Р Е Ш Е Н И Е
... / 25.4.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, ХІV
състав в публично заседание на 26.3.2019 година, в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при секретаря Кичка
Иванова разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8940 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени
искове с пр.осн.чл. 405 КЗ и чл.86 ЗЗД от ищец Н.Д.К. с ЕГН ********** *** срещу ответник „**** АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от двама от изп.директори ****с искане за постановяване на решение за
осъждане на ответника да му заплати сумата
6000 /шест хиляди/ лева,
представляваща част от общо
дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско” по застрахователна полица №
16-0300/030/5002274 от 28.12.2016 г., ведно
със законната лихва от подаване на молбата – 06.06.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията в молбата са, че на
28.12.2016 г. ищецът е сключил с ответното застрахователно дружество договор за
имуществена застраховка „Пълно Каско“, обективиран в полица № 16-0300/030/5002274 от същата дата.
Със същия е застрахован собствения му лек автомобил марка „Лексус“,
модел ЕС300350, рама ****, двигател ****, с рег.№ **** и при сключване на договора е
определена застрахователна сума в размер на 22500 лева. Въз основа на същото е
определена дължимата на застрахователя премия в размер на 1905.75 лева, платима
на четири вноски, чийто падеж и размер е посочен в полицата. Съгласно раздел IV, т.7.1.5 от Общите условия покрит риск представлява
кражбата на МПС. На 26.11.2017 г. застрахованият автомобил е бил откраднат и за
събитието е заведена щета пред застрахователя. Съгласно ОУ на ответника при
кражба, същият изплаща действителната стойност на автомобила. Последният е
приел, че към датата на събитието същата е 14600 лева. След прихващане на
дължимата премия 1138.45 лева, ответникът е изплатил на ищеца обезщетени ев размер на 13461.55 лева. Ищецът е направил искане пред
застрахователя да преразгледа определеното обезщетение и да му изплати
действителната стойност на откраднатия автомобил съгласно договора.
Застрахователят е оставил без уважение искането. Ищецът счита, че определеното му от застрахователя
обезщетение е занижено неоснователно и не отговаря на действителния размер на
вредите защото при сключване на договора самият застраховател е определил че
действителната стойност на застрахования автомобил е 22500 лева и 11 месеца
след сключване на договора към датата на събитието намалява тази стойност с 35
% като не са налице обстоятелства, даващи основание за това в периода на
действието на договора. На основание
сключения между страните застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС“ застрахователят дължи обезщетение при кражба
на автомобила в размер на застрахователната му стойност към датата на
събитието, посочена в договора.
Ищецът моли за уважаване на иска и осъждане на
ответника да му заплати сумата от 6000 лева, представляваща разликата между
действително претърпените от него имуществени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие и заплатеното такова ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски за производството.
В срока за отговор е постъпил
такъв от ответника. Оспорва предявените искове изцяло както по основание, така и по размер. Не оспорва твърденията, че между
страните е налице застрахователен договор, че е настъпило застрахователно
събитие - кражба на застрахованото МПС и
че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 13341.55 лева. Ответникът
оспорва размерът на дължимото обезщетение. Не
оспорва изплатената вече сума в размер на 13341.55 лв. Оспорва всички
останали твърдения в молбата.
Възраженията срещу иска са, че съгласно т.99
от ОУ при кражба или грабеж на цялото МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят изплаща действителната стойност на
МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Последната е уговорена между страните и представлява
горна граница /лимит/ на отговорността. Действителната стойност към момента на
събитието се определя съгласно методиката, регламентирана в чл.15, ал.4 от
Наредба № 24 от 2006 г. след изготвяне на сравнителна експертиза за определяне
на действителната стойност на МПС и съобразяване на годишната обезценка за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и
т.2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди,
причинени на МПС. Нормата е приложима на осн.пар.3 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
„Злополука“на пътниците в средствата за обществен превоз“, вр.чл.20
от същата. При настъпване на застрахователно събитие обезщетението се определя
по правилото на чл.386, ал.2 КЗ и трябва да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Счита, че е заплатил
обезщетение на собственика на увреденото МПС в
размер на действително претърпяната имуществена вреда и същото е
правилно определено.
Ответникът моли за отхвърляне на
иска за главница, както и на акцесорния иск за лихва
като е направил искане ищецът да му
заплати разноски за производството.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуални представители поддържат становищата си.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, като взе предвид становищата на
страните и въз основа на закона, приема
за установено следното от фактическа страна:
Ответното
дружество – застраховател не оспорва наличието на валиден застрахователен
договор с ищеца по полица „Пълно Каско“ на МПС, действаща към датата на настъпилото
застрахователно събитие, което също не се оспорва – застрахователна полица №
16-0300/030/5002274.
Единственият
спорен въпрос в производството е размерът
на дължимото от застрахователя обезщетение
за вреди от настъпило застрахователно събитие „кражба на МПС“ на 26.11.2017 г. като ответникът оспорва
размера на дължимото обезщетение. Между страните няма спор, че застрахователят е изплатил на ищеца обезщетение
в размер на 13341.55 лева, което последният счита за занижено и
неотговарящо на условията на договора.
На 27.11.2017 г. Н.Д.К. е подал уведомление за застрахователно
събитие „кражба на МПС“.
От удостоверение № 536000-13704/28.11.2017
г., издадено от Второ РУ на МВР-Варна се установява, че лек автомобил „Лексус“ с рег.№ **** е бил отнет противозаконно на 26.11.2017
г. за което е образувано ДП № 1558/2017
г. по описа на Второ РУ, за престъпление по чл.346, ал.1 НК срещу неизвестен
извършител.
По искането за изплащане на застрахователно
обезщетение застрахователят е образувал щета
№ 0300-17-********* по полица №
16-0300/030/5002274.
С покана вх.№
200-00-1621/19.4.2018 г. собственикът на откраднатия автомобил чрез
представител е поискал заплащане на обезщетение в съответствие с приетата от застрахователя
действителна стойност на автомобила 22500 лева. Счита, че определената стойност
в размер на 14600 лева, която му е заплатена след приспадане на дължимата
премия е силно занижена и не отговаря на действителната пазарна стойност на
автомобила. Поискал е преразглеждане на
случая и заплащане на допълнително обезщетение в размер на 6000 лева, но
искането е оставено без уважение.
От заключението на проведената САТЕ от 07.01.2019 г., изготвено от вещото лице И.И., което съдът
цени като пълно, ясно, обосновано
и компетентно дадено се установява, че след извършени справки и
сравнителен анализ на пазарните оферти, съобразени с годината на производство
на откраднатия лек автомобил - 2007 се установява, че пазарната стойност има 2
броя пазарни еквивалента на средна стойност 25000.00 лева. Сумата за която е
застрахован автомобила е 22500.00 лева. При отчитане на естественото изхабяване
от 10% за периода от производството до
датата на събитието 2250.00 лева се получава пазарна стойност към датата на
събитието 20250.00 лева – приложение 1 към заключението. В съдебно заседание експерта посочва, че е
направил справка в магазина на представителя „Карком“, който е представител на „Тойота“ и „Лексус“. Получил е отговор, че до момента автомобил от
тази марка не е предлаган на пазара. Сравнил е цени от САЩ, които
са от 44 000 до 60 000 долара, взависимост от това, какво има
в този автомобил. Цената за
да достигне до българския пазар се формира на база
транспортни разноски, мита, узаконяване по стандарта и всичко това са
разходи плюс търговската печалба. Приблизително най - ниския базов автомобил би трябвало
да струва като нов 100 000 лева, ако се внесе от САЩ. Модела S350 е луксозно изпълнение и е много по–скъп от останалите модели на марката.
Ответникът е оспорил заключението и по негово искане е допусната
повторна САТЕ.
От заключението на проведената САТЕ от 05.03.2019 г., изготвено от вещото лице Д.В., което съдът цени като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се установява,
че пазарната
стойност на лек автомобил Лексус ЕС 350 с ДКН ****
към момента на застрахователното събитие е била 30000 лева. Остатъчната стойност на същия
автомобил към момента на застрахователното събитие, съобразена по Методиката по
чл.15 от Наредба № 24/2006 г. е 15000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1, т.3-5 КЗ. Застрахователят не
дължи обезщетение за пропуснати ползи,
освен ако е уговорено друго в застрахователния договор. Ако след
плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано
имущество е намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото
на собственост върху него на
застрахователя или на писмено посочено
от застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да задържи
намереното имущество, той е длъжен да
върне на застрахователя полученото обезщетение и всички останали разумни разноски, направени от застрахователя във връзка с възникналата
вреда.
Това задължение на
застрахователя възниква по силата на договора и
разпоредбите на Кодекса на застраховането. Нормата е императивна и
съгласно същата при настъпило застрахователното събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения, който не може да
бъде по-дълъг от 15 дни от представянето
на всички доказателства.
В чл.408, ал.1 КЗ е посочено, че
застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение
само в следните случаи:
1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което
има право да получи застрахователното
обезщетение;
2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
3. при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
В настоящия
случай ответникът е заплатил обезщетение в размер, значително по-нисък от
опредената в договора застрахователна
сума. Отчитайки естественото изхабяване на
вещта, което експертите приемат в размер на 10% от пазарната стойност за нов
автомобил от същия вид – марка и модел за периода от производството до датата на събитието, първоначалната САТЕ определя пазарна стойност към датата на събитието
20250.00 лева /22500 лева – 2250 лева/, а повторната САТЕ, допусната след
възражение от страна на ответното дружество
определя пазарна стойност към
датата на събитието 27000 лева /30000 лева – 3000 лева/ и остатъчна стойност по
Методиката на чл.15 от Наредба № 24/2006 г. 15000 лева. Това заключение не е
оспорено от страните.
Ответното застрахователно дружество не
е установило в производството наличието на обстоятелства, които да изключват отговорността му за заплащане
на обезщетение в размер на действителните щети, установен от вещото лице по
САТЕ. От събраните в производството
доказателства, съдът намира за
установено по безспорен начин, че на 26.11.2017 г. е настъпило застрахователно събитие – кражба на МПС,
установено от представеното удостоверение от Второ РУ на МВР Варна, че същото е
имало действаща застраховка „Пълно Каско“ по полица №
16-0300/030/5002274 към датата на
събитието. Следователно е налице
възникнало застрахователно правоотношение по силата на което е възникнала отговорност по застрахователен договор за
обезщетение за имуществени вреди вследствие на настъпило застрахователно
събитие, поради което съдът приема за установено, че е настъпило застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя
на осн.чл.405 и сл. от КЗ и същият дължи обезщетение
в пълен размер на действителната стойност откраднатото МПС.
При настъпило застрахователно събитие ответникът дължи обезщетение на собственика за имуществени вреди в определените от договора лимити.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника,
че съгласно
Общите условия на застрахователя обезщетението се определя съгласно
действащата методика, по следните съображения:
Съгласно
ОУ, раздел 8 на застрахователя е посочено, че последният заплаща обезщетение в
размер на действителната стойност на МПС и уговорените в договора лимити. Застрахователното обезщетение, което се дължи от
застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне
от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от
договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължение, съгласно чл.405, ал.1 КЗ да заплати на застрахования обезщетение в посочения срок. Обезщетението трябва да съответства по размер на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи
друго със същото качество, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид. В този смисъл
е налице трайно установена практика на ВКС по чл.290, ал.3 ГПК изм. ДВ, бр.86 от 2017 г. и са постановени решение № 115 от 9.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и др. В случая при частично или пълно
унищожаване на имуществото обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на увреденото
имущество, като действителната стойност на увреденото имущество
не може да
бъде по-голяма от пазарната му
стойност към деня на настъпване
на събитието. За действителна се
смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество,
а за възстановителна - цената за възстановяване
на имуществото от същия вид.
Това означава,
че при пълна щета, какъвто е настоящият случай застрахователят
дължи обезщетение в размер на действителната пазарна /възстановителна/
стойност за закупуване на
съответстващо по вид и качество на
увреденото МПС.
С тези разходи се намалява
имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва
да се намалява
с коефициент за овехтяване, тъй като по този
начин би се достигнало до
несъответствие на размера на обезщетението
и размера на вредата. При съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на
застрахователното събитие като ползва
заключение на вещо лице, но
без да е обвързан при кредитирането
му да проверява
дали не се
надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006
г. Същата, макар да не е задължителна,
съставлява указание за застрахователя относно начина на изчисляване размера на щетите
върху автомобила когато застрахованият не е представил надлежни доказателства за извършен ремонт
в сервиз и е предоставено на застрахователя да определи обезщетението
по експертна оценка. В този смисъл са постановени решение № 52 от 8.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., решение № 109 от
14.11.2011 г. на ВКС по т.
д. № 870/2010 г., I т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на
ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о., решение № 209/2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 ІІ-ро т.о. и др.
Съгласно приетите две заключения на проведените САТЕ от 07.01.2019 г. и от 05.03.2019 г., които съдът кредитира
изцяло, средната пазарна стойност между 22500 лева и 30000
лева е 23625 лева след отчитане на обичайното овехтяване на вещта от 10 % е
23625.00 лева. Застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 14600 лева и
разликата между дължимото и заплатеното обезщетение е 9025.00 лева. Предявеният
иск за 6000.00 лева е изцяло основателен, поради което същият следва да се
уважи.
От основателността на главния иск следва и
основателността на акцесорния иск за заплащане на
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.
По въпроса за разноските:
Страните
са направили допустими искания по реда
на чл.78 ГПК, подкрепени с доказателства. При този изход на спора ответникът следва
да заплати на ищеца разноски за производството в размер на 970 лева. Съдът намира молбата за основателна с оглед на
това, че са представени доказателства съгласно изискването на т.1 и т.2 на
тълкувателно решение №6/6.11.2013 г., постановено по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които доказателства
са предпоставка за нейното уважаване.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА **** АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление *** да заплати на Н.Д.К. с
ЕГН ********** *** сумата 6000 /шест хиляди/ лева, представляваща част от общо дължимо застрахователно обезщетение
по щета № 0300-17-********* в размер на 23625.00 лева по застраховка „Пълно Каско” по застрахователна полица №16-0300/030/5002274 от
28.12.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата – 06.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 405,
ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА **** АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление *** да заплати на Н.Д.К. с ЕГН ********** *** разноски за
производството в размер на 970 /деветстотин и
седемдесет/ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ВОС
в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия: