РЕШЕНИЕ
№ 1855
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. С.
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110106446 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
вземания за плащане на главница - стойност на такса за извършване на услугата дялово
разпределение и лихва за забава върху главницата, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Съдът е сезиран от *** с исковата молба, с която са предявени допустими
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Г. Д. АНГ. признаване
за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 1018,71 лв. (хиляда и
осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки) представляваща главница за доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ***, инсталация ***с абонатен № ***за периода от м. 01.2018г. до м. 04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.01.2021г. до окончателното изплащане, сумата 187,56 лв. (сто осемдесет и седем лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща лихва за периода от 18.03.2018г. до 05.01.2021г.,
сумата от 19,68 лв. (деветнадесет лева и шестдесет и осем стотинки) представляваща
главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, инсталация ***с абонатен № ***за периода от м.
12.2017г. до м. 02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.01.2021г. до окончателното изплащане, сумата 4,31 лв.
(четири лева и тридесет и една стотинки), представляваща лихва за периода от 31.01.2018г.
до 05.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 3102/2021 г., по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът „***твърди, че Г. Д. АНГ. е потребител на топлинна енергия в горепосочения
недвижим имот и не е изпълнявала задълженията си за заплащане на потребената ТЕ.
Излага се, че ищецът е извършвал услугата дялово разпределение в етажната собственост, в
която се намира процесния имот, поради което следва да му се заплатят и дължимите суми
за такса дялово разпределение. Иска се да се признае за установено, че ответнкът дължи
посочените суми. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорила основателността на исковете. Сочи, че е собственик само на ¾ ид.ч. от правото на
1
собственост и дори основателността на исковете да се докаже, не следва да отговаря за
всички задължения. Излага, че не са му връчвани изравнителни сметки, поради което не
дължи суми по такива. Възразява, че счетоводството на ищцовото дружество не е водено
редовно и съответно представените счетоводни документи не могат да обосноват
основателност на исковете. Твърди, че до имота не е доставяна топлинна енергия. Възразява
срещу дължимостта на мораторна лихва, тъй като клаузите от ОУ на ищеца предвиждащи
заплащане на такава са нищожни, а и не е доказано публикуванто на сайта на дружество на
фактури за задължения, което действие съгласно договора обуславя изпадането на клиентите
в забава. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Ищецът по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ следва да докаже при условията на главно и пълно доказване:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлинна
енергия , по силата на което се е задължил да достави на ответника топлинна енергия, а
последният е поел задължение да я получи и да заплати стойността й; както и
обстоятелството, че през процесния период е доставил топлинна енергия на твърдяната
стойност. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, че
главното задължение е възникнало, датата на която ответникът е изпаднал в забава по
отношение изпълнението на главното задължението. По исковете за заплащане на такса за
извършената услуга дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е
имал да му заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, договорения размер на възнаграждението, че в рамките на процесния период
действително е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия, стойността на
възнаграждението за действително извършената услуга, както и датата, на която
възнаграждението е следвало да бъде изплатено.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като в закона не е
предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал.
2 ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
За процесния период 01.2018 г.-04.2020 г. в сила са били общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила в край на месец юли 2016 г. В случая
общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. По
делото не се твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - собственост или вещно право на ползване. Т.е. страна по договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия са
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти
в топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа. В
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
2
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. *** ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна
и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представените по делото, приет и неоспорен от страните доказателства се
установява, че ответникът е собственик на ¾ ид.ч. от правото на собственост върху
процесния имот. Видно от постановление за възлагане на недвижимия от 28.08.2013 г.
именно такава част от правото на собственост е придобита чрез публична продан от
ответника. От представеното решение за извършване на делба на имота се установява, че с
влязло в сила решение 49011/15.10.2018 г. е допусната делба между ответника и ***П.
***при квоти ¾ ид. ч. за първия и ¼ ид.ч. за втория.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните в
процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения, като ответникът следва да отговаря
за задълженията съобразно притежаваната от него ¾ ид.ч. от правото на собственост.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия
и нейното количество и качество, съдът намира следното:
По делото е допусната, изготвена и изслушана съдебно-техническа експертиза от
заключението на която се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с
непрекъснато топлоснабдяване процесния период, като ищецът е извършвал ежемесечно
отчети на общия топломер в ЕС. Посочено е, че техлогичните разходи се отчисляват за
сметка на ищеца. Сочи се, че общия топломер в абонатната станция е преминавал
метрологични проверки съгласно Закона за измерванията. Установено е, че сградата има
техническа възможност ада премине към дялово разпределение на ТЕ между потребителите,
но те не са сключили договор за топлинно вчетоводство, топлинната енергия за отоплението
на имота е изчислявана на база коригиран отопляем обем, а ТЕ отделно от сградната
инсталация се разпределя пропорционално на пълния отопляем обем, като в списъците за
разпределение на кубатурата на блока, апартамента фигурира с кубатура заедно с общи
части – 137,75 куб.м. Посочено е, че в сградата не се ползва топла вода, а от 01.11.1999 г. е
изключено отоплението на стълбището.Вещото лице сочи, че за исковия период
изчисляването на потребената ТЕ е ставало ежемесечно и поради тази причина не са
изработвани изравнителните сметки.
Съобразно ежемесечното отчитане, вещото лице е посочило размера стойността на
потребената енергия / таблица 2 по т.4 от експертизата/, като за имота и сграданата
инсталация е потребена енергия на обща стойност 1404,16 лв. На експертното заключение
съдът дава вяра, като компетентно дадено и отговарящо ясно на зададените въпроси.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че в информационната система на ищеца са регистрирани плащания на
21.01.2021 г. и 22.01.2021 в общ размер на 167,31 лв., с които е погасена 161.53 лв. –
главница и 15,78 лв.- мораторна лихва / т.е са отчетени от ищеца преди образуване на
заповедното производство/. След така извършеното от ищеца погасяване са останали
незаплатени 1038,39 лв.- главница и 191,87 лв.- мораторна лихва, доколкото вещото лице
сочи, че са се дължали 1189,92 лв.- главница и 207,65 лв. – мораторна лихва. Вещото лице е
посочило, че за проценсия период са издавани всеки месец фактури от ищеца за аб.номер
***с титуляр ответника по извършен ежемесечен отчер. Вещото лице е посочило, че в
резултат на анализ на документите по делото и проучените от него документи може да се
заключи, че ищецът редовно е водил счетоводството по партидата на топлоснабдения имот.
Доколкото съдът намери, че ответникът е потребител на топлинна енергия и от
съдебно техническата експертиза се установява, че в имота е доставяна ТЕ за отопление на
имот и сградна инсталация, ответникът следва да отговарят за задължения за заплащане на
стойността на тази енергия. По отношение на размера до който ответникът следва да
отговарят съдът кредитира заключението на СТЕ.
3
По отношение на размера до който иска за ТЕ е основателен съдът следва да
кредитира заключението на СТЕ, от което се установява, че при остойностяване на ТЕ, която
е начислена при спазване на нормативните актове в областта на енергетиката е начислена
сума за главница в размер на 1404,16 лв. за процесния период от 01.2018 г.-04.2020 г.
Съдът е обвързан с искането на ищеца и следва да се произнесе в неговите рамки, поради
което намира, че ответникът следва да отговора съобразно квотата си в съсобствеността
спрямо исковата претенция от 1018,71 лв., т.е. за сумата от 764,03 лв. за периода от 01.2018
г.-04.2020 г. , до който размер исковата претенция се явява основателна. Искът за главница
като неоснователен следва да се отхвърли за разликата над 764,03 лв. до пълния
претендиран размер от 1018,71 лв.
Като законна последица, главницата за ТЕ следва да бъде присъдена ведно със
законна лихва от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането.
Върху тази сума /764,03 лв./ се дължи и лихва за забава за периода от 18.03.2018 г.-
05.01.2021 г., поради следните съображения:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, както и
забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в настоящото
производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Установява се
също, че през процесния период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от***на клиенти в гр. ***, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “***и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се налага извод, че
ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от
2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за
съответния месец се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
задължението, като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г., т.е. за изпадането в забава на ответника не е необходимо
да са му връчвани фактури или същите да са публикувани на сайта на ищеца.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на задължението за
заплащане на сумата от 764,03 лева и дължи лихва за тази забава за периода от 15.03.2018 г.
/датата, от която ответникът е в забава за изпълнение на задължението за главница за
потребена в имот топлинна енергия за м. 01.2018 г., съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г./ до
05.01.2021 г.
Доколкото обаче съдът е обвързан от искането на ищеца, поради което лихва за
забава върху главницата за ТЕ от 764,03 лв. следва да се присъди за периода от 18.03.2018 г.
до 05.01.2021 г. За този период дължимият размер е 140,67 лв. определен при приложение
на чл.162 ГПК. Същият е съобразно с възприетия от съда период на дължимост и
притежаваните от ответника ¾ ид.ч. от правото на собственост. Искът за лихва за забава
следва да се отхвърли за разликата над 140,67 лв. до пълния претендиран размер от 187,56
лв.
По отношение на иска за заплащане на главница за дялово разпределение
На основание чл. 139б от ЗЕ клиентите в сграда-етажна собственост, избират лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ за извършване на услугата дялово разпределение, като
изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата-етажна собственост, какъвто е и настоящият случай.
Съгласно чл. 149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на
доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, а на основание чл. 36 от ОУ от 2014 г. сумите за дялово разпределение се заплащат
от потребителите на продавача /„***/, който от своя страна заплаща цената на услугите на
дружествата за дялово разпределение / ако с такова е сключен договор/. В конкретния
случай ищцовото дружество е отчитало потребената ТЕ вкл. по компоненти, т.е. е
извършвало дяловото разпределение и следва да получи такса за тази услуга.
Претендирания в исковата молба размер се доказва от съдедбно-счетоводната експертиза,
4
като ответникът дължи ¾ от 19,68 лв., т.е. сумата от 14,76 лв. за периода от м.12.2017 г. до
м.01.2020 г. Искът за разликата над 14,76 лв. до пълния претендиран размер от 19,68 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за дялово разпределение
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от общо
4,31 лева, лихва за забава върху главницата за цена на услуга дялово разпределение за
периода от 31.01.2018 г.-05.01.2021 г., настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената, съотв. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал заплащане на разноски в исковото производство – 175 лв. –
държавна такса,250 лв.- депозит за СТЕ, 200 лв.- депозит за ССчЕ, а на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер от 541,84
лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 ЗАдв.
Следва да се определи възнаграждение в минимален размер от 300 лв. по НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съобразно
отхвърлената част от исковете се присъди възнаграждение в размер на 75,79 лв. в полза на
адв. И.А..
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство – 27,95 лв.- държавна такса и
50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство в общ размер от 58,26 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът е доказал заплащането на разноски в заповедното производство в размер
на 100,00 лв.- адвокатско възнаграждение, като съразмерно с отхвърлената част от искове
следва да му се присъди сумата от 25,26 лв. – разноски в заповедното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Г. Д. АНГ., ЕГН: **********,
съдебен адрес: гр. *** дължи на *** със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от
764,03 лв. /седемстотин шестдесет и четири лева и 3 стотинки) представляваща главница за
доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се в гр.*** инсталация ***с абонатен № ***за периода от м. 01.2018г. до м.
04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.01.2021г. до окончателното изплащане, сумата 140,67 лв. (сто и
четиридесет лева и 67 стотинки), представляваща лихва за периода от 18.03.2018г. до
05.01.2021г., сумата от 14,76 лв. (четиринадесет лева и 76 стотинки) представляваща
главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се в г***, инсталация ***с абонатен № ***за периода от м.
12.2017г. до м. 02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.01.2021г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3102/2021 г., по описа
5
на ВРС, 12 състав
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над 764,03 лв.
до пълния претендиран размер от 1018,71 лв., иска за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за разликата над 140,67 лв. до пълния претендиран размер от 187,56 лв.,
иска за главница за дялово разпределение за разликата над 14,76 лв. до пълния претендиран
размер от 19,68 лв. и изцяло иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за
сумата 4,31 лв. (четири лева и тридесет и една стотинки), за периода от 31.01.2018г. до
05.01.2021 г.,
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. Д. АНГ., ЕГН: **********, съдебен
адрес: гр. В**** да заплати на „*** сумата от 541,84 лв., - разноски в исковото
производство и сумата от 58,26 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, *** със седалище и адрес на управление:
гр. ***да заплати на Г. Д. АНГ., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. В*** сумата от 25,26
лв.- разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв *** със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на адв. И.А. А.а, ЕГН: **********, АК- , *** адрес: гр. *** сумата от 75,79
лв. – адвокатско възнаграждение за извършеното безплатно представителство на ответника
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6