Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /07.06.2018 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на четвърти юни две хиляди
и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 243/2018 г. по описа
на съда
Производството е по чл. 108 ЗС
Производството е
образувано по предявен от С.Т. С. срещу Т.К.М. иск с правно основание чл. 108
ЗС, с който се иска да се осъди ответникът да предаде на ищеца владението върху
сграда с идентификатор *****.***.****.* по кадастрална карта на Панагюрище с
площ 35 кв.м. на един етаж с предназначение: хангар, депо, гараж с
административен адрес: ***, построена в имот с идентификатор *****.***.****.
В исковата молба
се твърди, че по силата на влязло в сила Решение № 101 от 13.09.2017 г. по
гр.д. № 211/2017 по описа на Районен съд – Панагюрище, предварителният договор
от 03.06.2011г. с предмет покупко-продажбата на процесния гараж е обявен за
окончателен и ищецът е станал собственик на процесния имот. Въпреки това обаче
ответникът все още не е предал владението върху същия, поради което моли да се
уважи предявеният иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който заявява, че признава иска, както и че гаражът е освободен от
вещи и може да се ползва от ищеца.
В първото по делото заседание на ищецът е уточнил,
че към момента на провеждане на същото ответникът вече не владее имота. Не
желае решение при признание на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл. 108 ЗС, с който се иска да се приема за установено, че
ищецът е собственик на подробно описания в исковата молба недвижим имот,
представляващ гараж и да се осъди ответникът да предаде владението върху имота
на ищеца.
От представените по делото Решение № 380 от
29.09.2016г. постановено по гр.д. № 458/2016г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик, с което е потвърдено Решение № 54 от 22.04.2016г. постановено по
гр.д. № 527/2015 г. по описа на Районен съд- Панагюрище се установява. че на
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен сключеният межди ищеца – С.С. и К. М. и Д.М. договор за покупко-продажба на процесния
имот представляващ масивен гараж 21 с площ от 35 кв.м., находящ се в гр. ***. По силата на посоченото съдебно
решение ищецът е придобил правото на собственост върху процесния
имот.
По делото е разпитан свидетелят И. Д., от
показанията, на който се установява, че процесния гараж е бил зает от
ответника, като същият го е освободил около разпети петък тази година, като
уточнява, че разпети петък бил през м. април. Кредитирани на основание чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на свидетеля, доколкото същите са
последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
При така релевираните
твърдения възникването на спорното право по предявения иск по чл. 108 ЗС се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти):1) ищец да е собственик на процения имот, 2)
ответникът да го владее, 3) владеенето да е без основание. Ищецът носи
доказателствената тежест за установява наличието на първите две предпоставки.
Съгласно дадените задължителни тълкувания в т.2А на
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по тълкувателно дело № 4/2014г. на
ОСГК, ВКС при доказана активна материално-правна легитимация на ищеца по
предявен по реда на чл.108 ЗС иск, съдът следва да се произнесе с установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост. Съгласно трайно установената съдебна
практика (Решение № 9 от 24.06.2013г. по гр.д. №301/2012г. на I г.о., ВКС и
Решение № 181 от 07.10.2016г. по гр.д. № 4988/2014г. на I г.о., ВКС-
постановени по реда на чл. 290 ГПК) предявеният иск в осъдителната му част следва
да се отхвърли единствено, ако в хода на производството се установи, че ответникът е упражнявал фактическата власт
върху вещта към момента на предявяване на иска, но в хода на производството са
настъпили факти, които сочат, че към момента на приключване на устните
състезания фактическата власт върху вещта не се упражнява от ответника, а
същият е предал вещта на предявилото
иска лице.
В конкретния случай, от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е собственик на процесни имот.
Установява се също така, че към момента на подаване на исковата молба-
09.03.2018 г. ответникът действително е владеел процесния имот – това се
установява както от показанията на разпитания свидетел, така и от направеното
от ответника признание в отговора на исковата
молба.
От разпита на свидетеля Д.се установява, че след
предявяване на исковата молба, респ. към момента на приключване на съдебното
дирене в настоящата инстанция ответникът е предал владението на имота на ищеца,
който факт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се вземе предвид при
постановяване на решението
Предвид
изложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС следва
да бъде уважен в неговата установителна част, като се приема за установено
спрямо ответника, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор *****.***.****.*
по кадастрална карта на гр. Панагюрище с площ 35 кв.м. на един етаж с
предназначение: хангар, депо, гараж с административен адрес: гр. ***, построена
в имот с идентификатор *****.***.****, като искът в неговата осъдителна част,
относно предаване на владението, следва да се отхвърли.
По отношение на
разноските:
Предвид този изход на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по
делото разноски в размер на 618,17 лв., доколко същите са своевременно поискани
и са представени доказателства, че същите са реално сторени - договор за правна
защита и съдействие 004176 от 17.01.2018
г. (л.14 от делото). За пълнота на изложението следва да се допълни, че макар
частично да се уважава предявеният иск, то в тежест на ответника следва да се
възложат изцяло направените от ищеца разноски по делото, тъй като ответникът е дал
повод за завеждане на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на Т.К.М. ЕГН: **********, с адрес: ***,
че С.Т.С. ЕГН: **********, с адрес: ***
е собственик на сграда с идентификатор *****.***.****.* по кадастрална
карта на гр. Панагюрище с площ 35 кв.м. на един етаж с предназначение: хангар,
депо, гараж с административен адрес: ***, построена в имот с идентификатор *****.***.****,
като ОТХВЪРЛЯ искането Т.К.М. да бъде осъден да предаде владението
върху същата (сграда).
ОСЪЖДА Т.К.М. ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати С.Т.С. ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 618,17 лв. – представляваща разноски
направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: