Р Е Ш Е Н И Е
№ 260026 / 8.1.2021г.
гр. Перник, 08.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7022 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ********* /с предишно
наименование „Юробанк и Еф Джи“ АД/, подадена чрез процесуалния му представител
– адв. Христина Иванова против С.В.Т., с ЕГН: ********** и В.Г.Т., с ЕГН: **********,
с която се иска ответниците да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца при условията на солидарност следните
суми: сумата от 19 754.40 лева – главница по договор за потребителски
кредит № HL
37360/04.06.2008 г. и допълнителни споразумения към него и сумата от 599.30
лева – нотариални разноски, както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба
се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит № HL
37360/04.06.2008 г.
Твърди се,
че въз основа на така сключения договор банката отпуснала на ответниците сумата
от 17 000 лева – с банково бордеро № 7866365 от 06.06.2008 г. и така
изпълнила задълженията си по договора. Уточнява се, че срокът за издължаване на
кредита бил 300 месеца, считано от откриване на заемната сметка. Посочва се, че
за обезпечение на отпуснатия кредит кредитополучателят учредил на ищеца
договорна ипотека съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 135, том II, рег. №
2262, нот.д. № 305 от 2008 г.
На следващо
място се твърди, че към договора за кредит били сключени поредица от
допълнителни споразумения – като последното било с дата 07.07.2014 г. По силата
на посочените допълнителни споразумения /общо 6 на брой/ страните се съгласили
за удобство на длъжника непогасените и просрочени начислени за периодите
договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена
главница, за което заемополучателят изразил изрично съгласие.
Съгласно
договора и споразуменията заемополучателят се е съгласил да отговаря и за
разноските по обезпечението /ипотеката/, както и за разноските по
принудителното изпълнение.
На следващо
място се твърди, че поради неизпълнение на задълженията по кредита от страна на
заемополучателите целият кредит е обявен за предсрочно изискуем – с нотариална
покана от 02.09.2019 г. с рег. № 4179/2019 г. и нотариална покана от 02.09.2019
г. с рег. № 4178/2019 г. Поканите били получени на 18.10.2019 г., от която и
дата ищецът счита, че е настъпила предсрочната изискуемост.
В исковата
молба се уточнява, че по процесния договор за кредит, ответниците дължат и
други суми – за възнаградителна лихва и такси, които обаче не са предмет на
настоящото производство.
С тези
аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата
молба са представени: договор за потребителски кредит № 37360/04.06.2008 г. и шест
броя допълнителни споразумения към него, заверено копие от справка по чл. 366
от ГПК, банкови бордера, Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 135, том II, рег. № 2262,
нот.д. № 305 от 2008 г., молба за
подновяване на вписана ипотека и два броя нотариални покани.
В хода на производството по делото са представени: заявление за подновяване на
вписана ипотека, платежни нареждания /шест броя/ и извлечение за други вземания
към С.Т..
В депозирания в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор особеният представител на ответниците –
адв. Т.Ш.
намира предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни. Посочва се,
че условията по кредита не били достатъчно ясно определени при сключването му.
Освен това лихвеният процент бил уговорен въз основа на неравноправна клауза,
тъй като подлежал на едностранно изменение от банката без възможност на
длъжника да влияе върху него. В тази връзка и процесуалният представител на
ищеца поддържа, че лихвата била начислена незаконосъобразно.
На следващо място се поддържа, че
към договора за кредит не е представен погасителен план. Обръща се внимание, че
такъв е представен едва с едно от допълнителните споразумения, но същият не
носи подписа на ответника. В тази връзка се посочва, че договорът бил
невалиден.
Прави се възражение за погасяване по
давност на процесните вземания.
Поддържа се и че кредитът не бил
надлежно обявен за предсрочно изискуем. Излагат се доводи и за неоснователност
на претенцията за нотариални разноски. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат отхвърлени. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар.
В съдебно
заседание, проведено на 14.12.2020 г., ищецът, редовно призован, изпраща
процесуален представител – адв. Т.. Последният счита исковете за основателни и
иска същите да бъдат уважени в пълен размер. Депозира писмена защита.
Ответниците
се представляват
от особен представител, назначен от Пернишкия РС – адв. Ш.. Последната не се
явява в проведеното открито съдебно заседание. Изразява писмено становище като
поддържа, че исковете са изцяло евентуално частично неоснователни.
В хода на
производството по делото е извършена и приета съдебно счетоводна експертиза
/ССчЕ/.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото копие от договор
за потребителски кредит № HL
37360/04.06.2008 г. се установява, че на 04.06.2008 г.
между дружеството ищец като заемодател и
ответниците като заемополучатели, е сключен договор за паричен заем при
следните параметри: сума на кредита: 17 000 лева, срок на кредита 300 месеца;
погасяване на кредита – на равни /анюитетни/ месечни вноски по 133.47 лева като
с всяка вноска се погасява част от лихвата и част от главницата. Уговорена е
солидарна отговорност на кредитополучателите. Към договора няма погасителен
план, не е уточнено и каква част от главницата респ. лихвата се погасява с
всяка вноска, не е посочен и крайният размер на дължимите по договора суми от
кредитополучателите поради променливия характер на възнаградителната лихва.
Уговорено е че последната се определя на годишна база и е в размер на сбора на
базовия лихвен процент /БЛП/ на банката ищец за жилищни кредити в лева,
действащ за съответния период плюс договорна надбавка от 0.45 пункта. Към
датата на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в лева възлиза на 7.75 %
следователно възнаградителната лихва е в размер 8.2 % /чл. 3, ал. 1/. В договора е уговорено и че ако по време на
действието му банката ищец промени БЛП за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски се променя автоматично съобразно тази промяна, като с подписването
на договора кредитополучателите са дали безусловно и неотменимо съгласие за
това /чл. 5, ал. 3/.
Така предоставеният кредит е обезпечен с ипотека върху
недвижим имот – апартамент *****, като разходите по оценка на имота, вписване и
подновяване на ипотеката са за сметка на кредитополучателите. На последно място
е уговорено и че при забава в плащането /изцяло или частично/ на три поредни
месечни вноски целият остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем
без допълнителни волеизявления от страна на кредитодателя.
Към договор № HL
37360/04.06.2008 г. страните са сключили няколко допълнителни
споразумения – от 12.05.2009 г.; от 30.06.2010 г.; от 19.03.2011 г.; от
25.03.2011 г.; от 26.04.2013 г. и от 07.07.2014 г., представени по делото.
Видно от съдържанието им същите са сключени, доколкото заемополучателите са
допускали забава при плащане на вноските по заема. В тази връзка и в
допълнителните споразумения е уговорено стойността на забавените плащания за
възнаградителна лихва и такси по договора за кредит да бъде прибавена към
главницата по кредита. В резултат от извършената капитализация главницата по
кредита е достигнала общ размер от 20 168.80 лева, върху който от своя
страна е продължило начисляване на възнаградителна лихва. Към допълнителното
споразумение от 26.03.2013 г. е приложен погасителен план, който обаче не е
подписан от заемополучателите. Съгласно същия възнаградителната лихва, която заемополучателите
следва да върнат до изтичане срока на договора възлиза на 36 865.55 лева.
В съдържанието на останалите допълнителни споразумения /без тези от 12.05.2009
г. и от 19.03.2011 г./ е посочено, че към тях е налице погасителен план, но
такъв не е представен по делото.
От представени два броя нотариални покани от
15.08.2019 г. се установява, че ищецът е отправил волеизявление до всеки от
двамата ответници, по силата на което е упражнил правото си да обяви
незаплатените суми по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми.
Двете нотариални покани са връчени по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК – като
адресът на всеки длъжник, посочен като адрес за кореспонденция в договора и
съвпадащ с постоянния и настоящ адрес на лицата, вписан в НБД „Население”
/апартамент *****/, е посетен три пъти в продължение на повече от 1 месец, като
поне едно посещение е в неприсъствен ден. Доколкото никой от заемополучателите
не е намерен на адреса му е залепено и уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК –
надлежно оформено, като екземляр от книжата е пуснат и в пощенската кутия.
Всички тези действия са надлежно удостоверени от нотариуса като разписките са
представени по делото. Доколкото уведомлението е залепено на 04.10.2019 г., то
документите са приети за редовно връчени на 18.10.2019 г. В тази връзка и
посочената дата е възприета от заемодателя за датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на вземанията по кредита.
Видно от извлечение за други вземания срещу С. Т. и
приложени по делото платежни нареждания ищецът е начислил на ответниците и
сумата от 599.30 лева – нотариални такси. От тази сума 263.30 лева са
изразходвани за подновяване на ипотеката, върху имота, който обезпечава дълга
по кредита, а остатъкът от сумата е изразходван във връзка с обявяване на
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита – изготвяне и връчване на
нотариални покани и др.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна
експертиза /ССчЕ/, от която се установява, че сумата от 17 000.00 лева е преведена от заемодателя по банкова
сметка *** С.Т. с IBAN *** – като в
тази връзка кредитът е усвоен на 06.06.2008 г.
По силата на шестте броя допълнителни споразумения
просрочените към съответния момент възнаградителни лихви са реструктурирани към
редовната и непогасена главница по кредита, за което са издадени банкови
бордера. Така общият размер на главницата по кредита съгласно експертизата е
достигнал 20 168.80 лева.
В тази връзка според експертизата пълният размер на
главницата по кредита възлиза на 20 168.80 лева; пълният размер на възнаградителната лихва
възлиза на 19 409.31 лева;
начислени са такси за обслужване на кредита в размер на 1825.39 лева и
нотариални такси в размер на 599.30 лева. От заемополучателите са постъпвали
плащания в общ размер от 11 485.93 лева. С тях са погасени в
счетоводството на банката 414.40 лева от главницата; 9832.27 лева от
договорната лихва и 1239.26 лева от таксите за обслужване на кредита и 0 лева
от нотариалните такси. В тази връзка са останали дължими сумите от
19 754.40 лева главница, 9 577.04 лева договорна лихва, 586.13 лева –
такси за обслужване на заема и 599.30 лева нотариални такси.
На последно място от експертизата се установява, че последното
плащане е извършено на 09.11.2015 г., а счетоводството на ищеца е водено
редовно.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост
на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата е приета
без оспорвания от страните по делото, които не са се възползвали от
възможността да поставят допълнителни въпроси на вещото лице.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Осъдителният иск за сумата от 19 754.40
лева е
с правно основание по чл. 240 от и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона
за потребителския кредит, а предявеният иск за сумата от 599.30 лева е с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ответниците по настоящото производство имат качеството потребители по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото са ФЛ и липсват
данни ползваната от тях услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане респективно
надлежно обявяване на предсрочна изискуемост относно вземанията, спрямо които
не е настъпила падежна дата.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът обаче е сключен през 2008 г.
т.е. при действието на ЗПК /отм с ДВ, бр. 18
от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ от ДВ,
бр. 53 от 30.06.2006 г., поради което и именно изискванията в последния са били
приложими към съдържанието на процесния договор и на допълнителното
споразумение от 12.05.2009 г.
В тази връзка и процесният договор е
сключен в изискуемата се от чл. 6, ал. 2 от ЗПК /отм./ писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 7 от ЗПК /отм./. По тези
съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно
отношение. В договора се съдържа информация за
данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (300 месеца),
падежите на всяка вноска (6-то число на съответния месец), брой на вноските
(300 вноски), сумата на кредита (17 000 лева), годишен лихвен процент / който към момента на сключване на договора е
8.2 % - т.е. 7.75 % + фиксирана надбавка 0.45 %/, размерът на всяка вноска
/133.47 лева/, посочени са допълнителните разходи по кредита и условията за
пресрочното му погасяване, както и последиците от неплащане на вноските в срок.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност на
договора за кредит, съдържащи се в чл. 14 от ЗПК /отм./, вр., чл. 7, т. 4 – 14 от ЗПК /отм./. По тези съображения и наведените в тази връзка доводи на ответника
са неоснователни. Договорът действително не
съдържа погасителен план, но към датата на сключването му в приложимото
законодателството /ЗПК отм. и ЗКИ/ не е било налице такова изискване, поради
което и възражението на ответниците, че липсата му води до недействителност на
договора е неоснователно.
Съдът
намира и че ответниците действително са изпаднали в забава при плащане на
вноските по кредита, доколкото видно от ССчет.Е последното плащане е извършено
на 09.11.2015 г. В тази връзка и банката е имала право да
пристъпи към обявяване на предсрочна изискуемост на непогасените вземания.
Последната е надлежно обявена на ответниците. Това е така, доколкото макар
волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост да не е достигнало
реално до кредитополучателите, банката е направила възможното в тази връзка.
Видно от представените по делото нотариални покани и извършените отбелязвания в
тях при връчването им е спазена процедурата по чл. 50 от Закона за нотариусите
и нотариалната дейност вр. с чл. 47 от ГПК – като адресите, където длъжниците
са търсени, съвпадат с адреса за кореспонденция по договора и с
постоянния/настоящия адрес на лицата по НБД „Население”. По тези съображения и
поканите следва да се считат за редовно връчени 18.10.2019 г. /две седмици след
датата на залепване на уведомлението – 04.10.2019 г./, която дата и правилно е
приета за дата на настъпване на предсрочната изискуемост /така Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. №
2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр.
д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др./. В тази връзка и възражението
за липса на предсрочна изискуемост поради ненадлежното й обявяване също е
неоснователно.
Претенцията за главница обаче е
основателна до сумата от 16 585.60 лева. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че уговорките от сключените допълнителни споразумения, с които
непогасените забавени вноски за възнаградителни лихви по кредита за преоформени
като главница, са нищожни. В тази връзка на първо място подобна уговорка води
до начисляване на лихва върху лихва или т.нар. анатоцизъм, който е допустим
само в отношения между търговци – по арг. от чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и чл. 294,
ал. 1 от ТЗ /така Решение № 66/29.07.2019 г. по търг.д. № 1504/2018 г. ТК, 2-ро
т.о. на ВКС; Решение
№ 275 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2013 г., I г. о., ГК; Решение №
108 от 28.10.2015 г. на БАС по в. т. д. № 224/2015 г. и др./. На второ място всички допълнителни споразумения с
изключението на първото от 12.05.2009 г. са изцяло нищожни и поради липса на
погасителен план, доколкото са сключени след влизане в сила на ЗПК от
12.05.2010 г. В тази връзка и разликата между отпуснатите в заем 17 000
лева и начислената главница след капитализирането на възнаградителните лихви в
размер на 20 168.80 лева или сумата от 3168.80 лева не се дължи от
ответниците. Доколкото съгласно експертизата са заплатени 414.40 лева от
главницата, то искът за същата следва да бъде уважен до размер от
16 585.60 лева, като за разликата
до пълния размер от 19 754.40 лева или за сумата от 3168.80 лева следва да
бъде отхвърлен.
В тази връзка следва да се отбележи, че действително възражението на
ответниците за нищожност на уговорката за възнаградителна лихва е основателно. Посоченият извод се
обосновава от обстоятелството, че съгласно чл. 3 ал. 1 от договора, банката
едностранно, без съгласието на ответниците, без постигане на конкретни
споразумения и анекси, е изменяла възнаградителната лихва. Нищожността е на основание чл. 143, т. 10 и т. 12 във вр. с чл. 146 ал. 1
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, според които нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание и като дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. Според съда предпоставките на цитираните хипотези са налице, защото с
клаузата на чл. 3 ал. 1 банката си е запазила правото едностранно да променя
БЛП по жилищните кредити без да посочи в договора при какви условия може да
стори това и без да е предвидено реципрочно право за ответниците, в качеството
им на потребители по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, да се откажат от
договора. Тази уговорка е във вреда на ответниците, защото в резултат на нея
банката е променяла едностранно договорния лихвен процент, без да е ясно защо
го е направила, по какъв механизъм, при какви условия, а това не отговаря на
изискванията за добросъвестност и е довело до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по сделката, изразило се в просрочване и
неплащане на задълженията от ответниците, което е довело до сключване на
допълнителните споразумения и до прилагане на правилата за анатоцизъм от
банката, което е увеличило крайния размер на цената на предоставената от
банката услуга. Поради това съдът приема, че клаузата е нищожна като
неравноправна, в резултат на което банката не е имала договорно основание
едностранно да изменя възнаградителния лихвен процент. Измененията не могат да
се противопоставят и да обвържат насрещната страна, поради което следва дългът
да се изчислява съобразно първоначално уговорените условия за лихва от 8.2 % на
година. В тази връзка и при използване на калкулатор за възнаградителна лихва[1] и при съобразяване на
нищожността на извършената капитализация, довела до незаконосъобразно
увеличаване на главницата, съдът приема, че до обявяване на предсрочната
изискуемост т.е. до 18.10.2019 г. възнаградителната лихва възлиза на
15 812.61 лева, а не на начислената от банката сума от 19 409.31
лева. Това обаче няма
как да бъде съобразено от съда в настоящото производство – по арг. от чл. 76,
ал. 3 от ЗЗД, доколкото с исковата молба не се претендира възнаградителна
лихва, а постъпилите плащания от ответниците не са достатъчни да покрият пълния
размер на възнаградителната лихва дори в законосъобразния й размер от 15 812.61
лева. След датата на предсрочната изискуемост 18.10.2019 г. ищецът няма право
да претендира възнаградителна лихва на основание т. 2 от Тълкувателно решение №
3 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Частично основателна е и претенцията за нотариални
разноски. Същата следва да бъде уважена до сумата от 263.30 лева, която представлява
разход за подновяване на ипотека върху дадения за обезпечение недвижим имот от
ответниците. Посочените разноски са възложени в тежест на кредитополучателите
по силата на сключения договор за кредит и са необходими с оглед запазване на
обезпечението. За сумата от 336 лева /разликата между основателната част от
претенцията и пълния предявен размер от 559.30 лева/ искът следва да бъде
отхвърлен по арг. от чл. 60 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ вр. с чл.
10а, ал. 1 от ЗПК. В тази връзка съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може
да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. От своя страна дейността по изготвяне и връчване на
уведомления по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ по естеството си не касае допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с
извънсъдебното събиране на задължението. По тези съображения и посочените
действия не попадат в обхвата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК /така Решение №
345/09.01.2019 г. по търг.д. № 1768/2018 г. на 2-ро т.о. на ВКС, Определение №
750/13.11.2020 г. по в.ч.гр.д. № 648/2020 г. на Пернишкия ОС/.
Възражението на ответниците, че процесните вземания са погасени по давност
е неоснователно. Посоченият извод следва на първо място от обстоятелството, че
предсрочната изискуемост на вземанията е настъпила на 18.10.2019 г., а искът е
предявен на 11.11.2019 г., между които дати не е изтекъл приложимият в случая
петгодишен давностен срок, доколкото се касае за задължения по кредит /така Решение
№ 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК/. Съдът
приема, че срокът следва да се съобразява именно от датата 18.10.2019 г.,
доколкото кредитодателят е този, който има право на преценка кога и дали да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Дори обаче за начална дата да се приеме
тази на последното плащане 09.11.2015 г., то отново до 18.10.2019 г. не е
изтекъл петгодишен период.
По исканията
за разноски на страните:
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 3317.34
лева, от които 790.18 лева държавна такса, 1347.16 лева – адвокатско възнаграждение,
180 лева – разноски за експертиза и 1000 лева – възнаграждение за особен
представител. Посочените разноски са действително извършени, видно от приложени
по делото платежни нареждания. От страна на особения представител на
ответниците обаче е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца, което е основателно още повече, че
сумата за хонорар не се претендира с ДДС. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на адвокатския хонорар предвид цената на иска
възлиза на 1140.61 лева. В тази връзка и адвокатското възнаграждение предвид
фактическата и правна сложност на делото следва да бъде намалено до 1150 лева.
От така посочените суми /3120.18 лева/ с оглед изхода на делото на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 2582.90 лева съобразно уважената част
от исковете.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.В.Т., с
ЕГН: ********** и В.Г.Т., с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ********* /с
предишно наименование „Юробанк и Еф Джи“ АД/ с адрес на управление: гр. София,
ул. Околовръстен път № 260 следните суми: сумата от 16 585.60 лева –
главница по договор за потребителски кредит № HL
37360/04.06.2008 г. и сумата от 263.30
лева – нотариални разноски, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за сумата от 3168.80 лева
– разликата между уважения до пълния претендиран размер на главницата от 19 754.40
лева, дължима въз основа на допълнителни споразумения към договор за
потребителски кредит № HL
37360/04.06.2008 г. и за сумата от 336
лева – разликата между уважения до пълния претендиран
размер на нотариалните такси от 599.30 лева, поради неоснователност
на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА С.В.Т., с
ЕГН: ********** и В.Г.Т., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ********* /с предишно
наименование „Юробанк и Еф Джи“ АД/ сумата от общо 2582.90 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.