Решение по дело №16722/2016 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   995/ 21.03.2018г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

         при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16722 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

                  Производството е образувано по иск за делба, с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС, по  реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.

                  Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

      С влязло в сила Решение № 1514 от 12.05.2017г. е допусната съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63567.402.1135(шест три пет шест седем точка четири нула две точка едно едно три пет),   находящ се в с Р.К., общ К. , ул. ул. №**  , с площ на имота 878(осемстотин седемдесет и осем) кв. м. , заедно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор 63567.402.1135.1(шест три пет шест седем точка четири нула две точка едно едно три пет точка едно), със ЗП от 71(седемдесет  и един) кв. м , жилищна сграда с идентификатор 63567.402.1135.2(шест три пет шест седем точка четири нула две точка едно едно три пет точка две) със ЗП от 62(шестдесет и два) кв м , селскостопанска сграда с идентификатор 63567.402.1135.3(шест три пет шест седем точка четири нула две точка едно едно три пет точка три) със ЗП от 48(четиридесет и осем) кв м , при съседи на имота: 63567.402.9517, 63567.402.1134, 63567.402.15.9, 63567.402.15.8, 63567.402.1136 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63567.15.9(шест три пет шест седем точка едно пет точка девет) находящ  се в с. Р.К.,  общ К., с площ от 96(деветдесет и шест кв м , при съседи: 63567.402.1135, 63567. 402.1134, 63567.402.15.10, 63567.402.15.8, 63567.402.1136, ПРИ КВОТИ: За М.И.Б. - ½ (една втора)ид.ч. и за П.И.Н. – ½ (една втора)ид.ч.

      В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 31.10.2017г. е приета за разглеждане претенция от М.И.Б. за заплащане от страна на П.И.Н. на сумата от 2 500 лв., представляващи получени от последната ползи от отдаване под наем на съсобствения недвижим имот с идентификатор 63567.402.1135.1 за периода от 01.10.2012г. до 01.10.2017г., както и претенция за подобрения от П.И.Н. против М.И.Б. за заплащане на половината от сумата от 3 082.03 лв. или на сумата от 1 541.51 лв.

      В съдебно заседание от 28.02.2018г. е оттеглена претенцията за заплащане на сумата от 2 500 лв. за периода от 01.10.2012г. до 01.10.2017г., като след изразено съгласие от ответната страна, производството по делото в тази му част е прекратено.

      По делото е постъпило становище от Главния архитект на Община К., според което за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63567.402.1135 могат да се приложат изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗУТ относно разделянето му на два отделни урегулирани поземлени имоти за жилищни нужди, тоест УПИ е поделяем, а за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  с идентификатор 63567.15.9 не могат да се приложат изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗУТ. В съдебно заседание на 22.01.2018г. от страните е заявено, че няма да се предприемат действия по поделяемост на земята.

      Представени са документи за закупени материали – експедиционна бележка от 30.03.2016г. за стоки на стойност 360 лв., издадена от ЕТ „В-В-В.”, стокова разписка от 17.07.2014г. на стойност 45.60 лв., фактура от 25.06.2014г., издадена от „Лукови-ИС” ООД на стойност 555.62 лв. и от 14.07.2014г. на стойност 160.81 лв.

      По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Б.и С.. Първият свидетел, син на ищцата, изяснява, че знае имота, за който спорят страните, който се намира в с.Р.К., на ул. „**”. Разяснява, че преди оградата на имота била кирпичена, а сега е повдигната с тухли около 20 см. Наложило се да се повдигне, тъй като била ниска и пътят се виждал от двора. Сочи, че майка му не е давала съгласие за направата на тази ограда и въобще не е знаела, че леля му иска да прави ремонт на оградата. Свидетелят до 2012г. обработвал двора, като към този момент въобще нямало никакви наченки покривът на жилищната сграда, която е до улицата, да има нужда от ремонт. Нямало видими проблеми – нито вътре, нито вън, като съседните сгради в имота също нямали нужда от ремонт. Свидетелят не бил видял да е извършван ремонт на гредите на къщата, като впоследствие забелязал, че ръбовете на покрива били сменени и били измазани. Св.С. разяснява, че познава много добре и двора, и къщата, като на къщата е правен ремонт на цялата чития. Разяснява, че кака П. видяла, че къщата капе и като видяла, че започнала да се руши, казала на сестра си да правят ремонт, но сестра й била казала, че няма пари за ремонт. Ремонтът бил правен от мъж и жена, и техния син, като се състоял в сваляне на керемидите, като били сложени същите керемиди, но с нови ръбове. Според свидетеля която греда имала нужда от подмяна била подменена ,сменили се и всички мартаци, тоест летвите, които се коват на гредите. На джамлъка също били сменени старите керемиди, с нови мартаци и нови летви, ковано било и ново дюшеме на джамлъка. Разяснява, че дворът и къщата са оградени с дувари, като откъм пътя дуварът бил останал много нисък и тъй като не било приятно отвън да се гледа всичко, се направила оградата. Старата ограда била 1-1,10 м. На свидетеля не било плащано за това, че помагал и возил материали, на приятелски начала било всичко. Нови ръбове се наложили, защото се захващали по-широко европейските керемиди. На старата ограда имало изронена част там, където се били качвали кучета и котки. Свидетелят бил вдигнал 10-11 реда с червени тухли, покрити с керемиди по цялата ограда. Разяснява, че покривът на джамлъка била пропаднала читията, поизгнил бил, вътре било капало и дюшемето било изгнило. На основната сграда също на едни места покривът бил пропаднал и мартаците също не били в добро състояние.  

      Според приетото по делото заключение на изготвената СТЕ, действителната пазарна стойност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63567.402.1135, заедно с построените в имота сгради е 14 200 лв., а на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  с идентификатор 63567.15.9 – 363 лв.

                  Прието е и заключение на СТЕ, според което стойността на СМР към годината на извършването е 3 469.60 лв.; към настоящия момент е 3 311.10 лв., а увеличената стойност на имота от подобренията към настоящия момент възлиза на сумата от 2 638.40 лв.

                  При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

                  От най-съществено значение при избора на способ за извършване на делбата е обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти, тоест колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса. В случая съдебна делба е допусната върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63567.402.1135, заедно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор 63567.402.1135.1, жилищна сграда с идентификатор 63567.402.1135.2, селскостопанска сграда с идентификатор 63567.402.1135.3 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  с идентификатор 63567.15.9. Вторият поземлен имот, видно и от становището на Гл.архитект на Община К., е неподеляем, а по отношение на първия е посочено, че може да се приложат изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗУТ относно разделянето му на два отделни урегулирани поземлени имоти. Във връзка с това е дадена възможност на страните да заявят становището си по извършване на делбата, като и от двете страни е изразено становище, че няма да се предприемат действия по поделяне на земята. При тези данни следва да се приеме, че делба е допусната по отношение на реално неподеляеми недвижими имоти, поради което съдът намира, че прекратяването на съсобствеността следва да стане чрез изнасяне на имотите на публична продан, поради невъзможността да се спази принципа в чл.69, ал.2 ЗН – всеки съделител да получи дял в натура.          

                  По отношение на исканията по сметки, съдът намира следното:

                  За да се уважи претенцията за подобрения от ответницата спрямо ищцата, следва да се установи дали претендиращият е направил необходими или полезни разноски.

                  Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици, тъй като действията по поддържане състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици дължат възстановяване на направените разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от разваляне, но не и дали са увеличили нейната стойност. Подобрение ще е налице ако фактически е била увеличена и стойността на имота. Полезните разноски са тези, които не са необходими и следва да са направени с оглед конкретното предназначение на вещта.

      В случая ответницата е посочила, че ремонтните дейности са извършени в къщата в големия имот, през 2014г., а на оградата – през 2016г., като са продиктувани от необходимостта, тъй като е имало опасност покривът да се срути, тоест твърденията са, че страната е направила необходими, а не полезни разноски. Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св.С., които се възприемат като обективно дадени, кореспондиращи и с писмените доказателства за вложени в ремонтните дейности материали, се налага извод, че направените от ответницата разноски са били необходими разноски за запазване на съсобствения имот. Свидетелят посочи, че на покрива на джамлъка била пропаднала читията, поизгнил бил, вътре било капало и дюшемето било изгнило, на основната сграда също на едни места покривът бил пропаднал и мартаците също не били в добро състояние, на старата ограда имало изронена част там, където се били качвали кучета и котки, а самата ограда била много ниска и било много неприятно да се гледа къщата откъм пътя. В тази им част показанията кореспондират и с изложеното от свидетеля на ищцовата страна, който разясни, че преди оградата на имота била кирпичена, а сега била повдигната с тухли и повдигането се наложило, тъй като била ниска и пътят се виждал от двора. Свидетелят посочи, че майка му не е давала съгласие за направата на тази ограда и въобще не е знаела, че леля му иска да прави ремонт на оградата, но както вече се отбеляза, за извършването на необходимите разноски не е нужно съгласието на останалите съделители. Съдът не възприема показанията на свидетеля, че нямало видими проблеми – нито вътре, нито вън, като съседните сгради в имота също нямали нужда от ремонт, тъй като същият заяви изрично, че  има впечатления в периода до 2012г., до който момент е полагал грижи за двора, а твърденията са за извършени ремонтни дейности в по-късен момент – 2014г. и 2016г. Поради това съдът намира, че по делото е установено основанието за заплащане на извършените от ответницата необходими разноски, но не в претендирания от страната размер. В тази връзка, видно от изложеното от ответната страна в съдебно заседание на 31.10.2017г., в което бе приета за разглеждане претенцията по сметки на ответната страна, както и видно от подадената молба от дата 06.11.2017г., претендират се съответните разноски с твърдения за извършени ремонтни дейности в жилищната сграда с идентификатор 63567.402.1135.1, но не и в селскостопанската сграда с идентификатор 63567.402.1135.2, поради което и не са налице основания за присъждане на разноски на страната за извършените от страната в тази сграда ремонтни дейности – предмет на заключението по СТЕ - б. „Б” от количествено-стойностната сметка. При тези данни съдът намира, че на присъждане подлежат действително направените разноски за извършени ремонтни дейности в сградата с идентификатор 63567.402.1135.1 и за оградата по уличната регулация, които в общ размер възлизат съответно на 1 451.15 лв. и 499.31 лв., или половината от тях са в размер на 975.23 лв., съответни на квотата на ищцата в съсобствеността. Исковете до пълните претендирани размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

      На основание чл.355 ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи, съобразно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза по делото, изготвена от вещото лице Д., което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. Предвид частичното уважаване на претенциите за необходими разноски на ответницата, ищцата следва да бъде осъдена да заплати следващата се държавна такса съобразно уважения размер, а ответницата следва да бъде осъдена да заплати съответна държавна такса върху отхвърления размер на исковете. От страните са направени искания за присъждане на направените разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки /Определение № 41 от 29.01.2018г. на ВКС по гр.д. № 4646/2017г., І г.о./. По делото е представен списък на разноските на ответната страна за разноски в размер на 800 лв., но в договора за правна защита и съдействие не е посочено каква част от уговореното възнаграждение е по иска за делба и каква за претендираните от ответницата суми по претенциите по сметки, поради което съдът намира, че разноски не могат да бъдат присъдени. По отношение разноските на ищцовата страна са представени доказателства за договорено и изплатено възнаграждение в размер на 500 лв. по претенцията по сметки, поради което и по съразмерност на страната /с оглед отхвърления размер от 566.28 лв./ следва да се присъдят разноски в размер на 183.68 лв. Основателна е претенцията за присъждане разноските за вписване на исковата молба и за издаване на удостоверения и скици, които възлизат общо на 76 лв., от която сума ответницата следва да заплати сумата от 38 лв., която съответства на признатото й право от 1/2 ид. ч. в съсобствеността.

                По изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

                ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатите до съдебна делба недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63567.402.1135(шест три пет шест седем точка четири нула две точка едно едно три пет),   находящ се в с Р.К., общ К. , ул. ул. №**, с площ на имота 878(осемстотин седемдесет и осем) кв. м., заедно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор 63567.402.1135.1(шест три пет шест седем точка четири нула две точка едно едно три пет точка едно), със ЗП от 71(седемдесет  и един) кв. м , жилищна сграда с идентификатор 63567.402.1135.2(шест три пет шест седем точка четири нула две точка едно едно три пет точка две) със ЗП от 62(шестдесет и два) кв м , селскостопанска сграда с идентификатор 63567.402.1135.3(шест три пет шест седем точка четири нула две точка едно едно три пет точка три) със ЗП от 48(четиридесет и осем) кв м , при съседи на имота: 63567.402.9517, 63567.402.1134, 63567.402.15.9, 63567.402.15.8, 63567.402.1136 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63567.15.9(шест три пет шест седем точка едно пет точка девет) находящ  се в с. Р.К.,  общ К., с площ от 96(деветдесет и шест кв м , при съседи: 63567.402.1135, 63567. 402.1134, 63567.402.15.10, 63567.402.15.8, 63567.402.1136, с действителна пазарна стойност на всеки от имотите съответно 14 200 лв. /четиринадесет хиляди и двеста лева/ и 363 лв. /триста шестдесет и три лева/, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата.     

    ОСЪЖДА М.И.Б., ЕГН ********** *** да заплати на П.И.Н., ЕГН ********** *** сумата от 975.23 лв. /деветстотин седемдесет и пет лева и 23 ст./ за извършени в съсобствения имот необходими разноски за периода 2014г. – 2016г., в жилищната сграда с идентификатор 63567.402.1135.1 и оградата на уличната регулация, като ОТХВЪРЛЯ исковете за необходими разноски за разликата до пълния претендиран размер от сумата от 1 541.51 лв.

    ОСЪЖДА М.И.Б., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 291.26 лв. /двеста деветдесет и един лева и 26 ст./ държавна такса върху стойността на дела й.

    ОСЪЖДА П.И.Н., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 291.26 лв. /двеста деветдесет и един лева и 26 ст./ държавна такса върху стойността на дела й.

    ОСЪЖДА М.И.Б., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 50 лв. /петдесет/ държавна такса съобразно уважената част от претенциите по сметки.

    ОСЪЖДА П.И.Н., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 50 лв. /петдесет/ държавна такса съобразно отхвърлената част от претенциите по сметки.

    ОСЪЖДА П.И.Н., ЕГН ********** *** да заплати на М.И.Б., ЕГН ********** *** сумата от 38 лв. /тридесет и осем лева/ разноски, както и 183.68 лв. /сто осемдесет и три лева и 68 ст./ направени по делото разноски по претенциите по сметки.

 

    Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

П.К.