Решение по дело №1452/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 793
Дата: 5 декември 2022 г.
Съдия: Цветалина Михова Дочева
Дело: 20223330101452
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 793
гр. Разград, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20223330101452 по описа за 2022 година
Делба І фаза.
Депозирана е искова молба от И. И. Г., който твърди, че с ответника са съсобственици по
наследство и прекратен поради смърт брак на неговия баща И.Г.Д. и Н.И.Д., майка на
ответника, починала на 23.10.2015г., б.ж. на гр.Разград на следните недвижими имоти
находящи се в с.Благоево, общ.Разград, обл.Разград: 1.НИВА с идентификатор №
04296.51.16, целия с площ от 3997 кв.м. в м.„Ялията"; 2. НИВА с идентификатор №
04296.27.45, целия с площ от 6251кв.м. в м.“Дели Марков Кулак"; 3. НИВА с
идентификатор № 04296.68.72, целия с площ от 4017кв.м. в м.„Пашата"; 4. НИВА с
идентификатор № 04296.9.48, целия с площ от 5533 кв. м. в м. „Липака"; 5. НИВА с
идентификатор № 04296.29.27, целия с площ от 17519 кв.м. в м.„Кору Чешме"; НИВА с
идентификатор № 04296.15.20 целия с площ от 5001 кв. м. в м.„Кьосев път"; 7. НИВА с
идентификатор № 04296.9.54 целия с площ от 8583кв.м. в м.„Липака".
Бащата на ищеца е починал на 29.10.2020г.
С договори за отдаване под наем на земеделска земя от 17.02.2016г.; от 21.12.2016г.; от
02.01.2018г. от 06.12.2018г. и от 07.10.2019г. сключени с ППОК "Единство" с.Благоево
ответникът е отдавал гореописаните недвижими имоти и е получил годишен наем за тяхното
ползване в размер на 14 505.93лв., като за пет години, считано назад е получил сума в
размер на 72 526.50лв.
Тъй като не могли доброволно да се поделят, моли съда да постанови решение, с което
допусне до делба съсобствените им имоти и определи частта на всяка от страните, след
което да поставите в дял на всеки един от съделителите имот в натура.
Ответникът И. Г. И. счита иска за неоснователен. Не оспорва факта,че през последните пет
1
години е отдавал под наем собствените си зем.земи, но не е получавал посочената от ищеца
сума от 72526лв. Едва през 2021г., след като вече придобил по давност земите заявил на
ищеца, че няма права върху тях.
Още преди 2010г. рентата за тези земи я получавал само той, тъй като той отгледал майка си
Н.Д. и втория си баща И.Д.. Твърди, че са имали уговорка процесиите земи да бъдат само
негови и аз той ги имал за мои и затова получавал рентите. Когато бил ангажиран суми са
получавани и от майка му, баба му С.Н. И. и от И.Д., то цялата сума винаги му е била
предавана, защото всички знаели, че тези земи са негови.
Когато след смъртта на втория си баща чул, че синът му има претенции, го извикал и му
заявил категорично, че не е придобил по наследство от баща си ниви, защото ги е придобил
по давност, тъй като повече от десет години ги е владял като свои, без някой да има
претенции и спорове за тях. Тогава ищецът подал жалба в РПУ Разград. Ответникът оспорил
правата му и когато му се обадил адвокат от името на ответника за доброволна делба.
Оспорил правата на ищеца и пред Земеделската кооперация през 2021г., които му изплатили
цялата рента. След 2009г. не е допускал друг да отговаря за тези земи. Всичките му
роднини били съгласни и знаели, че земите са негови.
Заявява, че ищецът И. И. не е придобил в наследство земеделски земи, защото не ги е имал
и наследодателя му, поради факта , че преди смъртта му през 2020г., вече ги бях придобил
по давност, след спокойно и безспорно владение като свои в период по-голям от десет
години. Твърди,че изрично е заявил на ищеца,че е единствен собственик на земите,останали
от неговата майка.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства
по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа
страна, следното: Ищецът е син на И.Г.Д. от първи брак. Ответникът е син на Н.И.Д. от
първи брак. Н.Д. е дъщеря на И.С.И. и С.Н. И..
И.Д. и Н.Д. сключили втори и за двата брак.
Бащата на Н.Д. е притежавал поземлени имоти в землището на с.Благоево, както следва
:04296.68.72; 04296.9.54; 04296.9.48; 04296.29.27; 04296.15.20
Майката на Н. също е притежавала земи в същото землище:04296.51.16 и 04296.27.45, които
е получила нивите при доброволни делби, извършени на 29.05.2006г. и на 03.12.1998г.
Бащата на Н. е получил нивите при доброволна делба от 04.11.1998г.
В периода 2016-2019г. ответникът сключвал договори за наем на процесните ниви с
ППОК“Единство“ с.Благоево.
По делото са представени РКО №146/09.09.22г., №170/04.09.19г. и №155/10.08.17г., от които
е видно, че дължимата наемна цена е заплащана на И. Г. И.. Разпитаната като свидетел Р. Г.,
касиер на кооперацията заявява, че е издала трите РКО са на името на ответника, тъй като
партидата се води на негово име.И. Г. е отдал под наем на кооперацията около 50дка.
зем.земи в землището на с.Благоево. През годините се е случвало освен И. Г. да идва за
2
рента и вторият му баща И., но само след като предварително ответникът е уведомил
касиерката,че той ще ги получи вместо него.


Свидетелката Г. твърди,че е изготвила представеното от ищеца удостоверение, находящо се
на л.56 от делото където е посочила,лицето което фактически е получило рентата за
съответната година от периода 2017г.-2021г.
Представена е покана от ответника до ППОК“Единство“ с.Балгоево, че не следва да
заплащат част от дължимата рента на други лица, претендиращи да са наследници.
По делото са разпитано още три свидетелки:С.Н., Н. И. и Д.Т..
Първата свидетелка е съученичка на И.Д. и съседка на първата му съпруга Н.. Н.Д. е втората
му съпруга, като двамата нямат общи деца. Двамата имат по един син от първите си
бракове, като и двете деца се казват И.. Знае, че Н. е имала земи в с.Благоево,които давала
под аренда. Не познава родителите на Н..
Св.Н. И. е първа братовчедка на майката на ответника, твърди, че земите на техните
родители били поделени между наследниците доброволно. След делбите И. и С. обявили
пред всички наследници, че техните земи остават за И., който и ще ги ползва. Няма да са за
Н., а директно на И.. Според свидетелката Н. била съгласна. Никой от другите наследници,
нито Н. са оспорвали това. След смъртта на Н., И. не е заявявал претенции към нейните
ниви, тъй като е знаел и присъствал при изявлението на И. С. и съпругата му нивите,които
се полагат на майка му да останат на И..
Св.Д.Т., също първа братовчедка на майката на ответника твърди същите факти, а именно,че
родителите на Н., тъй като имала втори брак, искали техните земи да останат за И.. Н. знаела
за това и била съгласна. Предписали му и апартамента. След смъртта на И. С. през 2009г. за
нивите се грижел И.. Той взимал и рентата. За болната си майка се грижел И.. След нейната
смърт И. /И./ не е имал претенции към земите.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното: За да бъде уважен искът за делба следва да се установи наличието на
съсобственост и основанието за възникването й, кръга лица призовани да наследяват и
размера на дяловете им. На твърденията на ищеца за наличието на съсобственост въз основа
на наследяване, ответникът противопоставя твърдението си за липса на такава, тъй като е
придобил процесните имоти- зем.земи въз основа на 10 годишно продължително и
необезпокоявано давностно владение.
Ангажираните от ответника гласни и писмени доказателства подкрепят по несъмнен начин
твърдението му за изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност. Нейният началeн
момент е смъртта на И.С.И. на 04.09.2009г., когато ответникът е установил фактическа
власт върху получените по наследство от баба си С. и дядо си И. ниви. Разпитаните
свидетелки И. и Тодорова са категорични,че при доброволната делба на зем.земи и на
3
двамата родители на Н., същите са заявили,че получените от тях дялове следва да останат за
техния внук И. Г. и да не отиват при тяхната дъщеря Н.. Това тяхно желание е логично и
житейски оправдано, тъй като Н. е имала втори брак, от който няма деца, като нейния
съпруг и неговите деца евентуално биха се явили нейни наследници. Целта на И. и С. е била
земите да се запазят в рода. За това желание на С. и И. са знаели както Н., така й нейният
втори съпруг И.. Същите са били съгласни и никога не са оспорвали това през годините.
След смъртта на Н. през 2015г., И. нито веднъж не е предявявал претенциите към тези земи
въпреки, че е живял още пет години след съпругата си. Видно от показанията на св.
Г.,касиер в кооперацията, в случаите когато е давала пари от рента на И., то това е ставало
само след изричното изявление на И. Г. и никога без негово знание и съгласие. За
твърдението на ответника, че винаги се е смятал за собственик на процесните ниви говори и
факта,че след изявените претенции на ищеца за получаване на рента, категорично е отказал
да му предостави такава, като е заявил, че земите са негови.
В заключение, съдът намира, че ответникът е придобил процесните зем.земи след 10
годишно явно и необозпокоявано давностно владение, започнало със смъртта на И.С.И. на
04.09.2009г. и приключило на 05.09.2019г., когато бащата на ищеца още е бил жив.
Процесните ниви не са съсобствени между страните и не следва да се делят.
Искът за делба следва да бъде отхвърлен.
Ответникът не е заявил претенции за разноски,ноти е представил списък по чл.80 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. И. Г., ЕГН ********** против И. Г. И., ЕГН ********** иск
за делба на следните поземлени имоти: 1.НИВА с идентификатор № 04296.51.16, целия с
площ от 3997 кв.м. в м.„Ялията"; 2. НИВА с идентификатор № 04296.27.45, целия с площ от
6251кв.м. в м.“Дели Марков Кулак"; 3. НИВА с идентификатор № 04296.68.72, целия с
площ от 4017кв.м. в м.„Пашата"; 4. НИВА с идентификатор № 04296.9.48, целия с площ от
5533 кв. м. в м. „Липака"; 5. НИВА с идентификатор № 04296.29.27, целия с площ от 17519
кв.м. в м.„Кору Чешме"; НИВА с идентификатор № 04296.15.20 целия с площ от 5001 кв. м.
в м.„Кьосев път"; 7. НИВА с идентификатор № 04296.9.54 целия с площ от 8583кв.м. в м.
„Липака" КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. И. Г. да заплати по сметка на РС-Разград сумата от 100лв./сто лева/ държавна
такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4