РЕШЕНИЕ
Номер 41
21.12.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе,
четвърти състав, на първи декември две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Диана Михайлова като разгледа
докладваното от съдия Калоянова
административно дело номер 94 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (МКС).
Образувано е по жалба на „Астра
биоплант” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливо
поле, ул. „България“ № 23, представлявано от Д.Ф.М. – управител против Решение №
32-44832/09.02.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Русе. С оспореното
решение, което е издадено във връзка с митнически декларации (МД): MRN 21BG004006046729R5/07.05.2021 г.; MRN 21BG004006046776R0/ 08.05.202I г. и MRN 21BG004006046783R8/09.05.2021 г., административният
орган е разпоредил спрямо дружеството жалбоподател следното:
- отказ да приеме декларирания
ТАРИК код за стоката с описание употребявано растително масло, допусната
за свободно обращение с посочените митнически декларации;
- определяне на нов ТАРИК код за стоката с описание
употребявано растително масло, допусната за свободно обращение с посочените
митнически декларации: 1518 00 99 90.
- Определяне на задължение за
доплащане на следните публични държавни вземания:
|
МД MRN |
дата |
мито, лева |
ДДС, лева |
|
21BG004006046729R5
|
07.05.2021 |
21 897.85 |
4 379.57 |
|
21BG004006046776R0 |
08.05.2021 |
19 873.06 |
3 974.61 |
|
21BG004006046783R8 |
09.05.2021 |
13 921.81 |
2 784.37 |
|
всичко |
55 692.72 |
11 138.55 |
Посочено
е, че върху сумите, които дружеството следва да заплати, се дължи лихва на
основание чл. 114, § 2 от МКС за митото и чл. 59, ал. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) за ДДС.
- определяне
на десетдневен срок от уведомяването на длъжника за доброволно заплащане
на дължимите вземания по т.3, като при неизпълнение ще бъде начислена
лихва по смисъла на чл. 114, § 1 от МКС
Жалбоподателят оспорва процесното
решение като твърди, че същото е нищожно, а при условията на евентуалност – неправилно
и незаконосъобразно. Иска се отмяна на обжалвания административен акт. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Г.М.,***, поддържа
жалбата на основания, изложени в нея, ангажира доказателства, претендира
присъждане на разноски по представен списък. Представя писмена защита.
Ответникът – директор на
ТД Митница Русе, чрез надлежно упълномощен процесуалeн представител – главен юрисконсулт
В.В., представя административната преписка по издаване на оспорения акт. В
придружителното писмо, с което пред съда са представени жалбата и
административната преписка, ответникът е изразил становище, че счита жалбата за
неоснователна, тъй като по същество не са изложени аргументи, които да водят до
нищожността или незаконосъобразността на атакуваното решение. В съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й от съда. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки по
делото.
След
като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и съобрази закона,
Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена чрез
административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК
от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за
форма и съдържание, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Дружеството – жалбоподател е декларирало под режим допускане за
свободно обращение и крайно потребление стока, описана като употребявано растително масло в
елемент от данни (ЕД) 6/8 на МД, като са декларирани следните количества:
|
МД MRN |
дата |
количество, кг |
|
21BG004006046729R5 |
07.05.2021 |
239 910 |
|
21BG004006046776R0 |
08.05.2021 |
217 800 |
|
21BG004006046783R8 |
09.05.2021 |
152 640 |
Износител
на процесната стока е KAZHOU РТЕ LTD Сингапур („Кажу Пте“ ООД), като стоката е
експедирана от Китай. Представени са две фактури - № **********/22.03.2021 г. и
№ **********/22.03.2021 г., издадени от продавача „Оберьостерайхише биодизел
България“ ЕООД, гр. Русе, в които стоката е описана по следния начин „Употребявано
растително масло с условия на доставка СРТ“. Приложени са следните документи:
Следва да се отбележи, че действителният брой на
декларираните контейнери е различен – по МД MRN 21BG004006046729R5/07.05.2021 са декларирани 11
контейнера; по МД MRN 21BG004006046776R0/08.05.2021 – 10
контейнера и МД MRN
21BG004006046783R8/09.05.2021
– 7 контейнера. За всеки контейнер е представен Duty of care:
waste transfer note
(Задължение за обезпечаване на интереси: бележки за прехвърляне на отпадъци) и
Анекс VІІ – информация, придружаваща доставките на отпадъци, както е посочено в
член 3(2)и (4). При проверка на контейнерите по МД и по придружаващи документи,
съдът установи за някои от тях незначителни разлики в нетните тегла, но тази
разлика не е от значение за изхода на спора.
По делото като доказателства са
представени още Договор реф. № К20201104.ОВВ/04.11.2020 г., сключен между „Кажу
Пте“ ООД и „Оберьостерайхише биодизел България“ ЕООД, гр. Русе за доставка на
използвано готварско олио (UCO) – продукт, сертифициран по
италианската национална схема и Анекс от 02.12.2022 г.
В посочените коносаменти стоката е описана като „Used
cooking oil (UCO) entirely vеgqtable origin (no intentional blending of tallow)
not for human or animal consumption only industrial purpose“ – „използвано готварско
олио (UCO) изцяло с растителен произход (без умишлено смесване с твърда
мазнина), непредназначено за употреба от хора или животни, изцяло за промишлени
цели“. В ЕД 6/8 на
всяка от процесните МД като описание на стоката е записано „Употребявано
растително масло“ и
са посочени съответните идентификатори на контейнерите.
В ЕД 6/14 на трите МД е вписан код по ТАРИК 1518 00 95 90 Животински,
растителни или микробни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез
загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез
загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически променени, с
изключение на тези от № 1516; негодни за консумация смеси или препарати от
животински, растителни или микробни мазнини или масла или от фракции от
различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени
другаде: - Други: --Други: --- Негодни за консумация смеси или препарати от
животински мазнини и масла или от животински, растителни или микробни мазнини и
масла и техните фракции: ---- Други.
При
така декларирания код по ТАРИК, възникналите задължения за мито и ДДС са взети
под отчет и са заплатени от дружеството, както следва:
|
МД MRN/дата |
ставка мито, % |
заплатено мито, лева |
заплатен ДДС, лева |
|
21BG004006046729R5/07.05.2021
|
2.00 |
7 683.45 |
78 371.23 |
|
21BG004006046776R0/08.05.2021 |
2.00 |
6 973.00 |
71 142.63 |
|
21BG004006046783R8/09.05.2021 |
2.00 |
4 884.85 |
49 825.43 |
|
всичко |
|
19 541.30 |
199 339.29 |
По делото са представени
платежни нареждания за плащане към бюджета за мито и ДДС.
На основание чл. 48 от МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ
митническите органи са предприели последваща проверка на декларирането. Предвид
факта, че декларираната подпозиция 1518 00 95 по Комбинираната номенклатура
(КН) се отнася до Негодни за
консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински,
растителни или микробни мазнини и масла и техните фракции; и след
като дружеството декларира растителни масла с изцяло растителен произход, митническите органи са достигнали до извода, че
декларирания код по ТАРИК 1518 00 95 90 в процесните митнически
декларации следва да бъде отхвърлен, като за допуснатите до свободно обращение
стоки се определи нов код по ТАРИК - 1518 00 99 90 ---- Други. Извършената
корекция води до определяне на нов размер на дължимите публични държавни
вземания – мито и ДДС, тъй като ставката на митото за стоки, класирани в новоопределения
код по ТАРИК с държава на изпращане и произход Китай, е в размер на 7,70 %.
Административният орган е определил нов размер на задължението за мито; нова
данъчна основа и ново задължение за ДДС, както следва:
|
МД MRN |
определено
ново задължение за мито, лева |
определена
нова данъчна основа, лева |
определено
ново задължение за ДДС, лева |
мито
за доплащане, лева |
ДДС за
доплащане, лева |
|
21BG004006046729R5 |
29
581.30 |
413
753.08 |
82
750.80 |
21
897.85 |
4
379.57 |
|
21BG004006046776R0 |
26
846.06 |
375
496.21 |
75
099.24 |
19
873.06 |
3
974.61 |
|
21BG004006046783R8 |
18
806.66 |
263
048.98 |
52
609.80 |
13
921.81 |
2
784.37 |
С писмо рег. № 32-352170/05.11.2021 г. директорът на ТД
Митница Русе е уведомил дружеството за установеното несъответствие при
тарифното класиране, в резултат на което се променя ставката на митото (от 2,00
% на 7,70 %), данъчната основа и размера на задължението за ДДС. С писмото на
дружеството е предоставена възможност в 30-дневен срок да ангажира становище,
като е посочено, че след този срок ще бъде издадено решение по смисъла на чл.
19б, ал. 1 от ЗМ. Изискан е превод на морска товарителница,, който е представен
от дружеството. Писмото е получено на 10.11.2021 г., видно от Известие за
доставяне ИД PS 3600 009NR4 H.
„Астра биоплант“ ЕООД не е упражнило правото си да представи становище.
В резултат на проведеното административно производство,
директорът на ТД Митница Русе е издал Решение № 32-44832/09.02.2022 г., във
връзка с МД MRN
21BG004006046729R5/07.05.2021 г.;
МД MRN 21BG004006046776R0/ 08.05.202I
г. и № МД MRN
21BG004006046783R8/09.05.2021 г. относно определяне на нов код по ТАРИК
за внасяната от „Астра биоплант“ ЕООД стока. Решението е връчено на дружеството
на 15.02.2022 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 7001 003JTL P.
Недоволно
от така постановеното решение, дружеството оспорва същото с жалба, с която на
първо място се иска от съда да постанови нищожността на атакувания
административен акт. В случай, че съдът приеме акта за валиден, за същия се
сочи, че липсва фактическо и правно основание за корекция на процесните
митнически декларации, което от своя страна води до извода, че за дружеството
не следва да възникват задължения за доплащане на мито и ДДС. Твърди се, че от
решението не могат да се установят конкретните обстоятелства за издаването на
административния акт. Жалбоподателят счита, че в решението е направено
едностранно позоваване на описанието на стоката без да се съобрази нейната
специфика и без да се съобразят и обсъдят всички обстоятелства от значение за
случая. Иска се от съда да отмени решението.
С
Разпореждане от 07.04.2022 г. съдът е конституирал страните, насрочил е съдебно
заседание и е разпределил тежестта на доказване. Указал е на страните, че съобразно чл. 170 от АПК, тежестта за
установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения
административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му е
на административния орган. На основание чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, е дал указание на оспорващия, че в негова тежест е да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
С
Определение от 16.08.2022 г., във връзка с изразените твърдения в жалбата,
съдът е указал на жалбоподателя, че не сочи в какво се състои нищожността на
обжалваното решение, както и в какво се състои спецификата на стоката, предмет
на внос и допускане до свободно обращение по МД MRN 21BG004006046729R5/07.05.2021 г.; МД MRN
21BG004006046776R0/08.05.202I г. и № МД MRN 21BG004006046783R8/09.05.2021 г. Със същото
определение е дал указание на ответника, че не е ангажирал доказателства за
компетентността на административния орган, постановил обжалваното решение. В
изпълнение на даденото указание, с молба вх. № 3845/27.09.2022 г., ответникът е
представил Заповед за изменение на служебно правоотношение № 1642/27.07.2021
г., от която се установява, че Володя Богданов П. е преназначен на длъжност
директор на териториална дирекция в Агенция „Митници“ – директор на ТД Митница
Русе.
По
искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза. На
вещото лице е поставен следният въпрос за изследване: Приложени ли са в
конкретните случаи системи по въпрос 2 (от представената от адв.
Г.М. молба с въпроси),
сертифицирани ли са били процесните продукти по международни правила, към
момента на процесните вносове и ако да - каква информация носи сертифицираното,
включително и по отношение на отразения произход (растителен)? Въпрос 2 се
отнася до съществуването на механизми и международно признати системи за
сертифициране с оглед осигуряване проследимостта на продукти, от вида на
внесените. В представеното заключение вещото лице Й. подробно е посочил проверените
от него документи по делото и е дал описание на внесената стока във всеки от
тях. Посочено е теоретично кои стоки се класират с код по ТАРИК 1518 00 95 00.
Представил е описанието на продуктите, които се класират в посочения код по
ТАРИК и е разгледал Обяснителните бележки за позиция 1518. Теоретично експертът
е достигнал до извода, че внесеният продукт UCO е „… смес
от масла и мазнини от кухни на ресторанти, отпадъци, които се генерират в
резултат на кулинарните дейности на ресторантите, мазнина от фритюрници за
пържене на риба, панирани меса, меса, картофи, морски дарове и други, както и
отцедените мазнини от скарите за печене на месо - пилешко, телешко, свинско,
риба и други, и са предназначени само за технически цели - производство на
биогорива. В документите се сочи код по HS 15180095“, като уточнява, че с абревиатурата HS се означава Хармонизираната система.
Във връзка със зададения въпрос посочва, че критериите за устойчивост на
биогоривата са определени в Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от
възобновяеми източници и за изменение и впоследствие на отмяна на Директива
2001/77/ЕО и 2003/3О/ЕО
(ДЕВИ). Съществуват Национална схема и Доброволна схема за проследяемост, като
всеки икономическия оператор - участник в схема за устойчивост, следва да
доказва, че отговаря на изискванията за устойчивост по реда на някоя от тях.
Посочено е още, че съществуват механизми и международно признати системи за
сертифициране с оглед осигуряване на проследимост на този вид продукти, като
съхранението и транспортирането на използваното готварско олио трябва да
отговаря на Системите и критериите на Европейския съюз за сертифициране на
устойчиви биогорива, и така се гарантира проследяемост на веригата от доставки,
до производството на биогориво. ISCC (Международна система за сертифициране на
устойчивост и въглеродни емисии) е независима организация, която предоставя
глобално приложима сертификационна система за устойчивост на суровините и продуктите
за различни пазари, включително биоенергия (течни и газообразни биогорива),
храни, фуражи и химически/технически пазари, проследяване по веригата за
доставка и определяне на емисиите на парникови газове и спестяването им.
В проведеното на 01.12.2022
г. съдебно заседание вещото лице е уточнило, че сертификатите за съответствие №
IT18/SBB106 и № IT17/SBB26, които са
приложени по делото, касаят конкретната стока и доставка. Първия сертификат за
устойчивост информира, че последният одит е свързан с италианската национална
схема за сертифициране, а втория, че продуктът съответства на предмета на
сертификацията и се използва като изходящ продукт за биодизел. Вещото лице сочи
още, че трябва да се обърне внимание на наименованието на продукта по търговските
документи и по приложените документи, навсякъде е употребявано растително
масло, навсякъде се набляга от растителен произход. Според него, чисто
теоретично продуктът, който трябва да бъде класиран за митнически цели е
„Негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини
или масла, или фракции от различни мазнини или масла“, като това идва от самите
сертификати, които потвърждават, че този продуктът, който е предмет на
търговската сделка е негоден за човешка консумация и този извод се налага от
обяснителните бележки към позиция 1518. Като документ „негодна за консумация“
точно така не е записано, тъй като търговското наименование на продукта, с
който се търгува и влиза в международния стокообмен и същността на продукта,
който подлежи на тарифно класиране за митнически цели, няма как в митническата
тарифа да бъдат описани всички продукти по техните търговски наименования, но
всеки продукт освен търговските наименования има и други такива наименования, с
които участва в търговски класификации, говорим конкретно за митнически цели.
Според експерта произхода на този продукт е който показва, че е отпадък от
кухните и ресторантите, където се пържи, пече всякакви продукти. Има
доказателства за произхода на продукта и това са сертификатите за съответствие,
декларация за устойчивост, която сертифицира продукта и се декларира
проследимостта на продукта, т.е. това е цяла международна система за контрол за
движението на този вид отпадък, който пък е обвързан с другото законодателство
относно оползотворяването на отпадъците. В този смисъл според него, когато се
разглежда тарифното класиране, конкретно изхождат от правилата за тарифното
класиране, които казват как се класират продуктите, митницата много често
цитира Правило 1 и Правило 6, а те трябва да се разглеждат в комплект със
съставените правила, които дават възможност да се класира дадения продукт в
дадената позиция. На база представените сертификати вещото лице твърди, че има
съдържание на животински мазнини и това не са негови предположения, защото той е
прочел техническата спецификация на продукта. Той разграничава произхода на
продукта от състава след използването на продукта в кухнята. Произхода на
продукта си е произход, това е масло от растителен произход, добито от
растителни вещества. Но след използването на продукта в кухнята, той влиза в
достъп с други продукти, които той е изброил, както е по сертификата – риба,
меса, картофи, морски дарове „…и този обмен на молекули до
каква сметка се пренасят вещества от един продукт към друг продукт…“ – дава конкретен (но не свързан с
процесната стока) пример. Посочва още, че не се класира „прясно
масло от олио от растителен произход“,
а се класира отпадък, който е използван вече и е негоден за консумация. Й.
категорично е заявил, че изготвеното заключение се базира само от документите
по делото, между които не е видял митническа лабораторна експертиза, няма и
химическо заключение относно това дали съдържа продукта животински продукт или
не съдържа, но той изхожда от наименованието на продукта и неговата същност,
както и познанията по предходни дела на дружеството жалбоподател, провеждани в
Административен съд – Русе. Съдът ще изрази становище по заключението на вещото
лице в частта, в която излага мотиви по съществото на спора.
В
хода на съдебното производство жалбоподателят е представил превод на писмените
доказателства на български език.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Нормата на чл. 168, ал. 1
от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.
146 от АПК.
В
сезиращата съда жалба не е въведено възражение относно компетентността на
административния орган да издаде решение от категорията на обжалваните, но е
направено искане съдът да прогласи нищожността на обжалвания акт. По аргумент
от чл. 172, ал. 2 от АПК нищожност винаги е налице когато обжалваният
индивидуален административен акт е издаден от некомпетентен орган. Както е
посочено и в самото решение, то е издадено на основание чл. 29 от МКС, която
разпоредбата третира случаите на издаване на решения, взети без предварително
заявление – това са случаите при които административният орган издава решения
служебно, по собствена инициатива. За прилагането на чл. 29 от МКС, чл. 19, ал.
7 от ЗМ изрично предвижда кой е компетентният орган – директорът на
териториалната дирекция. Също така според чл. 5, т. 39 от МКС, за целите на МКС решение означава всеки акт на
митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се
извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за
съответното(ите) лице(а).
Директорът на ТД Митница Русе безспорно има качеството на митнически орган по
смисъла на чл. 5, т. 1 от МКС. Доказателство за компетентността на
административният орган е и представената Заповед за изменение на служебно
правоотношение № 1642/27.07.2021 г. В този смисъл решението е издаден от
административен орган, който разполага с необходимата материална, териториална
и по степен компетентност.
Жалбоподателят не сочи
конкретни пороци във формата на обжалвания административен акт. От изявленията
в жалбата може да се направи извод, че се твърди липсата на мотиви, тъй като е
посочено, че „Считаме, че административният акт е издадено
без де е налице фактическо и правно основание за коригиране на митнически
декларации (МД) с MRN №№ 21BG004006046729R5/07.05.2021 г.,
21BG004006046776R0/08.05.2021 г. и 21BG004006046783R8/09.05.2021 г., както и
представляваното от мен дружество да бъде задължено да доплати по тези МД мито
в общ размер на 55 692,72лв. и ДДС - 11138,54лв. От административния акт не
става ясно, кои са конкретните данни и обстоятелства, които са дали основание
на административният орган да издаде акт, с който да не приеме декларирания от
„Астра Биоплант"ЕООД ТАРИК код и да определи нов - 1518 00 99 90.“ Съдът намира оплакването за
неоснователно. В конкретния случай митническото законодателство не въвежда
специално изискване относно формата на индивидуалния административен акт,
поради което са приложими разпоредбите на чл. 59, ал. 2 от АПК. Приложима е и
разпоредбата на чл. 5, т. 39 от МКС съгласно която решение означава всеки акт на
митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се
извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за
съответното(ите) лице(а). Обжалваното
решение съдържа всички необходими реквизити, предвидени в цитираните
разпоредби. Налице са мотиви относно издаването му. Като фактическо основание
за издаването му е посочено последващата проверка на декларирането по чл. 48 от
МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ относно трите процесни МД. В резултата на
проверката е установено, че стоката е декларирана некоректно с код по КН.
Направен е извод на база всички приложени към МД документи, че за конкретния
случай е приложим код по КН 15180099 и код по ТАРИК 90. Следователно,
обжалваното решение съдържа фактическите и правни основания за неговото
издаване, като са посочени точно и ясно „кои са конкретните данни и
обстоятелства, които са дали основание на административният орган да издаде
акт, с който да не приеме декларирания от „Астра Биоплант"ЕООД ТАРИК код и
да определи нов - 1518 00 99 90.“
Не се сочат в жалбата и
конкретни нарушения на административно производствените правила, а и съдът не
установява такива, които да са съществени и наличието им да обуслови отмяна на
обжалваното решение на самостоятелно основание. Релевирано е възражение, че „В
акта е направено едностранчиво позоваване на описанието на стоката без да се
съобрази нейната специфика и без да се вземат предвид и обсъдят всички
обстоятелства от значение за случая.“
Ако възражението се приеме като твърдение за неизяснена фактическа обстановка,
т.е. нарушение на задълженията на административния орган по чл. 35 и чл. 36 от АПК, съдът намира същото за неоснователно. Това е така, защото
административният орган е уведомил своевременно дружеството за началото на
административното производство с писмо рег. № 32-352170/05.11.2021 г., в което
подробно е изложил информация за резултатите от извършената повторна проверка
на декларирането по трите МД, както и действията които ще предприеме. Следва
изрично да се подчертае, че в случая съгласно чл. 22, § 6 от МКС във връзка с
чл. 29 от МКС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, на дружеството е предоставена
възможност да изрази становище в 30-дневен срок от получаване на писмото
(10.11.2021 г.), като последното не е предприело действия в тази насока.
Отделно от това, във връзка с твърдението за наличие на специфика на внасяната
стока употребявано растително масло, съдът изрично е указал (Определение от
16.08.2022 г.) на жалбоподателя да изясни в какво се състои спецификата и да
ангажира доказателства в тази насока, което не е сторил, въпреки че именно той
носи тежестта на доказване (Разпореждане от 07.04.2022 г.) на благоприятните за
него факти.
Съдът
счита, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на
материалния закон по следните причини:
Съгласно
чл. 48 от МКС За целите на митническия контрол
митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и
пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за
временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за
напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и
наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи
документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други
видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези
органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това
все още е възможно. Такъв контрол може да се извършва в помещенията на
държателя на стоките или на негов представител, както и в помещенията на всяко
друго лице, което във връзка със стопанската си дейност участва пряко или косвено
в операциите, или на всяко друго лице, което притежава съответните документи и
данни за търговски цели. Според
чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ
За целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 след вдигане на стоките митническите
органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на точността и
пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи.
За извършването на повторна проверка на
декларирането не е необходимо наличието на специални условия, които да налагат
нейното реализиране – митническите органи могат в условията на оперативна
самостоятелност да предприемат подобна проверка по всяко време, като
приложимите нормативни актове не предвиждат специална процедура по която същата
да бъде проведена. В конкретния случай именно при служебно инициирана повторна
проверка на МД MRN 21BG004006046729R5/07.05.2021 г.; на МД MRN
21BG004006046776R0/08.05.2021 г. и на МД MRN 21BG004006046783R8/09.05.2021 г.,
компетентните органи са установили, че „Астра биоплант“ ЕООД неправилно е
декларирало стока употребявано растително масло с код по ТАРИК **********
вместо код **********. Трябва да се посочи, че проверката е само по документи и
от внесената стока не са взети проби за анализ, поради което не може да бъде
изследван състава на внесената стока. Митническите органи са предприели
действия по отстраняване на установената нередност и са определили в тежест на
посочения вносител допълнителни задължения за мито и ДДС.
Няма
спор по факта, че стоката е с произход Китай и страна на износ Китай, както и
че същата се транспортира по море, в контейнери, под покритието на генерален
коносамент, заедно с други придружаващи документи. Спори се между страните
какъв код по КН, респ. по ТАРИК следва да се приложи за тарифното класиране на
внасяната от жалбоподателя стока used cooking oil (UCO) - употребявано
готварско олио. Жалбоподателят твърди, че внасяната стока представлява смес от
растителни и животински мазнини, събрани след кулинарна употреба, поради което
същата следва да се класира с код ********** при ставка на мито 2,00 % за внос
от трети страни на територията на Европейския съюз. Административният орган
защитава тезата, че посочената стока следва да се класира с код **********, при
което приложимата ставка за мито ще бъде в размер на 7,70 %.
На
база събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност, съдът
приема, че становището на административния орган е правилно по следните
причини:
За
да се установи правилния код по ТАРИК на внасяната стока, съдът намира за
необходимо да проследи описанието на стоката в приложените по делото
доказателства, както следва:
1.Митнически декларации:
1.1. МД MRN 21BG004006046729R5/07.05.2021
г. - в ЕД 6/8 стоката е посочена като употребявано растително масло.
Декларацията се подава от жалбоподателя и следователно сам той е описал стоката
по този начин.
В ЕД 2/3 са описани следните
представени документи:
1.1.1.Търговска фактура №
**********/22.03.2021 г., в която стоката е описана като употребявано
растително масло с условия на доставка СРТ, с доставчик на услугата
„Оберьостерайхише биодизел България“ ЕООД, без посочен тарифен код.
1.1.2. Генерален коносамент №
VMFSHAN0553/20VAR/25.12.2020 г., в който стоката е описана като използвано
готварско олио (UCO) изцяло с растителен произход (без умишлено смесване с
твърда мазнина), не е предназначено за консумация от хора или животни, само за
промишлена употреба; ISCC EU сертифицирано в пластмасови контейнери със
загряващи подложки, код на стоката 15180095.
1.1.3. Анализен сертификат от
24.12.2020 г. – представени са данни за изследване на взета проба на 21.12.2020
г., но не е посочено наименованието на
стоката, нито тарифен код; липсва каквато и да е информация, от която може да
се направи връзка с внесената стока и че именно от нея е взета проба за
изследване.
1.1.4. Информационен документ,
съпътстващ превози на отпадъци съгласно Регламент (ЕС) № 1013/2006 (OB L 190),
чл.18 и приложение (анекс) VІІ – 11 бр., с дата на издаване 24.12.2020 г. –
стоката е описана като използвано готварско олио и е идентифицирана чрез номера
на контейнера и нетно тегло.
1.1.5.Сертификат за произход от
24.12.2020 г. – стоката е описана като използвано готварско олио (UCO).
1.1.6. Декларация на вносител от
07.05.2021 г., че стоките не попадат в обхвата на конвенция CITES (Вашингтонска
конвенция), подписана от изпълнителния директор на дружеството – стоката е
посочена като употребявано кухненско олио.
1.1.7.Кантарна бележка - представена е една кантарна бележка (с превод
на български език), с дата на издаване 24.12.2020 г. – стоката е описана като
използвано готварско олио (UCO). В процесната МД е посочено, че са представени
11 бр., които не са приложени в административната преписка.
Към посочената МД са представени
допълнителни доказателства, които не са описани в същата, както следва:
Търговска фактура № К
2020/0138/24.12.2020 г., с доставчик „Кажу пте“ ООД и получател
„Оберьостерайхише биодизел България“ ЕООД, в която стоката е описана като
използвано готварско олио (UCO) със загряващи подложки.
Опаковъчен лист от 24.12.2020 г., с
доставчик „Кажу пте“ ООД и получател „Оберьостерайхише биодизел България“ ЕООД,
в която стоката е описана като използвано готварско олио (UCO).
Известие за доставка от 24.12.2020
г., с доставчик „Кажу пте“ ООД и получател „Оберьостерайхише биодизел България“
ЕООД, в което стоката е описана като използвано готварско олио, изцяло с
растителен произход. В съдържанието на известието е посочено, че: “10.1.
Приложен процес за отпадъци/ остатъци ISCC EU. 10.2. Използваното готварско
олио отговаря на ISCC.“.
Дебитно известие от 24.12.2020 г. от
доставчик „Кажу пте“ ООД за получател „Оберьостерайхише биодизел България“
ЕООД, в което стоката е описана като използвано готварско олио (UCO) със
загряващи подложки.
Duty of care: waste transfer note
(Задължение за обезпечаване на интереси: бележка за прехвърляне на отпадъци) –
11 бр., без дата, от притежателя на отпадъците „Кажу пте“ ООД до „Астра
биоплант“ ЕООД, стоката е описана като използвано готварско олио и се
идентифицира по количество и номер на контейнер. Записано е в „Раздел
А – Описание на отпадъците, Списък с код(овете)на разпоредбите за отпадъците
15.18.00.95.00 LER 200125“.
1.2. МД MRN 21BG004006046776R0/
08.05.2021 г. - в ЕД 6/8 стоката е посочена като употребявано растително масло.
Декларацията се подава от жалбоподателя и следователно сам той е описал стоката
по този начин.
В ЕД 2/3 са описани следните
представени документи:
1.2.1.Търговска фактура №
**********/22.03.2021 г., в която стоката е описана като употребявано
растително масло с условия на доставка СРТ, с доставчик на услугата
„Оберьостерайхише биодизел България“ ЕООД, без посочен тарифен код.
1.2.2. Генерален коносамент №
VMFSHAN0002/21VAR/10.01.2021 г., в който стоката е описана като използвано
готварско олио (UCO) изцяло с растителен произход (без умишлено смесване с
твърда мазнина), не е предназначено за консумация от хора или животни, само за
промишлена употреба. ISCC EU сертифицирано в пластмасови контейнери със
загряващи подложки, код на стоката 15180095.
1.2.3. Анализен сертификат от
10.01.2021 г. – представени са данни за изследване на взета проба на 01.01.2021
г., но не е посочена като наименование
стоката, нито е посочен тарифен код; липсва каквато и да е информация, от която
може да се направи връзка с внесената стока и че именно от нея е взета проба за
изследване.
1.2.4. Информационен документ,
съпътстващ превози на отпадъци съгласно Регламент (ЕС) № 1013/2006 (OB L 190),
чл.18 и приложение (анекс) VІІ – 10 бр., с дата на издаване 10.01.2021 г. –
стоката е описана като използвано готварско олио и е идентифицирана чрез номера
на контейнера и нетно тегло.
1.2.5.Сертификат за произход от
10.01.2021 г. – стоката е описана като използвано готварско олио (UCO).
1.2.6. Декларация на вносител от
08.05.2021 г., че стоките не попадат в обхвата на конвенция CITES (Вашингтонска
конвенция), подписана от изпълнителния директор на дружеството – стоката е
посочена като употребявано кухненско олио.
1.2.7.Кантарна бележка – в процесната
МД е посочено, че са представени 110 (!) бр. кантарни бележки. Съдът приема, че
е допусната техническа грешка и би
следвало да са представени 10 бр., т.е. по една за всеки контейнер. В преписката
(л. 73) е представен weight tickets (без превод на български език), издаден на
10.01.2021 г., в който стоката е описана като used cooking oil (UCO) за 37
контейнера с общо нето тегло 806,82 МТ.
Към посочената МД са представени
допълнителни доказателства, които не са описани в същата, както следва:
·
Търговска
фактура № К 2020/0139/12.01.2021 г., с доставчик „Кажу пте“ ООД и получател
„Оберьостерайхише биодизел България“ ЕООД, в която стоката е описана като
използвано готварско олио (UCO) със загряващи подложки.
·
Опаковъчен
лист от 10.01.2021 г., с доставчик „Кажу пте“ ООД и получател „Оберьостерайхише
биодизел България“ ЕООД, в която стоката е описана като използвано готварско
олио (UCO).
·
Duty
of care: waste transfer note (Задължение за обезпечаване на интереси: бележка
за прехвърляне на отпадъци) – 10 бр., без дата, от притежателя на отпадъците
КАЖУ ПТЕ ЛТД до „Астра биоплант“ ЕООД, стоката е описана като използвано
готварско олио и се идентифицира по количество и номер на контейнер. Записано е
в „Раздел А – Описание на отпадъците,
Списък с код(овете)на разпоредбите за отпадъците 15.18.00.95.00 LER 200125“.
1.3. МД MRN 21BG004006046783R8/09.05.2021 г. - в ЕД 6/8
стоката е посочена като употребявано растително масло. Декларацията се подава
от жалбоподателя и следователно сам той е описал стоката по този начин.
В ЕД 2/3 са описани следните
представени документи:
1.3.1.Търговска фактура №
**********/22.03.2021 г., в която стоката е описана като употребявано
растително масло с условия на доставка СРТ, с доставчик на услугата
„Оберьостерайхише биодизел България“ ЕООД, без посочен тарифен код.
1.3.2. Генерален коносамент №
VMFSHAN0002/21VAR/10.01.2021 г., в който стоката е описана като използвано
готварско олио (UCO) изцяло с растителен произход (без умишлено смесване с
твърда мазнина), не е предназначено за консумация от хора или животни, само за
промишлена употреба. ISCC EU сертифицирано в пластмасови контейнери със
загряващи подложки, код на стоката 15180095.
1.3.3. Анализен сертификат от
10.01.2021 г. – представени са данни за изследване на взета проба на 01.01.2021
г., но не е посочена като наименование стоката, нито е посочен тарифен код;
липсва каквато и да е информация, от която може да се направи връзка с
внесената стока.
1.3.4. Информационен документ,
съпътстващ превози на отпадъци съгласно Регламент (ЕС) № 1013/2006 (OB L 190),
- чл.18 и приложение (анекс) VІІ – 7 бр., с дата на издаване 10.01.2021 г. –
стоката е описана като използвано готварско олио и е идентифицирана чрез номера
на контейнера и нетно тегло.
1.3.5.Сертификат за произход от 10.01.2021
г. – стоката е описана като използвано готварско олио (UCO).
1.3.6. Декларация на вносител от
09.05.2021 г., че стоките не попадат в обхвата на конвенция CITES (Вашингтонска
конвенция), подписана от изпълнителния директор на дружеството – стоката е посочена
като употребявано кухненско олио.
1.3.7.Кантарна бележка – в процесната
МД е посочено, че са представени, но не е посочен нито брой, нито дата на
издаване. В административната преписка не са приложени. Съдът приема, че
контейнерите в тази МД са част от weight tickets (без превод на български
език), издаден на 10.01.2021 г., в който стоката е описана като used cooking
oil (UCO) за 37 контейнера с общо нето тегло 806,82 МТ.
Към посочената МД са представени
допълнителни доказателства, които не са описани в същата, както следва:
·
Търговска
фактура № К 2020/0139/12.01.2021 г., с доставчик „Кажу пте“ ООД и получател
„Оберьостерайхише биодизел България“ ЕООД, в която стоката е описана като
използвано готварско олио (UCO) със загряващи подложки.
·
Опаковъчен
лист от 10.01.2021 г., с доставчик „Кажу пте“ ООД и получател „Оберьостерайхише
биодизел България“ ЕООД, в която стоката е описана като използвано готварско
олио (UCO).
·
Duty
of care: waste transfer note (Задължение за обезпечаване на интереси: бележка
за прехвърляне на отпадъци) – 11 бр., без дата, от притежателя на отпадъците „Кажу
пте“ ООД до „Астра биоплант“ ЕООД, стоката е описана като използвано готварско
олио и се идентифицира по количество и номер на контейнер. Записано е в „Раздел
А – Описание на отпадъците, Списък с код(овете)на разпоредбите за отпадъците
15.18.00.95.00 LER 200125“.
2.Други доказателства:
2.1. Договор № К20201104.ОВВ, сключен
на 04.11.2020 г. между продавача „Кажу пте“ ООД и купувача „Оберьостерайхише биодизел
България“ ЕООД с предмет покупко-продажба на използвано готварско олио (UCO) –
продукт, сертифициран по италианската национална схема. Представено е
приложение към посочения договор от 02.12.2020 г., в който не се посочва
наименованието на стоката.
2.2. Нотариален сертификат от
нотариус с практика в Република Сингапур от 14.01.2021 г. и с посочен период на
действие 01.04.2020 г. – 11.03.2021 г., че посочено лице е подписало и
изготвило Декларация за устойчивост на английски и италиански език. Върху същия
хартиен носител административният секретар на посолството на Италия в Сингапур
на 22.01.2021 г. е заверил подписа на същото лице, но не и съдържанието на
документа. Към посочения сертификат е приложена Декларация за устойчивост от
името на „Кажу пте“ ООД, което дружество декларира, че партидата (без
идентификация на същата) е използвано готварско олио (изцяло с растителен
произход) HS 15180095000 EWC 20.01.25. Изрично трябва да се подчертае, че
нотариалният сертификат е само удостоверително изявление, а от декларацията за
устойчивост, която не е съставена на 14.11.2019 г. (това е датата на
постановлението, регламентиращо по италианското законодателство дейностите с
отпадъци), се установява вида на стоката.
2.3.Сертификати за съответствие,
издадени от Италианска организация за акредитиране по Националната система за
сертифициране, институирана с Постановление от 14.11.2019 г. (Италия) и
последващи изменения и допълнения:
2.3.1. Сертификат за съответствие №
IT17/SBB26/02.08.2017/21.06.2021 г. и валидност до 26.07.2022 г. с изискваща организация
„Астра биоплант“ ЕООД. Сертифицирането включва като предмет съответствието на
Националната система за сертифициране за устойчивост на биогорива и
биотечности. Към този сертификат е приложена кореспонденция от 23.06.2021 г.
във връзка с извършване на проверка. Представен е документ Област на приложение
към сертификат № IT17/SBB26/ 02.08.2017/21.06.2021
г., с актуализация към 01.10.2020 г., в който е посочено, че третиран продукт
относно целта на сертифициране е използвано готварско олио.
2.3.2. Сертификат за съответствие №
IT18/SBB47/01.10.2020 г. и валидност до 10.06.2023 г. с изискваща организация „Кажу
пте“ ООД. Сертифицирането включва като предмет съответствието на Националната
система за сертифициране за устойчивост на биогорива и биотечности. Към този
сертификат е приложена кореспонденция от 01.10.2020 г. във връзка с извършване
на проверка. Представен е документ Област на приложение към сертификат №
IT18/SBB47/01.10.2020 г., в който е посочено, че третирани продукти относно
целта на сертифициране са използвано готварско олио и рафинирано палмово масло
от отпадъчни води от мелница за палмови масла.
2.3.2. Сертификат за съответствие №
IT18/SBB106/01.10.2020 г. и валидност до 25.10.2023 г. с изискваща организация „Дзянсу
циюн ойл енд фат тех ко“ ООД. Сертифицирането включва като предмет
съответствието на Националната система за сертифициране за устойчивост на
биогорива и биотечности. Към този сертификат е приложена кореспонденция от
01.10.2020 г. във връзка с извършване на проверка.
Съдът счита, че от представените
сертификати не може да се направи извод за наличие на животински мазнини във
внесената стока, тъй като сертификатите за съответствие включват множество
различни отпадни продукти, от които могат да се произвеждат биогорива и
биотечности. Относно сертификата на „Кажу пте“ ООД в документа Област на
приложение изрично са посочени и други растителни масла, каквото е палмовото,
но не са посочени животински мазнини.
2.4. Самодекларация по ISCC на
източник на производство за използвано готварско олио (UCO) от „Дзянсу циюн ойл
енд фат тех ко“ ООД от 15.09.2020 г. В т. 1 изрично е посочено, че „UCO
(използвано готварско олио) се отнася до растителни или животински
мазнини, използвани в кухня.“ В т. 2 е посочено, че „UCO
(използвано готварско олио), включено в тази самодекларация, отговаря на
определението за отпадък“. След като самият износител декларира надлежно, че не е
налице смес от растителни и животински мазнини, би следвало този факт да бъде
съобразен при тарифното класиране на внесената стока.
2.5.Писмо от „Оберьостерайхише
биодизел България“ ЕООД до „Кажу пте“ ООД относно потвърждаване на състава на
стоката UCO (използвано готварско олио) – отправено е запитване дали то съдържа
само растителни масла или също и животински мазнини. Писмото е без дата и номер
и не може да се установи дали е достигнало до адресата, както и ако е достигнало,
има ли отговор и какви доказателства са ангажирани в тази връзка.
2.6. Бележки относно растително масло
(с превод на български език). Според съда се касае за една и съща бележка от
27-28.09.2020 г. и едно и също количество отпаден продукт, която е представена
в няколко екземпляра. Изрично е посочено, че стоката е растително масло -
готварско олио (СО) и използвано готварско олио (UCO). Съдържащата се информация
не може да бъде свързана със стоката, внесена по процесните МД.
2.7.Продуктов център – информация,
издадена на 04.09.2020 г. и вероятно дата на отпечатване 15.11.2021 г. Отнася
се до използвано готварско олио, като спецификацията определя изискванията за
качество на използваното готварско олио от кухня, неговото съхранение,
обработка и транспортиране. Представена е дефиниция на термина използвани
кухненски мазнини (т. 1); селектиране (т. 2) и технически изисквания (т.
4). Посочено е, че авторското право е на
„Дзянсу инхуей инерджи технолъджи ко“ ООД. По мнение на съда информацията
освен, че е непълна (липсва т. 3), не може да бъде ценена като доказателство
първо защото не е свързана по никакъв начин с трите вноса и второ защото не е
посочена връзката на жалбоподателя с лицето, което притежава авторско право. По
делото не е ангажирано доказателство, в което стоката да е описана като
използвани кухненски мазнини.
2.8.Техническа спецификация без дата
– относно използвано готварско олио (UCO). В т. 1 е дадено следното
определение: „Терминът „използвани кухненски
мазнини“ означава смес от масла и мазнини от кухни на ресторанти. Тези мазнини
са отпадъци, които се генерират в резултат на кулинарните дейности на
ресторантите. Една част се състои от мазнина от фритюрници за пържене.
Мазнините за пържене в професионални фритюрници са специално подбрани фракции
от палмово масло с висока температура на кипене и отлични антиоксидантни
свойства, в които се пържат риба, панирани меса, меса, картофи, морски дарове и
други. Поради тази причина използваните мазнини за фритюрник, са смес от
растителни масла и животински мазнини, останали от процеса на пържене. Може да
има и мазнина от фритюрници, допълнена с рапично, слънчогледово, соево или друг
вид олио за пържене. Друга част от използваните мазнини от кухни, са
отцедените мазнини от скарите за печене на месо - пилешко, телешко, свинско,
риба и други.“ В т.3 е посочена целта:
„Използваните мазнини от кухни са предназначени само за технически цели —
производство на биогорива. Не се допуска използването на масла и продукти от
тях за хранителни цели“. Спецификацията е изготвена на бланка на дружеството „Дзянсу
циюн ойл енд фат тех ко“ ООД, а в съдържанието на същата наименованието на
дружеството е „Кажу пте“ ООД. По делото не е ангажирано доказателство, в което
стоката да е описана като използвани кухненски мазнини.
2.9. Комплексно разрешително №
254-Н1/2012 г. на оператор „Астра биоплант“ ЕООД, заверено на 21.07.2020 г. за
експлоатация на инсталация и съоръжения за следната категория промишлена
дейност по Приложение № 4 към Закон за опазване на околната среда (ЗООС):
1.Химическа инсталация за производство на метилови естери на мастните киселини
(биодизел) и глицерин, изпълняваща дейност съгласно т.4.1 „б“ от Приложение № 4
към ЗООС. Не се спори относно продуктите, които дружеството произвежда, поради
което доказателството е неотносимо.
2.10. Заключение по
съдебно-икономическата експертиза. Съдът счита, че макар заключението е чисто
теоретично (за което свидетелства и изявлението на вещото лице в съдебно
заседание) и не следва да бъде ценено по делото. Съдът намира, че вещото лице е
изследвало и описало в заключението си само част от доказателствата по делото,
и макар в тях изрично да е посочено, че стоката е използвано готварско олио с
растителен произход, се правят изводи за наличие на животински мазнини,
неподкрепени с никакви доказателства. Теоретичното изясняване на схемите за събиране на отпадъци не влече след
себе си автоматично извода, че процесните стоки съдържат животински мазнини и
дружеството правилно е декларирало същите с код **********. Налице е неправилна
интерпретация на съдържанието на сертификатите за устойчивост – в тях не се
сочи състава на стоката, а се дава обяснения относно извършване на проверки. Отделно
от това, при някои цитати, вещото лице си е позволило да променя текста на
документите - например в техническата спецификация е дадено определение за
използвани кухненски мазнини, а в заключението под формата на цитат вещото лице
е посочило това определение за използвано готварско олио. Вещото лице изцяло се
позовава на посочената спецификация, като твърди наличие на животински мазнини,
без да съобрази факта, че в спецификацията не се съдържа информация, която да
позволи свързването й с процесната стока. В настоящият случай е от изключително
значение начина, по който стоката е описана и той не може да бъде произволно
променян.
От
изложената информация за описанието на стоката в различните писмени
доказателства не се установи факта и не се доказа твърдението на жалбоподателя,
че внесената стока, освен растителни масла, съдържа и животински мазнини.
Наличието на декларации за устойчивост и сертификати за съответствие доказва
факта, че се използват употребявани растителни масла и техни фракции за
производството на биодизел, но не и наличие на мазнини, различни от
растителните в конкретния случай. На практика жалбоподателя се опитва да
докаже, че производството на биогорива не може да се реализира, ако в състава
на отработените масла не се съдържат животински мазнини, което твърдение е
несъстоятелно. Също така се прави внушение, че винаги при кулинарна обработка
отпадните растителни масла ще съдържат и животински мазнини. В декларацията за
устойчивост изрично е посочено, че стоката е използвано готварско олио с изцяло
растителен произход. Съдът прави разграничение между понятията произход и
състав, но в конкретния случай по никакъв начин не се доказа наличието на
животински мазнини в състава на внесеното употребявано растително масло –
описание на стоката, направено от самия жалбоподател. За внесената стока не е
реализирана химическа лабораторна експертиза поради невземане на проби в
момента на вноса. Няма изрично потвърждение от доставчика (износителя) „Кажу
пте“ ООД, че стоката съдържа и животински мазнини, въпреки отправеното
запитване от контрагента „Оберьостерайхише биодизел България“ ЕООД. Посочения в
част от документите код по КН 15180095 по никакъв начин не обвързва нито
декларатора, нито митническите органи – и двете страни следва да определят код
по КН/ТАРИК съобразно информацията във всички придружаващи стоката документи.
По изложените мотиви съдът намира, че с обжалваното решение правилно е
определен нов код по ТАРИК на внесената стока употребявано растително масло
**********.
Попълването на ЕД 6/8 на МД „описание
на стоките“ изисква да се впише обичайното търговско описание на внасяната
стока, като това изискване е регламентирано в Приложение Б на Делегиран
регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2446 за
определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс
на Съюза.
Въведено е изискване описанието да е точно и да позволява незабавно и
недвусмислено идентифициране и класиране на стоките (с изключение на несъюзните
стоки, поставени под режим митническо складиране в обществен митнически склад
тип I. II или III или в частен митнически склад,, каквото изключение не е
налице).
Съгласно чл. 57, ал. 1 от МКС За целите на прилагането
на Общата митническа тарифа „тарифно класиране“ на стоки е определянето на
подпозицията или по-нататъшно подразделение от Комбинираната номенклатура, в
която или което трябва да бъдат класирани тези стоки. Ноторен факт е, че приложимата редакция на Комбинираната
номенклатура на ЕС за 2021 г. е приета с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1577
на Комисията за
изменение па приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно
тарифата и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. В
конкретния случай следва да се приложи Правило 1 от Общите правила за описание
и тълкуване на КН, класирането законово се определя съгласно термините на
позициите и подпозициите, забележките към тях и забележките към разделите и към
главите на Митническата тарифа на ЕС и съгласно общите правила за описание и
тълкуване на КП.
Декларираната подпозиция 15180095 по КН
се отнася до смеси или препарати от животински мазнини и масла или от
животински и растителни мазнини и масла и техните фракции. По делото не се
доказа, че във внесените стоки по посочените три МД се съдържат животински
мазнини, поради което декларирания от дружеството код по КН 15180095 не е
коректен. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че следва да се
отчита и предназначението на внесената стока, тъй като подобно условие не е заложено във връзка с тарифното класиране
на продукта.
Във
връзка с поддържаната теза, че внасяната стока по посочените МД представлява
смес от растителни и животински мазнини, а не само от посочените в документите
растителни такива, жалбоподателят е представил като доказателства по делото
решения за Обвързваща тарифна информация (ОТИ), издадени на основание чл. 33 от
МКС от митническите органи на други държави – членки, както следва хронологично
по референции на BTI (Binding Tariff Information|):
Задължително
следва да се изясни, че ОТИ, макар и валидна на територията на целия Европейски
съюз, се отнася само до титуляра, в чиято полза решението е издадено. Дори да
се пренебрегне това правило, и се приеме, че ОТИ могат се съобразят при
определяне на код по ТАРИК на внесената от „Астра биоплант“ ЕООД стока, то
следва да бъдат съобразени и другите особености в тази насока, както следва:
ОТИ
№ 1 от таблицата – посоченият код е този, който митницата определя като нов и
срещу който дружеството протестира. Изрично е посочено, че маслото е растително
и предназначено за производство на козметични продукти.
ОТИ
№ 2 от таблицата – в описанието на стоката се сочат единствено и само
растителни масла.
ОТИ
№ 3 от таблицата - в описанието на стоката се сочат единствено и само
животински масла.
Трябва да се отбележи и факта, че само
съвпадението по кодове по КН не означава автоматично, че внесените на
територията на Европейския съюз стоки по цитираните ОТИ, са сходни, тъй като не
са изследвани и другите фактори, които са позволили издаване на ОТИ за
описаната стока. В този смисъл домогването на жалбоподателя за прилагане на
принципа, регулиран от чл. 8, ал. 2 от АПК
В
пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи
се третират еднакво, е неуспешно.
Пак във връзка с доказване на тезата си
за правилно определен код по ТАРИК още при декларирането на стоката,
жалбоподателят е представил три документа (в превод от испански език), както
следва:
ü
Ненаименован
документ (според съда – МД за внос) с получател
„Астра биоплант“ ЕООД; страна на произход и страна на износ – Китай; в
клетка „Опаковки
и описание на стоките“ е посочено „Течност насипно, използвано готварско
масло (UCO)“, код на стоките 15180095 90. В кл.
44 “Специални
указания/Представени документи/сертификати и разрешения“
са вписани множество придружаващи документи, които не са представени, за да се
установи сходство с внасяната на територията на страната стока.
ü
Документ
за освобождаване на стоки при внос с получател
„Астра биоплант“ ЕООД, като е посочена стока UCO с код **********, с
дата 21.09.2021 г. – не може да се приеме като доказателство, защото не е
посочена страна на произход и страна на износ; не са посочени и не са
представени придружаващи документи, за да се установи сходство с внасяната на
територията на страната стока.
ü
Общ
санитарен документ за влизане с получател
„Астра биоплант“ ЕООД; страна на произход и страна на износ – Китай; с
дата на подписване 21.09.2021 г. Описанието на стоката се състои във
възпроизвеждане на точното съдържание на
текстовете по позиция 1518 и подпозиция 151800, както и по код от КН
15180095 – тук стоката е пряко декларирана като смес от животински или
растителни мазнини е масла и техните фракции… В процесните МД стоката е
декларирана като употребявано растително масло.
За
съда остава неясно защо жалбоподателя се позовава на ОТИ, издадени на други
титуляри, след като не съществува пречка да поиска и да му бъде издадена ОТИ за
внасяната от него стока. По изложените причини представените доказателства не
променят извода, че процесната внесена стоката представлява употребявано
растително масло.
Съдът счита, че с
издаденото решение е постигната целта на закона. На първо място е реализирана
целта, посочена в чл. 32 от Договора за функциониране на Европейския съюз, а
именно в частта за подобряване конкурентността на предприятията – осигурява се
равнопоставеност на икономическите оператори. Изпълнено е и заложеното
изискване в § (55) от Преамбюла на МКС – с правилното класиране на въвежданите
на територията на ЕС стоки, особено от трети страни, се постига ефективно
функциониране на митническия съюз и изпълнение на общата търговска политика. Не
на последно място реализирани са и целите на националното законодателство,
заложени в чл. 1, ал. 2 от ЗМ. Обжалваното решение не противоречи на целта на
закона.
Не на последно място
съдът намира за необходимо да обсъди направеното с жалбата искане от
жалбоподателя за „постановяване нищожността“ на атакуваното решение. Както вече
беше посочено в настоящото решение, съдът изрично даде възможност на
жалбоподателя да уточни пороците на обжалвания административен акт, които
обуславят твърдяната от него нищожност, но жалбоподателя не изпълни указанията
на съда в тази насока. В приложимото българско законодателство няма легално
определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценя или като нищожен,
или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в
другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен на някое от
основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и
съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са
особено съществени, т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо съществуването на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила специфични критерии, кога един порок води до нищожност и
кога същият води до унищожаемост. АПК не съдържа изрична квалификация на
пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено
разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва правомощията на съда, когато
прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност (съдът вече посочи, че тази
хипотеза не е налице). При съобразяване на факта, че в настоящото производство
се установи законосъобразността на постановеното административно решение, не е
налице твърдяната от жалбоподателя нищожност, още повече, че последния по
никакъв начин не можа да докаже твърдението си в тази насока.
С оглед изложеното, съдът
намира оспореното решение за законосъобразно, поради което жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли. В хода на извършената от съда проверка на оспорения
административен акт не се установиха пороци, които на самостоятелно основание
да водят до неговата унищожаемост/нищожност.
По делото са предявени
искания за присъждане на разноски и от двете страни. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 150 лева
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. №
3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не
е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
На основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Астра биоплант” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливо поле, ул.
„България“ № 23, представлявано от Д. Ф.М. – управител против Решение №
32-44832/09.02.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Русе.
ОСЪЖДА „Астра биоплант” ЕООД, ЕИК
1176505594да заплати на Агенция „Митници“ сума в размер на 150 (сто и петдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: