№ 138
гр. П., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500150 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №19/07.01.2022г., постановено по гр.д.
№20215220102003/2021г. по описа на РС- П. е отхвърлен предявения от Р.
АНГ. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„К.Ч.“ №6, против
„СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. София Парк, ул.”Рачо Петров
Казанджията“ №4, вх.А, ет.6, иск с правно основание чл.439 от ГПК- за
признаване за установено, че Р. АНГ. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.
„К.Ч.“ №6, не дължи на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. София Парк,
ул.”Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.6 сумата от 275,54лв.,
представляващи главница по договор за ползване на мобилни услуги, сключен
с Мобилтел ЕАД, съгласно издаден на 18.09.2017г. по ч.гр. д. №2802 от 2017г.
по описа на Районен съд- П. и образувано изпълнително дело №973 от 2017г.
по описа на ЧСИ Г.С., като неоснователен.
Осъден е Р. АНГ. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„К.Ч.“ №6, да
заплати на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК *********,
1
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.София Парк, ул.”Рачо
Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.6, разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Р. АНГ. Т., чрез
пълномощника му адв.С.М..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, поради
неправилно приложение на материалния закон.
Счита се за неправилно приложението на разпоредбата на чл.117 от
ЗЗД, приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение с влязло в сила
съдебно решение. В този смисъл се визира, че в ГПК заповедното
производство не е приравнено с исковото, то е част от изпълнителния процес.
Заповедта за изпълнение не формира сила на присъдено нещо, както
решенията. Тя се ползва единствено с изпълнителна сила, поради което не
може по аналогия да се прилага разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД
Твърди се, че заповедта за изпълнение и/или заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не е предвидена в чл.116 от ЗЗД, като действие,
водещо до прекъсване на давността. Заявлението нито е иск, нито е действие
по изпълнението, което да формира изпълнението, което да формира
изпълнителен способ. Заявлението прекъсва давността, ако е предявен иск по
чл.422 от ГПК, ако е предявен иск по чл.422 от ГПК и ако същия бъде
уважен, ако такъв не е предявен, давността не се счита за прекъсната.
Визира се, че от фактическа страна е установено, че въз основа на
издадения изпълнителен лист на 22.12.2017г. е образувано срещу ищеца
изпълнително дело №973 от 2017г. по описа на ЧСИ Г.С., по което са
извършени действия с наложен запор на 02.01.2018г. и на 17.05.2021г. е
насрочен опис на движими вещи за 23.06.2021г. от 12.00ч.
Сочи се, че от изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника в
размер на 275,54лв. произтича от договор за ползване на мобилни услуги и
тогава погасителната давност е тригодишна, тъй като се касае за периодични
платежи. Ето защо се приема, че погасителната давност за вземането е
започнала да тече на 02.01.2018г., което е последното валидно изпълнително
действие по изпълнителното дело и същата е изтекла на 02.01.2021г., преди
насрочването на опис.
Твърди се, че от изпълнително дело №973 от 2017г. по описа на ЧСИ
2
Г.С. се установява, че за периода от 02.01.2018г. до 02.01.2020г. не са искани
и не са предприети изпълнителни действия, поради което е и настъпило
прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
а тригодишната погасителна давност е започнала да тече на 02.01.2018г.
Посочва се за пълнота, че насрочения за 23.06.2021г., съгласно
призовка от 17.05.2021г. опис на движими вещи е след изтичане на
погасителната давност, а и същата тази призовка сама по себе си не прекъсва
погасителната давност, тъй като опис не е извършван.
Искането е да се постанови решение, с което се отмени като неправилно
обжалваното решение, като се постанови ново такова по силата на което се
признае за установено, че Р. АНГ. Т. не дължи на „Състейнъбъл Бизнес
Солюшънс“ АД, сумата от 275,54лв., представляваща главница по договор за
ползване на мобилни услуги, сключен с Мобилтел ЕАД, съгласно издаден на
18.09.2017г. по частно гражданско дело №2902 от 2017г. по описа на РС- П. и
образувано изпълнително дело №973 от 2017г. по описа на ЧСИ Г.С..
Моли се за присъждане на сторените съдебни разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса-
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, чрез процесуалния му представител
адв.И.Л..
В него се визира, че подадената въззивна жалба е неоснователна.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е съдът, да постанови решение, с което подадената въззивна
жалба се остави без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение,
като правилно, законосъобразно и обосновани се потвърди.
Моли се за присъждане на сторените от него съдебно- деловодни
разноски, съобразно представен списък.
В съдебно заседание, жалбоподателят Р. АНГ. Т., редовно призова не се
явява. За същият се явява пълномощника му адв.М., редовно упълномощен.
От страна на последния се изразява становище с което се моли да бъде
уважена подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.
Моли се да бъде отменено решението на първата инстанция, като
неправилно и незаконосъобразно и неоснователно. Моли се за присъждане на
разноски.
3
За ответникът по жалбата- „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД,
редовно призован, представител не се явява. От страна на процесуалния
представител на последния адв.Л. е постъпило писмено становище в която са
изложени съображения в насока, че подадената въззивна жалба следва да
бъде оставена без уважение. Искането е за потвърждаване на решението на
първоинстанционния съд. Претендират се разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод
на постъпила искова молба подадена от Р. АНГ. Т., с ЕГН **********, с
адрес: гр.П., ул.„К.Ч.“ №6, чрез адвокат С.Н. М. от АК- Пловдив, съдебен
адрес: гр.Пловдив, ул.“Ламартин“ №2, ет.1, офис 1 против
„СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК/ПИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.София Парк, ул.”Рачо Петров
Казанджията“ №4, вх.А, ет.6, с правно основание на предявения иск по чл.439
от ГПК.
Твърди се от страна на ищецът, чрез неговия пълномощник, че на
18.09.2017г. ответното дружество се е снабдило против ищеца с издаден по
ч.гр.дело №2802/2017г. по описа на PC- П. въз основа на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, изпълнителен лист за следните суми, а именно:
275,54лв.- главница по договор за ползване на мобилни услуги, сключен с
Мобилтел ЕАД; 6,98лв.- лихва за забава за времето от 05.05.2017г. до
21.07.2017г.; 339,40лв.- наказателна лихва за периода от 10.10.2012г. до
05.07.2013г., законна лихва от 24.07.2017г.; 385лв.- съдебни разноски.
Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 22.12.2017г. е
образувано против ищеца изпълнително дело №973 от 2017г. по описа на
ЧСИ Г.С., по което са искани и извършени следните действия, а именно: на
02.01.2018г. е наложен запор на банкови сметки; на 17.05.2021г. е насрочен
опис на движими вещи за 23.06.2021г. от 12.00 часа.
Твърди, че вземането на ответника в размер на 275,54лв.- главница по
договор за ползване на мобилни услуги, сключен с Мобилтел ЕАД е погасено
по давност на 02.01.2021г. с изтичане на три години от последното валидно
изпълнително действие по изпълнителното дело, а именно от 02.01.2018г.
/запор на банкови сметки/.
Твърди се, че вземането по изпълнителния лист представлява
4
периодични платежи по договор за ползване на мобилни услуги и доколкото
същото не е установено със сила на пресъдено нещо, то погасителната
давност за него е три години, която е започнала да тече на 02.01.2018г., което
е последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело.
Сочи се, че видно от изпълнително дело №973/2017г. по описа на ЧСИ
Г.С. е, че за периода от 02.01.2018г. не са искани и не са предприемани
изпълнителни действия, поради което и е настъпило прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 02.01.2018г.,
поради което и тригодишната погасителна давност е започнала да тече на
02.01.2018г., като насроченият за 23.06.2021г., съгласно призовка от
17.05.2021г. опис на движими вещи не прекъсва погасителната давност, тъй
като опис не е извършен. Изходираната на 17.05.2021г. призовка не прекъсва
давността. Освен това описът е насрочен по прекратено вече изпълнително
дело, поради което и представлява ненадлежно изпълнително действие.
Твърди се, че въпреки това обаче към настоящия момент
изпълнителното дело против ищеца е висящо, като дори е насрочен опис на
движими вещи, което обосновава правния интерес от предявяване на иск по
чл.439 от ГПК.
По отношение на местната подсъдност ищецът се позовава на
разпоредбата на чл.113 от ГПК, доколкото същият е потребител с адрес в
гр.П..
Искането е да се постанови решение, по силата на което признае за
установено, че Р. АНГ. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„К.Ч.“ №6 не
дължи на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК/ПИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.София Парк,
ул.“Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.6 сумата от 275,54лв.,
представляващи главница по договор за ползване на мобилни услуги сключен
с Мобилтел ЕАД, съгласно издаден на 18.09.2017г. по ч.гр.д.№2802 от 2017г.
по описа на РС- П. и образувано изпълнително дело №973 от 2017г. по описа
на ЧСИ Г.С..
Моли се да бъдат присъдени сторените съдебни разноски по следния
списък, а именно: 50лв.- платена държавна такса; 300лв.- платено адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
5
исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му. С него се
изразява становище, че искът с правно основание чл.439 от ГПК е
процесуално допустим, но изцяло неоснователен.
Излагат се доводи, че ищецът основава исковата си претенция на
твърденията, че вземането на ответника е погасено по давност с изтичане на
три години от последното валидно изпълнително действие по изпълнителното
дело, осъществено на 02.01.2018г.
Сочи се, че според ищеца вземането на ответника представлява
периодично плащане и същото не е установено със сила на пресъдено нещо,
то погасителната давност за него е три години.
Твърди се, че от 02.01.2018г. не са искани и не са предприемани други
изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. Поради горното, ищецът счита, че са настъпили последиците на
чл. 111, б.„в“ от ЗЗД.
Твърди се, че възражението за погасяване на вземането по давност е
неоснователно.
Сочи се, че производството по ч.гр.д. №2802/2017г. по описа на РС- П. е
образувано на основание чл.410 от ГПК. Съгласно чл.411, ал.3 от ГПК, в
случаите когато съдът уважи депозираното заявление, издава заповед за
изпълнение и връчва заповедта на длъжника.
Посочва се, че срещу издадената заповед за изпълнение не е подадено
възражение по чл.414 ГПК и тя е влязла в сила на основание чл.416 ал.1,
предл.1 ГПК.
Твърди се, че на 18.09.2017г. е издаден изпълнителен лист.
Твърди се, че подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК не прекъсва давността /съгласно мотивите на
т.14 от ТР №2/2015г. по т.д. №3/2013г. на ОСГТК на ВКС/. С изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение по чл.414, ал.2 от ГПК обаче,
заповедта за изпълнение се стабилизира и спорът между страните е разрешен
окончателно. Това е така, защото с влизане в сила на заповедта за изпълнение
се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия ред, извън случаите
на чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК, тъй като същите са преклудирани. По този
начин се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
6
съществуване на вземането /арг. и от чл.371 ГПК/, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД - срокът на новата давност е
всякога 5 години. Сочи се съдебна практика.
Твърди се, че неподаването на възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК
може да се приравни по правни последици на признание на вземането от
длъжника по чл.116, б.„а” ЗЗД. Това е така, защото целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да установи
дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора. Сочи се съдебна практика.
Твърди се, че в конкретния случай заповедта за изпълнение е издадена
на 31.07.2017г. и безспорно е стабилизирана с връчването й на длъжника и
неподаването на възражение от него в срока по чл.414 от ГПК. В този смисъл,
след като длъжникът не е подал възражение срещу издадената заповед, то
следва да се приеме, че считано от датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение и издаването на изпълнителния лист на 18.09.2017г. е започнала
да тече нова петгодишна давност за вземането на ответника, съгласно чл.117
от ЗЗД, която не е изтекла към настоящия момент.
Твърди се, че давността е прекъсната на 02.01.2018г. с налагане на
запор на банкови сметки на длъжника, представляващо валидно извършено
изпълнително действие по изпълнителното дело, от който момент е започнала
да тече нова петгодишна давност. Доколкото ищецът не установява, че
изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване, то искът се явява изцяло неоснователен.
Относно възражението на ищеца, че е настъпила перемпция по чл.433
ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство е прекратено на това
основание, взема становище, че това възражение не е предмет на иска по
чл.439 от ГПК.
Сочи, че нормата на чл.439 от ГПК предоставя възможност на
длъжника да оспори изпълнението въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
7
Посочва, че съгласно нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
изпълнителното дело се прекратява, ако взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, което обаче не
влияе на валидността на вземането на взсикателя.
Оспорва се твърдението, че изпълнително дело №973/2017г. по описа на
ЧСИ Г.С., с peг.№885, с район на действие ОС- П. е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Твърди се, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното
дело по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, доколкото взискателят е
предприемал валидни процесуални действия с оглед удовлетворяване на
своето вземане по изпълнителното дело.
Твърди се, че поради горното, предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 ГПК се явява напълно неоснователен.
Искането е да се постанови решение, с което да остави без уважение,
като неоснователен предявения от Р. АНГ. Т., с ЕГН ********** срещу
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ЕИК *********, иск.
Моли се да се присъдят в полза на ответното дружество сторените от
него съдебно- деловодни разноски в настоящото производството.
На основание чл.78 ал.5 от ГПК се прави възражение за прекомерност,
в случай, че адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния
представител на ищеца е прекомерно и същото превишава установения в
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните, че въз основа на Заповед №1796 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.07.2017г.,
постановена по ч.гр.д. №2802/2017г. по описа на РС- П. е разпоредено
длъжникът- ищец Р. АНГ. Т., да заплати на кредитора- ответника
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ ООД, сумата в размер на 275,54лв.-
главница; лихва за забава в размер на 6,98лв. за времето от 05.05.2017г. до
21.07.2017г. и законната лихва от 24.07.2017г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото- 25лв. за държавна такса и 360лв.- адвокатско
възнаграждение, е издаден изпълнителен лист на 18.09.2018г. за присъдените
8
в полза на ответното дружество парични суми.
Видно от Заповед №1796 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 31.07.2017г., издадена по ч.гр.дело №2802/2017г. по описа
на Пазарджишкия районен съд се установява, че вземането произтича от
Договор от 12.08.2016г. за продажба на устройство Handset Lenovo Vibe S1
Lite Blue на изплащане, сключен между длъжника Р.Т. и „Мобилтел“ ЕАД, и
договор за поръчителство от 07.11.2014г., сключен между заявител
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ ООД и „Мобилтел“ ЕАД.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на кредитора с
вх.№20608/22.12.2017г. до ЧСИ Г.С., рег.№885, с район на действие ОС- П. е
образувано изпълнително дело №20178850400973, с взискател „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД и длъжник - ищеца Р. АНГ. Т.. Върху акта
/изпълнителния лист/ няма отбелязвания са събрани парични суми по него.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за
налагане на запор на банковите сметки на длъжника.
Видно от книжата по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело е, че след образуването му, срещу ищеца са предприети следните
изпълнителни действия: На 02.01.2018г. е наложен запор върху всички
налични и постъпващи суми по банковите сметки, по депозити, вложени вещи
в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление на длъжника Р. АНГ. Т., находящи
се в „ТИ БИ АЙ БАНК„ ЕАД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД- с
Постановление за налагане на запор върху банкови сметки на ЧСИ Г.С. и
Запорни съобщения до банките от същата дата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, а подадената въззивна жалба за неоснователна.
9
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК. Цитираната норма предвижда възможността длъжникът да оспори с
иск изпълнението срещу него, като претенцията му може да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. С оглед на
това и предвид въведеният с исковата претенция и поддържан във въззивната
жалба довод за погасяване вземането по давност, следва да се приеме, че
ищецът се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на
изпълнителното основание, което обуславя допустимост на защитата по
чл.439 от ГПК.
Фактите изложени по- горе не са спорни по делото. Спорният въпрос
между страните е дали вземането на ответника е погасено по давност, по
отношение на което първоинстанционния съд е излагал съображения в
обжалваното от него решение.
В случая, въззивният съд напълно споделя изложеното в мотивите на
районния съд, както и цитираната там доктрина и съдебна практика касателно
неоснователността на твърдението на ищеца, че погасителната давност за
процесното вземане е 3 години и на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях.
В конкретният казус, правилно първата инстанция е приела, че след
влизане в сила на издадената заповед за незабавно изпълнение по отношение
на процесното парично задължение следва да бъде приложена общата
петгодишна давност, като съображенията за това са следните:
Видно от материалите по делото в полза на въззиваемата страна се
установява, че в полза на въззиваемата страна е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, която е влязла в сила и се е превърнала в годен
изпълнителен титул, въз основа на който може да са допусне принудително
удовлетворяване на предявеното притезание.
Следва да се посочи, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. В този смисъл Определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по
ч.гр.д.№1528/2018г., IVг.о.; Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.
№1747/2020г., IVг.о. и др. Предвид на това, длъжникът не може да релевира
10
възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл.424
ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. С това се получава
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането-
арг. и от чл.371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на
чл.117, ал.2 ЗЗД- срокът на новата давност е всякога пет години, а не три
години, както счита жалбоподателят в излаганите от него съображения.
В случая не е оспорено от жалбоподателят, че същият не е възразил, че
заповедта за изпълнение е стабилизирана след връчването й на същия и
съответно неподаване от негова страна на възражение в указания му срок по
чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение по същата.
В тази насока следва да се приема, че давностният срок е започнал да
тече от деня на влизане в сила на заповедта за изпълнение- връчването на
последната е станало по надлежния ред.
Действително има наложен запор по изпълнително дело №973/2017г. по
описа на ЧСИ Г.С., който е наложен на 02.01.2018г., но тази констатация е
единствено основание да се приеме, че е налице прекъсната давност, като от
този момент е започнала да тече нова петгодишна давност, която към датата
на предявяване на настоящия отрицателен установителен иск- 11.06.2021г., не
е изтекла.
От събраните по делото доказателства се констатира, че не е изтекъл
срок по- дълъг от пет години за погасяване на вземанията на взискателя по
давност, с оглед на което вземането на ответника- взискател по изпълнението
не е погасено по давност, като ищецът на общо основание продължава да
дължи изпълнение на процесните суми по издадения изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано цитираното по- горе изпълнителното дело.
Относно наведените възражения в насока на настъпила перемпция по
изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, то същите не са
определящи, тъй като не са предмет на иска по чл.439 от ГПК. В този аспект
следва да се посочи, че когато е налице настъпила перемция, то тя е
основание за прекратяване на изпълнителното производство, уредена в
закона, но не и основание за признаване със сила на присъдено нещо на
недължимост на вземането, тъй като след като бъде прекратено
изпълнителното дело, взискателя разполага с възможност въз основа на
същия изпълнителен лист за образува ново изпълнително дело.
11
Поради това следва да се приеме, че правилно е отхвърлен предявеният
иск на ищеца, като неоснователен.
При тези данни, споделяйки изцяло крайните правни изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд относно
неоснователността на предявения иск, въззивната жалба, като неоснователна
следва да се остави без уважение, поради несподеляне на изложените в нея
възражения, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно се
потвърди.
С оглед изхода на делото, в тежест на въззивника ще следва да заплати
на въззиваемата страна разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв., съгласно представения списък на разноските по чл.80 от
ГПК и приложения документ, удостоверяващ плащането.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271 от ГПК, настоящия
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №532/23.06.2021г., постановено по гр.д.
№20215220100132/2018г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА Р. АНГ. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„К.Ч.“ №6,
да ЗАПЛАТИ на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.София Парк, ул.”Рачо Петров
Казанджията“ №4, вх.А, ет.6, разноски по делото пред въззивната инстанция в
размер на 300лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12