№ 315
гр. Варна , 22.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20203100103325 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
На основание чл.140 от ГПК съдът съобщава на страните следният ПРОЕКТО-
ДОКЛАД на делото.
Производството по делото е образувано по повод предявен от “Рубикон
Инженеринг“ АД против К. Д. Д. иск с правно основание чл.403 от ГПК, вр.чл.45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 53410,18 лева, представляваща
обезщетение за причинени на дружеството вреди от неоснователно допуснатото в полза на
Красимир Димитров обезпечение по ч.т.д.№ 1382/2015г. по описа на ВОС изразяващо се в
запориране на сметката на ищеца в „Сосиете Женерал Експресбанк“ /сега „Банка ДСК“
ЕАД/ съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума до размера на 104532,38
лева за периода от 28.08.2015г. до 11.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на сезиране на съда с исковата молба – 13.11.2020г. до окончателното
изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В
исковата молба ищецът излага, че в полза на ответника К. Д. Д. е било допуснато
обезпечение на негов бъдещ иск срещу „Рубикон Инженеринг“ АД за осъждане да заплати
суми от 80 000 лева – платена при начална липса на основание, както и мораторна лихва в
размер на 29482,38 лева начислена за периода от 16.01.2012г. до 26.08.2015г., чрез налагане
на запор на банкови сметки на дружеството. Обезпечителната мярка е била наложена по
изп.дело № 1049/2015г. по описа на ЧСИ Захари Димитров. С решение по обезпечения иск
по т.д.№ 1522/2015г. по описа на ВОС исковете на Красимир Димитров срещу „Рубикон
Инженеринг“ ЕАД са отхвърлени за разликата над 4950 лева до претендираните 80 000 лева,
като сумата е присъдена ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.09.2015г.
Присъдени са и разноски в размер на 558,01 лева. Твърди, че доколкото бъдещият иск, чието
предварително обезпечение е било допуснато е отхвърлен за голяма част от претенциите, то
наложеният запор на банковите сметки на ищеца е било неоснователно и му е причинило
1
вреди изразяващи се в невъзможност да се ползва запорираната сума в периода от
28.08.2015г., когато е наложен до 11.09.2020г., когато е вдигнат по молба на ищеца. Излага,
че претърлените вреди са съизмерими със законната лихва върху сумата от 104532,38 лева,
представляваща сбор от сумите за които исковата претенция е била отхвърлена, а именно:
75050 лева – главница и 30307,22 лева – лихва за забава и тя е в размер на 53410,18 лева.
Моли предявеният иск за обезщетяване на причинените вреди да бъде уважен, като
ответникът бъде осъден да заплати претендираното обезщетение в размер на 53410,18 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда с исковата
молба – 13.11.2020г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. Д. Д. е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител, в който заявява становище за неоснователност на предявения
иск. Не оспорва фактите по иска, но твърди, че за ищеца не са настъпили съществени
затруднения във връзка със запориране на негови суми по банкови сметки. Прави
възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца за периода преди 11.09.2017г.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да бъдат присъдени сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи изложените в исковата молба положителни
твърдения, а именно: че е претърпял имуществени вреди поради наложеният запор на
банковите му сметки във връзка с допуснатото в полза на ответника обезпечение по т.д.№
1382/2015г. по описа на ВОС в размер на законната лихва върху незаконосъобразното
запорираната сума.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че следва да
установи правоизключващите си възражения.
Съдът по доказателствата на основание чл.140, ал.1 от ГПК намира, че
представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети в първото по
делото съдебно заседание.
Предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 12.02.2021г. от 09:30 часа, за която дата
2
и час да се призоват страните, чрез приложение № 1, ведно с настоящото определение. На
ищеца да се изпрати копие от депозирания писмен отговор на ответника. Да се уведомят
страните чрез процесуалните им представители и по телефона!
* ДОПУСКА ЗА ПРИЕМАНЕ приложените с исковата молба писмени
доказателства.
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* УКАЗВА НА ИЩЕЦА да представи в срок до първото по делото съдебно
заседание заверен препис от съдебното решение по гр.д.№ 1522/2015г. по описа на ВОС.
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако във връзка с настоящия проект за доклад на
делото и указаната с него доказателствена тежест желаят да ангажират допълнителни
доказателства следва да сторят това своевременно с цел събирането им в първото по делото
съдебно заседание. При неизпълнение, с което страната стане причина за неоснователно
отлагане на делото ще и бъде наложена глоба по ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество
пред спорното произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към
разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация, страните могат
да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат
по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4