ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
19.04.2021
г. град Търговище
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
пети състав
На деветнадесети април година 2021
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 98 по описа за 2021
година.
Производството
е по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП.
Делото е образувано по жалбата на ЕТ
„Люси – Лерзан Ниязиева“ със седалище и адрес на управление: с.Длъжка поляна,
общ. Антоново, обл. Търговище, ул. „Генерал Заимов“ № 17, чрез а.. М. С. ***,
със съдебен адрес:*** против Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 25/ 06/3/0/01874/ 3/01/ 04/ 01 от 16.03.2021 г. с изх. № 01-043-6500/
16.03.2021 г. на директора на ОД на ДФ“З“ –Велико Търново, с който на
жалбоподателя е установено публично държавно вземане в размер на 29 337 лв.,
представляващо отпусната безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3“Стартова
помощ за развитие на малки стопанства от мярка 6“Развитие на стопанства и
предприятия“ от ПРСР 2014-2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони“ (ЕЗФРСР).
С жалбата е депозирано и особено искане
за спиране на изпълнението на оспорения адм. акт предвид на нормата на чл. 27,
ал. 8 от ЗПЗП. Жалбоподателят навежда, че не може да покрие големия размер на
наложената и санкция, поради епидемията на COVID 19, тъй като наложените ограничения за придвижване
през м. март-май 2020 г. са довели до невъзможност за пръскане на сливите си и
същите са дали изключително нисък приход, като разходите за поддръжката им са
останали непроменени. Представя Годишни данъчни декларации от 2018 г. с
декларирана печалба от 1281, 07 лв. и от 2020 г. където печалбата е 0 лв., като
сочи, че загубата и е в размер на 2 700, 07 лв. навежда, че евентуален
запор на сметките и ще я лиши от средства за поддръжка на сливовите насаждения,
както и от средства за препитание, което ще е причина за напълно ликвидиране на
стопанството и.
Съдът намира искането за
процесуално допустимо, а по същество за неоснователно.
Спирането на предварителното
изпълнение на индивидуален административен акт цели да предостави защита на
адресата на акта, когато жалбата подадена срещу него няма суспензивен ефект. В
конкретния случай по силата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, подаването на
жалба срещу АУПДВ не спира неговото изпълнение. Съгласно чл.
27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията, които възникват въз основа на административен
договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Съгласно чл.
166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно чл.
166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер, с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в Административнопроцесуалния
кодекс. Макар да се касае за публично държавно вземане по смисъла на чл.
162, ал. 2, т. 8 и 9
от ДОПК, редът по който следва да се установи е пози по АПК. Правилата на
кодекса са приложими както за издаването на акта, така и за неговото обжалване.
Производството по спиране на допуснатото предварително изпълнение на АУПДВ е
свързано с производството по неговото обжалване, поради което и за него са
приложими правилата на АПК, поради което в настоящото производство се дължи
произнасяне относно основателността на направеното искане за спиране на
допуснатото по чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП предварително
изпълнение на АУПДВ, на основанията по чл.
166, ал. 4 във връзка с ал.
2 от АПК. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят
следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на значителни или
трудно поправими вреди от изпълнението. Според чл.
166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен
акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за
съдебен контрол, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко
положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да
причини значителна или трудно поправима вреда. Характерът и размерът на евентуалните
вреди от действието на оспорения акт подлежат на доказване от оспорващия.
Необходимо е да се установи също така и пряка връзка между предписаното общо
правило за поведение и вероятността изпълнението му от страна на неговите
адресати да има вредоносни последици. За да е основателно искането за спиране,
е необходимо посочените вреди да са доказани или да е налице доказана
действителна (а не хипотетична) вероятност от настъпването на такива, които са
в пряка връзка и произтичат от действието на оспорения административен акт.
Допуснатото предварително
изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл.
166, ал. 4 АПК - по искане на оспорващия и при условията на чл.
166, ал. 2 АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол,
каквато в случая разпоредбата на чл. 27
ЗПЗП не съдържа. В производството по чл.
166, ал. 4, вр. ал.
2 АПК съдът следва да извърши преценка относно баланса между обществения
интерес, преценен като значим при наличието на допуснато по закон предварително
изпълнение, и наличието на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия
от изпълнението на акта.
Според чл.
166, ал. 2 от АПК искането за спиране може да бъде обосновано само с нови
обстоятелства, които са се осъществили след издаването на акта, но такива с
изключение на тези по образуване на изпълнителното дело не са посочени, при
което обжалваният административен акт по никакъв начин не засяга дейността на
дружеството. В практиката си ВАС многократно е посочвал, че наличието или
реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със
съответните писмени доказателства. Тези доказателства могат да са свързани с
икономическото и финансово състояние, с неговите задължения или с
невъзможността да изпълни новите финансови тежести. В настоящия случай не са
приложени такива доказателства. Нещо повече, в искането липсват конкретни
твърдения за опасност от настъпване на конкретни вреди.
Когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, както е в
настоящият случай, то в тежест на молителя е да докаже, че неговият личен
интерес би бил засегнат с интензитет, който е по-голям от засягането на
обществения интерес. Доказване в този смисъл молителят не е провел пред
настоящият състав на съда, като само поддържа твърдения за настъпване на вреди,
които не са подкрепени с доказателства. Приложените ГДД за 2018 и 2020 г. не сочат обстоятелства относно настъпването на вреди
от категорията на визираните в закона, които да са противопоставими на
обществения интерес от допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение.
При тези фактически данни, следва
да се приеме, че не са изпълнени условията на чл.
166, ал. 2 АПК, при които предварителното изпълнение на оспорения АУПДВ
допуснато при действието на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП да бъде спряно.
С оглед изложеното, искането за
спиране следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на
основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК във вр. с чл. 27, ал. 8 от
ЗПЗП, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „Люси –
Лерзан Ниязиева“ със седалище и адрес на управление: с. Длъжка поляна, общ. Антоново, обл. Търговище, ул.
„Генерал Заимов“ № 17, чрез а.. М. С. ***, със съдебен адрес:*** за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение на АУПДВ № 25/
06/3/0/01874/ 3/01/ 04/ 01 от 16.03.2021 г. с изх. № 01-043-6500/ 16.03.2021 г.
на директора на ОД на ДФ“З“ –Велико Търново.
Определението
може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщението до жалбоподателя за
постановяването му с частна жалба пред ВАС на Р.България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: