Р Е
Ш Е Н
И Е № 134
гр. Стара Загора, 08.04.2020г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIІI състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова и с участието на прокурора Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.
дело № 941 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба (наименувана „жалба“), подадена
от В.П.С., чрез адвокат М.Т., против принудителна административна мярка (ПАМ)
от 11.11.2019г. – „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, постановена
от старши полицай в звено „Общинска полиция“ – гр. Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора. В исковата молба се сочи, че ПАМ е
наложена от некомпетентни органи, тъй като Община Стара Загора не е изпълнила
задължението си да издаде изричен акт за определяне на длъжностните лица, които
да прилагат мярката. Твърди се, че на ищеца по никакъв начин не е предоставена
информация за това разпоредбите на кой нормативен акт е нарушил. Обосновава се,
че явно се касае за изчерпателно посочените хипотези в Наредбата за обществения
ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община
Стара Загора, като не ставало ясно за коя от трите посочените там хипотези е
наложена ПАМ, тъй като на ищеца не са представени каквито и да било документи,
свързани с констатирането на нарушението – снимков материал или съставен
констативен протокол. Излагат се съображения, че и във фискалния бон липсва
посочването на разпоредба, която е нарушена и това означавало, че явно е
наложена принудителна административна мярка за нарушение на подзаконов
нормативен акт, което противоречи на чл.23 от ЗАНН и представлява основание за
нейната нищожност. В заключение се сочи, че ограничителното въздействие на ПАМ
не е било насочено към постигане на предвидената в закона цел. Моли се съда да
обяви за нищожна ПАМ или алтернативно да я отмени, като осъди Община Стара Загора заплати сумата в размер на
174 лева, представляваща причинени имуществени вреди, претърпени вследствие на
наложената мярка, от които 144 лева – такса за отговорно пазене за
период от 120 часа и такса за репатриране в размер на 30 лева. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Х. П.
К. – старши полицай в звено „Общинска полиция“ – Стара Загора при ОД на МВР
Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява
и не се представлява, като не взема становище по основателността на исковата
молба.
Ответникът по иска за вреди
– Община Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
се явява и не се представлява, като не взема становище по основателността на
иска.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение, че предвид събраните по делото
доказателства се налага извод, че наложената ПАМ е законосъобразна, предвид на
което счита, че иска се явява неоснователен.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
Със
Заповед №10-00-2491/23.11.2015г. на Кмета на Община Стара Загора полицейските
служители от звено „Общинска Полиция“ – Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора
са определени като длъжностни лица, които със специализиран автомобил да
осъществяват преместване или да наредят да бъде преместено паркирано ППС без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач (л.9-10).
На
11.11.2019г. лек автомобил марка ****, модел *** с рег.№***, собственост на В.П.С.
*** на обособено за това парко място.
На същата
дата в 11:25 часа, старши полицай в звено „Общинска полиция“ – Стара Загора при
ОД на МВР Стара Загора – Х. П. К., наложил устно принудителна административна
мярка – „преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия
собственик“. В изготвената справка (л.11) административният орган е посочил
като основание за репатриране „чл.57, ал.2, т.6“. Фактът на нарушението е
удостоверен със 5 броя снимки (л.14-18) на автомобила на мястото на нарушението. Мярката е изпълнена
като автомобилът е репатриран и оставен на съхранение на Общински специализиран
паркинг „СБА“ Стара Загора в 11:40 часа.
На
16.11.2019г. автомобила е освободен от наказателния паркинг, като за разходите
за репатрирането му на жалбоподателя е издаден фискален бон (л.13) за сумата от
174 лева, от които такса за отговорно пазене 144 лева и такса за репатриране 30
лева.
С
оглед така установените факти и обстоятелства, съдът намира от правна страна
следното:
Оспорената ПАМ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК. При проверката, съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материално-правните и процесуално-правните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспореният акт представлява принудителна административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съгласно чл.61 ал.1 от АПК, всеки административен акт без разлика във формата в която е издаден, следва да бъде съобщен на заинтересованите лица. По делото няма данни на жалбоподателя да е било съобщено пред кой орган и в какъв срок може да оспори наложената ПАМ, поради това и по аргумент от чл.140, ал.1 от АПК срокът за оспорване на мярката в случая се смята удължен на два месеца. ПАМ е наложена на 11.11.2019г., а жалбата срещу нея е подадена на 22.11.2019г., следователно същата се явява подадена в срок и тъй като изхожда от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП гласи, че
определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол
и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място
без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач. По силата
на цитираната разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат ПАМ от
категорията на процесната, са включени длъжности лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя. За всеки един от тези
правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи
съответните длъжностни лица, които да налагат ПАМ. Законодателят не е въвел
ограничения или изисквания досежно собственика на пътя. Тоест всеки собственик
на път по смисъла на §1, т.6 от ЗДвП има законова възможност да оправомощи
лица, които да налагат принудителна мярка, като определи изрично тези
лица.
В разглеждания случай не се спори, че мястото, където е бил паркиран автомобила се намира е пределите на гр.Стара Загора и е общинска собственост. Със Заповед №10-00-2491/23.11.2015г. на Кмета на Община Стара Загора полицейските служители от звено „Общинска полиция“ – Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора са определени като длъжностни лица, които със специализиран автомобил да осъществяват преместване или да наредят да бъде преместено паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. С оглед на това и противно на изложеното в жалбата, ПАМ като постановена от старши полицай в звено „Общинска полиция“ – Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора – Х. П. К., е разпоредена от материално и териториално компетентен орган. В този смисъл доводите в жалбата за нищожност на административния акт, като наложен от некомпетентно лице, се явяват неоснователни.
Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП постановява кои ПАМ се налагат с мотивирана заповед, като ПАМ по чл.171, т.5, б. „б” от ЗДвП не е сред изрично изброените мерки. Това означава, че прилагането на тази ПАМ се извършва чрез преместване и предоставяне на отговорно пазене на МПС, без законът да изисква мотивирана писмена заповед за прилагане на мярката. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.
При прилагането на ПАМ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Доколкото принудителните административни мерки от този вид се издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства, включително и снимков материал, какъвто е приложен по преписката.
Както вече беше посочено разпоредбата на чл.171, т.5, б. „б“ ЗДвП съдържа три самостоятелни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат ПАМ „преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато паркирането създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното превозно средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
В чл.57, ал.1 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора е въведена забрана за паркиране на автомобили на посочените в този текст места, както и принудителното им отстраняване при нарушаване на тази забрана. В т.6 от този текст е посочено, че се забранява паркиране на автомобили, които са паркирани така че, спират или затрудняват движението по улицата или тротоарите, като тези автомобили се отстраняват принудително. Именно тази разпоредба – чл.57, ал.1, т.6, е посочена и като правно основание за процесното рапатриране в приложената по делото справка (л.11).
От представения по делото снимков материал се установява, че репатрираният лек автомобил е паркиран така, че предното му дясно колело се намира върху част от тротоарната настилка. При извършеното замерване с рулетка, което е фиксирано (макар и трудно за разчитане) на снимка на лист 18, се установява, че автомобилът при паркирането си е така ситуиран, че за преминаване по тротоара е налично разстояние от около 60-70 см.
От тези данни и с оглед обстоятелството, че предната дясна част на процесния автомобил е разположена на част от тротоара, като за пешеходците са налични едва около 60-70 см за преминаване, се налага извод, че паркирането на автомобила е извършено в нарушение на забраната по чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, тъй като затруднява движението по тротоара на пешеходци.
Законовата разпоредба на чл.171, т.5, б. „б“, предл.3 от ЗДвП (предвид липсата на каквито и да данни за наличие на основанията по предл.1-во и 2-ро на този законов текст, а именно – превозното средство да е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство или паркирането да създава опасност за другите участници в движението) обаче изисква не само затрудняване на движението по тротоара, както е посочено в чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, а паркираното превозно средство да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, каквото са и пешеходците, съгласно чл.107 от ЗДвП. В случая действително процесното паркирано МПС затруднява движението по тротоара, но в никакъв случай не прави невъзможно преминаването по него. Т.е. при паркиране на процесния автомобил е нарушена въведената в чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора забрана, но не е налице хипотезата на чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП – паркираното ППС да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, каквито се явяват и пешеходците.
Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в закон. Ако такива мерки бъдат установени с нормативен акт от по-ниска степен, този акт се явява незаконосъобразен поради противоречие с посочената разпоредба от ЗАНН. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата. В случая основанието за налагане на ПАМ не е установено в закон, а в наредба. Съгласно чл.5, ал.1 от АПК когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт. С оглед на този законов текст в случая органът е бил длъжен да не прилага разпоредбата на наредбата. Като е сторил това, той е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
С
оглед горните мотиви се налага извод, че разпоредената от старши полицай в
звено „Общинска полиция“ – Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора – Х. П. К.,
на основание чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на
превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, ПАМ – „преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач“ е незаконосъобразна – постановена в нарушение на
приложимата законова правна норма – чл.171, ал.5,
б. „б“ от ЗДвП и като такава следва да бъде отменена. Предвид това и
в съответствие с нормата на чл.204, ал.2
от АПК, на разглеждане подлежи и искът за обезщетяване на
жалбоподателя – ищец в размер на 174 лева, представляващ имуществени вреди в
същия размер, от които 144 лева – такса за отговорно пазене на лекия автомобил
и 30 лева – такса за репатрирането му до наказателен паркинг.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Анализът на цитираната норма обосновава извод, че за
да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
следва да са налице при условията на кумулативност следните материалноправни
предпоставки: 1.незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
административен орган или длъжностни лица, осъществени при или по повод
изпълнение на административна дейност; 2.вреда, причинена на гражданите или
юридическите лица и 3.пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. В
конкретния случай ищецът претендира възстановяване на претърпените от него
имуществени вреди, представляващи такса за репатриране и такса на престой на
автомобила му в наказателен паркинг в общ размер на 177 лева. Настоящият
съдебен състав намира, че искът е основателен по следните съображения:
От
изложените по-горе мотиви се обосновава извод за незаконосъобразно приложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.5,
б. „б“ от ЗДвП – длъжностно лице е разпоредило преместването на паркираното
от жалбоподателя – ищец МПС без неговото знание и съгласие. Принудителната
административна мярка е незаконосъобразна поради липсата на основанията за
нейното прилагане, регламентирани в чл.171, ал.5,
б. „б“ от ЗДвП. При това положение, от обективна страна е осъществена
първата предпоставка на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, т.е. налице е незаконосъобразен административен акт,
постановен от длъжностно лице при и по повод изпълнение на административната
дейност. На изследване в производството подлежат претърпените от ищеца
имуществени вреди и наличието на причинна връзка с незаконосъобразния административен
акт. От представения по делото 1 бр. фискален бон (л.13) се установява, че за освобождаване
на автомобила от наказателния паркинг ищецът е заплатил на Община Стара Загора сумата
от 177 лева – 144 лева – такса за отговорно пазене на лекия автомобил за 120
часа и 30 лева – такса за репатриране. Престирането на тази сума е в пряка и
непосредствена причинна връзка с разпореденото принудително преместване на
автомобила и поради отмяната на последното, се явява недължимо. Отговорността
за причинените вреди следва да се носи от Община Стара Загора, която е
упълномощила длъжностното лице разпоредило процесното незаконосъобразно преместване.
Предвид гореизложеното, исковата молба на В.П.С.
се явява основателна и следва да се уважи за сумата от 177 лева, от които 144 лева – такса за отговорно пазене на лекия автомобил
за 120 часа и 30 лева – такса за репатрирането му до наказателен паркинг.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането за разноски на оспорващия се явява основателно. Съгласно
представения списък с разноски се претендира 500 лева адвокатско възнаграждение
и 10 лева заплатена държавна такса, но от доказателствата по делото – договор
за правна защита и съдействие (л.7), е видно, че уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е размер на 300 лева. Поради това и на основание
посочената разпоредба, Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на
В.П.С. сумата от общо 310 лева разноски по делото, от които 10 лева заплатена
държавна такса и 300 лева – възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на В.П.С. ***, ЕГН:**********, за прогласяване за нищожна на
Принудителна административна мярка – „преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него
водач”, постановена на 11.11.2019г. от старши полицай в звено „Общинска
полиция“ – Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора – Х. П. К., с която на
основание чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на
превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора е
разпоредено преместването на лек автомобил марка ****, модел **** с рег.№****, като неоснователно.
ОТМЕНЯ по жалба на В.П.С. ***, ЕГН:**********,
Принудителна административна мярка – „преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него
водач”, постановена на 11.11.2019г. от старши полицай в звено „Общинска
полиция“ – Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора – Х. П. К., с която на
основание чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на
превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора е
разпоредено преместването на лек автомобил марка ****, модел **** с рег.№****, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на В.П.С. ***, ЕГН:**********, сумата от 177 (сто седемдесет и седем) лева, представляваща претърпени
имуществени вреди за заплатена такса за репатриране и престой на наказателен
паркинг на лек автомобил марка ****, модел **** с рег.№****.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на В.П.С. ***, ЕГН:**********, сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд
Стара Загора, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: