Решение по дело №7317/2020 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

 

                                               Р Е Ш Е Н И Е

 

№262315                                  08.10.2021  г.                                       гр. Пловдив

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав                                               

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7317 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                                           

Съдът е сезиран с искова молба от Е.С.А., ЕГН ********** против В.С.С., ЕГН **********, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

 

Ищецът твърди издаден в полза на ответника ИЛ от 17.11.2014 г. по гр.д. № 8242/13 г. на РС – Перник за главница от 5000 лева, ведно със законната лихва от 12.12.2013 г. до окончателното погасяване и разноски. На 18.10.2019 г. било образувано ИД. Моли се за установяване недължимостта на сумата от 998,50 лева – законна лихва върху посочената главница за периода 31.10.2014 г. – 17.10.2016 г., поради погасяването й по давност преди образуване на ИД. Претендират се разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК  ответникът е подал отговор, с който оспорва иска – в случая бил приложим пет, а не тригодишен давностен срок за лихвата, т.к. вземанията били признати за дължими с влязло в сила решение – чл. 117, ал. 2 ЗЗД. От вл. в сила на решението до образуване на ИД, срокът не бил изтекъл. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно:  издаден в полза на ответника ИЛ от 17.11.2014 г. по гр.д. № 8242/13 г. на РС – Перник за главница от 5000 лева, ведно със законната лихва от 12.12.2013 г. до окончателното погасяване и разноски; образуване на ИД за събиране на вземанията на 18.10.2019 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК - № 263049/16.06.2021 г. – л.41-42/.

Издаден е ИЛ от 17.11.2014 г. в полза на ответника срещу ищеца за конкретни вземания – в т.ч. главница от 5000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.12.2013 г. до окончателното погасяване. Видно от представените доказателства, същият е издаден въз основа на влязло в законна сила съдебно Решение № 373/02.06.2014 г. по гр. д. № 8242/2013 г. на РС – Перник, потвърдено с окончателно Решение на Окръжен съд Перник № 512/30.10.2014 г. по в.гр.д. № 672/2013 г. Съгласно чл. 296, т.1 ГПК – Решението е влязло в законна сила на 30.10.2014 г.

С оглед молба на ответника от 18.10.2019 г. – е образувано ИД …. пред ДСИ – Перник /л.1 от прил. ИД/, за вземанията по ИЛ. В нея са посочени конкретни изпълнителни способи – запор на парични средства, опис и възбрана на НИ, запор на дв. вещи.

Претендира се недължимост на законната лихва върху главницата за посочения в ИМ период, която е присъдена с Решението, съответно – издаден процесният ИЛ.

От изложената фактическа обстановка, съдът приема, че искът е неоснователен, т.к. лихвата не е погасена по давност.

В случая, приложима е не три – както твърди ищецът, а петгодишна погасителна давност, съгл. чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Няма съмнение и се установява, че и акцесорното вземане за законна лихва, предмет на производството, е установено за дължимо с влязло в законна сила съдебно Решение. При това положение, кратката давност не намира приложение за лихвата /в т. см. е и трайната съд. практика – освен цитираното от ответника Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., така и Решение № 170 от 14.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 774/2012 г., I т. о. и др./.

Подадената молба за образуване на ИД, с оглед съдържанието й, е изпълнително действие и прекъсва давността /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/.  

Така от влизане в сила на Решението на 30.10.2014 г. до прекъсване на давността с подаване на молбата за образуване на ИД на 18.10.2019 г. – петгодишната давност не е изтекла, вкл. за законната лихва за исковия период.

С оглед горното, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 300 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.

Така мотивиран, съдът

                                                Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е.С.А., ЕГН ********** против В.С.С., ЕГН ********** иск за признаване недължимостта на сумата от 998,50 лева – законна лихва върху главница от 5000 лева за периода 31.10.2014 г. – 17.10.2016 г., по издаден изпълнителен лист от 17.11.2014 г. по гр.д. № 8242/13 г. на РС – Перник.

ОСЪЖДА Е.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на В.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лева /триста лева/ - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП