Решение по дело №138/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           Номер  150/30.04.2019г/град Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: Минка Трънджиева

        Членове: Венцислав Маратилов

                                                                      Димитър Бозаджиев

                                                                                                                                                                                                                   

при участието на секретаря Галина Младенова  като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№138 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд № 1388 от 26.11.2018г. постановено по гр.д.№4090/2017г. по описа на същия съд, по иска на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОНННА БАНКА" АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София 1797, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков" N 37, представлявана от изпълнителните директори - Н.В.Н. и С.А.П., чрез пълномощника юрисконсулт П.–Б. против В.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК във връзка с чл. 422 ГПК  е прието за установено, че В.Д.М., ЕГН ********** и Е.В.М. ЕГН ********** дължат към 23.12.2017г. на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД сума в общ размер на 9 919,91 евро, от която: просрочена главница в размер на 4 561,51 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението-23.12.2016г. до окончателното изплащане на просрочена договорна лихва в размер на 2 153.78евро, начислена за периода от 25.07.2011 г. до 24.06.2016г., включително; просрочена наказателна лихва в размер на 3 204,62 евро , начислена за периода от 25.07.2011г. до 22.12.2016 г. включително. Със същото решение са осъдени В.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***,  да заплатят солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОНННА БАНКА" АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София 1797, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков" N 37, представлявана от изпълнителните директори - Н.В.Н. и С.А.П., сторените по заповедното производство по ч.гр.д. №4726/2016г по описа на РС-Пазарджик разноски в размер на 388.03лв. ДТ и 815.05лв. юрисконсултско възнаграждение. В.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, са осъдени  да заплатят солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОНННА БАНКА" АД, /ПИБ АД/, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София 1797, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков" N 37, представлявана от изпълнителните директори - Н.В.Н. и С.А.П., сторените по исковото производство по гр.д.№ 4090/2017г.разноски в размер на 768лв., от които  ДТ  по исковото производство в размер на 388.04лв., 300.00лв юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№ 4090/2017г. по описа на РС-Пазарджик и 80 лв. –възнаграждение за вещо лице, а в полза на Районен съд гр.Пазарджик  двамата са осъдени да заплатят солидарно  ДТ за исковото производство в размер на 388.03лв.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№777 от 14.01.2019г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от  Е.В.М. и В.Д.М. чрез пълномощника си адв. И.А. от САК, в частта с която в полза на ищцовата банка  е присъдена мораторна лихва за забава за периода  от 25.07.2011г. до 22.12.2013г. включително, както и договорените лихви,представляващи част от периодичните месечни анюитетни вноски (периодичните месечни вноски) за погасяване на кредита. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно,като съдът изобщо не обсъдил и не взел в предвид възражението на жалбоподателите относно изтеклата погасителна давност спрямо всички претенции на банката, включително лихви и месечни вноски (анюитети) за времето от 25.07.2011г. до 22.12.2013г., тоест до три години преди предявяването на исковата молба  на 23.12.2016г. Твърди се, че възражението е направено своевременно-още с отговора на исковата молба, като същото е и повторено  както по отношение на всички вземания, така и в частност по отношение на лихвата. Излагат се доводи защо в случая следва да бъде прилагана тригодишната давност съгласно чл.111, буква“в“ от ЗЗД  доколкото лихвата и месечните вноски представляват периодични плащания. Коментирано е и ТР №3 от 18.05.2012г. относно определението за периодични плащания, както и последваща по време съдебна практика относима към договорите за лизинг, като се поддържа, че тя има приложение и по отношение на  договорите за заем  с периодични изплащания на съответния падеж. Счита, че даденото определение на периодично плащане с тълкувателното решение  съвпада с характера и естеството на сключения договор за банков кредит между страните доколкото се касае за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен  правопораждащ факт-договора за банков кредит и клаузата за неговото погасяване; с падеж настъпващ през предварително определени интервали от време, като падежите на всяка вноска са уговорени отпреди съгласно погасителния план към договора; че размерите на плащанията са изначално определени пак по този погасителен план и че периодите са приблизително равни, както и общата сума на всяка вноска, състояща се от  неравно съотношение между главница и лихва. Затова жалбоподателите навеждат извода, че се касае за  периодични плащания на месечните вноски по кредита с приложимост на тригодишната  погасителна давност. Твърди се още, че се касае за общо 29 анюитетни месечни вноски с настъпил падеж преди 23.12.2013г. –първите 29 погасителни вноски по погасителния план в общ размер на 3294.69евро . На второ място се твърди, че  решението е неправилно и незаконосъобразно тъй като съдът изобщо не е обсъдил и не е взел в предвид възражението на ответниците относно изтекла погасителна давност на задължението за изтекли лихви относно претенцията за лихва за периода преди 22.12.2013г. или до три години преди предявяването на исковата молба на 23.12.2016г., която е в размер на  1000евро за времето от 25.07.2011г. до 22.12.2013г.Поддържа се, че и това възражение е направено своевременно, още с отговора на исковата молба и е повторено отново, но не било обсъдено от съда. Тригодишната погасителна давност е коментирана в светлината на разпоредбата на чл.111 буква “в“ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и константната практика на ВКС на РБ по въпроса. В  тази връзка се иска да бъде назначена  съдебно-икономическа експертиза със задача да даде заключение за размера на мораторната лихва за периода 25.07.2011г. до 22.12.2013г.. Искането се аргументира с ненастъпила преклузия поради непълен доклад и недадени указания от съда за сочене на доказателства относно направеното възражение за изтекла давност и размера на лихвата, спрямо който е изтекла тази давност и поради непроизнасяне от съда по възражението за изтекла погасителна давност. На трето място се поддържа, че тази кратка погасителна давност следва да се приложи и по отношение на договорената лихва,която е част от месечния анюитет (месечна вноска), доколкото законът не правел разлика между законово определена и договорно определена лихва, а става въпрос за периодично плащане, каквото е лихвата във всичките й разновидности, включително и като възнаградителна лихва.Поддържа се, че давността за възнаградителната лихва е изтекла по отношение на вноските с настъпил падеж преди 23.12. 2013г. или общо 29 анюитетни вноски за лихви съгласно погасителния план в размер на 1451евро и че и това възражение за изтекла давност е наведено в отговора на исковата молба.На четвърто място се поставя въпроса за наличие на анатоцизъм в обжалваното решение, доколкото с него е била присъдена лихва върху лихва което е недопустимо, като върху договорената възнаградителна лихва,част от месечната вноска за погасяване на заема, недопустимо е начислена наказателна (мораторна) лихва тъй като страните не са търговци като е без значение природата на двете задължения за лихви.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба страна от ПИБ АД чрез пълномощника си юрисконсулт К.К., в който се поддържа, че обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно и не са налице пороци на същото изложени във въззивната жалба. Коментира се съдебна практика по въпроса за неделимостта на плащането по договора за заем, поради което ежемесечните периодични задължения на които се е съгласил кредитора да ги приеме като начин на изпълнение, водят на извод, че давността е 5(петгодишна) съгласно чл.110 от ЗЗД. Отхвърля се довода в жалбата, че  е налице сходство между договора за лизинг и договора за банков кредит като  се поддържа, че първият договор е уреден в ТЗ и при него не се урежда една обща сума-цена, плащана от лизингополучателя, която следва да бъде разделена на месечни вноски, а всяка вноска представлява цената на възмездното ползване на предоставената вещ и че договорите за наем са изрично предвидени в хипотезата на чл.111 буква“в“ от ЗЗД. Възразява се по искането за назначаване на експертиза като преклудирано доказателство и при дадени от съда указания по доказателствата. Отхвърля се като несъстоятелен довода за анатоцизъм и за присъждане от страна на районния съд  на лихва върху лихва, като се поддържа, че и двете лихва са използвали за своя основа начисляване на главницата по кредита, като договорната лихва е по отношение на цялата главница и представяла печалбата на банката от сключената търговска сделка по занятие. Докато наказателната лихва е изчислена върху просрочената сума за всеки ден и има обезщетяваща функция-обезщетява вредите които търпи банката от неточното изпълнение и невъзможността да оперира със забавените суми. Извода който се навежда е, че  нито една от двете лихви не използва за основа на своето начисляване другата. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на направените във въззивното  производството разноски.

Няма направени доказателствени искания с отговора на въззивната жалба по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност по същество съобрази изложеното във въззивната жалба, подадена от  ответниците по исковете Е. и В. М., и прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 ал.1 –ал.3 от Търговския закон ТЗ/ и с чл.9 и следващите от Закона за потребителския кредит/ЗПК/.

В исковата си молба против ответниците В.Д.М., с ЕГН-********** *** и Е.В.М., с ЕГН-********** *** ищецът „Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37, представлявано от изпълнителните директори Н.В.Н. и С.А.П., чрез юрисконсулт П. П.-Б., се твърди, че между страните е бил сключен   договор № от 22.06.2011г. за банков кредит, по силата на който  банката предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер на 4600евро, като средствата по кредита били предоставени и отчетени по банкова разплащателна сметка с IBAN ***, открита на името на кредитополучателя В.Д.М.. Твърди се още, че за ползвания кредит кредитополучателите се задължили да плащат на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8.51пунка, като към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент на банката за евро бил в размер на 7.99% годишно. Предвидено било, че при просрочие дължимите суми се олихвяват с договорения в раздел ІІ, т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Кредитът следвало да бъде погасен на 60 равни месечни  анюитетни вноски по приложен към договора погасителен план-Приложение №1, но не по-късно от 25.06.2016г. Твърди се, че кредитът е в просрочие, считано от 25.07.2011г., или  1(един) месец след сключването му,  с   общо 1979дни към 23.12.2016г. Твърди се още, че усвоеният  кредит  е погасяван частично по главница и лихви по обслужващата кредита банкова сметка ***.07.2011г. и на 23.08.2011г. Поддържа ищецът, че по кредита са просрочени 60броя погасителни вноски, дължими на следните падежи:- 24.31евро, дължим на 25.07.2011г., и по 113.40 евро, дължими на всяка една от следните падежни дати-25.08.2011г.; 25.09.2011г.;25.10.2011г.;25.11.2011г.;25.12.2011г.;25.01.2012г.; 25.02.2012г.; 25.03.2012г.;25.04.2012г.;25.05.2012г.;25.06.2012г.; 25.07.2012г.;25.08.2012г.; 25.09.2012г.;25.10.2012г.; 25.11.2012г.;25.12. 2012г.;25.01.2013г.;25.02.2013г. ;25.03.2013г.;25.04.2013г.;25.05.2013г.;25.06.2013г.;25.07.2013г.;25.08.2013г.;25.09.2013г.;25.10.2013г.;25.11.2013г.;25.12. 2013г;25.01.2014г.; 25.02.2014г.; 25.03.2014г.;25.04.2014г.;25.05.2014г.;25.06.2014г.;25.07.2014г.; 25.08.2014г.; 25.09.2014г.;25.10.2014г.;25.11.2014г.;25.12. 2014г.;25.01.2015г.;25.02.2015г.; 25.03.2015г.;25.04.2015г.;25.05.2015г.;25.06.2015г.;25.07.2015г.;25.08.2015г; 25.09.2015г.;25.10.2015г.;25.11.2015г;25.12.2015г.;25.01.2016г.;25.02.2016г.; 25.03.2016г.;25.04.2016г.;25.052016г.; 25.06.2016г. Твърди се, че кредитът е следвало да бъде погасен до 25.06.2016г. съгласно раздел І, т.3 от договора за банков кредит. Твърди се още, че банката е подала в Районен съд гр.Пазарджик заявление с вх.№27823 от дата 23.12.2017г. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сума в общ размер на 9919.91евро, от които просрочена главница от 4561.51евро, просрочена договорна лихва в размер на 2153.78евро, начислена за периода  от 25.07.2011г. до 24.06.2016г. включително; просрочена наказателна лихва от 3204.62 евро, начислена за периода  от 25.07.2011г. до  22.12.2016г., включително и за направените разноски за държавна такса в заповедното производство от 388.03лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 815.05лв. Поддържа ищецът, че  по образуваното въз основа на така подаденото заявление  ч.гр.д.№4726/2016г. по описа на Пазарджишки районен съд, в полза на банката са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на дата 28.12.2016г. по силата на който В.Д.М. и Е.В.М. били осъдени да заплатят при условията на солидарност посочената в заявлението сума ведно с направените разноски в заповедното производство, като въз основа на издадения на банката изпълнителен лист и заповед за изпълнение, последната образувала изпълнително дело №516/2017г. по описа на ЧСИ С.В.Б., с рег.№753 на КЧСИ. Твърди се, че общия размер на претендираното вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист (23.12.2016г.) е в размер на 9919.01евро. Според ищеца заповедният съд правилно е приел, че  са налице предпоставките за уважаване на депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение и е преценил, че документите представени от банката-заявител са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане. Сочи се още, че  задължението на ответниците не е погасено в пълен размер и към момента. Твърди ищецът, че на 11.09.2017г. е получил от заповедния съд съобщение, с което заявителят се уведомява ,че срещу издадената по делото заповед  за изпълнение е постъпило  в срок възражение от длъжниците, като са дадени указания  на банката, че има право да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението. Твърди се, че за ищецът се поражда правен интерес да установи съществуването на вземането си срещу двамата длъжници по чл.415 от ГПК. Моли да се приеме за установено по отношение на ответниците ,че двамата дължат на Първа Инвестиционна банка АД  към 23.12.2016г.-датата на подаване на заявлението до заповедния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, сума в общ размер на 9919.91 евро от която просрочена главница от 4561.51евро, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, просрочена договорна лихва в размер на 2153.78евро, начислена за времето от 25.07.2011г. до 24.06.2016г. включително;просрочена наказателна лихва от 3204.62евро, начислена за времето от 25.07.2011г. до 22.12.2016г. включително. С исковата молба се претендира присъждане на направените в заповедното производство разноски в размер на 388.03лв за заплатена държавна такса и 815.05лв  за юрисконсултско възнаграждение.Банката претендира и присъждане на направените от същата разноски в исковото производство като дължима държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 300лв.

           В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба подаден от двамата ответници по иска чрез пълномощника им мл. адвокат К.К. Д. от САК-София, с вх.№846/12.01.2018г. в който са направени множество оспорвания на заявената искова претенция, както следва: 1.На първо място претенцията се оспорва изцяло като неоснователна и недоказана, включително се оспорват всички твърдения за факти и обстоятелства изложени от ищеца в исковата молба. Оспорено е сключването на договор за банков кредит за предоставяне на сумата от 4600евро на ответниците. Оспорва се съществуването, автентичността и авторството на договора, погасителния план към договора/Приложение №1/, извлечението от счетоводните книги на банката и Общите условия на банката за кредити на физическите лица, като е поискано тези документи да бъдат представени в оригинал или официално заверен препис; 2. На следващо място се оспорва фактическото предаване на сумата на който и да е от ответниците по иска.Оспорва се, че доверителката му  Е.М. е получавала от банката и усвоявала лично каквито и да е суми по кредита. Оспорват се твърденията на банката относно лицето което е получило банковия кредит и по коя банкова сметка ***, като предвид твърдението на банката, че Е.М.  не е получавала и усвоявала никакви суми, то следвало, че същата не дължи и връщане на суми, които реално не е получила; 3.При условията на евентуалност се твърди, че ако са усвоявани средства от кредита, то това е сторено единствено от В.М., но не и от Е.М.. Пълномощникът на ответниците оспорва самото постъпване по банкова сметка ***редствено и действително усвояване на кредит и че някой от ответниците да е осъществил фактическа власт върху  каквито и да е парични средства.Според същия пълномощник, постъпването и преминаването на парични средства, дори по собствена банкова сметка, ***, че тези парични средства реално са усвоени. Излага се в тази връзка и довод, че  в същност банката признавала, че реално средствата по твърдяния кредит са предназначени като краен получател и бенефициент отново за самата банка-ищец-за погасяване на задължения по договор за кредитна карта с № от 15.12.2007г. и погасяване на задължение по кредитна карта Д.К.. Навежда извод, че  ищецът в същност предоставя твърдяните парични средства на самия себе си като краен получател и че ответниците реално не са усвоили фактически никакви суми по  процесния кредит. Изводът който се прави от пълномощника на ответниците, е че в случаят твърдяните парични средства реално не са излизали от патримониума на ищеца и остават само и единствено като актив в неговата правна сфера. Затова се поддържа, че  ответниците не са се ползвали, не са усвоили реално и не са установили действителна фактическа власт върху твърдяните парични средства,което в най-голяма степен важало за ответницата Е.М., а по отношение на В.М., същият не е усвоявал по сметката и прпоцесните средства тъй като същите никога не са излизали извън банката; 4.Оспорва се от ответниците, че същите са имали съществуващи задължения към банката-ищец по договор за кредитна карта № от 15.12.2007г. и по кредитна карта Д к, с доводи, че същите не са били страна по договора и по кредитната карта, че не са съществували такива правоотношения на ответниците по посочените договори, включително и за погасяваните задължения чрез сключения договор за банков кредит, както и че ответниците не са имали такива правоотношения; 5.Считат двамата ответника, че предвид клаузите на сключения между страните договор за банков кредит, то целта за която е сключен е за погасване на два предходни дълга,като предвид липсата на такива предходни задължения, то на договора за кредит липсва основание, тъй като е невъзможно да бъдат погасени несъществуващи и недължими задължения по договора за кредитна карта /ДКК/ №5 от 15.12.2007г. и по кредитна карта Д.К./ККДК/; 6.Оспорва се твърдението в исковата молба за съществуващи изискуеми и ликвидни задължения по тези, предхождащи процесния банков кредит ДКК и ККДК. Предвид връзката на сключения договор за банков кредит с предходните два договора-договора за кредитна карта №от 15.12.2007г. и  кредитна карта  клуб ответниците претендират на основание чл.190 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи договора за кредитна карта № от 15.12.2007г. и договора по кредитна карта Д.К.. В тази връзка иска и назначаването на счетоводна експертиза за размера на задължението по двата предходни договора;7.На следващо място е направено възражение за нищожност на договора за кредит на три основания-нищожност поради липса на основание;поради невъзможен предмет и поради противоречие със закона. В тази връзка излагат следните обстоятелства:Нищожността  на договора за кредит поради  липса на основание се аргументира с довода, че основанието на договора е погасяване задължения по други два предхождащи твърдяни кредита, които задължения не съществуват, и поради това  следва, че липсва основание на процесния договор за кредит по чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД. Противоречието на договора със закона се обосновава с разпоредбата на чл.430 ал.1 от ТЗ предвиждаща отпускането на заемателя парична сума да е с определена цел и че ако тази цел не съществува, то и договорът е нищожен, поради липса на цел,противоречащо на  повелителни разпоредби на закона-чл.26 ал.1 т.1 от ЗЗД във връзка с чл.430 ал.1 от ТЗ. Доводът, че договорът за кредит има невъзможен предмет се обосновава с обстоятелствата, че тъй като целта на договора за кредит е погасяване на твърдяни стари несъществуващи задължения, в който случай погасяването им е невъзможно, то следва, че и престацията/предметът/ по този договор за кредит е невъзможна-твърдяните задължения заради погасяването на които е сключен договора за кредит несъществуват, то и престациите по договора са невъзможни-че не е възможно погасяване на несъществуващ стар дълг.Затова договорът бил нищожен поради липса на предмет-основание по чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД.Повтаря се извода, че кредитът реално не е усвоен тъй като съгласно твърденията на кредитора и счетоводството на банката, е отнесен за погасяване на стари дългове на длъжниците които не съществуват,поради което няма как последните да са установили фактическа власт върху твърдяните парични средства предмет на този кредит,нито е погасен реално и действително доказано съществуващ стар дълг в същите размери; 8.Сочи се, че евентуално стари дългове на ответниците не се твърдят в исковата молба,нито са посочени в договора за банков кредит, като са визирани единствено в чл.1 на договора, в който се определя предмета на договора и са обозначени  като негова цел, като никъде тези хипотетични стари задължения не са индивидуализирани по предмет, страни, време на сключване и съдържание, в количествено и в парично измерение. Това се отнасяло както за договора за кредитна карта  № от 15.12.2007г. така и в договора за кредитна карта Д.К. /неиндивидуализиран/, включително и посочени конкретните размери на старите задължения по двата договора за кредитна карта; 9.Оспорва се сключването на тези договори от страна на ответниците по делото както и обстоятелствата по тях, че ответниците са дължали сума еквивалентна на описаната в договора за банков кредит от 22.06.2011г. Оспорва се  и погасяването на старите задължения чрез този договор да банков кредит в размера на твърдяната заемна сума от 4600евро. Оспорени са и счетоводните записвания на ищеца и редовността на воденото  от него счетоводство;10.Счита, че към процесния договор за банков кредит е приложима регламентацията на Закона за потребителския кредит/ЗПК/ от 2010г., уреждащ договора за потребителски кредит /ДПК/ като формален договор и императивно регламентира определени изисквания към съдържанието му съгласно чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-т.12, и т.20, установени като критерии за действителност на договора.Предвид изложеното се поддържа, че процесният договор имащ характер на договор за потребителски кредит /ДПК/ не е отговарял на изискванията на  ЗПК, като на първо място липсвали в договора съществени уговорки и яснота по отношение на претендираните от банката лихви-възнаградителни и наказателни. Оспорват се начисляваните от ищеца спрямо длъжниците  лихви, тяхната законосъобразност, и посочения размер от 2153.78евро  на договорната лихва и 3204.62евро на наказателната лихва по основание и по размер. Цитира се разпоредбата на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК относно съдържанието което следва да има ДПК и да има информация относно възнаградителната лихва като лихвен процент по кредита; условия за прилагането му, индекс или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния лихвен процент;периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, информация  за всички лихвени проценти при прилагане на различни лихвени проценти при различни обстоятелства.Твърди се, че в договора не се съдържа яснота относно действителния размер на лихвения процент, който следва да бъде прилаган през целия период на действие на договора, условията за прилагането му, обективния индекс или обективен референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, като липсват в договора и клаузи относно периодите,условията и процедурите за промяна на лихвения процент, имащи обективен характер и следва да са посочени в договора.Не се съдържали в ДПК условията за издължаване на кредита по чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, поставящи в неяснота потребителя за размера,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и наличието на задължение за потребителя да погасява периодично процесния  кредит, съобразно размера и падежа на погасителните вноски;11.Твърди още, че съгласно раздел ІІІ  от договора регламентиращ задълженията на  кредитополучателя са посочени само две задължения чл.11 т.”а” и т.”б” от договора, сред които не фигурира задължение за плащане на кредита съобразно определения размер, периодичност и дати на плащане на погасителни вноски и че в същност договорът не съдържал словесно и на ясен език никаква информация  относно наличието на задължение на потребителя да погасява периодично твърдяния кредит, съобразно определени по размер и падеж погасителни вноски. Считат ответниците, че този порок  не би могъл да се преодолее от евентуално наличие на погасителен план тъй като той не представлявал  самостоятелен документ, а представени в табличен вид математически и счетоводни данни,разбирането на които изисквало определени технически  умения, които потребителят не бил длъжен да притежава.Коментира се и липсата на изрична клауза в договора за препращане към погасителния план или да предвижда задължени за потребителя да изплаща погасителните вноски, предвидени с погасителния план;12.Навежда се извод, че договора за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК. Поддържа се ,че ДПК не съдържа задължителната информация по чл.11 ал.1 т.12 за правото на  потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получава при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и за предстоящите плащания, посочващ дължимите плащания и срокове и условия за извършването на тези плащания, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо допълнителните разходи, а когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит,посочващ ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Цитира се и разпоредбата на чл.22 от ЗПК за липса на същата информация по чл.11 ал.1 т.12  относно погасяването на главницата и право да получи извлечение от сметка под формата на погасителен план,като съществен и фундаментален порок на ДПК водещ до нищожност на договора. И че в случая този порок е налице-липсата на задължителната информация по чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, като на това основание се иска целият договор за потребителски кредит да бъде прогласен за нищожен;13.Твърди се, че договорът не държал информацията и по чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,срока в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва съгласно чл.29 ал.4 и ал.6,както и за размера на лихвения процент на деня.В договора не се съдържала информация и по чл.11 ал.1 т.7 от ЗПК относно условията за усвояване на кредита като начина и способа на усвояване.Посочените пороци в договора според ответниците водели на извод за нищожност на договора на основание чл.22 от ЗПК като недействителен.Обобщават, че не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7, т.9, т.11, т.12 и т.20 от ЗПК.Предвид изложеното ответниците се позовават на разпоредбата на 23 от ЗПК за връщане само на чистата стойност на кредита без лихвите или други разходи по кредита;14.Твърди се още, че договорът не съдържал и лихвения процент прилаган при просрочени плащания изчислен към момента на сключване на договора,начините на неговото променяне както и стойността на всички разходи,дължими при неизпълнение на договора, като не е предвиден и обективен критерии за промяна на този лихвен процент, което било в разрез с чл.11 ал.1 т.15 от ЗПК; 15.Считат ответниците, че за процесния ДПК съгласно чл.24 от ЗПК са приложими и разпоредбите на чл.143-148 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ регламентиращ  кои клаузи в потребителските кредити са неравноправни. На първо място се цитира чл.143 т.10 от ЗЗП като неравноправна клауза всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изисканията за недобросъвестност и води до значително неравновесие между задълженията  на търговеца или доставчика и потребителя като позволява  на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на предвидено в него основание, а съгласно т.19, неравноправни клаузи са и поставянето на други подобни условия. В тази връзка се поддържа, че в процесния договор в чл.4 е записано,  че за ползвания кредит кредитополучателите заплащат на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8.51 пункта; в чл.10 е записано, че плащания, дължими, но не извършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел ІІ т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня,следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от  това дали падежът е в неработен ден и че при наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи  размера на лихвения процент по кредита,включително надбавката;че съгласно чл.4.1 от Общите условия/ОУ/ е предвидено, че кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, начислявана  върху дълга по главницата, в размер на приложимия съгласно договора референтен лихвен процент за валутата на кредита, увеличен и с надбавка, посочена в договора; че съгласно чл.4.2. от ОУ референтният лихвен процент за валутата на кредита,валиден към датата на сключване на договора не отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а има ориентировъчен характер;че съгласно чл.4.3 от ОУ точният размер на дължимата от кредитополучателя лихва се изчислява от банката за всеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане,посочен в погасителния план,приложение към договора; че съгласно чл.4.4. от ОУ при промяна на приложимия  референтен лихвен процент, договорения лихвен процент се променя съответно считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне  като в този случай банката има право едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски,посочени в погасителния план, за което уведомява кредитополучателя;че чл.4.8 от ОУ предвижда, че в случай на неизпълнение на което и да е  от задълженията на кредитополучателя по договора и ОУ,банката има право да увеличи размера на надбавката на лихвата, дължима от  кредитополучателя по договор, от дата на която е изтекъл срокът за изпълнение на съответното задължение на кредитополучателя или от датата ,на която банката е констатирала неизпълнението, в случай, че за  изпълнението на съответното задължение на кредитополучателя няма предвиден определен срок; че чл.6.1 от ОУ предвижда, че  плащания, дължими,но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя, се  отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер съгласно договора, считано от деня следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден; че съгласно чл.1.1, буква“а“ който гласи, че  базов лихвен процент /БЛП/ е променлив лихвен индекс, утвърждаван от Управителния  съвет на банката и изчисляван за всеки отделен вид валута на база съотношението между планираните разходи по пасива на банката и пазарните лихви за същата валута, приложим към кредити в национална и чуждестранна валута;че съгласно чл.1.1 буква “м“ -референтен лихвен процент /РЛП/  е „лихвен процент /ЛП//индекс който банката използва като базов при изчисляване на ЛП по кредита представляващ БЛП или БЛПкс, за съответния вид валута или друг прилаган от банката индекс.За посочените клаузи от договора и от ОУ, се поддържа, че според същите банката едностранно определя както възнаградителната така и наказателните лихви, като в основата на това едностранно определяне  на лихвите от банката стои така наречения „базов лихвен процент“,който освен че се определя едностранно от банката, няма обективен характер и не е обусловен от ясни и конкретни обективни, външни за банката фактори.Коментира се, че БЛП, а вследствие на това и самите договорни и наказателни лихви като цяло са променливи величини, поставени във властта и подчинени единствено на едностранно изразената субективна воля на банката.;че в договора и в ОУ не е предвидена и разписана обективна методика и обективна процедура за изменяване на  лихвения проценти, нито  БЛП е привързан към точни и ясни и конкретни променливи фактори с обективен социално-икономически  характер. Твърди се още, че съгласно чл.58 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/,  при отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите които съдържат данни за общите разходи по кредите (такси,комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и  за обективните критерии въз основа на които тези разходи могат да се изменят;лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата и условията при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Твърди се, че банката  не е представила въпреки регламентацията, никаква методика за  изменение на лихвените проценти и други разходи по твърдяния кредит,основана на ясни и обективни икономически критерии и да не зависи единствено от волята на банката.Счита предвид изложеното ,че всички клаузи за уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят  до значително неравновесие между правата и  задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.Затова посочените клаузи от договора и ОУ били неравноправни и  нищожни съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП и че ако определено условие от договора е индивидуално  уговорено, тежестта на доказването пада върху банката. В тази връзка ответниците твърдят, че договорът и ОУ са предварително и едностранно изготвени от ищеца и не са уговаряни индивидуално. Моли се посочените  клаузи по чл.4, чл.10 от процесния договор за кредит както и чл.4.1.,чл.4.2,чл.4.3.чл.4.4 чл.4.8,чл.6.1,чл.1.1.1,б.“а“ и чл.1.1.,б.“м“ от ОУ да се прогласят за нищожни. Предвид изложеното ответниците поддържат, че  не са  налице валидни и действителни уговорки относно възнаградителната и наказателната лихви по процесния договор за кредит и предвид на тяхната неопределеност претендираните от банката лихви както възнаградителна така и наказателна са недължими и на основание  нищожност на клаузите за лихви като неравноправни. Нищожността на клаузите за лихви като неравноправни се поддържа, че е налична независимо дали, кога, колко пъти банката е изменяла в действителност БЛП и самите лихви, като нищожността на лихвите не зависи от  фактическото им прилагане и от фактическото изменение на лихвите, а произтича от самото им закрепване и формулиране в договора и в ОУ от присъщото им качество неравнопоставеност по смисъла на ЗЗП.Считат, че дори при липса ва фактическа промяна на БЛП и в лихвите неравноправните клаузи си остават такива и са взе нищожни, поради което и  определяните с тях лихви си остават недължими, а претенциите за заплащането им неоснователни. Твърди се още, че банката фактически е изменяла едностранно  лихвите и лихвените проценти  преди и по време на сключения договор за което потребителите не са били уведомявани. Твърди се, че чл.10 от договора и чл.4.8 от ОУ са особено несправедливи спрямо потребителя тъй като първата клауза предвижда, че при наличието на  каквито да е просрочени плащания, банката има право да увеличи едностранно  размера на лихвения процент по кредита, включително и надбавката /БЛП и надбавката/, а според втората клауза при неизпълнение  на което и да е от задълженията на кредитополучателя по договора и ОУ банката има право да увеличи размера на надбавката за лихвата. Считат, че посочените две клаузи /чл.10 от договора и чл.4.8 от ОУ/ въвеждат по особено несправедлив и недобросъвестен начин и двата компонента на наказателната лихва / БЛП и надбавка/ като могат да бъдат увеличавани едностранно и по абсолютно усмотрение на банката,без да се предвиждат каквито и да бил обективни фактори, критерии и процедури за това, като е предвиждано само  увеличение на лихвите,  но не и  коригиране и промяна надолу. Посочените клаузи от ответниците се определят като неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП тъй като задължавали  потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка За тези клаузи, регламентиращи възнаградителната и наказателната лихви били несправедливи, недобросъвестно установени, без основаване на обективни критерии за зачисляване на лихвата, и представлявали предпоставка за произвол на банката, поради което били нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП във връзка с чл. 143 т.10. и чл.143 т.19 от ЗЗП;16. При условията на евентуалност се поддържа, че тези неравноправни клаузи  са нищожни на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави,като в тази връзка се изтъква, че начинът по който  съгласно тези клаузи банката може едностранно да завиши лихвите без наличието на обективни критерии за това, противоречи на добрите нрави както и че самите размери по лихвите, установени с тези клаузи, особено на наказателната противоречат на добрите нрави и поради изброените разпоредби, освен неравноправни по смисъла на ЗЗП са и нищожни, поради противоречие с добрите нрави.  Ответниците квалифицират начисляваните от банката  лихви като своеобразна неустойка, като на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД се поддържа довод за прекомерност на неустойката, доколкото претендираните от ищеца наказателни лихви “са огромни“ и техния размер не е обоснован по никакъв начин от конкретните обстоятелства и че претенцията за лихва се доближава до тази за главницата, което показвало очевидна прекомерност на наказателната лихва. Считат, че самото формиране на наказателната лихва е проява на анатоцизъм-олихвяване на лихви което е забранено от закона спрямо лица които не са търговци и че видно от чл.10 от договора за кредит, самото формиране на наказателната лихва представлява олихвяване  на възнаградителна лихва с наказателна надбавка като форма също на анатоцизъм и доколкото  възнаградителните лихви са начислявани отделно от банката и на собствено основание, а в наказателна лихва присъстват за втори път като съставен компонент; 17.По въпроса за солидарното осъждане на ответниците се поддържа, че в случая такава солидарност нито е уговаряна нито е предвиден в закона случай на солидарност съгласно чл.121 ал.1 от ЗЗД, поради поддържания довод е, че същите не са солидарни длъжници, и не могат да отговарят солидарно и че в същност банката не е доказала и за уговорени конкретни разделни квоти, конкретен размер на разделната квота в процесния кредит до който следва да отговаря всеки от един от тях, поради което и на това основание претенциите  бил недоказани; 18.Коментирани са разпоредби от раздел Х, чл.10.3 от ОУ в който е предвидено, че  ползваният кредит става незабавно, изцяло и предсрочно изискуем и банката има право да предприема действия за принудително събиране на вземанията си включително и по съдебен ред, без да уведомява кредитополучателя и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи когато е налице забава в плащането на което и да е  изискуемо задължение на кредитополучателя към банката за срок,по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо, съгласно договора и ОУ, и независимо от извършените от кредитополучателя плащания по-дълга в рамките на този срок. Оспорва се твърдението от ищеца  в исковата молба, че  забавата  в плащанията и просрочени задължения са налице още от 25.07.2011г., в който случай  според кредитора считано от 21.12.2011г. (150дни  по-късно),  кредитът е станал незабавно, изцяло, предсрочно и автоматично изискуем за всички суми по кредита. В тази връзка ответниците твърдят в отговора си, че на 21.12.2011г. е настъпила автоматична и цялостна предсрочна изискуемост на всички твърдяни процесни задължения, включително и за  главницата и лихви по силата на чл.10.3 от ОУ в хипотеза на неизвършване на каквото и да било  действие от банката и каквото и да е волеизявление от нейна страна. Счита, че фактическата  забава за 150 и повече календарни дни изпълва изцяло фактическия състав на предсрочната изискуемост в случая без да са необходими никакви допълнителни юридически факти.Според ответниците на дата 21.12.2016г. е изтекъл давностния срок по отношение  на всички вземания за главница и за лихви (възнаградителна /договорна/) като на собствено основание  при прилагане на краткия тригодишен давностен срок, считано от настъпването на предсрочната изискуемост. Аргументира се тезата, че по отношение на лихвите е приложил по-краткия тригодишен давностен  срок-на основание чл.111, буква“в“ от ЗЗД и предвид настъпилата предсрочна изискуемост, налице е изтегляне на срока за течение на давността по-рано във времето.Извода който се поддържа,  е че възнаградителните лихви, на собствено основание са погасени изцяло по давност при съобразяване на по-краткия давностен  срок. Твърди се, че по отношение на начислените наказателни лихви също се  прилага краткият давностен срок. Допълване за лихвите и обстоятелството, че съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и  произтичащите от нето допълнителни вземания, макар за тях давността  да не е изтекла и че в същност всички акцесорни на погасената по давност главница твърдяни задължения са  погасени, независимо дали давността за тях е изтекла. В тази връзка ответниците правят изрично възражение за изтекла погасителна давност на вземанията и по отношение на двамата длъжници и по отношение на всички претендирани от банката вземания-главници, лихви(наказателна и възнаградителна) и  всички други претендирани вземания, като се моли съдът да зачете ефекта на възражението за погасителна давност; 19.На следващо място, ответниците оспорват представените по делото Общи условия като се поддържа, че същите не са приложими в случая, както и да са приети от УС на ПИБ АД с решение от 30.08.2010г., че ответниците не са се запознали  и са им били представени актуални общи условия на банката преди твърдяното сключване на договора.Признава се от ответницитге факта, че съгласно представеното копие от договора за кредит, в него е било записано, че те са се запознали с ОУ на банката и ОУ са им били предоставени, като се поддържа, че това е  предварително изготвен, общ текст недоказващ реално, че на тях са им били предоставени каквито и да е било ОУ,като нямало и конкретизация на ОУ с дата на приемане, на влизане в сила, орган който ги е приел и други индивидуализиращи белези на конкретни ОУ. Заради това се поддържа тезата, че ответниците не са  запознати с конкретни ОУ. В заключение  ответниците по иска поддържат, че оспорват сключването на договор за банков кредит от 22.06.2011г., както и договор за кредитна карта от 15.123.2007г. и договор за кредитна карта Д.К. /неиндивидуализиран/, оспорва се  банката да е предоставила  фактически на ответниците и най-вече на Е.М., да са усвоявали в действителност каквито да са суми по този договор както и по предходните два договора. При условията на евентуалност се  оспорва солидарната отговорност на длъжниците, поради липса на изрично уговаряне на такава,  действителността на договора за кредит поради липса на основание, противоречие със закона, невъзможен предмет и  поради противоречие с добрите нрави, съгласно ЗЗД; че договорът е  недействителен съгласно  изброените клаузи от ЗПК, че клаузите на договора и на ОУ, с които са определени лихвите са неравноправни по смисъла на ЗЗП, поради което лихвите са недължими; въведено е възражение за  прекомерност на неустойката за забава и възражение за  изтекла погасителна давност по отношение на всички претенции на ищеца. Предвид изложено моли да се отхвърлят всички претенции на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД спрямо ответниците В.Д.М. и Е.В.М..

         Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

         По делото няма спор, а това се установява от събраните по делото доказателства, че на 22.06.2011г. в гр.София, между страните е сключен договор за банков кредит № от 22.06.2011г. по силата на който  банката предоставя на двамата кредитополучатели В.Д.М. и Е.В.М. банков кредит в размер на 4600евро по разплащателна сметка  с IBAN ***, с точно определено и формулирано предназначение–за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта с № от 15.12.2007г. и погасяване на задължения по кредитна карта Д.К..В договора е посочено, че срокът за усвояване на кредита е 20.07.2011г., а крайният срок за  погасяване на кредита е 25.06.2016г. или срокът на договора е за пълни 5 (пет) календарни години. В раздел ІІ-ри „Лихви такси и комисионни по кредита”, в т.4 е уговорено между страните, че за ползвания кредит кредитополучателите заплащат на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за евро, увеличен с надбавка от 8.51 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП на банката в евро е от 7.99% или размерът на дължимата възнаградителна лихва по кредита към момента на сключването му е равен на 16.50%. В т.5 е посочен размера на Годишния процент на разходите /ГПР/ от 19.42%, като при  редовно погасяване на  кредита, общата дължима  сума която кредитополучателите следва да върнат на кредитора е в размер на  6929.02 евро. Уговорени  са между страните и условията относно заплащане от кредитополучателите на еднократна такса за разглеждане на искането за кредит от 40лв, комисионна за отпускане на кредата от 2% върху разрешения кредит и комисионна за ангажимент от 2% върху неусвоената част  от кредита. Предвидена е възможност за кредитополучателите и за предсрочно погасяване на част или изцяло на всички свои задължения  по кредита /т.9/ без да дължат на банката такса за предсрочно погасяване, като в т.10 е предвидено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателите в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел ІІ.т.4 лихвен процент (16.50%) плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано  от деня, следващ датата на падежа на  съответната вноска (тоест, с настъпването на изискуемостта на съответната вноска), независимо от деня на падежа-дали е почивен или работен ден. В тази хипотеза  страните по договора са се съгласили банката да има право да обяви  кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително и надбавката. В раздел ІІІ-ти ”Задължения на кредитополучателя” е предвидено,  в буква ”а”- същите да не поемат  други финансови задължения към трети лица, увеличаващи общата им кредитна експозиция над 9980.82лв, тоест възможност да се задължат за още,  но не повече от 3051.80лв до  окончателното изплащане на кредита, освен със съгласие на банката и буква “б“ - да погасят задълженията си  и за да закрият  кредитна карта  с договор № от 15.12.2007г. и погасяване на задължения по кредитна карта Д.К.. Вмененото  задължение на кредитополучателите не е оспорено от последните, няма подадено от същите  възражение което да е отразено като забележка или като анекс към договора, че такова старо и предходно задължение за кредитополучателите несъществува и никога не е имало и че по процесните договори същите никога не са се задължавали, не са били страна по тях и нямат остатъчно задължение към момента което да погасяват чрез сключването на настоящия банков кредит, тоест налага се извода, че при сключването на договора за банков кредит, в същия по един ясен и недвусмислен начин е определено основанието на което се сключва договора, неговата цел и предмета му, по които клаузи възражения от кредитополучателите не са предявени, а и такива не се твърдят да са заявени от тях към момента на сключването, респективно да са се отказали от сключването на договора при тези условия  и че в същност едва с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК се въвеждат за първи път доводи за обратното и за липса на каквато и да било съпричастност и връзка  на двамата кредитополучатели към предходните два договора отпреди  сключването на банковия кредит  от 22.06.2011г. Следва да се отбележи и това, че всяка страница от договора за банков кредит е подписана двустранно и собственоръчно от всички страни по него без  каквито и да било забележки и възражения, като е направена и съответната декларация. В раздел ІV от договора „Допълнителни условия“ е посочено, че страните се съгласяват, банката да може едностранно да прехвърля вземанията си  по договора за кредит на други финансови и нефинансови институции или дружества, включително и такива извършващи секюритизация, с право да предоставя на новия кредитор всякаква информация свързана с кредита, представляваща банкова тайна или  лични данни, като банката се задължава да уведоми кредитополучателите за новия  кредитор /т.12/; че  кредитополучателите се задължават  да продължат да осигуряват средства на падеж за погасяване на месечните погасителни вноски по сметката на новия кредитор, открита в банката. В раздел V-ти  „Декларации и кореспонденция” са вписани актуалните данни на двамата кредитополучатели, включително и факта, че  В.Д.М. е собственик на ЕТ”Еко-В.М.”, както и  местоработата на другия кредитополучател Е.М. и длъжността, която изпълнява, включително и кореспонденцията по договора и начина на воденето й. В заключителната част на договора е посочено, че той се сключва при условията на чл.298 ал.1 т.1 от ТЗ, тоест договорът представлява търговска сделка  при общи условия които стават задължителни за другата страна с факта на писменото им приемане от последната. Декларирано е още от кредитополучателите, че са им предоставени и са запознати с Общите условия на банката за кредити на физически лица (какъвто безспорно е настоящия договор за банков кредит) и приемат прилагането им при уреждане на отношенията между тях и банката във връзка със сключване и изпълнение на процесния договор.  Договорът е подписан собственоръчно от кредитополучателите след направените от последните писмени декларации, тоест, че преди подписването му те са декларирали  получаването и запознаването им  с Общите условия на банката  за кредити на физически лица. Логично е,  ако тези ОУ не са им били предоставени в момента, предвид тяхната пряко обвързваща сила по отношение на кредитополучателите или не са били актуални за този вид договори, последните примерно да са се отказали да подпишат договора или да го подпишат със забележка, че такива ОУ не са им предоставени, каквито отразявания в договора липсват, тоест налага се извода, че кредитополучателите са обвързани от клаузите залегнали в ОУ на банката. Към договора за банков кредит е приложен погасителен план, който е подписан двустранно както от банката така и от кредитолучателите, в който  е посочена всяка една падежна дата на която следва да се внесе следващата се месечна погасителна вноска, като се касае за еднакви по размер месечни погасителни вноски всяка на стойност от 113.61евро, и в която е посочено от какви пера е формирана- размер на вноска главница и  размер на вноска възнаградителна лихва, както в табличен вид е посочен размера на остатъчната дължима главница след всяко извършено месечно погашение, като общия размер на дължимите плащания е от 6816.57евро, от които главница 4600евро и договорни възнаградителни лихви от 2216.57евро. В Общите условия на „ПИБ” АД за кредити на физически лица, изготвени на основание  чл.298 от ТЗ и приети от Управителния съвет на банката, изменени и допълнени с решение, в сила от 30.08.2010г.   е предвидено /раздел V т.5.1.“Погасяване на кредита“/, че ползваният от кредитополучателя кредит се  погасява чрез  разплащателната сметка на равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и в размер, определен в погасителния план-Приложение към договора, тоест Общите условия задължават безусловно банката не само да изготви погасителен план към всеки един сключван от нея договор за кредит, но и да го предостави на  кредитополучателите,  за което последните се подписват собственоръчно и за да има яснота как, по-какъв начин и кога да внасят дължимите месечни погасителни вноски. В случая погасителният план е предоставен на кредитополучателите за което последните са положили собственоръчни подписи.

         От изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, заключенията по която, изготвени от експерта  М.Л. въззивната инстанция възприема изцяло, като обективни, обосновани и компетентно изготвени и неоспорени от страните, от които се установява /по основното заключение №20306 от 07.09.2010г.-л.112 и следващите/, че единствената платена за погасяване на отпуснатия кредит, месечна вноска е извършена на дата 25.07.2011г. и то в непълен размер -0.43евро погасяване на лихва по кредит и на 23.08.2011г.-50.17евро погасяване на лихва по кредит; 1.41евро погасяване лихва  за просрочена главница и 38.49.евро погасяване на главница по кредит, като  с направените плащания са погасени частично дължимите суми по втората месечна вноска с падеж-25.07.2011г. Установено е от вещото лице, че след 23.08.2011г. или по-малко от два месеца след сключването на договора за банков кредит, кредитополучателите са престанали да обслужват кредита и да погасяват дължимите месечни погасителни вноски.Вещото лице е установило, че по разплащателната сметка на В.М. на 01.07.2011г. са постъпили 4600 евро, тоест  банката е отпуснала и от М. е усвоена цялата договорена с банката сума на посочената дата и по неговата разплащателна сметка,  като основанието на превода е  „Усвояване на кредит“. На същата дата е установено, че  са извършени  следните плащания  от разплащателната му сметка-92евро комисионна управление  на кредит (т.7 от договора); 2981 евро-вътрешно банков превод с основание ”преструктуриране на задължения по кредитна карта при курс 1.949 или за 5809.97лв (Раздел ІІІ т.11 буква „а“ и буква“б“ от договора); 1457евро-превод по сметка на С.Б.Я. на основание “погасяване на дълг по изп.д. №20108440402763 на В. М. при курс 1.940 за 2839.69лв; 0.26 евро такса превод  и 0.31евро такса за поддържа на сметка.Вещото лице установява, че към 24.12.2017г.  и към 06.09.2018г. задължението по кредита е от 9919.91 евро от които 4561.51евро-главница; 2153.78евро договорна лихва за периода 25.07.2011г.-24.06.2016г. и 3204.62евро наказателна лихва за периода 25.07.2011г. до 22.12.2016г. Посочено е още, че дължимата наказателна лихва за периода 25.07.2011г. до 12.12.2016г. при главница 4561.51евро и 26.5% (размер на законната лихва -10% плюс размера на възнаградителната лихва от 16.5%)  е от 3171.04евро,  за периода  13.12.2016г. до 23.12.2017г.  при същата главница е равна на 1245.74евро. В допълнително заключение  вх.№22834/16.10.2018г. /л.117 и следващите/, експертът е установил, че през периода  20.12.2007г. до 20.06.2011г. по договора за кредитна карта №51РКО-В-7082 от 15.12.2007г. са усвоени общо 13752.79лв като са изтеглени 10100лв в брой, плащане на ПОС-47.75лв, начислени такси от 285.72лв и начислени лихви от 3319.32лв, като са направени вноски за 8060лв и към 22.06.2011г.-датата на сключване на настоящия договор за банков кредит, са останали дължими  5000лв кредитен лимит, такси -20.71лв и лихви 672.08лв за периода  09.12.2010г. до 20.06.2011г. или общо дължима сума от 5692.79лв. По тази сметка на 01.07.2011г., тоест на дата на която са извършвани плащания  от отпускания банков кредит на ответниците, са постъпили 5809.97лв от сметката на ответника, с основание „преструктуриране на задължения”.

         В съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията си. Допълва, че за да отговори на поставените задачи вещото лице е изискало да му бъдат предоставени данни от банката.Допълва, че последните постъпления от В.М. са от дата 01.07.2011г.  от 5809.97лв, с което изцяло е погасено задължението му по кредитната карта №от 15.12.2007г., като остатъкът от 117.18лв е усвоен след погасяването на задълженията за дължими такси и лихви по кредитната карта.

 По повод оспорване истинността на договора за банков кредит от 22.06.2011г  от ответниците, на основание чл.190 ал.1 от ГПК е представен оригинала на договора, като е оттеглено оспорването на авторството на документа досежно подписите положени в него и в погасителния план от кредитополучателите.

         Установява се, че на 15.12.2007г. в гр.София е сключен договор за издаване на револвираща  международна кредитна карта с чип /л.92/ и предоставяне на  овърдрафт по разплащателна сметка №от 15.12.2007г. /договора е описан в под буква „б” на т.11 от Раздел ІІІ ”Задължения на кредитополучателя” от договора за банков кредит/, което задължение е определено да бъде погасено с отпуснатия банков кредит от 2011г., по силата на който  „ПИБ” АД  е предоставило на В.Д.М., и с който банката открива и води на името на последния картова  разплащателна сметка с IBAN ***а банката предоставя банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 5000лв, усвояван с използване на всяка от картите, издадени към картовата разплащателна сметка, като срокът за  ползване на овърдрафта е до 15.12.2009г. и  същият се погасява с месечни погасителни вноски договорени в Общите условия, като при неплащане дължи наказателна лихва в процент формиран от договорения лихвен процент плюс надбавка от 12%. Както се посочи от заключението на вещото лице сумата по международната кредитна карта (овърдрафта) е усвоена от титуляра В.М., като същият още на 20.12.2007г. е получил лично  международна револвираща кредитната карта с чип „Виза Класик”, за което е съставен протокол като клиентът на банката се е и подписал собственоръчно. Документът не е оспорен от В.М.. Приложена е по делото цялата преписка във връзка с направеното искане за издаване на кредитна карта с кредитен лимит от 5000лв на В.М. в които документи лицето се е подписало многократно-върху данните за семейното си, финансово и имуществено състояние, върху декларацията за свързани лица, върху договора за предоставяне на револвираща международна кредитна карта с чип, върху протокола за получаването на картата, които документи и подписи не са оспорени от ответника. За извършване на преводите от разплащателната сметка на  В.М. към сметката за преструктуриране на  задълженията по кредитна карта, с наредител В.М. е изготвено преводно нареждане за кредитен превод подписано от банков служител. Също такова  преводно нареждане е изготвено във връзка с погасяване на дълг на този длъжник по изпълнително дело  №20108840402763  по описа на ЧСИ СЯ за сумата от 2837.69лв, а с първото преводно нареждане са преведени 5809.97лв  като тези счетоводни операции са отразени в заключението на вещото лице. Установява се още, че  нареждането  за превод на парични средства от отпуснатия банков кредит към ЧСИ  от 29.06.2011г.  от 1457евро за погасяване на задължението си което има като длъжник по това дело е подписано лично от В.М. като наредител. Това е и вписано като основание за извършване на трансфера на парични средства и е подписано и от банката. От приложени документи от изпълнителното дело е видно, че  паричното задължение на В.М. е към „Д.К. България” АД, взискател по изпълнението,както и вземане на  държавата, като с вътрешно банков кредит е погасено задължението което В.М. има към „Д.К. България” АД от 1979.59лв , а в полза на лицето А.Г. са преведени още 500лв(пълномощник-адвокат на  АД).Установява се, че вземането на АД по изпълнителното дело произтича от издаден от длъжника запис на заповед от 17.12.2007г. с падеж 30.07.2009г. за сумата от 1560лв ведно със законната лихва както и разноски в общ размер на 286.20лв. за което е издаден изпълнителен лист от Пазарджишки районен съд на 23.07.2010г. по гр.д.№2978/2010г. по описа на същия съд. Според приложеното към изпълнителното дело удостоверение  от 11.01.2011г. В.М. има парично задължение към държавния бюджет- ДОО, лихва, универсален пенсионен фонд, здравно осигуряване, глоба по наказателно постановление лихви и други в общ размер на 925.50лв Видно от материалите пълномощник на В.М. по това изпълнително дело е бил същия процесуален представител мл.адв.К Д. от САК, който защитава страната и по настоящото исково производство, с твърдения за незнание за налични такива задължения към други кредитори, каквито в същност има и страната е била напълно известена и е знаела за тях като е предприемала и съответните действия по погасяване на задълженията си чрез изтегления банков кредит от 2011г.

         Установява се от приложеното ч.гр.д.№4726/2016г. по описа на Пазарджишки районен съд, че банката ищец  в настоящото производство и заявител „ПИБ” АД е подала заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжниците В.Д.М. и  Е.В.М. с искане да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане  формирано от просрочена главница от 4561.51евро, просрочена договорна (възнаградителна ) лихва от 2153.78евро, формирана  за периода 25.07. 2011г. до 24.06.2016г. включително, наказателна лихва от 3204.62евро начислена за периода 25.07.2011г. до 22.12.2016г. както и законна лихва от 23.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство формирани от 388.03лв заплатени като държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 815.05лв. Уточнено е от заявителя, че  паричното вземане представлява неизплатен остатък от дълга  по договор № от 22.06.2011г. за банков кредит. В т.12 от заявлението е посочено от заявителя, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги  от 22.12.2016г. на „Първа Инвестиционна банка” АД с което се установява  вземането на банката към В.Д.М. и Е.В.М.(кредитополучатели) по процесния договор за банков кредит и приложения към него погасителен план. Като допълнителна информация са изложени същите факти и обстоятелства, посочени в исковата молба от „ПИБ” АД, а именно, предоставен на длъжниците по процесния договор банков кредит от 4600евро, като средствата са предоставени и отчетени  по банковата разплащателна сметка, открита на името на кредитополучателя В.Д.М. в същата банка, че кредитът е усвоен еднократно на 01.07.2011г. по същата банкова сметка, ***ите са се задължили да плащат на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро увеличен с надбавка от 8.51пункта и при размер на БЛП към датата на сключване на договора от 7.99% или договорената възнаградителна годишна лихва е в размер на 16.5%. Посочено е, че при просрочие дължимите суми се олихвяват с размера на годишната възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва;че кредитът е следвало се погаси на 60 равни месечни анюитетни вноски дължими ежемесечно съгласно приложения към договора погасителен план не по-късно от 25.06.2016г. Изложено е и обстоятелството, че кредитът е в просрочие считано от 25.07.2011г., или само след 33 дни от сключването на договора за банков кредит при общо 1979дни просрочие към 23.12.2016г.-датата на постъпване на заявлението  от банката до заповедния съд. Посочено е кога са внесени суми за частичното му погасяване, а именно на 25.07.2011г.-втора падежна дата и на 23.08.2011г.- два дни преди третата падежна дата. Посочено е, че са просрочени 60 броя месечни погасителни вноски или в същност това са всичките месечни анюитетни вноски съгласно погасителния план към договора, като същите са индивидуализирани по размер и по падежни дати като единствено първата погасителна вноска е непълна по размер, поради частичното й погасяване от длъжниците. Последната погасителна вноска съвпада с последната дата на срока за който е сключен договора за потребителски кредит-26.06.2016г. и на която дата е следвало да бъде погасен целия кредит. Позовавайки се на чл.60 ал.2 предложение Първо от ЗКИ , банката заявител поддържа, че при неиздължаване на кредита банката има право да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417,т.2 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Поискано е издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист при солидарно осъждане на двамата длъжници да заплатят паричното вземане на банката. Приложеното извлечение от счетоводните книги е напълно редовно и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на банката тъй като има изискуемото се по закон съдържание като индивидуализация на страните, на договора, размера на отпускания кредит, кога е усвоен, колко и кои погасителни вноски са погасени и колко са останали непогасени, какъв е техния размер, като е посочен и общо размера на непогасената главница и на просрочена договорна лихва и периода за който е просрочена, просрочената наказателна лихва и за кой период от време е формирана, като извлечението е издадено на дата 23.12.2016г. и е надлежно подписано от съответните длъжностни лица при банката: Л.Б. -специалист проблемни кредити  -физически лица и за „проверил” П.Б., също специалист „Проблемни кредити-физически лица”, като е положен и подпис от пълномощника на изпълнителните директори на банката О.Б., както и е поставен кръгъл печат на банката, удостоверяващ институцията от която е издаден този документ. Въз основа на така подаденото заявление и приложените към него документи, на 28.12.2016г. заповедният съд по образуваното ч.гр.д.№4726/2016г. по описа на Пазарджишки районен съд, е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2796, с която е разпоредено  двамата длъжници В.Д.М. и Е.В.М., да заплатят солидарно на „ПИБ“ АД сумите така както са описани в заявлението по пера, ведно със законната лихва върху главницата, както и разноски от 388.03лв за ДТ и 815.05лв за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са връчени на длъжниците чрез ЧСИ С.Б., с рег.№753 и с район на действие Окръжен съд гр.Перник по изпълнително дело №20177530400516, на дата  12.06.2017г., като възраженията по чл.414 от ГПК са подадени и от двамата длъжници на 22.06.2017г. или в законоустановения срок, че недължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Заявителят е уведомен от заповедния съд, за постъпилите възражения и за възможността да установи вземането си по съдебен ред на дата 11.09.2017г, като исковата молба е подадена на дата 06.10.2017г., тоест спазен е едномесечния срок за предявяване на иска  съгласно чл.415 ал.1 от ГПК(редакция от 2009г.) и за което обстоятелство своевременно е уведомен и заповедния съд.

         При тази данни Пазарджишкият окръжен съд прави следните изводи:

         І.Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за банката-ищец да установи съществуването на паричното си вземане срещу двамата длъжници,  и в чиято  полза е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но срещу която е постъпило възражение по чл.414 от ГПК и от двамата, за да заздрави по този начин издаденото й изпълнително основание въз основа на което е образувано и изпълнително производство за принудително  събиране на процесното вземане.

         ІІ.Разгледана по същество исковата претенция е изцяло основателна  с изключение на претенцията за претендирана  наказателна (мораторна)  лихва за част от исковия период предхождащ три години от подаване на заявлението до заповедния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно за времето от 25.07.2011г. до 22.12.2013г.

         На първо място следва да се отбележи, че първоинстанционното решение на Пазарджишки районен съд №1388 от 26.11.2018г. постановено по гр.д.№4090/2017г.  по описа на същия съд, е влязло в законна сила като необжалвано изцяло по отношение на вземането на банката за просрочената главница от 4516.51 евро, за размера на възнаградителната лихва за периода 23.12.2013г. до 24.06.2016г. (изтичането срока на действие на договора), както и за наказателна лихва за времето от 23.12.2013г. до 22.12.2016г. Решението е влязло в сила и относно осъждането и на двамата длъжници да заплатят паричното вземане в посочените по-горе размери и периоди.  В същност крайният срок на периода за наказателната лихва жалбоподателите свързват с датата на подаване на заявлението до заповедния съд  и до който момент може най-много да се начислява наказателна лихва, докато по отношение на възнаградителната лихва крайният срок до който се начислява е свързан с изтичане срока на действие на договора за кредит, в случая на дата 24.06.2016г.

         В посочените по-горе части решението е влязло в законна сила, което означава, че със сила на присъдено нещо е установено, че договор за банков кредит сключен между страните реално е съществувал, че този договор е валиден  и не е нищожен нито на основанията посочени в чл.26 от ЗЗД, нито е недействителен като нарушаващ императиви разпоредби от ЗЗП и нито съдържа неравноправни клаузи съгласно ЗЗП, като същият има основание, има предмет, не противоречи на закона и не нарушава добрите нрави.

Предметът на въззивната проверка  е  за основателността на претенцията за договорната и за наказателната лихви по размер за периода  извън тригодишния период преди иницииране на заповедното производство или за периода от 25.07.2011г. до 22.12.2013г.  включващ 882 календарни дни, предвид на обстоятелството, че се касае според жалбоподателите за периодични вземания за които е  приложима кратката погасителна давност от три години по чл.111 буква ”в” от ЗЗД ,тоест твърди се, че претенцията за лихви, независимо какъв характер има за периода надхвърлящ този тригодишен срок следа да се отхвърли като неоснователна поради погасяването й по давност. Обстоятелството, че решението е влязло в законна сила по същество и предвид липсата във въззивната жалба на възражения по нищожността на договора, както и за наличие на неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно, представлява пречка за  повторно разглеждане и произнасяне на въззивния съд  по доводите, повдигнати в отговора на исковата молба, доколкото постановеното и влязло в сила решение в необжалваните части обвързва страните по него и относно решаващите му мотиви и отговори на повдигнатите с отговора на исковата молба въпроси  по валидността и действителността на договорите.

         Съгласно разпоредбата на чл.269 ал.1 от ГПК въззивната инстанция се произнася по валидността на решението изцяло, по неговата допустимост в обжалваната му част, а по съществото се произнася с оглед наведените доводи във въззивната жалба и е обвързана с последните.

Следва да се отбележи, че в случая сключеният между страните договор за банков кредит няма характеристиките  на договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК доколкото в него не е записана  предвидената в закона специфична цел по чл.9 във връзка с чл.11 ал.1 т.8, а именно, че договорът за потребителски кредит представлява  договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава  да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане на стойността на предоставяне на услуги или за доставяне  на стоки, като в съдържанието на договора следва да се включи  и индивидуализира стоката  или услугата и нейната цена в брой-когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани  договори за кредит. Съгласно параграф 13 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП  по смисъла на този закон "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност;т.2 "Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка, а съгласно т.4. "Доставчик" е всяко физическо или юридическо лице по веригата на доставката на стоката, което по занятие прехвърля собствеността или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока в полза на друг доставчик или търговец, или което сключва договор с потребител в публичния или в частния сектор. В случая нито една от страните по договора не притежава тези качества включително липсва и специфичната цел заради която се сключва потребителския договор посочена по-горе. Предвид липсата на такива характеристики настоящият договор за банков кредит няма характер на потребителски договор по смисъла на ЗПК и кредитополучателите нямат качеството на потребители, поради което спрямо този договор не са приложими разпоредбите на ЗЗП–чл.20-чл.24 и ЗПК-чл.143-чл.148 касаещи недействителността на договора за потребителски кредит и за нищожност на неравноправни клаузи.  Тези разпоредби както се посочи не намират приложение. Договорът за потребителски кредит е специфичен с оглед характера и естеството и преследвана цел. Кредитът който се предоставя от банката на двамата кредитополучатели  не е за извършване на услуга или доставяне на стока и за тяхното заплащане. В случая, договорът за банков кредит е предназначен за погасяване на съществуващи стари задължения на кредитополучателите към същата банка, както и към други търговци.

         Доводите на жалбоподателите във въззивната жалба са,  че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно защото първоинстанционният съд не е взел в предвид направеното от жалбоподателите възражение относно изтеклата погасителна давност спрямо всички претенции на ищеца, включително  и за лихвите и за месечните погасителни вноски за периода от 25.07.2011г. до 22.12.2013г. тоест до три години преди  подаване на заявлението до заповедния съд на 23.12.2016г. и което възражение е направено своевременно още с отговора на исковата молба, като считат, че за тези лихви следва да бъде приложена кратката тригодишна погасителна давност съгласно чл.111 буква “в“ от ЗЗД, доколкото се касае за  изпълнение на повтарящи се задължение за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва  през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Посочено е още, че се касае за 29 анюитетни месечни вноски, чиито падеж е настъпил преди 23.12.2013г. или това са първите 29 вноски съгласно погасителния план,чиято обща стойност е от 3294.69евро. по отношение на присъдената наказателна лихва за забава се поддържа, че  възражението за изтекла погасителна давност касае претенцията за лихви за периода преди 22.12.2013г., тоест до три години преди иницииране на заповедното производство на 23.12.2016г. чиито размер на обжалваната лихва за периода от 25.07.2011г. до 22.12.2013г. е от 1000евро, както и че по отношение на начислената договорна (възнаградителна) лихва като част от месечната  анюитетна вноска, също представлява периодично плащане като вноските, чиито падеж е настъпил преди 23.12.2013г. е от 29 броя анюитетни вноски  за лихва, чиито размер (на възнаградителната лихва) е от 1451 евро.  Предвид изложено с жалбата се иска да бъде уважено направеното възражение за погасителна давност по отношение на посочените две групи лихви- възнаградителната за сумата от 1451евро и наказателна (лихва за забава) от 1000евро и в тези части се иска да бъде отменен решението и се отхвърлят тези претенции.

         Както се посочи по-горе сключеният от страните договор за банков кредит № от 22.06.2011г. по своя характер, естество и предназначение няма характеристиките на договор за потребителски кредит, доколкото не съдържа изискуемото се по закон съдържание визирано в чл.9 от ЗПК, а именно предоставяне на потребителски кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобно форма на улеснение за плащане с изключение на договорите  за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същ вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща стойността на  услугите, съответно стоките, чрез извършване на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбата на чл.4 ал.1 т.4 от ЗПК, разпорежда, че разпоредбите на закона не се прилагат за договори за наем или лизинг при които не се  предвижда задължение задължение за закупуване на стоката предмет на договора нито в договора, нито в друго споразумение между страните; т.10 сочи неприложимост на закона  за договори за кредит, които се отнасят до разсрочено плащане на съществуващ дълг, за които потребителят не дължи разходи и други, тоест, предмета на договора за потребителския кредит е строго определен-предоставяне чрез договора и за потребителя на стоки и услуги.В случая, такова предоставяне не е налице, а предмета на договора е  погасяване на предходни задължения които кредитополучателите имат към същия кредитор и към трето лице.В този смисъл процесният договор за банков кредит с оглед характера и естеството и предназначението му не представлява договор за потребителски кредит поради което режимът на този тип договори не се подчинява на разпоредбите, предвидени в ЗПК и ЗЗП, поради което всички клаузи относими за недействителност на договора като потребителски кредит и за наличие на неравноправни клаузи са неприложили и всички възражения на кредитополучателите в тази връзка не следва да се обсъждат.

         Относно възражението за настъпила погасителна давност на вземането за възнаградителната лихва, включена в 29броя месечни погасителни вноски предхождащи тригодишния период от време от предявяването на заявлението до заповедния съд за издаване на ЗНИ и ИЛ-(същото е подадено на дата 23.12.2016г.)  или за периода от дължимостта на втората погасителна вноска по договора включваща и възнаградителната лихва -25.07.2011г. до 22.12.2013г., следва да се отбележи, че възражението не е основателно. Възнаградителната лихва не се подчинява на разпоредбата на чл.111 буква “в“ от ЗЗД, на две основания. На първо място, това не представлява лихва по смисъла на закона. Макар в договора да е посочена като лихва, в същност с оглед характера и естеството на своето предназначение, в същност това представлява дължащото се на кредитора възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума като заем за срока на договора, цената която следва да заплати кредитополучателя за предоставения му кредит, доколкото предоставянето на заема не е безвъзмездно, а същият подлежи на връщане заедно с размера на уговореното възнаграждение за това предоставяне на паричния финансов ресурс.  Кредиторът  по договора има право да получи обратно освен размера на отпуснатия кредит, но и право на такова възнаграждение (цена) и то му се следва във всички случаи. Това възнаграждение е подчинено на същия режим какъвто има и главницата по кредита(заемната сума), двете в своята съвкупност представляват общото вземане на банката за отпуснатия кредит, при нормално развитие  на облигационните отношения между страните  и независимо от изпълнението или неизпълнението на договора от страна на кредитополучателите. Възнаграждението (цената на кредита) се дължи  от момента на предоставянето  на кредита на кредитополучателя и приключва  с факта на изтичане на срока на действие на договора, като цената се начислява  за целия период на действие на договора. Възнаграждението или цената която се дължи от кредитополучателя в полза на кредитора, не представлява по своя характер нито  вземания за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, нито вземания за обезщетения  и неустойки  от неизпълнен договор нито вземания за наем, за лихви или за други периодични плащания/ чл.111 букви „ а,“, „б“ и „в“ от ЗЗД/. Вземането за възнаграждение (цената)  по кредита, не представлява периодично вземане, тъй като неговия размер е определен глобално и за целия период на действие на договора, възнаграждението е изискуемо още от момента на сключването на договора и се дължи едновременно и заедно с  главницата по кредита, тоест и двете вземания имат един и същ характер и естество и поради тази причина, те се погасяват с изтичането на общата  петгодишна давност, отчитана от крайния срок на действие на договора, когато вземането става изискуемо.  Фактът, че плащането на тези задължения-главницата по договора и на възнаграждението (цената) за отпускания кредит е уговорено да се извършва чрез месечни погасителни вноски, в никакъв случай не прави вземането периодично и представляващо периодично плащане, доколкото първо такива уговорки липсват между страните и че задължението в случая е неделимо и не притежава нито една от характеристиките на периодичните плащания. Само поради обстоятелството, че размера на тази претенция се съизмерва с начисляване на  определена лихва, не го превръща автоматично във вземане за лихва като дължимо периодично плащане, поради което следва да се приеме ,че за цената на кредита,респективно за определеното по него възнаграждение, вписано в договора като възнаградителна лихва, погасяването на това вземане  се подчинява на правилата по чл.110 от ЗЗД, а именно с изтичане на общата петгодишна давност, която в случая не е изтекла.

Основателна е обаче претенцията за присъдената наказателна лихва за периода  25.07.2011г. до 22.12.2013г.. Вземането за наказателна лихва е класически пример за парично вземане на лихва, която се дължи условно, а именно само при неизпълнение на задължението за погасяване на кредита съгласно погасителния план, приложен към договора. Факт е, че това вземане е лихвоносно, дължи се в хипотезите на неплащане и има обезщетителна функция за кредитора по договора. За този вид лихви е приложима кратката погасителна давност от 3г. съгласно чл.111 буква „в“ и буква“б“ от ЗЗД, тоест, вземането за наказателни лихви е погасено по давност за периода  25.07.2011г. до 23.12.2013г. или за 882 календарни. Въззивният съд като взе в предвид заключението на експерта Л и приложените към същото таблици, и като съобрази основните параметри за начисляване на наказателната лихва, които не са променяни за срока на действие на договора съобразно установения лихвен процент и периоди ,  определи, че за посочения период от време размера на наказателната лихва се изчислява на сумата от 1028.19 евро като предвид заявената във въззивната жалба претенция, същата следва да се уважи до размера на 1000евро.  В този смисъл, в посочената обжалвана част решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и се отхвърли иска на ПИБ АД, съответно да бъде обезсилена издадената заповед и изпълнителен лист за посочената сума.

В този смисъл е и трайната и последователна практика на ВКС на РБ –Тълкувателно решение №3 от 27.03.2019г. по тълк.д.№3/2017г. на ОСГТК, решение №211 от 26.11.2017г. по гр.д.№958/2016г., ІІ г.о., решение №111 от 267.10.2009г. на ВКС  по т.д.№296/2009г., І т.о.;определение № 93 от 13.02.2019г. на ВКС по т.д.№1994/2018г., ІІ т.о.; решение №165 от 02.12.2016г. на ВКС по т.д.№1777/2015г., І т.о.; решение №206 от 30.12.2011г. на ВКС по т.д.№1055/2010г., ІІ т.о.;определение №63 от 04.02.2019г. по т.д.№1716/2018г.,ІІ т.о.; тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС;решение № 38 от 26.03.2019г. по т.д.№1157/2018г., ІІ т.о., решение №65 от 06.07.2018г. на ВКС по т.д.№1556/2017г.      І т.о., решение №93 от 24.06.2015г. на  ВКС по т.д.№65/2014г., І т.о., решение №165 от 02.12.2016г. по т.д.№1777/2015г., І т.о.;решение № 211 от 26.01.2017г. на ВКС по гр.д.№958/2016г., ІІІ г.о.  и други.

При този изход на делото в полза на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски за въззивното производство поради частичната основателност на жалбата им предвид уважения размер на претенцията в сравнение с претендираните  като същите се компенсират и с направените от насрещната страна такива съобразно отхвърлената част от жалбата.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                      Р     Е     Ш     И

 

ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд № 1388 от 26.11.2018г. постановено по гр.д.№4090/2017г. по описа на същия съд,  В ЧАСТТА С КОЯТО по иска на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОНННА БАНКА" АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София 1797, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков" N 37, представлявана от изпълнителните директори - Н.В.Н. и С.А.П., чрез пълномощника юрисконсулт П.–Б. против В.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК във връзка с чл. 422 ГПК  е прието за установено, че В.Д.М., ЕГН ********** и Е.В.М. ЕГН ********** дължат към 23.12.2017г. на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД просрочена наказателна лихва в размер на 1000евро /хиляда евро/ начислена за периода 25.07.2011г. до 22.12.2013г. представляваща част  от общо присъдената наказателна лихва от 3204,62 евро, начислена за периода от 25.07.2011г. до 22.12.2016 г. включително. 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОНННА БАНКА" АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София 1797, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков" N 37 против В.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК във връзка с чл. 422 ГПК  за дължима от ответниците просрочена наказателна лихва размер на 1000евро /хиляда евро/, за периода 25.07. 2011г. до 22.12.2013г. представляваща част  от общо претендираната просрочена наказателна лихва от 3204,62 евро, начислена за периода от 25.07.2011г. до 22.12.2016 г. включително.

ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд № 1388 от 26.11.2018г. постановено по гр.д.№4090/2017г. по описа на същия съд,  в частта с която е присъдена в полза на „ПИБ“ АД просрочена договорна лихва в размер на 2 153.78евро, начислена за периода от 25.07.2011 г. до 24.06.2016г., включително и  просрочена наказателна лихва до размера на 2 204,62 евро /две хиляди двеста и четири евро и шестдесет и два евроцента/, начислена за периода от 23.12.2013г. до 22.12.2016 г. включително.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение  на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 2796 от 28.12.2016г. на Пазарджишки районен съд издадена по ч.гр.д.№4726/2016г.  по описа на същия съд, в частта с която е разпоредено  длъжниците В.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***,  да заплатят солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОНННА БАНКА" АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София 1797, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков" N 37, представлявана от изпълнителните директори - Н.В.Н. и С.А.П.,  наказателна лихва  за размера над 2204.62евро и до присъдените 3204.62евро или за разликата от 1000 /хиляда/ евро начислена за  периода от 25.11.2011г. до 22.12.2013г., както и издадения изпълнителен лист за посочената разлика и период.

 На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК  (за търговски дела с цена на иска до 20000лв), въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Председател:                         Членове:1.       2.