Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14.02.2019
г. гр.Белоградчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Белоградчишкият
районен съд втори състав
На пети февруари две хиляди
и деветнадесета година
В публичното заседание в
следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Жанета
Еленкова,
като разгледа
докладваното от съдия Антов
гр.дело № 413 по описа на съда за 2018 година,
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно
съединени искове с пр. осн. чл. 127 ал.2
СК и чл. 149 СК.
Ц.Т.Ц. излага в предявената искова молба: От съвместното
им съжителство с ответника – И.И.Т., с когото нямат сключен гр. брак е родено
детето им Т. И. Т. с ЕГН **********. По
настоящем не живеят заедно, живее с детето в с. О., обл. В. и се грижи за него.
Ответника не полага грижи за детето и не дава издръжка.
Моли се да бъде определено местоживеене на детето при ищцата, на която бъде
възложено и упражняването на родителските права по отношение на същото, на
ответника да бъде определен режим на
лични отношения, както и да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 250.00лв., както и издръжка за една година преди
предявяване на иска в размер на 3 000.00лв.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Посочен е и е разпитан
св. В. Р. Д.
Особения представител на ответника е оспорил предявените искове за
присъждане на издръжка по размер.Брани се с правни доводи като твърди
прекомерност на претендираната издръжка.
На осн. чл. 21 т. 15 от
Закона за закрила на детето /ЗЗД/ съдът
е изискал и от ДСП Димово е представен доклад относно възлагане
упражняването на родителските права по отношение на детето Т. И. Т..*** не е
успяла да установи контакт с ответника, не е намерен на адреса и по
месторабота, поради което не е представен доклад по делото.
На основание чл. 15
ал.1 ЗЗД съдът не е изслушал малолетния
Т. И. Т.
Съдът като взе предвид
изложеното в исковата молба и преценявайки събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема следното:
От фактическа
страна :
От представеното
по делото удостоверение за раждане е видно, че майка на детето Т. И. Т. е
ищцата, а баща – ответника. Не се спори по делото, че детето живее при ищцата,
че двамата родители не са в законен брак и не живеят заедно. Ищцата живее в
с. О., обл. В., а ответника – в гр. Б.. Страните са разделени скоро след
раждането на детето, като при раздялата детето е останало да живее с
ищцата.
В доклада на ДСП Димово са посочени
битовите и материални условия на ищцата,
здравословното състояние на детето, наличието на необходимия родителски
капацитет у майката за отглеждането на малолетното дете на страните.Ищцата
живее в жилище на родителите си и работи на 4 часов работен ден по ТПО.
За обстоятелствата,
свързани с отглеждането и възпитанието на детето, е разпитан св. В. Д.. Съдът намира показанията на свидетеля за безпристрастни, обективни, и кореспондиращи с
другите доказателства, още повече, че неговите показания не противоречат и се допълват с отразеното в доклада на ДСП Димово.
От правна страна :
В производството
по делото съдът следва да осъществи спорна съдебна администрация в гражданските
отношения м/у страните. Съгл. чл. 127 ал.2 ГПК ако родителите не
постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд. Спорът е м/у
родители, които не живеят заедно и е относно
личните отношения м/у единия от тях с детето.
Съобразно разясненията, дадени в Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, при решаване на спора
относно упражняването на родителските права, грижата за децата и съобразяването с техните обективни
интереси е основния критерий от следва да се изхожда при
предоставяне упражняването на род. права. Интересите на децата се преценяват с оглед на различни обстоятелства, сред
които - родителски качества, полаганите до момента грижи и
отношение на родителите към децата, привързаността на
децата към родителите, полът и
възрастта на децата, помощ от трети лица при отглеждането и възпитанието им,
жилищно-битовите и други
материални условия на живот. Ищеца следва да докаже наличието на горепосочените обстоятелства.
Родителските качества
имат голямо значение за правилно отглеждане и възпитание на децата.
Не се представиха от страна на ищеца или ответника, доказателства, че
другата страна не притежава такива качества или че има отрицателен нравствен
облик. Не се представиха от страна на нито една от страните каквито и да било
доказателства, че другата не притежава такива качества или че има отрицателен
нравствен облик /злоупотребява с алкохол , има противообществени прояви и др./
От събраните по делото доказателства
не се установява непригодност или невъзможност на ищцата да полага нужните
грижи за детето си. Не се установява по делото тя да няма възпитателски качества или морални такива,
които да са несъвместими с предоставяне упражняването на родителските права. Не
се доказа по делото, че към настоящия момент майката има поведение, което би могло да застраши здравето или живота на
малолетното дете.
Поради това съдът счита, че майката има необходимия родителски капацитет да полагат
грижи за детето.
Жилищно-битовите
и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждане и
възпитание на децата.
От изложеното в представения по делото доклад съдът приема, че битовите
условия, при които живее ищцата добри.
Следва да се отбележи, че по смисъла на
Закона обаче тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават
основание да се предпочете, родителят който дава по добри възможности за живот
на децата./б. “к” р-л ІІ от ПП на ВС № 1/74 г/
Друго съществено обстоятелство е полагането на грижи,
отношението на родителите към децата и привързаността на децата към родителя.
“Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага грижи за
тях” е указано в р-л ІІ б. “в” от Постановление № 1/74г. Обстоятелството, че
ищцата е осигурила подходящи условия и полага необходимите грижи за детето се
установява безспорно от приложения по делото доклад и показанията на св. В. Д..
Взаимната привързаност на родителите и децата е изключително важна
предпоставка за упражняването на родителските права. По лесно се осъществяват
възпитанието и родителските грижи по отглеждане на децата, когато в основата им
лежи взаимната привързаност.
От представения по делото соц. доклад се установява, че детето е силно
привързано към майка си – ищцата и нейните родители. Поради изложеното съдът
приема, че от страна на ищцата се доказа вмененото и обстоятелство за доказване
– че е полагала адекватни грижи за детето до момента и наличието на
привързаност помежду им.
В р-л ІІ б.
“е“ и
“ж” от ПП на ВС № 1/1974 г. се
подчертава „Майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и на равно
да отглежда и възпитава момчетата “. В
същото време и “децата в ниска възраст, децата с разклатено здраве и др. се
нуждаят непременно от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е
по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето.” Малолетния син
на страните е на седем години.
Съдът приема, че с
оглед ниската възраст, детето
безспорно има особено силна нужда от грижите и вниманието на майката и само ако
е налице доказана липса на родителски качества на майката /каквато в случая не
се доказа/ искът би бил неоснователен. Съдът счита, че най-добрият интерес на детето изисква, то да не бъде отделено от своята майка, което би
могло да доведе до нежелани последици в емоционалното му и психично му
развитие. Детето е все още в една ранна детска възраст, при която подобни резки
промени на обстановката не са препоръчителни, особено когато ще са свързани и с
раздяла с майка му, към която е силно привързано, което е видно и от
приобщеният социален доклад на ДСП Димово.
При гореизложените
съображения, съдът намира, че майката следва да бъде предпочетения родител.
Предвид изложеното и
преценявайки всички обстоятелства с оглед обективните интереси на детето, съдът
приема, детето Т. И. Т. следва да живее с ищцата и родителските права по
отношение на детето следва да се предоставят за упражняване от майката Ц.Т. Ц..
На ответника следва да бъде дадена възможност да поддържа
режим на лични отношения с малолетното си дете, за да не се прекъсват
биологичната, емоционалната и социалната връзка и отношенията между родител и дете.
Контактите с бащата са необходими
за нормалното психическо и физическо развитие на детето.
Както се приема в трайната
съдебна практика/ППВС № 1/1974г и в редица решения на ВКС/при предоставяне
упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения
между детето и родителя, на когото то не е предоставено, съдебната
намеса се предприема въз основа на обществения интерес, като се изхожда
от съображения за целесъобразност, с оглед интересите на детето и на
родителите.Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно
отговаря на интересите на детето.Негова естествена потребност е да общува и с
двамата родители.Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне
възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на
двамата родители.По тази причина,по принцип мерките за лични отношения трябва
да предоставят най-широка възможност за общуване между родителя и детето, при
положение,че не се налага ограничаване или лишаване от родителски права.При
конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на всеки
отделен случай.В закона не са определени мерките относно личните отношения
между родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителските права
и децата.Основен критерий за всяка от тях е най-добрия интерес на децата.
Имайки предвид
изложеното,съдът намира,че в разглеждания случай и при липсата на данни за
поведение на бащата,отразяващо се по негативен начин върху развитието и
възпитанието на малолетния му син,поддържането на лични отношения между бащата и
детето е жизнено необходимо и за двамата,с оглед създаване на възможност чрез
общуване детето да развива чувства на обич, привързаност и доверие,което ще съдейства за
правилното му развитие, спокойствие и самочувствие.
Съобразно установените по делото обстоятелства, съдът
намира за подходящ следния режим на контакти м/у бащата и детето :
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00часа до 16.00часа (без преспиване в дома на бащата);
- всяка нечетна година на Новогодишните празници от 10.00ч. на 29.12 до 17часа на 01.01.,
а всяка четна година - на Коледните празници за времето от 10часа на 25.12 до
17часа на 27.12.,
- всяка нечетна година на рождения ден на детето за времето от 16.30ч. до 19.30ч., а всяка четна година – на
рождения ден на бащата за времето от 16.30ч. до 19.30ч.
- един месец през
лятото, който да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката
По издръжката на детето
Съгласно чл. 143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Разпоредбата на чл. 142 СК установява
правилото, че размера на издръжка се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите
на лицето, която я дължи.
Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата/чл. 142 ал.2 СК/
Бащата и майката са млади хора в
трудоспособна възраст и са длъжни да осигуряват средства както за собственото
си съществуване, така и за това на своите непълнолетни деца. Бащата не живее с
детето си, освободен е от отговорности в тази връзка, за това участието му в
материално отношение, в отглеждане на детето, следва да е с по-голяма сума от
това на майката. В същото време доходи и имущество,
от което ответника да заплаща издръжка в размер над минималния не се доказаха.
Поради изложеното съдът приема, че издръжката за детето следва да се
присъди в размер около предвидения от закона минимум/чл. 142 ал.2 СК/ –
150.00лв.По същите съображения ответника следва да заплати издръжка за минало
време в размер на 1 800.00лв.
Предвид горните съображения, съдът осъжда И.И.Т. да
заплаща на сина си Т. И. Т. чрез майката Ц. Т. Ц. ежемесечна издръжка в размер
на 150.00лв., считано от 25.05.2018г. до настъпване на законни причини за
отмяна или изменение на присъдената издръжка, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от деня на просрочието до окончателното и
изплащане, като в разликата до 250.00лв. отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда И.И.Т. да заплати на сина си Т. И. Т. чрез майката Ц. Т. Ц. издръжка за
периода 25.05.2017г.-25.05.2018г. в размер на 1 800.00лв., като в
разликата до 3 000.00лв. отхвърля иска като неоснователен.
С оглед изхода на спора
ответника следва да плати по сметка на БРС държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 288.00лв., както и 5.00 лв. – държавна такса – в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00лв. – държавна такса за
издаване на изп. лист на ищеца, който е
лице освободено от заплащане на държ. такса. Следва да плати по сметка на БРС и разноски по делото в р-р на 300.00лв. – възнаграждение
за особен представител.
Ответника
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 80.00лв.
– държ. такса и 600.00лв. – адв. възнаграждение.
Ответника
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТГЛЕЖДАНЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО, както и УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на детето Т. И. Т. с ЕГН ********** предоставя на майката Ц.Т.Ц. с ЕГН
**********,***, при която
ДА ЖИВЕЕ
малолетното дете Т И. Т..
Определя режим за лични контакти и отношения между бащата И.И.Т. с ЕГН ********** с детето Т. И. Т., както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00часа до 16.00часа (без преспиване в дома на бащата);
- всяка нечетна година на Новогодишните празници от 10.00ч. на 29.12 до 17часа на 01.01.,
а всяка четна година - на Коледните празници за времето от 10часа на 25.12 до
17часа на 27.12.,
- всяка нечетна година на рождения ден на детето за времето от 16.30ч. до 19.30ч., а всяка четна година – на
рождения ден на бащата за времето от 16.30ч. до 19.30ч.
- един месец през
лятото, който да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката
Осъжда И.И.Т. с ЕГН ********** да заплаща на сина си Т. И. Т. с ЕГН ********** чрез
майката Ц.Т.Ц. ежемесечна
издръжка в размер на 150.00лв., считано от 25.05.2018г. до настъпване на
законни причини за отмяна или изменение на присъдената издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на просрочието
до окончателното и изплащане, като в разликата до 250.00лв. отхвърля предявения
иск като неоснователен. Осъжда И.И.Т. да заплати на сина си Т. И. Т. чрез
майката Ц.Т.Ц. издръжка за
периода 25.05.2017г.-25.05.2018г. в размер на 1 800.00лв., като в разликата
до 3 000.00лв. отхвърля предявения иск като неоснователен.
Осъжда И.И.Т. с ЕГН ********** да заплати на Ц.Т.Ц. с ЕГН
********** направените по делото разноски в размер
на 80.00лв. – държавна такса и 600.00лв.
– адвокатско възнаграждение.
Осъжда И.И.Т. с ЕГН ********** да заплати по сметка на БРС държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 288.00лв., както и 5.00 лв. – държавна такса – в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00лв. – държавна такса за
издаване на изп. лист на ищеца, който е
лице освободено от заплащане на държ. такса.
Осъжда И.И.Т. с ЕГН ********** да плати по сметка на БРС и разноски по делото в р-р на 300.00лв. – възнаграждение
за особен представител.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :