№ 40489
гр. София, 07.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110168653 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „********“ ЕООД, чрез
адв. Е. К., срещу П. Д. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 3983,56 лева,
представляваща обезщетение за умишлено причинени от служителя имуществени вреди на
работодателя чрез неправомерно присвояване на заплатени от клиенти на дружеството
вноски по застрахователни полици през периода от м. 04 – м. 05.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; както и в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 234,80 лева, с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца,
като е получила заплатени от клиенти на дружеството вноски по застрахователни полици
през м. 05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните през исковия период съществувало
валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор №
028/28.04.2017 г., със сключването на който ответницата приела да изпълнява длъжността
„******************“ в ищцовото дружество. Съгласно създадената организация на работа
и за улеснение на клиентите отговорният брокер (каквато била и ответницата) изготвял и
изпращал на съответния клиент т. нар. дебит писма, в които заедно с другата информация, се
посочвала и банковата сметка на ищцовото дружество (специална клиентска сметка), по
която да бъдат преведени дължимите вноски по съответния застрахователен договор. По
време на работата си с клиент на ищеца – „**********“ ЕООД, в издадените дебит писма
ответницата посочила своята лична банкова сметка, вместо тази на работодателя. В резултат
на това сумата в общ размер на 3983,56 лева, представляваща вноски по различни
застрахователни договори, сключени с „**********“ ЕООД, постъпила не по сметка на
ищцовото дружество, а по личната сметка на П. Д.. След като работодателят установил тези
обстоятелства, със Заповед № 029/09.05.2022 г. прекратил трудовото правоотношение на
1
ответницата. Част от застрахователните договори били сключени чрез „***********“ ЕООД
(изключителен представител на „****** „***************“ ЕАД), поради което на
02.05.2022 г. между посоченото дружество и ищеца било подписано споразумение, по
силата на което „********“ ЕООД заплатило на „***********“ ЕООД част от присвоената
от ответницата сума в размер на 2945,24 лева. Останалата част в размер на 1038,32 лева
била преведена от ищеца към застрахователите, с които били сключени съответните
застрахователни договори. Така със своите умишлени действия П. Д. причинила на
ищцовото дружество вреди в общ размер на 3983,56 лева. В случай че бъде установено, че
сумата 234,80 лева, платена с платежно нареждане от 23.05.2022 г., била получена от
ответницата след прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя, то
претендира връщането й като получена без основание. За вземането си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.08.2022 г. по ч.
гр. д. № 42792 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение,
60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването
на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата П. Д. Д. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Л. Г..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Твърди, че не били налице елементите от фактическия състав за търсене на
имуществена отговорност на ответницата. На първо място възразява, че липсвало
противоправно деяние от страна на служителя, доколкото получаването на застрахователни
премии от клиенти директно от съответния ****************** не само не било забранено,
а било предвидено в длъжностната характеристика на ответницата и било изрично наредено
от управителя на ищцовото дружество. Подобно изискване за заплащане на дължимите
застрахователни премии по специалната клиентска сметка на „********“ ЕООД не било
уговорено и в отношенията между ищцовото дружество и „***********“ ЕООД. На
следващо място твърди, че застрахователните премии, чието възстановяване се претендира в
настоящото производство, били отчетени на касата на дружеството съгласно установената
при работодателя практика. Тъй като през процесния период П. Д. била в отпуск за
отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст, предала получените от
„**********“ ЕООД суми по заплатените застрахователни премии на своя колежка П.Р.,
която от своя страна ги отчела в касата на ищеца на касиерката А.Ц.. За предадените пари
нямало издаден документ. Поради своевременното отчитане на получените средства не била
налице и вреда за работодателя. Именно тези суми, получени от П. Д. съответно на
27.04.2022 г. и 03.05.2022 г., след това били преведени към застрахователните дружества.
Оспорва твърдението на ищеца, че погасил задълженията към застрахователите със свои
средства. Оспорва сключеното между „***********“ ЕООД и „********“ ЕООД
споразумение от 02.05.2022 г. като антидатирано и създадено за нуждите на настоящия
2
процес. Оспорва изцяло предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, като
твърди, че получената на 23.05.2022 г. от „**********“ ЕООД сума в размер на 234,80 лева
била отчетена и заплатена в брой от ответницата към застрахователните дружества, поради
което не било налице неоснователно обогатяване. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В отговора на исковата молба е направено възражение за нищожност на споразумение
от 17.09.2019 г., сключено между „********“ ЕООД и „***********“ ЕООД. Настоящият
съдебен състав намира, че така наведеното възражение не следва да бъде приемано за
разглеждане в настоящото производство по следните съображения. Трайна и
непротиворечива е съдебната практика, че лице, което не е страна по даден договор, не може
да иска неговото унищожаване, развалянето му или прекратяването му, тъй като това са
права, които законът е предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се
упражнят от трети спрямо договора лица само по силата на изрична правна норма. Прието е
още, че на нищожността може да се позове всеки, включително и трето, неучастващо в
договора лице, каквато се явява и ответницата, но възможността за такова позоваване е
ограничена от наличието на интерес на това трето лице от прогласяване на нищожността.
Настоящият съдебен състав намира, че за ответницата не съществува правен интерес от
прогласяване нищожността на сключеното между ищеца и „***********“ ЕООД
споразумение, доколкото претенцията на работодателя не се основава на този документ и
същият по никакъв начин не се отразява на правното положение на ответницата.
Страните не спорят, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор № 028/28.04.2017 г., със сключването на който
ответницата приела да изпълнява длъжността „******************“ в ищцовото дружество,
както и че трудовият договор бил прекратен със Заповед № 029/09.05.2022 г. на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 09.05.2022 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните,
поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. елементите от деликтната отговорност на ответницата по чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ,
вр. чл. 45 ЗЗД, а именно:
- противоправното деяние като механизъм – че в изпратените до клиент на
работодателя – „**********“ ЕООД дебитни писма ответницата посочила личната си
банкова сметка, а не специалната клиентска сметка на работодателя, по която да бъдат
преведени вноските по застрахователни премии от клиента; извършените преводи от
клиента на работодателя и постъпване на сумите по личната сметка на ответницата;
задържането им от ответницата, което наложило ищецът да заплати на съответните
застрахователни дружества застрахователните премии с лични средства;
- размера на причинените от деянието вреди – размера на сумите, които били получени
3
от ответницата, но не били отчетени на работодателя;
- причинно-следствената връзка между деянието и вредите;
- както и че вредата била причинена умишлено от ответницата (гражданският закон
презюмира само небрежността като форма на вината);
2. по евентуалния иск – предпоставките от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, а именно:
увеличаване на имуществото на ответницата (обогатяването й) с получените от клиент на
работодателя и неотчетени суми за застрахователни премии; това да е станало за сметка на
имуществото на ищеца, който е трябвало да заплати към застрахователите тези вноски от
застрахователните премии с лични средства; обедняването на ищеца и обогатяването на
ответницата да произтичат от един общ факт или от обща група факти, както и размера на
обедняването си;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания и възражения, включително:
1. че е отчела на работодателя си, респ. на съответния застраховател получените по
нейната лична банкова сметка парични средства от застрахователни премии;
2. обстоятелството, че получаването на застрахователни премии от клиенти директно
от съответния ****************** (каквато длъжност заемала и тя) й било изрично
наредено от управителя на ищцовото дружество;
3. че тъй като през процесния период била в отпуск за отглеждане на дете до
навършване на 2-годишна възраст, предала получените от „**********“ ЕООД суми по
заплатените застрахователни премии на своя колежка П.Р., която от своя страна ги отчела в
касата на ищеца на касиерката А.Ц..
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства. Основателни са исканията на ответницата за допускане до разпит на трима
свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства, както и за задължаване на „**********“ ЕООД, „**************“ АД,
„*************** *******“ АД, „****** ***************“ ЕАД, „ЗАД „**************“
АД и „*************“ АД, на основание чл. 192 ГПК да представят изброените в отговора
на исковата молба документи. Следва да бъде оставено без уважение доказателственото й
искане по чл. 186 ГПК като неотносимо.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за приемане за разглеждане в
4
настоящото производство на направеното възражение за нищожност на споразумение от
17.09.2019 г., сключено между „********“ ЕООД и „***********“ ЕООД
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203, ал. 2,
предл. 1 КТ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 3983,56 лева,
представляваща обезщетение за умишлено причинени от служителя имуществени вреди на
работодателя чрез неправомерно присвояване на заплатени от клиенти на дружеството
вноски по застрахователни полици през периода от м. 04 – м. 05.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; както и в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 234,80 лева, с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца,
като е получила заплатени от клиенти на дружеството вноски по застрахователни полици
през м. 05.2022 г.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че между тях е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 028/28.04.2017 г., със
сключването на който ответницата приела да изпълнява длъжността „******************“ в
ищцовото дружество, както и че трудовият договор бил прекратен със Заповед №
029/09.05.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 09.05.2022 г. Посочените
обстоятелства не се оспорват от страните, поради което НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ
ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. елементите от деликтната отговорност на ответницата по чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ,
вр. чл. 45 ЗЗД, а именно:
- противоправното деяние като механизъм – че в изпратените до клиент на
работодателя – „**********“ ЕООД дебитни писма ответницата посочила личната си
банкова сметка, а не специалната клиентска сметка на работодателя, по която да бъдат
преведени вноските по застрахователни премии от клиента; извършените преводи от
клиента на работодателя и постъпване на сумите по личната сметка на ответницата;
задържането им от ответницата, което наложило ищецът да заплати на съответните
застрахователни дружества застрахователните премии с лични средства;
- размера на причинените от деянието вреди – размера на сумите, които били получени
от ответницата, но не били отчетени на работодателя;
- причинно-следствената връзка между деянието и вредите;
- както и че вредата била причинена умишлено от ответницата (гражданският закон
презюмира само небрежността като форма на вината);
2. по евентуалния иск – предпоставките от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, а именно:
5
увеличаване на имуществото на ответницата (обогатяването й) с получените от клиент на
работодателя и неотчетени суми за застрахователни премии; това да е станало за сметка на
имуществото на ищеца, който е трябвало да заплати към застрахователите тези вноски от
застрахователните премии с лични средства; обедняването на ищеца и обогатяването на
ответницата да произтичат от един общ факт или от обща група факти, както и размера на
обедняването си;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да докаже, че е заплатила претендираните
вземания, както и всички факти, на които основава своите искания и възражения,
включително:
1. че е отчела на работодателя си, респ. на съответния застраховател получените по
нейната лична банкова сметка парични средства от застрахователни премии;
2. обстоятелството, че получаването на застрахователни премии от клиенти директно
от съответния ****************** (каквато длъжност заемала и тя) й било изрично
наредено от управителя на ищцовото дружество;
3. че тъй като през процесния период била в отпуск за отглеждане на дете до
навършване на 2-годишна възраст, предала получените от „**********“ ЕООД суми по
заплатените застрахователни премии на своя колежка П.Р., която от своя страна ги отчела в
касата на ищеца на касиерката А.Ц..
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 42792 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60-ти състав.
ДОПУСКА изслушване на трима свидетели на ответницата при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелствата.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, „**********“ ЕООД в едноседмичен срок
от получаване на съобщението да представи изброените в т. 3, част IV „Доказателствени
искания“ от отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на „**********“ ЕООД, че при непредставяне на изисканите документи в
срок, на основание чл. 192, ал. 3 ГПК, освен отговорността по чл. 87 ГПК (съдът може да
наложи глоба), носи отговорност и пред страната, която е поискала представянето на
6
посочените документи, за причинените й вреди.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, „**************“ АД в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да представи изброените в т. 4, част IV
„Доказателствени искания“ от отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на „**************“ АД, че при непредставяне на изисканите документи в
срок, на основание чл. 192, ал. 3 ГПК, освен отговорността по чл. 87 ГПК (съдът може да
наложи глоба), носи отговорност и пред страната, която е поискала представянето на
посочените документи, за причинените й вреди.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, „**********“ АД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи изброените в т. 5, част IV „Доказателствени
искания“ от отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на „**********“ АД, че при непредставяне на изисканите документи в срок,
на основание чл. 192, ал. 3 ГПК, освен отговорността по чл. 87 ГПК (съдът може да наложи
глоба), носи отговорност и пред страната, която е поискала представянето на посочените
документи, за причинените й вреди.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, „*************** *******“ АД в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи изброените в т. 6 , част IV
„Доказателствени искания“ от отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на „*************** *******“ АД, че при непредставяне на изисканите
документи в срок, на основание чл. 192, ал. 3 ГПК, освен отговорността по чл. 87 ГПК
(съдът може да наложи глоба), носи отговорност и пред страната, която е поискала
представянето на посочените документи, за причинените й вреди.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, „****** „***************“ ЕАД в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи изброените в т. 7, част IV
„Доказателствени искания“ от отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на „****** „***************“ ЕАД, че при непредставяне на изисканите
документи в срок, на основание чл. 192, ал. 3 ГПК, освен отговорността по чл. 87 ГПК
(съдът може да наложи глоба), носи отговорност и пред страната, която е поискала
представянето на посочените документи, за причинените й вреди.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, „ЗАД „**************“ АД в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи изброените в т. 8, част IV
„Доказателствени искания“ от отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на „ЗАД „**************“ АД, че при непредставяне на изисканите
документи в срок, на основание чл. 192, ал. 3 ГПК, освен отговорността по чл. 87 ГПК
(съдът може да наложи глоба), носи отговорност и пред страната, която е поискала
представянето на посочените документи, за причинените й вреди.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, „*************“ АД в едноседмичен срок
от получаване на съобщението да представи изброените в т. 9, част IV „Доказателствени
7
искания“ от отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на „*************“ АД, че при непредставяне на изисканите документи в
срок, на основание чл. 192, ал. 3 ГПК, освен отговорността по чл. 87 ГПК (съдът може да
наложи глоба), носи отговорност и пред страната, която е поискала представянето на
посочените документи, за причинените й вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответницата по чл. 186 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 11.11.2024 г. от
14,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8