Р Е Ш Е Н И Е
№
…………../………………2023г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ-ми
тричленен състав,
в публично
съдебно заседание на втори февруари 2023г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Камелия Александрова
и
прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа
докладваното от с-я Желязкова КАНД № 37/2023г.
по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 208 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Б.Г.К., ЕГН **********,***, против
Решение № 1622/01.12.2022 г., постановено по АНД № **********3295 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-0433-000249/05.08.2022г. издадено от Началник сектор в ОД МВР Варна, 01 РУ Варна,
с което за нарушение по чл.104б, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Касаторът сочи, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, незаконосъобразно
и несправедливо, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила
и материалния закон. Оспорва изводите на съда, че при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди,
че същото не съдържа конкретно описание
на нарушението. В допълнение поддържа, че неправилно е бил наказан за деяние,
описано като „дрифт“, за което няма
легално определение в закона и на практика се обосновава на свободната преценка
на актосъставителя и на административнонаказващия орган /АНО/. Твърди също
така, че деянието съставлява „маловажен случай“, което не е отчетено както от
АНО, така и от въззивния съд. На изложените основания моли да се отмени
въззивното решение и да се постанови друго, с което да се отмени НП. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез пълномощник – адв.П.М. , поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът по касационната жалба
– ОД на МВР – Варна, в депозирана чрез
процесуален представител писмена молба, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно. Моли
потвърждаване на същото и присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят на ВОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съвкупната преценка на
установените факти в този случай установява извършеното нарушение. Моли за потвърждаване
на решението, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. По нейната основателност съдът съобрази следното:
Производството пред районния съд
е образувано по жалба на Б.Г.К., против гореописаното НП, с което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност за нарушение чл.104б, т. 2 от ЗДвП като му е наложени наказания глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3
от ЗДвП. За да се произнесе по спора въззивният съд е приел от фактическа
страна, че на 17.06.2022г., около 18.54ч. в гр.Варна Б.К. управлявал л.а. „БМВ М 5“, с рег.№ СВ****НМ, собственост на „Бравис Билс“ ЕООД, на кръстовището на
у.“Д-р Пискюлиев“ с ул.“Н.Бозвели“, като водач на автомобила използвал
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. Същият е бил спрян за проверка от служители на Първо РУ на ОД
МВР-Варна, при която било констатирано, че нарушир ЗДвП, поради което му бил
съставен АУАН, а в последствие и НП.
Въззивният съд е приел, че
описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – писмени такива приобщени с административнонаказателната
преписка и допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания
на актосъставителя свид.Кр.Иванов.
В решението си съдът е изложил
мотиви, че административнонаказателното производство /АНП/ е проведено без
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз
основа редовно съставен АУАН издаден от компетентен орган; НП е съставено от
компетентен орган, в законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57
от ЗАНН, като съдържа точно и ясно описание на датата, мястото ни
обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
ВРС е приел, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява деянието, за което са наложени
административните наказания и че нарушението е извършено от жалбоподателя, като
е осъществен състава на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, тъй като от една страна АУАН
се ползва с доказателствена сила, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, а от друг свид.Иванов
е категоричен, че е възприел непосредствено поведението на жалбоподателя на
пътя, завъртането на лекия автомобил на пътя.
Настоящата инстанция намира така
постановеното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон.
Не се споделят мотивите на ВРС,
че НП е постановено при спазване нормата на чл.57 от ЗАНН. Цитираната
разпоредба, в т.5 ал.1 е категорична, че НП следва да съдържа описание на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението. В настоящия случая АНО се е задоволил само
дословно да цитира състава на нарушената разпоредба: „.. като водач на л.а….
използва пътищата отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари“, без да опише нито едно конкретно обстоятелство, с което
жалбоподателят е осъществил състава на това нарушение. Вярно е, че съдържащата
се в преписката Докладна записка описва поведението на К.: „…рязко подаване на
газ и форсиране на двигателя, извършвайки опасни въртеливи движения,
преминавайки и през пешеходната пътека, като създава явна опасност за
пешеходците и движещите се МПС..“. Това описание обаче, /което безспорно може
да обоснове извод за нарушение по чл.175а ал.1 от ЗДвП/, не се съдържа нито в
АУАН, нито в НП, поради което и не може да санира горния порок, предвид
формалния характер на административнонаказателния процес. Недопустимо е този
пропуск да бъде отстраняван чрез съдържащи се в преписката документи, на които
АНО не се е позовал, нито пък със свидетелски показания, едва в хода на
съдебното производство, или пък да се извличат служебно от съда.
Както и сам е посочил въззивния
съд АУАН се ползва с доказателствена сила, но само когато е редовно съставен. В
случая, същият не отговаря на изискването на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, поради
което и не може да му се предаде такава сила.
Липсата
на факти и обстоятелства, описващи извършеното нарушение води до нарушаване правото на
защита на наказаното лице и препятства изцяло съдебния контрол относно
законосъобразността на издадения акт, в т.ч. и правилно ли е приложен
материалния закон.
Само
на това основание, като издадено в нарушение разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, оспореното НП се явява незаконосъобразно. Като е достигнал до различен
извод, първоинстанционният
съд е приложил неправилно материалния закон. Въззивното решение следва да бъде
отменено, а по същество - да бъде отменено и наказателното постановление.
Воден
от горното и на осн. чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдебният състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1622/01.12.2022г., постановено по АНД № **********3295 по описа за 2022г. на РС-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0433-000249/05.08.2022г.
издадено от Началник
сектор в ОД МВР Варна, 01 РУ Варна, с което на Б.Г.К., ЕГН **********,***, за нарушение по чл.104б, т. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 3 000
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.