Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил, 06.02.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, търговска
колегия, в откритото заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесети и трета година в състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря Мая Стойнева като разгледа докладваното от съдия Костадинова т.д. № 7
по описа за 2021 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
В.Т.Я. с ЕГН ********** и адрес;***,
чрез адв. М.Н. - Т. от САК със служебен и съдебен адрес:*** е предявил срещу ЗД
„***” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, бул. „**” № *** обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: **** лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 192.07
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, станало на
11.09.2019 г., причинено от водача на лек автомобил на л.а. „****,
peг. № ****, ведно със законната лихва върху посочените по-
горе суми, считано от 14.11.2020г. /датата на изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне/ до датата на окончателното до окончателното и плащане. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание, проведено на
19.01.2023 г. съдът е допуснал изменение на иска за присъждане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващо се в
увеличаването му по размер и същият следва да се счита предявен за сумата
120 000 лв.
В исковата молба се твърди,
че на 11.09.2019 г. около 17:00 часа, в гр. ***, на ул. „****.", в района на № ***, водачът на л.а. „****“ с peг. № ****, управляван от Е.Г.К. предприел и извършил маневра
изпреварване на лекия автомобил управляван от ищеца без да се убеди, че
последният не е подал сигнал за изменение на посоката си на движение наляво,
при което го блъснал и реализирал ПТП, при което Я. получил тежки травматични увреждания. Сочи
се, че причина за пътнотранспортното произшествие са приетите неправомерните
действия на водача па л.а. „****“, който не е съобразил поведението си с
конкретни правила на ЗДвП. Заявява се, че непосредствено след настъпване на
катастрофата, ищецът бил транспортиран в МБАЛ „****“ АД, където бил приет с оплаквания от силна болка в
областта на гръдния кош, на лява коремна половина, в лява лумбалната област и в
областта на гръбначния стълб и съмнения за рупура на десен бъбрек. С оглед
критичното състояние и необходимостта от непрекъснато наблюдение над него,
пострадалият бил преведен в ОАИЛ за интензивно лечение. След стабилизирането
му, той бил преведен в хирургичното отделение - гръдна хирургия, където било
проведено консервативно лечение с медикаменти. Сочи се, че ищецът бил изписан
от болничното заведение на 23.09.2019 г. с препоръки за спазване на
хигиенно-диетичен, двигателен и трудов режим с поставена диагноза: фрактура
косте VII-VIII-IX-X синистра ет 1V-V-VI-VII декстра / фрактура на VII-VIII-1X-X
ребра в дясно и от 1V-V-VI-VII ребра в ляво/ контузио торацис /контузия на
гръдния кош/, контузио регио лумбалис синистра / контузия на долната част на
гърба и таза/, хематома ренис синистра /хематом на десния бъбрек/, фрактура
прецесус трансверзи L2-L3-L4 синистра /Счупване на гръбначните прешлени на ниво
L2-L3-L4. Акцентира се върху това, че възстановителният му период протекъл
изключително болезнено и обременяващо. Непосредствено след изписване от
лечебното заведение е бил диагностициран с диабетна ретинопатия, която се явява
реакция на тялото му, вследствие на силния стрес, който е изживял. За лечение
на полученото увреждане му е била изписана медикаментозна терапия, която той
все още приема, но състоянието му не се е подобрило. Твърди се, че през периода
на домашно лечение, пострадалият е следвало да изпълнява щадящ режим, без
каквато и да е физическа активност и натоварване, което за дълго е пречело на
самообслужването и посрещането със собствени сили на обикновените битови
потребности като хранене и обличане, за задоволяване на които е получавал помощ
от семейството си. Според твърденията в исковата молба травмите от ПТП са
довели до невъзможност за каквото и да е физическо движение за дълго време. В.Я.
не е можел да се придвижва без чужда помощ и дори да стане сам от леглото.
Всеки един елементарен опит за движение е провокирал нетърпими болки, че
фрактурите на ребрата са довили до остри болки при дишане и издишане, както и
бодежи и тежест в областта на гръдния кош. В резултат от хематома на бъбрека, В.Я.
е страдал от кървене при уриниране и силно напрежение в лумбалната област.
Отделно от това, развилия се след инцидента диабет, допълнително влошил
състоянието му, увреждайки необратимо зрението му. Всичко това е допринесло за
изостряне на неврологичния му статус и емоционално напрежение. Вследствие на
болките, ищецът не е можел да спи, да се отпусне. Започнал да страда от
безсъние и постоянно нервно напрежение. Процесният инцидент повлиял негативно
на ежедневието и емоционалното състояние на ищеца. След инцидента се сринал
психически. Тежкото му състояние наложило да изостави упражняваната от него
трудова дейност. Чувствал непълноценен, затворил се в себе си и се потиснал..
Не можел да преодолее стресът, който е изживял, а споменът за случилото се не
избледнявал. Вследствие на ПТП ищецът претърпял и понастоящем продължавал да
търпи физически и психически болки и страдания. Лекият автомобил „****“, peг. № **** бил
застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество, като телесните увреждания, причинили
болки и страдания на ищеца при автопроизшествието са резултат от виновно
противоправно поведение на застраховано при ответника лице. Сочи се, че във
връзка с лечението си, ищецът сторил имуществени разходи, както и че ищецът
отправил претенция за заплащане на обезщетение и при ответника била заведена щета, но
застрахователят не се е произнесъл с окончателно становище
В отговора на исковата молба
представителят на ответното дружество оспорва предявените обективно съединени
искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и за лихва за
забава, както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил ***, peг. **** към датата на ПТП - 11.09.2019г. Оспорва механизма на
ПТП считайки, че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Пояснява, че без да е
установен механизма на ПТП не можело да бъде направен извод за това кой от участниците
е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежала
на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД. Оспорва да е причинена вреда, тъй като до
настоящия момент не били представени доказателства, които да я установяват по
безспорен начин. Заявява, че данните в представената медицинска документация,
на името на ищеца В.Я., не съответствали на описаните в ИМ телесни увреждания.
Оспорва вида и на твърдяната травма на левия бъбрек. Оспорва като неверни твърденията
на ищеца, че вследствие на инцидента, е получил диабет с описаните очни
усложнения. Поддържа виждане, че ищецът е имал дългогодишна история на диабет.
Оспорва и останалите здравословни проблеми, възникнали по повод на процесния
инцидент, твърдейки, че за тях няма представени никакви обективни документи с
цел удостоверяване дали са в причинно следствен връзка с ПТП или не.Твърди, че
сумата за обезщетение е многократно завишена. За адекватна сума за обезщетение
при така представената медицинска документация, реално удостоверяваща
травматични увреждания на ищеца, счита сумата от 30 000 - 35 000 лева. Прави
евентуално възражение за съпричиняване от ищеца, който е пътувал без поставен
колан, поради което тялото му е било свободно подвижно вътре в купето и така е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
КнОС, като събра необходимите
доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след
обсъждането им както поотделно, така и в съвкупност и при условията на чл.12 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Със споразумение, обективирано в
Протокол от съдебно заседание от 20.01.2021 г., постановено по НОХД № 46/2021
г. на ДнРС, Е.Г.К. се е признал за виновен в това, че на 11.09.2019 г., около
10.00 ч. в гр***, обл. *** на ул. „***.“ пред дом № 58 при управление на моторно превозно
средство лек автомобил марка „***“ с peг. № **** в посока на
движение с. Пороминово е нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДвП, а
именно: чл.5, ал.1, т.1, чл. 20, ал.2, изр.2 и чл. 21, ал.1 и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.Т. ***, изразяваща се
във фрактура на осем ребра (четири леви и четири десни) и фрактури на левите
напречни израстъци на три поясни прешлена, състояние довело до трайно
затрудняване на движението на снагата- престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1,
б.“б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Видно
от епикриза, издадена от Хирургично отделение на МБАЛ „***“ АД, гр. Благоевград е, че на
11.09.2019 г. ищецът е постъпил на лечение в болницата с диагноза „Фрактура
косте VII-VIII-IX синистра ЕТ IV-V-VI-VII декстра. Контузио торацис. Контузио
регио лумбалис транзверзи L.1-L.2-L.4 синистра“. Изписан е на 23.09.2019 г. Приложени са
документите, съдържащи се в историята на заболяването на В.Я. *** АД.
По
делото е приложена и епикриза, издадена от Специализирана болница за активно
лечение на очни болести „***“ООД гр. ***, от която се установява, че ищецът е
постъпил в болницата на 13.05.2021 г. с диагноза „Кръвоизлив в стъкловидно тяло
на ЛО“. Изписан е на 15.05.2021 г.
Представени
са касови бонове /л.24- 29 от делото/, от които е видно, че са закупувани
различни медикаменти.
В
приетото по делото заключение на съдебно- автотехническа експертиза, вещото
лице инж. Ф.К. е описало обстоятелствата
по настъпването, механизма и причините довели до процесното ПТП, както и е
направило съответните изчисления с отчитане на деформациите по двата автомобила
и е заключило, че приблизителната скорост на движение на лекия автомобил „***“ е била около 112 км/ч.
От
приетото заключение на съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р В.Н. се установява, че при инцидента на 11.09.2019 ищецът е получил следните физически
травматични увреждания: Фрактура на четири леви и четири десни ребра-7-8-9-10
леви по задна аксиларна линия и 4-5-6-7 десни по паравертебрална линия. Фрактури
на левите напречни израстъци на три поясни прешлени-2-3-4-ти. Контузии
/натъртване на меки тъкани/ на гръдния кош и корема в лява хълбочна област.
Лекостепенна контузия /хематом- кръвонасядане/ в паренхима под фиброзната или в
мастната капсула на ляв бъбрек. Вещото
лице е посочило, че по своята медико- биологична характеристика фрактурите на
осемте /четирите леви и четирите десни/ ребра, както и фрактурите на
напречните израстъци на три поясни прешлена, поотделно и в съвкупност, са
причинили трайно затрудняване на движенията на снагата, а останалите увреждания
/контузия на ляв бъбрек и контузия на гръдна и коремна стена/- временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Всички посочени увреждание според
вещото лице са причинили болки и страдания, със сравнително по- голям интензитет
и за сравнително по- дълъг период от време- 3-4 месеца за възстановяване до пълно самообслужване и извършване на
сравнително „не тежка“ физическа дейност
и още един- два месеца за изчезването им и при по- тежко физическо натоварване.
Според вещото лице фрактурите на ребрата, а и тези на прешленните израстъци
индиректно са довели до затруднение на дишането. Посочено е също така, че в
първите 1,5- 2 месеца след травмата ищецът е имал нужда от чужда помощ за
действия при обслужването му, свързани с движения на гръбначния стълб и гръдния
кош- лягане и ставане от легло, обличане, обуване и пр. Контузията на левия
бъбрек според вещото лице можгло да доведе до болка в лява хълбочна област и
гърба до нея, както и до наличие на кръв в урината. В случая се касаело до
лекостепенна контузия, водеща до по- лека болка и до незначителна краткотрайно
появяване на кръв в урината, което е било без практическо значение за общото
здравословно състояние на ищеца.
От съдебномедицинската експертиза, изпълнена
от д-р Р.М., специалист „ендокринология и болести на обмяната“ се установява,
че ПТП- то е поставило ищеца в комбиниран, тежък, продължителен и продължаващ и до момента неовладян дистрес,
който е изявил протичащ до инцидента скрит З.Д-Т2 с неизвестна давност и характеристика по протичане с предимно
микросъдови увреждания- диабетна ретинопатия довела до трайна и тежка зрителна
увреда с песимистична прогноза за
лечение. Диабетът е довел също така и до скрито протичаща хронична бъбречна
болест (диабетен
бъбрек).Според
вещото лице нарушенията на зрението са се проявили около 2 месеца
след хоспитализацията внезапно, но болестния процес довел до тях преди
инцидента е протичал глухо. Сочи, че към момента на извършване на
експертизата въглехидратната обмяна е
декомпресирана, силно вариабилна и нестабилизирана, дори на по- високи нива и
това е довело и води до обостряне на микросъдовите увреждания. Според вещото
лице водещ проблем за декомпенсирания З.Д. с усложненията му при Я. е тежко
протичащото и продължаващо депресивно- тревожно състояние, задълбочено след
загубата на зрение.
Във
връзка с установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. В. Я.- дъщеря на
ищеца. В показанията си тя сочи, че към момента на катастрофата е била извън
България. След като разбрала за нея се прибрала и веднага отишла в болницата.
Видяла ищеца за кратко- той бил много зле, с маркуч в устата и кислородна
маска. След като го изписали от реанимацията, го превели в хирургично
отделение. Там имал нужда от придружител. Свидетелката сочи, че тя му сменяла
памперсите, както и че ищецът се опитвал да прави сам по няколко крачки.
Твърди, че получил уплах, говорел несвързани неща, плашел се от всичко, сънувал
кошмари.
След
като се прибрал в къщи, не можел да спи на леглото от болките, които изпитвал и
спял на масата- слагал няколко възглавници и се подпирал на тях. Дремвал за по
1- 2 часа. Започнал да се оплаква, че не е добре със зрението. Свидетелката се
върнала в чужбина и оставила баща си на грижите на вуйчо си и на нейния
приятел. Когато се прибрала в България през м. декември, ищецът се оплакал, че
има черно петно пред едното око и не се чувства добре. Извършили консултация с
лекари, проведеното лечение не подобрило състоянието му, а то започнало да се
усложнява. При извършените изследвания открили, че Я. страда от диабет. През м.
май била направена операция. Към настоящия момент ищецът продължава да не се
чувства добре. При застудяване на времето има болки и не може да спи.
Продължава да е изплашен. Изпитва страх при пътуване в колата. Емоционалното му
състояние също се променило, изпадал в депресия и казвал, че иска да сложи край
на живота си. Свидетелката сочи, че не е могъл да се движи свободно за около 3
месеца. Независимо, че свидетелката е в
близки родствени връзки с ищеца, съдът кредитира нейните показания, тъй като те
са логични и последователни и се подкрепят от данните съдържащи се в двете
съдебномедицински експертизи.
От
представената по делото справка за сключена застраховка се установява, че
водачът на лекия автомобил причинил ПТП-то е притежавал застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното застрахователно дружество, обхващаща периода от
17.06.2019 г. до 17.06.2019 г. По отношение на този факт страните не спорят.
Приложена
е застрахователна претенция вх. № 478543/14.08.2020 г., адресирана до ответното
дружество, с която ищецът е поискал изплащане
за причинените му неимуществени вреди обезщетение в размер на **** лв.
Представена е и молба вх. № ОК644994/22.10.2020 г., с която ищецът е представил
касови бонове за сторени разходи за медикаменти на стойност 192.07 лв. и е
поискал изплащане на посочената сума.
От
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване
на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т. е. да е отправило писмена застрахователна
претенция към застрахователя. По силата на чл. 477, ал.1 от КЗ застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесни увреждания. За да
бъде уважен искът, следва да са налице кумулативните предпоставки на
непозволеното увреждане, настъпило в резултат на ПТП: противоправно деяние,
извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и
причинна връзка между тях, както следва да е налице и допълнителна
предпоставка, а именно договор за застраховка "Гражданска
отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ
отговорността на причинителя на вредите.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Несъмнено е, че споразумението
има последиците на влязла в сила присъда. Следователно от представеното по
делото решение се установява наличие на противоправно поведение на Е.К., който
при управление на л. а. „***“ с peг. ***, на посоченото място, дата и час
поради нарушение на правилата за движение по пътищата е реализирал ПТП, при
механизма описан в споразумението и заключението на съдебно- техническата
експертиза, в резултат от което са настъпили уврежданията на ищеца.
По делото се установява, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие- 11.09.2019 г. между ответното
застрахователно дружество и водача на лекия автомобил причинил ПТП е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност". По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени е доказан по основание.
Съдът
намира, че размерът на иска за неимуществени вреди е завишен. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици и
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП- то. В
конкретния случай при определяне на обезщетението съдът взема предвид
обстоятелството, че ищецът е получил фрактури на четири леви и четири десни ребра, фрактури на
левите напречни израстъци на три поясни прешлени. Контузии на гръдния кош и
корема в лява хълбочна област. Лекостепенна контузия в паренхима под фиброзната
или в мастната капсула на ляв бъбрек, като
фрактурите на осемте ребра и
фрактурите на напречните израстъци на три поясни прешлена са причинили трайно
затрудняване на движенията на снагата. Отчита, че причинените увреждания са
причинили болки и страдания, със сравнително по- голям интензитет „по- силни“ и
за сравнително по- дълъг период от време- до 3- 4 месеца за възстановяване за
извършване на сравнително „не тежка“
физическа дейност и още един- два месеца за изчезването им и при по- тежко
физическо натоварване, като болките са били по интензивни през първите 1.5- 2 месеца с постепенно
отслабване. Не без значение е, че в първите 1,5- 2 месеца след получаване на
травмите ищецът е имал нужда от чужда помощ за действия при обслужването му,
свързани с движения на гръбначния стълб и гръдния кош- лягане и ставане от
легло, обличане, обуване и пр. При определяне на размера на обезщетението съдът
отчита и това, че претърпяното ПТП е поставило ищеца в комбиниран, тежък и
продължителен дистрес, който е изявил протичащ до инцидента скрит захарен
диабет Т2 и че именно стресът е бил много мощен катализатор за настъпване на
увредите на органите в резултат на промените в кръвната захар, като
нарушенията на зрението са се проявили
само 2 месеца след хоспитализацията.
Вземайки
предвид
всички тези обстоятелства, настоящият състав на окръжен съд намира, че
сумата, която ще репарира нанесените на ищеца неимуществени вреди е **** лв. Искът за разликата от *** лв. е
неоснователен и ще се отхвърли.
С оглед на
изложеното съдът приема, че е основателно възражението, че размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. С оглед
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ответното дружество е да
установи твърдяното от него съпричиняване. По делото не се събраха
доказателства в този смисъл. Следователно направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат се явява неоснователно и предявения иск
следва да бъде уважен в посочения размер.
Искът
за имуществени вреди в размер на 192.07 лв. е недоказан. По делото са
представени касови бонове за закупуване на медикаменти и на лекарства, но не се
установява, те дали те са за лечение на получените от ищеца травми, т.е. не е
доказана причинната връзка между закупуването им и вредите, които ищецът е
претърпял.
Съгласно
разпоредбата на чл. 497 от КЗ застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по
чл.496, ал.1 за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде
платено застрахователно обезщетение. В конкретния случай, застрахователят е
следвало да разгледа претенция за неимуществени вреди в срок до 14.11.2020 г.
(същата е постъпила на 14.08.2020 г.). Съдът констатира, че по нея липсва
произнасяне. Следователно лихви за забава се дължи от 15.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата
На
основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА на адв. М.Н.- Т. се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 5 450 лв., изчислено съгласно Наредба 1/2004 г.,
както и фактическата и правно сложност на делото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 252 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество
сумата от 2 463 лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на
КнОС сумата 2 400 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от
исковете, както и 248 лв. възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на
съда съразмерно уважената част от исковете.
Воден
от горното, Окръжен съд- Кюстендил
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „***”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „***” № *** на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД да заплати на В.Т.Я. с ЕГН ********** и адрес;*** сумата **** лева ***), представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания от
получени от Я. телесни повреди: Фрактура на четири леви и четири десни ребра-7-8-9-10 леви по
задна аксиларна линия и 4-5-6-7 десни по паравертебрална линия. Фрактури на
левите напречни израстъци на три поясни прешлени-2-3-4-ти. Контузии /натъртване
на меки тъкани/ на гръдния кош и корема в лява хълбочна област. Лекостепенна
контузия /хематом- кръвонасядане/ в паренхима под фиброзната или в мастната
капсула на ляв бъбрек, настъпили в
резултат на ПТП, станало на 11.09.2019 г., причинено от водача на лек
автомобил на л.а. „****, peг. ****,
ведно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от 15.11.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, като искът за
неимуществени вреди до пълния размер от *** лв. и за имуществени вреди в размер
на 192, 07 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „***” АД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на В.Т.Я. с ЕГН **********, сумата 252 лева (двеста петдесет и два лв.), представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК В.Т.Я. с ЕГН **********
***” АД, ЕИК ***** сумата от 2 463 лева (две хиляди четиристотин шестдесет и
три лв.) лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД
„***” АД, ЕИК ***на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал.1, т.2
от ЗАдв., да заплати на
адв. М.Н.- Т., с ЕГН ********** от САК сумата
5 450 лева (пет хиляди четиристотин и петдесет
лв.) адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД
„***” АД, ЕИК *** на основание чл. 78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд сумата
от 2
400 лева (две хиляди и
четиристотин), представляващи дължима държавна такса и 248 лв. (двеста четиридесет и осем) възнаграждение за вещо лице
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: