О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 42
град Велико Търново, 27.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №38 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34, ал. 6 от ДОПК.
Образувано по жалба на Валентин Недков Друмев, в
качеството му на управител на „Автоконсулт Друмеви“ ЕООД от гр. В. Търново,
срещу Решение за отказ за спиране на производството №Р-04000421004731-104-001/20.12.2021г.
от началник сектор при ТД на НАП – В.
Търново, с което е отказано спиране на ревизионното производство, образувано
със Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-04000421004731-020-001/19.08.2021г.
В жалбата се излага възражения за необоснованост на постановения отказ, както и
за липса на преценка на посоченото основание за спиране.
Жалбоподателят
твърди, че са налице основанията по чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като в Административен
съд В. Търново е на производство АД №618/2021г., по което се обжалва РА
№Р-04000420007742-091-001/25.06.2021г. на ТД на НАП – В. Търново, с който са
определени задължения на дружеството за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни
периоди 2014г. – 2016г. В ревизионното производство, чието спиране се претендира,
ще бъдат определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди през същите
години, поради което според жалбоподателя данъчната основа за облагане по ЗДДС
и ЗКПО следва да е една.
Счита, че в случая образуваното съдебно производство
по обжалване на посочения РА се явява в пряка връзка с определян на данъчната
основа във висящото ревизионно производство, поради което последното следва да
бъде спряно. Моли да бъдат отменени постановените откази като се постанови
спиране на ревизионното производство. Претендира за присъждане на разноски.
Ответната страна – началник сектор в ТД на НАП – В.
Търново, не е взел становище по нея.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Обжалваните
решения са били връчени на дружеството жалбоподател по реда на чл. 29, ал. 4,
пр. второ от ДОПК на 03.01.2021г., което се установява от приложените на стр.
…… от делото заверени разпечатки на записите от информационната система,
съгласно чл. 30, ал. 6, изр. второ от ДОПК. Жалбата срещу него е подадена в ТД
на НАП – В. Търново на 14.01.2022г., което на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от ДОПК се установява от поставения на нея вх. №924/14.01.2022г. по описа на ТД на
НАП – В. Търново, офис Плевен. Следователно жалбата е подадена в срока по чл.
34, ал. 5 от ДОПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
По делото не е
спорно, че ревизионното производство, образувано със ЗВР
№Р-04000421004731-020-001/19.08.2021г. е за установяване на данъчните
задължения на „Автоконсулт Друмеви“ ЕООД
за установяване на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от месец
12.2015г. до месец 12.2016г. включително./вж. стр. 9 от делото/. Видно от
представените съдебно удостоверение и справка за движението на АД №618/2021г.
по описа на АСВТ предмет на спора в това производство е законосъобразността на
РА №Р-04000420007742-091-001/25.06.2021г. на ТД на НАП – В. Търново, с който са
определени задължения на дружеството за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни
периоди 2014г. – 2016г.
Изложените от
жалбоподателя твърдения, чрез които същият обосновава наличие на предпоставките
по чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, се свеждат до обстоятелства, че пред съда се
разглежда спор за законосъобразност на РА, с който са определени данъчни
задължения по ЗКПО, а данъчната основа за определяне на тези задължения има
значение за определяне на данъчната основа и по ЗДДС, чието ревизионно
производство е висящо. Налице е общност
на фактите, тъй като не може от едни и същи правопораждащи факти да се
обосноват различни последици, респ. да се определят различни данъчни основи,
поради което ревизионното производство следва да се спре до приключване на съдебното.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК
производството се спира при образувано административно, наказателно или друго съдебно
производство, което е от значение за изхода му – след представяне на
удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано. Целта на тази разпоредба е да се
даде възможност при провеждане на други производства, от типа на посочените,
при тях да се изяснят факти от значение за хода на ревизионното производство,
които имат отношение спрямо правилното и законосъобразно определяне на
публичните задължения на ревизирания субект, в израз на принципа за
обективност, съгласно чл. 3 от ДОПК.
Видно е, че
в цитираната норма се уреждат случаи, при които в хода на съответното
производство по ДОПК, от органите по приходите се установи наличието на друго
производство, независимо дали то е административно, наказателно или съдебно,
спорът по което се явява преюдициален, то съответното производство да се спре.
От определящо значение е това образувано друго съдебно или административно
производство да има значение за изхода на производството по ДОПК, по отношение
на факти, които не могат да бъдат установени в самото административно
производство или при упражняването на административен или съдебен контрол върху
приключващия го акт, т.е. да е налице на преюдициалност по отношение на
съответното производство по ДОПК.
В конкретния случай обаче не е налице правопрепятстващ
факт от визираните в хипотезата на цитираната законова норма, която да влече
като правна последица спиране на производството.
Обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателя, дори
да имат значение за правилното определяне на данъчните му задължения по ЗДДС,
не се намират в пряка преюдициална зависимост, която да налага спиране на
ревизионното производство.
На първо място следва да се посочи, че при
определянето на данъчните основи за облагане по ЗКПО и по ЗДДС участват
различни компоненти, които не се припокриват. Периодите не са идентични, както
не са идентични и сделките/доставките, които могат да участват при определяне
на данъчната основа за облагане по съответния материален данъчен закон. Вярно
е, че понякога може да е налице съобщност на фактите, които да имат значение за
данъчното облагане и по ЗДДС и по ЗКПО, но това не поставя в преюдициална
зависимост едното производство спрямо другото. Такава зависимост не следва нито
от съответните материални данъчни норми, нито от вида на производството –
административно или съдебно.
На второ място фактите, които се твърдят в жалбата и
обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателят, не могат да се установят
по твърдения начин в съдебното
производство по обжалването на предишния РА. Силата на пресъдено нещо в съдебните
решения по обжалването не декларативните административни актове/каквито са
ревизионните/, няма установително действие по отношение на фактите в това
административно производство. Със сила на пресъдено нещо се ползва съдебното
решение само досежно валидността и законосъобразността на ревизионния акт,
както и дължимостта на установените с него публични вземания и то за конкретен
период. Посоченото действие на решението не се разпростира спрямо приетите
факти, като част от хипотезата на конкретната материалноправна норма, още
повече, когато е налице друго отделно производство, когато тези факти подлежат
на отделно установяване по предвидения в процесуалните закони ред. Ето защо при
извършване на ревизията органите по приходите следва да установят фактите, от
значение за данъчното облагане в конкретното ревизионно производство
самостоятелно, при спазване на основните начала на административния процес,
визирани в чл., чл. 2, 3, 4 и 5 от ДОПК. Без значение е обстоятелството, дали
ревизията се извършва по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК. Установената
данъчна основа за облагане по ЗКПО, при приключване на производството по
обжалване на предходния РА би имала евентуално значение и за определяне на
задължения по ЗДДС, с оглед принципите за обективност и този на служебното
начало, но не и преюдициално значение за изхода на второто производство.
Не води до друг извод и направеното оплакване за липса
на мотиви на обжалваното решение. Наистина, изводите на административния орган
са лаконични и съображенията за тях, пестеливо изложени, но крайният извод за
отсъствието на предпоставката по чл. 34, ал.1, т. 2 от ДОПК е правилен. Извън
това в производството по чл. 34 от ДОПК съдът е инстанция по същество и може да
постанови спиране на производството, ако основанията са налице, а не да отменя
акта въз основа на формални нарушения.
По изложените съображения съдът намира преценката на
органа по чл. 34, ал. 3 от ДОПК досежно липса на обстоятелства, обосноваващи
основанията за спиране на производството на настоящия етап за правилна. Ето
защо подадената жалба, с направеното в нея искане, се явява неоснователна и
следва да се отхвърли като такава.
Водим от горното и на основание чл. 34, ал. 6 от АПК, Административният съд – В. Търново
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Автоконсулт Друмеви“ ЕООД от гр.
В. Търново, срещу Решение за отказ за спиране на производството
№Р-04000421004731-104-001/20.12.2021г. от началник сектор при ТД на НАП – В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :