимия имот с ид.№ * е имал други номера по действалите през времето планове и други собственици .

За безспорно установено съдът намира, че през 1985 година по силата на съдебна делба , одобрена от РС Варна, с протокол от открито съдебно заседание от 18 декември 1985 г. допуснатия до делба с Решение от 07.08.1985г. по гр.дело № 2174/1985 г. имот е бил поделен между съсобствениците Н. Б. Д.(майка на отв.Б.Т. и на Т.Д.и преживяла съпруга на И.Д.) , Т.Д.и отв. Б.Т.. Към 07.08.1985 г., когато е постановено решението по първа фаза на делбата имотът е бил лозе от 3240 кв.м в местност „*“, „*“ на гр.Варна заедно с построената в него вилна сграда . С протокол от открито съдебно заседание от 18.12.1985 г. ВРС, по гр.д. № 2174/1985 г. е одобрил постигнатата между съделителите съдебна спогодба , като всеки от съделителите е получил собствен ,отделен, обособен реален дял . На база съдебно спогодителния протокол Н. Д. е получила в дял и еднолична собственост празно вилно място с площ от 840 кв.м - дворище * а. Синовете на Н. Д. – ответника Б. и брат му Т.са получили в дял и еднолична собственост по една втора идеална част от вилно място , цялото с пространство 2400 кв.м. ,в същата местност във Варна, представляващо дворище * и по една втора идеална част от гаража. Ответникът по настоящото дело Б.Т. е получил тогава в дял сутерена, пристройката и таванските стаи на вилната постройка , изба , а Т.Д.е получил в дял жилищния етаж от вилата, означен с жълта краска по скицата на вещото лице .

Още към 1985 г. се налага извод, че в някогашния общ имот е имало вече изградена вилна сграда и пристройка , като ответника се е съгласил и получил в дял сутеренния етаж на вилата , пристройката и таванските стаи, а брат му Т.е получил в дял само жилищния етаж от вилата.

Липсва спор, че след извършването на съдебната делба през 1985 г., в по-късен момент двамата братя Т.и Б. са сключили договор за доброволна делба като на 06.08.1997г. са поделили притежаваните от всеки от тях по една втора идеална част от дворище * и гараж , като Б.Т. е станал едноличен собственик на лозе с площ 1200 кв.м. – имот пл.№ * ведно с построения в дела гараж от 22 кв.м. , в южната част на имота , а Т.Д.е станал едноличен собственик на лозе от 1200 кв.м. – имот с пл. № * Б, в северната част на имота.

След извършване на тази делба между братята Т.и Б., през 2015г. е бил сключен последващ договор за доброволна делба между отв.Б.Т. от една страна и от друга наследниците по закон на брат му Т.– преживялата съпруга А.и дъщерята Н. Съгласно ДДД, обективиран в акт * от 2.10.2015 г. с нот.заверка на подписи на нотариус М., ответника Б.Т. е получил в дял и станал собственик на имот с проектен идентификатор * , с проектна площ от 1208 кв.м. Съделителите А.И.и Н. И.са получили в общ дял и станали изключителни собственици на два новообразувани имота – поземлени имоти с проекто – идентификатори *. с проктна площ 524 кв.м. и * с проектна площ от 434 кв.м.

От изложеното по – горе, както и от анализа на кредитираното напълно от съда заключение по допуснатата последна повторна СТЕ, оригинала на делбеното дело , се налага и извод, че по време на брака на Н. Д. и И.Д.– бивши жители на гр.Варна, по надлежния ред е било разрешено да се изгради вилна сграда, издаден е бил позволителен билет, строителна линия и реализиран строеж на вила в имота представляващ тогава лозе от 3200 кв.м.в м-ст “*“ Варна. Съпругът на Н. – И.е починал на 08.05.1984 г., като след смъртта си е оставил за наследници по закон преживялата съпруга Н. и двамата синове Т.Д.и отв.Б.Т. . След смъртта на общия си наследодател съделителите съсобственици по силата на съдебна спогодба , обективирана в протокол от о.с.з. от 18.12.1985 г., въз основа на заключението по СТЕ на в.л.М.К.,приобщено по делбеното дело, са поделили доброволно на трите дяла недвижимия имот, вилата , пристройката и гаража . Съгласно съдебната спогодба ответника по настоящото дело и брат му са получили по една втора идеална част от мястото и от гаража , като в дял на ответника е бил възложен сутерена, пристройката, тавански стаи на вилната постройка , изба , насаждения , а в дял на Т.Д.жилищния етаж от вилата, подобрения насаждения . Към 18.12.1985 г. в дела на Т.Д.– наследодател на А.И.и Н. И.не е имало нито тавански етаж , нито избен етаж. Именно дела, който приживе 1985 г. получава Т.Д., след откриване на наследството му е преминал към патримониума на наследниците му по закон преживяла съпруга и дъщеря , докато съседния дял е бил придобит от отв. Б.Т. по силата на съдебната спогодба от 1985 г.

Установява се от пълния прочит на материалите по изпълнителното дело № 20168080401047 по описа на ЧСИ З.Д. *** действие ОС Варна / приложено на л. 84 –ти по делото на компактдиск , в частност файлове „61 -141“ ; „1420 – 1472 „; „1239-1419 „ / че ИД № 20137130400136 по описа на ЧСИ Л.Т. – ЧСИ с рег.№ *, въз основа на молба 3770 /11.8.2016 г. на взискателя Г. Щ.срещу длъжниците А.И.и Ния И.е било изпратено на ЧСИ № *за продължаване на изпълнителните действия, респ. изпълнителното дело е продължило под номер 201680401047 по описа на ЧСИ З.Д. . Сред материалите по изпълнителното дело се съдържат и данни затова, че на 30.09.2004 г. е бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот- акт № *, т. * , д.№ * г. на нот.Б. В.– нот. с рег.№ *, като в полза на кредитора „ * „ АД Ат.И.лично и като управител на „*„ ЕООД като ипотекарен гарант, кредитополучател и Н. И.като ипотекатерен гарант по договор за банков кредит от 30.09.2004 г. в размер на 32 700 евро са учредили договорна ипотека в полза на Банката върху етаж от къща със застроена площ от 86,95 кв.м, състоящ се от външно стълбище, тераса, две антрета , сервизно помещение, три стаи, построен в имот с ид.№ * Б. „

Участието на ищеца в цитираното изпълнително дело се свързва с качеството му на купувач на публична продан, като липсват данни изпълнителното дело ищецът да е могъл да придобие по този правен способ друго, различно от вече притежаваното от длъжниците А.и Н. И. недвижимо имущество. Дори от допълнителния оглед проведен на 09.10.2018 г. от пом. ЧСИ – Ив.Ц. при ЧСИ З.Д. на сграда *. ,а и при извършения на 09.10.2018 г. въвод на Ж. М. в имота – недвижимия имот * и сградата *не се съдържа и индиция за наличие на тавански етаж и избен етаж, които евентуално да може ищецът да придобие чрез участието му публичната продан .

Безспорно за съда, ищецът е станал носител в пълен обем на вещното право на собственост върху недвижимия имот представляващ поземлен имот с идентификатор * и жилище с идентификатор *.*.,въз основа на посочения от него придобивен способ – обявяването му за купувач на две отделни публични продани по изпълнително дело № 201680804001047 по описа на ЧСИ З.Д. . В подкрепа на извода, че по този точно способ ищецът е придобил в пълен обем правото на собственост върху недвижимия имот с идентификатор * и жилище с идентификатор *.*. са всички писмени доказателства , кредитираното от съда заключение по последната повторна СТЕ , а и гласните доказателства допуснати в полза на ищеца . Първата водена от ищеца свидетелка обяснява, че през около 2019 г. ,когато имало проливен дъжд се запознала с ищеца , който казал че е новия й съсед, а втората твърди , че се познава отдавна с ищеца, знае че е купил имота , ходила в имота му , но не и в таванските етаж и избен етаж .

Анализа на събраните по делото доказателства налага и извод както от фактическа , така и от правна страна , че недвижимите имоти с настоящи  идентификатори * и * са съседни , като затова свидетелстват не само номерата на идентификаторите , но и приложените по делото скици. Нагледно на приложената на л. 324 –ти комбинирана скица в мащаб 1: 250 – Приложение 1 от повторната СТЕ с участието на в.л.Й.К. , И.В. и Р.Ч. се вижда, че имот * е на изток, *на запад , а над *имот 2420.

От заключението на в.л. по последната повторна СТЕ (л.319 ) се установява че към датата на опис и оценка на ЧСИ З.Д. ( съответно на 13.*017 г. и 18.0*017 г. ) и към датата на придобиване на собствеността от Ж.С.М. ( 23 април 2018 г. и 17 декември 2018 г. ) процесният имот и съседния на него, както и сградите в тях са били в същите граници и със същите идентификатори , каквито са и в момента по действащите КК КР.

Според последната СТЕ - имот с ид. № * е с площ 434 кв.м. и в него има една едноетажна жилищна вилна сграда с площ от *кв.м. – ид.№ *.* , имот с ид. № * е с площ от 1208 кв.м и в него има една едноетажна вилна сграда с площ 41 кв.м (ид. № *.* ), един гараж с площ 29 кв. м .( с ид. № *.*) и една едноетажна вилна сграда с площ 4 кв.м (ид. № *.3) - Приложение едно ( л.324 – Комбинирана скица в мащаб 1: 250) .

Яснота относно точното местоположение на процесните обекти – изби 18 м2, таван 23,05 м2 , тераса 13,5 м2 , се придобива от приложените на листи 17, 18 /т.1–ви от делото / копия на Заповед № 18 – 5808-05.06.2019 г.издадена от Началник СГКК Варна и обяснителна записка на проект за изменение на кадастралната карта на район * за попълване на неотразен СОС в сграда *.1., както и копието на Решението на Административен съд Варна , с което е отменена  цитираната Заповед .  

За сграда *.* с площ от 86 кв.м., построена в имот № * ( а и недвижимия имот * с площ от 434 кв.м.)  съдът прие, че несъмнено е доказано и установено по делото,че правото на собственост върху тези два недвижими имота принадлежи само на ищеца.

При съпоставка на заключенията на вещите лица по допуснатите по настоящото дело СТЕ се установява , че в имота с номер * /закупен от ищеца на публичната продан / има според последната СТЕ една едноетажна жилищна вилна сграда с площ от *кв.м. По предходно проведената СТЕ обаче вещите лица са дали заключение, че в имот * има два самостоятелни обекта – *. – на първи етаж вилна сграда – жилище , *. на етаж първи – друг вид самостоятелен обект с прилежащи изби , таван,тераса.

В обяснителната записка на л.18 е посочено , че на етаж по КК в сграда *.* се попълва СОС с идентификатор *.*. – представляващ сутеренен етаж с прилежащи към него изби и таван .На попълнения СОС с ид.№ *.* се записват …. Самостоятелния обект попада в сграда * в поземлен имот *.*, брой етажи 1 , неразделна част от обекта са изби 18 м2, таван 23,05 м2 и тераса 13,5м и идеални части от общите части , площ по документ 54,040 кв.м. , собственици – Б.И.Т. – документ договор за делба *  от * на РС Варна , т.*,рег. *.

Въз основа на така съставената обяснителна записка е била издадена Заповед №  18 – 5808-05.06.2019 г.издадена от Началник СГКК Варна. С Решение №  540/ 26.4.2021 г. на Административен съд Варна , постановено от председателя съдия Евгения Баева по адм.дело № 394/2021,по жалба на Ж.М. против Заповед № 18 – 5*/ 5.6.2019 г. на Началник СГКК Варна оспорения от ищеца административен акт е отменен. От извършената от съда справка в сайта на ВАС се установи, че ответника действително е обжалвал определението с което се връща като просрочена жалбата му против Решението на ВнАдмС , но с Определение № 6919/ 11.07.2022 г. ВАС е оставил без уважение искането на Б. Т. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 13113/ 22.12.2021 г. постановено по адм.д. № 7535/2021 г. на ВАС. Статуса на административното дело на ВАС е „определено“, без данни да е обжалвано и определението от 11.7.2022 г.

При така изложеното по-горе, от правна страна / на база събраните по делото писмени доказателства / съдът приема , че Заповед № 18 – 5*/ 5.6.2019 г. на Началник СГКК Варна е отменена с влязло в законна сила Решение на ВнАдмС, респективно в правния мир не е налице нанасяне в КККР на обект с идентификатор *.*. с площ от 54,04 кв.м. , собственост на Б.Т..При всичко изложено по – горе , за настоящия състав е налице действително спор между ищеца и ответника относно правото на собственост върху помещенията изброени от ищеца в петитума на исковата молба , спор който следва да се разреши.

При така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Предявените по делото ревандикационен и негаторен искове са заявени от ищеца Ж.М. против ответника Б.Т. и процесуално допустими , като за тяхната допустимост е налице произнасяне и на Варненски апелативен съд .

За ВРС и иска по чл.108 и евентуалния по чл.109 ЗС са заявени при наличие на абсолютните процесуални предпоставки – правен интерес от търсената защита. Именно посредством ревандикационния иск, а в условията на евентуалност чрез нагаторния иск, ищецът има правната възможност да установи и докаже , че е собственик на определен недвижим и имот , да иска ревандикирането му или да задължи ответника да преустанови неоснователните си действия , с които пречи на ищеца да упражнява в пълнота правото си на собственост .

От правна страна, настоящият съдебен състав намира за безспорно доказано по делото, че ищецът Ж.М. е собственик на недвижим поземлен имот с ид. № * с площ от 434 кв.м. в кв.“*“ , гр.Варна и на сградата в този имот с ид. № **. , построена в този имот, с площ на сградата от 86,60 кв.м. и предназначение жилище, апартамент. Доказано е по делото , че ищецът е придобил имотите /земя и сграда/ чрез участие в публична продан, като със съставянето на двете отделни постановления за възлагане в правния мир, именно ищецът се легитимира като надлежен носител на вещното право на собственост върху тези два обекта .

Твърденията на ищеца, че е придобил чрез публична продан и правото на собственост върху други обекти, извън жилище № *., съдът намира за недоказани, като излага следните мотиви :

С Тълкувателно решение от 18 май 2017 г. по тълкувателно дело № 5/ 2015 г. ОСГК на ВКС дава отговор на един от спорните въпроси по настоящия казус във връзка с правото на собственост върху сгради и постройки при публична продан на земя. ВКС е постановил, че не се придобива собственост върху изградена в дворно място страда, в случай на принудително изпълнение, насочено единствено спрямо земята, но е налице изключение когато в поземления имот са изградени постройки. Общото правило е, че собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е уговорено друго, в случая обаче не намира приложение при самостоятелните обекти. Ако самостоятелния обект не е бил включен в крайния властнически акт на съдебния изпълнител , то собствеността върху този обект не преминава върху купувача на дворното място.

В спора между ищеца и ответника купувачът на публична продан и ищец по делото купува не само земя , но и самостоятелен обект – жилище, което представлява правния способ въз основа на който ищецът по надлежния ред се легитимира като собственик на дворното място с площ от 434 кв.м. и жилището построено в дворното място с площ от 86,60 кв.м. При това положение, съдът намира за нужно да подчертае, че подобно на продажбата, лицето на което е възложен имот при публична продан придобива всички права, които е имал длъжника върху този имот. Публичната продан, обаче се характеризира със сложен фактически състав, а съдебното изпълнение има за цел осребряване на имуществото на длъжника по реда на изрично учреденото в ГПК производство по принудително изпълнение. При насочване на изпълнението върху имота , той следва да бъде точно описан , възбранен, оценен , обявен и възложен по предвидения в закона ред . Именно това е възприето от ВКС , че в случаи когато принудително изпълнение е насочено само и единствено върху земята, не може да се приеме, че по приращение се придобива собственост и върху намиращата се в нея постройка. Съгласно разпоредбата на чл. 63 ЗС е допустимо построената сграда да бъде собственост на различно лице от собственика на земята , какъвто случай според настоящия състав е налице – ищецът е собственик на земя и постройка върху нея, а ответникът се оказва собственик на съседния парцел, но ведно със сутерен етаж, който етаж и избен етаж попадат в недвижимия имот на ищеца .

Сред основните спорни въпроси между страните е всъщност е въпроса и какъв е характера на избения и таванския етаж, предмет на ревандикационния и негаторния иск – на самостоятелен обект или не .

Съдебната практика приема, че несамостоятелните постройки, които не отговорят на законовите изисквания за самостоятелен обект на собственост като например изградени летни кухни, навеси, бараки и др. постройки , без самостоятелно предназначение , то те следват собствеността на земята , респ. сградата към която е прикрепена постройката . В случаите на публична продан на земя, обаче с публичната продан се придобиват и несамостоятелните постройки , дори и да не са включени в описа , възбраната и постановлението за възлагане.Ето в тази хипотеза, намира приложението чл.92 , като купувачът на който е възложено място придобива и по приращение собствеността върху постройките, хипотеза която според настоящия съдебен състав не е налице .

В хода на съдебното дирене по делото се установи , че ответникът е предприел действия за нанасяне в КККР на самостоятелен обект – негова собственост към сградата на ищеца, в съседния имот, сградата , която ищецът е закупил на публична продан , ведно със земята върху която е построена сградата .

Нанасянето на един обект в КККР обаче никога не е създавало права , а и в случая издадената Заповед , с която ответникът се е опитал да нанесе в кадастралната карта процесните избен и тавански етаж е отменена , т.е. не съществува в правния мир .

Дали обектът, който ответникът е искал да нанесе в кадастралната карта е негов, има ли самостоятелен характер или е приращение към придобитото от ищеца жилище е спорния между страните въпрос. Отговорът на въпроса дали процесните недвижими имоти - избен и тавански етаж имат ли самостоятелен характер следва да се даде пред призмата на времето и приложимите към 1985 г. и 2001 г. нормативни актове. В тази връзка съдът следва да даде отговор - може ли да се изведе извод за нищожност на съдебната делба от 1985 г. , делбата на която и ищецът и ответникът поотделно се позовават . Спорен е и въпроса дали водения от ответника негаторен иск против длъжниците по изпълнителното дело – лицата наследници на един от съделителите от съдебната делба от 1985 г. дали има пряко отношение към правата на собственост на ищеца и на ответника върху процесния избен и тавански етаж, както и влязъл ли е в сила съдебния акт на ВнАдмС, с което е отменена Заповедта за попълване на КККР с нов самостоятелен обект .

Настоящия съдебен състав, приема, че ответникът Б.Т. като съделител по делбеното дело от 1985 г. е придобил права на собственост върху дела който е приел , дял в който се включва сутерен , пристройка , тавански стаи на вилната сграда, изба , насаждения и една втора от гаража  / съгласно заключението на в.л.К.по делбеното дело в дела на ответника се включват – сутерена, пристройката ,тавански етажи на вилната постройка , изба , насаждения и половината от гаража /. Към момента, а и към момента на придобиване на правата на собственост от страна на ищеца , в имота на ищеца попадат и таванския етаж и избения етаж от някогашната стара вилна сграда. За вилната сграда вещите лица по последната СТЕ са дали еднозначно заключение, че е била построена в отклонение от издадените разрешение за строеж и проект, визирайки поотделно всяко едно .

Въпреки факта твърдян и от ищеца, че след публичната продан установил наличието на избен етаж , тавански етаж и метална стълба които ги свързва ,това не води до извод, че ищецът е придобил права на собственост върху тези обекти, подробно описани и в обяснителната записка, послужила на ответника за издаване на отменената Заповед за попълване на непълноти и грешки в КККР .

Извода на съда по същество на спора е, че към 1985 г., когато е била прекратена съсобствеността между ответника, брат му Т.и майка йм Н., е било допустимо и възможно обособяване на три отделни дяла от допуснатите до делба недвижими имоти .Одобрената от ВРС съдебна спогодба е била съобразена със заключението на вещото лице М. К.по допуснатата по делото СТЕ и именно на база извършеното от вещото лице разпределение на три дяла съдът е одобрил спогодбата между съделителите . Тази съдена спогодба от една страна се ползва със СПН, а от друга страна е и вписана в АВ СВ .

Съдебната спогодба не само че се ползва със СПН, но и отразява обема на права на собственост на ответника Б.Т. и брат му Т.към 18.12.1985 г . и е правен способ за придобиване на вещно право на собственост . При липсата на данни затова съдебната спогодба да страда от пороци, които да я правят нищожна, съдът приема, че на база съдебната спогодба от 18.12.1985 г. ответникът и брат му са придобили отделни ,реални дялове от притежаваната до тогава в съсобственост недвижимост . Нищожна би била съдебната спогодба тогава когото не участват в нея всички съдебители или при липсата на други абсолютни процесуални предпоставки за одобряването й , сред които обаче не попадат релвираните от ищеца пороци – недопустимо обособяване на дялове към 1985 г. В подкрепа на този извод е и кредитираното от съда заключение на вещите лица по повторната СТЕ ,приета в последното о.с.з., от която се установява, че вилната сграда наистина е била построена в отклонение от строителните правила и норми, но са били налице и към 1985 г. и към момента самостоятелни обекти.Изводите на вещите лица за наличието на самостоятелни обекти, възможността процесните да придобият статут на ателиета или стаи за творческа дейност ищецът е оспорил, като ги намира за правни изводи.Въпреки оспорването на ищеца на тази повторна СТЕ, съдът намира, че твърденията на ищеца за това, че процесния избен и тавански етаж ведно с тераса и стълбата, която ги свързва, тези етажи имат самостоятелен характер и могат да бъдат обект и на делба и на право на собственост .

Ето защо и се налага извод, че правата на ответника Б.Т. се разпростират върху дела, който е получил при делбата от 1985 г., а на наследодателя на длъжниците върху другия дял , дял който сега включва придобития от ищеца на публична продан поземлен имот и жилище построено в имота .

На следващо място, в подкрепа на горния извод,  съдът се позовава и на съдебната практика обективирана в Решение № 81 / 04.04.2014 г.по гр.д.№ 5556 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК,даващо отговор на въпроса :  В кои случаи избени или тавански помещения в сграда - етажна собственост могат да се придобиват по давност от лице, което не е собственик на самостоятелния обект, към който са принадлежност тези помещения. В цитираното Решение е възприето становището , че тъй като таванските и избени помещения в сграда - етажна собственост не са самостоятелни обекти на собственост, а принадлежност към обект /жилище, ателие и др./, по принцип те не могат да се придобиват по давност отделно от придобиването по давност на обекта, към който принадлежат. Съгласно чл. 98 ЗС те като принадлежност следват собствеността на главната вещ. По изключение складово помещение може да се придобие по давност отделно от обекта, към който принадлежи, само от лице, което притежава друг самостоятелен обект в същата сграда и то само ако към обекта /жилище, ателие и др./, към който принадлежи това складово помещение, по архитектурния проект на сградата принадлежи и друго складово помещение. В този смисъл е и константната практика на ВКС, в която този извод се обосновава със съществуващите законови изисквания към всяко жилище да има и складово помещение / чл.40, ал.1 от Закона за устройство на територията и чл.110, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като и следните разпоредби от отменени наредби: чл.36, ал.2 и чл. 40 от Наредба № 5 от 1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, чл.83, ал.1 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, чл.131 от Наредба № 5 от 21.05.2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията/.“ .

Съгласно цитираната съдебна практика, ако се приеме за правилно поддържаното становище на ищеца, че процесния имот / избен етаж , тавански етаж и метална стълба / нямат самостоятелен характер, то тогава се налага правния извод, че ищецът не би могъл да ги придобие по давност. Придобивна давност , всъщност за ищеца би могла да почне да тече едва от датите на съставяне на двете възлагателни постановления , т.е. най рано от 2018 г., а до датата на сезиране на съда 25.7.2019 г. давностния срок е малко повече от година и половина , срок напълно недостатъчен да направи ищеца собственик на имотите въз основа на давностно владение .

На отделно основание давност в полза на ищеца не може да се приеме, че е изтекла , т.к. не би могъл да присъдени владението на длъжниците по  изпълнителното дело . Това е така т.к. придобиването на недвижим имот посредством деривативния способ публична продан не придава качество праводател на длъжника за купувача на проданта ,което изключва правната възможност ищецът да присъединява владението на лицата които са били длъжници в изпълнителното дело .

В обобщение, съдът намира, че ищецът не е доказал първата предпоставка за уважаване на главния ревандикационен иск – да е собственик на две тавански помещения с площ 23,05 кв.м., тераса с площ 13,05 кв.м и външна вита стълба към тях и избен етаж от пет избени помещения с обща площ от 18 кв.м., ведно с припадащите се идеални части, за които твърди да прилежат към сградата с ид.№***., въз основа на което и да е от изброените основания – публична продан, давностно владение и приращение.

В подкрепа на извода , че ищецът не е доказал да е собственик на недвижимия имот, така како е описан в петитума на иска, след последните уточнения , е и даденото от ВКС разрешение на основите спорни въпроси по делото, обективирано в мотивите на Решение №  80/ 27.7.2018 г. постановено по гр.д. №  3114/ 2017 г. на Второ г.о., ГК , с докладчик съдията Снежанка Николова . Именно в цитираното Решение съставът на второ гражданско отделение на ВКС е посочил че: „ правото на собственост , както и всички вещни права имат за обект определена вещ , обособен материален предмет, върху който се съсредоточава това право с произтичащите от това правомощия . Вещните права възникват върху отделни вещи , обособени от правото като обекти на собственост / недвижими имоти – в съответните устройствени и строителни правила и норми /.Съгл. § 5, т.39 ДР на ЗУТ „ОБЕКТ“ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование , местоположение , самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР , като тази норма с оглед тълкувателния ѝ характер се отнася и за вече построени сгради…. § 1 , т.1 ДР на ЗКИР определя „ самостоятелния обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура „ като обособена част от тази сграда или съоръжение, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначението . При тълкуване на посочените разпоредби във връзка с чл. 39 ЗС се извеждат част от основните характеристики на „самостоятелен обект „  на правото на собственост – обособеността от останалите съседни обекти на собственост и функционалното му предназначение , възможността да се използва самостоятелно , а не като принадлежност към друг съседен имот , който обслужва . Дари един обект е самостоятелен обаче не може да се определи само въз основа на тези конкретни предварително зададени белези и характеристики , които следва да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай и с оглед фактическите и юридически критерии за определяне на характера и предназначението на обекта … Заснемането със самостоятелен идентификатор по КК само по себе си не доказва, че е налице обособен обект на правото на собственост , а е само индиция , че последния притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение . Функционалното предназначение на имота във връзка с преценката на самостоятелния му характер не се определя от посоченото в КК , то подлежи на установяване … „

При данните по делото – писмени и гласни, неоспореното заключение по кредитираната от съда повторна съдебно техническа експертиза, изслушана и приета в последното о.с.з., се налага и извода, че не може да се приеме че процесния имот описан като тавански и избен етаж ведно с тераса и стълба няма самостоятелен характер . Индиция за самостоятелния характер на процесния имот е дори и издадената и отменена Заповед с която ответникът е направил опит да извърши попълване на непълноти в кадастралната карта .

Фактът,че още към 1985 г. имотът придобит от ответника Б.Т. е имал самостоятелен характер, фактът че в имотите закупени на публична продан от ищеца не се включва нито едно от избените или тавански помещения и или тераса и стълбище , налага и извод, че от 1985 г. насам дела на Б.Т. не е променял характера си на самостоятелен обект . Не може и да се приеме, че при публична продан ищецът би могъл да закупи повече права отколкото длъжниците по изпълнителното дело са имали – т.е. правата  върху земята която са имали и върху жилището изградено върху тази земя .

На последно място , съдът намира за необходимо да подчертае , че в случая се касае за заверени жилища, като още към 1985 г., независимо от отклонението в извършването на строежа, независимо от действията изпълващи фактическия състав на чл.109 ЗС , е било извършено и осъществено разделяне на съсобствен имот на три отделни дяла, а именно дела от делбата който е получил отв.Б.Т. включва и процесния имот, за който ищецът твърди да го е придобил .Неосъщественото от ответника нанасяне на имота му в действащата кадастрална карта не създава права на собственост за ищеца ,а и други права на собственост освен тези които са описани в постановленията за възлагане според настоящия състав ищецът не е доказал, че е придобил. В подкрепа на горния извод е и Решение №  365/22.10.2012 г. на ВКС, Първо г.о., с докладчик съдията Бонка Дечева постановено по гр.д.№  17/2012 г. Според мотивите на цитираното Решение , а и съдебната практика публичната продан е деривативен способ за придобиване на правото на собственост , а стабилитета й се постига  чрез невъзможност вече да се обжалват предходните действия- опис , оценка . Съгласно Решение №  1109  от 3.12.2008 г. по гр.д. №  4299/2007 г. правото на собственост се придобива от деня на постановлението за възлагане, дори и то да е обжалвано , което съответства на нормата на чл. 496  ал.2 ГПК.Собствеността се придобива не от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане , а от постановяването му за да се запазят правата на купувача .

Позовавайки се на цитираното по-горе Решение, както и на мотивите на Решение №  172/12.10.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1167/2015 на Първо Г.О. ГК,  по гр.д.№  1167/2015 г., съдът извежда и извод, че на датите на съставяне на постановленията за възлагане ищецът е придобил право на собственост върху земя и жилище , така както са описани в двете постановления , но не и нищо друго различно от вписаното във властническите актове на ЧСИ , а и след като е  придобил по този способ права на собственост, давност на която се позовава е неприложима . На последно място да се приеме, че един обект който е бил самостоятелен още към 1985 г. е загубил този си характер не поради друго, а само поради осъществена и реализирана публична продан означава да се признаят права на ищеца ,каквито според съда не е придобил .

При всичко изложено и при недоказаност на първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск-принадлежност на правото на собственост към патримониума на ищеца, съдът намира, че главния иск подлежи на цялостно отхвърляне.

Недоказаността на иска по чл.108 ЗС налага и поизнасянето на съда и по евентуалния негаторен иск . По отношение на иска с правно основание чл.109 ЗС съдът приема от правна страна следното :

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 109 ЗС, съгласно която собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде основателен този иск, ищецът трябва да докаже следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: правото си на собственост и обстоятелствата (основанията), които са предизвикали търсената съдебна защита и намеса, в случая - неоснователните действия, които пречат на ищеца да упражнява своето право (Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК). Искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота), според нейното предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита (така отново ТР № 31/84 г.). Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях.

Искът с правно основание чл.109 ЗС , съдът намира и за неоснователен и за недоказан. За да обоснове този извод съдът съобрази задължителната съдебна практика обективирана в Решение № 421/2010 г.от 14.0*011 година на ВКС ,ІІ г.о. ГК,с председател съдията Емануела БАЛЕВСКА по гр.дело № 928/2009 година.В същото това Решение съставът на ІІ.Г.О. при ВКС в конкретния отнесен до касационен контрол правен казус приема, че фактите на навлизане в чужд имот в минимална степен, без това навлизане да застрашава в някаква степен собствеността или да препятства упражняване на собственическите правомощия, не съставляват действия, с които се пречи ”пълноценното” упражняване правото на собственост .Прието е още, че процесният имот ( в разглеждания пред ВКС казус - гараж ) е имал статут на узаконим/ търпим строеж/, но дори и при недоказаност на тези обстоятелства, сам по себе си факта дали строежът (гаражът) на съседите е законен или незаконен строеж, не може да обуслови правен извод , различен от извода за неоснователност на иска по чл. 109 ЗС.В друго постановено,също по реда на чл.290 ГПК ,Решение по гр. д/2010 г. на ВКС, ГК, І –во Г.О., с председател съдията Жанин СИЛДАРЕВА- Решение № N 74/ 13.06.2011 г.(Образувано е по касационна жалба срещу решение № 289 от 23.1*009 г. по гр. д. № 492/2009 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден на основание чл. 109 ЗС) е разгледан материалноправен въпрос за това, извършване на строителство на сградата в отклонение от определения терен за това със строителните книжа за определяне на строително петно и строителна линия, достатъчно основание ли е за уважаване на негаторен иск за премахване на построеното.

Позовавайки се само на цитирираната съдебна практика, настоящия състав намира че по делото ищецът не е провел пълно и главно доказване на всички предпоставки включени във фактическия състав на чл.109 ЗС, поради което и евентуалния иск също следва да бъде отхвърлен.Твърденията на ищеца залегнали в исковата молба, поддържани и в писмените бележки , че търпи твърдяното противоправно положение, поддържано от ответника години и допълнително наведените в писмените бележки характистични данни за ответника по правната си същност не разколебават извода на съда за недоказаност на негаторния иск, т.к. по същество не е установено и доказано по какъв точно начин ответникът пречи на ищеца последният да ползва закупения от ищеца недвижим поземлен имот и жилище .

При така изложеното по-горе съдът отхвърля и главния и евентуалния искове, с които е сезиран, като не се произнася и по неприетите ,несвоевременно заявени възражения от ответника като напр. право на задържане .

С оглед и изхода на спора , съгл. чл. 81 и чл. 78, ал.3 ГПК съдът присъжда в полза на ответника сторените по делото разноски в пълен размер  - 3101,00 лв. (три хиляди сто и един лева ) – сбора от платен адвокатски хонорар и депозити, така както правилно е посочен в списъка за разноски по чл. 80 ГПК .

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищеца Ж.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адвокат Д. В. от ВАК и адв. П. Х. от ВАК главен иск с правно основание чл.108 ЗС и евентуален иск с правно осн. чл. 109 ЗС против ответника Б.И.Т., ЕГН ********** с адрес ***, със следните искания :

1.Главен иск, с правно основание чл. 108 ЗС, със следното искане:

Да бъде постановено Решение по силата, на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Ж.С.М. е собственик (по силата на Постановления за възлагане на недвижим имот от 23.04.2018г. по изпълнително дело № 20168080401047 на ЧСИ З.Д. *** действие Варненски окръжен съд, вписан под peг. № *на КЧСИ, влязло в сила на 31.08.2018 г. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.12.2018г. по изпълнително дело № 20168080401047 на ЧСИ З.Д. *** действие Варненски окръжен съд, вписан под peг. № *на КЧСИ, влязло в сила на 22.03.2019 г.,(при твърдяно придобивно основание на праводателите му давностно владение от 1985 год. до постановленията за възлагане) на следния недвижим имот:

ТАВАНСКИ и ИЗБЕН ЕТАЖ към ЖИЛИЩНА СГРАДА, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-4106-22.05.2018г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес на имота: гр. Варна, п.к. 9000, кв. „*“, извън обекта на *, със застроена площ по скица от 86,60 кв.м. (осемдесет и шест цяло и шестдесет стотни) кв. метра, съставляваща сграда с идентификатор № *(**), а именно:

две тавански помещения с площ 23,05 кв.м, тераса с площ 13.05 кв.м и външна вита стълба към тях и избен етаж от пет избени помещения с обща площ от 18 кв.м., индивидуализирани с приподписаните схеми към молба с вх. № 50374/20 от 27.07.2020 г, озаглавени приложение 3 и приложение 5, посочени и на скицата на вещото лице М. К., неразделна част от Протокол от 18.ХII.1985г. за доброволна делба по гр. д. № 2174/1985г.на ВРС, *I състав от описаната по-горе жилищна сграда; ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху съответния поземлен имот *, в който сградата е построена, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменена със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот по скица: гр. Варна, район „*“, п.к.9000, кв. „*“, с площ от 434 кв.м. (четиристотин четиридесет и четири кв.метра), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 (десет) метра, стар идентификатор: *, номер по предходен план: квартал *, парцел: *(*- *), при съседи: *, *, *,*,

КАТО БЪДЕ ОСЪДЕН Б.И.Т., ЕГН ********** да предаде владението на Ж.С.М., ЕГН **********, на осн. чл. 108 ЗС върху принадлежащите към тази сграда тавански и избен етажи: две тавански помещения с площ 23,05 кв.м., тераса с площ 13.05 кв.м. и външна вита стълба към тях и избен етаж от пет избени помещения с обща площ от 18 кв.м., индивидуализирани с приподписаните схеми към молба с вх.№ 50374/20 от 27.07.2020 г. озаглавени приложение 3 и приложение 5, посочени и на скицата на вещото лице М. К., неразделна част от Протокол от 18.ХII.1985г. за доброволна делба по гр. д. №2174/1985г. на ВРС, *I състав от описаната по-горе жилищна сграда.

2. Евентуален иск по чл. 109 ЗС, със следното искане:

В условията на ЕВЕНТУАЛНОСТ, ако се приеме, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е неоснователен, е обективиран евентуален иск с искане Б.И.Т., ЕГН ********** да преустанови неоснователните си действия в процесния имот, вилна сграда, с които пречи на Ж.С.М., ЕГН ********** да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху жилището на първия етаж, като премахне незаконно изградените две тавански и три избени помещения, извън посочените две на скицата в приложение 1, приподписана и представляваща неразделна част от молбата, и бъде осъден да възстанови сградата, съобразно одобрения първоначално архитектурен проект, като премахне и незаконно изграденото външно стълбище към таванския етаж, както и всички извършени преустройства в избата, предвидена по проект, на осн. 109 ЗС, като неоснователни и недоказани .

 

ОСЪЖДА ищеца Ж.С.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ответника Б.И.Т., ЕГН ********** с адрес *** СУМАТА от общо 3101,00 лв. (три хиляди сто и един лева )- сторените от ответника съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа .

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители .

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :