№. 443 / 11.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г. Монтана 11.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- г. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 10.06.2019 г. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Петкова г.д.№. 597 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е отрицателен установителен, с пр.осн.чл.439 от ГПК.
Ищецът- П.С.Р. с ЕГН xxxxxxxxxx и адрес: xxx, чрез пълномощника му- адв. Г.В. /съдебен адрес: xxx, А. к. “. А. д. “В. и Л."/ е предявил иск против „. И. И. Б. Е. Е. 2. г. С. б. П. В. №. 2. Б. ц. „. 6. е. В исковата молба се твърди, че по силата на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. г. д. №. 81696 / 2010г. по описа на РС-Мотана е осъден да заплати на ,,Б. П. П. Ф. Е. следните суми: 1./ 1154.54 лева- главница; 2./ ведно със законната лихва върху сумата по т.1, считано от 04.11.2010г. до окончателното й изплащане; 3./ 317.30 лева - договорна лихва за периода от 28.03.2008г. до 27.02.2009г.; 4. 351.10 лева - лихва за забава за периода от 30.04.2008г. до 11.10.2010г.; 5. 136.46 лева - съдебно-деловодни разноски. Заявява, че в законоустановения срок не е възразил срещу заповедта и същата е влязла в сила.
Излага и следните факти: На 02.12.2010г., въз основа на гореописаната заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист.
На 01.11.2012г., въз основа на гореописания изпълнителен лист е образувано и.д. №. 991/2012г. по описа на Ч. М. И.. По делото е конституиран като длъжник П.С.Р..
На 10.12.2012г. на П. С. Р. е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която на същия се съобщава за насрочен опис на движими вещи за 18.12.2012г., като описът не се е състоял. На 13.12.2012г. Държавата е присъединена като взискател, на основание удостоверение от НАП.
В двугодишния срок по чл.433, ал.1 т.8 ГПК, последващи изпълнителни действия след 18.12.2012г. не са извършвани, поради което на 07.07.2017г. с постановление на Ч. и.д. №. 991/2012г. на Ч. М. И. е прекратено. В постановлението е посочено, че последното изпълнително действие, предприето по делото е на 18.12.2012г.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за цесия “Б. П. П. Ф.” Е. е прехвърлило вземанията си към П.Р., произтичащи от гореописания изпълнителен лист, на “Кредит И. И. Б. Е.. На 06.12.2017г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело при Ч. М. И. - и.д. №. 1354/2017г. по нейн опис с взискател- ответното д..
По и.д. №. 1354/2017г. на Ч. М. И. се претендират всички суми по изпълнителния лист. На 18.07.2018г. със запорно съобщение е наложен запор върху банковите сметки на длъжника/ищец по настоящето/ в “О. б. б.” АД.
Ищецът се позовава на т. 10 от ТР №. 2/2013г. по т.д.№. 2/2013г. ОСГК на ВКС, съгл. което новата погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнително производство започва да тече от началния момент на бездействието, в процесния случай- от 18.12.2012г. По отношение на вземанията за лихви по изпълнителния лист погасителната давност е тригодишна и е започнала да тече на 18.12.2012г., като е изтекла на 18.12.2015г. Предвид това счита, че вземанията за лихви по процесния изпълнителен лист са се погасили по давност на 18.12.2015г., същите не подлежат на принудително изпълнение и не могат да бъдат претендирани по новото и.д. №. 1354/2017г. на Ч. М. И..
С оглед на гореизложеното ищецът обосновава наличие на правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск, с който да бъде признато за установено, че не дължи на “Кредит И. И. Б. Е. сумите по изпълнителен лист от 02.12.2010г. по ч.г.д. №. 81696 / 2010г. на РС-Монтана, а именно: 483.86 лв- законна лихва върху сумата по 1154.54 лв/главница/, за периода от 04.11.2010г. до 05.12.2014г.; 317.30 лева - договорна лихва за периода от 28.03.2008г. до 27.02.2009г.; 351.10 лева - лихва за забава за периода от 30.04.2008г. до 11.10.2010г., поради погасяването им по давност.
Претендира да бъде осъдено ответното д. да заплати на П.С.Р. сторените съдебно- деловодна разноски по настоящото производство, както и по обезпечителното производство, по образуваното ч. г. д. №. 2310/2018г. на РС-Монтана, за обезпечение на настоящия иск. Да бъде осъдено ответното д. да заплати на А. д. “В. и Л.”, чрез адв. Г.В., справедлив размер на адвокатското възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по обезпечителното дело, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, както и да заплати на А. д. “В. и Л.”, сумата от 740 лв, чрез адв. Г.В., справедлив размер на адвокатското възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по настоящото производство на основание чл.38,ал.1, т.2 ЗА.
От ответника- „. И. И. Б. Е. Е. 2. г.С. б. П. В. №. 2. Б. ц. „. 6. ет.2, в рамките на указания срок по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба. Изразено е становище за това, че искът е процесуално допустим.
На следващо място се позовава на ТР №. З/2011 г. на ОСГГК на ВКС относно понятието „периодични плащания“ и заявява, че договореното връщане на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части, по арг. чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Неправилно би било да се приеме, че вземанията на кредитора по договора за паричен кредит са за периодични плащания, тьй като отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части и поради това за тях е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Развива довод и с позоваване на нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която установеното със съдебно решение вземане се ползва с 5 годишен давностен срок. Цитира съдебна практика съобр. която от влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова давност по отношение на всички установени със заповедта вземания, която всякога е петгодишна. „Ако дльжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на присъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК”. Предвид изложеното счита, че следва да се приеме, че за вземането на кредитора от длъжника П.С.Р., описано в Заповед за изпълнение по ЧГД 81696/2010 г., по описа на РС - г. Монтана следва да се приложи 5 - годишен давностен срок, спрямо нормата на чл. 117, ал.2 ЗЗД.
Считано от дата 18.12.2012 г., която и ищецът е посочил за начален момент на бездействие до момента на образуването на новото изпълнително дело срещу длъжника на дата 06.12.2017 г., 5 - годишният давностен срок не е изтекъл. Всички претендирани суми по изпълнителния лист са надлежно дължими и не са погасени по давност.
Моли да бъде отхвърлен иска и да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, за които представя надлежен списък.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл.235 ГПК, приема следното:
Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че на 02.12.2010 г. е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№. 81696/2010г. на Районен съд- г. Монтана, въз основа на постановена по същото заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №. 1235/9.11.2010г. Съгласно тази заповед и изпълнителния лист ищецът П.С.Р. е осъден да заплати на ,,Б. П. П. Ф. Е. следните суми: 1./ 1154.54 лева- главница; 2./ ведно със законната лихва върху сумата по т.1, считано от 04.11.2010г. до окончателното й изплащане; 3./ 317.30 лева - договорна лихва за периода от 28.03.2008г. до 27.02.2009г.; 4. 351.10 лева - лихва за забава за периода от 30.04.2008г. до 11.10.2010г.; 5. 136.46 лева - съдебно-деловодни разноски. Длъжникът по заповедта не е възразил в законоустановения срок срещу заповедта и същата е влязла в сила.
На 01.11.2012г., въз основа на гореописания изпълнителен лист е образувано и.д. №. 991/2012г. по описа на Ч. М. И. с взискател ,,Б. П. П. Ф. Е. и длъжник П.С.Р.. На 10.12.2012г. на П. С. Р. е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която на същия се съобщава за насрочен опис на движими вещи за 18.12.2012г., като описът не се е състоял и за наложен запор върху пенсията му. На 13.12.2012г. Държавата е присъединена като взискател, на основание удостоверение от НАП. На 05.05.2016г. Ч. е уведомил длъжника, че на осн. чл.429, ал.1 ГПК конституира „. И. И. Б. Е. Е. xxxx на мястото на предишния взискател-,,Б. П. П. Ф. Е..
В двугодишния срок по чл.433, ал.1 т.8 ГПК, последващи изпълнителни действия след 18.12.2012г. не са извършвани, поради което на 07.07.2017г. с постановление на Ч. изп.дело. №. 991/2012г. на Ч. М. И. е прекратено. В постановлението е посочено, че последното изпълнително действие, предприето по същото дело е на 18.12.2012г. и предишният взискател не е поискал др.изпълнителни действия.
С договор за цесия от 15.05.2015 год. “Б. П. П. Ф.” Е. е прехвърлило вземанията си към П.С.Р., произтичащи от гореописания изпълнителен лист, на “Кредит И. И. Б. Е.. На 06.12.2017г., въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело при Ч. М. И.- и.д. №. 1354/2017г. по нейния опис с взикател “Кредит И. И. Б. Е.. По и.д. №. 1354/2017г. на Ч. М. И. се претендират всички суми по изпълнителния лист.
На 18.07.2018г. със запорно съобщение е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в “О. б. б.” АД. В запорното съобщение е посочено, че се претендират следните суми: 1 154.54 лв- главница; 912.07 лв- законната лихва върху главницата от 04.11.2010г. до 01.08.2018г.; 668.40 лв- неолихвяеми вземания; 136.46 лв- съдебно-деловодни разноски, 150 лв - разноски по изпълнителното дело и 486.85 лв- такси и разноски по изпълнението.
По молба на ищеца с определение/06.11.2018г. по в.ч.г.д.№. 320/2018г. на МОС е отменено определение/2..09.2018г. по ч.г.д.№. 2310/2018г. на МРС, вместо което е допуснато обезпечение на бъдещ иск /предявения по настоящето дело/ отрицателен установителен иск, на осн. чл. 390 от ГПК, чрез СПИРАНЕ на изпълнението по изп.д. №. 1354/2017г. на Ч. М. И..
Предвид изложената фактическа обстановка, установена от доказателствата по делото съдът намира предявеният иск за допустим. Предявен е от длъжник в образувано изпълнително производство и съобразно предвидена процесуална възможност да упражни правото си на защита срещу претендирано субективно материално право от взискателя- ответник в настоящето.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна. Предвид данните по делото съдът разглежда направеното възражение за изтекла погасителна давност от страна на длъжника по издадения изпълнителния лист - ищеца П.С.Р. с оглед процесуалните изисквания за надлежно упражняване правото на вземане на ответника- взискател по същия и образуваното изпълнително дело на Ч. М. И..
Съгл. чл.110 от ЗЗД всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, се погасяват с изтичането на петгодишна давност. Съгл. чл.111 от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Вземанията по изпълнителния лист произтичат от договор за кредит и за тях се прилага 5-годишната погасителна давност за вземанията за главница, а за тези за лихва се прилага кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111, б.”в”- ЗЗД. Съгл. задължителната съдебна практика в ТР №. 2/2013г. по т. д. №. 2/2013г. ОСГК на ВКС, т. 10, новата погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнително производство започва да тече от началния момент на бездействието на взискателя, в процесния случай- от 18.12.2012г. По отношение на вземанията за лихви по изпълнителния лист погасителната давност /тригодишна/ е започнала да тече на 18.12.2012г., като е изтекла на 18.12.2015г. Предвид това съдът приема, че вземанията за лихви по процесния изпълнителен лист са се погасили по давност на 18.12.2015г., същите не подлежат на принудително изпълнение и не могат да бъдат претендирани по новото и.д. №. 1354/2017г. на Ч. М. И..
При това положение вземането за сумите: 483.86 лв- законна лихва върху сумата по 1154.54 лв/главница/, за периода от 04.11.2010г. до 05.12.2014г.; 317.30 лева - договорна лихва за периода от 28.03.2008г. до 27.02.2009г.; 351.10 лева - лихва за забава за периода от 30.04.2008г. до 11.10.2010г., по процесния изпълнителен лист е погасено по давност. Давността е настъпила след свършване на ч.г.д.№. 81696/2010г. на Районен съд- г. Монтана или искът се основава на релевантен факт по смисъла на чл.439, ал.2 от ГПК.
За длъжника погасителната давност е негово субективно право чрез волеизявление да погаси правото на принудително осъществяване на едно чуждо субективно право. Погасителната давност не се отразява върху съществуването на материалното право и не погасява самото субективно материално право, а погасява единствено правото на принудително удовлетворение на притежателните и потестативни субективни права. Законодателят е предвидил това да става по реда на чл.439 ГПК, в което производство на длъжника е предоставена възможност в пълен обем да упражни правото си на защита срещу претендираното вземане на ответника, както с оглед материалноправните предпоставки за неговото възникване и съществуване, така и с оглед на процесуалните изисквания за неговото надлежно упражняване. При това положение съдът приема исковата претенция за основателна и следва да бъде признато, че ищецът не дължи на ответника вземането по изпълнителния лист за горепосочените суми, като погасено по давност за съответните периоди, посочени в петитума на исковата молба и по-горе.
С оглед очертания изход на спора и на осн. чл.78 ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени на ищеца направените от него разноски по делото, които възлизат общо на сумата 153 лв по представен списък по чл.80 от ГПК от адв. Г.В. от САК, като пълномощник на ищеца.
Направеното възражение от ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за частично основателно. Определеното адв. възнаграждение следва да е в размер съобразно с Наредба №. 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения и чл.36 от ЗА, както и съобр. фактическа и правна сложност на делото. В случая делото не би могло да се квалифицира като елементарно. Сумата по представения списък по чл.80 ГПК от 1800 лв- общо адв. възнаграждение на осн. чл.38, ал.1,т.2 от ЗА в обезпечителното и в настоящето, исково производство обаче не съответства на чл.7, ал.2 и чл.7, ал.7 от цитираната наредба и съдът определя такова в общ размер на сумата 1400лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника - „. И. И. Б. Е. Е. 2. г. С. б. П. В. №. 2. Б. ц. „. 6. ет.2, представлявано от З. Д. п., че ищецът- П.С.Р. с ЕГН xxxxxxxxxx и адрес: xxx, чрез пълномощника му- адв. Г.В. /съдебен адрес: xxx, А. к. “. А. д. “В. и Л."/ не дължи на „. И. И. Б. Е. Е. 2. сумите по изпълнителен лист от 02.12.2010г. по ч.г.д. №. 81696 / 2010г. на РС-Монтана, а именно: 483.86 лв- законна лихва върху сумата по 1154.54 лв/главница/, за периода от 04.11.2010г. до 05.12.2014г.; 317.30 лева - договорна лихва за периода от 28.03.2008г. до 27.02.2009г.; 351.10 лева - лихва за забава за периода от 30.04.2008г. до 11.10.2010г., поради погасяването им по давност.
Осъжда „. И. И. Б. Е. Е. xxxx да заплати на П.С.Р. / адрес и ЕГН по-горе/ сумата 153 лв- разноски по исковото и обезпечителното производство.
Осъжда „. И. И. Б. Е. Е. xxxx да заплати на А. д. “В. и Л.”, чрез адв. Г.В., /съдебен адрес: xxx, А. к. “.”/ сумата 400 лв-адвокатското възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по обезпечителното дело, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, както и да заплати на А. д. “В. и Л.”, чрез адв. Г.В. сумата от 1000 лв- адвокатското възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по настоящото производство на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, като отхвърля в останалата част искането за адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: