Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 20.06.2023 г.
Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 154/ 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и чл. 17 от Правилника за
прилагане на Закона за социалното подпомагане.
Образувано е по жалба на Р.Т.Ш. от *** срещу Заповед № ЗСП/Д-К/6508/20.02.2023г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане"
относно определения размер на отпуснатата еднократна помощ за лечение в чужбина
от *** лв., считано от 01.12.2022г.
В жалбата се твърди, че като майка и
законен представител на Г. Н. Н. и в качеството си на придружаващо го лице в
чужбина Р.Ш. подала Заявление-декларация, вх. № ЗСП/Д-К/6508 от 16.12.2022г. до
Дирекция „Социално подпомагане" за заплащане на еднократна социална помощ,
свързана с лечението на сина й Г. Н. Н. в ***, ***, *** ***. Лечението било
проведено от 07.07.2021 г. до 10.12.2022г., като през цялото това време заедно с
него били във ***.
Заповедта
на директора на ДСП – Кърджали се оспорва като
незаконосъобразна поради липса на мотиви. Посочва се, че за жалбоподателката
било неясно как и по какъв начин е определен размера на еднократната
помощ и дали е изчислен правилно с оглед обстоятелството, че със сина й били на
лечение за период от 521 дни, като съгласно приложимата наредба, на
всеки един от тях се дължат дневни пари в размер на по *** на ден или по *** на
човек равняващи се на *** лв. по курса на БНБ към днешна дата. При така
заявеното се изразява становище, че еднократната помощ в е следвало да бъде
отпусната в размер на *** лева. Искането е да се отмени оспорената заповед и се
определи правилния размер на еднократната помощ за лечение в чужбина. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който претендира присъждане на
деловодни разноски. В представена писмена защита, на 25.05.2023 г., посочва
съображения за основателност на жалбата. Уточнява, че се иска присъждане на
деловодни разноски, свързани с предоставената безплатна адвокатска помощ по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, във връзка с чл.8, ал.1 от НМРАВ в размер на
3005,68 лв. Твърди, че материалния интерес по настоящото дело е разликата между
присъдената еднократна помощ от административния орган в размер на *** лв. и претендирания размер от *** лв., т.е. *** лева. Съобразно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ адвокатското възнаграждение следва да е 1300,00
лв. + 9 % за горницата над 10 000,00 лв. или в случая 1 300,00 лв. + (9% х 13
385,89 лв.)= 1 300,00 лв. + 1 204,73 лв.= 2 504,73 лева. В случая както съм
посочил с оглед регистрацията ми по ЗДДС след да се приложи и разпоредбата на §
2а от НМРАВ, съгласно която върху определеното адвокатско възнаграждение следва
да се начисли и ДДС в размер на 20 % или в случая съгласно НМРАВ адвокатското
възнаграждение следва да е 2 504,73 лв. х 20% = 3 005,68 лева.
Ответникът
– директор на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Кърджали, чрез пълномощник,
оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище посочва подробни
съображения в този смисъл.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
законоустановения срок от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания
акт, който подлежи на оспорване по този ред, за което се констатира правен
интерес, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима и
следва да се разгледа по същество. Съобразно чл. 13, ал. 5 от ЗСП, заповедта по
ал. 2 се обжалва пред директора на регионалната дирекция "Социално
подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, което в конкретния случай е сторено. Горестоящият административен орган
се е произнесъл с Решение 09-РД04-0078 |
16.3.2023 г., с което е отхвърлил жалбата срещу заповедта на директора на РДСП
– Кърджали. Съгласно
чл. 13, ал. 6 от ЗСП, когато директорът на регионалната дирекция "Социално
подпомагане" не се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил, заповедта по
ал. 2 може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Р.Ш. е
подала заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ по реда на чл.17
от ППЗСП , с вх. №ЗСП/Д-К/6508 на 16.12.2022 г.
Националната здравноосигурителна каса е
одобрила финансово да подпомогне, за осъществяването на планово лечение на
детето Г. Н. Н., с придружител неговата майка Р.Т.Ш., в ***, ***, ***, като са
издадени следните заповеди и S2 формуляри: Заповед №РД-Е
113-01-880/02.07.2022 г. и Заповед №РД-Е 113-01-1412/12.10.2021 година,
съгласно Наредба №2/2019 г. за периодите от 07.07.2021 г. до 28.02.2022 г.; от
27.09.2021 г. до 31.01.2022 г.; от 18.02.2022 г. до 01.09.2022 г.; от
01.03.2022 г. до 01.09.2022 г. и от 02.09.2022 г. до 31.12.2022 г.
Към заявление-декларацията са приложени:
1.
Заповед №РД-Е 113-01-880/02.07.2021 г., издадена от НЗОК, с която
разрешава издаване на формуляр за планово лечение извън държавата членка по
пребиваване(формуляр S2).
2.
Заповед №РД-Е 113-01-1412/12.10.2021 г., издадена от НЗОК, с която
разрешава издаване на формуляр за планово лечение извън държавата членка по
пребиваване(формуляр S2).
3. Формуляр S2 с
изх.№***/*** г., издаден от НЗОК, който удостоверява правото на планирана
здравна помощ в чужбина на детето Г. Н. Н. за периода от 07.07.2021 г. до 28.02.2022 г.
4.
Формуляр S2 с изх.№***/*** г.; издаден от НЗОК, който
удостоверява правото на планирана здравна помощ зад граница на детето Г. Н. Н.
за периода от 18.02.2022 г. до 01.09.2022 г.
5.
Формуляр S2 с
изх.№***/*** г., издаден от НЗОК, който удостоверява правото на планирана
здравна помощ в чужбина на детето Г. Н. Н. за периода от 02.09.2022 г. до
31.12.2022 г.
По
подаденото заявление е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №
ЗСП/Д-К/6508/20.02.2023г. на Директора
на ДСП – Кърджали, с която на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално
подпомагане, чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане и чл.17 от ППЗСП е отпусната, от 01.12.2022 г., е отпусната
еднократна помощ за лечение в чужбина в размер на *** лв.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по ЗСП, а именно
Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Кърджали, по арг. чл. 13, ал. 2 ЗСП.
Обжалвана заповед е изготвена в установената
в закона писмена форма, но не са изложени мотиви за приетото от директора на
ДСП – Кърджали, че за времето, през което детето Г. Н. се намира в *** не се
дължат дневни пари. Фактически основания за това обстоятелство не се съдържат и
в решението на горестоящия административен орган –
директор на РДСП – Кърджали, както и в становище, изготвено от директора на ДСП
– Кърджали, поради което не може да се приложи приетото в ТР № 16 от
31.III.1975 г., ОСГК на ВС. Заповедта е издадена и при неправилно приложение на
материалния закон, което се състои в следното:
Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП в
редакцията към датата на постановяване на заповедта урежда право на еднократна
помощ на лицата, получили одобрение от Националната здравноосигурителна каса за
заплащане на медицински услуги във връзка с лечение в чужбина по чл. 82, ал. 1а
и 3 от Закона за здравето, като указва, че могат да се отпускат еднократни
помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях, техните придружители
и донори, когато те не са включени в сумата, определена за заплащане. Чл. 17,
ал. 3 от ППЗСП гласи, че в зависимост от момента на подаване, към
молба-декларацията се прилагат – преди провеждане на лечението – копие от
разрешение за лечение в чужбина, издадено от Министерство на здравеопазването;
потвърждение от лечебното заведение, което ще проведе лечението, в което да са
указани срок и начална дата, а след завръщане в страната: документите от т. 1 –
копие от епикризата, издадена от лечебното заведение,
провело лечението; оригинални разходооправдателни
документи за сторени разходи за нощувка на правоимащото
лице и придружителя му, когато има право на такъв.
Според чл. 17, ал. 5 от ППЗСП размерът на
помощта по ал. 1 от същия член се определя по правилата на Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина. Съгласно чл. 17, ал. 4 от
ППЗСП обстоятелството по ал. 1 от същата разпоредба, че разходите за дневни и
квартирни не са включени в обхвата на заплащането, определено по реда на чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 2 от 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал.
1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване,
ползване и заплащане, издадена от Министъра на здравеопазването, се установява
служебно.
Правоимащи лица за нуждите на
социалното подпомагане са българските граждани, семейства и съжителстващи лица,
които поради здравни, възрастови, социални и други, независещи от тях причини,
не могат чрез собствени труд, доходи и имущество да осигуряват задоволяване на
основните си жизнени потребности. Посочените обстоятелства са установени
безспорно още в хода на административното производство по отношение на жалбоподателката и нейното дете и не са оспорени от
ответника.
В разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП е
регламентирано изискването, разходите за дневни и квартирни да не са включени в
стойността на отпуснатата сума за лечение на
лица, получили разрешение да се лекуват в чужбина от НЗОК, какъвто именно е
конкретния случай и този факт също не се оспорва от ответника.
По делото безспорно се установява, че жалбоподателката и детето й са извършили разходи, свързани
с проведеното лечение на детето Г. Н. Н., за което е разрешено финансово и
организационно подпомагане.
На следващо място, чл. 17, ал. 1 ППЗСП регламентира
предпоставка за отпускане на помощта, която се изразява в правилно приложение
на документите, посочени в чл. 17, ал. 3, т. 2, във вр.с
т. 1 от ППЗСП. ППЗСП определя размера на
отпуснатата сума съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации
в чужбина (НСКСЧ), според която разходите, които се покриват от сумите за
командировката, включват освен дневни, а също така и квартирни пари, т. е. –
сумите за нощувки, изплатени от лицето с разрешено лечение в чужбина, следва да
бъдат признати в предвидения от гореспоменатата наредба обем.
В
случая страните не спорят относно фактите, че
детето Г. Н. Н. и неговата майка, като придружител, са пребивавали във *** за
период от 07.07.2021 г. до 10.12.2022 г.
Общия престой детето и придружителят му във
*** във връзка с горепосоченото лечение е 522 дни.
Общият престой на лечението на детето Г. Н. и неговият придружител е както
следва:
1. 340
дни детето е в ***.
2. 182 дни
детето и придружителят са на хотел.
Спорният
въпрос е дали за времето, през което детето е било хоспитализирано ( намирало
се е в ***) се дължат дневни пари. Настоящият състав на АС – Кърджали приема,
че отговорът на този въпрос е положителен.
Съгласно
чл.15, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, За покриване
разходите на командированите лица в чужбина се
изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2.
В чл.18, ал.1 от НСКСЧ е посочено, че С дневните пари се осигуряват средства за
храна, вътрешен градски транспорт и други разходи. В ал.3 на чл.18 се съдържа
уредба на начина на определяне на дневните пари, когато приемащата държава/ организация поема
част от разходите, а в чл.20 от същата Наредба – определянето им при, когато
приемащата страна осигурява пълен пансион в натура.
Съгласно чл.28, ал.2 от НСКСЧ, В случай че
командированото лице заболее по време на командировката и това е удостоверено
от лечебно заведение за болнична или извънболнична
помощ по неговото местонахождение, дневни и квартирни пари се изплащат, докато
здравословното състояние на командированото лице му позволи да пристъпи към
изпълнение на служебните си задължения или да се върне на мястото на постоянна
работа.
В ал.2 на чл.28 от НСКСЧ е предвидено, При
постъпване в болнично заведение за дните на лечение командированото лице има
право на 30 на сто от дневните пари. За времето
на престоя в лечебно заведение за болнична помощ на командированото лице не се
полагат квартирни пари.
АС – Кърджали приема, че в настоящия случай
дневните пари, за времето, през което детето Г. Н. Н. е било в *** ( 340 дни),
следва да се определят в размера, предвиден в чл.28, ал.2 от НСКСЧ. Това
съответства и на предназначението на тези дневни пари – да покрият разходите,
посочени в чл.15, ал.1 от НСКСЧ. В случай, че жалбоподателката
твърди, че при престоя на детето в *** ***, *** ***, на детето не е била
осигурена храна, то следва да докаже това свое твърдение, за да се претендира
присъждане на дневни пари в размерите, посочени в Приложение № 2 на НСКСЧ.
По изложените съображения жалбата се явява
основателна и следва да се уважи, като се отмени оспорената заповед на
директора на ДСП – Кърджали. Тъй като въпросът не може да се реши от съда, то
на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за произнасяне по заявление-декларация на Р.Т.Ш. за
отпускане на еднократна помощ по чл. 17, ал. 1 от ППЗСП, при съобразяване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
настоящото съдебно решение.
При този изход на спора в полза на адвокат Д.
Д., предоставил безплатна правна помощ, се дължат разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение, определени в размер на 1 000 лв., на основание
чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК, разноските следва да бъдат понесени от
Агенцията за социално подпомагане – гр. София, като юридическото лице по чл. 5,
ал. 2 от ЗСП и чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Устройствения
правилник на Агенцията за социално подпомагане.
Ето защо и на основание чл.173, ал.2, предл.3-то от АПК, АС - Кърджали
Р Е
Ш И:
Отменя Заповед № ЗСП/Д-К/6508/20.02.2023г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане".
Изпраща
административната
преписка за ново произнасяне по заявление – декларация, вх. № ЗСП/Д-К/6508 от 16.12.2022г., подадена от Р.Т.Ш.,
при съобразяване със задължителните указания по прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото съдебно решение.
Осъжда Агенция за социално
подпомагане, гр. София да заплати на адв. Д.Д. от АК-***
сумата 1000 лв. (хиляда лева), представляваща възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване – чл.13,
ал.6, изр.2-ро от ЗСП.
Препис от решението да се изпрати на страните
на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: